Решение № 540 от 23.2.2026 г. на Административен съд - Русе по дело № 18/2026 г.

Производството е касационно по чл.63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от глава XII от АПК. Образувано е по касационна жалба от В. С. В. против Решение № 441/25.11.2025 г. по АНД № 1195/25 г. по описа на РРС, с което е потвърдено НП № 25-0453-000162/09.05.2025 г. на началника на РУ – Сливо поле при ОДМВР – РУСЕ, с което на касационния жалбоподател са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. Касационните основания, релевирани в жалбата, са за нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Излагат се доводи в подкрепа на сочените основания и явна несправедливост на наложеното наказание. Навежда подробни съображения за неправилност на въззивния съдебен акт поради допуснато нарушение на материалния закон. Заявява, че деянието следвало да бъде квалифицирано като „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Навежда и доводи за наличие на фактическа грешка по см на чл.14 от НК с оглед незнание за наличието на прекратена регистрация. Излага подробни твърдения, че въззивният съд не е обсъдил наличните писмени доказателства относно времето през което МПС е било на ремонт поради неизправност, респ. невъзможност за управлението му. Иска се отмяна на оспореното решение и постановяване на друго, с което да се отмени издаденото НП или да се върне делото за ново разглеждане от друг състав на съда по аргументите за неуважени доказателствени искания и нарушено право на защита. Претендират се направените по делото разноски без приложен списък и без изразена категоричност в с.з. относно искането. Ответникът по касационната жалба – началник на РУ – Сливо поле към ОД на МВР – Русе не взема становище по жалбата. Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по чл.218, ал.2 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна. Въз основа на събраните от въззивната инстанция доказателства се установява следната фактическа обстановка: Оспореното НП е издадено в хипотезата на чл.36 ал.2 от ЗАНН, тъй като с постановление на РРП е прекратено производството по пр.пр.1847/25г.,водено по чл.345 ал.2 от НК поради наличие на основанията по чл.9 ал.2 от НК. Фактическите основания за издаване на НП и допълнително изяснени от РРС се свеждат до това, че на 04.03.2025г. касатора е управлявал собствения л.а „Опел сигнум“ с рег.№ [рег. номер], което е било със служебно прекратена регистрация, тъй като не било регистрирано по реда на чл.143 ал.15 от ЗДвП – собственика му не изпълнил задължението си да „прехвърли МПС в двумесечния срок след покупко-продажбата му“, с което бил осъществен състава на чл.140 ал.1 ЗДвП и приложимата санкционна норма на чл.175 ал.3 пр.1 ЗДвП. РРС е приел от фактическа страна на база представените писмени доказателства, че на 16.11.2024г. касаторът е придобил собствеността на посоченото МПС, съобразно електронното изявление на нотариус. От този момент е приел, че за него е започнал да тече 2 месечен срок за яваване пред службата по регистрация по постоянен адрес- сектор ПП- Русе, за да регистрира на свое име автомобила и с неяваването му до 16.01.2025г. настъпва правната последица по чл.143 ал.15 ЗДвП и след което той е в нарушение по чл.140 ал.1 от закона, съгласно който по пътища отворени за обществено ползване се допускат само регистрирани МПС. Позовал се на справката за прекратена служебна регистрация на 18.01.2025г. За да потвърди оспореното НП въззивният съд е приел липсата на допуснати съществени процесуални нарушения в досъдебната фаза. Отхвърлил всички възражения за наличието на извинителна фактическа грешка, тъй като незнанието на закона/ юридическа грешка/ не е такава и дори автомобилът да е бил на сервиз, това не извинително обстоятелство, още повече че липсва задължение на службата за контрол да уведомява за служебно прекратената регистрация. Приел липсата на основания за приложението на чл.28 от ЗАНН от справката за нарушител. Решението на въззивната инстанция е неправилно. При наличните писмени доказателства, съдът не е допуснал съществено нарушение на правата на оспорващата страна, като не е разпитал актосъставител и в тази връзка възраженията са неоснователни. При отказ да бъде образувано наказателно производство, в съответствие с изричната норма на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, висящността на прекратеното административнонаказателно производство не се възстановява, а се образува ново административнонаказателно производство и то за това не е необходимо да бъде съставян нов АУАН. Достатъчно в случая е, а това е сторено от наказващия орган, в НП да е указано, че то е издадено въз основа на прокурорското постановление за отказ или прекратяване на наказателно производство и изпратените от прокурора материали. Според чл. 145, ал. 2 от ЗДвП приобретателят на регистрирано пътно превозно средство е длъжен в срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба. Нарушението на позитивното задължение по чл. 145, ал. 2 от ЗДвП се санкционира, в съответствие с 177, ал. 6 от ЗДвП, с глоба или имуществена санкция в размер на 200 лева/ очевидно не е наложена/. Наред с установената в закона административнонаказателна отговорност по чл. 177, ал. 6 от ЗДвП, когато приобритателят не е изпълнил задължението си за регистриране на придобитото МПС на свое име в продължение на месец от датата на придобиването, това негово поведение вече съставлява и основание за служебното прекратяване на регистрацията на МПС, ако са изтекли 2 месеца от придобиването. Какъвто е и случая и РС обосновано и при липса на фактически спор е приел, че на 04.03.2025 г. по отворен за обществено ползване път, касаторът е управлявал собствено МПС, чиято регистрация вече е била служебно прекратена на 18.01.2025г. на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, което води от обективна страна да е осъществен състава на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Така според чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, респ. чл. чл. 18б, ал. 1, т. 10 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г., служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Видно от цитираната справка по история на ПС, на 18.01.2025 г. в 18:30 ч., т. е. след изтичане на двумесечен срок от придобиването, регистрацията на МПС на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП е била служебно прекратена. Служебното прекратяване настъпва по силата на законова норма. Няма спор, че макар и по силата на параграф 6 т.18 а от ДР на ЗДвП „ Регистрация" е административно разрешение за превозното средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването на табели с регистрационен номер, то по аргумент на същото основание и прекратяването следва да е административно решение при наличие на законови условия за това и като такова следва да настъпи при определени изисквания/ в случая налични/. Докато за отказа от регистрация е предвиден режим на оспорване по АПК като ИАА, то за прекратена такава по силата на законова разпоредба – липсва правна уредба, тъй като тя настъпва по силата на информационния обмен- служебно, без действие и акт,т.е с регистрация на зададено в системата юридическо събитие. Всъщност противно на възраженията на касатора в административнонаказателното производство АНО не е длъжен да доказва, поради липса на позитивно задължение, узнаването на факта на служебното прекратяване. Безспорно по друг начин би стоял въпроса в едно неосъществено-необразувано адм.производсто и настоящата инстанция счита за невъзможно, поради различните по вид производства да смесва понятията, така както са наведени от касатора. За разлика например от хипотезата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, законът не изисква уведомяване на собственика, тъй като е именно негово задължението да регистрира придобитото МПС. Правилно районният съд е посочил, че поради това аналогия с приетото в Тълкувателно постановление № 2 от 5.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС по т. д. № 3/2022 г., Първа и Втора колегия на ВАС, не може да се прави. В хипотезата на чл. 145, ал. 15 от ЗДвП касаторът знае, че придобитият от него автомобил не е регистриран на негово име, защото именно той е собственикът, който го е придобил и в чиято тежест съществува задължението за неговото пре/регистриране. Обстоятелството, че според собствените му обяснения касаторът не е знаел конкретния срок, в който то следва да бъде изпълнено, или не е знаел за настъпилия по силата на закона факт на служебно прекратяване, не е извинително в съответствие със съществуващия още от римското право принцип Ignorantia legis neminem excusat (незнанието на закона не извинява никого). Юридическата грешка, за разликата от фактическата такава – чл. 14 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН, не е извинителна. Още повече, че е налична и хипотезата на чл.6 и чл.18 и сл. от Наредбата, която не е наведена в административнонаказателното производство. Независимо от това няма спор, че МПС не е представено в служба Сектор ПП-Русе в тази хипотеза в указания двумесечен срок. Не е налице допитване/ искане в хипотезата на чл.6 от Наредбата, за чието приложение липсват данни, включително и за проверка. Т.е отново сме изправени пред хипотеза на „юридическа грешка“ или незнание, което не е извинително. В тази връзка наведените възражения са неоснователни. Тук е мястото да се посочи, че все пак промяната на регистрация по чл.14 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г. се извършва при изменение на данните за превозното средство и собственика или ползвателя, посочени в свидетелството за регистрация, смяна на регистрационния номер, като по силата на ал.2 при смяна / подмяна на табелите с регистрационни номера и/или промяна на регистрацията в друга област МПС, задължително се представя превозното средство при службата на ПП по местожителството на собственика. За обективната невъзможност за предоставяне в срок на МПС за извършване на пререгистрация в поделението на сектор ПП по местожителството на приобретателя са налице безспорни данни с оглед извършвания ремонт. Безспорно тези данни следва да бъдат отчетени както към обективната, така и към субективната страна на вмененото нарушение Независимо от това, както се посочи незнанието на възможността по чл.6 от наредбата не изключва субективна страна, тъй като и ал. 2 на същия чл. 14 НК, разпоредбата се отнася и за непредпазливите деяния, когато самото незнание на фактическите обстоятелства не се дължи на непредпазливост, а не на незнание, в какъвто смисъл са и правилните доводи на РРС. Тези отчетени от касационната инстанция и известни на РРС обстоятелства безспорно следва да се отчетат при налагане на наказанието и преценката за неговата съразмерност . Преди постановяване на въззивното решение от 25.11.2025г. е налице решение № 4 от 30.04.2025 г. по к. д. № 29/2024 г. на Конституционния съд на Република България, с което разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП, в частта "28 и" е обявена за противоконституционна. С обявяването на нейната противоконституционност е възстановена възможността за приложението на чл. 28 от ЗАНН, т. е. на института на маловажния случай (вж. легалната дефиниция на това понятие по § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН) и спрямо нарушенията по ЗДвП. Горното означава, че с обявяването на противоконституционността на разпоредбата на чл.189з от ЗДвП, в частта "28 и", е възможно приложението на чл.28 от ЗАНН и за нарушение по посочения специален закон. Така при направените правни изводи за доказаност от обективна и субективна страна и неприлагането на чл.28 НК, обаче не са обсъдени наличните писмени доказателства по преписката, а именно, че на 04.03.2025г. веднага след проверката е налична регистрация на МПС на името на касатора. Не е обстойно обсъден факта, че по-малко от месец след закупуването, автомобилът е предоставен за обслужване и ремонт на 12.12.2024г., включващ съединител, ангренажен ремък, амортисьор, пружини, водна помпа, тампони, вкл. и на двигател, биалети и носачи, турбо компресор, динамо, стартер,ходова част и др., като съгласно приложената фактура и заплатен на 02.03.2025г., т.е два дни преди проверката. Тези писмени доказателства сочат, че в периода след закупуването на автомобила, поне до 02.03.2025г., най-късно до 04.03.с.г не е бил в движение по пътищата отворени за обществено ползване, като доказателство за противното не са налични. За да е налице надлежно извършена пререгистрация в този казус, МПС следва да бъде представено пред контролните служби на сектор ПП, което е било обективно невъзможно поради данните за ремонта до 02.03.2025г. Тези относими обстоятелства като установени факти към обществената опасност на деянието не са отчетени от РРС. Отказът за приложението на чл.28 от ЗАНН е само на база данни за минали и погасени по давност нарушения/ наказания и това може правилно да се отчете само относно към хипотеза за наказание, различна от легалната дефиниция на по параграф 1 т.4 от ДР на ЗАНН . Съгласно разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН и цитираната дефиниция по т.4 от параграф 1 от ДР на ЗАНН за маловажен случай на административно нарушение наказващият орган не налага наказание на нарушителя, като го предупреждава писмено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. При извършване на преценка дали са налице основанията на чл.28 от ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи „маловажните“ случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати от чл.6 от ЗАНН. Съгласно §.1, ал.1, т.4 от ЗАНН „маловажен случай“ е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. Както правилно е посочил районният съд, съставът на административното нарушение по чл. 175, ал. 3, предложение първо от ЗДвП предписва наказание за водач, който управлява МПС, което не е регистрирано по съответния ред. Няма данни преди и след извършения ремонт това МПС да се е движело самоцелно с или прекратена регистрация при съпоставимост от неоспорени частни счетоводни документи -фактури. Налагането на санкция не следва да се приема като самоцел на ЗАНН, тъй като е регламентирана възможност да не се налага наказание като се предупреди нарушителя чрез съответен способ, че при повторно нарушение ще бъде санкциониран. Разпоредбите на чл.6, чл.12, чл.27 и чл.28 от ЗАНН дават повод да се приеме, че за всеки конкретен случай е необходимо да се подхожда индивидуално. Маловажните случаи на административни нарушения се обуславят от наличието на предпоставки, при които съответното наказание, предвидено за извършеното нарушение, се явява несъразмерно тежко. Тези предпоставки са комплексни и са свързани с преценката на предмета на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, общественоопасните му последици, наличието на щета за държавата, респ. гражданите, наличието на други нарушения от извършителя и други. В тази връзка следва да се посочи, че въззивният съд неправилно е стигнал до извода, че в случая не са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства относно „деянието“ като първа предпоставка и липсата на вредоностни последици и нещо повече избягвайки разпоредбата на т.5 от параграф 1 от ДР на ЗАНН за „ явно маловажен случай“ на нарушение като деяние. Именно такива белези разкрива този казус по отношение наведените законови изисквания за деянието като явно маловажен случай, поради което контролираната инстанция е следвало да приложи чл. 28 от ЗАНН като отмени наказателното постановление. Като е достигнал до противоположен правен извод районният съд е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено като на основание чл. 222, ал. 1 от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН и чл. 63, ал. 2, т. 2 от ЗАНН вместо него следва да бъде постановено друго, с което делото да бъде решено по същество като наказателното постановление бъде отменено, а нарушителят бъде предупреден, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Въпреки основателността на жалбата на касационния жалбоподател и искане за присъждане на разноски, лисва такъв списък относно претендираните такива. Относно неясно формулираната претенция обща за разноски също липсва такъв списък . Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, чл. 222, ал. 1 АПК вр. чл. 63в и чл. 63, ал. 4 ЗАНН, съдът