Решение № 4494 от 9.3.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 37278/2023 г.

№ 20231110137278 по описа за 2023 година При условията на обективно комулативно (чл.210, ал.1 ГПК) са предявени установителни искове по чл. 124,ал.1 ГПК във връзка с чл.118 ,т.1 ЗДСл (за установяване на служебен стаж) и по чл.124,ал.1 ГПК във връзка с чл.164 ЗСВ във връзка с §2,ал.3 ПЗР на ЗДСл (за установяване на юридически стаж). Ищецът Е. И. И. е предявил установителни искове , с който претендира да бъде установено , че трудовият стаж на ищеца през периода от 25.10.2018г. до 21.02.2019г. по трудовото му правоотношение с Агенция по заетостта представлява и служебен стаж по чл.118,т.1 ЗДСЛ , както и юридически стаж по чл.164 ЗСВ във връзка с §2,ал.3 ПЗР на ЗДСл при заплата 1 200 лв , тъй като през посочения период той е бил незаконно уволнен по служебно правоотношение за длъжността „юрисконсулт” в сектор ”Организация, контрол и анализ” („ОКА”), в Главна дирекция „Рибарство и контрол” (ГДРК) в град Бургас с ответната агенция със заповед № ЧР-154/21.08.2017г. на изпълнителния директор на ИАРА , отменена с решение № 2788/24.04.2018г. по дело № 10452/2017г. на АССГ, Второ отделение , 29 състав. Останалите посочени в исковата молба фактически твърдения относно правоотношенията между страните са НЕОТНОСИМИ към предмета на преявените искове , поради което не следва да бъдат разглеждани. С протоколно определение , постановено в откритото заседание на 14.11.2025г., е ПРЕКРАТЕНО на основание чл.233 ГПК настоящото съдебно производство в частта му относно установителния иск за установяване на осигурителен стаж на ищеца през периода от 25.10.2018г. до 21.02.2019г. с доход от 1 200 лв поради отказа на ищеца от този иск , заявен в същото заседание. Като необжалвано от остраните това определение е влязло в сила. В хода на съдебното производството ищецът и пълномощникът му поддържат предявените искове за установяване на служебен стаж и на юридически стаж. При устните състезания в заседанието на 30.01.2026г. адвокатът на ищеца е пледирал за уважаване на предявените установителни искове. Доводи за основателността им са посочени и в депозираната на 09.02.2026г. писмена защита от пълномощника на ищеца. Ответникът Ф оспорва предявените искове видно от изявленията на пълномощника му в представения на 23.08.2023г. отговор на исковата молба. Сочат се доводи , според които служебният стаж се признава за трудов стаж съгласно чл.351,ал.1, in fine КТ , но не и обратното , като служебен стаж не може да се установява по реда на ЗУТОССР съгласно изричната разпоредба на чл.1,ал.2 ЗУТОССР. Посочва се , че „липсва изрина законова разпоредба , която да приравнява трудовия стаж , придобит на длъжност , заемана по силата на трудово правоотношение , със стажа, придобит на длъжност , заемана по силата на служебно правоотношение”. Изрично се отбелязва , че „от факта , че г-н И. (ищецът – б.с.) е заемал длъжност по трудово правоотношение в организация на бюджетна издръжка – Агенция по заетостта , не следва извода , че той е бил на държавна служба, т.е. държавен служител по смисъла на специалния закон”. В хода на съдебното производството пълномощниците на ответната агенция поддържат оспорването на исковете. В заседанието на 30.01.2026г. , в което са проведени устните състезания , не се е явил представител на ответника. Софиийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК намира за установено следното : Относно местната подсъдност на исковете : СРС, 68 състав с определение № 9822/05.03.2024г. е прекратил съдебното производство по настоящото гр.д. № 37278/2023г. по описа на СРС,68 състав и е изпратил делото за разглеждане по местна подсъдност по чл.108,ал.1,изр.1 ГПК на Бургаския районен съд, като е уважил отвода за местна подсъдност , предявен от ответника с отговора на исковата молба. СГС, ГО, ІІ-Б състав с въззивно определение № 9201/13.06.2024г. по ч.гр.д. № 6067/2024г. е отменил определението № 9822/05.03.2024г. на СРС, 68 състав и е върнал делото в СРС за продължаване на процесуалните действия , тъй като въззивният съдебен състав е приел , че компетентен да разгледа иска е СРС , а не Бургаският районен съд. Относно процесуалния ред за разглеждане на исковете : Както е посочено и в определението по 140 ГПК, установителните искове по чл. 124,ал.1 ГПК във връзка с чл.118 ,т.1 ЗДСл (за установяване на служебен стаж) и по чл.124,ал.1 ГПК във връзка с чл.164 ЗСВ във връзка с §2,ал.3 ПЗР на ЗДСл (за установяване н а юридиески стаж) произтичат от служебно , а не от трудово правоотношение между страните , поради което не са сред изброените в чл.310 ГПК и подлежат на разгледане не по реда на чл.310 –чл.317 ГПК , а ПО ОБЩИЯ ИСКОВ РЕД по чл.124 и сл. ГПК. Производството по чл.310–чл.317 ГПК се прилага само за разглеждане на исковете по чл.310 ГПК , но не и за други искове, за които това не е предвидено в закон (по аргумент от чл.310,т.5 ГПК). Тъй като установява изключение от общия исков ред , правната норма на чл.310 ГПК не може да бъде тълкувана разширително , нито да бъде прилагана по аналогия. Това означава , че нито по искане на страните, нито служебно по преценка на съда бързото производство по чл.310 –чл.317 ГПК не може да бъде прилагано за разглеждане на други искове освен изброените в чл.310 ГПК или в друг закон. Предявените по настоящото дело установителни искове се разглеждат по общия исков ред по чл.124 и сл. ГПК , защото с оглед изричната разпоредба на чл.1, ал.2, предл.1 ЗУТОССР /2011г./ специалният законов ред по този закон за установяване по съдебен ред на трудов стаж е неприложим за установяване на служебен стаж. Относно допустимостта на исковете: Предявените установителни искове са допустими на общо основание, докоолкото според чл.124 ,ал.2 ГПК всяко лице има право да предяви иск за установяване същесвуването на едно право , когато има интерес от това. В конкретния случай ищецът има правен интерес да предяви иск за установяване , че периода от 25.10.2018г. до 21.02.2019г. е служебен стаж по чл.118 ,т.1 ЗДСл и юридически стаж по чл.164 ЗСВ във връзка с §2,ал.3 ПЗР на ЗДСл , тъй като този период не е вписан от ответната агения като служебен стаж видно от записванията на стр. 14 и стр.15 от служебната книжка № 472/2009г. , серия А-2009 № 012185 (приложени към исковата молба в заверени ксерокопия- б.с.). Според отбелязаното от ответната агенция в тази служебна книжка , представляваща официален удостоверителен документ по смисъла на чл.110 ЗДСЛ, за служебен стаж по чл.118 ,т.1 ЗДСл са признати периодите от 22.08.2017г. до 24.10.2018г. и от 22.02.2019г. до 13.05.2019г. , но не и процесния период - от 25.10.2018г. до 21.02.2019г., защото през този период ищецът е работил по трудово правоотношение с Атенцията по заетостта , въпреки че е не е бил на държавна служба поради незаконното си уволнение от ответната агенция ИАРА. Относно основателността на иска по чл. 124,ал.1 ГПК във връзка с чл.118, т.1 ЗДСл (за установяване на служебен стаж) : Този установителен иск е ОСНОВАТЕЛЕН. По делото е безспорно , а и е доказано чрез представените заповед № 7/16.01.2015г. на изпълнителния директор на ИАРА и заповед № ЧР-154/21.08.2017г. , както и от вписванията на стр. 8 , стр.9 , стр.10 и стр.11 от служебната книжка № 472/2009г. , серия А-2009 № 012185 на ищеца , че между страните е съществувало служебно правоотношение през периода от 16.01.2015г. до 21.08.2017г. , по силата на което последната изпълнявана от ищеца длъжност е била „юрисконсулт” в сектор ”Организация, контрол и анализ” („ОКА”), в Главна дирекция „Рибарство и контрол” (ГДРК) в град Бургас. Според посоченото на стр. 8 от служебната книжка № 472/2009г. , серия А-2009 № 012185 на ищеца размера на основната му месечна заплата към датата на прекратяване на служебното му правоотношение на 22.08.2017г. е бил 1 200 лв. Това служебно правоотношение между страните е прекратено със заповед № ЧР- 154/21.08.2017г. на изпълнителния директор на ИАРА , която е отменена като незаконосъобразна с решение № 2788/24.04.2018г. по дело № 10452/2017г. на АССГ, Второ отделение, 29 състав, представено по настоящото дело. Със заповед № ЧР-117/25.02.2019г. на изпълнителния директор на ИАРА (представена по настоящото дело – б.с.) е възстановен ищецът на длъжността „юрисконсулт” в сектор ”Организация, контрол и анализ” („ОКА”), в Главна дирекция „Рибарство и контрол” (ГДРК) в град София, считно от 25.02.2019г. с основно месечно възнаграждение в размер на 1 200 лв. Останалите представени по насотящото исково дело документи , касаещи правотношенията между страните , след възстановяването на ищеца на работа от 25.02.2019г. , са НЕОТНОСИМИ към предмета на настоящото дело и не следва да бъдат разглеждани , защото се отнасят за период , който следва процесния период (от 25.10.2018г. до 21.02.2019г.). Според отбелязаното от ответната агенция на стр. 14 и стр.15 от служебната книжка № 472/2009г. , серия А-2009 № 012185 , представляваща официален удостоверителен документ по смисъла на чл.110 ЗДСЛ, за служебен стаж по чл.118 ,т.1 ЗДСл са признати периодите от 22.08.2017г. до 24.10.2018г. и от 22.02.2019г. до 13.05.2019г. , но не и процесния период - от 25.10.2018г. до 21.02.2019г., защото през този период ищецът е работил по трудово правоотношение с Агенцията по заетостта , което не е спорно по настоящото дело и е доказано чрез представените трудов договор № 28/24.10.2018г. между ищеца и Агенцията по заетостта и уволнителната заповед № 106/20.02.2018г. на и.д. главен секретар на Агенцията по заетостта , както и от вписванията на стр.8 и стр.9 от трудовата книжка серия Б № 453649 на ищеца , представени по делото в заверени ксерокопия. Спорният въпрос по делото е дали периода , през който ищецът е работил по трудово правоотношение , но не и по служебно правоотношение, поради незаконността на прекратяването на служебното му павоотношение, следва да бъде признат за служебен стаж по смисъла на чл.118 , т.1 ЗДСл. Според ищеца този период следва да бъде признат за служебен стаж , а според ответника не следва да бъде признат за служебен стаж. Искането на ищеца е основателно по следните причини : Според изричната разпоредба на чл.118 , т.1 ЗДСл за служебен стаж се признава и времето , през което не е съществувало служебно правоотношение, когато държавният служител не е бил на служба поради уволнение , което е признато за незаконно от компетентните органи – от датата на уволнението до възстановяването му на служба. Видно е от изричната редакция на чл.118, т.1 ЗДСл , че правнорелевантно за признаването на служебен стаж по този законов текст и оставането на незаконно уволнения държавен служител без „служба”, т.е. без работа по служебно правоотношение , а не изобщо без работа. Работата по трудово правоотношение през периода , посочен в чл.118 ,т.1 ЗДСЛ – от датата на незаконното уволнение до възстановяването на служба на незаконно уволнения държавен служител , не е пречка за признаване на този период за служебен стаж, щом като незакконно уволненият държавен служител не е работил през същото време по служебно правоотношение. Поради посочените причини процесният период от 25.10.2018г. до 21.02.2019г., през който ищецът не е работил по служебно правоотношение , т.е не е бил на държавна служба, поради незаконно уволнение , следва да бъде признат за служебен стаж по чл.118 , т.1 ЗДСл. Предявеният установителен иск по 124,ал.1 ГПК във връзка с чл.118 ,т.1 ЗДСл следва да бъде уважен. Относно основателността на иска чл.124,ал.1 ГПК във връзка с чл.164 ЗСВ във връзка с §2,ал.3 ПЗР на ЗДСл (за установяване на юридически стаж): Този установителен иск е ОСНОВАТЕЛЕН. Според изричната разпоредба на §2 , ал.3 ПЗР на ЗДСл за стаж по чл.127, ал.1-4 от Закона за съдебната власт (отм.) се зачита служебният стаж по този закон , придобит на длъжност , за която се изисква юридическо образование. Според действащият Закон за съдебната власт /2007г. / юридическият стаж се уреден в чл.164 ЗСВ /2007г./ , който е практически идентичен с чл.127 ЗСВ/отм./. По насотящото дело не е спорно, че изпълняваната по служебното правоотношение длъжност на ищеца (юрисконсулт) е изисквала юридическо образование , т.е. тя се включва в приложното поле на §2, ал.3 ПЗР на ЗДСл. Следователно процесния пероод от 25.10.2018г. до 21.02.2019г., който се зачита като служебен стаж по чл.118 ,т.1 ЗДСл на ищеца , следва да бъде признат и за юридически стаж по чл.164 ЗСВ/2007г./ във връзка с §2,ал.3 ПЗР на ЗДСл. Предявеният установителен иск по 124,ал.1 ГПК във връзка с чл.164 ЗСВ/2007г./ във връзка с §2,ал.3 ПЗР на ЗДСл. Относно разноските по делото : С оглед чл.78,ал.1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски по настоящото исково дело – платените адвокатско възнаграждение (1000 лв, удостоверено с представения Договор № 964678/04.07.2023г. ) и държавни такси за издаване на съдебни удостоверения (10 лв). Претенцията по чл.78,ал.1 ГПК на ищеца за присъждане на разноски следва да бъде отхвърлена в останалата й част – за присъждане на разноски във връзка с ч.гр.д. № 6067/2024г. по описа на СГС, ГО, ІІ-Б състав , представляващи платени държавна такса за частна жалба (15 лв) и адвокатски хонорар за частната жалба (200 лв) , тъй като няма представени никакви доказателства за плащането от ищеца на такива разходи. На ответника не следва да бъдат присъдени разноски , тъй като исковете са уважени изцяло. По аргумент от чл.126 ЗДСл по споровете , произтичащи от служебни правоотношения , какъвто е предмета на разглежданите установителни искове по настоящото дело , не се събират държавни такси, поради което такива не са събирани от ищеца и съответно не са дължими от ответника при уважаване на исковете. Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ