Решение № 1624 от 9.10.2026 г. на Административен съд - Ямбол по дело № 276/2026 г.

Административен съд - Ямбол09.10.2026reporting judge Димитринка Стаматова

Ruling

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 70 от 19.05.2026 г. по АНД № 708/2025 г. на Районен съд – Ямбол. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Grounds

Касационното производство е по реда на чл. 63в от ЗАНН, вр. чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на Агенцията за държавна финансова инспекция, гр. София против Решение № 70 от 19.05.2026 г. по АНД № 708/2025 г. на Районен съд – Ямбол. Със съдебния акт е отменено Наказателно постановление (НП) 11-01-113 от 06.08.2025 г. на Директора на АДФИ – София, с което на основание чл. 247, ал. 1 от ЗОП, вр. чл. 3, ал. 1 от ЗАНН на В. Ц. Р. от [населено място] е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 893,46 лева за нарушение на чл. 2, ал. 2, вр. чл. 60, ал. 1 от Закона за обществените поръчки (ЗОП). Решението на първоинстанционния съд се счита за неправилно и незаконосъобразно като постановено в нарушение на материалния закон. Оспорва се изводът за липса на извършено от наказаното лице нарушение по подробно изложени в жалбата съображения. Счита се, че поставеното в обществената поръчка условие за задължително вписване на участниците в регистъра по чл. 44, ал. 1 от ЗЕЕ е ограничително спрямо чуждестранни лица, вписани в аналогични регистри съгласно законодателството на държавата - членка, в която са установени. В този смисъл се твърди допуснато от кмета на общината в качеството му на възложител по ЗОП нарушение, което обосновава ангажирането на административнонаказателната му отговорност. Прави се позоваване на практиката на ВАС. Намира, че след като съдът е стигнал до обратния извод, актът не е съобразен с материалния закон, поради което се иска отмяната на атакуваното съдебно решение и потвърждаване на отмененото с него НП. Претендират се разноски пред касационната инстанция. В представен по делото отговор на касационната жалба чрез адвокат И. Б., редовно упълномощен, жалбата се оспорва от ответника по касацията като неоснователна по подробно изложени съображения и се иска съдът да потвърди първоинстанционното решение. Не е заявена претенция за разноски. В съдебно заседание касаторът - Директора на Агенция за държавна финансова инспекция, редовно призован, не изпраща представител. Ответникът по касацията - В. Ц. Р., редовно призован, се представлява от адвокат И. Б., редовно упълномощен, който оспорва жалбата като неоснователна и иска съдът да потвърди атакуваното съдебно решение. Административен съд – Ямбол, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, както и след извършена на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в предвидения от закона срок и като такава се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата се преценя и като основателна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол е Решение № 70 от 19.05.2026 г. по АНД № 708/2025 г. на Районен съд – Ямбол, с което е отменено НП 11-01-113 от 06.08.2025 г. на Директора на АДФИ, гр. София за наложено на основание чл. 247, ал. 1 от ЗОП, вр. чл. 3, ал. 1 от ЗАНН на В. Ц. Р. административно наказание „глоба“ в размер на 1 893,46 лева за нарушение на чл. 2, ал. 2, вр. чл. 60, ал. 1 от ЗОП. За да постанови съдебния си акт, решаващият съд е приел от фактическа страна, че на 20.02.2025 г. на В. Р. - кмет на община Ямбол, бил съставен АУАН от Главен финансов инспектор в АДФИ - София, който след осъществена финансова ревизия приел, че на 02.02.2023 г. в община Ямбол, гр. Ямбол, В. Ц. Р. в качеството си на кмет на община Ямбол и възложител на обществени поръчки по смисъла на чл. 5, ал. 2, т. 9 от ЗОП, с Решение № F328019 от 02.02.2023 г. за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка - публично състезание по реда на чл. 18, ал. 1, т. 12 от ЗОП с предмет: „Архитектурно заснемане, обследване по реда на чл. 176в от ЗУТ за установяване на техническите характеристики, свързани с удовлетворяване на изискванията по чл. 169, ал. 1 и ал. 3 от ЗУТ, изготвяне на технически паспорт и обследване за енергийна ефективност и сертифициране по реда на ЗЕЕ на сгради на територията на община Ямбол по четири обособени позиции“, е одобрил обявлението и документацията за обществената поръчка, като в раздел III, т. 1.1 от Обявлението е поставил като условие за участие в процедурата участниците да са вписани в публичния регистър по чл. 44, ал. 1 от Закона за енергийната ефективност (ЗЕЕ) като лица по чл. 43, ал. 1 от ЗЕЕ, които да имат валидно Удостоверение за вписване в Публичния регистър, издадено от Изпълнителния директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие, което според инспектора ограничава конкуренцията и дава необосновано предимство на едни и необосновано ограничава участието на други стопански субекти в обществената поръчка. Така поставено условието според контролния орган ограничава участието на чуждестранни лица, които са вписани в аналогични регистри съгласно законодателството на държавата - членка, в която са установени. В резултат на проведената обществена поръчка са сключени 3 бр. договори на обща стойност 94 673,04 лева с ДДС. Инспекторът приел, че виновно е нарушена разпоредбата на чл. 2, ал. 2, вр. чл. 60, ал. 1 от ЗОП (ДВ, бр.13 от 16.02.2016 г., в сила от 15.04.2016 година). АУАН е връчен лично на В. Р. – кмет на община Ямбол, като констатациите по акта са оспорени с подаването на Възражение вх. № 11-01-113 от 25.02.2025 г. Възраженията са отхвърлени от наказващия орган - Директорът на АДФИ, който приел за доказано извършеното нарушение и изложил аргументи в издаденото от него на 04.02.2022 г. НП, че няма основание извършеното нарушение да се квалифицира като „маловажен случай“ на административно нарушение по смисъла на § 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН. Със санкционния акт АНО наложил на жалбоподателя административно наказание „глоба“ в размер на 1 893,46 лева. Въз основа на така приетата от ЯРС фактическа обстановка, от процесуална страна било преценено, че при изготвянето на АУАН и НП не са допуснати нарушения на процесуалните правила по ЗОП и ЗАНН, които да са съществени и да ограничават правото на защита на жалбоподателя, респ. - да са процесуално основание за отмяна на обжалваното НП. Изрично е посочено с оглед възражението на жалбоподателя, че давността не е изтекла по аргумент от чл. 261 от ЗОП, който текст е специален по отношение на чл. 34 от ЗАНН. По същество обаче решаващият съд приел, че вмененото нарушение не е извършено, като в тази посока са изложени подробни аргументи, които напълно се споделят от касационната инстанция. Мотивите на първоинсатнционното съдебно решение са изчерпателни и чрез тях съдът е дал отговор на повдигнатите от в хода на производството спорни въпроси. Изцяло се споделят изводите на решаващия съд за липсата на допуснати в хода на АНП съществени нарушения на процесуалните правила, както и по отношение липсата на нарушение на чл. 2, ал. 2, вр. чл. 60, ал. 1 от ЗОП, тъй като те са в съответствие със събраните по делото доказателства и с материалния закон. Процедурите за възлагане на обществени поръчки, уредени в ЗОП, са способ за задоволяване на потребностите на възложителите с предмет строителство, услуги или доставки на стоки, при ефективно разходване на публичните средства, средствата, предоставяни от европейските фондове и програми и тези на дружествата и предприятия, които са възложители по смисъла на ЗОП. При възлагане на обществена поръчка възложителят има право да извърши проверка на годността и потенциала на участниците да изпълнят поръчката, използвайки за целта подходящи критерии за подбор. Чрез тях по същество възложителят определя минимални изисквания за допустимост на участниците във връзка с участието им в процедурата за възлагане на обществена поръчка, за да прецени способността на всеки от тях да изпълни точно поръчката, в случай, че бъде избран за изпълнител. В рамките на оперативната самостоятелност на възложителя е да определи предмета на поръчката и изискванията към потенциалните участници, като при спазване на разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от ЗОП е необходимо същите да не ограничават конкуренцията чрез включване на условия или изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществените поръчки и които не са съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка. Фактическият състав на административното нарушение включва няколко елемента: да бъдат включени в решението, обявлението или документацията за обявяване на обществената поръчка условия или изисквания, тези условия или изисквания да дават предимство на лице или да ограничават участието на лица в обществени поръчки, на трето място това ограничаване да не е обосновано, т.е., да не е мотивирано и накрая да не е съобразено с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка. Въпросът дали възложителят е въвел допустими изисквания към участниците в рамките на своята оперативна самостоятелност или е нарушил забраната по чл. 2, ал. 2 от ЗОП, се решава с оглед особеностите на всеки отделен случай. Съгласно чл. 60, ал. 1 от ЗОП, когато това е приложимо, възложителите имат право да изискват от кандидатите или участниците да са вписани в търговския регистър и/или в съответен професионален регистър, а за чуждестранни лица – в аналогични регистри съгласно законодателството на държавата членка, в която са установени. Не е спорно, че възложителят е заложил изискване участниците да са вписани в регистъра по чл. 44, ал. 1 от ЗЕЕ като лица по чл. 43, ал. 1 от ЗЕЕ, които да имат валидно Удостоверение за вписване в Публичния регистър, издадено от Изпълнителния директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие. Самият ЗЕЕ разписва, че на вписаните в регистъра лица се издава удостоверение по описания в нормата ред (чл. 44, ал. 4 от ЗЕЕ). В оглед конкретиката на казуса касационната инстанция намира, че поставените изисквания са свързани с предмета на поръчката и са пропорционални на този предмет в защита на обществения интерес за качественото й изпълнение. С оглед така посочената нормативна уредба, правилно и обосновано е заключението на ЯРС, че няма колизия между ЗЕЕ и ЗОП, тъй като чл. 60, ал. 1 от ЗОП действително касае професионалната годност за упражняване на професионална дейност и въвежда условие за участие в обществена поръчка, която трябва да бъде проведена по определения от българското законодателство императивен ред, визиран изрично в посочените разпоредби на ЗЕЕ във връзка с изискването по чл. 2, ал. 2 от ЗОП. При това положение следва да бъде споделен и изводът на решаващия съд, че в разглеждания случай при изготвяне на документацията на конкретната обществена поръчка поставените към лицата условия за участие в процедурата напълно са съобразени със установените в чл. 43 и чл. 44 от ЗЕЕ специални изисквания, относими както за българските участници, така и за чуждестранните лица. В този смисъл не би могло да бъде споделено становището на органа, че така поставеното изискване за задължително вписване на участниците в регистъра по чл. 44, ал. 1 от ЗЕЕ е ограничително спрямо чуждестранни лица, вписани в аналогични регистри съгласно законодателството на държавата - членка, в която са установени. Както правилно е приел и ЯРС в своя акт, нито комисията, подготвила обществената поръчка, нито кметът на общината са нарушили ЗОП, тъй като с оглед предмета, стойността, количеството и обема на поръчката, и стопанските субекти, които могат да участват в процедурата, са спазени изискванията, касаещи спецификата на дейността, която трябва да бъде извършена от спечелилите обществената поръчка. По изложените съображения напълно обосновано решаващият съд е заключил, че в случая липсва осъществен състав на нарушение по чл. 2, ал. 2, вр. чл. 60, ал. 1 от ЗОП, за който да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на кмета на община Ямбол на основание чл. 247, ал. 1 от ЗОП, вр. чл. 3, ал. 1 от ЗАНН. Оспореното решение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора неоснователна се явява претенцията на касатора за присъждане на разноски пред двете съдебни инстанции, а предвид липсата на своевременно заявено искане от страна на ответника по касация за присъждане на разноски такива не му се дължат. Водим от горното съдът,

Cited provisions

22