Решение № 781 от 11.6.2026 г. на Административен съд - София-Област по дело № 1254/2025 г.

Производството е по реда на чл. 64, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията /ЗЗК/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на „АДВАНТИС КО“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от Д. Д. М. и Д. П. М. - чрез адв. А. К., с адрес за призоваване и кореспонденция [населено място], [улица], против Решение № 944/16.10.2025 г. на Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, комисията/ по преписка № КЗК/985/2024 г., в частта, с която е установено, че не е извършено нарушение по чл. 35, ал. 2, чл. 35, ал. 3, чл. 36, ал. 1 и чл. 29 от ЗЗК. В жалбата се развиват оплаквания за неправилност, материална незаконосъобразност и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на решението в обжалваната му част. Поддържа се, че КЗК е достигнала до неправилни фактически и правни изводи относно липсата на нарушения по чл. 29, чл. 35, ал. 2, чл. 35, ал. 3 и чл. 36, ал. 1 от ЗЗК. Излагат се съображения, че между страните са налице отношения на конкуренция на един и същ продуктов и географски пазар, като „Мастърмарк“ ООД е използвало идентични или силно сходни елементи от външния вид и търговското представяне на продукта EASYLAX/ИЗИЛАКС, наложен на пазара от жалбоподателя. Поддържа се, че процесната опаковка представлява не само обект на защита като промишлен дизайн, но и нерегистрирана триизмерна марка, поради което КЗК неправилно е приела, че липсват предпоставките за приложение на чл. 35, ал. 2 от ЗЗК. Навеждат се доводи, че отказът да бъде допусната поисканата съдебно-маркова експертиза е довел до неизясняване на релевантни за спора факти и е ограничил правото на защита на жалбоподателя. Поддържа се още, че решението на КЗК страда от порока очевидна неправилност поради неправилно определяне на периода на извършване на нарушението, като се сочи, че събраните по преписката доказателства установяват разпространение на процесния продукт в идентична опаковка и след възприетия от комисията краен момент на нарушението. Излагат се съображения, че действията на заинтересованата страна, изразяващи се в заявяване на промишлени дизайни, идентични с използваните от жалбоподателя, са извършени в противоречие с добросъвестната търговска практика и представляват форма на нелоялна конкуренция по смисъла на чл. 29 от ЗЗК. Твърди се, че поведението на „Мастърмарк“ ООД е било насочено към извличане на неправомерно конкурентно предимство чрез използване на вече наложеното на пазара търговско представяне на продуктите на жалбоподателя, като по този начин е създадена реална възможност за увреждане на неговите интереси и за объркване на потребителите относно търговския произход на предлаганите стоки. Иска се отмяна на решението на КЗК в обжалваната част и връщане на преписката за ново произнасяне при съобразяване на дадените от съда указания, респективно постановяване на решение по същество, с което да се приеме, че са налице твърдените нарушения на ЗЗК. Претендира присъждане на сторените в хода на производството разноски. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от процесуалният си представител адв. Костов. Последният поддържа жалбата. В указан от съда срок представя писмени бележки в които излага подробни съображения обосноваващи основателността на жалбата. Ответникът - Комисията за защита на конкуренцията, редовно уведомен се представлява от гл. юрисконсулт Манолов, който оспорва жалбата и не ангажира допълнителни доказателства. Пледира за нейното отхвърляне и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение. Заинтересованата страна - „Мастърмарк“ ООД, редовно уведомена се представлява в производството от адв. Андреев и адв. Йорданова, които оспорват жалбата и ангажират писмени доказателства. В отговор по жалбата и в хода на устните състезания по делото се развиват съображения за неоснователност на оплакванията и доводите на жалбоподателя. Иска се присъждане на сторените деловодни разноски съгласно представен списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/. Настоящият съдебен състав, намира депозираната пред Административен съд –София-област жалба, за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна, която е участвала в производството пред КЗК, в срока по чл. 64, ал. 1 от ЗЗК и е насочена срещу неблагоприятен за нея административен акт, който подлежи на съдебен контрол. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: Производството пред КЗК е образувано по преписка № КЗК/985/2024 г. на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 94, ал. 1, от ЗЗК по искане на „АДВАНТИС КО“ ЕООД за установяване на евентуално извършени нарушения по чл. 29, чл. 35, ал. 1, чл. 35, ал. 2, чл. 35, ал. 3 и чл. 36, ал. 1 от ЗЗК от страна на „Мастърмарк“ ООД, налагане на предвидените в закона санкции и възлагане на сторените в производството разноски. В рамките на административното производство развило се пред КЗК са събрани съответните доказателства, като е установена следната фактическа обстановка: „АДВАНТИС КО“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [област], общ. Пловдив, [населено място], [жк], [улица] вписан предмет на дейност: вътрешно и външнотърговска дейност с лекарства, субстанции и помощни вещества за тяхното производство, парафармацевтични продукти /след надлежен лиценз/, транспортна, маркетингова, консултантска и рекламна дейност, търговско представителство и посредничество, както и всяка дейност и услуги, разрешени от действащото законодателство. Дружеството се представлява от управителите Д. М. и Д. М., заедно. „МАСТЪРМАРК“ ООД, [ЕИК] със седалище и адрес на управление [област], общ. Пловдив, [населено място], [улица] с вписан предмет на дейност: вътрешно и външнотърговска дейност и търговия с лекарствени продукти, медицински изделия, хранителни добавки, храни, козметика, субстанции и помощни вещества за тяхното производство, парафармацевтични продукти /след надлежен лиценз или разрешение/, транспортна, маркетингова, консултантска и рекламна дейност, търговско представителство и посредничество, както и всяка дейност и услуги, разрешени от действащото законодателство. Дружеството се представлява от управителите С. И. и М. К., заедно и поотделно. „АДВАНТИС КО“ ЕООД е учредено през 2000 г. като дружество с ограничена отговорност под фирмено наименование „Биомеда - 2000“. Към момента на учредяване на дружеството през 2000 г. съдружник и управител е Р. И., който е и управител на дружеството до м. ноември 2023 г. През 2009 г. в „Биомеда - 2000“ ЕООД /към този момент с правно организационна форма - еднолично дружество с ограничена отговорност с едноличен собственик на капитала „Елдер Биомеда“ АД и управител Р. И./ се влива „Биомеда Р“ ЕООД, [ЕИК] /също с едноличен собственик на капитала „Елдер Биомеда“ АД и управител Р. И./. Фирмата на дружеството е променена на „АДВАНТИС КО“ съгласно вписване от 05.02.2016 г. От 2018 г. и към настоящия момент едноличен собственик на капитала е „КАПИТЕРА“ ЕООД, [ЕИК]. В периода от 2018 - юли 2023 г. „АДВАНТИС КО“ ЕООД се управлява и представлява от Р. И.. Съгласно вписване в Търговския регистър от 07.07.2023 г. е променена представителната власт, като дружеството се управлява и представлява от Р. И., Д. М. и Д. М., заедно от поне двама от управителите. Съгласно вписване от 03.11.2023 г. Р. И. по подадено от него предизвестие от 25.09.2023 г. е освободен като управител. „АДВАНТИС КО“ ЕООД е регистриран търговец на едро с медицински изделия от 2008 г. до настоящия момент съгласно Разрешение за търговия на едро с медицински изделия № IV-Р-Т/МИ - 402/12.08.2008 г. на ИАЛ. АДВАНТИС КО“ ЕООД осъществява търговия с медицински изделия, хранителни добавки и козметични продукти и в частност разпространява на българския пазар от 2011 г. до настоящия момент медицинско изделие EASYLAX/ИЗИЛАКС - глицеринови супозитории /лаксативи/ в две разновидности - от 1500 мг за деца и от 2500 мг за възрастни. Разпространението се осъществява на едро /чрез търговци на едро и преки продажби на търговци на дребно – аптеки. Производител на продукта EASYLAX/ИЗИЛАКС към изследвания от КЗК период е „New.Fa.Dem“ S.r.l., Италия. През 2011 г. продуктът се произвежда от „PHARMA 30“ S.r.l., което през 2013 г. е придобито от „Fadem International“ S.r.l. „Fadem International“ S.r.l. е собственост на „NeW.Fa.Dem“ S.r.l. Между „Биомеда 2000“ ЕООД /купувач/ и „PHARMA 30“ S.r.l. /доставчик/ е сключен на 03.03.2011 г. договор, наименуван „договор за ексклузивна дистрибуция“, съгласно чл. 1., т. 1.1 от който доставчикът произвежда и снабдява упоменатите в Приложение № 1 продукти /глицеринови супозитории/. В чл. 11 от този договор относно правата върху интелектуалната собственост е предвидено, че Биомеда се съгласява, че името, логото и всякакви свързани с доставчика символи, са собственост на доставчика. „АДВАНТИС КО“ ЕООД разпространява продукта EASYLAX/ИЗИЛАКС супозитории 1500 mg за деца и EASYLAX/ИЗИЛАКС супозитории 2500 mg за възрастни от 2011 г. до настоящия момент с вторична опаковка с един и същ дизайн. По отношение на дизайна и текстовото съдържание на опаковката са извършвани несъществени промени, основно свързани с данните за производителя и дистрибутора. В дизайните на опаковките и в инструкциите за употреба фигурира текст „Easylax е регистрирана търговска марка“, както и посочване на „АДВАНТИС КО“ ЕООД като „вносител за България“. „АДВАНТИС КО“ ЕООД е притежател на регистрирана търговска словна марка с рег. № 173651/25.09.2024 г., заявена на 17.05.2024 г. и със срок на действие до 17.05.2034 г. за класове стоки и услуги 5 /средства срещу запек; лаксативни супозитории; фармацефтични препарати/, 35 /услуги за продажба на дребно на фармацефтични, ветеринарни и санитарни препарати и медицински консумативи; рекламиране свързано с фармацефтични продукти и представяне на живо на тези продукти/ и 42 /услуги в областта на информационните технологии за фармацефтичната и медицинската индустрия; фармацефтични разработки на лекарства/. Марката съдържа словесните елементи easуlax adults изилакс за възрастни глицеринови супозитории 2500 мг“ и защитени цветове „зелен и розов“. На името на „АДВАНТИС КО“ ЕООД е регистриран промишлен дизайн с per. № 9401/10.07.2024 г., заявен на 17.05.2024 г. със срок на закрила до 17.05.2034 г. за продукт „кутии за фармацевтични продукти“. Като автор на дизайна е регистриран Д. М.. На 04.07.2025 г. срещу регистрацията на дизайна е подадено искане за заличаването му от „Мастърмарк“ ООД, производството във връзка с което не е приключило. „АДВАНТИС КО“ ЕООД е собственик на домейн „advantis.bg“, регистриран на 08.01.2016 г., който оперира като електронен магазин с интернет адрес https://advantis.bg/ и на домейн „easylax.bg“, регистриран и активен от 21.05.2024 г. Установено е, че С. И. е работил в „АДВАНТИС КО“ ЕООД по трудово правоотношение въз основа на трудов договор от 02.05.2011 г. /сключен с „Биомеда 2000“ ЕООД/. Първоначално заема длъжността „експедитор на стоки и товари“, а от април 2019 г. - „мениджър покупки/продажби“. Трудовото правоотношение е прекратено, считано от 24.08.2023 г. на основание чл. 326, ал. 1 от КТ във връзка с подадено от С. И. предизвестие вх. № 7 от 24.07.2023 г. /прекратяване на трудов договор от работник/служител с предизвестие/. Установено е, че М. К. е била служител на „АДВАНТИС КО“ ЕООД, като същата съгласно заповед № 23/28.07.2023 г. е назначена за временно изпълняващ длъжността „Отговорен магистър фармацевт/Ръководител на склад Пловдив“ за периода от 31.07.2023 г. до 17.08.2023 г. във връзка с отсъствие на маг. фарм. Р. И. за този период. Трудовото правоотношение с М. К. също е прекратено. „Мастърмарк“ ООД е учредено на 31.08.2023 г. и вписано в Търговския регистър на 04.09.2023 г. със съдружници М. К. и С. И., които са и управители на дружеството. „Мастърмарк“ ООД притежава разрешение за търговия на едро с медицински изделия per. № BG| WDA/MD - 0743/09.02.2024 г., издадено от ИАЛ, като дружеството извършва на територията на България търговия на едро с медицински изделия и козметични продукти от м. май 2024 г. „Мастърмарк“ ООД осъществява търговия на едро на глицеринови супозитории /лаксативи/ в две разновидности - от 2500 мг за възрастни и от 1500 мг за деца /18 бр. в опаковка и за двете/, които разпространява на българския пазар под собствена марка „SPEEDLAX“/ „СПИЙДЛАКС“. Продуктите се разпространяват чрез директни продажби към търговци на едро и търговци на дребно /аптеки и дрогерии/. Продуктите SPEEDLAX/СПИЙДЛАКС, съответно от 2500 мг и от 1500 мг, се произвеждат от „New.Fa.Dem“ S.r.l., Италия по негова технологична документация и съгласно споразумение за дистрибуция продуктите се опаковат от производителя и включително с марката SPEEDLAX и се доставят на „Мастърмарк“ ООД в търговския им вид. Продуктите супозитории SPEEDLAX/ СПИЙДЛАКС за възрастни 2500 мг. и SPEEDLAX/ СПИЙДЛАКС за деца 1500 мг започват да се разпространяват на българския пазар на 20.05.2024 г. В периода 20.05.24 г. – 29.05.24 г. супозитории SPEEDLAX/ СПИЙДЛАКС за възрастни 2500 мг. и SPEEDLAX/ СПИЙДЛАКС за деца 1500 мг. се разпространяват от „Мастърмарк“ ООД с визия на вторичната опаковка подобна на визията на EASYLAX/ИЗИЛАКС. В периода от 30.05.2024 г. до 04.07.2024 г. „Мастърмарк“ ООД предприема действия по преустановяване на предлагането и продажбите на продукта глицеринови супозитории SPEEDLAX/ СПИЙДЛАКС в неговите разновидности, изтегляне от пазара на продадени на клиенти и налични количества, проектиране и съгласуване с производителя на нов дизайн на опаковките, изработка на нови опаковки с новия дизайн за наличните количества и тяхната преопаковане, ребрандиране и етикетиране. Според предоставена от „Мастърмарк“ ООД информация старите опаковки са унищожени. „Мастърмарк“ ООД подава в ИАЛ заявление за промяната в дизайна на вторичната опаковка на продуктите глицеринови супозитории SPEEDLAX/ СПИЙДЛАКС за възрастни и за деца. От 04.07.2024 г. „Мастърмарк“ ООД извършва търговия с продуктите глицеринови супозитории SPEEDLAX/ СПИИДЛАКС за възрастни 2500 мг и SPEEDLAX/ СПИЙДЛАКС за деца 1500 мг в опаковка, която има нова, различна от визията на EASYLAX/ИЗИЛАКС опаковка. На името на „Мастърмарк“ ООД е регистрирана словна търговска марка „Speedlax“ / „Спийдлакс“ с per. № 172108/07.05.2024 г., заявена на 09.01.2024 г. за класове по Ницската класификация - 5 /глицерин за медицински цели; лекарства за облекчаване на констипация; супозитории; фармацевтични препарата/ и 35 /реклама; търговия на дребно с фармацевтични, ветеринарни, санитарни и медицински препарати; търговия на едро с фармацевтични, ветеринарни и санитарни и медицински консумативи/. „Мастърмарк“ ООД подава заявка № 172346/02.02.2024 г. за регистрация на комбинирана търговска марка. Срещу заявката е подадена опозиция № 172346-5 от 05.06.2024 г. от „АДВАНТИС КО“ ЕООД на основание регистрираната на името на дружеството марка на ЕС, комбинирана с per. № 018727363. Във връзка с опозицията е постановено Решение от 15.05.2025 г. на Патентно ведомство, с което опозицията е оставена без уважение. Решението е обжалвано. На името на „Мастърмарк“ ООД е регистриран промишлен дизайн за „картонени кутии“ с per. № 9473/19.03.2025 г., заявен на 11.02.2025 г. „Мастърмарк“ ООД ползва интернет сайтове с адреси https://mastermark.pro/, https://speedlax.eu/ и https://selcode.eu/. Интернет сайтът https://mastermark.pro/ действа като регистриран онлайн магазин. От https://speedlax.eu се извършва препращане към електронния магазин https://mastermark.pro/. Комисията е установила, че при справка в Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост /EUIPO/ се констатира, че по заявка номер 2009901710594 от 06.03.2009 г., в Италианския офис по индустриална собственост, е регистрираната по заявка на „PHARMA 30“ S.r.l. под номер 1359944/21.10.2010 г. словна търговска марка „Easylax“ за продукти от клас 5, между които и глицеринови супозитории: фармацевтични услуги други продукти за медицинска употреба, микроклизми от гликол. При справка в EUIPO се констатира, че от „New.Fa.Dem.“ S.r.l. е заявена за регистрация на 31.05.2022 г. словна търговска марка „ Easylax“, като няма данни марката да е регистрирана. Въз основа на така установените факти, комисията е направила следните изводи: Преди да пристъпи към преценка налице ли са нарушения по чл. 35, ал. 1, ал. 2 и ал. 3, както и по чл. 36, ал. 1 от ЗЗК, комисията е обсъдила приложното поле на глава седма от ЗЗК и предпоставките за ангажиране на отговорност за нелоялна конкуренция с оглед общата забрана по чл. 29 от ЗЗК. Анализирала е характера на отношенията между страните и положението им на пазара, произтичащо от осъществяваната от тях стопанска дейност. Приела е, че „АДВАНТИС КО“ ЕООД и „Мастърмарк“ ООД са предприятия по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗЗК, които извършват стопанска дейност, свързана с разпространението на едро на медицински изделия, в частност глицеринови супозитории с лаксативно действие. Взела е предвид, че и двете дружества притежават необходимите разрешения за търговия на едро с медицински изделия и предлагат продукти от един и същи вид, поради което между тях са налице конкурентни отношения по смисъла на чл. 29 от ЗЗК. Комисията е определила като релевантен за изследване периода от 31.08.2023 г., когато е взето решение за учредяване на „Мастърмарк“ ООД, до момента на постановяване на решението, като е приела, че именно в този период следва да бъдат анализирани действията на „Мастърмарк“ ООД, квалифицирани от искателя като нарушения на чл. 29, чл. 35 и чл. 36 от ЗЗК. По отношение на твърдяното нарушение по чл. 35, ал. 1 от ЗЗК, комисията е изложила съображения относно съдържанието на забраната за имитация на външния вид на продукт. Посочила е, че за осъществяване на състава не е необходимо настъпването на действителен вредоносен резултат, а е достатъчно създаването на възможност за увреждане интересите на конкурент чрез въвеждане в заблуждение относно произхода или други съществени характеристики на предлаганата стока. КЗК е приела за безспорно установено, че от 2011 г. „АДВАНТИС КО“ ЕООД осъществява търговия на едро на българския пазар с глицеринови супозитории с марка EASYLAX/ИЗИЛАКС, като през целия период продуктът се предлага в опаковка, чийто външен вид е претърпял само несъществени изменения. Въз основа на продължителността на разпространение, националния обхват на дистрибуцията и реализираните продажби комисията е приела, че продуктът EASYLAX/ИЗИЛАКС е наложен на пазара, а неговата опаковка е придобила отличителност и е добре позната на потребителите. Установено е още, че „Мастърмарк“ ООД е учредено през 2023 г. от лица, които преди това са били служители на „АДВАНТИС КО“ ЕООД, включително неговите управители и съдружници. Дружеството е сключило договор за дистрибуция с италианския производител „New.Fa.Dem.“ S.r.l. и от 20.05.2024 г. е започнало разпространението на българския пазар на глицеринови супозитории под марката SPEEDLAX/СПИЙДЛАКС. Комисията е приела, че в периода от 20.05.2024 г. до 29.05.2024 г. продуктът SPEEDLAX/СПИЙДЛАКС е бил предлаган в опаковки, които се характеризират с изключително висока степен на сходство с опаковките на EASYLAX/ИЗИЛАКС. След извършен сравнителен анализ на двете серии опаковки е констатирала идентичност по отношение на форма, размер, материал, графично и цветово оформление, композиционно разположение на отделните елементи, използвани шрифтове и текстово съдържание. За единствено по-съществено различие е прието различното търговско наименование на продуктите, съответно EASYLAX/ИЗИЛАКС и SPEEDLAX/СПИЙДЛАКС. В тази връзка комисията е обсъдила и значението на словните елементи, използвани в наименованията на двата продукта. Приела е, че и двете наименования са изградени по сходен модел и съдържат общия словен елемент „lax“, който насочва към предназначението на продукта като лаксативно средство. Според КЗК, независимо от различията между елементите „easy“ и „speed“, общото впечатление, което опаковките създават у потребителите, не изключва възможността за объркване, още повече че наименованията са разположени на идентични места и са изписани по сходен начин. Комисията е приела, че при преценката за наличие на имитация следва да се изхожда от възприятието на средния потребител, който възприема продукта в неговата цялост, без да извършва детайлен анализ на отделните елементи. Изложени са съображения, че именно сходствата, а не различията между сравняваните продукти, имат определящо значение при формиране на общото впечатление. Приела е, че установените прилики между опаковките значително преобладават над различията и са годни да създадат реална възможност за заблуда относно търговския произход на стоките. КЗК е отчела, че процесните продукти представляват медицински изделия без необходимост от лекарско предписание, предлагани както в аптеки, така и в дрогерии, включително чрез самообслужване и онлайн продажби. Приела е, че при тези условия потребителят извършва непосредствен и самостоятелен избор, като цялостният външен вид на опаковката има съществено значение за вземането на решение за покупка. Поради това е достигнала до извода, че е налице реална възможност за объркване между продуктите EASYLAX/ИЗИЛАКС и SPEEDLAX/СПИЙДЛАКС. Комисията е взела предвид и обстоятелството, че след узнаване за разпространението на продукта SPEEDLAX/СПИЙДЛАКС в първоначалните опаковки „АДВАНТИС КО“ ЕООД е предприело действия за защита на правата си върху обектите на индустриална собственост, а „Мастърмарк“ ООД впоследствие е преустановило разпространението на продуктите в спорните опаковки и е преминало към използването на нов дизайн. Въз основа на всички установени факти КЗК е приела, че използването на първоначалните опаковки на SPEEDLAX/СПИЙДЛАКС създава реална опасност от заблуждение на потребителите и от пренасочване на потребителското търсене към продукта на „Мастърмарк“ ООД. Комисията е счела, че чрез използването на сходния външен вид „Мастърмарк“ ООД е имало възможност да извлече неправомерни стопански ползи, възползвайки се от наложената на пазара известност на продукта EASYLAX/ИЗИЛАКС. КЗК е приела още, че поведението на „Мастърмарк“ ООД е в противоречие с добросъвестната търговска практика, тъй като търговецът е длъжен да избере такова оформление на своите продукти, което ясно да ги отличава от тези на конкурентите. Според комисията „Мастърмарк“ ООД не е положило усилия за разграничаване на своя продукт, а напротив, постигнало е изключително висока степен на сходство с утвърдения на пазара продукт на конкурента си. В този смисъл е прието, че поведението на дружеството разкрива стремеж за възползване от изградената пазарна репутация и известност на EASYLAX/ИЗИЛАКС. Така мотивирана, комисията е достигнала до извода, че действията на „Мастърмарк“ ООД по разпространението на продукта SPEEDLAX/СПИЙДЛАКС в първоначалните му опаковки осъществяват състава на нарушение по чл. 35, ал. 1 от ЗЗК, представляващо имитация на външния вид и опаковката на продукт на конкурент, извършена в противоречие с добросъвестната търговска практика и създаваща реална възможност за увреждане интересите на „АДВАНТИС КО“ ЕООД. При така изяснената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна приема следното: Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в законоустановения в чл. 64, ал. 1 от ЗЗК 14-дневен срок от съобщаване на решението. Като прецени наведените в жалбата оплаквания, доводите на страните и събраните по делото доказателства, както и при извършената служебна проверка по чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът приема следното: Оспореното решение е издадено от компетентния специализиран държавен орган в рамките на предоставените му със ЗЗК правомощия. Решението е постановено при спазване на изискванията за кворум и мнозинство по чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗК, в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички реквизити по чл. 62, ал. 1 от ЗЗК, поради което не са налице основанията за отмяна по чл. 146, т. 1 и т. 2 от АПК. Съдът приема още, че при провеждане на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. От мотивите на оспореното решение е видно, че КЗК е извършила всестранно, пълно и обективно изследване на относимите факти и обстоятелства, обсъдила е събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, изложила е съображения относно доказателствената стойност на всяко от тях и е изложила мотиви по всички релевантни възражения на страните, поради което не е налице основанието по чл. 146, т. 3 от АПК. Съдът счита, че правилно КЗК е приела в решението си, че страните представляват предприятия по смисъла на параграф 1, т. 7 от ЗЗК, които извършват стопанска дейност като кумулативно изискуем от съответната разпоредба елемент от фактическия състав, които извършват дейност свързана с разпространението на едро на медицински изделия в частност лаксативи на територията на цялата страна, което ги поставя в конкурентни отношения и е обективна предпоставка за прилагането на Глава седма от ЗЗК. За да бъде установено нарушение по Глава седма от ЗЗК и да бъде ангажирана отговорност за извършване на нелоялна конкуренция, следва на първо място да е налице нарушение на общата забрана по чл. 29 от ЗЗК. С разпоредбите на чл. 30-37 от ЗЗК законодателят е уредил специалните състави на нелоялна конкуренция, чието осъществяване предполага кумулативното наличие на елементите на общия фактически състав по чл. 29 от ЗЗК, а именно: извършване на действие или бездействие при осъществяване на стопанска дейност, наличие на конкурентни отношения между страните и поведение, противоречащо на добросъвестната търговска практика, което уврежда или е в състояние да увреди интересите на конкурентите. В този смисъл общата забрана по чл. 29 от ЗЗК има двояка правна природа, тъй като от една страна представлява задължителен елемент от фактическия състав на специалните нарушения по чл. 30-37 от ЗЗК, а от друга страна е самостоятелно основание за ангажиране на отговорност, когато конкретното поведение не попада в приложното поле на някой от специалните състави на нелоялна конкуренция. По приложението на чл. 35, ал. 2 от ЗЗК Разпоредбата на чл. 35, ал. 2 от ЗЗК въвежда забрана за използване на фирма, марка или географско означение, идентични или сходни на такива на друг стопански субект, по начин, който може да въведе в заблуждение относно произхода на стоките или услугите и да увреди интересите на конкурентите. За да е осъществен съставът на нарушението, следва кумулативно да се установят: използване на защитен отличителен знак /фирма, марка или географско означение/, неговата идентичност или сходство с този на друг стопански субект, както и поведение, което е обективно годно да доведе до увреждане на конкурентните отношения. Съставът по чл. 35, ал. 2 от ЗЗК има самостоятелен характер и се различава от този по ал. 1 на същия член, доколкото е насочен към защита на отличителни обозначения като такива, докато ал. 1 урежда имитация на външен вид на стоки или услуги като цялостно търговско представяне. Разграничението между двете хипотези се извежда както от предмета на защита, така и от начина на осъществяване на твърдяното нарушение. В конкретния случай от събраните по административната преписка доказателства е установено, че релевантното поведение на „Мастърмарк“ ООД се изразява в разпространение на продукт „SPEEDLAX/СПИЙДЛАКС“ с вторична опаковка, възпроизвеждаща в значителна степен цялостния външен вид на опаковката на продукта „EASYLAX/ИЗИЛАКС“. Именно този външен вид, включващ съвкупност от графични, цветови и словни елементи, е бил предмет на защита и на фактическия анализ по чл. 35, ал. 1 от ЗЗК, като комисията е приела, че евентуалната имитация се реализира чрез цялостно възпроизвеждане на опаковката като единно визуално възприятие. Следва да се отчете, че поведението, което жалбоподателят квалифицира по чл. 35, ал. 2 от ЗЗК, е идентично по фактическо съдържание с поведението, вече квалифицирано от КЗК като нарушение по чл. 35, ал. 1 от ЗЗК. Последното е установено с влязло в сила решение и санкцията по него е изпълнена. Това поведение е едно и също по своя фактически състав и не подлежи на последващо разделяне и повторна правна квалификация под друга хипотеза от Глава седма на ЗЗК. Допускането на обратното би противоречало на принципа non bis in idem, доколкото би се стигнало до множествено санкциониране или многократно квалифициране на едно и също поведение, доколкото липсва самостоятелно използване на фирма или марка извън вече квалифицираното визуално оформление. Същественото в настоящия спор е, че не се установява самостоятелно използване на фирма, марка или географско означение на жалбоподателя по смисъла на чл. 35, ал. 2 от ЗЗК, извън контекста на опаковката като цялостен търговски вид. Марката на жалбоподателя е комбинирана, като нейната отличителност е обусловена от съвкупността на словни и образни елементи, интегрирани в дизайна на опаковката. Нейните словни и фигуративни елементи са интегрирани като част от цялостното оформление на опаковката и не функционират самостоятелно като отделен отличителен знак в търговския оборот. Следователно и релевантният обект на евентуална защита не е отделен словен или фигуративен знак, а комплексно визуално оформление. От фактическа страна релевантното поведение на „Мастърмарк“ ООД се изразява в разпространение на продукт „SPEEDLAX/СПИЙДЛАКС“ с вторична опаковка, която възпроизвежда цялостния външен вид на опаковката на продукта „EASYLAX/ИЗИЛАКС“. Именно този външен вид е бил предмет на правната квалификация по чл. 35, ал. 1 от ЗЗК, като КЗК е приела, че евентуалната имитация се реализира чрез общо визуално възприятие на опаковката като единен търговски знак. В този смисъл не е налице самостоятелно, разграничимо и автономно използване на фирма или марка по смисъла на чл. 35, ал. 2 от ЗЗК. Доколкото отличителността на комбинираната марка на жалбоподателя е обусловена от съвкупността на всички нейни елементи, включени в опаковката, то не може да се приеме, че съществува отделен обект на използване, който да бъде предмет на самостоятелна квалификация извън вече разгледаното поведение. Неоснователна е и тезата, че е налице кумулативно или паралелно осъществяване на състав по чл. 35, ал. 2 от ЗЗК, доколкото това би довело до изкуствено разделяне на едно и също фактическо поведение на негови отделни елементи. Подобен подход е несъвместим с обективната методология при квалификация на актовете на нелоялна конкуренция, която изисква цялостна оценка на поведението, а не формално отделяне на неговите проявления според правната норма. При тези обстоятелства правилно комисията е приела, че твърдените от жалбоподателя нарушения не попадат в приложното поле на чл. 35, ал. 2 от ЗЗК, доколкото липсва отделно, самостоятелно и разграничимо използване на фирма или марка като знак за търговски произход. Напротив, твърденията за сходство са изцяло обвързани с външния вид на опаковката, който е бил предмет на самостоятелна правна квалификация по чл. 35, ал. 1 от ЗЗК. Следователно, правилен е изводът на административния орган, че установеното поведение следва да бъде разгледано единствено в рамките на чл. 35, ал. 1 от ЗЗК, доколкото именно тази разпоредба обхваща имитацията на цялостен външен вид на продукт, а не на отделен отличителен знак. По тези съображения съдът приема, не са налице кумулативните предпоставки за ангажиране на отговорност по чл. 35, ал. 2 от ЗЗК, поради което оплакванията в тази част са неоснователни. По приложението на чл. 35, ал. 3 от ЗЗК С разпоредбата на чл. 35, ал. 3 от ЗЗК се въвежда забрана за използване на домейн или външен вид на интернет страница, които са идентични или сходни с тези на други стопански субекти, когато това поведение е годно да въведе в заблуждение относно търговския произход или да увреди интересите на конкурентите. За да е налице съставомерно поведение, законът изисква установеното сходство да се възприема от средния потребител без необходимост от специални знания или задълбочен технически анализ, както и да съществува обективна възможност за заблуда. Видно от текста на разпоредбата, нарушението може да се осъществи чрез използване на идентичен или сходен домейн, както и чрез използване на идентичен или сходен външен вид на интернет страница, като във всеки от тези случаи следва да бъде установена обективна възможност за въвеждане в заблуждение или увреждане интересите на конкурентите. В конкретния случай правилно административният орган е приел, че не са налице елементите от фактическия състав на чл. 35, ал. 3 от ЗЗК. От събраните по административната преписка доказателства е видно, че външният вид на интернет страниците, използвани от „Адвантис КО“ ЕООД и „Мастърмарк“ ООД, не съдържат общи визуални елементи, които да обосноват извод за сходство в смисъла на закона. Напротив, установено е, че сайтовете се различават съществено по отношение на структура, графично оформление, разположение на елементите и цялостна визуална концепция. Тези изводи са изрично подкрепени от анализа, отразен в т. 35 и изображение № 16 от установените факти, където е извършено визуално сравнение на двете интернет страници. Допълнително, в т. 35.1 от установената фактическа обстановка е прието, че по отношение на цялостната визия на уебсайтовете не се наблюдават сходни решения по отношение на дизайна и строежа на страниците, които да водят до объркване на средния потребител. Напротив, наличието на множество различни фигуративни и словни елементи при всеки от сайтовете обуславя ясно различима търговска идентичност, което изключва вероятност за възприемане на интернет страниците като свързани или произхождащи от един и същ търговец. Не се установява и сходство на домейн имената, което е самостоятелен критерий по смисъла на чл. 35, ал. 3 от ЗЗК. Домейните, използвани от двете дружества, са формирани от различни словни елементи, които се различават както по буквено съдържание, така и по фонетично възприятие. Тази обективна различимост изключва възможност за асоциативно свързване от страна на потребителя. Неоснователни са и доводите, изложени в жалбата и доразвити в писмените бележки, че ответното дружество използвало ключови думи /meta tags/, сходни с обозначенията на жалбоподателя, в резултат на което потребителите били пренасочвани към продуктите на „Мастърмарк“ ООД. Нито в административната преписка, нито в съдебното производство не са ангажирани доказателства относно съдържанието на използваните от дружеството meta tags, начина на индексиране на интернет страниците от търсачките или извършвани действия по оптимизация на интернет търсенията. Липсват каквито и да е данни, включително извлечения от изходен код, справки от използвани рекламни платформи или други годни доказателства, въз основа на които да се приеме за установено подобно поведение. Противно на твърденията в жалбата, не са установени действия от страна на „Мастърмарк“ ООД, които да създават възможност от объркване в представите на потребителите относно идентичността на източника на информация по отношение на домейн или външния вид на интернет страницата на дружеството. Следва да се отбележи, че оплакванията в жалбата в тази част фактически не са насочени към самостоятелния фактически състав на чл. 35, ал. 3 от ЗЗК, а препращат към твърдения относно външния вид на опаковките на продуктите. Тези обстоятелства обаче са предмет на самостоятелна преценка по чл. 35, ал. 1 от ЗЗК, като по отношение на тях вече е налице влязло в сила решение на КЗК, с което е приключен спорът относно съставомерността на това поведение. Само за пълнота следва да се отбележи, че дори да се приеме, че използването на ключови думи при интернет търсения би могло при определени обстоятелства да бъде релевантно при преценката по чл. 35, ал. 3 от ЗЗК, в настоящия случай липсват установени факти, които да обосноват извършването на подобни действия от страна на ответното дружество. Поради това позоваването от страна на жалбоподателя на съдебна практика относно хипотези на дигитална имитация не може да обоснове различен извод по настоящия спор, доколкото преценката за наличие на нарушение следва да се извърши въз основа на конкретно установените по делото факти. Не могат да бъдат споделени и доводите, че представянето на процесните продукти в интернет страници на трети лица, включително онлайн аптеки, представлява използване на сходен домейн или външен вид на интернет страница от страна на ответното дружество. Начинът на визуализиране на продуктите в интернет платформите на независими търговци се определя от самите администратори на съответните сайтове и не представлява поведение на „Мастърмарк“ ООД по смисъла на чл. 35, ал. 3 от ЗЗК. Следователно дори продуктите да са били разположени в близост един до друг или обозначени като сходни продукти, това обстоятелство не може да бъде вменено във вина на „Мастърмарк“ ООД. При това положение опитът да се обоснове нарушение по чл. 35, ал. 3 от ЗЗК чрез факти, отнасящи се до опаковки на продукти, представлява неправилно смесване на различни фактически състави и не може да обоснове самостоятелна незаконосъобразност на административния акт. С оглед на изложеното съдът приема, че правилно КЗК е достигнала до извод за липса на съставомерност по чл. 35, ал. 3 от ЗЗК, тъй като не са установени нито сходство на интернет домейни или сайтове в релевантния смисъл на закона, нито реална или потенциална възможност за заблуждение на потребителите. Ето защо оплакванията в тази част са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение. По приложението на чл. 36, ал. 1 от ЗЗК Съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от ЗЗК се забранява всяко поведение на търговец, което противоречи на добросъвестната търговска практика и е насочено към привличане на клиенти, в резултат на което се прекратяват или се нарушават сключени договори, или се осуетява сключването им с конкуренти. Следователно фактическият състав на нормата изисква кумулативното наличие на следните предпоставки: осъществяване на действия по нелоялна конкуренция, насочени към привличане на клиенти; вследствие на тези действия да са прекратени или нарушени вече сключени договори, или да е осуетено сключването на договори с конкурент и наличие на пряка причинно-следствена връзка между поведението на нарушителя и настъпилия вредоносен резултат. Нормата урежда резултатен състав на нарушение, при който не е достатъчно установяването на потенциално или хипотетично неблагоприятно въздействие върху конкурентната среда, а е необходимо да се докаже настъпил правно релевантен резултат, изразяващ се в прекратяване или нарушаване на съществуващи договорни отношения с клиенти на конкурента, или в осуетяване на сключването на такива договори. От систематичното тълкуване на разпоредбата следва, че между твърдяното противоправно поведение и настъпилия вредоносен резултат трябва да съществува пряка и непосредствена причинно-следствена връзка. Липсата на такъв резултат изключва съставомерността на деянието по чл. 36, ал. 1 от ЗЗК, независимо от евентуално установени конкурентни действия на пазара. Настоящият съдебен състав приема, че комисията законосъобразно е изследвала всички елементи от фактическия състав на разпоредбата, като правилно е приела, че по делото не са установени предпоставките за ангажиране отговорността на „Мастърмарк“ ООД по чл. 36, ал. 1 от ЗЗК. В конкретния случай правилно КЗК е приела, че не са налице доказателства, които да обосноват осъществяване на състава на чл. 36, ал. 1 от ЗЗК. От събраните по административната преписка данни не се установява поведение на „Мастърмарк“ ООД, насочено към изместване на жалбоподателя по вече съществуващи договорни отношения с негови клиенти, нито се установява прекратяване или нарушаване на такива договори в резултат на действия на ответника. Следва да се отбележи, че в производството не са ангажирани доказателства относно конкретни договорни отношения на жалбоподателя, които да са били прекратени или нарушени вследствие на поведението на ответното дружество. Не са индивидуализирани конкретни клиенти, не са представени договори, кореспонденция или други доказателства, от които да се установява, че е било осуетено сключването на определена сделка именно в резултат на действия на „Мастърмарк“ ООД. Общите твърдения за неблагоприятно отражение върху търговската дейност на жалбоподателя не са достатъчни за доказване на резултатния състав по чл. 36, ал. 1 от ЗЗК. Не е доказано и целенасочено въздействие върху конкретни преговори между жалбоподателя и определени клиенти, което да е довело до осуетяване на сключването на договори. При липса на такива факти липсва и елементът на причинно-следствена връзка между твърдяното поведение и релевантен увреждащ резултат, което изключва приложимостта на нормата. Самото наличие на конкурентно поведение на пазара, включително предлагането на сходен продукт или реализирането на продажби от страна на конкурент, не е достатъчно за осъществяване на фактическия състав на чл. 36, ал. 1 от ЗЗК. Законът не санкционира всяко привличане на клиенти, а само онова, което е осъществено чрез действия, противоречащи на добросъвестната търговска практика и което е довело до конкретно прекратяване, нарушаване или осуетяване на договорни отношения с конкурент. Изложените в жалбата доводи, свързани с ценовата конкуренция и пазарното позициониране на продуктите, не са релевантни за състава на чл. 36, ал. 1 от ЗЗК. Ценовата конкуренция сама по себе си е присъщ и законосъобразен елемент на пазарното поведение и представлява израз на нормално конкурентно взаимодействие, доколкото се осъществява при спазване на изискванията за добросъвестност. Тя не може да бъде приравнена на недобросъвестно привличане на клиенти, нито да замести изискването за доказан конкретен увреждащ резултат по смисъла на закона. Не може да бъде споделено и разбирането, че установеното нарушение по чл. 35, ал. 1 от ЗЗК автоматично обуславя наличието на нарушение по чл. 36, ал. 1 от ЗЗК. Двата състава защитават различни обществени отношения и съдържат различни фактически елементи. Докато чл. 35, ал. 1 от ЗЗК санкционира имитацията на външен вид на стока или услуга, чл. 36, ал. 1 от ЗЗК изисква доказване на конкретен резултат, изразяващ се в прекратяване, нарушаване или осуетяване на договорни отношения. Липсата на доказателства за настъпването на такъв резултат изключва приложението на чл. 36, ал. 1 от ЗЗК, независимо от наличието на друго нарушение по Глава седма от закона. При тези данни изводът на комисията, че не е доказано нарушение по чл. 36, ал. 1 от ЗЗК, се явява обоснован, законосъобразен и съответстващ на събраните по делото доказателства. По приложението на чл. 29 от ЗЗК Както бе изложено по-горе, разпоредбата забранява всяко действие или бездействие, което е в противоречие с добросъвестната търговска практика и уврежда или може да увреди интересите на конкурентите в отношенията помежду им, като прилагането на общата забрана за нелоялна конкуренция паралелно със специалните състави по глава седма е възможно, само ако са изложени твърдения за такова действие или бездействие, което е различно от описаните в специалните състави, но би могло да съставлява нарушение на общата забрана за извършване на стопанска дейност в противоречие с добросъвестната търговска практика. Оплакванията за неправилно приложение на материалния закон по чл. 29 от ЗЗК са неоснователни и почиват на непълно и неточно интерпретиране на установените по делото факти, както и на смесване на различни фактически състави от Глава седма на ЗЗК. На първо място, неоснователно е твърдението, че „Мастърмарк“ ООД е подало за регистрация промишлен дизайн, възпроизвеждащ опаковката, за която с процесното решение е установено нарушение по чл. 35, ал. 1 от ЗЗК. От установената от КЗК и не оспорена от жалбоподателя фактическа обстановка се установява, че нарушението по чл. 35, ал. 1 от ЗЗК е свързано с конкретна опаковка на продукта „SPEEDLAX/СПИЙДЛАКС“, в периода, описан в т. 25. Същевременно в т. 31 от фактическата обстановка е прието, че „Мастърмарк“ ООД притежава регистриран промишлен дизайн, касаещ различна опаковка, която не съвпада с тази, предмет на установеното нарушение. Следователно, обратно на поддържаното в жалбата, не е доказано „Мастърмарк“ ООД да е предприело действия по регистрация на дизайн, възпроизвеждащ външния вид на опаковката, квалифицирана като нарушение по чл. 35, ал. 1 от ЗЗК. Напротив, установено е наличието на самостоятелен промишлен дизайн, който се отличава със собствено графично и цветово решение. В този смисъл обоснован е изводът на КЗК, че при непосредствено сравнение между тези опаковки на продуктите „SPEEDLAX/СПИЙДЛАКС“ и „EASYLAX/ИЗИЛАКС“ се установяват съществени различия, обусловени от различното цветово и графично оформление, разположението на текстовите елементи и използваните търговски обозначения. Именно поради това не може да се приеме, че регистрираният от ответното дружество промишлен дизайн представлява самостоятелно действие, противоречащо на добросъвестната търговска практика. Неоснователни са и доводите, че подаването от „Мастърмарк“ ООД на възражение срещу комбинираната марка на жалбоподателя представлява само по себе си недобросъвестно поведение. Упражняването на предвидена в закона процесуална възможност за оспорване на регистрация на марка не може само по себе си да бъде квалифицирано като действие по чл. 29 от ЗЗК. Видно от изложената пред КЗК позиция на „Мастърмарк“ ООД, същото поддържа, че жалбоподателят не е носител на правата върху процесната комбинирана марка, поради което счита регистрацията ѝ за незаконосъобразна. Доколкото спорът относно принадлежността и законосъобразността на регистрацията подлежи на разрешаване по специалния ред, предвиден в законодателството в областта на индустриалната собственост, самият факт на подаване на възражение не може да бъде възприет като действие, противоречащо на добросъвестната търговска практика по смисъла на чл. 29 от ЗЗК, доколкото липсват данни за злоупотреба с право или използване на процедурата с единствена цел увреждане на конкурент. Неоснователни са и доводите, свързани с обстоятелството, че част от служителите на „Мастърмарк“ ООД преди това са били служители на жалбоподателя. Този факт, сам по себе си, не съставлява нарушение на чл. 29 от ЗЗК. Нито в административното, нито в съдебното производство не са установени данни за използване на търговски тайни, конфиденциална информация, клиентски бази данни или други защитени активи на жалбоподателя, нито са изложени конкретни твърдения за действия на бившите служители, които да осъществяват самостоятелен състав на нелоялна конкуренция. Трудовата мобилност и преминаването на лица между конкурентни предприятия представляват нормално явление в пазарната икономика и могат да бъдат правно релевантни само при наличие на допълнителни обстоятелства, сочещи използване на защитена информация, нелоялно привличане на персонал или системно въздействие върху конкурентната дейност. Такива обстоятелства в настоящия случай не са установени. Неоснователни са и доводите, че административният орган е следвало да извърши различна правна квалификация въз основа на съвкупната преценка на всички установени обстоятелства. Видно от мотивите на процесното решение, КЗК е обсъдила всички наведени от жалбоподателя твърдения, включително относно използваните опаковки, заявените права върху обекти на индустриална собственост, упражняването на процесуални права и преминаването на служители при конкурент. Обстоятелството, че част от тези действия не са приети за съставомерни, не означава, че същите не са били предмет на преценка от страна на административния орган. Следва да се подчертае, че КЗК е извършила цялостна преценка на всички твърдения за нарушение и е разграничила поведението, което съставлява нарушение по специалния състав на чл. 35, ал. 1 от ЗЗК, от останалите твърдения, за които не са налице елементите на самостоятелна съставомерност. При тези данни не са налице основания да се приеме, че отделно от вече установеното нарушение по чл. 35, ал. 1 от ЗЗК, е осъществен общият състав на чл. 29 от ЗЗК, доколкото липсва установено поведение, което кумулативно да противоречи на добросъвестната търговска практика и да се отличава с самостоятелен увреждащ характер извън вече санкционираното поведение. Всички фактически твърдения, на които жалбоподателят основава искането си за приложение на чл. 29 от ЗЗК, са били предмет на преценка в рамките на специалните състави по чл. 35 и чл. 36 от ЗЗК и не разкриват допълнително поведение с отделен увреждащ характер. Ето защо оплакванията в тази част следва да бъдат оставени без уважение като неоснователни. Предвид изложеното, съдът приема, че решението на КЗК в оспорената му част е правилно, обосновано и законосъобразно, постановено при правилно приложение на материалния закон и при спазване на административнопроизводствените правила, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на спора, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК основателна се явява претенцията на ответника за присъждане на сторени разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ето защо, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на КЗК разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 /сто и петдесет/ евро, определен в размерите по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ вр. чл. 37 от Закона за правната помощ. Основателна предвид нормата на чл. 143, ал. 4 от АПК, се явява и претенцията на заинтересованата страна „Мастърмарк“ ООД за присъждане на сторените в хода на производството разноски съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК в размер на 2 580 /две хиляди петстотин и осемдесет/ евро за заплатено възнаграждение за един адвокат, съобразно договор за правна защита и представена фактура. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – София-област