Решение № 56 от 30.4.2026 г. на Окръжен съд - Търговище по дело № 51/2026 г.

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК. С решение № 610 от 09.12.2025 г., постановено по гр.д. № 1424/2024 г. по описа на Районен съд – Търговище, са отхвърлени предявените от „Тузлушка гора“ ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК 125548831 гр. А., представлявано от постоянния синдик Д. И. Г., установителни искове за съществуване на вземания против ЕТ „Лес-Kомерс – И. И.“, ЕИК 1255450111 с. М., общ.Т••••••••и Г. И. А. с ЕГН •••••••••• от гр. О., в условията на солидарност на задълженията, за сумата от 27 832,38 лева, от които: 19 200 лв. - главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 22.10.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, за сумата от 3 000,38 лв. – обезщетение за забава от 15.03.2017 г. до 30.11.2018 г. и за сумата от 5 632 лв. – обезщетение за забава за периода от 01.12.2018 г. до 21.10.2021 г., претендирани по Акт за начет № 11-04-39/05.12.2018 г. в относимата му част, съставен от Г. Г. Я. - държавен финансов инспектор към Агенцията за държавна финансова инспекция, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 153/18.11.2021г. по ч.гр.д. № 354/2021г. по описа на РС Омуртаг, като неоснователни, на осн. чл.422, ал.1 вр. чл.417, т.9 ГПК, във вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД. Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство „Тузлушка гора“ ЕООД /н/ - гр. А., чрез постоянния синдик на дружеството Д. Г., в която се излагат съображения за неправилност на постановеното решение, като се възразява срещу изводите на съда, че в акта за начет липсват фактически констатации за умишлено причиняване на вреда от когото и да е от двамата ответници. В тази връзка се сочи, че нормата на чл. 21 ЗДФИ не поставя ограничение за формата на умисъла, като в конкретния случай Г. А. в качеството си на управител на дружеството е допуснал извършване на услуги извън предмета на неговата дейност – същият е съзнавал, че възложените дейности по почистване на сняг и подравняване на коловози в горските пътища, както и извършените разходи за тяхната поддръжка трябва да са документално установени и обосновани, но въпреки липсата на технически документи към приложените фактури, лично е извършил заплащането чрез банковата сметка на дружеството. С оглед изложеното, въззивникът счита, че следва да бъде ангажирана пълната имуществена отговорност на управителя. Моли се за отмяна на постановеното решение и уважаване в цялост на предявените искове. Въззиваемият ЕТ „Лес-Kомерс – И. И.“ е депозирал отговор на въззивната жалба, чрез адв. И. И. от ТАК, в който оспорва същата. Посочва, че процесните услуги са надлежно документирани с първични счетоводни документи, за чието изпълнение ответникът разполага с необходимата техника и кадрова обезпеченост, като липсата на определени вътрешни или технически документи не може да се вмени във вина на изпълнителя, нито обуславя извод за неизвършване на услугите. Счита, че в случая не намира приложение презумпцията на чл. 22, ал. 5 ЗДФИ. Отправено е искане за потвърждаване на обжалваното решение. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от Г. И. А.. В о.с.з. страната се представлява от адв. Ц. И. от ТАК, който оспорва жалбата като неоснователна с доводи, че по делото са събрани достатъчно писмени и гласни доказателства за причините, довели до възлагане на съответната дейност на втория ответник, и конкретния начин на изпълнение на работата. Позовава се на показанията на св. инж. Б. Ч., която в разпита си опровергава факти и обстоятелства от актовете за начет, а именно обстоятелствата, че има извършена проверка от нейна страна и от т.н. финансов инспектор по отношение дейността на ищцовото дружество. Отправя искане за отхвърляне на жалбата като неоснователна. Окръжен съд – Търговище, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното: Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно, нито първоинстанционният съд е допуснал сочените във въззивната жалба процесуални нарушения. По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното: Производството по финансов начет е особено исково производство за реализиране имуществената отговорност на определени в чл. 23 от Закона за държавната финансова инспекция /ЗДФИ, обн. ДВ бр. 33/21.04.2006 г./ лица за щети, причинени на посочени в чл. 4 ЗДФИ юридически лица, което производство е продължение на производството по финансова инспекция на определеното учреждение в случаите, когато при нея са констатирани вреди и е прието, че за тези вреди отговарят лицата по чл. 23 ЗДФИ. Това определя и особената негова цел – да се провери пред съд истинността на констатациите на финансовия инспектор за причинените вреди и да се присъди дължимото на ощетеното учреждение обезщетение за тези вреди. Актът за начет, съставен от финансов инспектор по определените в ЗДФИ и ППЗДФИ ред и форма, в който са отразени фактите за причинени вреди на инспектирания обект от някои от лицата, посочени в чл. 23 ЗДФИ, и предпоставките, обуславящи възникването на имуществена отговорност на тези лица /чл. 43 ППЗДФИ/, се ползва с презумптивна доказателствена сила. Фактическите констатации в акта за начет относно непозволеното деяние, причинната връзка между това деяние и настъпилата щета, както и размерът на щетата се считат за истински до доказване на противното - чл. 22, ал. 5 ЗДФИ, чл. 44, ал. 4 ППЗДФИ и ППВС № 5/1955 г. - т. 12. Това определя и разпределението на доказателствената тежест в начетното производство. По правило за опровергаване на констатациите в акта за начет ответниците носят тежестта да установят чрез пълно обратно доказване, че релевантните за отговорността им факти не са се осъществили по начина, отразен в акта за начет. При липсата на ангажирани в горния смисъл доказателства съдът следва да приложи неблагоприятните последици на доказателствената тежест и да приеме доказателствената сила на акта за начет за неопровергана. Установената от законодателя презумптивна доказателствена сила на фактическите констатации обаче не е абсолютна, а е обусловена от изискването актът за начет да е редовен - да съдържа реквизитите, визирани в чл. 43, ал. 2 ППЗДФИ, както и да е подкрепен с доказателства досежно съдържащите се в него констатации /арг. чл. 22, ал. 2 ЗДФИ и чл. 44, ал. 1 ППЗДФИ/, при спазване на възложения предмет на ревизия. В случай че някое от посочените изисквания не е налице, презумпцията за истинност на констатациите в акта за начет отпада и като последица доказателствената тежест в процеса се премества върху ищеца, който следва да установи фактите, обуславящи ангажирането на гражданската отговорност на ответниците. В настоящия случай приложеният по делото акт за начет е изготвен от финансов инспектор при Агенцията за държавна финансова инспекция /АДФИ/ при извършена финансова инспекция на „Тузлушка гора“ ЕООД, гр. А., имаща за предмет проверка за законосъобразност и документална обоснованост на извършените и отчетени разходи през 2017 г. в проверяваното дружество по повод действията на управителя Г. А. по управление и разпореждане с имущество на дружеството, свързани с разпореждането и заплащането без правно основание на услуги, които не са извършени и без наличието на технически документи, които удостоверяват изпълнението им, в резултат на което ЕТ „Лес-Kомерс – И. И.“, в качеството на изпълнител на част от въпросните услуги, е получил без правно основание възнаграждение в общ размер на 19 200 лв. Касае се до проверка на издадена фактура № 1000000659/13.03.2017 г. на стойност 8 000 лева без ДДС за „почистване на сняг в горски пътища за извоз на дървесина в отдели: 285н, 256д, 259м, 63н, 6к, 261у, 285о, 285e“, както и за проверена фактура № 1000000660/13.03.2017 г. на стойност 8 000 лева без ДДС с посочено основание „подравняване на коловози в горски отдели пътища 65б, 58и, 58ц, 282в, 292м, 371г, 262г, 262е, 255p“. Изводът за вреда на актосъставителя, дължаща се на заплащане на дължими суми по фактически неосъществени услуги по посочените 2 бр. фактури, в които видът на уговорените услуги не е конкретно описан, е основан на база изготвено експертно заключение от 16.07.2018 г. от вещо лице инж. Б. Ч. Съгласно направените констатации, към издадените фактури не са налице технически документи, от които да е видно каква е мерната единица и как е договорена единичната цена за отчетените услуги, кога, къде и в присъствието на кои длъжностни лица на дружеството са извършени същите, липсата на установяване дали вписаните горски пътища са посочени в технологичните планове към досиетата на отделите, както и на документи за достъп на транспортните средства на фирмата изпълнител, извършили почистването. За установяване на обстоятелства, свързани с извършената проверка, по делото е разпитана като свидетел инж. Б. Ч. Същата посочва, че гл. фин. инспектор Г. Я. й е подавал всички документи, свързани с реализацията на стопанската дейност и на горскостопанския план по дейности, които са проверявани по опис за съответните периоди – счетоводни документи, лесотехнически документи и устройствени документи като главни книги за оглед и досиета на насажденията. Инспекторът е предоставял отчета и как са изпълнявани фактурите, като по всички, в които има данни, че е извършвана горскостопанска дейност, тоест горскостопански подотдели, са посещавали упоменатите известни сечища и обекти. Заявява, че не е имала поставена задача да констатира дали са извършвани услуги или не, а е трябвало да съпостави всички описани дейности във фактурата и наличните данни за горскостопански подотдели в тях – дали е имало сечища, редовно издадени позволителни, какво представлява технологичният план към момента и дали са посочени всички данни. Потвърждава възможността следите да бъдат заличени от природни сили в зависимост от това кога е бил съставен протоколът за освидетелстване на сечището. За опровергаване на констатациите по акта за начет по делото е разпитан свидетелят И. Н., заемал длъжността „горски стражар“ от 2015 г. в ищцовото дружество до ликвидирането на фирмата, който е присъствал при извършването на услуги от ЕТ „Лес-Комерс – И. И.“ в землището „Х.“, както и в раздел „Д.“. Същият е взел участие и при извършването на проверката с вещото лице, което е трябвало да провери дали пътят е подравнен в горските пътища с оглед пренасянето на дървесината. Свидетелят споделя наблюденията си от извършената проверка – проверяващите Г. Я. и вещото лице Ч. са посетили единствено началото на гората, без да навлизат навътре, като в единия имот видели, че има коловоз, а в другия – че е изникнала трева, с оглед на което са възприели крайния резултат, че пътят не е бил подравнен. В тази връзка служителят пояснява, че когато мине булдозерът, той прави стена настрани и това е доказателството, че е правен, което се потвърждава и от обстоятелството, че джипът се е движел по пътя. Същият счита, че за изминалия период от две години е нормално както да поникне трева, така и да има коловоз. Въззивният съд кредитира показанията на свидетеля при условията на чл. 172 ГПК като обективни, логични и последователни, доколкото са дадени от лице, взело пряко участие както в извършването на действия по подравняване с булдозер, така и присъствало на самата ревизионна проверка. В този смисъл свидетелят пресъздава свои лични впечатления, които кореспондират с останалите доказателства по делото относно мястото на проверката и лицата, които са я осъществили. От значение за достоверността на показанията му е обстоятелството, че свидетелят е пряко запознат с осъществяваната от дружеството дейност и с изискванията към нея. Съпоставяйки ги с показанията на вещото лице Ч., също кредитирани от настоящия състав като дадени от лице, взело участие в извършването на проверката и в този смисъл пряко запознато с нейния предмет, съдът установява, че същата не е имала за задача да изследва въпроса дали в действителност са извършени процесните услуги, въпреки че една от констатациите в акта за начет е именно за неизвършени услуги по издадените фактури. В тази част обаче същият не се ползва с обвързваща материална доказателствена сила, доколкото към акта за начет не са приложени релевантни доказателства в подкрепа на изложените фактически констатации – още повече, че същите се разколебават и от събраните по делото доказателства. Видно от представения обвинителен акт, изготвен по ДП № 44/2019 г. по описа на НСлС, преписка вх. № 37/2019 г. на ОП-Търговище, процесните фактура № 1000000659/13.03.2017 г. и фактура № 1000000660/13.03.2017 г. не са включени в повдигнатите обвинения срещу ответника Г. А. за извършени престъпления по чл. 220 НК / сключване на неизгодна сделка, от която е произлязла значителна вреда за учреждението/, като в обстоятелствената му част е описано, че издадените фактури са за реално извършени услуги. Макар съдът да не е обвързан от изводите на прокуратурата, направени в хода на извършените действия по разследването във фазата на досъдебното производство, посочените обстоятелства се подкрепят от останалия доказателствен материал. С оглед неизпълнението на задължението на ищеца по чл. 190, ал. 1 ГПК да представи доказателства за налична горска техника в търговското дружество след 2015 г., указано му с определението по чл. 140, ал. 1 ГПК, ведно с предупреждение за последиците по чл. 161 ГПК, правилно районният съд е приел за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства – в случая, че такава техника не е притежавана от дружеството след 2015 г. Предвид изложеното съдът приема, че предприетите от Г. А. действия по възлагане на съответните услуги на външна фирма са извършени в интерес на дружеството. В този смисъл не може да се обоснове извод за умисъл в неговите действия в качеството му на управител. Наличието на умисъл по смисъла на чл. 21, ал. 1, т. 1 ЗДФИ не може да бъде аргументирано единствено и с образованието, което притежава привлеченото към имуществена отговорност лице. За да бъде доказан умисъл, е необходимо от поведението на лицето, да бъде направен категоричен извод, че то е съзнавало че действа противоправно, осъзнавало е вредните последици, които ще настъпят от действията му и е целяло или допускало настъпването им /Решение № 54 от 12.08.2022 г. на ВКС по гр.д. № 876/2021 г., IV г.о./. Следователно когато законът – в случая чл. 21, ал. 1, т. 1 ЗДФИ, изрично изисква вредата да е причинена умишлено, то умисълът има същото значение като в наказателното право – собственото психично отношение на дееца към неговото противоправно деяние и настъпилите в резултат на него общественоопасни последици, което подлежи на пълно и главно доказване В конкретния случай в акта за начет е посочено, че извършените от ответника А., в качеството му на управител на дружеството, плащания по процесните фактури към ЕТ „Лес-Комерс – И. И.“ - фирмата изпълнител, са недължими, тъй като съответните услуги по тях не са извършени, тоест констатациите на проверяващия орган са за това, че не е налице насрещна престация по тях, а именно действително извършени услуги по почистване на сняг и по подравняване на коловози в горските пътища, с оглед на което с изплатените средства търговецът изпълнител неоснователно се е обогатил. За да достигне до тези фактически констатации, финансовият инспектор е взел предвид изготвеното от вещото лице Чилева заключение, по отношение на което самата тя по време на разпита й като свидетел признава, че не е имала за задача да изследва дали услугите са действително предоставени. Същевременно от събраните гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетеля Н. се установява фактът, че услуги по подравняване на процесните горски пътища с булдозер са извършвани, като проверяващите не са отчели естествените природни процеси, а извършената проверка на място е била повърхностна, без обстоен оглед във вътрешността на гората. Неговите показания, преценени в съвкупност с последиците по чл. 161 ГПК за липсата на необходимата техника на ищцовото дружество за осъществяване на съответните дейности, са достатъчни да разколебаят фактическата констатация в акта за начет за неизвършени изобщо услуги по издадените два броя фактури. В допълнение възраженията на въззивника, че възложените услуги излизат извън предмета на дейност на дружеството не могат да бъдат споделени, доколкото по същество както почистването на сняг, така и подравняването на коловози в горските пътища се явяват необходими действия с оглед улесняване на достъпа до дървесина именно с цел нейния добив /сеч и извоз на дървесина/. Обстоятелството дали съответните разходи са документално оправдани е въпрос на изследване при извършване на проверка за съответствие на дейността на управителя със законовите изисквания, което евентуално би обосновало основание за ангажиране на дисциплинарната му отговорност, но не може да обуслови възникването на имуществена отговорност на лицето по смисъла на чл. 21 ЗДФИ с оглед предмета на конкретно извършената ревизия. В случая е необходимо да се установи както претърпяна загуба, така и умисъл в действията на отчетното лице на посочените основания, каквито по изложените по-горе съображения не се констатират спрямо ответника Г. А. Предвид изложеното, настоящият състав приема, че в действителност не е проведено пълно и главно доказване на твърденията на ищцовото дружество за умисъл на ответниците. Включително и във въззивната жалба въззивникът се позовава на теоретични постановки за същността на понятието за умисъл и неговите видове, но нито в рамките на ревизионното производство, нито в хода на настоящото исково производство са ангажирани каквито и да е доказателства относно умишленото причиняване на описаните в акта за начет вреди от ответниците. Доколкото не е установено ответникът А. да е действал умишлено с цел да настъпят и да се причинят описаните в акта за начет вреди, съдът приема, че не са налице предпоставките на чл. 21, ал. 3, вр. чл. 23, т. 5 ЗДФИ за ангажиране отговорността и на търговеца изпълнител, която е обусловена от тази на лицето на отчетническа длъжност. В този смисъл дори да се приеме, че фактическите констатации по акта за начет не са оборени по чл. 22, ал. 5 ЗДФИ, то не може да се ангажира отговорността на двамата ответници, тъй като не е доказано същите да са проявили умисъл за предизвикване на посочените в акта за начет вреди. Същевременно дори и управителят да е знаел, че определени фактурирани дейности не са извършени, че същите са дублирани или че са нарушени вътрешните правила относно начина на отчитане на съответните дейности, включително и ако не е осъществен контрол от негова страна върху тази дейност /каквито доказателства също не са ангажирани/, то и в този случай ще се касае за небрежност при упражняване на управленските му функции, но не може да се квалифицира като умишлено причиняване на вредата. По изложените съображения предявените от ищцовото дружество субективно съединени главни искове се явявяват неоснователни, обуславящи извод за неоснователност и на акцесорните претенции за лихви, с оглед на което правилно са били отхвърлени в цялост от районния съд. Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции, постановеното от първоинстанционния съд решение като правилно и законосъобразно следва да се потвърди. По разноските: С оглед изхода на спора право на разноски имат въззиваемите страни, но доколкото до приключване на устните състезания не са претендирали тяхното присъждане, нито по делото са налице доказателства да са сторили такива, разноски не им се следват. Така мотивиран, Окръжен съд – Търговище