Решение № 828 от 18.11.2019 г. на Административен съд - Хасково по дело № 117/2019 г.

Административен съд - ХасковоАдминистративно18.11.2019reporting judge ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

Ruling

ОТХВЪРЛЯ жалба на П.Т.З. ••• срещу: чл.10, ал.1; чл.12, ал.1 и ал.2; чл.14, ал.1; чл.15, ал.1 и ал.2, чл.17 и чл.22 от Наредба №12 за определяне размера на местните данъци на територията на община Д.. ОСЪЖДА П.Т.З., ЕГН ••••••••••, •••, да заплати на Общински съвет – Д. разноски по делото в размер на 800 (осемстотин) лева. Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Grounds

Производството е по реда на чл.191, ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на П.Т.З. •••, подадена чрез пълномощника му адв.Б. Г.Б., срещу: чл.10, ал.1; чл.12, ал.1 и ал.2; чл.14, ал.1; чл.15, ал.1 и ал.2, чл.17 и чл.22 от Наредба №12 за определяне размера на местните данъци на територията на община Д.. Жалбоподателят цитира оспорените от него разпоредби от Наредба №12 за определяне размера на местните данъци на територията на община Д., приета с Решение №801/30.11.2017 г. на Общински съвет Д., действащи към 24.01.2019 г. Заявява, че имал правен интерес от оспорването им, тъй като бил жител ••• и задължено лице за данък върху недвижимите имоти (ДНИ) за три собствени имота на територията на същата община – незастроено и застроено дворно място в с.Б. и апартамент в гр.Д., съответно партидни №№01, 06 и 02, които било възможно да продаде, или да придобие още имоти, както и да учреди вещно право на ползване за тях, или върху други имоти на територията на община Д.. Твърди, че в парт.№01 имал план за строеж на вилна сграда, и в случай че го реализирал и започнел да го ползва, то същият щял да подлежи на облагане с ДНИ – чл.15, ал.1 от Наредбата, докато според чл.15, ал.1 от ЗМДТ ползването на имота не било условие за облагане с ДНИ. Сочи, че с оспорената част от наредбата ответникът създал ред, правила и условия за облагане с ДНИ, които засягали правната сфера на жалбоподателя и можели да го увредят пряко, защото били нищожни и незаконосъобразни. Оспорващият считал, че разполага със защитата по чл.56 и чл.120, ал.2 от КРБ. Излага съображения, че оспорените части от Наредбата били нищожни, защото били издадени при липса на компетентност, в нарушение на принципа, разписан в чл.8 от ЗНА, тъй като същите обществени отношения били уредени, преди издаване на процесната наредба, от законодателя с по-висш по степен нормативен акт – ЗМДТ в редакцията му на: чл.10, ал.1 ; чл.12 (ДВ 117/1997 г.); чл.14, ал.1 (ДВ 98/2010 г.); чл.15 (ДВ 117/1997 г.); чл.18 (ДВ 100/2005 г.) и чл.23 (ДВ 98/2010 г.). Твърди, че преповтарянето на текст от закона в съдържанието на наредбата било равно на правно нищо, и пораждало неразбиране кой нормативен акт ще се прилага, дали закона или оспорената част от Наредбата. В случай, че законът се променял, то предходните му и преписани в оспорената част от наредбата норми ставали незаконосъобразни. Недопустимо било ОбС Д. да урежда с наредба вече уредени със ЗМДТ данъчни отношения. На следващо място жалбоподателят твърди, че оспорените части от Наредбата били незаконосъобразни и противоречали на ЗМДТ, в редакцията му с ДВ бр.98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., като цитира съдържанието на чл.10, ал.1; чл.12, ал.1 и ал.2; чл.14, ал.1; чл.15, ал.1 и ал.2; чл.18, ал.1 и чл.23 от закона. Твърди се също така, че ответникът не бил спазил изискванията на чл.26 и чл.28 от ЗНА при издаване на оспорените части от Наредбата, като не бил публикувал проекта на интернет страницата на общината, не бил изготвил доклад и мотиви към проекта, с които да укаже очакваният размер на приходите в общинския бюджет от прилагането на оспорените части. Претендира се обжалваните разпоредби да бъдат прогласени за нищожни, или алтернативно – да бъдат отменени. Ответникът, Общински съвет Д., чрез своя Председател, в писмото с вх.№1131/18.02.2019 г., с което изпраща в съда административната преписка, излага становище за неоснователност и недоказаност на жалбата и претендира отхвърлянето ѝ. С допълнително постъпило по делото писмо вх.№2153/29.03.2019 г., Председателят на Общински съвет Д. заявява, че в Наредба №12 за определяне размера на местните данъци и такси са направени изменения и допълнения, като представя заверени копия – извадка от Протокол №43 от 31.01.2019 г. от проведено редовно заседание на Общински съвет Д., от приетото на същото заседание Решение №1152/31.01.2019 г. и административната преписка по приемането му, включително Докладна записка вх.№ОбС-07-40/21.01.2019 г. (РД-28-29/21.01.2019 г.) от Кмета на Община Д., разпечатка от интернет страницата на Община Д. от дата 21 декември 2018 г. за оповестяване проекта за изменение и допълнение на Наредба №12, Становища на постоянните комисии, разгледали докладната, както и заверено копие на актуалния към 28.03.2019 г. текст на Наредба №12 за определяне размера на местните данъци на територията на община Д.. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, ответникът претендира жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково в съдебно заседание излага становище за неоснователност на оспорването, като счита, че самото възпроизвеждане на законовите текстове в подзаконов нормативен акт не преви същите нищожни или незаконосъобразни. Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното: С Нотариален акт №56 от 30.11.1993 г. и Нотариален акт №200 от 12.09.2005 г. жалбоподателят П.Т.З. се легитимира като собственик на незастроено дворно място от 780 кв.м. в с.Б., Х. и на Урегулиран поземлен имот №I-168, с площ 1290 кв.м. в кв.19 по плана на с.Б., обл.Х., ведно с построените в същия имот къща, лятна кухня и плевня, като видно от представения Протокол от 12.03.1998 г. по гр.д.№36/1997 г. на Д. районен съд, след одобрена съдебна спогодба в дял на жалбоподателя е поставен апартамент №21, находящ се в гр.Д., ул.„Х. С.“, блок №••, вход •••. Наредба №12 за определяне размера на местните данъци на територията на община Д. (Наредбата), част от която са обжалваните разпоредби, към момента на подаване на жалбата е в редакция, приета с Решение №801 от 30.11.2017 г. на Общински съвет Д.. Същата има характер на подзаконов нормативен акт, и съгласно чл.1, с нея се уреждат отношенията, свързани с определяне размерите на местните данъци на територията на община Д.. Видно от допълнително постъпилите по делото доказателства, с Решение №1152 от 31.01.2019 г. на Общински съвет Д., прието на заседание от 31.01.2018 г., след поименно гласуване с 18 – „за“, 3 – „против“ и 10 – „въздържал се“, от гласувалите 31 от общо 33 общински съветника, Общински съвет Д. приема изменения и допълнения в Наредба №12 за определяне размера на местните данъци на територията на община Д.. Решение №1152 от 31.01.2019 г. е прието по Докладна записка регистрационен индекс: ОбС-07-40/21.01.2019 г. на Кмета на Община Д.. Преди внасянето ѝ за разглеждане от общинския съвет, Докладната записка, ведно с проекта за изменение и допълнение на Наредбата са били публикувани на официалната интернет страницата на Община Д. на 21.12.2018 г., видно от приложената разпечатка от сайта на общината. Съпоставени, текстовете от Наредба №12 в редакцията им към момента на подаване на жалбата и в действащата към настоящия момент редакция, и съответните текстове от ЗМДТ, имат следното съдържание:

Cited provisions

40