Решение № 3411 от 4.8.2026 г. на Административен съд - Хасково по дело № 283/2026 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето (ЗЗдр). Образувано е по жалба на Председател на медицинска комисия по чл. 98, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) към Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – [област], срещу Експертно решение № 90383/197 от 26.01.2026 г., постановено от Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК), специализиран състав по вътрешни, белодробни и сърдечно-съдови заболявания. В жалбата се твърди, че оспореното експертно решение е неправилно и незаконосъобразно в частта, с която е определена датата на инвалидизиране на освидетелстваното лице З. И. З., тъй като било постановено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби. Излагат се доводи, че с експертно решение на ТЕЛК – 0614 при „КОЦ“ – [област] ЕООД № 91011/131/14.07.2025 г. на лицето била определена 100 % трайно намалена работоспособност без чужда помощ, дата на инвалидизиране – 14.07.2025 г., и срок – 2 години. Медицинската комисия при ТП на НОИ – [област] върнала това ЕР на ТЕЛК – 0614 за корекция на датата на инвалидизиране – 14.07.2025 г., тъй като лицето прекратило трудовия си договор на 01.06.2025 г. и при освидетелстването не работело. С ЕР № 91094/166/01.09.2025 г. ТЕЛК – 0614 направила корекция на датата на инвалидизиране – 01.06.2025 г., мотивирана като дата на прекратяване на трудовите правоотношения. Горецитираното решение било обжалвано от ТП на НОИ – [област] с Решение № 14699/735 от 04.09.2025 г. по отношение на определената дата на инвалидизиране, тъй като съгласно чл. 70, ал. 4 от Наредбата за медицинската експертиза датата на инвалидизиране следвало да се определи въз основа на медицинските документи, удостоверяващи състоянието на лицето, или датата на издаване на протокола на ЛКК за ТЕЛК. С обжалваното в настоящото производство експертно решение НЕЛК потвърдила ЕР на ТЕЛК – 0614 по отношение на определената дата на инвалидизиране – 01.06.2025 г., като приела, че това е датата на прекратяване на трудовото правоотношение, доколкото медицинският протокол на ЛКК бил от 04.04.2025 г., медицинската документация била преди датата на медицинския протокол, а към датата на медицинския протокол лицето работело, поради което датата не можела да се определи на основание чл. 70, ал. 4 от Наредбата за медицинската експертиза. Жалбоподателят оспорва този извод като неправилен, като поддържа, че съгласно НМЕ/2017 датата на инвалидизиране се определя съобразно трудовата заетост на лицето към датата на освидетелстване, а не към датата на издаване на протокола на ЛКК/медицинското направление за ТЕЛК. Според жалбоподателя, след като към датата на освидетелстване в ТЕЛК – 14.07.2025 г. лицето не работело, датата на инвалидизиране следвало да бъде определена съгласно чл. 70, ал. 4 от НМЕ/2017. В Експертно решение № 90383/197 от 26.01.2026 г. било вписано, че датата на инвалидизиране не може да се определи по чл. 70, ал. 4 от НМЕ/2017, но не било вписано основанието, на което според НЕЛК била определена датата на инвалидизиране – 01.06.2025 г., а именно датата на прекратяване на трудовото правоотношение. Жалбоподателят поддържа, че датата на прекратяване на трудовото правоотношение е дата на административен акт и не може да послужи като дата на инвалидизиране съгласно НМЕ/2017. С оглед на така изложеното, се иска отмяна на обжалваното експертно решение в частта относно определената дата на инвалидизиране, като неправилно, постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и материалноправните норми, както и връщане на преписката на НЕЛК за ново произнасяне по същество по жалбата на медицинската комисия при ТП на НОИ – [област] относно датата на инвалидизиране. Ответникът – Национална експертна лекарска комисия, представлявана от директора А. А., чрез главен юрисконсулт Г. Г., изразява писмено становище, че жалбата е допустима, но неоснователна. Оспорва твърдението, че датата на прекратяване на трудовото правоотношение не може да служи за дата на инвалидизиране съгласно НМЕ/2017. От всички разгледани варианти за определяне дата на инвалидизация в чл. 70 от НМЕ било видно, че датата на инвалидизация не съвпада с датата на събитието, породило неработоспособността. Причината за това била, че болничният лист се издавал поради невъзможност за упражняване на труд. Заплащането за периода, в който лицето било неработоспособно на основание болничен лист, се осъществявало от държавата. След като приключел болничният лист и по силата на експертно решение на орган на медицинската експертиза (ТЕЛК или НЕЛК) започвало получаване на парични средства пак от държавата. При хипотеза, в която датата на инвалидизиране в експертното решение била датата на събитието, причинило неработоспособността по болничен лист, то тогава на едно и също основание неработоспособното лице щяло да получава две обезщетения, което противоречало на доктринални принципи. Доколкото чл. 70, ал. 4 касаел протокол на ЛКК, Специализиран състав по вътрешни, белодробни и сърдечно-съдови заболявания при НЕЛК решил, че текстът е неприложим, защото датата на инвалидизацията била обжалвана от ТП на НОИ в експертно решение на ТЕЛК, а не на ЛКК. НЕЛК имал контролно-отменителна функция по отношение на експертните решения на ТЕЛК. По своята същност оценката на НЕЛК при обжалване на експертно решение на ТЕЛК била дали ТЕЛК правилно е приложила закона. При констатиране на неправилно или непълно експертно решение НЕЛК давала указания и го връщала. От 2024 г. това право да връща на ТЕЛК за ново произнасяне било ограничено, като сега НЕЛК можела да върне само веднъж. При обжалване на веднъж върнато експертно решение НЕЛК, ако установила неизпълнение на указанията или нови, различни причини да реши, че експертното решение е неправилно, едва тогава правела преценка по същество по чл. 51 от Правилника за устройството и организацията на работата на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи. С оглед тези си правомощия НЕЛК преценила, че решението на ТЕЛК е правилно и го потвърдила. Предвид така изложеното се моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана, като на ответника бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. ЗАИНТЕРЕСОВАНАТА СТРАНА З. И. З., се явява лично в съдебно заседание. Заявява искане да бъде уточнена датата на инвалидизиране. ЗАИНТЕРЕСОВАНАТА СТРАНА ТЕЛК към „КОЦ [област]“ ЕООД, [населено място] не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата. ЗАИНТЕРЕСОВАНАТА СТРАНА Агенция за хората с увреждания, [населено място] не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата. ЗАИНТЕРЕСОВАНАТА СТРАНА Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – [област] не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата. ЗАИНТЕРЕСОВАНАТА СТРАНА АИППМП „ВИА“ ЕООД, [населено място] не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата. Съдът, след като се запозна с жалбата и доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното: От представената административна преписка се установява, че по отношение на З. И. З. е било постановено Експертно решение № 91011/131 от 14.07.2025 г. на ТЕЛК към „КОЦ – [област]“ ЕООД. В това експертно решение е отразено, че лицето е с трудова заетост – „работи“, с професия „чистачка“, като е определена 100 % трайно намалена работоспособност за срок от две години, с водеща диагноза „Долен лоб, бронх или бял дроб“. Като дата на инвалидизиране е посочена датата 14.07.2025 г., а в допълнителния лист към експертното решение е отразено, че тази дата е приета като дата на освидетелстване съгласно чл. 70, ал. 5 от Наредбата за медицинската експертиза. В същото експертно решение в т. 10.1 е отбелязано, че лицето е „без чужда помощ“, докато в мотивната част на допълнителния лист е посочено, че се определят 100 % ТНР „с чужда помощ“. С ново Експертно решение № 91094/166 от 01.09.2025 г. на ТЕЛК към „КОЦ – [област]“ ЕООД, постановено по отношение на З. И. З., е отразено, че лицето „не работи“, като видът на експертизата е освидетелстване по документи. С решението е определена 100 % трайно намалена работоспособност, с чужда помощ, със срок на чуждата помощ до 01.07.2027 г. и срок на определения процент трайно намалена работоспособност до 01.07.2027 г., за две години. В частта относно инвалидността е посочено общо заболяване – 100 %, с дата на инвалидизиране 01.06.2025 г., като водещата диагноза е „Долен лоб, бронх или бял дроб“. В допълнителния лист към експертното решение е посочено: „Отмяна на ЕР 91011/14.07.2025 и издаване на ново ЕР поради „Техническа грешка“. Като причина е отразено, че на основание чл. 53 от ПУОРОМЕРКМЕ и чл. 62, ал. 2 от АПК следва ТЕЛК да отстрани допусната техническа грешка в свое ЕР № 91011/131/14.07.2025, тъй като в т. 4 било вписано „работи – чистачка“ и била определена дата на инвалидизиране като за работещ, но към датата на освидетелстването в ТЕЛК лицето не работело, както и че в т. 10.1 било вписано „без чужда помощ“, а на втора страница – „с чужда помощ“. В решението е посочено, че ТЕЛК отстранява допуснатата техническа грешка, като „за вярно“ следва да се чете: „т. 4 – не работи“, „ДИ – 01.06.2025 датата на прекратяване на трудовите правоотношения“, „т. 10.1 – с чужда помощ“, като СИ и % ТНР остават непроменени. С Решение № 14699/735 от 04.09.2025 г. медицинската комисия по чл. 98, ал. 4 от КСО към ТП на НОИ – [област] е разгледала Експертно решение № 91094/166 от 01.09.2025 г. на ТЕЛК към „КОЦ – [област]“ ЕООД, получено с изх. № 1035-15-173/03.09.2025 г. Комисията е потвърдила оценката на трайно намалената работоспособност, срока на инвалидността и чуждата помощ, но е оспорила датата на инвалидизиране. В мотивите си е посочила, че не е съгласна с определената от ТЕЛК дата на инвалидизиране 01.06.2025 г., доколкото същата била мотивирана като дата на прекратяване на трудовите правоотношения. Прието е, че съгласно чл. 70, ал. 4 от Наредбата за медицинската експертиза за дата на инвалидизиране се определя само дата на медицински документ, а датата на прекратяване на трудовото правоотношение не е такава. С оглед така взетото решение председателят на медицинската комисия по чл. 98, ал. 4 от КСО към ТП на НОИ – [област] е подал пред НЕЛК жалба № 052845/10.09.2025 г. срещу Експертно решение № 91094/166 от 01.09.2025 г. на ТЕЛК към „КОЦ – [област]“ ЕООД, като оспорването е насочено срещу експертното решение конкретно в частта относно датата на инвалидизиране. В жалбата изрично е посочено, че същата се подава поради причините, отразени в Решение № 14699/735 от 04.09.2025 г. на медицинската комисия. С Експертно решение № 90383/197 от 26.01.2026 г. на Националната експертна лекарска комисия, Специализиран състав по вътрешни, белодробни и сърдечно-съдови заболявания, е извършено освидетелстване по документи на З. И. З.. Решението е постановено от състав с председател д-р Ц. Г. Ц. и членове д-р Д. Г. Ц. и д-р И. С. М.. В експертното решение е отразено, че лицето е с трудова заетост „не работи“, като състоянието до експертизата е посочено като „работоспособен“. Като обжалвано експертно решение е посочено Експертно решение № 91094 от 01.09.2025 г. на ТЕЛК към „КОЦ – [област]“ ЕООД, [населено място], а като повод за обжалване е отразено „ДИ – 01.06.2025 г.“ Видът на експертизата е „освидетелстване“. С решението си НЕЛК е постановила: „Потвърждава ЕР на ТЕЛК по дата на инвалидизация“. Определени са 100 % трайно намалена работоспособност, чужда помощ със срок до 01.07.2027 г. и срок на определения процент ТНР до 01.07.2027 г., за две години. Като причина за инвалидността е посочено общо заболяване – 100 %, с дата на инвалидизиране 01.06.2025 г. В допълнителния лист към експертното решение като водеща диагноза и като общо заболяване е посочено „Долен лоб, бронх или бял дроб“. В заключението на НЕЛК е посочено, че ЕР на ТЕЛК № 91094/01.09.2025 г. се обжалва от ТП на НОИ по дата на инвалидизиране. Отразено е, че в експертното решение е определена дата на инвалидизиране 01.06.2025 г. – датата на прекратяване на трудовите правоотношения. Посочено е, че съгласно чл. 70, ал. 4 датата на инвалидизиране следва да е от медицинска документация. НЕЛК е отбелязала, че медицинският протокол на ЛКК е от дата 04.04.2025 г., а медицинската документация е преди датата на медицинския протокол. Посочено е още, че към датата на медицинския протокол лицето работи и датата не може да се определи на основание чл. 70, ал. 4 от НМЕ. Отразено е също, че лицето е подало заявление на 15.04.2025 г. и е освидетелствано през месец юли 2025 г. Въз основа на изложеното НЕЛК е потвърдила ЕР на ТЕЛК по дата на инвалидизиране – 01.06.2025 г. Няма данни по преписката за датата на съобщаване на така постановеното решение на оспорващия. Жалбата срещу решението е с изх. № 1029-15-4124#1/05.02.2026 г. по описа на ТП на НОИ – [област] и вх.№ 000464/10.02.2026 г. по описа на МЗ-НЕЛК-8. При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на съдебен контрол административен акт и в законоустановения срок. Оспорването е осъществено от председателя на медицинската комисия по чл. 98, ал. 4 от КСО към ТП на НОИ – [област], който разполага със специална процесуална легитимация по чл. 98, ал. 6 от КСО да обжалва решенията на органите на медицинската експертиза, когато медицинската комисия приеме, че експертното решение е неправилно издадено. Предмет на съдебен контрол е Експертно решение № 90383/197 от 26.01.2026 г. на НЕЛК, постановено по повод административно оспорване на експертно решение на ТЕЛК, поради което същото подлежи на съдебен контрол по реда на чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето във връзка с чл. 145 и сл. от АПК. Съдът приема, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен орган – НЕЛК, предвид разпоредбите на чл. 103, ал. 4 и чл. 112, ал. 1, т. 3 ЗЗдр във връзка с чл. 3, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза, съгласно която експертизата на трайно намалената работоспособност, на вида и степента на увреждане на лицата, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 КСО, се осъществява от ТЕЛК и НЕЛК. Оспореното Експертно решение № 90383/197 от 26.01.2026 г. е постановено от специализиран състав по вътрешни, белодробни и сърдечно-съдови заболявания, определен съобразно водещата диагноза, по аргумент от чл. 49, ал. 1 ПУОРОМЕРКМЕ. В изпълнение на дадени от съда указания ответникът представи по делото допълнителни писмени доказателства относно образованието и признатите специалности на лекарите от състава на НЕЛК, а именно дипломи за завършено висше образование и свидетелства/дипломи за призната специалност. От тези доказателства се установява, че членовете на постановилия решението състав притежават медицинско образование и признати специалности, относими към специализирания състав, разгледал административното оспорване. Поради това съдът приема, че решението е постановено от материално и функционално компетентен орган, в надлежен специализиран състав и в рамките на предмета на административното оспорване. Обжалваното решение е постановено в изискуемата от закона писмена форма и съдържа реквизитите, необходими за валидността на административния акт – наименование на органа, данни за освидетелстваното лице, разпоредителна част, посочване на правни основания и изложени съображения относно спорната дата на инвалидизиране. Дали тези съображения изчерпват наведените възражения и дали са съобразени с приложимия материален закон, следва да бъде преценено при проверката за материална законосъобразност на акта и за спазване на административнопроизводствените правила. Съгласно чл. 43, т. 1 ПУОРОМЕРКМЕ, специализираните състави на НЕЛК се произнасят по обжалваните решения на ТЕЛК въз основа на медицинската документация към момента на постановяване на обжалваното решение, а според чл. 45, ал. 1 от същия правилник, произнасянето е само по поводите, посочени в жалбата и предвидени в наредбата по чл. 101, ал. 7 ЗЗдр. В конкретната хипотеза специализираният състав на НЕЛК се е произнесъл въз основа на приложената медицинска документация, без да излиза от предметния обхват на подадената до него жалба. При извършената на основание чл. 168, ал. 1 АПК служебна проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, включително и на основания, различни от изрично наведените в жалбата, съдът намира следното: Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съгласно чл. 101, ал. 7 ЗЗдр принципите и критериите на медицинската експертиза, редът за установяване на временна неработоспособност, видът и степента на увреждане, степента на трайно намалена работоспособност, потвърждаване на професионална болест, както и условията и редът за извършване на медицинска експертиза по чл. 103, ал. 3 от същия закон се определят с наредба на Министерския съвет – Наредба за медицинската експертиза (приета с ПМС № 120 от 23.06.2017 г., обн. ДВ бр. 51/27.06.2017 г., НМЕ). Съгласно чл. 61, ал. 1, т. 4 НМЕ експертизата на трайно намалената работоспособност включва определяне на началната дата на трайно намалената работоспособност (дата на инвалидизиране), а съгласно чл. 61, ал. 2, т. 4 НМЕ – експертизата на вида и степента на увреждане включва определяне на дата на инвалидизиране. От данните по преписката се установява, че първоначално с Експертно решение № 91011/131 от 14.07.2025 г. на ТЕЛК към „КОЦ – [област]“ ЕООД по отношение на З. И. З. е била определена дата на инвалидизиране - 14.07.2025 г., като в допълнителния лист към решението е посочено, че това е датата на освидетелстване, определена съгласно чл. 70, ал. 5 НМЕ. В това решение лицето е било отразено като работещо. Впоследствие, с Експертно решение № 91094/166 от 01.09.2025 г., същият състав на ТЕЛК е приел, че издава ново експертно решение поради допусната „техническа грешка“. В това решение е посочено, че се отменя предходното ЕР № 91011/14.07.2025 г., като за вярно следва да се чете, че лицето не работи, че датата на инвалидизиране е 01.06.2025 г. – дата на прекратяване на трудовите правоотношения, и че лицето е с чужда помощ. Процентът трайно намалена работоспособност и срокът на инвалидността са непроменени. В тази връзка настоящата инстанция намира, че промяната на датата на инвалидизиране от 14.07.2025 г. на 01.06.2025 г., осъществена като поправка на допусната техническа грешка, е незаконосъобразна. Нормата на чл. 53 ПУОРОМЕРКМЕ регламентира възможността технически грешки и непълноти в решенията на ТЕЛК и НЕЛК да се поправят с ново решение, а чл. 68, ал. 3 ПУОРОМЕРКМЕ предвижда, че при установена техническа грешка РКМЕ връща в еднодневен срок експертното решение на ТЕЛК/НЕЛК за поправка, извършвана също с ново решение. Доколкото в правилника липсва легална дефиниция на понятието „техническа грешка“, то следва да се тълкува съобразно общия административноправен смисъл, установен и в чл. 62, ал. 2 АПК – като несъответствие между действително формираната воля на органа и нейното външно писмено изразяване, установимо пряко от съдържанието на акта или от материалите по преписката, без да е необходимо ново изясняване на фактите или нови правни изводи. Поправката по този ред предполага, че органът не извършва нова преценка, а единствено отстранява несъответствието между вече формираната воля и нейния писмен израз. В случая датата на инвалидизиране е била изрично определена в първоначалното експертно решение като 14.07.2025 г. и е мотивирана като дата на освидетелстване по реда на чл. 70, ал. 5 НМЕ. С последващото решение тази дата е заменена с 01.06.2025 г., което изключва хипотезата на техническа грешка и сочи на ново произнасяне по същество относно началната дата на трайно намалената работоспособност. Както вече бе посочено, техническата грешка обаче предполага несъответствие между действително формираната воля на органа и нейното външно писмено изразяване – например очевидна грешка в изписване на число, име, дата или друг реквизит. Поправката на техническа грешка не е и не може да служи като процесуален способ за ново разрешаване на съществен въпрос от медицинската експертиза. Поправката на техническа или очевидна фактическа грешка има за цел да отстрани грешно изписване на индивидуализиращи белези, грешки при пресмятане или други формални неточности, без да се променя действително формираната воля на органа. Тоест грешки, които не засягат същността на волеизявлението, а единствено пораждат несъответствие между формираната воля и нейното писмено обективиране в акта. Поправката не може да засяга фактическите изводи, правната преценка или крайния резултат от произнасянето на административния орган. В процесната хипотеза очевидно твърдяната поправка не касае техническа или очевидна фактическа грешка в този смисъл, а засяга фактическите изводи и волята на органа относно съществен елемент от медицинската експертиза – датата на инвалидизиране, поради което представлява ново произнасяне по същество. Правомощията на НЕЛК при произнасяне по жалба срещу експертно решение на ТЕЛК са уредени в чл. 51 ПУОРОМЕРКМЕ, съгласно който специализираният състав може да потвърди решението на ТЕЛК, да го отмени и издаде ново решение, или да го отмени изцяло или отчасти и да върне преписката за ново освидетелстване с указания за отстраняване на допуснатите грешки. Тези три възможности предполагат, че органът следва да установи дали обжалваното решение на ТЕЛК съдържа валидно формирана воля. В случая НЕЛК е била длъжна да обсъди именно този въпрос – допустимо ли е чрез процедурата по поправка на техническа грешка ТЕЛК да измени съществен елемент на експертното решение – преди да пристъпи към преценка по същество дали определената дата съответства на чл. 70 НМЕ. Такъв анализ в оспореното решение на НЕЛК липсва изцяло. Административният орган е възприел и потвърдил датата 01.06.2025 г., без да изложи съображения относно допустимостта на извършената от ТЕЛК „корекция“. Наред с това и за пълнота на изложението следва да бъде отбелязано, че определянето на датата на инвалидизиране въз основа на датата на прекратяване на трудовото правоотношение противоречи на естеството на тази дата като медицински релевантен факт. Прекратяването на трудово правоотношение е юридически факт от сферата на трудовото право. То може да има единствено значение за преценката дали лицето е работещо или неработещо към определен момент, съответно за избора на приложимата хипотеза от чл. 70 НМЕ, но само по себе си не удостоверява настъпване на трайно намалена работоспособност. Начините за определяне на датата на инвалидизирането са предвидени в чл. 70 НМЕ. Съгласно ал. 1 дата на инвалидизиране се определя, когато се определя процент трайно намалена работоспособност (вид и степен на увреждане). Съгласно ал. 2, когато лицето е било във временна неработоспособност и е преминало непосредствено в инвалидност, за дата на инвалидизиране се приема денят, от който е приключила временната неработоспособност по болничните листове. Съгласно ал. 3, когато лицето поради увреждането си е трудоустроено на работа с по-ниска квалификация, за дата на инвалидизиране се приема датата на преминаване на тази работа. Съгласно ал. 4, когато лицето не е ползвало отпуск по болест или не е осигурено, датата на инвалидизиране се определя въз основа на медицинските документи и здравословното му състояние при освидетелстването, а когато липсва медицинска документация и здравословното състояние на лицето не дава достатъчно основание – въз основа на датата на издаване на протокола на ЛКК. Съгласно ал. 5, когато лицето работи или се намира в платен или неплатен отпуск, за дата на инвалидизиране се определя датата на освидетелстването. Разпоредбата на ал. 4 съдържа две отделни хипотези, като основното правило е датата на инвалидизиране да се определи въз основа на медицинските документи и здравословното състояние на лицето при освидетелстването, а субсидиарното – датата на протокола на ЛКК – следва да се приложи единствено при кумулативното наличие на липса на медицинска документация и когато от здравословното състояние не може да бъде изведена конкретна дата на инвалидизиране. В случая самият орган изрично е приел, че медицинска документация съществува. Наличието на медицинска документация, макар и с по-ранна дата от протокола, не се приравнява на липса на медицинска документация по смисъла на ал. 4, изр. второ, доколкото разпоредбата не поставя такова изискване. Когато приложима е хипотезата за лице, което не работи или не е осигурено, датата на инвалидизиране следва да бъде определена въз основа на медицинските документи и здравословното състояние на лицето при освидетелстването. Това изисква органът на медицинската експертиза да посочи кои конкретни медицински документи или други данни за здравословното състояние обосновават именно възприетата дата. Датата, на която е прекратено трудовото правоотношение, не установява сама по себе си кога е настъпило или кога е било обективно установимо състоянието, обуславящо трайно намалената работоспособност. В мотивите на оспореното решение НЕЛК е посочила, че медицинският протокол на ЛКК е от 04.04.2025 г., медицинската документация е преди датата на медицинския протокол, към датата на медицинския протокол лицето работи и датата не може да се определи на основание чл. 70, ал. 4 НМЕ. Посочено е още, че лицето е подало заявление на 15.04.2025 г. и е освидетелствано през месец юли 2025 г. От тези констатации обаче не следва правният извод, че за дата на инвалидизиране следва да бъде възприета датата на прекратяване на трудовото правоотношение – 01.06.2025 г. Отделно, самите мотиви на НЕЛК за неприложимост на чл. 70, ал. 4 НМЕ не намират опора в текста на разпоредбата: трудовата заетост на лицето към датата на медицинския протокол на ЛКК не е предпоставка, обуславяща приложението нито на основното, нито на субсидиарното правило на ал. 4 – тя е релевантна единствено за избора между хипотезите на ал. 4 и ал. 5, вече направен от органа в полза на ал. 4, но не и за съдържанието на преценката, която следва след този избор. В този смисъл изложените мотиви на органите на медицинската експертиза са вътрешно непоследователни. Ако административният орган приема, че медицинската документация не позволява определяне на по-ранна дата на инвалидизиране, от този извод не следва автоматично, че за дата на инвалидизиране може да се възприеме дата, която произтича от прекратяване на трудово правоотношение. В този случай органът е следвало или да посочи медицинските документи и медицинските факти, които обосновават именно датата 01.06.2025 г., или да обсъди приложението на допълнителния критерий по ал. 4, изр. второ. В този смисъл не може да бъде споделен изводът на НЕЛК, че след като към датата на медицинския протокол на ЛКК лицето е работило, то датата на инвалидизиране следва да бъде датата на прекратяване на трудовото правоотношение. Този извод не следва от чл. 70 НМЕ. Разпоредбата не въвежда прекратяването на трудов договор като такъв самостоятелен критерий за дата на инвалидизиране. Тя урежда начина, по който датата следва да бъде определена в зависимост от това дали лицето работи, ползвало ли е отпуск по болест, налице ли са медицински документи и какво е здравословното състояние при освидетелстването. Следователно трудовоправният статус е относим, само доколкото насочва към приложимото правило, но не замества медицинската оценка, която това правило изисква. Отделно от това НЕЛК не е обсъдила основното възражение на медицинската комисия при ТП на НОИ – [област], че датата 01.06.2025 г. не е дата на медицински документ, което е било основание за административното оспорване. Съгласно чл. 35 АПК, административният акт се издава след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая и след обсъждане на обясненията и възраженията на заинтересованите лица и органи, ако такива са направени – изискване, което важи в пълна степен и за производството пред НЕЛК по обжалване на решение на ТЕЛК. Медицинската комисия е изложила пред НЕЛК конкретен довод – че определената дата произтича от трудовоправен, а не от медицински факт – по който НЕЛК е била длъжна да се произнесе изрично. Като е потвърдила решението на ТЕЛК без обсъждане на това възражение, НЕЛК е постановила решението си при непълнота на мотивите по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и в нарушение на чл. 35 АПК. Неоснователни са доводите на ответника, че възприемането на друга дата на инвалидизиране може да доведе до получаване на две обезщетения на едно и също основание. Хипотезите по чл. 70 НМЕ са изчерпателно изброени и не подлежат на разширително тълкуване с оглед избягване на евентуално припокриване в осигурителните правоотношения. В чл. 70 НМЕ са уредени конкретни хипотези за определяне на датата на инвалидизиране, включително при преминаване от временна неработоспособност в инвалидност (ал. 2), при трудоустрояване (ал. 3), при липса на отпуск по болест или неосигуреност (ал. 4), както и при работещо лице или лице в отпуск (ал. 5). Сред тях не е предвидено прекратяването на трудовото правоотношение като самостоятелен критерий. Евентуалното дублиране на плащания е въпрос, чието разрешаване е предвидено от законодателя чрез други правни средства в рамките на осигурителното законодателство. Не може да бъде споделено и становището на ответника, че чл. 70, ал. 4 НМЕ е неприложим, тъй като касаел протокол на ЛКК, а в случая предмет на административното производство било експертно решение на ТЕЛК. Разпоредбата на чл. 70 НМЕ урежда определянето на датата на инвалидизиране като елемент от експертизата на трайно намалената работоспособност изобщо, независимо дали тя се извършва от ЛКК, ТЕЛК или НЕЛК. Препращането в последното изречение на ал. 4 към датата на протокола на ЛКК отразява обстоятелството, че производството пред ТЕЛК по правило се открива въз основа на такъв протокол или медицинско направление, а не ограничава приложното поле на нормата само до производства пред ЛКК. Напротив, когато спорът е именно относно датата на инвалидизиране, органът на медицинската експертиза е длъжен да посочи коя от хипотезите на чл. 70 прилага и защо установените факти попадат в нея. Не променя този извод и доводът на ответника, че НЕЛК има контролно-отменителна функция по отношение на експертните решения на ТЕЛК и че след измененията в Правилника за устройството и организацията на работата на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи правомощието ѝ да връща експертни решения на ТЕЛК за ново произнасяне е ограничено. Този довод се отнася до обема на процесуалните правомощия на НЕЛК при разглеждане на жалби срещу експертни решения на ТЕЛК, но не освобождава НЕЛК от задължението да извърши пълна проверка по предмета на административното оспорване и да изложи мотиви относно спорния елемент от експертното решение. В случая предмет на административното оспорване пред НЕЛК е била именно датата на инвалидизиране, поради което НЕЛК е следвало да провери дали тя е определена при правилно приложение на чл. 70 от Наредбата за медицинската експертиза, както и дали промяната ѝ чрез решение, постановено по повод твърдяна техническа грешка, е допустима по реда на чл. 53 от правилника. При тези данни съдът приема, че оспореното експертно решение е незаконосъобразно в частта относно потвърдената дата на инвалидизиране – 01.06.2025 г. Същото е постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК , както и в противоречие с материалноправните разпоредби на чл. 70 НМЕ по смисъла на чл. 146, т. 4 АПК, поради определяне на датата на инвалидизиране въз основа на факт извън изчерпателно посочените в разпоредбата хипотези. По изложените съображения жалбата следва да бъде уважена, а Експертно решение № 90383/197 от 26.01.2026 г. на Националната експертна лекарска комисия – [област] следва да бъде отменено в частта, с която е потвърдена датата на инвалидизиране 01.06.2025 г. Преписката следва да бъде върната на НЕЛК за ново произнасяне в тази част, при съобразяване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона. При новото произнасяне НЕЛК следва да извърши преценка дали определянето на датата на инвалидизиране в Експертно решение № 91094/166 от 01.09.2025 г. на ТЕЛК е извършено при допустимо използване на процедурата за поправка на техническа грешка, както и да определи датата на инвалидизиране въз основа на относимата медицинска документация и здравословното състояние на лицето, съобразно приложимата хипотеза на чл. 70 от Наредбата за медицинската експертиза. С оглед изхода на спора и уважаването на жалбата, на ответника не се дължи присъждане на юрисконсултско възнаграждение. От страна на жалбоподателя не е направено искане за присъждане на разноски. Заинтересованите страни също не са претендирали разноски. Ето защо разноски по делото не следва да бъдат присъждани. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ и чл. 173, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Административен съд – Хасково