Решение № 675 от 30.4.2026 г. на Административен съд - Ловеч по дело № 412/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 13, ал. 9 от Закона за горите /ЗГ/, във вр. с чл. 101, ал. 3 от Наредба № 18 от 07.10.2015 г. за инвентаризация и планиране в горските територии, издадена от министъра на земеделието и храните /обн., ДВ, бр. 82 от 23.10.2015 г./. Административното дело е образувано по жалба от „РОМФАРМ КОМПАНИ“ ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], р-н Овча купел, [улица], ет. 3, оф. № 34 и адрес за кореспонденция: [населено място], [улица], представлявано от Т. Ш. – управител, чрез главен юрисконсулт Р. О., подадена срещу Заповед № РДГ08-1-389/18.08.2025 г., издадена от директора на Регионална дирекция по горите /РДГ/ – Ловеч, с която е отказано утвърждаване на горскостопанска програма за имот с [идентификатор], находящ се в землището на [населено място], община Угърчин, област Ловеч, по заявление с вх. № РДГ08-6201/09.07.2025 г. По изложените в жалбата доводи, че оспорваният акт е неправилен и незаконосъобразен, се иска съдът да го отмени и върне преписката на органа за произнасяне по утвърждаване на горскостопанската програма. Според изложеното в жалбата, процесният имот е придобил характеристиката на гора по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗГ преди 01.03.1991 г. и не попада под режима на урегулиране по чл. 83 и чл. 84 от ЗГ, доколкото разпоредбите на тези норми касаят територии, които макар и да не са горски територии по трайно предназначение, са придобили характеристиката на гора след 01.03.1991 г. В жалбата се сочи също, че в Закона за горите и подзаконовите актове по прилагането му не се съдържат изисквания директорът на РДГ задължително да изисква одобрението на горскостопанската програма за процесния поземлен имот да се предхожда от промяна на трайното предназначение на територията, за която се отнася. Направено е и искане да бъдат присъдени в полза на дружество жалбоподател направените съдебно-деловодни разноски. В съдебно заседание оспорващият „РОМФАРМ КОМПАНИ“ ООД – редовно призован, не изпраща представител. С писмено становище с вх. № 1094/01.04.2026 г. в АдмС Ловеч чрез гл. юрисконсулт О. се поддържа депозираната жалба на основанията, посочени в нея, както и искането за присъждане на направените по делото разноски съобразно приложения към становище с вх. № 576/19.02.2026 г. в АдмС Ловеч списък. В допълнително представени писмени бележки излага доводи по същество. В съдебно заседание ответникът – директорът на Регионална дирекция по горите /РДГ/ – Ловеч се представлява от надлежно упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата като неоснователна и претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 евро, като релевира възражение за прекомерност по отношение на заявените разноски от насрещната страна. В допълнително депозирана по делото писмена защита доразвива съображенията си по съществото на правния спор. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното: От представения с административната преписка нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 188, том V, рег. № 4944, дело № 660/2012 г. от 15.10.2012 г. /л. 21-43/ безспорно се установява, че оспорващото дружество е собственик на поземлен имот – изоставена орна земя с [идентификатор] по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], общ. Угърчин /л. 36-гръб/. Видно от скица № 15-23852-06.01.2025 г. /л. 61-62/, този имот е с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: изоставена орна земя. На 09.07.2025 г. в Регионална дирекция по горите – Ловеч е постъпило заявление за разглеждане и утвърждаване на горскостопанска програма за процесния имот собственост на жалбоподателя, заведено с вх. № РДГ08-6201/09.07.2025 г. /л. 66/. Към заявлението са приложени: документ за платена такса, горскостопанска програма на имот с кадастрален № 53967.5.11 в землището на [населено място], общ. Угърчин, скица на поземлен [имот номер]-23852-06.01.2025 г., горецитирания документ за собственост, 2 бр. пълномощни, описание на дървесината в имота, извадка от горскостопанска карта, договор за изработване на горскостопнаска програма /л. 67-126 и л. 138-177/. Към програмата е приложено и становище на Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/ - Плевен с изх. № 606/1/07.02.2025 г. /л. 141/, съгласно което при реализация на заявената горскостопнаска програма няма вероятност от отрицателно въздействие върху защитени зони от мрежата Натура 2000 и не е необходимо провеждане на процедура по реда на Глава втора от Наредбата за ОС. Въз основа на цитираните документи, директорът на РДГ - Ловеч издал обжалваната в настоящото съдебно производство Заповед № РД08-1-389/18.08.2025 г., с която на основание чл. 59, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 13, ал. 8, т. 2 от ЗГ, във връзка с чл. 101, ал. 3 от Наредба № 18 от 07.10.2015 г. за инвентаризация и планиране в горските територии е отказано утвърждаването на горскостопанска програма за имот с идентификактор 53967.5.11, находящ се в землището на [населено място], общ. Угърчин, обл. Ловеч, по заявление с вх. № РДГ08-6201/09.07.2025 г. Органът се е мотивирал с промяната на чл. 83 и чл. 84 от ЗГ и създаването на § 49 от Преходните и заключителните разпоредби на ЗГ, в сила от 07.08.2015 г., като сочи, че с тях се регламентира необходимостта от определянето на принадлежността на горите в земеделските земи към горска или земеделска територия. Според изложеното в процесната заповед, чл. 81 от ЗГ дава възможност да се извърши безвъзмездно промяна предназначението на земеделски земи в горски територии. За тези имоти, които следва да се включат в горските територии се издава заповед на министъра на земеделието и храните. След издаване на заповедта и при желание на собственика на имота, се допуска изготвяне на горскостопанска програма, като добивът на дървесина се подчинява на разпоредбите на Закона за горите. С писмо peг. № ИАГ-20216/13.10.2017 г. на Изпълнителна агенция по горите е указан редът и начинът за ползване на дървесина от земеделски земи. В заповедта се сочи още, че теренна проверка не е извършвана, тъй като трайното предназначение на територията е „земеделска“ с начин на трайно ползване: „изоставена орна земя“. Според мотивите на обжалвания индивидуален административен акт, като се вземе предвид инвентаризацията на ТП ДГС Лесидрен от 2014 г., имотът е придобил характеристиката на гора по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за горите преди 01.03.1991 г. В тази връзка, Регионална дирекция по горите - Ловеч няма да разглежда и утвърждава горскостопански програми за поземлени имоти, които по документ за собственост и/или по актуална скица на имота от кадастралната карта или картата на възстановената собственост са с трайно предназначение на територията - земеделска. Заповедта е връчена на упълномощения представител на „РОМФАРМ КОМПАНИ“ ООД – Д. Ш. на 19.08.2025 г., видно от отбелязването върху придружителното писмо с изх. № РДГ-08-7258/18.08.2025 г., с което заповедта е изпратена /л. 4/, а жалбата срещу нея е постъпила и заведена в РДГ - Ловеч на 29.08.2025 г., видно от поставения регистрационен индекс в деловодството на ответния административен орган /л. 13/. По делото е представена административната преписка по издаването на обжалваната заповед. Към нея са приложени и писмо с изх. № ИАГ-23064/20.09.2021 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите относно прилагане на разпоредбите на Закона за опазване на селскостопанското имущество /ЗОСИ/ в земеделски територии, придобили характеристиките на гора /л. 6-8/, писмо с изх. № ИАГ-20216/13.10.2017 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите относно ползването на дървесина от горските имоти /л. 9-10/. По представените пред съда писмени доказателства няма оспорени такива по реда на чл. 193 и сл. от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. За изясняване на спора от фактическа страна по делото е изслушана съдебно-лесотехническа експертиза /СЛТЕ/, като от представеното заключение с вх. № 492/13.02.2026 г. в АдмС Ловеч /л. 238 и сл./ се установява, че поземлен имот с [идентификатор], землище [населено място], общ. Угърчин, обл. Ловеч, обща площ 5 822 кв. м е придобил характеристика на гора по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за горите. Вещото лице счита, че същият имот представлява горска територия и не попада в никоя от хипотезите на чл. 2, ал. 3 от ЗГ. Излага, че обстоятелството, че процесният имот има характеристики на гора се потвърждава и от Протокол на комисията от 04.07.2017 г. /л. 245-гръб/. Според експертизата, поземлен имот с [идентификатор] е притежавал характеристиките на гора преди 01.03.1991 г., което се потвърждава от данните от последните две инвентаризации на ДГС „Лесидрен“ от 2004 г. и 2014 г., както и косвено по сегашните таксационни данни за насаждението - смесена издънкова гора /цер. 8, бл. 2, габър.единично/ със съответни средни височини 19/17/17 м, отговарящи за възраст 65 г. за съответните видове. Вещото лице дава заключение, че само по себе си обстоятелството, че даден имот е придобил характеристика на гора, не е достатъчно условие за стопанисване като горска територия. Имотът става горска територия, когато е проведена процедура по § 49 от ПЗР на ЗГ, респ. има издадена заповед за промяна на предназначението или собственика на имота е инициирал такава в съответствие на чл. 81 от ЗГ. Счита, че в ЗГ няма изрични текстове, забраняващи утвърждаване на горскостопанска програма, когато имотът е с НТП „изоставена орна земя“, но реално е придобил характеристиките на гора. Според експерта, е допустимо изготвяне на горскостопанска програма за земеделски имот, който е придобил характеристиките на гора преди 01.03.1991 година, без да е променено предназначението му. В ЗГ и подзаконовите нормативни актове няма изрична забрана за това. Излага, че за да се смени статутът на една територия, би следвало да бъде променено предназначението. Именно заради това, законодателят е предвидил облекчена и безвъзмездна процедура по чл. 81 от ЗГ. Според вещото лице, нормативните изискания за предварителна промяна на предназначението на земеделска земя в гора са определени с § 49 от ПЗР на ЗГ. Съгласно заключението, е следвало да бъде извършена теренна проверка в съответствие с изискванията на чл. 101, ал. 2 от Наредба № 18 от 7.10.2015 г. за инвентаризация и планиране в горските територии. Видно от експертизата, РДГ - Ловеч не е извършила проверка дали има започната процедура по промяна на предназначението /по § 49 от ПЗР на ЗГ/ и дали същата е финализирана със заповед на министъра или оправомощено от него лице. При започната, но недовършена процедура, би следвало административната преписка по разглеждане на горскостопанската програма да бъде спряна, като експертът счита, че при това положение няма как и от собственика да се изиска да провежда нова процедура по чл. 81 от ЗГ. При извършените теренни проверки вещото лице е констатирало несъответствие на средната височината по горскостопанска програма за видовете от цер, блаун и габър на 10 г. и действителната. В таксационното описание е отразена височина 0,6 м, но действителната средна височина е 6 м. Друг макар и несъществен пропуск е неотразено наличие на храсти от глог, с пълнота 0,2-0,3 и височина 1,5-2 м, без материален добив. Експертът дава заключение, че откритите несъответствия не са съществени и не променят насоката на стопанисване и размера на ползване, като тези несъответствия биха довели до това да се направят корекции на таксационното описание от страна на изготвилия програмата. В съдебно заседание вещото лице поддържа депозираното заключение и излага, че процесният имот има характеристика на гора, както на терен, така и по документи. Има дървета над 1 дка и не са единични. Имотът е оформен като гора, която е възникнала преди 01.03.1991 година. Касае се за издънково насаждение, тъй като гората е от преди около 77 години, може и към 80 години. Съдът кредитира заключението на вещото лице по допуснатата СЛТЕ, като компетентно, обективно и безпристрастно дадено, съответстващо на останалите доказателства по делото, с изключение на частите, даващи отговори на правни въпроси. Настоящият съдебен състав, като прецени законосъобразността на обжалвания индивидуален административен акт с оглед разпоредбата на чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от Административнопроцесуалния кодекс, доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена срещу подлежащ на съдебен контрол административен акт, съгласно изричната разпоредба на чл. 13, ал. 9 от Закона за горите /ЗГ/, в законоустановения срок, от лице, притежаващо активна процесуална легитимация и пред местно компетентния съд, а разгледана по същество за основателна по следните съображения: Оспорената заповед е издадена от компетентния за това орган, съобразно разпоредбите на чл. 13, ал. 8, т. 2 от ЗГ и чл. 101, ал. 3 от Наредба № 18 от 07.10.2015 г. за инвентаризация и планиране в горските територии, а именно - директорът на Регионална дирекция по горите /РДГ/ – Ловеч инж. И. С., в чийто район се намира процесният имот. С оглед на това, не е налице отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК. Заповедта е издадена в писмена форма, подписана е от нейния издател, съдържа необходимите реквизити съобразно чл. 59 от АПК. Посочени са фактическите и правните основания за издаването ѝ. По изложените съображения съдът счита, че при издаването на административния акт не е допуснато нарушение на изискването за форма и липсва отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК. Обжалваната заповед обаче е издадена при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. От доказателствата по делото, в т. ч. и заключението по назначената СЛТЕ се установява, че поземлен имот с [идентификатор] е придобил характеристиките на гора преди 01.03.1991 г. С оглед на което, по отношение на него приложим е редът, регламентиран в § 49 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на Закона за горите. Съгласно § 9 от ПЗР на Закон за собствеността и ползването на земеделски земи /ЗСПЗЗ/, земеделски земи, върху които е възстановено правото на собственост по реда на чл. 10 от този закон и са гори по смисъла на Закона за горите, се подчиняват на режима на Закона за горите и на Закона за ловното стопанство. Според § 49 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на Закона за горите /ДВ, бр. 60 от 2015 г., в сила от 07.08.2015 г., изм., бр. 61 от 2016 г., в сила от 05.08.2016 г./, когато към датата на влизане в сила на този закон има неприключили административни производства по § 4, ал. 5 от преходните и заключителните разпоредби, министърът на земеделието и храните или оправомощено от него длъжностно лице със заповед назначава комисия за съответната община. Комисията се назначава в 6-месечен срок от влизането в сила на този закон. Комисията по ал. 1 е в състав: председател – представител на регионалната дирекция на горите, и членове: представител на общинската администрация, представител на общинската служба по земеделие, представител на службата по геодезия, картография и кадастър за землищата, за които е влязла в сила кадастрална карта, и представител на съответното държавно горско или ловно стопанство. За работата на комисията се изготвя протокол. Комисията изготвя списъците на поземлените имоти на територията на съответната община, притежаващи характеристиката на гора по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 1. В списъците се описват видът и произходът на горите и размерът на имотите или на частта от тях, която притежава характеристиката на гора. В списъците по ал. 3 се включват: 1. имоти или части от тях, собственост на физически или юридически лица, които към 1 март 1991 г. са представлявали естествени или изкуствено създадени насаждения, но не са отразени като такива в кадастралната карта или в картата на възстановената собственост; 2. имоти, които са възстановени или придобити по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и отразени върху кадастралната карта или върху картата на възстановената собственост като земеделски територии, но са представлявали естествени или изкуствено създадени насаждения преди 1 март 1991 г.; 3. имоти, държавна или общинска собственост, придобили характеристиката на гора. Комисията извършва проверка за наличието на имоти по ал. 3 и 4 на територията на съответната община по горскостопанска карта, чрез цифрова ортофотокарта, по карта на възстановената собственост, по кадастрална карта или по други съществуващи документи. Когато от проверката по ал. 5 не може да се установи дали имотите представляват гори по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 1, комисията извършва проверка на място за фактическото използване на имотите по смисъла на чл. 9 от Закона за устройство на територията. Списъкът по ал. 3, утвърден с протокола за работата на комисията, се обявява за срок два месеца на публично място в съответната община и в кметствата на населените места за запознаване на собствениците на засегнати имоти. В едномесечен срок от изтичането на срока по ал. 7 собствениците на засегнатите имоти могат да отправят писмени възражения, бележки и предложения към комисията по ал. 1. Комисията разглежда възраженията, бележките и предложенията на собствениците на засегнатите имоти и взема решение в едномесечен срок от изтичането на срока по ал. 8. Решението се обявява по реда на ал. 7. Протоколът, придружен с окончателния списък на имотите, се предоставя на министъра на земеделието и храните или на оправомощено от него длъжностно лице. Министърът на земеделието и храните или оправомощено от него длъжностно лице одобрява протокола по ал. 9 в тримесечен срок от представянето му или го връща на комисията, ако са установени нарушения на административната процедура. В тримесечен срок от одобряването на протокола по ал. 9 министърът на земеделието и храните или оправомощено от него длъжностно лице издава заповед за определяне на имотите от списъка по ал. 3 като горска територия. Заповедта по ал. 11 се съобщава на заинтересованите лица и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. След влизането в сила на заповедта по ал. 11 копие от нея се изпраща на регионалната дирекция по горите и на съответната служба по геодезия, картография и кадастър, ако за територията има одобрена кадастрална карта, или на общинската служба по земеделие за отразяване на имотите като горска територия в кадастралната карта, съответно в картата на възстановената собственост. След направено запитване от назначеното по делото вещо лице до РДГ - Ловеч, служебно е изискана информация от Териториално поделение Държавно горско стопанство /ТП ДГС/ - Лесидрен, при което се установява, че има протокол от 04.07.2017 г. за проверка на комисията по § 49 от ПЗР на ЗИДЗГ /л. 245-гръб/, която комисия е констатирала, че поземлен имот с [идентификатор] е придобил характеристика на гора /л. 247, номер 60 в списъка/. В писмо с изх. № 166/12.02.2026 г. на директора на ТП ДГС - Лесидрен /л. 243-гръб/ се сочи, че в изпълнение на Заповед № 178/25.01.2016 г. по § 49 от ПЗР към ЗИДЗГ и протокол от 04.07.2017 г. са утвъредни списъци на поземлени имоти в горски територии, притежаващи характеристиките на гора по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗГ, като посоченият имот с кад. № 53967.5.11, находящ се в землището на [населено място], е в утвърдения списък. В представения екземпляр на този списък обаче /л. 245-гръб/ липсва подпис на изпълнителния директор на ИАГ в полето „одобрявам“. Предвид изложеното, липсва категорична информация дали процедурата е завършена, т.е. дали протоколът е одобрен от изпълнителния директор на ИАГ и дали има заповед от министъра на земеделието и храните или оправомощено от него длъжностно лице, към момента на представяне на горскостопанската програма за процесния имот. Тези обстоятелства не са обсъдени, нито изяснени от ответника при издаването на обжалваната заповед. Освен изисканите от вещото лице документи в хода на настоящото съдебно производство, в административната преписка липсва информация относно тези релевантни обстоятелства. Предвид изложеното, от страна на ответника е допуснато нарушение на чл. 35 от АПК, регламентиращ, че индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. Позовавайки се на различните хипотези относно промяната на предназначението на земеделските земи в горски територии – чл. 83 и чл. 84 от ЗГ, както и § 49 от ПЗР на ЗИДЗГ, ответният административен орган е създал неяснота по отношение на приложимия според него режим, неизпълнението на който е приел, че е пречка за утвърждаването на процесната горскостопанска програма. Нарушението е съществено, доколкото по отношение на имотите, придобили характеристиките на гора след 01.03.1991 г. приложим е редът по чл. 83, чл. 84 от ЗГ, а по отношение на имотите, придобили характеристиките на гора преди 01.03.1991 г. – този по § 49 от ПЗР на ЗИДЗГ. На следващо място, съгласно чл. 101, ал. 2 от от Наредба № 18 от 7.10.2015 г. за инвентаризация и планиране в горските територии, след представянето на горскостопанската програма се извършва проверка на терен, за което директорът на съответната регионална дирекция по горите уведомява лицето, изработило горскостопанската програма. Безспорно , в настоящия случай такава проверка на терен не е била извършвана, като дори ответният административен орган е посочил в мотивите на обжалваната заповед, че същата не е извършвана, тъй като трайното предназначение на територията е земеделска с начин на трайно ползване изоставена орна земя. Доколкото имотът безспорно притежава характеристиките на гора, установено от заключението на вещото лице и от протокола на комисията по § 49 от ПЗР на ЗИДЗГ от 04.07.2017 г. /л. 245-гръб/, то извършването на такава проверка е било необходимо. Отделно, следва да се посочи, че законодателят не е направил разграничение в кои случаи административният орган е освободен от задължението за извършване на теренна проверка, като същата е част от процедурата по утвърждаване, респ. отказ за утвърждеване на горскостопанските програми. С оглед изложеното, съдът намира, че е налице отменителното основание по чл. 146, т. 3 от АПК. Мотивите за постановяване на отказа на директора на РДГ – Ловеч да утвърди горскостопанска програма за имот с [идентификатор], находящ се в землището на [населено място], общ. Угърчин, се свеждат до липсата на проведена процедура за промяна на предназначението на имота, като обжалваната заповед не съдържа съображения за отказа, свързани с правилността и нормативните изисквания при изготвянето на горскостопанската програма. Това обстоятелство изрично се сочи и от ответника в представения писмен отговор по жалбата с вх. № 2841/20.10.2025 г. в АдмС Ловеч /л. 194/. Видно от писмо с изх. № 166/12.02.2026 г. на директора на ТП ДГС - Лесидрен /л. 243-гръб/ и протокол от 04.07.2017 г. от дейността на комисия, назначена на основание § 49 от ПЗР на ЗИДЗГ със Заповед № 178/25.01.2016 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите /л. 245-гръб – л. 247/ притежавания от оспорващото дружество [имот номер] фигурира в списъка на поземлени имоти в горски територии, притежаващи характеристиките на гора по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗГ. Процесният имот, въпреки че съгласно действащите кадастрална карта и кадастрални регистри на землището на [населено място], е със статута на земеделска територия и с начин на трайно ползване „изоставена орна земя“, преди 01.03.1991 г., както и към настоящия момент, е придобил характеристиката на гора по смисъла на ЗГ. Съгласно разпоредбите на чл. 13 от ЗГ, горскостопански планове и програми се изработват и утвърждават за горски територии. Съгласно чл. 13, ал. 3 от същия закон, за горските територии - собственост на физически лица, юридически лица и техни обединения, се изработват горскостопански планове или програми. Съгласно т. 1 на ал. 8 от посочената разпоредба, горскостопанските планове и програми се утвърждават от изпълнителния директор на изпълнителна агенция по горите за горски територии - държавна собственост, а съгласно т. 2 за горските територии извън случаите по т. 1 се утвърждават от директора на РДГ, в чийто териториален обхват попадат. Процесният имот не попада под режима на урегулиране по чл. 83 и чл. 84 от ЗГ, доколкото разпоредбите на тези норми касаят територии, които макар и да не са горски територии по трайно предназначение, са придобили характеристиката на гора след 01.03.1991 г. Гора по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗГ са земи, заети от горскодървесна растителност с площ не по-малка от един декар, височина на дървостоя в зряла възраст не по-малко от 5 м, широчина на насаждението, измерена между стъблата на крайните дървета, не по-малко от 10 м, и проекция на короните не по-малка от 10 на сто от площта на насаждението. От приложените по делото доказателства и приетото заключение по СЛТЕ безспорно се установява, че цялата площ от 5,822 дка на имота е заета с горскодървесна растителност на видима сегашна възраст около 77 години за основното насаждение, пълнота 0,8 за основния дървостой и проекция на короните около 70%, а запасът на хектар е 174 куб. м. Широчината на насаждението и имота, измерена между стъблата на крайните дървета по кадастрална карта и в действителност е над 10 метра — приблизително и средно около 65 метра. Към 2025 година насаждението видимо е достигнало и надминало зряла възраст и максимална производителност съобразно таблиците за растеж - церово насаждение със издънков произход, на сегашна възраст от 77 години, и средна височина 19 метра. Тези данни изцяло покриват характеристиката за гора, съгласно правната уредба на чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗГ. Харакетрът на процесната горска територия се определя от установените характеристики на горскодървесната растителност и по силата на закона, без да е необходим изричен акт за признаване статута ѝ на гора. С придобиване характеристиката на гора по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗГ, ползването на горските ресурси в процесния имот следва да е съобразено с изискванията на Закона за горите, като в тази връзка е необходимо изработване на горскостопанска програма /чл. 13, ал. 3 във вр с ал. 4 от ЗГ/. Според практиката на Върховния административен съд, застъпена в Решение № 11166 от 15.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7052/2023 г., V о. и Решение № 7463 от 27.07.2022 г. на ВАС по адм. д. № 883/2022 г., V о., в Закона за горите и подзаконовите актове по прилагането му не се съдържат изисквания за контролен орган по Закона за горите, какъвто се явява директорът на РДГ – Ловеч, задължително да изисква одобрението на горскостопанската програма за процесния поземлен имот да се предхожда от промяна на трайното предназначение на територията, за която се отнася. В този смисъл, посоченото като основание от административният орган, да не утвърди горскостопанската програма за процесния имот - а именно, одобрението ѝ да се предхожда от промяна на трайното предназначение на територията, за която се отнася, не намира опора в Закона за горите и Наредба № 18 от 07.10.2015 г. за инвентаризация и планиране на горските територии. Това изискване на административния орган противоречи и на нормата на чл. 2, ал. 3 от Закона за опазване на земеделските земи, който се явява специален в случая, предвид трайното предназначение на територията на процесния поземлен имот. Оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като противоречи и на разпоредбата на § 9 от ПЗР на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, чрез която законодателят едновременно е дал правото и е вменил задължение на собственика на имота, без да променя начина на трайно предназначение на територията, да осъществява ползването на дървесината от тези земеделски територии, по реда разписан в Закона за горите. Съгласно чл.18 от ЗГ, инвентаризацията на горските територии, горскостопанските планове и програми се изготвят, актуализират, приемат и изменят при условия и по ред, определени с наредба на министъра на земеделието, а именно - Наредба 18 от 07.10.2015 г. В чл. 9, ал. 1 от наредбата е регламентирано, че обект на инвентаризацията са горските територии, както и териториите, имащи характеристика на гора по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за горите, независимо дали са отразени върху кадастралната карта, или върху картата на възстановената собственост. В ал. 2 е посочено, че инвентаризираните залесени и самозалесени земеделски територии не се включват в баланса на горските територии, т. е. трайното предназначението на имота не се променя. Поради изложеното съдът намира, че административният орган неправилно е приложил закона. Обстоятелството, че процесният имот е придобил характеристиките на гора преди 01.03.1991 г. е от съществено значение, тъй като, както вече се посочи, изключва приложението на режима по чл. 83 и чл. 84 от ЗГ, който касае територии, които макар и да не са горски територии по трайно предназначение, са придобили характеристиката на гора след 01.03.1991 г. и поставя имота в хипотезата на § 49 от ПЗР на ЗИДЗГ, съгласно който държавните органи имат задължение да предприемат действия по отразяване на горските характеристики на съответните имоти. Именно това е сторено от назначената на основание § 49 от ПЗР на ЗИДЗГ от изпълнителния директор на Изпълнителна агнеция по горите комисия, резултатите от чиято работа са отразени в протокола от 04.07.2017 г. и приложения към него списък на имоти /л. 245-гръб – л. 247/, видно от който имот с [идентификатор], находящ се в землището на [населено място], притежава характеристиките на гора по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗГ. След като това е така, налице са основанията за ползване на горските ресурси и насоките за постигане целите на управлението на горските територи по общия ред на ЗГ, който предвижда за горските територии - собственост на физически лица, юридически лица и техни обединения, да се изработват горскостопански планове или програми – чл. 13, ал. 3 и 4 от ЗГ. Указанията на Изпълнителна агнеция по горите, съдържащи се в писмо с изх. № ИАГ-23064/20.09.2021 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите относно прилагане на разпоредбите на ЗОСИ в земеделски територии, придобили характеристиките на гора /л. 6-8/ и в писмо с изх. № ИАГ-20216/13.10.2017 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите относно ползването на дървесина от горските имоти /л. 9-10/, не касаят процесния имот и представляват принципни правни становища, които не са с нормативен характер, поради което не са със задължителен характер за директора на РДГ - Ловеч във връзка с издаване на процесната заповед. Обжалваната заповед противоречи и на целта на закона касателно стопанисването и ползването на горските територии спрямо фактическите им характеристики. По изложените съображения, съдът намира, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в установената форма, но са налице отменителните основания по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК, което налага отмяната ѝ и необходимостта от връщане на преписката на административния орган на основание чл. 173, ал. 2 от АПК за ново произнасяне по подаденото заявление на „РОМФАРМ КОМПАНИ“ ООД с вх. № РДГ08-6201/09.07.2025 г., съобразно указанията, дадени в мотивите на настоящото решение. На основание чл. 174 от АПК, вр. чл. 101, ал. 3 от Наредба № 18 от 7.10.2015 г. за инвентаризация и планиране в горските територии, следва да се определи 30-дневен срок след влизане в сила на настоящото решение, в който срок ответният административен орган да се произнесе. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК на жалбоподателя следва да бъдат присъдени своевременно претендираните и доказани разноски съобразно представения списък на л. 278 от делото и при съобразяване на релевираното възражение за прекомерност от страна на ответника, в общ размер на 460,16 евро, равностойни на 900,00 лева, от които: депозит за вещо лице – 700,00 лв. /л. 225/, равностойни на 357,90 евро и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 200,00 лева, равностойни на 102,26 евро, съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По делото от страна на жалбоподателя е внесена държавна такса в размер на 50,00 лева /л. 63/, но предвид обстоятелството, че претенция за присъждане на тези разноски не е предявена в представения списък на разноските на л. 278 от делото, то съдът не може да се произнесе в повече от поисканото от страната. Претенцията за разноски, макар и обусловена от разрешаване на повдигнатия спор, има относителна самостоятелност, тъй като отговорността за разноски не е правна последица, по която съдът дължи служебно произнасяне, а въпрос, по който се произнася, само след като бъде надлежно сезиран. Към момента на постановяване на решението по делото, считано от 01.01.2026 г., официалната парична единица в Република България е евро. Според § 5, ал. 1 от ПЗР на Закона за въвеждане на еврото в Република България /ЗВЕРБ/, действащите нормативни актове, които уреждат задължения за плащане на такси, санкции, глоби и други публични задължения към държавата и общините в български левове, продължават да се прилагат в съответствие с предвидените в този закон правила за превалутиране. С чл. 11, ал. 1 от ЗВЕРБ е предвидено, че въвеждането на еврото не засяга действието на съществуващите правни инструменти, с позовавания и препратки към лева. По смисъла на чл. 1 от Регламент /ЕО/ 974/1998 г., решението е „правен инструмент“, с оглед на това, в съответствие с чл. 6-9 от Регламент /ЕО/ № 974/98 стойностите, посочени в левове в съществуващите правни инструменти, се считат за стойности в евро при прилагане на официалния валутен курс и правилата за превалутиране по чл. 12 от ЗВЕРБ и съответно за закръгляване по чл. 13 от ЗВЕРБ или по специалните правила за закръгляване, предвидени в този закон. Това означава, че направените от страната съдебно-деловодни разноски в лева, следва да се посочат в решението в лева, като се посочи и стойността в евро, което, към произнасянето на съда, е официалната парична единица в Република България. Следва да се приложи разпоредбата на чл. 12 от ЗВЕРБ, според която в съответствие с чл. 4 от Регламент /EО/ № 1103/97 превалутирането от левове в евро се извършва, като числовата стойност в левове се раздели на пълната числова стойност на официалния валутен курс, изразен с шест цифри с всичките пет знака след десетичната запетая, като официалният валутен курс не се закръглява или съкращава при извършването на превалутирането. Предвид изложеното, за сумата 900,00 лева, това означава: при официален и фиксиран курс от 1,95583 лева за 1 (едно) евро – 460,16 евро, като и двете суми – в лева и в евро следва да се посочат в диспозитива на настоящото решение. Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ, чл. 173, ал. 2, чл. 174, чл. 143, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс, Административен съд – Ловеч, първи състав