Решение № 3 от 28.1.2026 г. на Окръжен съд - Разград по дело № 22/2026 г.

Производството е по реда на чл. 33а, ал. 4 вр. д чл. 341 и сл. от НПК. Въззивното производство е образувано по частен протест, подаден от прокурор при Районна прокуратура - Разград против решение рег. № 6/16.01.2026 г. по ч.н. дело № 630/2025 г. по описа на РС-Разград, с което е оставено без уважение искането на прокурор от РП-Разград за поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 104/26.09.2025 г. постановено по ч.н. дело № 630/2025 г. по описа на Районен съд-Разград, като неоснователно. От въззивната инстанция се иска да отмени като неправилно атакуваното решение и вместо него да постанови друго, с което да извърши исканата от РП-Разград поправка, в решение рег. № 104/26.09.2025 г. по ч.н. дело № 630/2025 г. относно ЕГН на лицето С.Д.С.. Разградският окръжен съд, след преценка на частния протест и доказателствата по делото, установи следното: Районна прокуратура – Разград сезирала Районен съд – Разград с искане по чл. 62, ал. 6, т. 1 от Закона за кредитните институции за разкриване на банкова тайна по досъдебно производство № 22/2024 г. по описа на ОСлО при ОП-Разград. По искането било образувано ч.н. дело № 630/2025 г. по описа на РС-Разград, по което с окончателно Решение рег. № 104/26.09.2025 г. съдът уважил искането, така както е направено. На 31.10.2025 г. прокурорът сезирал съда с ново искане по чл. 62, ал. 6, т. 1 от Закона за Кредитните институции досежно С.Д.С.. В искането прокурорът посочил, че с решение № 104/26.09.2025 г. по ч.н. дело № 630/2025 г. е допуснато разкриване на банкова тайна по отношение на няколко лица, включително и по отношение на С.Д.С., но поради неправилно посочен в искането на РП-Разград ЕГН на това лице, съответно неправилно е възпроизведен ЕГН спрямо него и в съдебното решение, което в тази му част банката отказала да изпълни и поискала съдебен акт с коректни идентификационни данни. По това искане е образувано ч.н. дело № 720/2025 г. по описа на РС-Разград. С разпореждане рег. № 942/31.10.2025 г. по същото дело, съдът приел, че доколкото по искането има произнасяне по ч.н. дело № 630/2025 г., то ново произнасяне е недопустимо и производството по делото следва да се прекрати, като насочил прокурора да поиска тълкуване на постановения съдебен акт, като допълнително посочил, че е налице промяна на закона във връзка с фактическа грешка. На 17.11.2025 г. прокурорът сезирал съда с предложение за произнасяне по реда на чл. 414, ал. 1 от НПК, като със същото поискал от съда да даде тълкуване на решение рег. № 104/26.09.2025 г., при което в съдебния акт да бъде вписан действителния ЕГН на С.Д.С., а именно ЕГН ••••••••••, а не неправилно посочения в искането на РП-Разград и възпроизведен в съдебния акт такъв ЕГН ••••••••••. По това предложение липсва произнасяне на съда със съдебен акт. Налице е саморъчно изписана върху предложението резолюция от 17.11.2025 г. със следното съдържание: “Да се уведоми п-р П., че в решението не е допусната неточност в посоченото ЕГН“. На 21.11.2025 г. прокурорът сезирал РС-Разград с предложение за произнасяне по реда на чл. 33а, ал. 1 от НПК с което поискал от съда да се произнесе с решение, с което да бъде поправена допусната в решение рег. № 104/26.09.2025 г. по ч.н. дело № 630/2025 г. по описа на РС-Разград очевидна фактическа грешка относно ЕГН на С.Д.С.. По това предложение също липсва произнасяне на съда със съдебен акт. Отново е налице саморъчно изписана от съдия-докладчика върху предложението резолюция от 24.11.2025 г. със следното съдържание: “Обръщам внимание на РРП, че съда се е произнесъл по направеното искане без да е допуснал каквато и да е грешка“. По подаден частен протест против последната резолюция на съдия-докладчика по ч.н. дело № 630/2025 г. по описа на РС-Разград пред Окръжен съд – Разград е образувано в.ч.н. дело № 391/2025 г. по описа на същия въззивен съд. С определение рег. № 170/30.12.2025 г., постановено по в.ч.н. дело № 391/2025 г. на ОС-Разград, въззивната производство е прекратено без разглеждане на частния протест по същество, като делото е върнато на първия съд за произнасяне със съдебен акт по същество по направеното от прокурора предложение по реда на чл. 33а от НПК. След връщане на делото РС-Разград се произнесъл с атакуваното решение рег. № 6/16.01.2026 г. За да остави без уважение предложението първия съд отново констатирал, че в постановеното решение не е допусната очевидна фактическа грешка досежно ЕГН на лицето, тъй като ЕГН на това лице е възпроизведен, така както е посочен от прокурора в искането. Съдът посочил също, че прокурорът, вместо да депозира пред съда ново искане с коректно посочен ЕГН, подал частен протест против резолюциите на съда. Първият съд отново констатирал, че при постановяване на решение № 104/26.09.2025 г. не е допуснал очевидна фактическа грешка относно ЕГН, тъй като в решението си възпроизвел точно посочения в искането на прокурора ЕГН на лицето. При тези фактически констатации въззивния съд направи следните изводи: По искане на прокурора по реда на чл. чл. 62, ал. 6, т. 1 от Закона за кредитните институции, РС-Разград се произнесъл с Решение рег. № 104/26.09.2025 г. по ч.н. дело № 630/2025 г. по описа на съда, с което искането е уважено, така както е направено, включително и по отношение ЕГН на С.Д.С.. След произнасянето на това решение в същото е установено несъответствие в ЕГН на С.Д.С., което се явило пречка за изпълнение на решението от страна на кредитната институция. Във връзка с отстраняване на това несъответствие прокурорът направил всички възможни постъпки пред съда. Първоначално депозирал ново искане, по което е образувано ч.н. дело № 720/2025 г. по описа на РС-Разград. По същото с окончателно разпореждане рег. № 942/31.10.2025 г. съдът приел, че след като е налице произнасяне ново искане е недопустимо, указвайки на прокурора, че може да поиска тълкуване на произнесения съдебен акт или поправка на фактическа грешка, съобразно последната промяна в закона / чл. 33а НПК/. В изпълнение на дадените му указания прокурорът депозирал първоначално предложение по чл. 414 от НПК, а след отказа на съда с резолюция от 17.11.2025 г. и предложение по чл. 33а, ал. 1 от НПК, оставено без уважение, първоначално с резолюция от 24.11.2025 г.а в последствие и с атакуваното разпореждане. Въззивният съд намери за безспорно, че в подаденото от прокурора искане по което е образувано ч.н. дело № 630/2025 г. по описа на РС-Разград неправилно е посочен ЕГН на лицето С.Д.С., като вместо правилния ЕГН •••••••••• неправилно е посочен ЕГН ••••••••••. Тази фактическа грешка на прокурора е възпроизведена в постановеното в решение рег. № 104/26.09.2025 г. по ч.н. дело № 630/2025 г. по описа на РС-Разград. Действително в случая първия съд не е допуснал грешка при постановяване на решението си, тъй като в съдебния акт е посочен ЕГН според посочения от прокурора в искането му. Допускайки тази фактическа грешка, възпроизведена от съда в решението, прокурора на практика се лишава от възможността да използва по образуваното досъдебно производство решението, с което е допуснато разкриване на банкова тайна, поради отказ на кредитната институция във връзка с несъответствие в ЕГН на лицето С.Д.С.. Оставяйки без уважение предложението по чл. 33а от НПК, първия съд посочил, че прокурора следвало да депозира ново искане, без да вземе предвид, че такова вече е било правено и с разпореждане № 942/31.10.2025 г. по ч.н. дело № 720/2025 г. същото е не е разгледано по същество, поради недопустимост на искането. Доколко това разпореждане е правилно в случая е без значение, тъй като същото е влязло в сила. С разпоредбата на чл. 33а, ал. 1 от НПК на съда е дадена възможност да поправи допуснати в съдебния акт очевидни фактически грешки. Макар и в случая в съдебния акт да е посочен ЕГН на лицето, съобразно посочения от прокурора в искането ЕГН, което означава, че първия съд не е допуснал фактическа грешка при произнасянето на решението, то с това съдържание съдебния акт на практика е безполезен за разследването. С разпоредбата на чл. 345, ал. 2 от НПК към която препраща разпоредбата на чл. 33а, ал. 4 от НПК, въззивната инстанция може да се произнесе по същество по предмета на делото. Съобразявайки горното съдът прие, че частния протест се явява основателен, поради което следва да бъде отстранена допуснатата в депозираното от прокурора искане очевидна фактическа грешка в ЕГН на лицето С.Д.С., възпроизведена в постановеното решение рег. № 104/26.09.2025 г. по ч.н. дело № 630/2025 г. по описа на РС-Разград, като бъде отменено решение рег. № 6/16.01.2026 г. по ч.н. дело № 630/2025 г. по описа на РС-Разград, с което е оставено без уважение предложението на прокурора за поправка на очевидна фактическа грешка и вместо него бъде постановено друго, с което да бъде допусната поправка в решение рег. № 104/26.09.2025 г. по ч.н. дело № 630/2025 г. по описа на РС-Разград като навсякъде в решението вместо неправилно посочения ЕГН •••••••••• за лицето С.Д.С. да се чете ЕГН •••••••••• на това лице. Воден от горното и на основание чл. 33а, ал. 4 вр. с чл. 354, ал. 2 от НПК Окръжен съд - Разград