Решение № 5631 от 24.3.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 42130/2025 г.

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3, вр. чл. 411 КЗ за сумата от 1 658,37 лв., представляваща регресно вземане във връзка с изплатено обезщетение за вреди от ищеца (който е застраховател по задължителна застраховка „.” на ответника) на застрахователя по имуществена застраховка на увредения автомобил, които вреди са били причинени от виновно и противоправно поведение на ответника при управление на МПС, като последният е напуснал местопроизшествието преди пристигане на контролните органи. Ищецът твърди да е застраховател по задължителна застраховка „.”, сключена за л.а. марка „.“, модел ., с рег. № ., собственост на . Твърди, че докато управлявал посочения автомобил на 11.11.2019 г., ответникът Н. И. М. предприел рязка и необезопасена маневра с несъобразена скорост, вследствие на което осъществил ПТП, при което била причинена щета на МПС марка „.“, рег. № ., собственост на К. А.. Твърди, че в качеството си на застраховател по застраховка „.“ е изплатил стойността на ремонта на увредения автомобил на застрахователя по имуществената му застраховка. Посочва, че виновният водач е напуснал местопроизшествието, без да уведоми службата за контрол, като с това виновно е нарушил чл. 123, ал. 1, т. 3 б. „в“ ЗДвП, поради което ищецът има право да претендира от него размера на изплатеното обезщетение, ведно с ликвидационни разноски на основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ. Посочва, че за случилото се е съставен протокол за ПТП, както и че на ответника е наложено административно наказание за посоченото нарушение с наказателно постановление, което е потвърдено по . г. на СРС, НО, 2 състав. С оглед на горното изпратил регресна покана до ответника, но последният не извършил плащане. Ответникът депозира отговор, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Счита, че предпоставките за ангажиране на отговорността му по чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ не са налице, тъй като в случая посещаването на местопроизшествието от органите на реда не е било задължително. Оспорва факта на плащане от страна на ищеца на претендираната от него сума, както и да е виновен за процесното ПТП. Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по делото, намира следното от фактическа и правна страна: Съгласно чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ, освен в случаите по чл. 433, т. 1 застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина; в този случай тежестта на доказване носи виновният водач. Основателността на предявения иск е поставена в зависимост от това от събраните по делото доказателства да се установи, че към датата на процесното ПТП е бил налице валиден договор за застраховка "ГО“ при ищеца; настъпване в срока на застрахователното покритие на застрахователно събитие с твърдения от ищеца механизъм по вина на ответника, като последният е напуснал мястото на настъпването на ПТП преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, както и че в конкретния случай посещението на мястото на произшествието е било задължително по закон; причинна връзка между застрахователното събитие и настъпилите вреди и размера на вредите; наличие на имуществена застраховка на увредения автомобил; плащане от застрахователя по тази застраховка на увреденото лице в твърдения размер; плащане от ищцовото дружество на застрахователя по имуществената застраховка за увредения автомобил. Съдът намира, че от приетите по делото доказателства се установява по безспорен начин реализирането на твърдяното от ищеца пътнотранспортно произшествие, като в тази връзка в еднопосочна насока са събраните писмени доказателства, а именно Протокол за ПТП № .. от 12.11.2019 г., показанията на разпитания свидетел К. К. А., заключението по изготвената съдебноавтотехническа експертиза и приобщеното а.н.д. № . г. по описа на СРС, . състав. Въз основа на тях се установява, че на 11.11.2019 г., около 23:50 часа, в гр. С., л.а. „. .“ с рег. № ., чиято . към същия момент била застрахована при ищеца, се движи по бул. „.“ и пред ., реализира ПТП в паркирания л.а. „. .“, с рег. № ., като след настъпване на удара, водачът напуска мястото на произшествието. Събраните доказателства са еднопосочни по отношение на механизма на настъпване на произшествието, като от показанията на свидетеля А., чийто автомобил е увреден в процесното ПТП се извежда, че не е установил контакт с ответника, поради обстоятелството, че същият е избягал от произшествието. Липсват събрани доказателства, които да са в различна насока. Съдът счита, че с оглед на установената фактическа обстановка следва да се приеме, че причина за настъпването на произшествието е начинът на управление на автомобила от страна на ответника. При така установения механизъм на ПТП, съдът намира, че е нарушено правилото на чл. 40, ал. 2 ЗДвП, уреждащо, че по време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности. Ето защо следва да се приеме, че вина за произшествието има водачът на л.а. „. .“ с рег. № . – Н. И. М.. Доколкото по отношение на лекия автомобил има активна застраховка „ГО“ с период на покритие 23.09.2019 г. – 22.09.2020 г., на основание чл. 477, ал. 2 ГПК съдът намира, че е налице валиден застрахователен договор за застраховка „ГО“, при застраховател ищцовото дружество. За да бъде установен действителния размер на причинените вреди по л.а. „. .“, с рег. № ., е изготвена автотехническа експертиза, чието заключение следва да бъде кредитирано изцяло, тъй като достатъчно пълно и ясно разяснява необходимите дейности за възстановяването на посочения автомобил, както и средните пазарни стойности на същите. От заключението на САТЕ се изяснява, че стойността необходима за възстановяване на автомобила, изчислена по средни пазарни цени към момента на произшествието е 1 641,34 лева. Изяснява се още, че при ликвидация на щета на даден автомобил застрахователят прави обичайни разноски в размер между 15 - 25 лева. От представените по делото писмени доказателства се установява, че за увредения автомобил била налице имуществена застраховка „Каско“ при ., въз основа на която на „.“ ЕООД било възложено извършване на ремонт на л.а. „. .“, с рег. № ., за което била платена сума в общ размер 1 633,37 лева. Вследствие на това, с регресна покана от страна ., ведно с Приложение 2.3, в което под № 9 е описано платеното по щета № . при . и заведено като щета № . от 06.04.2021 г. при . АД, било поискано възстановяване на платеното застрахователно обезщетение в размер на 1633,37 лева. Установява се, че ищецът е възстановил платеното обезщетение с оглед приложеното платежно нареждане от 15.09.2021 г. Спорно по делото е дали напускането на мястото на произшествието от виновния водач в конкретния случай обосновава възникването на регресното право на застрахователя по смисъла на чл. 500, ал.1, т. 3 от Кодекса на застраховането, като това е свързано с разрешаването на въпроса дали посещението на местопроизшествието от органите за контрол на движение по пътищата е било задължително в конкретния случай. Хипотезите, при които службите за контрол на .. посещават задължително мястото на пътнотранспортното произшествие, са посочени изчерпателно в разпоредбата на чл. 125 от Закона за движение по пътищата, като ал. 7 урежда, че органите за контрол на движението по пътищата (служители при .) посещават задължително пътното произшествие при наличие на разногласие между участниците в него. В разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от Закона за движението по пътищата, която следва да се има предвид при тълкуване разпоредбата на чл. 125, ал. 7 ЗДвП, е предвидено задължение за водача на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, когато при произшествието са причинени само имуществени вреди и ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, без да напуска местопроизшествието, да уведоми съответната служба за контрол на .. на територията, на която е настъпило произшествието и да изпълни дадените му указания. В случаите, когато между участниците в ПТП е постигнато съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те преместват превозните средства, така че да не възпрепятстват движението и попълват своите данни в двустранен констативен протокол за пътнотранспортното произшествие. Следователно законът е предвидил задължение за участник в произшествие да не напуска мястото при липса на съгласие. Последиците от неизпълнението на това задължение и дали е налице елемент от фактическия състав на разпоредбата на чл. 500, ал.1, т. 3 от Кодекса за застраховането зависи от това дали е съществувало задължение за органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон. Съдът намира, че в случая не може да се приеме, че между участниците в ПТП е имало съгласие относно обстоятелствата, свързани с ПТП. По делото е налице единствено протокол за ПТП от 12.11.2019 г. в 00:40 часа, изготвен от служител на .. и подписан само от собственика на увредения автомобил. Следователно и доколкото не са налице твърдения и доказателства в насока, че виновния водач е имал уважителни причини, поради които е напуснал мястото на произшествието, е налице отклонение от задължението му да остане до посещението на органите за контрол на . и съответно е налице хипотеза по смисъла на чл. 500, ал. 1, т. 3 от Кодекса за застраховането. Предвид това, доколкото се установява, че именно ответникът е виновният водач, причинил процесното произшествие, както и че същият е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, същият дължи да заплати регресно обезщетение на застрахователя по застраховка „.“ на управляваното от него МПС, по отношение на което застрахователят надлежно е извършил плащане на необходимото за възстановяване на щетите застрахователно обезщетение. По изложените съображения следва извод, че са налице предпоставките на чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ, поради което предявеният иск следва да бъде уважен изцяло. При този изход на спора право на разноски има само ищецът на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на когото следва да бъде присъдена сумата 518,43 евро (равняваща се на 1 013,96 лева) за платени държавна такса, депозит за САТЕ и адвокатско възнаграждение. Предвид постановяването на настоящото решение след 01.01.2026 г. и съгласно чл. 4 ЗВЕРБ, сумите следва да бъдат присъдени в евро. Така мотивиран, съдът