Решение № 2309 от 17.9.2026 г. на Административен съд - Кърджали по дело № 367/2026 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП. Депозирана е жалба от С. С. М. от [населено място], [община], [област], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1621313/09.06.2026 г., издадена от [длъжност] в РУ - Момчилград към ОДМВР – Кърджали, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „з“, подб. „гг“ от ЗДвП, а именно: временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. Твърди, че процесната заповед е незаконосъобразна като постановена в противоречие с материалния закон и при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Излага съображения, че в конкретния случай се касаело за служебно извършена дерегистрация, която не е доведена до знанието на собственика на ПС. В тази връзка сочи, че до момента на извършената проверка от органите на полицията никой не го бил уведомил в качеството му на собственик на управлявания от него лек автомобил лек автомобил [марка] [модел] с рег. № [рег. номер], че регистрацията на МПС е служебно прекратена. Въвежда доводи, че разпоредбите на чл. 140, ал. 10 от ЗДвП и чл. 18б, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 8 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г., изрично въвеждали изискването при служебно прекратяване на регистрацията на МПС, поради несключване на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, да се уведомява собственик на превозното средство. В конкретния случай жалбоподателя, в качеството му на собственик на процесното МПС, не бил уведомен за дерегистрацията на автомобила, поради което не бил извършил виновно административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Отделно от горното са въведени доводи, че процесното МПС е било надлежно регистрирано от собственика, незабавно след издаването на ЗППАМ, с което нарушението било преустановено. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1621313/09.06.2026 г., издадена от [длъжност] в РУ - Момчилград към ОДМВР – Кърджали, с която е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „з“, подб. „гг“ от ЗДвП, а именно: временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. Претендира деловодни разноски. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява. От пълномощника адв. К. Б. е постъпило становище, с което поддържа депозираната жалба по изложените в нея съображения. Моли съда да отмени оспорения акт и присъди деловодни разноски. Ответникът по жалбата – [длъжност] към РУ – Момчилград при ОДМВР – Кърджали, не се явява и не изпраща представител. От пълномощника юрисконсулт С. Ч. е постъпила молба, в която оспорва жалбата по основание. Сочи, че атакуваният административен акт е законосъобразен и постановен при наличието на материалноправните предпоставки за това, издаден е от компетентен орган, при спазване на установената форма, има предвиденото съдържание, в това число правно и фактическо основание. Твърди, че не са допуснати процесуални нарушения, както и че е съобразен със закона. Подробни съображения излага в приложени писмени бележки. Моли съда да отхвърли жалбата и претендира юрисконсултско възнаграждение в полза на ОД на МВР – Кърджали, като в условията на евентуалност, релевира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното: От представените и приети по делото доказателства: Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1621313/09.06.2026 г., издадена от [длъжност] в РУ - Момчилград към ОДМВР – Кърджали, АУАН [серия], № [номер]/[дата]; Застрахователна полица № [номер], сключена на 09.06.2026 г. с валидност до 08.06.2027 г.; Докладна записка рег. № [номер]/[дата]; Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи; Заповед № 292з-2454/11.09.2025 г. на директора на ОДМВР – Кърджали; Справка по история на регистрацията за лек автомобил [марка] [модел] с peг. № [рег. номер], се установява, че: С. С. М., с [ЕГН], притежава СУМПС [номер]; На 09.06.2026 г. в [населено място], на [улица], жалбоподателят е управлявал личния си лек автомобил [марка] [модел] с рег. № [рег. номер]. При извършената проверка от служители на ОДМВР – Кърджали се констатирало, че автомобилът е с прекратена регистрация по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП от 24.02.2026 г.; Срещу жалбоподателя е съставен АУАН [серия] № [номер]/[дата] за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП; Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1621313/09.06.2026 г., издадена от [длъжност] към РУ – Момчилград, ОДМВР – Кърджали, на С. С. М., с [ЕГН], е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „з“, подб. „г.г.“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. Видно от обстоятелствената част на заповедта, мярката е наложена за това, че на 09.06.2026 г. в [населено място], на [улица], С. М. е управлявал личния си лек автомобил [марка] [модел] с рег. № [рег. номер], като при извършената проверка се установило, че автомобилът е с прекратена регистрация по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП от 24.02.2026 г. Със заповедта е временно отнето СУМПС [номер]. При така установената по делото фактическа обстановка, след преценка на допустимостта на жалбата и при извършената на основание чл. 168, ал.1 от АПК, проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира, че процесната жалба е допустима като подадена в законоустановения 14 – дневен срок от съобщаването на акта и от лице, имащо правен интерес от обжалването, като разгледана по същество се явява основателна, респ. оспорената заповед е незаконосъобразна. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Определянето на тези служби е в правомощията на министъра на вътрешните работи с оглед разпоредбата на чл. 165, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, което и е извършено със Заповед рег. № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, с която са определени да осъществяват контрол по Закона за движението по пътищата няколко основни структури на Министерство на вътрешните работи, като в заповедта изрично са посочени областните дирекции на Министерство на вътрешните работи/ОДМВР/ и Столична дирекция на вътрешните работи/СДВР/. Процесната заповед е издадена от компетентен орган – [длъжност] към РУ – Момчилград, ОДМВР - Кърджали, оправомощен със Заповед № 292з-2454/11.09.2025 г. на директора на ОДМВР - Кърджали/л. 13/. По делото не са въведени доводи и липсват данни, че на 09.06.2026 г. издателят на заповедта да е бил възпрепятстван да изпълнява служебните си задължения. С други думи, оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1621313/09.06.2026 г., е издадена от компетентния по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП орган – [длъжност] към РУ – Момчилград, ОДМВР - Кърджали, действал по делегация, на основание посочената по-горе Заповед № 292з-2454/11.09.2025 г., с която, същият е оправомощил посочените в нея длъжностни лица да прилагат принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, т. 6, т. 7 и т. 8 от ЗДвП. Предвид горното, според настоящия състав оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен по място, материя и степен орган в предписаната от чл. 59, ал. 2 от АПК писмена форма, съдържащ фактически и правни основания за постановяването му и при спазване на административнопроизводствените правила. Заповедта съдържа формално реквизити, съобразно изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК като е връчена лично и срещу подпис на лицето, спрямо което е наложена ПАМ. В диспозитива на оспорената заповед е посочено правното основание за издаването й – чл. 171, т. 1, б. „з“, подб. „г.г.“ от ЗДвП, при което е изписан словесно и текста на мярката. Съдът намира, че обжалваният административен акт е издаден в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби на закона и в несъответствие с целта на закона – отменително основание по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК. Съображения за това са следните: Съгласно чл. 171, т. 2, б. „з“, подб. „г.г.“ ЗДвП, на което основание е наложена процесната принудителна административна мярка, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, извън случаите по букви "а" – "ж", който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца – за нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5. В конкретния случай оспорената ЗППАМ, наложена на С. С. М., е мотивирана от фактическа страна със словесното описание, че на 09.06.2026 г. в [населено място], на [улица], С. М. е управлявал личния си лек автомобил [марка] [модел] с рег. № [рег. номер], като при извършената проверка се установило, че автомобилът е с прекратена регистрация по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП от 24.02.2026 г. В диспозитива на заповедта е отразено, че е налице извършено нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП. Разпоредбата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП предвижда наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и с глоба 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. По делото не е спорно, че на 09.06.2026 г. управляваният от жалбоподателя лек автомобил [марка] [модел] с рег. № [рег. номер], е бил със служебно прекратена регистрация по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Посочената норма, в релевантната и редакция/изм., бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г./ регламентира, че служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Изложеното обосновава извода, че след горепосоченото изменение на ЗДвП в чл. 143, ал. 10 от ЗДвП е отпаднало изискване за уведомяване на собственика на МПС от съответните органи на МВР за прекратена регистрация на автомобила. Същевременно обаче, съгласно чл. 18б, ал. 2 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г., при прекратяване на регистрацията по ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 или 8 (по чл. 143, ал. 10 ЗДвП след уведомление от Гаранционния фонд), се уведомява собственикът на превозното средство. В чл. 574, ал. 10 от КЗ (изм. с ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г.) изрично е въведено изискването, информационният център да уведомява собствениците на превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и им дава срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка. Според алинея 11 на чл. 547 от КЗ, компетентните органи по ал. 1 предприемат мерки за спиране от движение на превозните средства или на средствата за обществен превоз на пътници и/или за налагане на съответните административни наказания, когато не е била сключена задължителна застраховка. Когато в срока по ал. 10 не са били предоставени доказателства за сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, Гаранционният фонд уведомява органа по ал. 1, т. 1 да прекрати регистрацията на превозното средство. Анализът на горепосочените текстове обосновава извода, че за законосъобразното налагане на ПАМ по чл. 171, т. 2, б. „з“, подб. „г.г.“ ЗДвП, е необходимо от Гаранционния фонд да е изпратено уведомление до собственика на съответния автомобил за несключена или изтекла задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, респ. уведомление до съответните компетентни органи за прекратяване на регистрацията след непредставяне на валидно сключена застраховка в дадения 14-дневен срок. Това от своя страна се явява основание за прекратяване на регистрацията по силата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Доказателства за това не са представени по делото от административния орган, в чиято доказателствена тежест е да установи фактическите основания, посочени в процесната ЗППАМ и изпълнението на законовите изисквания при издавеното му. Следва да се отбележи, че прекратяването на регистрацията не настъпва по силата на закона при непредставяне на доказателства за сключена застраховка „Гражданска отговорност“, а се извършва след автоматизирано уведомление от Гаранционния фонд по чл. 24 от Наредба № 54 от 30.12.2016 г. за регистрите на Гаранционния фонд за обмена и защитата на информацията и за издаването и отчитането на задължителните застраховки по чл. 461, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането. С други думи, след като в случая не са налице доказателства за изпращане на уведомление до жалбоподателя, в качеството му на собственик на процесното МПС, от Информационния център на Гаранционния фонд, че липсва сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, с предоставяне на 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка, още по-малко пък такова уведомление въобще да е достигнало до знанието на жалбоподателя, то в случая не е налице от субективна страна извършено нарушение на чл. 175, ал. 3, във вр. с чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП, поради което наложената ПАМ се явява незаконосъобразна. На следващо място, в настоящия случай оспорената ЗППАМ е издадена на 09.06.2026 г. за нарушение, което е установено АУАН [серия], № [номер]/[дата] Видно от съдържанието на акта за нарушение, деянието е било извършено на 09.06.2026 г. около [час]. От приложената в административната преписка справка от ИС на МВР и Застрахователна полица № [номер], се установява, че на 09.06.2026 г. в 06.46 часа, нарушението на ЗДвП е било отстранено - процесният лек автомобил [марка] [модел] с рег. № [рег. номер], собственост и управляван от жалбоподателя, е служебно със служебно възстановена регистрация поради заплатена от собственика веднага задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ и постъпило уведомление от ГФ за валидна застраховка „ГО“. С други думи, още към 24.04.2026 г., т.е. в деня на издаване на ЗППАМ и няколко минути след извършване на проверката от органите на МВР, нейното предварително изпълнение не реализира преследваната от закона преустановителна цел. Изложеното аргументира несъответствие на ЗППАМ с целта на закона. Принудителната административна мярка е с превантивен характер и съгласно нормата на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП се налага за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, което в конкретния случай не се установява. Предвид фактите по делото – на 09.06.2026 г. процесният лек автомобил [марка] [модел] с рег. № [рег. номер], собственост и управляван от жалбоподателя, е със служебно възстановена регистрация поради заплатена от собственика веднага задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ и постъпило уведомление от ГФ, то обективно наложената ПАМ не би изпълнила превантивни или преустановителни цели и функции. Продължаването на ПАМ от вида на процесната спрямо водача придобива санкционен характер и представлява форма на предварително изпълнение на наказанието, което евентуално би било наложено за констатираното нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, какъвто характер мярката не би следвало да има. С други думи, след като е сключен валиден договор за „Гражданска отговорност“ по отношение на релевантното ППС и регистрацията на същото е служебно възстановена, в процесната ПАМ отсъстват функции по чл. 22 от ЗАНН и тя се превръща в санкция, което е в противоречие с нейното предназначение. Предвид гореизложеното, съдът намира, че депозираната жалба от С. С. М. от [населено място], [община], [област], е основателна, респ. обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1621313/09.06.2026 г., издадена от [длъжност] към РУ – Момчилград в ОДМВР – Кърджали, с която на С. С. М., с [ЕГН], е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „з“, подб. „г.г.“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца, се явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена като такава. При този изход на делото следва да бъде осъдена ОДМВР-Кърджали да заплати на жалбоподателя деловодни разноски в размер на 605.11 евро, от които 600 евро, представляващо заплатеното адвокатско възнаграждение с ДДС, съгласно договор за правна защита и съдействие от 09.06.2026 г./л. 31 от делото/ и 5.11 евро, внесена държавна такса. В случая е налице надлежно заявено от ответника възражение за прекомерност на заплатеното възнаграждение за адвокат от пълномощника на ответника. Съдът, след като съобрази реалния обем на осъществените от пълномощника на жалбоподателя процесуални действия и чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, съгласно която разпоредба за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 1000 лв./511.29 евро/, както и факта, че заплатеното възнаграждение е с включен ДДС, намира, че възражението за прекомерност е неоснователно и на жалбоподателя следва да бъдат присъден разноски за заплатено възнаграждение за адвокат в размер на 600 евро. За понесените от жалбоподателя деловодни разноски следва да бъде осъдено юридическото лице – ОДМВР гр.Кърджали, към структурата на което принадлежи административния орган – [длъжност] към РУ – Момчилград, ОДМВР – Кърджали, издал оспорения административен акт. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът