Решение № 421 от 4.12.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 1164/2024 г.

Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

Образувано е по въззивна жалба от защитника на подс. П. М. С. срещу присъда от 3.06.2024 г. по НОХД № 7006/2023 г. по описа на СГС, НО, 21-ви състав, с която подс. П. М. С. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 278, ал. 6 от НК и е осъден на една година лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено за срок от три години и на глоба в размер на три хиляди лева.

В жалбата и допълнението към нея се излагат доводи, че от събраните по делото доказателства се установява, че подсъдимият не е извършил вмененото му престъпление и че приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка не съответства на събраните в хода на съдебното следствие доказателства. Предлага се обжалваната присъда да бъде отменена и подсъдимият да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.

В съдебното заседание на Апелативния съд защитникът на подс. П. С. поддържа въззивната жалба по изложените в нея съображения за неправилност на обжалваната присъда, за допуснати при постановяването съществени процесуални нарушения, необоснованост и несправедливост на наложеното наказание. Излага доводи за неизясненост на фактическата обстановка и противоречие на възприетите за установени от първоинстанционния съд обстоятелства със събраните по делото доказателства и по-специално при възприемането на заключението на назначената по досъдебното производство нумизматична експертиза, без да бъдат отчетени възраженията на защитата на подсъдимия срещу нейната обоснованост и правилност, както и съобразени доказателствата, които установяват, че една от инкриминираните монети представлява съвременен фалшификат.

Представителят на САП оспорва въззивната жалба на защитата на подсъдимия и пледира за потвърждаване на първоинстанционната присъда, като такава, с която правилно е приложен законът и съответстваща на събраните по делото доказателства.

Подс. П. С. заявява, че негови са били само три от монетите, за чието държане е обвинен и признат за виновен от първоинстанционния съд, като една от шестте инкриминирани монети е била фалшива. Моли да бъде оправдан.

Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите във въззивния протест‚ както и изложените от страните в съдебно заседание и в пределите на своята компетентност, намери следното:

Първоинстанционният съд е възприел следната фактическа обстановка:

В началото на 2022 година служителите на ГД „БОП“ придобили оперативна информация, че подсъдимият П. М. С. и Б. Д. Д. - починал на 02.08.2022 година, се занимават с откриване и държане на археологични обекти и културни ценности в областта на гр. Харманли, за което предприели съответните оперативно-издирвателни мероприятия.

Спрямо подсъдимия П. С. и Б. Д. били приложени специални разузнавателни средства (СРС) с оперативен способ „звукозапис“ на разговори по телефони, чрез който се потвърдили оперативните данни за осъществявана от тях дейност по откриване и държане на археологични обекти и културни ценности.

В резултат на експлоатираните СРС става ясно, че подс. П. С. за един сравнително продължителен период от време преди инкриминираната дата е проявявал интерес към подобен род вещи, имащи характер на археологически. От подслушваните разговори става ясно, че подс. С. не само е държал и търгувал с археологически предмети, но и е излизал на терен, за да копае и търси такива, а така също и е съдействал за изработването на фалшиви предмети. В проведени с други лица разговори става дума за излизане на работа по баири с джип, който става целия в кал…, за ползването на лопати и кирки…, машинки…за изработването на вещи в точен грамаж, с изричните инструкции да бъдат смачкани краищата, да са по-тънки…, да е по-избомбено и по тънко, но да е направено в грамаж…, за пръстенче, което трябва да бъде позлатено, а другите две да бъдат оставени така…, за покупко-продажба на „пендари“ /монети/, за извършването на реставрации…, за наличието на „суверен“ /монета/ 8-9 грама, … за направата на пръстен с двуостра брадва, ама така както е на самия модел, на оригинала…, за получаването на някакви дребни „динарчета“ /монети/, за интерес към сребърни вещи, които обаче със сигурност някъде са снимани и показани, …коментират се старинни мечове и саби от африкански произход, … коментира се „юстин“ /монета/ за продажба…, разказва се за пръстен на „Орфей“, който е продаден за 4 000 евро, а реалната му цена е била 51 000 евро, в друг разговор става дума за 12- 13 бели парички, 2-3 бронзови големи…, коментира се сеченето на монети, говори се за „макрин“ /монета/, 800-1000 евро сложен…, коментират се колекции и продажби на търгове…, изкарани били някакви динари…, говори се за редовни и нередовни вещи…, за излизане на баира, с машинка, с джип…, за изготвянето на матрици…, за изработването на „ибрик“ /съд за вода/, който е заровен 20 дни в земята, за да се състари, за изработването на монети…, коментират се монети и обстоятелството, че много се е вдигнало нивото на копията…, говори се за това, че подс. С. от преди повече от две години и половина е разбрал, че няма смисъл в цялата тази работа по изработването на фалшиви предмети и дори е дал цялото оборудване на друг човек, който да си изработва медальончета и предмети „ниска топка“…, коментират се аукциони - „Лио нумизматика“ и други подобни…, коментират се многократно вещи и монети „наполеони“, говори се за качество, за грамажи… и така нататък.

На неустановена дата около началото на месец Май 2022 г. подсъдимият П. С. и Б. Д. се срещнали в гр. София със свид. М. В. Т., който бил приятел на Д.. Именно тогава подсъдимият С. се запознал със свид. Т.. Б. Д. попитал свид. Т. дали има познат, който разбира от монети, тъй като неговият приятел – подс. П. С., бил намерил „някаква монета из някакви села и искал да разбере дали тази монета има някаква стойност“. След като свид. Т. потвърдил, че има приятел, който е антиквар /свид. Х. М. А./, подсъдимият и Д. се разбрали със свид. Т. отново да дойдат в гр. София, за да се срещнат с този антиквар, а те щели да носят „монетите, с които разполага това момче“ /подс. П. С./, за да му ги покажат.

На 01.06.2022 г. Б. Д. се обадил по телефона на свид. Т. и му казал, че на следващия ден, 02.06.2022 г., ще доведе „онова момче с монетите“ /подс. П. С./ в София, след което го попитал дали Т. може да доведе антикваря, когото познава. След направените уговорки по телефона между свид. Т. и Б. Д., последният и подсъдимият П. М. С. на 02.06.2022 година тръгнали от гр. Харманли и малко преди 14: 00 часа пристигнали в гр. София, като към този момент подсъдимият С. носил със себе си държаните от него 6 /шест/ броя монети, а именно: Монета, сребърна, римски републикански денарий, отсечен при магистратите С. Gargonius, М. Vergilius, Ogulnius през 86 пр. Хр. с реверсен тип „Юпитер в квадрига надясно“; Два броя монети, билонови, византийски, скифатни на император Алексей I Комнин (1081-1118); Монета, сребърна, византийска на епирския владетел Михаил I Комнин Дука (1204- 1215); Монета, златна, византийска, перпера на никейския император Йоан III Дука Батаци (1222-1254); Съвременен фалшификат, изработен от злато, на златна римска момента, ауреус на император Аврелиан /270-275/ с реверсен тип „Виктория в ход надясно“.

Целта на подсъдимия С. била да представи държаните от него и описани по-горе монети на въпросния антиквар /свид. Х. М. А./, който да ги види и оцени, а той да прецени каква печалба би реализирал в случай, че реши да ги продаде.

Междувременно, отново след предварителна уговорка, на 02.06.2022 г., свид. Т. отишъл до своя приятел антиквар, свид. Х. М. А., взел го със себе си посредством своя личен лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „АМГ“, с peг. № •••••••• и го превозил до мястото на уговорената среща с подс. С. и Д. в гр. София, на бул. „Александър Стамболийски“.

На това място на 02.06.2022 г., около 14: 00 часа дошли и подс. П. М. С. и Б. Д. Д., които влезли в автомобила на свидетеля Т. и седнали на задните седалки. Подсъдимият П. С. седнал на задната седалка, находяща се зад седалката на шофьора, а Б. Д. тогава седнал на съседната, задна дясна седалка. Подсъдимият П. С. извадил държаните от него и описани по-горе 6 /шест/ броя монети, поставил ги на подлакътника, намиращ се между двете предни седалки и започнал да пита дали са много ценни и каква е тяхната стойност. По-активен в разговора със свид. Х. А. бил именно подс. П. С., който демонстрирал познания относно вида и характера на представените монети, както и относно тяхната предполагаема цена. Б. Д. почти не се обаждал и единствено следял провеждания разговор между свид. А. и подс. С.. Тези действия били обект на оперативно наблюдение от страна на органите на ГД „БОП“. След като видял монетите, свид. Х. А., казал на подсъдимия П. С., че някой от тях не са автентични, а са съвременен фалшификат. В знак на несъгласие, подсъдимият го репликирал като започнал да сочи приблизителната според него стойност на всяка от държаните от него монети. Точно след като свид. А. посъветвал подсъдимия, ако иска, да им търси пазар във Виена, служители на ГД „БОП“ отворили вратите на автомобила, задържали стоящите в него четирима мъже.

За времето от 15: 10 часа до 15: 50 часа на 02.06.2023 г., при условията на неотложност било извършено претърсване и изземване в лекия автомобил „Мерцедес“, модел „АМГ” S-63 с рег. № ••••••••, в който върху черна кожена повърхност на подлакътника, намиращ се между двете предни седалки били намерени и иззети 6 броя монети от жълт и бял метал с различни форми и размери и 2 броя празни малки самозалепващи се прозрачни полиетиленови пликчета, намиращи се по средата на задната седалка.

Първоинстанционният съд се е позовал на заключението на изготвената и приета по делото Нумизматична и археологическа експертиза на Националния археологически институт с музей НАИМ-МАН град София /лист 67-72 от т. 4 от д. п./, според което иззетите при извършено претърсване и изземане на адрес гр. София бул. „Ал. Стамболийски“ от л. а. „Мерцедес“, модел „АМГ“, с рeг. № •••••••• старинни вещи са:

1. 1. Монета, сребърна, римски републикански денарий, отсечен при магистратите С. Gargonius, М. Vergilius, Ogulnius през 86 пр. Хр. с реверсен тип „Юпитер в квадрига надясно“, автентична, почистена, добре запазена. Автентична, представлява движима археологическа културна ценност по смисъла на чл. 7 и чл. 53, т. 1 от Закона за културното наследство. Оценена на стойност - 150 (сто и петдесет) лева;

1. 2. Два броя монети, билонови, византийски, скифатни на император Алексей I Комнин (1081-1118), автентични, почистени, запазени. Автентични, представляват движими археологически културни ценности по смисъла на чл. 7 и чл. 53, т. 1 от Закона за културното наследство. Оценени на стойност всяка по 30 (тридесет) лева или общо - 60 (шестдесет) лева;

1. 3. Монета, сребърна, византийска на епирския владетел Михаил I Комнин Дука (1204-1215), автентична, почистена, много добре запазена. Автентична, представлява движима археологическа културна ценност по смисъла на чл. 7 и чл. 53, т. 1 от Закона за културното наследство. Оценена на стойност - 2000 (две хиляди) лева;

1. 4. Монета, златна, византийска, перпера на никейския император Йоан III „Дука Ватаци (1222-1254), автентична, почистена, добре запазена. Автентична, представлява движима археологическа културна ценност по смисъла на чл. 7 и чл. 53, т. 1 от Закона за културното наследство. Оценена на стойност - 1000 (хиляда) лева;

1. 5. Съвременен фалшификат, изработен от злато, на златна римска момента, ауреус на император Аврелиан /270-275/ с реверсен тип „Виктория в ход надясно“, не е автентична, не представлява движима археологическа културна ценност- без нумизматична стойност.

Посочените по-горе обекти, а именно: 1. 1.; 1. 2.; 1. 3. и 1. 4. не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред предвиден в Закона за културното наследство и НАРЕДБА № 1 от 16 февруари 2021 г. за реда за извършване на идентификации на движимите културни ценности и за водене на регистри на движимите културни ценности.

При извършено на 02.06.2022 година за времето от 20: 40 часа до 22: 10 часа претърсване и изземване в недвижим имот - в гр. •••, ул. „••• “ № •, обитавано от П. М. С., са иззети старинни вещи - чифт обеци от бял метал; 1 бр. миниатюрна керамична вазичка; 7 бр. метални пресовки от сив метал. Съгласно заключението на приетата по делото Нумизматична и археологическа експертиза, същите не представляват движими археологически културни ценности по смисъла на чл. 7 и чл. 53, т. 1 от Закона за културното наследство.

В хода на досъдебното производство била назначена и извършена дактилоскопна експертиза, която дала заключение, че върху изследваните обекти не са се проявили и не били открити дактилоскопни следи.

За да приеме за установена така изложената фактическа обстановка, първоинстанционният съд се е позовал на анализа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства: обясненията на подс. П. С., които е посочил, че кредитира частично; показанията на свидетелите: Х. А. /включително и показанията му от досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК и по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК/; М. Т. /включително и показанията му от досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК/; Р. Я. /включително и показанията му от досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК/; писмените доказателства и доказателствени средства: протокол за разпознаване (л. 4-5, т. 1 от досъдебното производство /д. п./), протокол за разпознаване на лица и предмети (л. 11-12, т. 1 от д. п.), протокол за разпознаване на лица и предмети (л. 6-7, т. 1 от д. п.), протоколи за претърсване и изземване, справка за съдимост, както и останалите писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл. 283 от НПК; заключенията на: дактилоскопната експертиза (л. 24, т. 4 от д. п.), нумизматична и археологическа експертиза (л. 67, т. 4 от д. п.), техническа експертиза (л. 90, т. 4 от д. п.); веществените доказателствени средства, съдържащи се в приложения към делото – ВДС Том I, папка 1 и папка 2 и веществени доказателства - монети.

Настоящият въззивен състав намира, че първоинстанционният съд е събрал необходимите за изясняване на предмета на делото доказателства и не е нарушил правата на страните да правят относими към предмета на делото доказателствени искания. С мотивирани актове първоинстанционният съд се е произнасял по такива искания, включително и по искането на защитата за назначаване на допълнителна нумизматична и археологична експертиза, поради което и самият отказ да бъде назначена такава не може да се счита за нарушение на процесуалните права на подсъдимия. В това отношение Софийски градски съд не е допуснал процесуални нарушения и логически противоречия и при обсъждането на събраните в хода на съдебното следствие доказателства и е формирал обосновани фактически изводи, които настоящата въззивна инстанция споделя.

Първоинстанционният съд е изпълнил задълженията си за обективно, всестранно и пълно изследване на доказателствата по делото, като подробно и задълбочено ги е обсъдил, както поотделно, така и в тяхната съвкупност. В мотивите към обжалваната присъда обосновано са разграничени обстоятелствата, които се установяват по еднопосочен и безспорен начин от доказателствата по делото и тези, за които са налице противоречия между доказателствените източници, като при обсъждането на последните са дадени надлежни отговори на възраженията и доводите, изтъквани от защитата на подсъдимия.

Въззивният съдебен състав също счита, че обстоятелствата относно датата, часа и мястото на извършване на инкриминираното деяние се установяват по категоричен начин от показанията на свид. Р. Я., както и от писмените доказателства и протоколите за извършени действия по разследването, приложени по досъдебното производство.

Първоинстанционният съд е обсъдил подробно показанията на свид.

Х. А., като ги е съпоставил и с останалите събрани по делото доказателства и обосновано ги е кредитирал, с изключение на частта им, в която същият свидетел е твърдял, че подсъдимият П. С. е седял на задната седалка, намираща се зад неговата в управлявания от свидетеля М. Т. автомобил към момента на акцията на ГД „БОП“ и последвалото задържане на подсъдимия. Въззивният съдебен състав също счита, че в тази част, показанията на свид. А. се явяват опровергани както от показанията на свид. Т., така и от протокола за ВДС, изготвен при прилагането на СРС, от който се установява, че именно подс. С. е бил лицето, което на инкриминираната дата в 13: 56 часа се е качило в лекия автомобил „Мерцедес“ от задна лява врата. В този смисъл е се явяват неоснователни поддържаните от защитата доводи за несъответствие със събраните по делото доказателства на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка за това обстоятелство.

Въззивният съдебен състав също счита, че по еднопосочен начин от показанията на свидетелите А. и Т. се установява, че подс. С. е извадил и оставил на подлакътника инкриминираните монети, след което е обсъждал активно с А. произхода и тяхната пазарна стойност. Относно това обстоятелства първоинстанционният съд надлежно е обсъдил и обясненията на подсъдимия и обосновано е установил несъответствието им с останалите доказателства по делото.

Въззивният съдебен състав намира за неоснователни поддържаните от защитата на подсъдимия и в настоящата инстанция възражения срещу заключението на приетата в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд нумизматична и археологическа експертиза. Настоящата инстанция също счита, че заключението на тази експертиза е обосновано и пълно, същото е защитено убедително от вещите лица при разпита им в съдебно заседание и само твърденията на подсъдимия за това, че една от изследваните монети е съвременен фалшификат не е основание да бъде поставена под съмнение правилността на експертизата. Както в писмената част на заключението, така и при разпита на вещите лица пред първоинстанционния съд са изяснени използваните методи на изследване на инкриминираните монети, мотивирано е защо първите пет от тях са класифицирани като културни ценности, представляващи движими археологически обекти, а шестата, като нямаща тези характеристики. При разпита им в хода на първоинстанционното съдебно следствие е изяснена по категоричен начин компетентността на вещите лица в съответната научна област, с оглед на което и се явяват неоснователни доводите на защитата на подсъдимия, съдържащи твърдения за липса на такава компетентност.

Първоинстанционният съд, в съответствие със задълженията си за пълно изследване на обстоятелствата по делото, е обсъдил като относими към предмета на делото и фактите, установяващи се от показанията на свид. Я. и от съдържанието на протоколите за ВДС, изготвени при прилаганите СРС, документирали провеждани от подсъдимия разговори. Както е посочено в мотивите към обжалваната присъда, в тези разговори по еднозначен начин се говори за намерени именно от подс. С. антични монети.

Първоинстанционният съд е дал надлежен отговор и на възраженията на защитата на подсъдимия за процесуалната годност на съставения протокол за претърсване и изземване на веществени доказателства от лекия автомобил „Мерцедес“, модел „АМГ” S-63 с рег. № ••••••••, както и на последващите писмени материали, установяващи по категоричен начин, че изследваните от вещите лица, дали заключението на нумизматичната и археологическа експертиза, са били именно намерените и иззети от подлакътника на същия автомобил.

С оглед на изложеното, въззивният съдебен състав не намира основания да ревизира възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка.

Настоящият въззивен състав счита, че първоинстанционният съд е формирал и правилни правни изводи, като е приел, че подс. П. С. е осъществил от обективна и субективна страна престъпление по чл. 278, ал. 6 от НК.

От обективна страна, на 02.06.2022 г., около 14: 00 ч., в гр. София, на бул. „Александър Стамболийски“, в лек автомобил Марка „Мерцедес“, модел „АМГ“ с рег. № ••••••••, подс. П. С. е държал повече от три археологически обекта, а именно пет археологически обекта, както следва:

1. Монета, сребърна, римски републикански денарий, отсечен при магистратите с. Gargonius, м. Vergilius, Ogulnius през 86 пр. Хр. с реверсен тип „Юпитер в квадрига надясно“, автентична, почистена, добре запазена, представляваща движима археологическа културна ценност по смисъла на чл. 7 и чл. 53, т. 1 от Закона за културното наследство, оценена на стойност - 150 лева;

2. Два броя монети, билонови, византийски, скифатни на император Алексей I Комнин (1081-1118), автентични, почистени, запазени, представляващи движими археологически културни ценности по смисъла на чл. 7 и чл. 53, т. 1 от Закона за културното наследство, оценени на стойност всяка по 30 лева или общо 60 лева;

3. Монета, сребърна, византийска на епирския владетел Михаил I Комнин Дука (1204- 1215), автентична, почистена, много добре запазена, представляваща движима археологическа културна ценност по смисъла на чл. 7 и чл. 53, т. 1 от Закона за културното наследство, оценена на стойност 2000 лева;

4. Монета, златна, византийска, перпера на никейския император Йоан III Дука Ватаци (1222-1254), автентична, почистена, добре запазена, представляваща движима археологическа културна ценност по смисъла на чл. 7 и чл. 53, т. 1 от Закона за културното наследство, оценена на стойност - 1000 (хиляда) лева, съгласно изготвената и приета по делото Нумизматична и археологическа експертиза на Националния археологически институт с музей, които не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред предвиден в Закона за културното наследство и Наредба № 1 от 16 февруари 2021 година за реда за извършване на идентификация на движимите културни ценности и за водене на регистри на движимите културни ценности.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че характеристиките на инкриминираните съгласно обвинението монети като археологически обекти са установени от заключението на приетата по делото нумизматична и археологическа експертиза, в което са посочени конкретните признаци по чл. 53, ал. 1 от ЗКН и в чл. 146 ЗКН.

Първоинстанционният съд е дал надлежен отговор на възраженията на защитата за това, че не е бил изтекъл срокът, посочен в чл. 93, ал. 1 от ЗКН, като е посочил, че този срок има отношение към вещите, представляващи „културни ценности“, по смисъла на чл. 7 вр. чл. 53, ал. 1 ЗКН и евентуалната съставомерност на деяние по чл. 278, ал. 1 от НК, но не и към археологическите обекти по смисъла на чл. 53, ал. 1 от ЗКН и чл. 146 ЗКН, които са предмет на престъплението по чл. 278, ал. 6 от НК. В допълнение на така дадения от първата инстанция отговор на тези възражения на защитата, настоящият въззивен състав намира за необходимо да посочи и че от доказателствата по делото за времето на първата проведена среща между подс. П. С. и Б. Д., от една страна и свид. М. А., от друга и посочената от Д. цел на тази среща, по категоричен начин се установява, че инкриминираните монети не са били намерени от подсъдимия в срока по чл. 93, ал. 1 от ЗКН преди датата на деянието, съгласно повдигнатото обвинение.

Правилно първоинстанционният съд е посочил и че инкриминираните монети са подлежали на идентификация и регистрация в съответствие с чл. 97, ал. 6 от ЗКН, тъй като не са били придружени с документ, удостоверяващ произхода им и способа на придобиването им.

Въззивният съд също счита, че от субективна страна деянието е извършено от подсъдимия П. С. при условията на пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК, тъй като той е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, а именно, че държи повече от три археологически обекта, които не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване. Събраните по делото доказателства в категорична степен обуславят извод, че подсъдимият е съзнавал характеристиките на инкриминираните монети като автентични археологически обекти, нерегистрирани по съответния ред, предвид съпричастността му към дейности по откриване и държане на такива, която се установява и от показанията на свид. А., и от съдържанието на протоколите за ВДС, изготвени при прилагане на СРС.

Настоящият въззивен състав намира, че в съответствие с установената по делото фактическа обстановка първоинстанционният съд е оправдал подс. П. С. по обвинението, че е извършил престъплението при условията на съизвършителство, в съучастие с Б. Д. Д., съответно с квалификацията по чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. Настоящата инстанция също счита за установено по несъмнен начин, че само подсъдимият е вадил и показвал на свид. А. монетите, сред които са били и петте инкриминирани в обвинението и в този смисъл единствено подс. С. е упражнявал фактическа власт върху тях, преди да ги е показал на посочения свидетел.

Настоящият въззивен състав счита, че правилно първоинстанционният съд е отчел установяващите се по делото смекчаващи и отегчаващи отговорността на подс. П. С. обстоятелства и е приел, че не са налице основания за определяне на наказанието при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК. Смекчаващите обстоятелства, каквито се явяват чистото съдебно минало на подсъдимия и неголемият брой на инкриминираните археологически обекти, не са нито многобройни, нито изключителни по своето естество. При наличието и на отегчаващи обстоятелства, каквито са високата обществена опасност на деянието и стойността на неправомерно държаните археологически обекти, определеното от първата инстанция наказание от една година лишаване от свобода и глоба в размер на три хиляди лева в никакъв случай не се явява несправедливо тежко и не са налице основания за неговото редуциране от настоящия въззивен състав.

Правилно, с оглед наличието на формалните основания за приложение на чл. 66 от НК и липсата на обстоятелства, които да сочат, че само ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода би осигурило изпълнението на целите по чл. 36 от НК, първоинстанционният съд е отложил изпълнението на това наказание за минималния установен в закона срок от три години.

Обосновано първоинстанционният съд не е наложил предвидените допълнителни наказания конфискация до 1/2 от имуществото на виновния и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и т. 7 от НК, позовавайки се на чистото съдебно минало на подсъдимия и на конкретната стойност на инкриминираните археологически обекти.

Правилно с присъдата на първата инстанция е приложена разпоредбата на чл.278, ал.7 от НК, като са отнети в полза на държавата археологическите обекти, предмет на извършеното престъпление.

Като извърши цялостна проверка на обжалваната присъда и не установи основания за нейното изменение или отмяна, на основание чл. 334, т. 6 от НПК‚ Софийски апелативен съд, Наказателно отделение, 6 състав