Решение № 1853 от 30.6.2026 г. на Административен съд - Русе по дело № 355/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба от Б. И. И. чрез упълномощен процесуален представител, срещу Решение № 16/09.02.2026 г. по АНД № 330/2025 г. по описа на РС – Бяла, с което е потвърден Електронен фиш серия К № 10804188/14.05.2025 г., издаден от ОДМВР – Русе, с което на касационния жалбоподател за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 6 ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 600 лв. Касационните основания, релевирани в жалбата, са за нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Основните възражения са досежно липсата на точно и ясно описание на мястото на нарушението, както и неправилно приложение на санкционната норма на чл. 182, ал. 2, т. 6 ЗДвП. Сочи се, нарушаване на забраната за влошаване на правното положение на нарушителя (reformation in pejus), както и правото му на защита. Иска се отмяна на оспореното решение и отмяна на съставения ЕФ. Претендират се направените разноски по представен списък (л.30 – гръб от делото). Касационният ответник, чрез процесуален представител в депозирано по делото писмено възражение оспорва касационната жалба. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение по представен списък (л.20 от делото). Съдът, като обсъди наведените в жалбата касационни основания, доводите на страните, събраните по делото доказателства и като извърши служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното: Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срок от надлежна страна, оспорва невлязъл в сила съдебен акт на районен съд, постановен в производството по Глава трета Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане. Разгледаната по същество, жалбата е неоснователна. От фактическа страна районният съд е приел, че ОД на МВР-Русе е издала на Б. И. И. ЕФ серия К №10804188 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, за това, че на 14.05.2025 г. в 14:20 ч., в община Бяла, област Русе, на път Първи клас, номер 5, на 55.5 км, ПП I-5, км 55+500, посока гр. Велико Търново, при ограничение от 50 км/ч, въведено с пътен знак В26 и приспаднат толеранс от минус 3 км/ч от измерената скорост, е извършено нарушение на скорост, установено и заснето с АТТС № 120ссb8. При разрешена стойност на скоростта от 50 км/ч, установената скорост на л.а. Джип Ренегат, с рег. № [рег. номер], собственост на Б. И., била 105 км/ч, а превишението с 55 км/ч. С ЕФ за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. чл. 21, ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 6 ЗДвП на Б. И. И. е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 600 лева. На 18.10.2025 г. препис от горепосочения електронен фиш бил връчен на санкционираното лице. От правна страна РС – Бяла, е стигнал до извода, че оспореният ЕФ съдържа всички изискуеми реквизити – включително място на нарушението. Изложил е в мотивите си, че действително в ЕФ не е посочено конкретното населено място, но приел за ноторно известен фактът, че км. 55+500 попада в населено място - гр. Бяла, област Русе, което се доказва и от служебно изисканата от ОПУ - Русе справка. Изложил е още, че не е допуснато съществено нарушение с посочване в ЕФ, че е приспаднат толеранс ± 3 км/ч, вместо ± 3%, тъй като се касае за скорост над 100 км/ч, поради което би довело до несъществено разминаване на скоростта, посочена като превишена в ЕФ и не влияе по никакъв начин на размера на санкцията, която варира в определени граници. Поради това районният съд е приел, че при издаването на ЕФ не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. РС – Бяла е установил още, че процесната система за контрол е одобрен тип средство за измерване от Българския институт по метрология съгласно представеното Удостоверение № 17.09.5126 от 07.09.2017 г. на БИМ. АТСС е преминало метрологична проверка с протокол № 075-СГ-ИСИС от 31.05.2024 г. Въззивната инстанция е посочила, че по смисъла на чл. 189, ал. 15 ЗДвП приложената към електронния фиш снимка, заснета с горепосоченото АТТС, представлява веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес. Така, районният съд е приел от правна страна за категорично установено, че на дата 14.05.2025 г., в 14:20 ч. е установено и заснето с АТСС управление на процесния автомобил. В мотивите си контролираната инстанция е изложила, че независимо, че в ЕФ АТСС е посочено само със сериен номер, без наименование на преносимия уред, то това нарушение не е съществено, тъй като наименованието на АТСС не е сред задължителните реквизити в ЕФ, данни за конкретното АТСС се съдържали в останалите писмени доказателства, приложени към административнонаказателната преписка. Така, РС – Бяла, е стигнал до извода, че правото на защита на санкционираното лице не е нарушено, тъй като то е разбрало, че нарушението е заснето посредством АТТС и е имало възможност да се запознае с пълни данни за него от преписката на АНО. Въззивният съд, е установил още, че действително формално е налице нарушение в правната квалификация на деянието по чл. 21, ал. 2 вр. чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като по подробно изложени мотиви е приел, че нарушението е с правна квалификация по чл. 21, ал. 1 ЗДвП. В решението си въззивната инстанция е изложила, че това нарушение, допуснато от АНО, е от категорията нарушения, които биха могли да бъдат отстранени от съда, с оглед постановките на Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г. на ВАС по т. д. № 1/2020 г., ОСС, І и ІІ колегия, приложимо и по отношение на ЕФ, но в случая отстраняването на това нарушение не се явява необходимо, доколкото нормата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП фигурира в ЕФ. РС – Бяла е подчертал, че предвид приложената от АНО санкционна норма на чл. 182, ал. 2, т. 6 ЗДвП, доколкото тя се явява по-благоприятна за нарушителя (с по- нисък размер на глобата и без наказание лишаване от правоуправление към момента на деянието), отколкото санкционна норма на чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП – за нарушение в населено място, както и с оглед забраната за влошаване правното положение на нарушителя (reformatio in pejus), наложеното административно наказание следва да остане с посочените в ЕФ санкционна норма и размер от 600 лв. Решението е правилно. В оспореното съдебно решение съдът е изложил подробни мотиви, които касационната инстанция споделя, като на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК, вр. чл. 63в ЗАНН намира, че не е необходимо да ги преповтаря и препраща към тях. РС - Бяла e изяснил фактическата обстановка след анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства. В мотивите на решението се съдържа подробно изложение на установените по делото факти и на следващите от тях правни изводи, съобразени с приложимите законови разпоредби. Извършвайки проверка, в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, настоящият състав на Административен съд – Русе намира, че доводите, изложени в касационната жалба, са неоснователни и релевираните отменителни основания не са налице. Настоящият касационен състав, напълно възприема фактическите установяваня и правните изводи в оспореното решение, че нарушението е извършено в населено място – урбанизираната територия на гр. Бяла, където попада и първокласен път I-5 55+500, посока гр. Велико Търново. Видно от отговора на АПИ (л. 54 от въззивното дело), урбанизираната територия на гр. Бяла е от км 51+634 до км 56+985, т.е. процесния участък попада в границите на населеното място. Освен това, по решение на КОБД към Община Бяла допълнително са монтирани пътни знаци, регулиращи разрешената скорост за движение в чертите на гр. Бяла по трасето на републикански път І-5 Русе-Бяла-Велико Търново. Един от тях – В26, монтиран на км 55+040 дясно (посока гр. Велико Търново), ограничаващ скоростта на 50 км/ч. Тази скорост важи до км 56+110 дясно, където има ново ограничение на скоростта на 40 км/ч. Освен това, както правилно е посочила контролираната инстанция, съгласно чл. 189, ал. 15 ЗДвП изготвените с технически средства или системи, заснемащи и записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на МПС, снимки, видеозаписи и разпечатки, какъвто е и настоящият случай, са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес. По този начин категорично се установява, че на дата 14.05.2025 г., в 14:20 ч., е установено и заснето с АТСС управление на процесния автомобил с превишена скорост над допустимата в населено място и също така въведена с пътен знак. Неоснователно е и наведеното от касатора възражение за неправилно приложение на санкционната норма на чл. 182, ал. 2, т. 6 ЗДвП. Правилно РС – Бяла е приел, че в случая не е необходимо да бъде извършена преквалификация на нарушената законова разпоредба. Това е така, защото дори да беше извършена преквалификация на нарушението, то това не би се отразило на санкционната норма, предвид забраната за утежняване положението на санкционирания по чл. 355, ал. 2 НПК (reformatio in pejus), след като самият санкциониращ орган е наложил по-ниска по размер глоба. При установяване на нарушението няма допуснати съществени процесуални нарушения. Районният съд е събрал посочените от страните доказателства, които е обсъдил подробно, в тяхната съвкупност и взаимовръзка, като въз основа на тях правилно е установил фактическата обстановка. Въззивният съд е анализирал приложимите правни норми, обсъдил е изчерпателно всички възражения на жалбоподателя. Потвърждавайки наложената санкция за установеното безспорно превишаване на скоростта в населено място, РС - Бяла не е нарушил нито правото на защита на касатора, нито правния принцип reformatio in pejus - забраната за утежняване положението на санкционирания по чл.355 ал.2 НПК. С оглед гореизложеното решението на РС - Русе като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 АПК вр. чл.63д, ал. 1 и ал. 4 ЗАНН в полза на ответника по касация следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство в настоящото касационното производство. Размерът на юрисконсултското възнаграждение съдът определя съгласно чл. 63д, ал. 5 ЗАНН и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 66,47 евро, равняващи се на 130 лева. Така мотивиран и на основание на основание чл. 221, ал. 2 АПК, вр. чл. 63в ЗАНН, съдът