Решение № 4725 от 22.4.2026 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 2881/2025 г.

Производство по чл.145 и сл. АПК, вр. Чл.215, вр. Чл. 194 от ЗУТ. Образувано е по жалба на Б. С. обител “Успение Богородично” [ЕИК], седалище в [населено място] [община], [област], депозирана чрез адв. П. против Заповед №А-2499/24.11.2025г на Кмет на [община], с която е наредено да осигури свободен достъп на Бътерфлай-2003 ЕООД [ЕИК] за срок от 7 /седем/ дни от деня, следващ изтичането на месечен срок от влизане в сила на посочената заповед, до захранващ кабел 0.4kv, намиращ се в собственият му недвижим имот КИ 02974.12.81 по кадастралната карта на [населено място], урбанизирана територия с предназначение култова, религиозна сграда-комплекс, , от който се захранва сграда с КИ 02974.571.1 по КККР на [населено място], представляващ ресторант „Водопада“, собственост на Бътерфлай-2003 ЕООД. В жалбата се излагат основания за незаконосъобразност на атакуваната заповед поради противоречие с материалноправните разпоредби и нарушения на административно- производствените правила, както и несъответствието и с целта на закона. Иска се отмяна на заповедта. Редовно призован, в съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощника адв. Г. П., който поддържа жалбата. По същество на спора дава мнение, че заповедта е постановена при наличие на грубо нарушение на процесуалните правила, а по своето същество е неоснователна и необоснована поради липса на самостоятелен обект в поземления имот, койтода се нуждае от авариен ремонт. Позовава се и на обстоятелства, удостоверяващи значимостта на сградите в комплекса като културни старини с национално значение, което касае изискване за извършване на ремонтни дейности само с предварително становище на НИНКН към Министерство на културата. Позовава се и на липса на обстоятелства, удостоверяващи доказана необходимост от авариен ремонт. По тези съображения се иска жалбата да бъде уважена като основателна, а обжалваната заповед да бъде отменена. Представя писмени бележки. Претендира разноски по делото. Ответният административен орган – Кмет на [община], чрез процесуалния си представител адв. М., оспорва жалбата като необоснователна и необоснована. По същество на спора дава становище, че оспорваният административен акт е издаден законосъобразно и жалбата счита, че следва да бъде отхвърлена. Претендира разноски по представен списък. Заинтересована страна – “Бътерфлай-2003” ЕООД, редовно призована, се представлява от адв. П. П., който оспорва жалбата като неоснователна. По същество на спора счита, че следва да бъде потвърдена като законосъобразна обжалваната заповед, а жалбата да бъде отхвърлена. Претендира разноски по представен списък. Съдът, като се запозна със становищата на страните и съобразно събраните в производството доказателства, прие за установено следното: Оспорената заповед е съобщена на жалбоподателя по реда на § 4 ал.2 от ДР на ЗУТ. Същата е съобщена на 01.12.2025г с писмо изх.№94-Б-166 от 26.11.2025г на [община], като жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановеният 14 дневен срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следните за това съображения: От фактическа страна се установява, че със заявление вх.№94-Б-166/13.05.2024г. Бътерфлай- 2003 ЕООД е поискало от Кмет на О. А. да бъде издадена заповед на основание чл.193 ал.11 ЗУТ поради необходимост от аварийно разкопаване и извършване на ремонт на захранващ кабел, находящ се в поземлен имот КИ 02974.12.81 по КК на [населено място], собственост на жалбоподателя. Изложени са факти, че през м. април 2024г. е настъпила авария, при която е нарушена целостта на електрически кабел, подземно разположен, който служи за захранване на сградите на обект ресторант „Водопада“, разположени в поземлен имот КИ 02974.11.571. Посочено е, че на няколко пъти аварии групи към Електроразпределение ЮГ ЕАД са се опитвали да отстранят настъпилите аварийни ситуации, като на 09.05.2024г собственикът на недвижимият имот е отказал да им предоставя повече достъп до мястото, на което е прекъснат захранващият кабел. Към заявлението е приложен документ за собственост- нотариален акт за покупко- продажба от 2005година на поземлен имот с КИ02974.011.571 по КК на [населено място], общ.Асеновград в едно с намиращата се в него двуетажна масивна сграда- ресторант. С уведомително писмо изх.№94-Б-166/1//31.05.2024г. е поискана скица, от която да се установи каква площ от имот КИ02974.12.81 ще бъде засегната от аварийните дейности и уточнение за какъв период ще се извършат същите. Със заявление вх.№94-Б-166/2//23.07.2024г. е представена скица за геодезично заснемане на съществуващ захранващ кабел 0.4кв и посочена площадка за ремонтни дейности от 6 кв.м., за които е уточнено, че ще изискват седмодневен срок за извършването им. Със заявление вх.№94-Б-166-3/01.10.2024г е приложена декларация по чл.43 АПК, съгласно която от трафопост, находящ се в имот КИ 02974.12.22 [населено място], посредством процесния захранващ кабел 0.4кв /подземен/, който преминава през поземлени имоти КИ 02974.12.22, 02974.12.24, 02974.12.47, 02974.12.81 и 02974.12.31, се захранва обект Р. В.. Изискана е справка от Електроразпределение –Юг ЕАД с писмо изх.№14-00-6709/4//12.03.2025г. на зам. кмет на О. А. за уточняване местополжението на Трафопост №2 и трафопост „Проходен“. С отговор, постъпил с вх.№14-00-6709/6//30.04.2025г. е посочено, че обект Р. В. [населено място] се захранва и винаги се е захранвал от трафопост №2- [населено място] посредством кабел НН. На основание така представената справка е изискана от АГКК скица на поземлен имот с КИ 02974.12.81, като е представена такава с №15-3133691/21.11.2025година, от която се установява, че посоченият недвижим имот е собственост на Б. С. О. „Успение Богородично“. При тези предпоставки е издадена и процесната заповед № А-2499/24.11.2025г. на кмета на [община], с която е наредено на Б. С. О. “Успение Богородично”, да осигури достъп до поземлен имот с кадастрален идентфикатор 02974.12.81 по КККР на [населено място], общ. Асеновград на Бътерфлай-2003 ЕООД във връзка с настъпила авария в захранващ кабел 0.4кв, от който се захранва негов собствен обект - ресторант „Водопада“, с КИ 02974.11.571.1 по КККР на [населено място], [община]. След издаването и, заповедта е съобщена с уведомление, писмо изх. № 94-Б-166/26.11.2025година. Недоволен от нея, жалбоподателят е инициирал и настоящото съдебно производство. В хода на съдебното производство представя Удостоверение на НИНСН изх.№7400-1426/03.05.2023г., съгласно което източно крило на Бачковски манастир, поземлен имот с КИ 02974.12.81 по КККР на [населено място] е част от ядрото на манастира, като заедно с прилежащите му обекти са със статут на недвижими културни ценности, подробно изброени. Представено е и Удостоверение на НИНКН изх.№7400-136/17.05.2025г., касаещо удостоверяването и на западното крило на Бачковски манастир, сграда с [идентификатор], част от поземлен имот с [идентификатор] по КККР на [населено място] също е придобил статут на недвижими кулутурни ценности, подробно изброени. Представена е и актуална скица на поземления имот от 13.02.2026година. От страна на заинтересованата страна Бътерфлай-2003 ЕООД са представени фактура №5000631741/16.05.2024г на Електроразпределение-Юг ЕАД за заплатени такси за удостоверение за присъединен обект към електропреносната мрежа и посещение за проверка, фактура №5000631646/15.05.2024г на Електроразпределение-Юг ЕАД за заплатена такса за локализиране на повреда в кабелна линия НН, както и доказателства, касаещи Постановление на Районна прокуратура-[област], ТО-Първомай за отказ да се образува наказателно производство за престъпление по чл.323 ал.1 от НК, по което са изяснени обстоятелства, свързани с прекъснат захранващ кабел при извършени изкопни дейности в периода м. април 2024г, както и за констатиран отказ на представител на жалбоподателят да даде достъп за отстраняване на повредите. При така изяснената фактическа обстановка, като извърши дължимата на основание чл. 168, ал. 1 от АПК проверка за законосъобразност на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК и съобразно приобщените в производството писмени доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност съдът прие следното от правна страна: Оспореният акт е издаден от компетентен административен орган, съгласно чл. 194, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗУТ – Кмет на [община]. Заповедта е издадена и в предписаната от закона форма и в съответствие с изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК същата съдържа необходимите реквизити, в това число и обосноваващите я правните и фактически основания. При постановяване на обжалвания административен акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да съставляват самостоятелно основание за отмяната му. Заповедта е издадена поради подаден сигнал за авария, дал повод за осъществяване на проверка от оправомощени за това длъжностни лица при Електроразпределение-ЮГ ЕАД, които не са били допуснати от служител на жалбоподателят. Констатирана е аварийна ситуация, наложила необходимостта от осигуряването на свободен достъп до [ПИ], до който не е осигурен такъв от собственика му, за да се извършат съответните ремонтни дейности на електрозахранващия проводник. Тава е така, защото се установява от приобщените материали, че в О. А. е постъпил сигнал от Бътерфлай-2003 ЕООД за преустановено електрозахранване към сградите, намиращи се в собственият му поземлен имот с КИ02974.11.571.1 по КККР на [населено място], [община]. Установява се от представеното Постановление на РП-[област], че действително е отказан и липсва свободен достъп на авариен екип на "Електроразпределение-Юг" ЕАД до мястото, което касае прекъснатия захранващ кабел НН 0.4кв, намиращ се в поземлен имот КИ02974.12.81, собственост на жалбоподателят. Обстоятелството, че в този имот има изградена захранваща станция, към която е свързано и електрозахранването на обектите на Бътерфлай-2003 ЕАД, се потвърждава и от писмо изх.8139/24.04.2025г. на ръководител КЕЦ-Асеновград при Електроразпределение- Юг ЕАД, вх.№14-00-6709/6/30.04.2025г. на [община]. Възникналата аварийна ситуация е наложила издаването на оспорената заповед № № А-2499/24.11.2025г. на Кмета на О. А.. Същата е обоснована с необходимостта да бъде осигурен свободен достъп до [ПИ], до който заявителят е посочил, че няма осигурен достъп за извършване на ремонтни дейности поради аварията на захранващият го прекъснат кабел, като необходимостта от извършването им е локализирана в посочения имот. Посочено е, че осигуряването на достъп до електрозахранващият го проводник е от изключителна важност за нормалното функциониране на обектите в района, като липсва друго техническо решение, което да е икономически и неопасно за здравето на гражданите, за да бъде същото и по-целесъобразно. Заповедта е издадена и при правилно приложение на материалния закон. Съгласно чл. 194, ал. 2 от ЗУТ, посочен като правно основание за издаване на заповедта, собствениците на недвижими имоти са длъжни да осигуряват свободен достъп в тях за извършване на дейности и мероприятия при бедствия, аварии и катастрофи и изпълнение на комплексни геозащитни проекти (укрепване на свлачища, защита на речни и морски брегове и други отводнителни и укрепителни работи). Изпълнението на дейностите и проектите се извършва така, че да не засяга обектите на основното застрояване. Достъпът се осигурява със заповед на органите по ал. 1, освен ако в специален закон не е предвидено друго. В случая жалбоподателят не е осигурил доброволно достъп до имота си за отстраняване на настъпилата авария, което е наложило издаването на процесната заповед. По делото няма спор, че собствеността върху процесният имот КИ 02974.12.81 е на жалбоподателя. Това се доказва както с изисканата скица, така и с представените удостоверения на НИНКН към Министерство на кулутура. В същото време след направена справка в АГКК на кадастралните планове на подземните проводи и съоръжения се е установило, че в частта на имот с [идентификатор] е отразено, че съществува трафопост ТП 2 с кабел НН, захранващ ресторант Водопада. В скица на извършено геодезично заснемане на съществуващ кабел 0.4кв в [населено място] е отразено, че същият преминава през процесния поземлен имот. Съгласно писмо от "Електроразпределение -Юг" ЕАД, процесното електрозахранващо съоръжение и захранващ кабел е изграден през периода на 1980 г. и е законно въведен в експлоатация. Тези констатации дават възможност на административният орган да направи извод, че през имота съществува захранващ електрически кабел, който през 1980г. е бил въведен в експлоатация в съответствие с действащото законодателство. С това се опровергава защитната теза на оспорващия, че в имота му липсват съображения, даващи самостоятелна възможност за достъп до преминаващият през него законно изграден захранващ кабел, който следва да подлежи на авариен ремонт. Липсват и основания за защитната теза на жалбоподателят, че след като поземленият имот КИ02974.12.81 е с придобит статут на недвижима кулутурна ценност като културен паметник, е следвало да се изисква на основание чл.83 ал.1 от ЗКН предварително съгласуване на издадената заповед с НИНКН-[област]. В случаят от представената скица за геодезично заснемане се установява, че площадката за извършване на аварийният ремонт се намира в ПИ с КИ 02974.12.81 на място, което не засяга пряко и непосредствено сградите и обектите, обявени за архитектурно- строителни паметници на културата, нито се води защитена територия за опазване на културното наследство. Липсва наличие на обстоятелства, застрашаващи недвижима културна ценност от увреждане или разрушаване, нито такива, при които аварийните ремонти касаят защитена територия за опазване на културното наследство, нито такива, които биха променили архитектурните и/или художествените характеристики на строежите. Ето защо необосновано е неговото възражение, че било недопустимо да се осигурява достъп до частен имот с цел да се поправи прекъснат електрозахранващ кабел без предварително съгласуване. Още повече, че в представеното Постановление на Районна прокуратура-[област] от 09.10.2024г безспорно е изяснено, че причина за прекъсване на процесният захранващ кабел НН 0.4кв са извършвани изкопни дейности в неговият поземлен имот. Всъщност в случая е от значение, че до имота, в който е констатирано наличието на аварирало електропреносно съоръжение не е осигурен достъп за извършване на ремонтни дейности от авариен екип от собственика на имота, в който това съоръжение се намира. Предвид неосигуряването на достъп до имота от жалбоподателя на екипите на "Електроразпределение Юг" ЕАД и на занитресованото дружество „Бътерфлай-2003“ ЕООД, кметът на О. А. е издал заповед на основание чл. 194, ал. 2 от ЗУТ, съгласно който собствениците на имоти са длъжни да осигуряват свободен достъп в тях за извършване на дейности и мероприятия при бедствия, аварии и катастрофи и изпълнение на комплексни геозащитни проекти. В случая се касае за авария, която спешно е следвало да бъде отстранена, за да се възобнови електрозахранването в съседните имоти. Доколкото се касае за аварийни действия, в заповедта са посочени и конкретните действия, които ще се осъществят от страна на аварийния екип и в какъв срок, доколкото очевидно се касае до спешност на ситуацията. Спешността на действията по отстраняване на аварията се потвърждава и от изричното отбелязване в заповедта, че липсва друго техническо решение, което да е икономически по-целесъобразно. По отношение на възражението на жалбоподателят, че заповедта не му е редовно връчен съобразно изискванията на чл.18а АПК, същото е неоснователно. Към жалбата е приложено уведомително писмо на О. А. изх.№94-Б-166 от 26.11.2025г., в което подробно е уведомен адресатът на издадената заповед за създадените за него задължения и права, т.е. съобщаването на издадената заповед е било редовно и не нарушава процесуалните правила, нито ограничава правото на защита на жалбоподателят, защото той не е бил лишен от възможността да обжалва административният акт. Може да се посочи, че в Раздел II от Глава ХIII от ЗУТ не се предвиждат изрични норми за връчване на заповед, издадена на основание чл.194 ал.1 ЗУТ. Разпоредбата на чл.194 ал.3 от ЗУТ предвижда, че при неизпълнение на задълженията по ал. 1 и 2 на чл.194 ЗУТ, достъпът до съответните недвижими имоти се осигурява принудително по административен ред, а при необходимост - и със съдействието на полицията. Нормата на чл.194 ал.4 ЗУТ сочи, че след завършване на работите по ал. 1 и 2 лицето, на което е осигурен достъп, е длъжно веднага да отстрани всички повреди, причинени на недвижимия имот във връзка с изпълнението на работите. Ако повредите не могат да бъдат отстранени, правоимащият се обезщетява за причинените вреди. С тези разпоредби са създадени достатъчно гаранции за собственика на имота от евентуално причинените му затруднения във връзка с даденият достъп за извършване на аварийни ремонтни дейности. По изложените съображения съдът намира, че оспорваната пред него заповед представлява законосъобразен административен акт, а подадената срещу него жалба като неоснователна следва да бъде отхвърлена. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК в полза на ответника следва да бъде присъдени разноски на ответника и заинтересованата страна, за която административният акт е благоприятен. Същите се констатираха съгласно представените списък с разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 766.94 евро /1500 лева/ с ДДС от Кмет на О. А. и в размер на 664.68 евро /1300 лева/ за заинтересованата страна, съгласно представен договор за правна защита и съдействие от 30.12.2025г между Бътерфлай-2003 ЕООД и процесуалния му представител, за които не е направено възражение за прекомерност.