Решение № 522 от 9.2.2026 г. на Административен съд - Хасково по дело № 1612/2025 г.
Административен съд - Хасково09.02.2026reporting judge Пенка Костова
Ruling
ОТМЕНЯ Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по агроекологичните и/или биологичните интервенции, включени в стратегическия план за развитието на земеделието и селските райони за периода 2023-2027г., за Кампания 2023, с изх. № 02-260-6500/2178 от 11.04.2025г., издадено от Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, [населено място]. ВРЪЩА преписката на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ – София за ново произнасяне по подаденото от С. Д. К. заявление с УИН 26/310723/42372, за кампания 2023г., при спазване указанията на съда, дадени в мотивите на настоящото решение. ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие” да заплати на С. Д. К. [ЕГН] от [населено място], Област Хасково, [улица][адрес], направените по делото разноски в размер на 414.15 (четиристотин и четиринадесет евро и петнадесет цента) евро. Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. Съдия: �
Grounds
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба от С. Д. К. от [населено място], Област Хасково, [улица][адрес], подадена чрез пълномощник – адв. Е. Т., с посочен съдебен адрес: [населено място] ••• [жк], [улица], ••••, против Уведомително писмо (УП) за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по агроекологичните и/или биологичните интервенции, включени в стратегическия план за развитието на земеделието и селските райони за периода 2023-2027г., за Кампания 2023, с изх. № 02-260-6500/2178 от 11.04.2025г., издадено от Изпълнителния директор на Държавен фонд (ДФ) „Земеделие“, [населено място]. В жалбата се навеждат доводи, че оспореният акт е неправилен и незаконосъобразен, издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, както и че е немотивиран. Сочи се, че се касаело за заявено финансово подпомагане по интервенция „Традиционни практики за сезонна паша (пасторализъм)“, включена в СПРЗСР 2023-2027г., като жалбоподателят заявил за подпомагане сумата в размер на 57814.95 лв. за 194 бр. животни (едър рогат добитък/ЕРД) или 175.8 животински единици (ЖЕ). Твърди се, че административният орган установил, че не е налице наддекларирана площ, както и че няма неспазване на базови задължения. В Таблица 3, представляваща неразделна част от оспореното писмо обаче било описано намаление за наддеклариране и намаление за неспазени изисквания за управление, като не било ясно как били формирани тези изводи. Навеждат се доводи, че при осъществяването на сезонната паша били спазени всички изисквания на приложимата нормативна уредба, в т. ч. изискването за натоварване на пасищните системи, като сезонната паша била извършена със заявените от жалбоподателя животни, съответно не било налице основание за налагане на процесната санкция. Твърди се също, че оспореният акт не отговарял на изискванията за форма по чл. 59, ал. 2 АПК. Липсвали конкретни фактически и правни основания за издаването на процесното УП, не били посочени конкретните проверки, които били извършени от ДФЗ. Това се явявало съществено процесуално нарушение и с оглед факта, че практически лишавало жалбоподателя от възможността не само да се запознае подробно с изводите и констатациите на административния орган, но и да ангажира/организира защитата си срещу обективирания в процесното УП отказ да се изплати заявената субсидия. Сочи се също, че в конкретния случай административният орган допуснал процесуално нарушение, като не изпълнил и задълженията си по чл. 26, чл. 28, чл. 34, чл. 35, чл. 36 АПК и не осигурил възможност на жалбоподателя да обезпечи защитата си. Нещо повече – процесният акт бил издаден, без да са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая. Счита се, че при издаването на процесното УП административният орган нарушил основните принципи на административния процес, регламентирани в чл. 12 и чл. 13 АПК – за достъпност, публичност и прозрачност, последователност и предвидимост, което представлявало самостоятелно отменително основание. По подробно изложените в жалбата съображения се моли за отмяна на оспорения акт. Претендират се разноски. Ответникът - Изпълнителен Директор на ДФ „Земеделие”, чрез процесуален представител в съдебно заседание оспорва жалбата. В подадена писмена молба и в писмена защита моли да бъде потвърден оспорения административен акт. Претендира присъждането на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. В случай, че се приеме жалбата за основателна и се претендира адвокатско възнаграждение, се прави възражение за прекомерност на същото. Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното: На 01.06.2023г. от С. Д. К. е подадено общо заявление за подпомагане с вх. № 20020802/01.06.2023г., УИН 26/310723/42372, с УРН 194950 (л. 69), съответно на 21.07.2023г. и заявление за подпомагане 2023, форма за физически лица (л.82 гръб и сл.) по различни интервенции за подпомагане, сред които и Основно подпомагане на доходите за устойчивост (ОПДУ), Допълнително преразпределително подпомагане на доходите за устойчивост (ДП-ОПДУ), Обвързано с производството подпомагане за месодайни крави (МеК), Обвързано с производството подпомагане за крави от застрашени от изчезване породи (К-ЗП), Обвързано с производството подпомагане на доходите за протеинови култури (ИПК), Еко схема за биологично земеделие (селскостопански животни) – (Еко-БЖ), Еко схема за поддържане и подобряване на биологичното разнообразие и екологичната инфраструктура (Еко-БРЕИ), Преходна национална помощ за говеда, необвързана с производството (ПНДЖ 1), Традиционни практики за сезонна паша (пасторализъм) – (Паша), Агроекология и климат (Мярка 10), Направление „Плащания за планински райони“ (НР1), Направление „Плащания за райони, различни от планинските райони, със съществени природни ограничения“ (НР2), като в табличен вид са посочени парцелите, които са били използвани през 2022г., съответно тези, които ще се използват през 2023г., в землищата на Бориславци, Бряговец, Горни Главанак, Горно поле, Долни Главанак, Малко Брягово, Радуил, Р., Тополово, Якоруда, със съответните земеделски култури на тях (по кодове), както и отглежданите животни (говеда) през 2022г. и през 2023г. в животновъден обект №: 1690740002 (6486-0028). Попълнено е и Приложение за кандидати по агроекологичните интервенции 2023 – заявление за подпомагане и заявление за плащане, за направление Традиционни практики за сезонна паша (пасторализъм) (тригодишен ангажимент). На 11.04.2025г. от Изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ е издадено оспореното в настоящото производство УП за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по агроекологичните и/или биологичните интервенции, включени в стратегическия план за развитието на земеделието и селските райони за периода 2023-2027г., за Кампания 2023, с изх. № 02-260-6500/2178. В УП е посочено, че общата оторизирана сума за получаване е изчислена чрез Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК), след извършването на задължителни административни и/или проверки на място (съгласно чл. 70 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП)) на данните в подаденото заявление, сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 ЗПЗП, както и когато е приложимо с предоставените данни от регистъра по чл. 16а, ал. 1, т. 1 от Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз. Описано е, че плащанията се предоставят в съответствие с чл. 67 ЗПЗП, като годишният размер по различните интервенции/операции е подробно описан в чл. 49 от Наредба №9 от 2023г. за условията и реда за прилагане на интервенциите „Биологично растениевъдство“ и „Биологично пчеларство“, включени в Стратегическия план за развитието на земеделието и селските райони за периода 2023-2027г. (Наредба №9 от 2023г.) и в чл. 32 от Наредба №10 от 2023г. за условията и реда за прилагане на интервенциите в областта на околната среда и климата и хуманно отношение към животните, включени в Стратегическия план за развитието на земеделието и селските райони за периода 2023-2027г. (Наредба №10 от 2023г.). В табличен вид (в Таблица – оторизирани плащания (в лева)) е посочено относно интервенция/операция „Паша“, дейност АЕИ 7.1, година от ангажимента - първа, че исканата сума е 57814.95, а оторизираната сума е 0. В следваща таблица – извършени плащания (в лева) е отбелязано относно интервенция/операция „паша“, че е оторизирана сума 0, прихваната сума 0 и съответно изплатена сума 0. В поясненията към втората таблица е отбелязано, че колона „прихваната сума“ отразява приспаднатите суми от оторизираното финансово подпомагане, в резултат на наложени административни санкции за бъдещ период, или недължимо оторизирани суми, за които има издаден акт за установяване на публично държавно вземане или акт за недължимо платената финансова помощ по чл. 73, ал. 1 ЗПЗП, или приспаднати суми от изискуеми задължения по други схеми и мерки, администрирани от ДФЗ и/или „Удържан данък общ доход“ – отразява сумата на данъка, който на основание чл. 65, ал. 14 във връзка с чл. 38, ал. 15 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) се удържа и внася от ДФ „Земеделие“, в качеството му на администратор на съответната помощ в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиването на дохода. Съгласно чл. 38, ал. 15 от ЗДДФЛ, с окончателен данък се облага брутната сума на придобитите от физически лица, нерегистрирани като земеделски стопани, облагаеми доходи, получени под формата на държавни помощи, субсидии и друго подпомагане от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, от Европейския фонд за развитие на селските райони и от държавния бюджет. Отбелязано е също, че неразделна част от УП е Таблица №3 – изчисление на финансовото подпомагане по интервенция „Традиционни практики за сезонна паша (пасторализъм)“. От приложената Таблица 3 е видно, че исканата сума е 57814.95 лв. (ред 7), изчислената сума след налагане на санкция за наддеклариране е 55118.24 лв. (ред 17), сумата на намаление за неспазени изисквания за управление е 55118.24 лв. (ред 21), съответно оторизираната сума е 0 лв. В поясненията към таблицата, относно ред 21 е отбелязано единствено „Изчислено намаление за неспазени изисквания по управление“. Посочено е също, че в таблица №3.4 – неспазени изисквания по управление, са описаните неспазените изисквания по управление съгласно Приложение №12 към чл. 95, ал. 2 от Наредба №10 от 2023г. В таблица №3.4 – неспазени изисквания по управление, в табличен вид са посочени изискванията по управление – общо пет броя, както и съответната санкция в % относно всяко изискване, в случай, че не бъде спазено. Относно следното изискване по управление: „Извеждат животните на определените пасища, 3 месеца от годината в периода май-октомври (90 дни) или в срока, определен от парка“ на ред „спазено изискване“ е отбелязано „не“, а относно предвидената санкция е посочено „100 %“, относно изискване по управление „Спазват изискванията, режимите и нормите на натоварване на пасищата, определени в плановете за управление и одобрени от компетентните органи“ на ред „спазено изискване“ също е отбелязано „не“, а относно предвидената санкция е посочено „100 %“, като за две от останалите изисквания по управление – „На всяко куче трябва да е поставена „спъвачка“, както и допълнителни обезопасителни средства при необходимост“ и „Животните са придружавани от пастир (гледач), ако не се придружават от земеделския стопанин“ на ред „спазено изискване“ е отбелязано „да“ и в двата случая, а относно следното изискване по управление „Притежават не по-малко от две кучета от каракачанската порода и/или кучета от порода „Българско овчарско куче“ при извършване на дейността с кучета“ на ред „спазени изисквания“ е отбелязано „-“. Под таблицата е пояснено следното: Установените неспазени изисквания по управление са в резултат от извършените проверки от националните паркове и/или ПнМ съгласно чл. 97 от Наредба №10 от 2023г.; Неспазени изисквания по управление съгласно Приложение №12 към чл. 95, ал. 2 от Наредба №10 от 2023г.; Данните за констатираните нарушения на изискванията по управление са предоставени съгласно чл. 64 от Наредба №10 от 2023г. Оспореният акт е изтеглен от СЕУ на ДФ „Земеделие“ на 09.09.2025г. (л.65), а жалбата е подадена на 15.09.2025г. директно пред Административен съд – Хасково. По делото са представени три броя Разрешително за паша /Разрешително за сено/. С Разрешително за паша /Разрешително за сено/ №005308 от 13.06.2023г. за парков участък „Якоруда“, местност „Мусанов чал“, землище Якоруда, Община Якоруда, с площ 180 дка, за срок от 15.06.2023г. до 31.10.2023г., на основание чл. 50, т. 5 от ЗЗТ, се разрешава на С. Д. К. да пуска на паша едър рогат добитък 15 броя, при условия, описани в разрешителното и при спазване задълженията, посочени на гърба на разрешителното. С Разрешително за паша /Разрешително за сено/ №005309 от 13.06.2023г. за парков участък „Якоруда“, местност „Кардалица“, землище Якоруда, Община Якоруда, с площ 2112 дка, за срок от 15.06.2023г. до 31.10.2023г., на основание чл. 50, т. 5 от ЗЗТ, се разрешава на С. Д. К. да пуска на паша едър рогат добитък 176 броя, при условия, описани в разрешителното и при спазване задълженията, посочени на гърба на разрешителното. С Разрешително за паша /Разрешително за сено/ №005310 от 13.06.2023г. за парков участък „Якоруда“, местност „Ръжавица“, землище Якоруда, Община Якоруда, с площ 372 дка, за срок от 15.06.2023г. до 31.10.2023г., на основание чл. 50, т. 5 от ЗЗТ, се разрешава на С. Д. К. да пуска на паша едър рогат добитък 31 броя, при условия, описани в разрешителното и при спазване задълженията, посочени на гърба на разрешителното. Приложено е Ветеринарномедицинско свидетелство за придвижване/транспортиране на животни издавано от информационната система №BG2023-033061, издадено на 31.07.2023г. от ветеринарен лекар Г. А. Г., от което е видно, че от животновъден обект 1690740002 (6486-0028) на С. Д. К. в [населено място] поле, Маджарово, Хасково, до животновъден обект 8733810365 (2790-1284) на С. Д. К. в Якоруда, Благоевград, се транспортират 222 броя говеда, с цел смяна на пасище. Представена е Декларация за идентификация на животни от 08.08.2023г. от маркировач Г. А. Г., от която се установява, че в периода 04.08.2023г. – 05.08.2023г. са родени 14 бр. животни в обект за ЕПЖ №2790-1284 01, селище Якоруда, Община Якоруда, Област Благоевград, с отговорно лице С. Д. К.. Представени са и Ветеринарномедицинско свидетелство за придвижване/транспортиране на животни издавано от информационната система №BG2023-047429, издадено на 31.10.2023г. от ветеринарен лекар Г. А. Г., Ветеринарномедицинско свидетелство за придвижване/транспортиране на животни издавано от информационната система №BG2023-047102, издадено на 30.10.2023г. от ветеринарен лекар Г. А. Г., Ветеринарномедицинско свидетелство за придвижване/транспортиране на животни издавано от информационната система №BG2023-047432, издадено на 31.10.2023г. от ветеринарен лекар Г. А. Г., от които е видно, че от животновъден обект 8733810365 (2790-1284) на С. Д. К. в Якоруда, Благоевград, до животновъден обект 1690740002 (6486-0028) на С. Д. К. в Горно поле, Маджарово, Хасково, се транспортират съответно 79, 79 и 78 броя говеда, с цел смяна на пасище. По делото е изискана и представена от Дирекция „Национален парк Рила“ информация и документи. От писмо №11-00-19-/1/04.12.2025г. на Дирекция „Национален парк Рила“ е видно, че до ДФ „Земеделие“ са предоставени издадени от страна на Дирекция „Национален парк Рила“ документи, съдържащи данни за нарушения на режимите и нормите, определени в Плана за управление на Национален парк „Рила“, извършени от С. Д. К. (констативен протокол, акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление). Приложено е и писмо изх. №94-00-41-
от 24.06.2024г. на Дирекция „Национален парк Рила“ до Зам. Изпълнителен Директор на ДФ „Земеделие“, в което е посочено, че във връзка с подадено от С. Д. К. заявление с вх. №94-00-41/17.06.2024г., се предоставя информация, че на 08.08.2023г. с констативен протокол №1926, от служители на Дирекция „Национален парк Рила“ е констатирано, че К. е допуснал неспазване на изискванията, режимите и нормите на натоварване на пасищата, определени в Плана за управление на Национален парк „Рила“, а именно паша с редовно издадено разрешително извън указаните в него места и на по-голям брой от допуснатите до паша животни. Посочено е, че нарушението е констатирано при разтоварване на животните от специализираните превозни средства за превоз на животни. Разтоварването на домашните животни е извършено на пасище „Белмекен“, за което К. няма разрешително за паша и разтоварване на домашни животни. Отбелязано е, че съставения констативен протокол е подписан от Н. А. В., в качеството си на пълномощник на К., като за констатираното нарушение, на основание чл. 21, т. 16 от Закона за защитените територии, във връзка с Раздел II, т.4.5, подраздел I, във връзка с т.4.0, подраздел I, т.26 от План за управление на Национален парк „Рила“, приет с решение №522/04.07.2001г. на Министерски съвет, е съставен акт за установяване на административно нарушение. Приложени са Констативен протокол №001926 от 08.08.2023г. на Дирекция „Национален парк Рила“; Акт №2407 за установяване на административно нарушение, съставен на 21.09.2023г. против С. Д. К. и Наказателно постановление №4/20.02.2024г., издадено от Директор на Дирекция „Национален парк Рила“, с което на С. Д. К. е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева, на основание чл. 81, ал. 1, т. 1 от ЗЗТ. Видно от представените Решение №428 от 08.12.2024г. по АНД №856 по описа на Районен съд – Пазарджик за 2024г., както и Решение №1515 от 08.04.2025г. по КАНД №183/2025г. по описа на Административен съд – Пазарджик, Наказателно постановление №4/20.02.2024г., издадено от Директор на Дирекция „Национален парк Рила“, е отменено. Съдът, като взе предвид съдържанието на акта, твърденията на страните и събраните по делото доказателства, намира следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, срещу годен за оспорване индивидуален административен акт, който е неблагоприятен за оспорващото лице. Предвид това жалбата е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество, е основателна.
Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган. Това е така, защото по силата на чл.20а, ал.1 и ал.2, т.2 от ЗПЗП, изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ е изпълнителен директор на Разплащателната агенция и представлява същата. Съгласно §1, т.13 от ДР на ЗПЗП, Разплащателна агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове по правилата на законодателството на Европейския съюз.
Оспореният акт е издаден в изискуемия писмен вид, съдържа разпоредителна част и подпис на издателя си. Следователно, налице е валидно волеизявление на административен орган.
Разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК предвижда, че административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му. Законосъобразността на един административен акт се проверява съобразно изложените в него фактически съображения, т. е. - наличието или липсата им е от значение за преценка законосъобразността на съответния административен акт.
Административният орган е задължен да изложи коректно фактите, въз основа на които е формирал и своите правни изводи, още при издаване на административния акт. Действително, съгласно Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г., ОСГК на Върховния съд, е допустимо мотивите към акта да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото му издаване.
Недопустимо е обаче осъществилата се фактическа обстановка да се установява въз основа на твърдения досежно фактите и обстоятелствата от значение за случая, изложени от страните за пръв път в хода на съдебното производство, в което съдът осъществява контрол за законосъобразност на оспорения акт и няма как да допълва/изменя волята на административния орган, тъй като по този начин се подменят съображенията, мотивирали преценката на органа. В тази връзка, недопустимо е едва в хода на съдебното оспорване органът да събира писмени доказателства, с които да се опитва да допълва фактическите и правни съображения за издаване на акта, нито следва в съдебното производство съдът да изяснява дали и кои доказателства са били взети предвид при издаване на акта, след като такива не са коментирани в същия. От мотивите на самия акт трябва да е ясно установено какво е взел предвид административният орган при постановяване на решението си, т. е. - не е допустимо преценяването на законосъобразността на акта на фактически и правни основания, извън тези, които е посочил издаващият го орган. Правораздавателният контрол цели обезпечаване на субективните права и интереси на адресата на акта при наличието на властническо волеизявление. Мотивите на акта не могат да бъдат допълвани след приключване на процедурата по издаване на същия и неговото съобщаване, не могат да бъдат посочени за първи път в писмени становища/молби, изготвени от ответника, доколкото по този начин страната ще бъде напълно лишена от възможността да разбере причините, довели до постановяване на конкретното решение (отказ за оторизиране и изплащане на финансова помощ) и съответно да организира адекватно защитата си, а съда - да извърши съдебен контрол за законосъобразност.
Съдът намира, че в разглеждания случай в УП не се съдържат конкретни фактически и правни съображения, от които да стане ясно как точно е извършено изчислението на финансовото подпомагане по интервенция „Традиционни практики за сезонна паша (пасторализъм)“ и по какви точно причини е прието, че следва да бъде оторизирана и съответно изплатена сума в размер на 0 лв. Няма никакви конкретни обстоятелства, освен принципни обяснения относно начина на оформяне и съдържанието на таблиците. Независимо от факта, че оспореното уведомително писмо в някаква степен представлява автоматично генериран административен акт, в случая и от данните в таблиците, поясненията към тях и от материалите по преписката не могат да се извлекат конкретните фактически и правни основания, които са мотивирали акта и постановения с него краен резултат. Изрично трябва да бъде посочено, че проблемът не е в табличната форма на представяне на мотивите на административния акт, а в липсата на конкретност в зависимост от установените в административното производство факти и използваните доказателства.
От описаното в таблица 3, неразделна част от оспореното УП, може да се направи извод, че се касае за неспазени изисквания по управление съгласно Приложение №12 към чл. 95, ал. 2 от Наредба №10 от 2023г., съответно от таблица 3.4. се установява, че става въпрос за неспазване на изискванията да се извеждат животните на определените пасища, 3 месеца от годината в периода май-октомври (90 дни) или в срока, определен от парка и на изискванията, режимите и нормите на натоварване на пасищата, определени в плановете за управление и одобрени от компетентните органи.
В УП обаче липсват конкретни данни, нито са изложени някакви съображения, въз основа на които са направени тези изводи.
Разпоредбата на чл. 95, ал. 2 от Наредба №10 от 2023г. гласи, че въз основа на резултатите от извършените проверки и оценката по чл. 85, ал. 1 ДФ „Земеделие“ може да предложи промени в процентите на намаления съгласно приложение № 12. Съгласно чл. 85, ал. 1 от същата наредба, ДФ „Земеделие“ извършва ежегодна оценка на резултатите от административните проверки и проверките на място, за да се установи дали някои констатирани проблеми или несъответствия могат да породят риск за други подобни операции или интервенции, бенефициери или други органи или административни структури и контролни органи.
Видно е от поясненията и цитираните разпоредби в УП, че същите са твърде общи и не позволяват да бъде изяснена конкретната причина, довела до направените изводи от административния орган. Във връзка с направените пояснения след таблица №3.4, следва да се посочи, че с преписката, а и по делото не са представени доказателства, от които да се установява извършването на проверки от националните паркове и/или проверки на място с конкретно изложени констатации към определен момент, липсва контролен лист или друго уведомително писмо, в които да са конкретизирани изискванията по управление, които не са спазени от кандидата. Посочването, че данните за констатираните нарушения на изискванията по управление са предоставени съгласно чл. 64 от Наредба №10 от 2023г., не освобождава административния орган от задължението да изложи в оспорения акт ясно и конкретно фактите, въз основа на които е обективирал изводите си, т. е. - дори и да са взети предвид данни, предоставени от друг административен орган, то същите следва да са ясно посочени и от тях съответно да се установят конкретните основания, мотивирали акта и постановения с него краен резултат. След като това не е направено, за жалбоподателя, а и за съда, не става ясно на база на какво конкретно основание са извършени намаления при изчисляване на финансовото подпомагане.
Действително, в чл. 58, ал. 3 от Наредба №10 от 2023г. е предвидено, че земеделските стопани спазват изискванията, режимите и нормите на натоварване на площите, определени в плановете за управление и одобрени от компетентните органи. В идентичен смисъл е и разпоредбата на чл. 61, ал. 1, т. 1 от същата наредба, съгласно която земеделските стопани спазват следните изисквания по управление и задължения, които надхвърлят базовите задължения по чл. 34, ал. 1 и произтичат от поетия доброволен многогодишен ангажимент: спазват изискванията, режимите и нормите на натоварване на пасищните райони, определени в плановете за управление и одобрени от компетентните органи. След извършена от съда справка на официалния сайт на Национален парк „Рила“, а и от представените от жалбоподателя доказателства се установява, че със Заповед №РД-61 от 02.05.2023г. се утвърждава Годишния план на Дирекция „Национален парк Рила“ за паша на домашни животни и ползване на сено на територията на Национален парк „Рила“ през 2023г. (План 2023). Същевременно с Решение №1006 от 02.04.2024г. на Административен съд Благоевград по адм. д. №497/2023г. отделни разпоредби от този план са отменени, които обстоятелства създават допълнителна неяснота кои точно приложими разпоредби административният орган е приел, че не са спазени в случая.
Липсата на ясни и конкретни факти, въз основа на които всъщност е формирана волята на административния орган, ограничава правото на защита и правото на участие в административния процес на лицето-заявител, поради което се обуславя извод за отмяна на УП, като издадено немотивирано и при допуснати нарушения на производствените правила, от категорията на съществените. В случая административният орган не е изпълнил и задълженията си по чл. 35 и чл. 36 АПК да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая, като събира служебно доказателства за това. Налице е нарушение на административно-производствените правила, което е довело до нарушение на материалния закон, тъй като, ако административният орган бе изпълнил законово вменените си задължения, вероятно би стигнал до други правни изводи.
Крайният извод при това положение е, че оспореният административен акт е постановен при неспазване на установената форма и при допуснати нарушения на производствените правила, от категорията на съществените, поради което следва да бъде отменен, като преписката се върне за ново произнасяне от административния орган при излагане на конкретни мотиви от фактическа и правна страна, съобразно изискванията на закона, въз основа на редовно проведено административно производство по установяване на фактите от обективната действителност от значение за случая и гарантиране правото на защита на лицето, при съобразяване мотивната част на настоящия съдебен акт.
Ето защо жалбата се явява основателна, а оспореното УП подлежи на отмяна като незаконосъобразно.
Предвид изхода на правния спор, основателна е претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски по делото, за платена държавна такса и адвокатско възнаграждение. По отношение на адвокатското възнаграждение следва да се има предвид, че е доказано заплащането на 5274.37 лева, но от ответната страна своевременно е направено възражение за прекомерност. В тази връзка съдът, като взе предвид липсата на висока правна и фактическа сложност в настоящото производство, приема, че възнаграждението следва да бъде намалено до 800.00 лв. Съгласно чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, адвокатското възнаграждение за този вид дела е определено в размер на 800.00 лева. Предвид горното, на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в общ размер от 810.00 лева, от които 10.00 лева – платена държавна такса за образуване на съдебното производство и 800.00 лева за адвокатско възнаграждение.
Посочената сума за разноски, съобразно чл. 11, чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България и след изтичане на периода по чл. 24 от същия закон, се дължи от ответника в размер на 414.15 евро.
Водим от което, съдът
Cited provisions
38- чл. 13 АПК
- чл. 149, ал. 1 АПК
- чл. 36 АПК
- чл. 59, ал. 2 АПК
- чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК
- чл. 85, ал. 1 ДФ
- чл. 38, ал. 15 ЗДДФЛ
- чл. 50, т. 5 ЗЗТ
- чл. 81, ал. 1, т. 1 ЗЗТ
- чл. 30 ЗПЗП
- чл. 67 ЗПЗП
- чл. 73, ал. 1 ЗПЗП
- чл. 1
- чл. 11
- чл. 12
- чл. 13
- чл. 145
- чл. 16, ал. 1, т. 1
- чл. 20, ал. 1
- чл. 21, т. 16
- чл. 24
- чл. 26
- чл. 28
- чл. 32
- чл. 34, ал. 1
- чл. 34
- чл. 35
- чл. 38, ал. 15
- чл. 49
- чл. 58, ал. 3
- чл. 61, ал. 1, т. 1
- чл. 64
- чл. 65, ал. 14
- чл. 70
- чл. 8, ал. 2, т. 7
- чл. 85, ал. 1
- чл. 95, ал. 2
- чл. 97