Решение № 2806 от 1.7.2026 г. на Административен съд - Хасково по дело № 680/2026 г.

Производството е по реда на чл.84, ал.2, вр. чл.70, ал.1 от Закон за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по жалба на Ю. А. – [държава], [ЛНЧ], с посочен по делото адрес: ПЗТ към ТЦ-с.Пъстрогор, Община Свиленград (към настоящия момент чужденецът се намира в РПЦ – гр. Харманли, [жк]), против Решение № УПП-17/22.05.2026г. на Интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС). Жалбоподателят навежда твърдения за незаконосъобразност на оспореното решение, поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с материалните разпоредби. Не били спазени нормите на чл.8 и чл.9 от ЗУБ, като изложените съображения, основаващи отказа, били изцяло незаконосъобразни, тъй като административният орган игнорирал факта, че причините лицето да напусне [държава] били свързани с наличието на заплаха за живота и сигурността му. Решението не съдържало нито един аргумент за това дали молбата за закрила е явно неоснователна или не. Обсъдени били въпросите, свързани с обстановката в [държава] и с положението на различните етнически групи там, обстоятелства, свързани със заплахите, на които лицето било обект там, но всичко това следвало да бъде разгледано в производството по общия ред, тъй като имало пряко отношение към основателността на молбата по същество. Интервюиращият орган не изложил никакви аргументи защо приема, че молителят се позова на обстоятелства извън предмета на закона или че не посочва причини за основателно опасение за преследване в страната си на произход. Липсата на мотиви в тази част на решението представлявала съществено процесуално нарушение, тъй като не били посочени фактическите основания за правните изводи на интервюиращия орган. Същият изложил формално и бланкетно определени факти и обстоятелства. Твърди се, че подадената молба за закрила не била явно неоснователна и не били налице основанията по чл. 13, ал. 1, т. 1 от ЗУБ. Неправилно бил приложен и чл.13, ал.1, т.2 от ЗУБ. В хода на производството жалбоподателят добросъвестно се опитал да изложи своите опасения относно обстановката в [държава], както и относно факта, че положението в страната се влошавало непрекъснато, но административният орган приел, че лицето не е било обект на репресии и че няма риск за живота и сигурността му в тази страна, доколкото заявените от него проблеми били ирелевантни за предоставянето на закрила. Жалбоподателят заявява, че е в опасност и се чувства уязвим, а нямало към кого да се обърне за помощ. Навежда доводи, че при постановяване на обжалвания акт административният орган не изследвал законодателството на [държава]. Счита, че евентуалното му връщане в страната на произход, с оглед ситуацията там, ще доведе до заплаха за живота и сигурността му. Всичко това идвало да покаже, че изпитвал опасения за живота си и това била причината да напусне страната. Следвало да се има предвид също, че административният орган неправилно тълкувал и приложил чл.9 от ЗУБ, представляваща транспониране на чл. 15, буква „в” от Директива 2004/83/ЕО. Поради това стигнал до погрешен извод и постановил процесния акт в нарушение на посочените текстове. По изложените съображения оспорващият моли за отмяна на обжалваното решение и връщане на преписката на административния орган с указания да разгледа молбата за закрила в производство по общия ред по ЗУБ. В съдебно заседание жалбата се поддържа лично от жалбоподателя и чрез процесуален представител на оспорващия – адв.С. Я.. Адв.С. Я. твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно, тъй като било постановено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и в противоречие с материалния закон. Интервюиращият орган не изложил конкретни мотиви защо приема, че са налице предпоставките на чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. В същото време обсъждал подробно фактите по случая и обстановката в държавата по произход, което налагало разглеждане на молбата по общия ред. Счита се, че не била извършена обективна преценка по отношение на изложените от жалбоподателя опасения и риска при евентуалното му завръщане в държавата на произход. Моли се за отмяна на обжалваното решение и връщане на преписката на административния орган за ново разглеждане по общия ред. Жалбоподателят заявява, че не иска да се връща в родината си, защото дължал пари и искал да остане в България. Ответникът – Интервюиращ орган към ДАБ при МС (Б. К.), чрез процесуален представител в писмен отговор и в съдебно заседание излага съображения за неоснователност на жалбата. Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: С молба УРИ 105400-717/13.05.2026г. на СДВНЧ – София, Дирекция „Миграция“ - МВР, жалбоподателят, под името Ю. Л. от [държава], поискал от властите в Република България предоставяне на закрила. Искането е потвърдено с молба с вх. №76/20.05.2026г. в ТЦ – с. Пъстрогор, заведена с рег. №УП-18066/20.05.2026г. в ДАБ при МС, подадена с името Ю. А.. Тъй като чужденецът не разполагал с документи за самоличност, последната била установена с декларация по чл.30, ал.1, т.3 от ЗУБ, с рег.№УП-18066/20.05.2026г., видно от която търсещото закрила лице се индивидуализирало с имената Ю. А., [държава], роден на [дата]. в [държава], р-н •••, [населено място], [семейно положение]. Лицето е регистрирано в ДАБ, като в Регистрационен лист рег. № УП-18066/20.05.2026г. са посочени имената Ю. А., роден на [дата]. в [държава], р-н ••••, [населено място], с постоянен адрес: [държава], [населено място], [държава], етническа принадлежност – други (допълнително е отбелязано „•••“), религия – •••, професия – •••, образование –•••, [семейно положение], без документи за самоличност. Видно от Решение за настаняване № 42/20.05.2026г. с рег. № УП-18066/20.05.2026г., молителят е бил настанен в ТЦ-Пъстрогор. Търсещият закрила е бил запознат с Указания относно реда за подаване на молба за международна закрила, за процедурата, която ще се следва, за правата и задълженията на чужденците, подали молба за закрила в Република България, както и със Списък на организациите, работещи с бежанци и чужденци, подали молба за статут, с приемни в ДАБ при МС. На 20.05.2026г. към подателя на молбата за закрила е била отправена писмена покана за провеждане на интервю. С Решение №РПЗТ-30/20.05.2026г., издадено от Председател на ДАБ при МС, на основание чл. 45в, ал. 1, във връзка с чл. 45б, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, се настанява Ю. А. в помещение от затворен тип до отпадане на основанието или до окончателното приключване на производството за предоставяне на международна закрила. Решението е връчено на чужденеца на 20.05.2026г. срещу подпис и същият е запознат с текста му на език, който разбира, което обстоятелство е удостоверено с подписа на преводач. С писмо с рег.№ УП-18066/21.05.2026г. на ДАБ, Директор на ТЦ – Пъстрогор е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба за закрила. Видно от материалите по делото, отговор на писмото не е получен. На 21.05.2026г. с кандидата е проведено интервю по Глава шеста, Раздел I – чл.63а от ЗУБ, резултатите от което са отразени в Протокол с рег.№УП-18066/21.05.2026г. В хода на интервюто жалбоподателят е заявил, че иска да се върне в [държава], защото се притеснява за семейството си. Потвърдил казаното от него при попълване на регистрационния лист. Нямал други използвани имена. Напуснал Мароко на 15.04.2026г., легално, с паспорт, със самолет за Турция. Оставил паспорта си в Турция, при свой роднина, страхувал се да не го хванат и върнат. В Турция нищо не правил, не работил. Не останал там, защото искал да дойде в Европа и да работи, а там имало расизъм срещу берберите и не им давали работа. Понякога унижавали берберите и ги ругаели. Това било проблем за по-голяма част от берберите. Когато търсел работа, му отговаряли, че е бербер и това го ядосвало. На 10.05.2026г. преминали нелегално от Турция към България. Били 21 човека и двама трафиканти, прескочили през телената ограда. Два дни вървели из гората, после с кола заминали за София, където останали един ден. С товарен камион се насочили за Румъния, шофьорът знаел, че се качили. Малко по-късно в един град в Румъния ги задържали. Крайната му цел била Италия, защото имало много работа там – имало земеделие. Искал това да работи. Не притежавал разрешение за влизане или пребиваване в друга държава-членка на ЕС. За пръв път подавал молба за закрила. В отговор на въпроса защо е напуснал страната си, посочва, че няма работа в [държава]. Имало расизъм – когато си търсел работа, го унижавали – щом установят, че не знае добре арабски език, разбирали, че е бербер и това го обиждало. Не говорел добре арабски език, защото в селото им се говорел берберски. Семейството му не говорели арабски. Посочил, че учил само в джамията, това не било висше образование, а религиозно образование, изучил Корана. В [държава] работил от 10 години - в земеделието, във фирми, които произвеждали домашни потреби. Работниците, които били араби, ги унижавали. Заплащането, което получавал, не му стигало и вземал пари на заем. Опитал да потърси по-високо заплатена работа, но не му давали, защото говорел берберски. Пояснил, че бербери, които говорели арабски език, нямали проблеми. Семейството му в момента било при родителите му, в едно село до [населено място]. Посочва, че не е бил арестуван или осъждан в страната си по произход или в друга държава, не членувал в политически партии или организации, нямал проблеми с властите, с армията или полицията в [държава]. Не му било оказвано насилие, нито е получавал заплахи от някого. С Решение №УПП-17/22.05.2026г. на Интервюиращ орган към ДАБ при МС молбата за предоставяне на международна закрила на Ю. А. е била отхвърлена, на основание чл.70, ал.1, във връзка с чл.13, ал.1, т.1, т.2 и т. 13 от ЗУБ. На 22.05.2026г., срещу подпис, решението е било връчено на жалбоподателя, като последният е бил запознат с неговото съдържание на език, който разбира, и това е удостоверено с подписа на преводач. Въз основа на установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното: Жалбата срещу решението е подадена чрез административния орган на 29.05.2026г. Същата е процесуално допустима, подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 7-дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.2 от ЗУБ. Административен съд – Хасково, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна, по следните съображения: Оспореното в настоящото производство решение е издадено от компетентен орган – Б. К., която е била определена със Заповед №ЦУ-РД05-69/22.03.2023г. на Председателя на ДАБ при МС, на основание чл.48, ал.1, т.10 от ЗУБ, за интервюиращ орган. Обжалваният административен акт отговаря на изискванията за форма и съдържание, тъй като е надлежно мотивиран с посочване както на фактическите, така и на правните основания за издаването му. Интервюиращият орган е изложил поотделно съображения защо приема, че на чужденеца не следва да бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут, като е обсъдил както изложените от същия данни в бежанската му история, така и обстановката в страната му на произход. Обективираните в решението фактически съображения са подробни, ясни и кореспондиращи на приложените правни норми, и дават възможност на лицето да разбере мотивите на административния орган да откаже международна закрила. Не се констатира в хода на административното производство да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а оплакването в тази насока е неоснователно. Оспореното решение е издадено в ускорено производство по реда на Глава VI, Раздел II. Съгласно чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ, производство за предоставяне на международна закрила се образува с регистрирането на чужденеца по подадена от него молба за международна закрила. В случая чужденецът е регистриран на 20.05.2026г., а оспореният акт е издаден на 22.05.2026г., т. е. - при спазване на срока по чл.70, ал.1 от ЗУБ за произнасяне в ускорено производство. В хода на производството пред решаващия интервюиращ орган при ТЦ - Пъстрогор, с търсещия закрила е проведено интервю, което е отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюирания в присъствието на преводач, на разбираем за него език. Не се установява и нарушение на чл.58, ал.10 от ЗУБ. В случая е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила. Следва да се отбележи, че липсата на подобно становище не обосновава незаконосъобразност на оспореното решение, доколкото то е постановено по реда на чл.70, ал. 1 от ЗУБ – в ускорено производство, а в този случай съгласно разпоредбата на чл.58 ал.10 изр. второ от ЗУБ, такова становище не се изисква. Съдът счита, че оспореното решение е съответно и на материалния закон. Причините, които българският законодател е регламентирал като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, са посочени в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Съгласно чл.8, ал.1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Наличието и основателността на опасенията, следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход. В настоящия случай, видно от протокола от проведеното с оспорващия интервю по реда на чл.63а от ЗУБ, същият е заявил като причина за напускане на [държава] желанието му да живее и работи в Италия. В [държава], когато си търсел работа, разбирали, че е ••• и това го обиждало, нямало работа, а когато работел, заплащането било ниско и парите не му достигали. От изложената бежанска история на жалбоподателя е видно, че последният не е бил преследван по смисъла на чл.8, ал.4 и ал.5 от ЗУБ, нито има риск от бъдещо такова преследване. В този смисъл, административният орган е извършил единствено възможната преценка, изследвайки данните от бежанската история на молителя и е достигнал до обоснован извод относно липсата на предпоставките за предоставяне на бежански статут. Правилно е отчетено, че причината, поради която Ю. А. е напуснал държавата си по произход, не попада в приложното поле на чл.8 от ЗУБ, респективно на търсещия закрила не може да бъде предоставен статут на бежанец. Жалбоподателят не навежда твърдения за наличие на опасения от конкретни репресии, предприети спрямо него по причини, възведени в чл.8, ал.1 от ЗУБ. Не представя и такива доказателства по делото. В тази връзка, от материалите по преписката не може да се направи извод за осъществено спрямо чужденеца преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ, изразило се в действия измежду посочените в ал.5 на същата норма, поради което не са налице субективния и обективния елемент на предвиденото в цитираната разпоредба понятие „основателни опасения от преследване”. Такива основания не се установяват и в хода на съдебното производство от събраните доказателства. От съвкупния анализ на доказателствата по делото не се установява наличие на реални фактори, даващи основание за страх от преследване у Ю. А., който да се приеме за обоснован по причините, посочени в чл.8, ал.1 от ЗУБ. Съдът намира за правилна и обоснована преценката на Интервюиращия орган за неоснователност на молбата за предоставяне на хуманитарен статут на основанията, посочени в чл.9, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ. Съгласно чл.9, ал.1 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция, или 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. В разглеждания случай жалбоподателят въобще не е навел като причина за напускането на страната си по произход наличието на опасност да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция или пък да бъде подложен на изтезание или нечовешко или унизително отношение, или наказание. В проведеното интервю търсещият закрила не е направил изявления в подобен смисъл, а наред с това и изрично е заявил, че не е бил осъждан и не е имал проблеми с официалните власти, като не е бил и преследван. Третата причина за предоставяне на хуманитарен статут – тази по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ – тежки заплахи срещу живота или личността на чужденеца като цивилно лице поради безогледно насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт, съдът също не приема за налична по отношение на оспорващия. Нормата на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ е изцяло в синхрон с член 15, б. „в“ от Директива 2011/95/ЕО на Съвета от 13.12.2011г. Със свое Решение от 17.02.2009г. по дело № C - 465/07/Meki Elgafaji and Noor Elgafaji vs Straatssecretaris van Justitie/, по отправено от холандска страна преюдициално запитване за приложението на член 15, б.“в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета (отм.), Съдът на Общността (голям състав) е постановил, че въпросната норма следва да се тълкува в смисъл, че: 1. съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателства, че той представлява специфична цел, поради присъщи на неговото лично положение елементи; и 2. съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държавата-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Действително, към момента Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, чл.15 от която преповтаря чл.15 от отменената Директива 2004/83/ЕО, е отменена с Регламент (ЕС) 2024/1347 на Европейския парламент и на Съвета от 14 май 2024 година, но тълкуването, дадено с Решение от 17.02.2009г. по дело № С-465/2007г. на Съда на Европейския съюз, е запазило своето значение. Съдът намира, че посочените хипотези от решението на Съда на Европейския съюз не са налице по отношение на жалбоподателя. В конкретния случай, за да отхвърли молбата за закрила, решаващият орган се е позовал на информацията, изложена в Справка с вх. № МД-02-126/27.03.2026г. на отдел „Международна дейност“, Дирекция „Международна дейност и проекти“ към ДАБ при МС. На основание чл.21, т.6 от Устройствения правилник на ДАБ при МС, дирекцията събира, поддържа и актуализира база данни за държави по произход и за трети сигурни държави, което включва обща географска, политическа, икономическа и културна информация, както и информация за правната уредба и за спазването на правата на човека. Съгласно чл.21, т.7 от същия устройствен правилник, дирекцията изготвя и актуализира аналитични доклади и справки за сигурните държави по произход, за третите сигурни държави, за кризисните райони и за бежанските потоци. Следователно посочената справка е изготвена от компетентен орган и в кръга на правомощията му, поради което представлява официален писмен свидетелстващ документ, удостоверяващ, че лицето, което го е издало, при извършената от него проверка е установило именно фактите, удостоверени в нея. От данните от тази справка и от информацията от общодостъпни източници не може да се направи извод, че в конкретния случай са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут на посочените в ЗУБ основания. Наред с това, по делото не са налице никакви доказателства, които да опровергават по съдържание информацията, цитирана в изготвената справка. При детайлен преглед на данните от справката съдът не намира основания да приеме, че на територията на Мароко са налице въоръжени сблъсъци, там няма безогледно насилие, обосноваващо предоставяне на закрила на това основание. Демонстрациите, митингите, недоволството в определени групи от хора, не могат да се приемат за безогледно насилие, обосноваващо предоставяне на закрила на това основание. Съдът отчита, че сигурността на държавата по произход търпи непрекъснато развитие и промяна, като всеки решаващ орган или съд следва да отчита ситуацията такава, каквато е към момента на решаване на спора пред него. В този смисъл и доказателствата за действителното положение, от които да се направи извод за сигурността за живота на търсещия убежище, следва да са актуални, както е в настоящия случай. От актуалната справка за положението в Мароко, а и от другата общодостъпна информация за тази страна, става ясно, че ситуацията там не е до такава степен усложнена, за да се приеме, че са налице предпоставки за предоставяне на международна закрила на лицата от тази държава. Не се установява да са налице и останалите основания, визирани в чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ, обосноваващи предоставяне на закрила. Административният орган е изпълнил задълженията си и е проверил доколко изложените от жалбоподателя твърдения в интервюто са обективни. Обсъдена е обстановката в М., данните от справката на ДАБ съвпадат с отразеното в решението на интервюиращия орган, изводите на последния, че по отношение на оспорващия не са налице причини от хуманитарен характер или други основания, предвидени в действащото законодателство, които могат да обосноват предоставянето на хуманитарен статут по реда на чл.9 от ЗУБ, са правилни и законосъобразни. Административният орган се е позовал и на Решение №247/03.04.2024г. на Министерски съвет на Република България, с което е приет Списък на сигурни страни на произход и Списък на трети сигурни страни по отношение на търсещите закрила. Видно от публично достъпното Решение №247/03.04.2024г. на Министерски съвет на Република България, прието на основание чл. 98, ал. 1 от ЗУБ, в приетия с него Списък на сигурни страни на произход по отношение на търсещите закрила, съгласно приложение № 1, Кралство Мароко е включено като сигурна страна. Жалбоподателят не е оборил презумпцията за сигурност на държавата по смисъла на чл. 99 от ЗУБ, поради което следва да се приеме за установено, че идва от сигурна държава по произход, и е налице и предпоставката по чл. 13, ал. 1, т. 13 от ЗУБ за отхвърляне на молбата му за предоставяне на международна закрила като явно неоснователна. Предвид всичко гореизложено, съдът намира оспорения акт за издаден в съответствие с материалноправните разпоредби и процесуалните правила, относими към неговото постановяване. Същият не е засегнат от порок, налагащ неговата отмяна, предвид което подадената против акта жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът