Решение № 382 от 20.3.2026 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 635/2025 г.

Предявен е иск от Б. С. К. срещу С. Г. К. и Г. А. К., за разваляне на договор с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД. Ищцата твърди, че ответникът е неин син, а ответницата е негова съпруга. На ••.••.•••• г. сключила със сина си договор, обективиран в нотариален акт, с който му прехвърлила собсвените си 4/6 ид.ч. от СОС с идентификатор 00702.529.150.1.4, СОС идентификатор 00702.529.150.1.2, сграда с идентификатор 00702.529.150.4, сграда с идентификатор 00702.529.150.5, 22/55 ид.ч. от сградата с идентификатор 00702.529.150.6 и 672/3230 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 00702.529.150 по КК на гр. Асеновград, срещу задължението ответникът да полага грижи за ищцата и дома й до края на живота й като при нужда, болест и немощ осигурява хигиената на дома, приготвяне на храна, медицинска помощ, лекарства и други. Посочва, че страда от редица заболявания, като й е призната 72% намалена работоспособност. От 2022 г. заживяла с отвениците, като синът й направил ремонт на жилището, поради, което било посочено в договора, че вече са били полагани грижи. След сключването на договора отношението на ответника се променили и той спрял да полага грижи за ищцата. Твърди, че ответниците не полагали грижи за нея въпреки, че за времето до сега имала необходимост от такива като била приета в болница и на няколко пъти имала прегледи при различни специалисти. Заради заболяванията си имала проблеми с храненето и имала нужда от обгрижване за дома й, в бита и при търсенето и получаването на медицински грижи. Такива грижи не била получавала въобще като изпълнение на договора. Поради това иска сключеният договор за бъде развален, поради пълно неизпълнение. Претендира разноски. В срока по чл. 131 ГПК от страна на ответниците е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорва претенцията. Твърдят, че първоначално отношенията с ищцата били добри, като в апартамента бил извършен ремонт на две от стаите, в които заживяла тя. Ответницата готвела, чистила и осигурявала всичко необходимо, ответникът запазвал часове при различни лекари, когато ищцата имала нужда. Твърдят, че здравословното състояние на ищцата не изисквало специални грижи, като тя не споделяла да има нужда от транспорт или придружител, а в случаите когато излизала от дома си не ги уведомявала къде отива и колко време няма да я има. През февруари 2023 г. ищцата развила •••••••, че ответниците я тормозят и искат да й навредят и започнала да вдига скандали и да заключва стаите в апартамента, които обитавала. Това довело до влошаване на здравословното състояние на ответницата и до настаняването й в болница. От месец март 2023 г. ищцата оказала да приема каквито и да било грижи и помощ от ответниците, спряла да разговаря с тях и не искала суми за плащането на режийни разходи. На 15.05.2023 г. предявила иск за разваляне на договора пред РС-Асеновград, но в хода на производството променила отношението си към тях и оттеглила иска. Приемала помощ от ответниците до септември 2024 г., когато отново започнала да се кара с тях и да ги обвинява, че влизат в стаята й, че крадат лекарства, искат да я отровят и други. Твърдят, че ищцата сама създавала пречки за изпълнението на договора, заключвала в стаите, които обитавала и не допускала ответниците, а в нотариалния акт било посочено, че грижите се дължат при нужда, болест и немощ. Искат претенцията да бъде отхвърлена. Претендират разноски. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното: От представения към исковата молба нотариален акт № ••• том 1, дело •••/••••г. на нотариус К.Б., се установява, че на ••.••.••••г. Б. С. К. е прехвърлила на С. Г. К. собствените си 4/6 ид.ч. от СОС с идентификатор 00702.529.150.1.4, СОС с идентификатор 00702.529.150.1.2, Сграда с идентификатор 00702.529.150.4, сграда с идентификатор 00702.529.150.5; 22/55 ид.ч. от сграда с идентификатор 00702.529.150.6 и 672/3230 ид.ч. от ПИ с идентификатор 00702.529.150 по КК и КР на гр. Асеновград, срещу положените от С. К. за нея и дома й до този момент грижи и срещу задължението му да полага такива грижи и в бъдеще до края на живота й, като при нужда болест и немощ осигурява хигиената на дома, приготвяне на храна, медицинска помощ и лекарства, извършва текущи ремонти на жилището и въобще осигурява нормални условия за живота й. Договорът е сключен по време на брака на С. К. с Г. К., поради което собствеността е възникнала в режим на СИО. От представената по делото медицинска документация може да се направи обоснован извод, че ищцата страда от редица заболявания, които изискват оказване на грижа, изразяваща се в съдействие за медицински прегледи, поддържане на дома, готвене, пране и други. Именно с оглед на тази нужда е сключен и процесният договор, като следва да се има предвид, че той не включва задължение за издръжка, а единствено за полагане на грижи, като същите са примерно изброени. От разпитания свидетел К. се установява, че не е виждал ответникът да полагал грижи за ищцата, като от началото на 2025 г. той многократно осигурявал превоз на ищцата до болници, след нейни обаждания. От месец май 2015 г. ищцата напуснала жилището и заживяла в апартамент на свидетеля, където за нея полагали грижи членовете на неговото семейство. Изтъква, че от страна на ответника не бил проявен интерес по отношение на здравословното състояние на ищцата. Освен това посочва, че по информация на майка му отношенията с ответниците през първите 6 месеца след сключване на договора били добри. След това тя много му се оплаквала, но той самият нямал преки впечатления. Поставил камера в една от ползваните от нея стаи, но не се установило някой да влиза в нея. Лично, той не информирал ответниците за нужди на своята майка (когато тя го е търсела), като не знаел и дали тя ги е информирала. Свидетелката Р. заявява, че за преди не знае, но сега ответниците нищо не правели за ищцата, защото не били в добри отношения. Ищцата се чувствала обидена и се прехвърлила при другия си син. Всички обстоятелства относно липсата на грижи за периода преди преместването, посочва, че й са споделени от самата ищца, като я виждала сама да ходи до болницата, която била в близост до нейния дом и сама да простира дрехите си. След преместването храната на ищцата се представяла от социална служба. Свидетелите на ответниците дават показания за това, че те са полагали грижи за ищцата, както свързани с домакинството, така и за нейното здравословно състояние. Изложени са обстоятелства за пряко възприети случай на закупуване на лекарства, подпомагане набавянето на храна, водене на лекар и приготвяне на зимнина. В същото време от показанията им се установява, че е налице сериозно разногласие между страните, породено от поведение на ищцата, която ги обвинявала, че я тровят, че й крадат парите, дупчат дрехите й, вдигат шум и други. Изнасят данни, че ищцата заключвала стаите, които обитава, както и че подавала жалби до полицията и електроразпределителното дружество срещу ответниците. Показанията на свидетелите следва да бъдат кредитирани, доколкото не си противоречат помежду си. Реално всяка грипа свидетели е възприела и пресъздава различни моменти от взаимоотношенията на страните, като никоя от тях не може да бъде изчерпателна, предвид строго личния характер на взаимоотношенията, за които се събират гласните доказателствени средства. На първо място съдът намира, че следва да бъде изяснена волята на страните по сключения между тях договор. Съдържанието на дължимата престация се определя от постигнатото съгласие, като в настоящия случай то е единствено за полагане на грижи, но не и за предоставянето на издръжка. Доколкото е примерно описано в нотариалния акт, престацията включва полагане на грижи за здравето, хигиената и домакинството на прехвърлителката според нейната нужда и възможностите й да се справя сама. От естеството на поетото задължение за грижи и на основание чл. 68, б. "в" ЗЗД, следва, че мястото на изпълнението на задължението на ответната страна е местожителството на кредитора по времето на пораждане на задължението, а именно в самия прехвърлен имот в гр. Асеновград, за който са установява, че е бил обновен именно с оглед нанасянето на ищцата. В такава хипотеза, както е разяснено с Решение № 550 от 2.10.2025 г. на ВКС по к. гр. д. № 880/2025 г. задължението за полагане на грижи (за разлика от задължението за издръжка) може да бъде изпълнявано само в натура. По поетото от приобретателя задължение за гледане, съдът следва да вземе предвид, че изпълнението на това задължение е невъзможно без съдействието на кредитора. Затова, ако кредиторът е в забава, с оглед естеството му, изпълнението на това задължение става невъзможно по причина, за която длъжникът не отговаря. В този случай, за да бъде изправен по задължението си да приеме предложеното му от длъжника изпълнение или да даде необходимото съдействие, без което длъжникът не би могъл да изпълни задължението си, кредиторът следва да установи, че е налице обективна причина, поради която временно не може да приеме предложеното му изпълнение, респ. че е преустановил състоянието на липсващо оказване на необходимо съдействие за изпълнение. Във всички случаи изпълнението на задължението за гледане предполага съдействие (изправност) на кредитора. А основателността на претенцията за разваляне на договора е обусловена, както от виновното неизпълнение от страна на длъжника– приобретател, така и от изискването кредиторът– прехвърлител, претендиращ развалянето, да е изправна страна по облигационната връзка (чл. 87, ал. 1 ЗЗД). В настоящия случай от събраните по делото доказателства не се установява ищцата да е изправна страна по договора. От показанията на свидетелите на ответника се доказва, че те са полагали грижи за нея, според нейните нужди и съобразно желанията й. Няма доказателства да са отказвали да изпълняват задълженията си, когато ищцата им е позволява да правят това. В показанията и на двамата има достатъчно данни, че са съдействали за домакинството, за закупуване на храна и лекарства и за осигуряването на здравни грижи. В действителност показанията на свидетелите се отнасят за отделни и изолирани събития, но същите следва да се приемат за достатъчни като се има предвид, че става въпрос за лични отношения, които преимуществено се развиват само между страните по спора. Тези обстоятелства частично се потвърждават и от показанията на свидетеля К.К., който заявява, че ищцата му е споделила, че през първата половин година след прехвърлянето отношенията са били нормални. В същото време първоначално изпълнение на договора се отрича от страната в исковата молба, според която проблемите са започнали след сключването му. Тези изводи косвено се подкрепят и от поведението на ищцата по предходното дело. Между страните е безспорно, че ищцата е завела иск за разваляне на договора през 2023 г., но след това е поискала неговото прекратяване. След този период от показанията на всички разпитани свидетели се установява, че се е получил разрив в отношенията между страните, като ищцата започнала да обвинява ответниците в неправомерни действия срещу нея, като кражба, отравяне, тормоз, пускала оплаквания до институции и започнала да заключва стаите на апартамента, който ползва. След тези събития по време на настоящото производство (през месец май 2025 г.) ищцата напуснала жилището и се настанила в апартамент на свидетеля К.. От тези действия, съдът намира, че се установява, че ищцата е отказала да осигури необходимото съдействие за изпълнение на договорните задължения на ответниците. Първоначално с преустановяването на достъпа до нейните помещения, а след това и с преместването си от жилището, тя реално е създала пречки за осигуряването на грижи, като за тези обстоятелства няма изложени твърдения в исковата молба и не е взето конкретно отношение в първото о.с.з. Задължението на ответниците се изразява в полагане на грижи за здравето, хигиената и домакинството на прехвърлителката според нейната нужда и възможностите й да се справя сама. Не може да се очаква изпълнение, бе ищцата да изрази съгласие за това, без да уведоми за потребностите си и да позволи да й бъде помогнато именно от тях. Както бе посочено по-горе, задължението за полагане на грижи не може да бъде трансформирано в парично, поради което за да се изпълни изисква да бъде дадено необходимо съдействие от кредитора. Така, за да може длъжникът да изпълни задължението си за полагане на грижи в натура, кредиторът следва да позволи на длъжника да осъществява грижи– например да живее с него или да го посещава, да съобщи местоживеенето си, да приема храна, лекарства, помощ и други. Не се установява с поведението си ответницата да е предоставила необходимото съдействие. Точно обратното, постъпките й разкриват нежелание да приеме изпълнение от ответниците, като в тази насока са и показанията на свидетелката Р., която заявява, че страните не са в добри отношения, ищцата се чувства обидена и вече нямат общи неща за грижа. Когато кредиторът заключва обитаваните от него помещения, не съобщава за нуждите си, а след това дори напусне съвместно обитаваното жилище, изпълнението на ответниците става невъзможно предвид натуралния характер на престацията. Ето защо съдът намира, че ищцата е неизправна страна по договора, като не се установява и няма наведени твърдения да е предприела фактически действия, по осигуряване на възможност за получаване на грижи от ответниците. Тъй като прехвърлителката е лишила длъжниците от необходимото съдействие да изпълняват задължението си за гледане, се е поставила в забава съгласно чл. 95 ЗЗД. Съгласно чл. 96, ал. 1 от ЗЗД забавата на кредитора освобождава длъжника от последиците на неговата забава, но не го освобождава от задължението. Докато кредиторът е в забава, длъжникът продължава да дължи всичко по договора, но за да изпълни задължението за грижи, което може да бъде изпълнено само в натура, се нуждае от съдействие на кредитора, което последният не оказва. В този смисъл Решение № 243 от 17.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6828/2014 г. От събраните по делото доказателства не се установява обективна причина, поради която ищцата временно не може да приеме изпълнение по договора. В исковата молба са налице данни за неправомерно поведение на ответниците, но реално извършване на такива действия не се установява по делото. Всички събрани в тази насока свидетелски показания пресъздават единствено изявления на самата ищцата. Те се отнасят до изгодни за нея обстоятелства, които не могат да се приемат за установени само и единствено въз основа на преразказани изявления на ищцата, след като осъществяването им е оспорено от ответниците. Тук следва да се посочи, че във връзка с тези нейни изявления, свидетелят К. е поставил камера в една от нейните стаи, като от нея се виждало, че няма влизания. В действителност по делото не се установява ответниците да са търсили ищцата и да се предлагали изпълнение на задълженията след нейното напускане, но това обстоятелство не променя изводите. Изпълнение е предложено с отговора на исковата молба, а от естеството на задължението и съгласно чл. 68 ЗЗД, следва, че мястото на изпълнение е местожителството на кредитора по времето на пораждане на задължението. С напускането на мястото на изпълнението, прехвърлителката е лишила длъжниците от необходимото съдействие да изпълняват задължението си, като по този начин се е поставила в забава съгласно чл. 95 ЗЗД. Следва да се има предвид, че отправените от ищцата сериозни обвинения към ответниците (кражба, отравяне и тормоз), напълно естествено водят до ограничаване на контактите, за да се избегне допълнителна конфронтация. Това обаче не доказва нежелание за изпълнение на договора, ако бъде осигурено необходимото съдействие. Ето защо съдът приема, че е налице забава на кредитора, без необходимото съдействие да е обективно невъзможно. Съдействието на кредитора е необходимо и без него задължението не може да се изпълни. Задължението за полагане на грижи може да бъде изпълнявано само в натура и затова, ако кредиторът е в забава, то се погасява поради невъзможност за която длъжникът не отговаря. Предвид изложеното искът за разваляне на договора се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. По отговорността за разноски: На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответниците следва да бъде присъдена сумата от 2000 лева разноски по делото. Предвид това, че решението се постановява след въвеждането на еврото в България на 01.01.2026 г., сумите следва да бъдат присъдени в тази валута, съобразно официалния валутен курс. Така мотивиран, съдът