Решение № 1555 от 25.6.2026 г. на Административен съд - Добрич по дело № 68/2026 г.

РЕШЕНИЕ № 1555 Добрич, 25.06.2026 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Административният съд - Добрич - II състав, в съдебно заседание на трети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав: СЪДИЯ: И. В. При секретар В. С. като разгледа докладваното от съдия И. В. административно дело № 20267100700068 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното: РЕШЕНИЕ № 1555 Добрич, 25.06.2026 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Административният съд - Добрич - II състав, в съдебно заседание на трети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав: СЪДИЯ: ИВЕЛИНА ВЕЛЧЕВА При секретар ВЕСЕЛИНА САНДЕВА като разгледа докладваното от съдия ИВЕЛИНА ВЕЛЧЕВА административно дело № 20267100700068 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на Юлия Йоскова Райчева с ЕГН •••••••••• от гр. Добрич, ж.к. Иглика 2, вх. Ж, ет. 3, ап. 7, подадена чрез адв. Гюнер Хакъ, срещу Писмо с рег. № 94Г-00-766/30.12.2025 г. на кмета на Община Добрич, с което е отказано съставяне на акт за граждански брак на Юлия Йоскова Райчева с ЕГН ••••••••••, сключен на 16.10.1990 г. в Република Турция. Жалбоподателят намира отказа за незаконосъобразен, постановен при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие на материалноправните норми. Настоява отказът на Кмета на Община Добрич да бъде отменен, като преписката да бъде върната на административния орган за ново произнасяне по подаденото Заявление № 94Г-00-766 от 17.12.2025 г. Претендира разноски по делото. Ответникът, кметът на Община Добрич, чрез процесуалния си представител – главен експерт Янка Димитрова, оспорва жалбата като неоснователна, а атакуваният акт намира за правилен и законосъобразен – постановен в съответствие с административнопроизводствените правила и закона. Като аргументи в подкрепа на становището си навежда: неспазване на срока по чл. 70, ал. 1 от ЗГрР от физическото лице за заявяване на съставяне на акт за гражданско състояние и отсъствието на безспорни данни, че към момента на сключване на гражданския брак молителят да е български гражданин, като акцентира върху едногодишния срок на валидност на представеното Удостоверение с изх. № 1324/09.0.2024 г., издадено от Министерството на правосъдието по чл. 39, ал. 1 от Закона за българското гражданство, който срок към момента на подаване на заявлението е изтекъл. Релевира приложимост в случая на нормата на чл. 20, ал. 5 от Наредба № РД-02-20-9/21.05.2012 г. за функциониране на ЕСГР, който изисква към момента на сключване на гражданския брак поне един от съпрузите да е български гражданин. За иницииране на производство по установяване на българско гражданство се въвежда наложила се практика между Община град Добрич и Министерството на правосъдието, по силата на която гражданинът следва да отправи нарочно заявление за образуване на производство по чл. 39 от ЗБГ до ведомството за установяване наличието на българско гражданство. Административен съд – Добрич след преценка на събраните по делото доказателства, като взе предвид направените възражения и доводи на страните, при спазване на разпоредбата на чл. 168 от АПК, намира следното: Производството пред Община град Добрич е започнало със Заявление № 94Г-00-766 от 17.12.2025 г. от Юлия Йоскова Райчева с ЕГН •••••••••• чрез адв. Гюнер Хакъ за съставяне в Република България на акт за сключен граждански брак на Юлия Йоскова Райчева от 16.10.1990 г., издаден в Република Турция. Към заявлението по смисъла на чл. 19 от Наредба № РД-02-20-9 от 21 май 2012 г. за функциониране на единната система за гражданска регистрация са приложени: извлечение от акт за сключен граждански брак № 526/16.10.1990 г., удостоверение за идентичност на имената на заявителя, удостоверение за гражданско състояние от 24.11.2025 г. Съгласно нормата на § 8 от ПЗР на АПК уредените в кодекса производства за издаване на индивидуални административни актове и тяхното обжалване по административен и съдебен ред се прилагат и при извършването на административни услуги, както и при обжалването на отказите за извършването им, освен ако в специален закон е предвидено друго. В случая административният орган е бил сезиран с искане за извършване на административна услуга – съставяне на акт за сключен граждански брак. Следователно процесният отказ за съставяне на искания акт за гражданско състояние е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК. Жалбата е подадена от лице, което е засегнато неблагоприятно от акта и в законоустановения преклузивен срок, поради което съдът намира жалбата за допустима. (По делото липсват данни за дата на връчване на оспореното писмо.) Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна по следните съображения: На 08.03.1971 г. длъжностното лице по гражданско състояние на Община Толбухин съставя Акт № 365 за раждането на Юлнер Юсеинова Рамаданова. С молба №УО-139/31.01.1983 г. Юлнер Юсеинова Рамаданова променя имената си на Юлия Йоскова Райчева. В акта за гражданско състояние са отразени произхода - турски, и гражданството на нейните родители – българско. В регистъра на населението за Юлия Йоскова Райчева е посочено, че има гражданство – НРБ. На лицето е издаден български документ за самоличност – лична карта със срок на валидност 24.04.2035 г. – л. 23 от делото, където е отбелязано, че Юлия Райчева е родена в гр. Добрич. В представеното Удостоверение № 1324/09.07.2024 г., със срок на валидност една година от датата на издаването му, Министерството на правосъдието потвърждава, че оспорващата е българска гражданка. Удостоверено е, че Юлия Йоскова Райчева не е освобождавана от българско гражданство. В представената по делото справка от НБД Население е отразено гражданството на жалбоподателката - България. Така отразените факти като съдържание не са оспорени от ответника. Пред административния орган и пред съда не са събрани данни дали и кога лицето е загубило българско гражданство. Сключването на гражданския брак между Юлия Йоскова Райчева и Ръдван Алипаша не се спори от страните. По делото са събрани и доказателства в тази насока – извлечение от акт за сключен граждански брак № 526/16.10.1990 г. в гр. Орхангази между Юлкер Аджар (Юлия Райчева, според документ за идентичност на имена) и Ръдван Алипаша. Спорно в това производство е следва ли в случая да се развие производство по чл. 39, ал.1 от ЗБГ пред Министерството на правосъдието от заявителя, респ. да се изиска информация от Община град Добрич за гражданството на Юлия Райчева по силата на чл. 40 от ЗБГ. Гражданска регистрация е вписване на събитията раждане, брак и смърт в регистрите на актовете за гражданско състояние и вписване на лицата в регистъра на населението. Нормите на чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № РД-02-20-9 от 21.05.2012 г. за функциониране на единната система за гражданска регистрация уреждат, че събитията по гражданско състояние, настъпили в чужбина за лица, които към момента на събитието са български граждани, се регистрират въз основа на препис или извлечение от съставения акт за гражданско състояние от чуждестранен местен орган или от български дипломатически или консулски представител. За регистриране на събитията по гражданско състояние, настъпили в чужбина, се съставят актове за гражданско състояние в административния център на общината. С разпоредбата на чл. 70, ал. 2 от Закона за гражданската регистрация е предвидена възможността регистрирането да се извърши и по искане на заинтересованото лице пред длъжностните лица в съответната община, с оглед вида на акта за гражданско състояние, като се представи легализиран и заверен препис на български език. За длъжностното лице възниква задължението да състави съответния акт за гражданско състояние. Това искане не е ограничено със срок. В този смисъл направеният довод от страна на ответника съдът намира за несъстоятелен. При анализа на цитираните правни норми се налага изводът, че при регистриране на събития по гражданско състояние, настъпили в чужбина, по отношение на български граждани и съставени актове в чужбина, длъжностните лица по гражданско състояние в съответните общини съставят акт по гражданско състояние по смисъла на чл. 34, ал. 1 от ЗГР. От данните по делото се установява, че Юлия Йоскова Райчева е родена в Република България, от родители – български граждани. По произход и по рождение тя е придобила българско гражданство, което е отразено и в регистъра на населението – л. 74 от делото. В представеното удостоверение от Министерството на правосъдието е вписано, че лицето не е освобождавано от българско гражданство, което е се потвърждава и от представения документ за самоличност. Отказът да се състави акт за гражданско състояние е обоснован от административния орган с аргумент, че няма данни дали към момента на сключване на гражданския брак Юлия Райчева е гражданка на Република България. Оспореният отказ е постановен от компетентен орган, кмета на Община град Добрич, който по силата на разпоредбата на чл. 35, ал. 3 от ЗГрР е определен като длъжностно лице по гражданското състояние на територията на общината. Оспореният отказ е издаден при противоречие с материалноправните разпоредби. След като жалбоподателят е представил необходимите документи за сключения граждански брак, надлежно преведени на български език, както и издадената българска лична карта, и Удостоверение № 1324/09.07.2024 г. от Министерството на правосъдието относно обстоятелството, че лицето не е освобождавано от българско гражданство, е следвало да се приеме, че заявителката и към момента на сключване на гражданския брак – 16.10.1990 г. е българска гражданка. Административният орган е издал своя акт в нарушение на материалния закон. При тези мотиви отказът следва да бъде отменен и преписката да бъде върната на административния орган за произнасяне при съобразяване на мотивите по прилагане на закона в настоящото решение. На жалбоподателя следва да се присъдят направените разноски за заплатена държавна такса в размер на 5,11 евро и адвокатско възнаграждение в размер на 380 евро. По делото е направено своевременно възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, което с оглед ниската правна и фактическа сложност на делото и Решение от 25.01.2024 г. по дело C‑438/22 на СЕС. съдът следва да уважи и присъди адвокатски хонорар в размер на 380 евро. Другите претендирани разноски: за куриерски услуги и банкови такси, с оглед съдебната практика съдът намира, че не представляват съдебни разноски и не подлежат на присъждане по реда на чл. 143 от АПК. Воден от гореизложените съображения и на основание чл. 172, ал. 1 от АПК, Административен съд - Добрич