Решение № 5814 от 19.5.2026 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 2543/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и следващи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 156 от ЗОВСРБ и чл. 35, ал. 5 от ППЗОВСРБ. Делото е образувано по жалба на редник М. К. П., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], чрез адв. В. К., със съдебен адрес [населено място], [улица], против Заповед ЗЛС-50/26.06.2025г., издадена от Командир на Съвместно командване на специални операции /СКСО/, с която считано от 01.07.2025 г. П. е освободен от заеманата длъжност младши шофьор във второ транспортно отделение в логистичен взвод в щабна рота на 86 група „Специални сили“ на СКСО и преназначен на длъжност младши шофьор в транспортно отделение на взвод за логистично осигуряване в щабна рота на 1 група в.ф. 56130 – Банкя, „Специални сили“ в СКСО, обл. София. С жалбата се навеждат твърдения за незаконосъобразност и неправилност на горепосочената заповед, поради което иска да бъде отменена. Жалбоподателят твърди, че обжалваната заповед не му е връчена, поради което не е могъл да се запознае с мотивите за идването и, с което е бил лишен от възможността да защити правата и интересите си. Твърди се, че във военното формирование, от което е преместен са налични незаети длъжности, на които е могъл да бъде преназначен, с което са му нанесени трудно поправими имуществени и неимуществени вреди. В съдебно заседание поддържа жалбата. Излага допълнителни мотиви в представени писмени бележки. Претендират се (за пръв път в писмените бележки) разноски по делото, както и за тези направени в производството пред ВАС за спиране на предварителното изпълнение на обжалваната заповед. Ответникът по жалбата – Командир на Съвместно командване на специални операции, чрез процесуален представител лейт. П., навежда твърдения в условия на евентуалност, че подадената жалба е недопустима, тъй като липсва годен за обжалване индивидуален административен акт. Моли жалбата да бъде отхвърлена, като неоснователна, а процесната заповед оставена в сила, като законосъобразна. Военно-окръжна прокуратура – Пловдив, редовно призована не изпраща представител и не изразява становище. Административен съд – Пловдив, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна: В изпълнение на заповед на Министъра на отбраната № 0Х-027/19.05.2025 г., командирът на СКСО е извършил организационно щатни промени във в.ф. 52630-Пловдив, като издава заповед 3РД-384/20.05.2025 г., за изменение числения състав на действащото разписание за мирно време с ново такова № ССО-6, считано от 01.07.2025г. Съгласно новото разписание, което следва да се прилага след 01.07.2025 г., за длъжността младши шофьор във второ транспортно отделение е определено ново минимално ниво за достъп до класифицирана информация /КИ/ „С“ и „[Наименование]“. От страна на Държавна агенция по Национална сигурност /ДАНС/ е отказан достъп до КИ с ниво на сигурност „С“ на жалбоподателя П., с издаден отказ № 410/18.12.2024г. До момента на издаването на процесната заповед командването на СКСО не получило информация, посоченият отказ на ДАНС да е отменен по съдебен ред. В тази връзка командирът на формированието е издал заповед № 3РД-460/12.06.2025 г., с която е назначил комисия за определяне военнослужещите, които да бъдат назначени и преназначени на съответните длъжности по новите длъжностни разписания. В изпълнение на горепосочената заповед комисията от в.ф. 52630-Пловдив е изготвила протокол рег.№3-536/19.06.2025 г., съгласно който жалбоподателят П. не е определен за назначаване на длъжността, тъй като не притежава изискваното разрешение за достъп до КИ с ниво „С“. Комисията е предложила да бъде преназначен на друга подходяща длъжност във формирования от състава на СКСО. Протоколът е изпратен до по-горе стоящият орган в СКСО - в.ф. 32990, за изготвяне на предложение за преназначаване на жалбоподателя на длъжност, която не изисква посоченото ниво на достъп до КИ. Комисия от състава на в.ф. 32990 е изготвила анекс № 1, рег. № 3-1825/20.06.2025 г. към протокол с peг. № 3-1771/18.06.2025г., в който жалбоподателят М. П. е определен за назначаване на длъжност „младши шофьор във второ транспортно отделение на логистичния взвод в щабна рота на в. ф. 56130 - Банкя“. Жалбоподателят собственоръчно удостоверява върху анекса, че не е съгласен с предложената му длъжност на 30.06.2025 г. /л.23/. Въз основа на изготвения протокол към договора на peг. № 3-1771/18.06.2025 г., командирът на СКСО издава оспорваната заповед ЗЛС-50/26.06.2025 г. Недоволен жалбоподателят подава рапорт вх. № 2-566/03.07.2025 г. до командира на в.ф. 56130 – Банкя, с който моли да не бъде назначаван във формированието поради посочени подробно семейни причини, както и да бъде сезирана комисията издала анекса от 26.06.2025 г. към протокол peг. № 3-1771/18.06.2025 г. за преназначаването му. Рапортът е изпратен до командира на СКСО, който с писмо рег. № 3-2129/18.07.2025 г. отказва ново преназначение, като се позовава на чл. 42 от ППЗОВСРБ, съгласно който минималният срок за престояване от военнослужещите на длъжност е една година, поради което преди изтичане на този срок преназначаването на П. би било незаконосъобразно, с който отговор което жалбоподателят е запознат срещу подпис /л.73-74/. По делото ответникът е приложил административната преписка съдържаща : заповед на министъра на отбраната № КВ-721/27.11.2024 г.; заповед на началника на отбраната № 3HO-285/03.12.2024 г.; препис-извлечение от заповед на командира на СКСО № ЗЛС- 50/26.06.2025 г.; отказ за достъп до класифицирана информация № 410/18.12.2024 г.; анекс № 1 с peг. № 3-1825/20.06.2025 г. към протокол с per. № 3- 1771/18.06.2025 г.; заповед на министъра на отбраната № ОХ-93/24.01.2025 г.; протокол с peг. № 3-536/19.06.2025 г. на в. ф. 52630 - Пловдив; справка с peг. № 3-1269/06.11.2025 на в.ф. 56130 - Банкя. В изпълнение на протоколно определение от открито съдебно заседание са изпратени изисканите от жалбоподателя документи : писмо с peг. № 2-1069/05.03.2026 г., писмо с peг. № 3-596/09.07.2025 г. , предписание с peг. № 3-589/07.07.2025 г., протокол с peг. № 3-538/20.06.2025 г., длъжностна характеристика, с peг. № 3-729/20.06.2025 г., както и документи с гриф „Поверително“. Съгласно протоколно определение от 16.03.2026 г. ответника е предоставил справка за всички свободни длъжности към 01.07.2025 г. /л.108-11/. От страна на жалбоподателя с жалбата са приложени и приети писмени доказателства, касаещи семейното му състояние, обвързаността на децата му с детски градини на територията на [населено място]. Допълнително са приложени писмени доказателства относно трудовата дейност и доходите на жената, с която жалбоподателят декларира, че живее на семейни начала. Други доказателства в настоящето производство не са представени. Във връзка със становищата на страните и установеното по делото, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в законоустановения срок и от лице имащо правен интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. На първо място по направеното от ответника възражение за недопустимост на жалбата настоящата съдебна инстанция следва да се отбележи, че с процесната заповед жалбоподателят е освободен от заеманата длъжност, поради което на основание чл. 171, ал. 1 ЗОВСРБ може да се обжалва от военнослужещия по реда на АПК. Съгласно чл. 72, т. 1 ППЗОВСРБ, вр. чл. 156, ал. 1 ЗОВСРБ, военнослужещите се освобождават от длъжност при преназначаване на друга длъжност, при което жалбоподателят има правен интерес от оспорване на заповедта за освобождаване от военна служба, основанието за което е преназначаване, независимо от факта, че в случая със същата заповед военнослужещия е и назначен на друга длъжност в резултат на организационно-щатни промени (чл. 32, т. 5 ППЗОВСРБ), в тази насока е актуалната съдебна практика Определение № 8235 по адм. д. № 8472/2022 г. на ВАС, V-то отд. Заповедта е издадена от Командира на Съвместно командване на специални операции, като за доказване факта на притежавана компетенция, по делото е приета Заповед КВ-721/27.11.2024 г. на Министъра на отбраната. Съгласно чл. 146, т. 3 от ЗОВРРБ, приемането на военна служба, назначаването и освобождаването от длъжност и от военна служба, както и повишаването и понижаването на военнослужещите във военно звание се извършват със заповед на Министъра или на оправомощени от него длъжностни лица по отношение на военнослужещите. М. К. П. има военно звание редник, поради което по отношение на него заповед за освобождаването му от длъжност и на последващо преназначаване може да бъде издадена или от Министъра на отбраната, или от оправомощено с това правомощие друго длъжностно лице. В случая законът изрично допуска в полза на материално компетентния орган правото да делегира правомощие в посочения в ал. 1 от текста смисъл на длъжностно лице. Съгласно приетата заповед № 0Х-93 е доказано по делото такова делегиране от Министър на отбраната в полза на Командира на Съвместно командване на специални операции. Ето защо, обжалваната заповед, като издадена от надлежно оправомощено за това длъжностно лице, се явява валиден административен акт, вкл. и като такъв, издаден на валидно правно основание. Съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК, съдът преценява съответствие на акта с материалния закон към момента на издаването му, в случая това е 26.06.2025 г., т. е. към датата на обжалваната заповед действаща е разпоредбата на чл. 156 от ЗОВСРБ /ред. му от ДВ, бр. № 2/2024 г., в сила от 05.01.2024 г. /, съгласно ал. 1 от която, условията и редът за преназначаване и за освобождаване от длъжност на военнослужещите се определят с правилника за прилагане на закона. Фактически заповедта е мотивирана със издадената от Министъра на отбраната Заповед № № 0Х-93/24.01.2025г. за определяне на реда за назначаване и преназначаване на военнослужещи на длъжности в Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия и за комплектуване на вакантни и овакантяващи се длъжности в многонационални формирования, международни организации или в други международни инициативи на територията на страната през 2025 година. Не е спорно по делото, че на основание министерска заповед ОХ-027/ 19.05.2025 г. за извършване на организационно щатни промени е издадена заповед № 3РД-384/20.05.2025 г. на командира на СКСО, за извършване на посочените организационно щатни промени във формированието за 2025 г., като се преминава по ново щатно разписание, считано от 01.07.2025 г. Именно в изпълнение на тези разпореждания от оправомощеното длъжностно лице, съгласно Заповед 0Х-93/24.01.2025г., т. е. от Командира на Съвместно командване на специални операции, са предприети и действията, които правно намират своята обосновка в обжалваната заповед, а именно освобождаване от длъжност и преназначаване на жалбоподателя на друга длъжност, в друго населено място, поради постъпил отказ от ДАНС за предоставяне на достъп до КИ с ниво на сигурност „С“ и „[Наименование]“ на жалбоподателя П.. Т. е., освобождаването на редник П. и неговото преназначаване фактически е мотивирано с факта, че не отговаря на изискванията на действащите от 01.07.2025 г. организационно-щатни промени във формированието, в което той служи. Според същите за заеманата от него длъжност се изисква достъп до горепосоченото ниво на КИ, като правно те са подведени от органа под хипотезата на чл. 32, т. 5, предл. първо от ППЗОВСРБ, съгласно който военнослужещите се назначават и преназначават при организационно-щатни промени и промени в параметрите на длъжността по чл. 13, т. 1. В случая на чл. 32, т. 5, предл. първо от ПП, предпоставките за преназначаване на един военнослужещ са две: настъпили организационно щатни промени и промени в параметрите на длъжността по чл. 13, т. 1 от ПП. Първата предпоставка е налице. В тази насока следва да се посочи, че макар обжалваната заповед да е с дата на издаване - 26.06.2025 г., то разпоредената с нея промяна в правната сфера на военнослужещия е отложена за след 01.07.2025 г., което е в синхрон с министерска заповед № 0Х-93/24.01.2025г., поради което Съдът не намира за основателни оплакванията на жалбоподателя, че същата е незаконосъобразна. Съдът намира за доказана и втората предпоставка – промяна в параметрите на длъжността, която заема военнослужещия, като се позовава на новото длъжностно разписание за мирно време №ССО-6 действащото от 01.07.2025 г. във връзка с нея е прието ново длъжностно разписание в СКСО и по-точно във в.ф. 52630 Пловдив, като видно от приложените по делото длъжностни характеристики на преди заеманата от редник П. длъжност и тази, на която той се преназначава, поради организационно – щатните промени изискващи определен достъп но КИ /„С“ и „[Наименование]“/, е налице промяна в основен параметър – място на изпълнение на службата, т. е. такъв по чл. 13, т. 1, б. „д“ от ППЗОВСРБ. При съобразяване на изискванията за двете длъжностни е видно, че жалбоподателя П. отговаря на основните и специфични изисквания за длъжността на която е преназначен, тъй като тя е същото длъжностно ниво, с един и същи код, като на предходно заеманата длъжност, съответства по военно звание, код, длъжностно ниво и професионална област, а единствената разлика е в мястото на изпълнение на службата, което се дължи именно на факта на настъпващите след 01.07.2025 г. организационно-щатни промени. Не намира опора в закона и поради това се явява неоснователно възражението на жалбоподателя, че за така извършеното преназначаване същият следва да даде съгласието си. В случаите на преназначаване на осн. чл. 33, т. 5 от ППЗОВСРБ, такова условие не съществува. По наведеното твърдение, че във в.ф. 56100 Пловдив е била налична свободна позиция, на която да бъде преназначен редник П., то с представените писмени доказателства категорично от ответника, се доказа, че свободна длъжност не е имало. Единствената, която е била подобна и свободна, към този момент е била за военнослужещ с чин ефрейтор, какъвто жалбоподателят не е, т.е. не е отговарял на изискването за заемането на тази длъжност, т.е. на чл. 33, ал. 2, предл. 1-во от ППЗОВСРБ, според което военнослужещите се назначават и преназначават на длъжност, ако отговарят на основните и специфични изисквания за заемането й, в т. ч. притежават изискващото се за длъжността военно звание … или отговарят на изискванията за повишаване във военно звание по чл. 21 - 25, с изключение на случаите, предвидени в правилника. Тук е мястото да се отбележи, че административният орган има оперативната самостоятелност да определи мястото на което да бъде преназначен редник П., във формированията на СКСО или да предложи преместването му в друг род войски от БА, т.е. това решение е в рамките на неговите прерогативи и по същината си е управленско решение в интерес на службата. Съгласно изискването за форма, регламентирано в чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, административният акт следва да съдържа фактическите и правните основания за издаване на акта, т. е. да бъде мотивиран. Мотивите следва да сочат какви фактически констатации е направил административният орган при издаването на акта и въз основа на какви доказателства. Изискването за мотивиране на акта, изведена от конкретни доказателства, представлява една от гаранциите за законосъобразност на акта, които законът е установил за защита на правата на страните в административното производство. Ето защо съдът прави извод, че не е налице нарушение на общото изискване на чл. 59, ал. 2 от АПК за форма на административния акт, поради което съдът приема, че не е налице основанието по чл. 146, т. 2 от АПК за отмяна на акта като незаконосъобразен. При извършената служебна проверка съдът констатира, че дори да се приеме наличието на формални нарушения, то не следва да бъдат квалифицирани като съществени, доколкото връчването на заповедта на жалбоподателя за преназначаването му цели да гарантира неговото активно участие чрез запознаване със изготвените документи, за новата длъжност, с които той е отказал да се запознае след завръщането си от отпуск. Предвид отказът на ДАНС за предоставяне на достъп до ниво „С“ на редник П., предоставения му анекс към протокол , с което е определен за преназначаване на подходяща длъжност, то редник П. е бил запознат с причините за преназначаването му, както е видно от собственоръчно изложено несъгласие с предложената длъжност, не следва да се приема, че не бил запознат с процесната заповед и не е могъл да организира обжалването и. Още повече, че именно с подаден от него рапорт от 03.07.2025 г. за ново разглеждане на преназначаването му от комисията се доказва, че редник П. е бил запознат в достатъчна степен с мотивите на заповедта, която е издадена 26.06.2025 г. С всички тези права жалбоподателят разполага и в настоящото съдебно производство, от които той се възползва, но не представи доказателства в защита на претендираните от него права. Т.е., евентуалната отмяна на оспорената заповед заради нарушаване на административно производствените правила не би довела до събирането на нови доказателства, които да установят нови факти и да обосноват различни правни изводи. Неоснователни са твърденията на жалбоподателя, че в заповедта на административния орган не са посочени основанията за издаването й. Съдът констатира, че в същата ясно са посочени правните основания чл.146, ал. 3 от ЗОВСРБ и чл.32, т.5 от ППЗОВСРБ По наведените твърдения, за процесуални нарушения при издаването на обжалвания административен акт, съдът намира, че дори и да има допуснати такива, то същите са от категорията на несъществените. Заповедта е издадена при правилно приложение на закона и в съответствие с неговата цел. Предвид на това жалбата на редник П. се явява неоснователна и като такава следва да се отхвърли. Що се касае до упражнената оперативна самостоятелност от ответника, следва да се посочи че съдът не е компетентен да извърши отмяна на оспорения акт поради несъгласие с така избраната опция от ответника. Законът е ограничил проверката на административните актове до тяхната законосъобразност, а в случаите на оперативна самостоятелност следва да се установи дали са изложени достатъчно ясно основания, които са мотивирали органът при упражняването на предоставената му оперативна самостоятелност. От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че органът е положил всички усилия да изясни конкретните фактически обстоятелства и е упражнил законосъобразно оперативната си самостоятелност, като е преценил в кое военно формирование да преназначи жалбоподателят. С оглед всичко изложено дотук, настоящия съдебен състав счита жалбата за неоснователна, поради което и същата следва да бъде отхвърлена. При този изход на спора на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на жалбоподателя не се следва да бъдат присъдени деловодни разноски, както за настоящото производство, така и за проведеното пред ВАС, тъй като направените искания за изплащането на съдебни разноски от жалбоподателя е направено след приключването на устните състезания, едва с представени по делото писмени бележки. В писмената защита е недопустимо да се заявяват нови искания, включително и за присъждане на разноски. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пловдив,