Решение № 1152 от 10.7.2026 г. на Административен съд - Ямбол по дело № 141/2026 г.

Производството е по чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 72, ал. 9 от Закона за здравното осигуряване. Образувано е по жалба от „АИППИМП-Д-Р В. С.“ ЕООД със седалище и одрес на управление :[населено място] ,[улица],* с [ЕИК] ,представлявано от управителя д-р В. С. чрез адв.М. Й. -Г. със съдебен адрес:[населено място] ,[улица]* срещу Заповед № РД-253С-28-47/17.03.2026 на Директора на РЗОК- Ямбол, с която наложената финансова неустойка е в общ размер на 357.84 евро /триста петдесет и седем евро осемдесет и четири евроцента/ или 700,00 /седемстотин/ лв. за нарушения както следва: по т.т.1, 3,4, 5, 6, 7, 8, 9,10 финансова неустойка в размер на по 25,56 евро /двадесет и пет евро петдесет и шест евроцента/ или на по 50.00 /петдесет/ лв., на основание чл.455, ал.1 от НРД /мд/ 2023-2025г., в общ размер на 255.60 евро /двеста петдесет и пет евро и шестдесет евроцента/ или 500.00 /петстотин/ лв.; по т.2 - финансова неустойка в размер на 25,56 евро /двадесет и пет евро петдесет и шест евроцента/ или 50.00 /петдесет/ лв., на основание чл.459, ал.1 от НРД /мд/ 2023-2025г.; по т.т.12,13 и 14 - финансова неустойка в размер на по 25,56 евро /двадесет н пет евро петдесет и шест евроцента/ или на по 50.00 /петдесет/ лв., на основание чл.458, ал.1 от НРД /мд/ 2023-2025г., в общ размер на 76.68 евро /седемдесет и шест евро шестдесет и осем евроцента/ или 150.00/сто и петдесет/лева. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично , процесуалния представител адв.М. Й.- Г. , която поддържа жалбата, излага подробно писмено становище, претендира направените по делото разноски, вкл. адв. хонорар по списък.Твърди, че процесната заповед е незаконосъобразна, постановена в нарушение на материалния закон и административно производствените правила. Иска от съда да отмени оспорения акт като постановен при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните прави. Не обжалват санкцията по т.11 от заповедта,която в указания 14-дневен срок е заплатена доброволно и са представени доказателства. Твърди,че заповедта е постановена при неправилно тълкуване на закона и подзаконовите нормативни актове, както и при пълно несъобразяване с доказателствата събрани в хода на проверката, а също така е бланкетна и немотивирана.3аповедта е издадена при неправилно установена фактическа обстановка, което от своя страна е довело и до неправилно приложение на закона. Административният орган е допуснал и съществено нарушение на административнопроизводствените правила, с което е нарушено правото на защита, тъй като не е съобразил нарушенията на своите задължения , а и нарушенията на задълженията на други ОПЛ , както и не се е произнесъл защо не приема становище депозирано по повод констатациите в протокола за проверка, които са оспорени. В качеството си на амбулатория е упражнено правото на възражение срещу констатациите, обективирани в протоколите за проверка и съответно за неоснователно получени суми, поради което за административният орган безспорно е възникнало задължението да обсъди направените от възражения предвид императивните изисквания на чл. 34, ал. 3 и чл. 35 от АПК, което на практика не е сторено. В случая в заповедта за налагане на санкции в оспорените й части са повторени дословно констатациите от протокола, без да бъдат изложени конкретни съображения по направените възражения, което съответно води до извода ,че заповедта е немотивирана. Административен съд-Ямбол, след като обсъди релевираните с жалбата основания, доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка: Не е спорно между страните, че в качеството му на лечебно заведение по смисъла на чл.8, ал.1,т.1, б. „а“ от Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ), жалбоподателят „АМБУЛАТОРИЯ ЗА ИНДИВИДУАЛНА ПРАКТИКА ЗА ПЪРВИЧНА ИЗВЪНБОЛНИЧНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ- Д-Р В. С. е сключил с НЗОК договори за оказване на първична извънболнична медицинска помощ на територията на Районната здравноосигурителна каса (РЗОК) –Ямбол с №280150 от 16.10.2023г.Със Заповед №РД-25-28-18/16.01.2026г. директорът на РЗОК–Ямбол е наредил да бъде извършена пълна, планова,самостоятелна проверка на „АИППИМП-Д-Р В. С.“ ЕООД в периода 19.012026г.. – 28.01.2026г.включително, със задачи подробно описани в нея.Определени са длъжностни лица – служители в РЗОК–Ямбол, които да осъществят проверката. В изпълнение на Заповед №РД-25-28-18/16.01.2026г. директорът на РЗОК–Ямбол на основание чл. 72, ал. 2 ЗЗО и чл. 18 от Инструкция № РД-16-46/03.07.2023 г. за условията и реда за осъществяване на контрол по чл. 72, ал. 2 - ал. 8 ЗЗО е издаден протокол от РЗОК с вх.№РД-27-28-30/27.01.2026г.Лечебното заведение се е възползвало от законово предвидената възможност по чл.443 от НРД/мд/2023-2025г. и е оспорило констатациите на контролния орган.Директорът на РЗОК,в 7-дневен срок от получаване на писменото възражение изпраща спора за решаване от арбитражна комисия на осн.чл.464,ал.1 от НРД/мд/2023-2025г. Предвид така развилата се административна процедура, доктор Д. П. , действаща в качеството си на Директора на РЗОК- Ямбол, възприела отразените в протокола констатации и на основание л.464, ал.1,чл.465,ал.1,чл.473,ал.1 и ал.3 от НРД /мд/ 2023-2025г.. е наложена санкция „финансова неустойка“ в общ размер на 357.84 евро /триста петдесет и седем евро осемдесет и четири евроцента/ или 700,00 /седемстотин/ лв. При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи: Съгласно чл. 168, във вр. с чл. 142 от АПК, съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл. 146 от АПК, без да се ограничава само с тези, посочени от оспорващия. Жалбата е допустима, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок срещу индивидуален административен акт който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, съгласно чл.465, ал.4 НРД 2023-2025. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Оспорената Заповед за налагане на санкции №РД-25ЗС 28-47/17.03.2026г. е издадена от компетентен административен орган, в кръга на правомощията му, съгласно чл.455, ал.1 и чл.457, ал.1 НРД 2023-2025. Същата се явява санкциониращият акт, който е издаден от оправомощения за това орган след установени нарушения при извършена по реда чл. 74 от ЗЗО . Издадена е заповед за възлагане на проверката от компетентния орган, съгласно чл. 72, ал. 3 от ЗЗО. Съставен е протокол за извършената проверка с изложени констатации. На проверявания е предоставена възможност да упражни правото си по чл. 74, ал. 4 ЗЗО, от което същият се е възползвал. Същевременно съдът счита, че оспорената заповед е издадена в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, досежно изискването за посочване на фактически основания за издаване на акта.Съгласно чл. 74, ал. 4 от ЗЗО, лицето – обект на проверката, има право да даде писмено становище пред управителя на НЗОК, съответно пред директора на РЗОК, с когото е сключило договор, по направените от длъжностното лице по ал. 3 констатации в 7-дневен срок от връчването на протокола. В случая констатациите, отразени в Протокола за проверка, са оспорени от жалбоподателя, като е депозирано писмено възражение. Жалбоподателят законосъобразно и в рамките на предвидения срок е подал възражение с вх.№43928-280150-28-6/30.01.2026г. Предвид това лечебното заведение изцяло е спазило изискванията на закона и е подало възражението в срок до компетентен държавен орган, който би следвало да го разгледа. Процедурата по чл.74, чл.75 и чл.76 от 330, визира установени от контролния орган по чл.72, ал.2 от ЗЗО нарушения по чл.73, ал.1 от ЗЗО. Същата може да завърши с налагане на санкция, която се определя със заповед на директора на РЗОК. В нея е предвидена и възможност за произнасяне на Арбитражната комисия, състояща се от представители на здравната каса и на съсловните организации. Посочено е, че при липсата на становище от проверяваното лице с възражения срещу протокола, в който са установени нарушенията, директорът издава заповед за налагане на санкция / чл.74, ал.5 от ЗЗО/. При наличието на становище от проверяваното лице с възражения срещу протокола, в който са установени нарушенията, становището се разглежда от Арбитражната комисия, като при потвърждаване на констатациите, директорът издава заповед за налагане на санкция / чл.76, ал.1 от 330/. В разпоредбата на чл.76, ал.3 от ЗЗО е предвидено, че ако Арбитражната комисия не се произнесе с решение в предвидения срок или не стигне до решение поради равен брой гласове, какъвто е процесния случай,тогава директорът на РЗОК може да наложи санкция, като издаде „мотивирана заповед“, което обръща внимание върху обстоятелството, че директорът следва да изложи собствени мотиви, като за такива не могат да му послужат наличните в административната преписка, вкл. и тези, изложени в решението на Арбитражната комисия. Следователно тази процедура завършва с административен акт, наречен „заповед“, която подлежи на оспорване по реда на АПК, съгласно чл.76, ал.5 от АПК. Тази процедура, вкл. и участието на Арбитражната комисия, е предвидено при наличието на установени нарушения, за които следва и се налага санкция със заповед на директора на РЗОК. Нормативната уредба придава съществено значение на наличието на подадени в срока по чл. 74. ал. 4 от ЗЗО възражения срещу констатациите в протокола по чл. 74, ал. 3 от ЗЗО . Съгласно чл. 75, ал. 1 от 330 в случаите, когато тези констатации са оспорени от лечебното заведение - обект на проверката, директорът на РЗОК не пристъпва към издаването на заповед за налагане на санкции, а е длъжен да изпрати спора за разрешаване от Арбитражна комисия, чийто състав следва да се определи при спазване на изискванията на чл. 75, ал. 2, 3 и 4 от ЗЗО. Съгласно чл. 76, ал. 1 вр. ал. 2 от ЗЗО едва след потвърждаване от Арбитражната комисия на констатациите на длъжностното лице по чл. 72, аз. 2, директорът на РЗОК прилага санкциите, предвидени в договора между РЗОК и изпълнителя на медицинска или дентална помощ, като в този случай той действа изцяло в условия на обвързана компетентност. При условията на оперативна самостоятелност директора на РЗОК може да наложи санкциите в случаите, при които Арбитражната комисия не се произнесе с решение в срока по чл. 75, ал. 7 или при произнасянето й се получат равен брой гласове, поради което няма прието решение, както и когато съответните районни колегии на съсловните организации на лекарите не са посочили свои представители в сроковете по чл. 75. ал. 6 от ЗЗО за създаване на арбитражната комисия - в този смисъл са чл. 76, ал. 3 и 4 от ЗЗО. В конкретната хипотеза административният орган необосновано и незаконосъобразно е издал Заповед за налагане на санкции и като резултат е постановил незаконосъобразен административен акт. Вместо да обсъди възраженията на лечебното заведение , да изложи мотиви защо не приема тези възражения, административният орган се е задоволил да преповтори констатациите, обективирани в протокола за проверка, без да изложи конкретни съображения по направените от лечебното заведение възражения. Действително мотивите на административния акт могат да се съдържат било в самия акт, било отделно и в друг акт, съставен в процедурата по издаването на крайния акт, и на който административният орган изрично се позовава. Процесният случай обаче не е такъв, тъй като мотивите, съдържащи се в протокола от проверката, са оспорени от жалбоподателя и не е спазена предвидената в ЗЗО процедура по разглеждане на направените възражения. Това е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, опорочаващо в значителна степен оспорения административен акт и основание за неговата незаконосъобразност. Предвид изложеното съдът приема, че процесната заповед е издадена в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Допуснатото нарушение на процесуалните правила е от вида на съществените такива, което обуславя отмяната на издадената Заповед за налагане на санкции. По разноските По делото е направено искане от страна на жалбоподателя в процеса за присъждане на направените съдебно-деловодни разноски по представен списък на разноските. Като съобрази изхода на спора пред настоящата инстанция и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да се присъди сумата от 25.56 евро държавна такса и 410.00 евро адвокатско възнаграждение,общо в размер на 435.56 евро /четиристотин тридесет и пет евро и петдесет и шест евроцента/. По изложените мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 АПК съдът