Решение № 248 от 31.3.2026 г. на Районен съд - Бургас по дело № 43/2026 г.

наказателно дело № 20262120200043 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН. Образувано е по жалба на „ДК-Д.” АД, ЕИК ••••••••• срещу Наказателно постановление № 02-••••••• от •••••••• г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Бургас, с което на дружеството- жалбоподател на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 1 от КТ за извършено нарушение по чл. 136, ал. 3 от КТ му е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв. В жалбата се излагат възражения за незаконосъобразност, неправилност и немотивираност на обжалваното наказателно постановление. Оспорва се извършване на нарушението. Поддържат се допуснати нарушения на процесуалните правила при съставяне на АУАН и издаване на НП. Дружеството-жалбоподател, редовно уведомено не се явява представител. Административнонаказващият орган чрез процесуалния си представител юрисконсулт Н.-И. оспорва жалбата като неоснователна, моли наказателното постановление да бъде потвърдено, като счита за безспорно установено посоченото в НП нарушение. Сочи, че по отношение на настоящото нарушение неприложима е разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 КТ, тъй като нарушението е неотстранимо. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията на страните, намира за установено следното: От фактическа страна: В Дирекция „Инспекция по труда” гр. Бургас бил подаден сигнал за нарушаване на трудовото законодателство от дружеството-жалбоподател поради неизплащане на трудово възнаграждение на работника С.Я.А.. В тази връзка на свидетелката А. Д. на длъжност гл. инспектор в дирекцията било възложено да извърши проверка на представени от жалбоподателя документи. От представен трудов договор от •••••••• г. свидетелката Д. установила, че между жалбоподателя в качеството на работодател и лицето С.Я.А. е възникнало трудово правоотношение, по силата на което А. е бил назначен на длъжност „шофьор“. На •••••••• г. свидетелката Д. извършила проверка на представените документи, а именно пътен лист № ••••••• за автомобил „Мерцедес“ с рег. № •••••••, управляван от С.Я.А., с посочено време на излизане от гаража на •••••••• г. в 07:00 часа и време на прибиране в гаража в 20:30 часа; експедиционна бележка и декларация за съответствие № •••• от •••••••• г. в 07:47 часа автомобил „Мерцедес“ с рег. № •••••••, управляван от С.Я.А. за произведена смес за строителен обект в гр. Бургас, ж.к. „М.р.“; експедиционна бележка и декларация за съответствие № •••• от •••••••• г. в 08:53 часа автомобил „Мерцедес“ с рег. № •••••••, управляван от С.Я.А. за произведена смес за строителен обект в гр. Бургас, ж.к. „М.р.“; експедиционна бележка и декларация за съответствие № •••• от •••••••• г. в 18:23 часа автомобил „Мерцедес“ с рег. № •••••••, управляван от С.Я.А. за произведена смес за строителен обект в гр. Бургас, ж.к. „М.р.“; товарителница за обществен автомобилен превоз в страната № ••••••/•••••••• г. От проверените документи свидетелката Д. е констатирала, че лицето С.Я.А., назначен на длъжност „шофьор“ при жалбоподателя, на •••••••• г. е положил труд, като е изработил 13 часа и 30 минути при установено работно време от 8-часов работен ден. При така установеното свидетелката Д. съставила на •••••••• г. срещу жалбоподателя АУАН за извършено нарушение по чл. 136, ал. 3 от КТ. Впоследствие на •••••••• г. било издадено и наказателното постановление, предмет на обжалване в настоящото производство, с което на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Показанията на свидетелката Д. са обективни, логични, последователни и изцяло се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства. От правна страна: Жалбата е депозирана в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че при съставяне на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят отмяна на обжалвания акт. Обжалваното наказателно постановление и АУАН са издадени от компетентни органи (Заповед № 3-0864/17.10.2022 г. на изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по труда” и длъжността характеристика на актосъставителя), в сроковете по чл. 34 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Процесното нарушение, както и обстоятелствата, при които е извършено са описани в пълна степен. В НП изцяло е намерила отражение изложената в АУАН фактическа обстановка. В конкретния случай се касае за извършено нарушение по чл. 136, ал. 3 от КТ, която разпоредба предвижда, че нормалната продължителност на работното време през деня е до 8 часа. От представен в преписката трудов договор (л. 12 от делото) се установява, че дружеството-жалбоподател в качеството на работодател е възложило на •••••••• г. на работника С.Я.А. да изпълнява длъжността „шофьор“ на пълно работно време от 8 часа. Видно от пътен лист № ••••••• (л. 13 от делото) на •••••••• г. е предприел изпълнение на служебните си задължения на „шофьор“ на служебен автомобил „Мерцедес“ в 07:00 часа – времето на излизане от гаража, като е приключил работния ден в 20:30 часа – времето на прибиране на автомобила в гаража. Следователно установява се от фактическа страна по делото, че на •••••••• г. работникът С.А. е полагал труд 13 часа и 30 минути, при условие, че работното време съгласно чл. 136, ал. 3 КТ е до 8 часа, както е било отразено и в сключения трудов договор. При така установеното правилно контролният орган е възприел извършено от жалбоподателя нарушение по чл. 136, ал. 3 КТ, тъй като в качеството на работодател е възложил на работника С.А. да изпълнява трудовите си задължение извън регламентираното работно време от 8 часа, а именно изработени на •••••••• г. от А. 13 часа и 30 минути. В чл. 136а КТ законодателно е уредена възможност за работодателя да удължи работното време на работниците, но само при наличие на предвидените в разпоредбата причини и при спазване на стриктна процедура, а именно по производствени причини работодателят може с писмена заповед да удължава работното време през едни работни дни и да го компенсира чрез съответното му намаляване през други, след предварителна консултация с представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2. В настоящия случай не се доказва наличие на производствена необходимост на •••••••• г. работникът А. да отработи 13 часа и 30 минути, както не се установява и удълженият работен ден да е бил уреден със заповед на работодателя при предварително съгласуване с лицата, посочени в чл. 136а, ал. 1 КТ. Следователно налице е осъществен състав на нарушение по чл. 136, ал. 3 от КТ от жалбоподателя. За извършеното нарушение по чл. 136, ал. 3 от КТ АНО е приложил относимата санкционна норма на чл. 414, ал. 1 от КТ и на жалбоподателя е била наложена имуществена санкция в минимално предвидения размер от 1500 лв. Тук следва да се отбележи, че неприложим се явява привилегированият състав на чл. 415в от КТ, който предвижда пониски наказания за случаите, квалифицирани като маловажни. Изрично законодателят е предвидил, че за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лв. Според настоящият състав процесното нарушение не може да бъде отстранено, тъй като се касае за полагане на извънреден труд от работник в нарушение на регламентираното в чл. 136, ал. 2 КТ работно време и по тази причина правилно АНО не е приложил разпоредбата на чл. 415в. Съдът намира, че с така наложеното наказание в минимален размер от 1500 лева ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителя, както и генералната превенция за въздействие върху обществото. Предвид изложеното обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. С оглед извода на съда за неоснователност на жалбата, в полза на АНО следва да се присъдят претендираните разноски за възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да се приложи разпоредбата на чл. 63, ал. 5 ЗАНН, съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който препраща към Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 130 до 190 лв. С оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на АНО следва да се определи и присъди възнаграждение в размер на 150 лв. Така мотивиран, съдът