Решение № 957 от 9.3.2026 г. на Административен съд - Хасково по дело № 1874/2025 г.

Производството е по реда на чл.145 от АПК във вр. с чл.45, ал.4 от Закон за лечебните заведения и е образувано по жалба от ЕООД ХОСПИС ХАСКОВО – [населено място], в която се твърди, че заповедта за заличаване на лечебното заведение е неправилна и незаконосъобразна. Заповедта била връчена на адрес, който не бил вписан в Търговски регистър, нито представлявал такъв за кореспонденция. Оспорената заповед била издадена при съществено нарушение на материалните и процесуалните норми, липсвало основание за издаването на заповедта и имало несъответствие с целта на закона. Описаното в заповедта било неточно, обстоятелствата били различни, както и доказателствата. При проверката било установено, че на адреса на дейността имало ситуирана само една стая, липсвали пациенти, като се цитирал чл.28 от ЗЛЗ. Но в закона нямало нормативно изискване от колко стаи да се състои хосписът, както и да има пациенти към момента на проверката, а така нарушение на разпоредбата на чл.28 от ЗЛЗ не се доказвало. При съобразяване на разпоредбите на ЗЛЗ следвало да се заключи, че в хосписа се предоставя грижа, изразяваща се в специализирана медицинска помощ, предназначена за подпомагане на хора с термални заболявания – лица с прогресиращи и неизлечими заболявания. Този вид грижа е фокусиран върху облекчаването на болката и други симптоми, а не върху лечението на самата болест, като целта е да се подобри качеството на живот както за пациента, така и за неговото семейство. В оспорената заповед се твърдяло, че няма разкрити легла и че хосписът не функционира като ЛЗ с помещение или стационар за осъществяване на палиативни грижи за терминално болни пациенти. Дейностите по лечение на болен в дома му, когато състоянието налага това, се извършвали от вид ЛЗ, различно от хоспис, а именно: амбулатория за първична, за специализирана медицинска помощ или от амбулатория за здравни грижи. Но в Удостоверение №661/04.09.2000г. с промяна на обстоятелствата от 06.01.2014г., което било издадено на хосписа, ЛЗ било регистрирано като ХОСПИС ЗА ГРИЖИ ПО ДОМОВЕТЕ. Затова нямало как да разполага с помещение или стационар за осъществяване на палиативни грижи за терминално болни. Съгласно Писмо с рег.№94-1778 от 23.07.2013г. на Зам.министър на здравеопазването било възможно хосписът да е за грижи по домовете и да няма стационар. Методично указание №3/29.03.2000г. било актуално и към днешна дата и изводите в оспорената заповед не били правилни. В заповедта превратно се тълкували нормите , а и категорично не било установено да се осъществяват дейности в нарушение на регистрацията – чл.45, ал.1, т.3 от ЗЛЗ. Управителят и собственик на хосписа притежавал Диплома по специалност Здравна политика и мениджмънт в здравеопазването и Диплома за проф.квалификация Ръководител на здравни грижи и преподавател по практика в медицински колеж. Управителят е утвърдил Правилник за устройството, дейността и вътрешния ред на хосписа, в който било посочено, че хосписът се разкрива като структурна единица: За грижа по домовете. Наредба №1/08.02.2011г. касаела прилагането на здравни грижи, но не само в дома, и била в обсега на относителна автономност на изброените професионални групи. Изцяло голословно било твърдението, че осъществяваната дейност била в нарушение на регистрацията като ЛЗ. Не било доказано каквито и да били фактически и правни основания, които да са осъществени, за да се стигне до заличаване на регистрацията. Иска се отмяна на Заповед №РД-04-398 от 19.11.2025г. на Изп.Директор ИАМН, както и да бъдат заплатени направените по делото разноски. Ответникът – Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция Медицински надзор, счита жалбата за неоснователна. Видът на ЛЗ – хоспис, и неговата дейност били определени от закона. Претендират се направените по делото разноски. Съдът, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното: Със Заповед №РД-13-635 от 05.06.2025г. Зам.изпълнителен директор на ИАМН е определил комисия, която да извърши проверка на жалбоподателя, както и се определя срок за извършване на проверката. За резултата от проверката е съставен Констативен протокол КП-592/30.06.2025г., като няма спор, че дружеството има издадено Удостоверение за регистрация №661/04.09.2000г., ведно с промяна на обстоятелство от 06.01.2014г. – л.37 от делото, и осъществява дейност съгласно удостоверението. Съгласно същото дружеството е регистрирано като лечебно заведение: Хоспис за грижи по домовете, с предмет на дейност: хоспис – лечебно заведение по чл.10, т.5 от ЗЛЗ, в което медицински и други специалисти осъществяват палиативни грижи за терминално болни пациенти, както и предоставяне на социални услуги по реда на ЗСП – чл.28, ал.1 и ал.4 от ЗЛЗ, като представляващия управител притежава Диплома за висше образование по специалност Здравна политика и мениджмънт в здравеопазването и диплома за професионална квалификация Ръководител на здравни грижи и преподавател по практика в медицински колеж. При проверката е установено , че има утвърден от управителя Правилник за устройството, дейността и вътрешния ред, а съгласно п.І от правилника хосписът се разкрива като структурна единица: „За грижи по домовете…“, но при посещението на място /на адрес, посочен и в удостоверението/ проверяващите установили, че в хосписа няма разкрити легла и същият не функционира като лечебно заведение със стационар за осъществяване на палиативни грижи за терминално болни пациенти. Комисията е установила, че на адреса има само една стая. Направен е извод, че изложеното в Правилника не кореспондира с чл.28 от ЗЛЗ, което е установено и от проверката на място, поради което и е прието за констатирано нарушение от страна на хосписа на чл.28, ал.1 от ЗЛЗ, а съгласно чл.45, ал.1 от ЗЛЗ е прието, че от ИАМН следва да бъдат предприети действия по заличаване на регистрацията на ЛЗ. С констатациите в протокола е запознат управителя на дружеството – жалбоподател, като това не е спорен момент. До дружеството е изпратено и Уведомление по чл.26 от АПК за образуване на производство по заличаване на регистрация на ЛЗ РД-13-635 от 25.08.2025г. – л.23 от делото, като е определен 14-дневен срок дружеството да приведе регистрацията на ЛЗ в съответствие с изискванията на ЗЛЗ, както и е указано, че при непредприемане на действия лечебното заведение ще бъде заличено. В отговор на Уведомлението от дружеството е изпратено Уведомително писмо вх.№РД-13-635 от 12.09.2025г., като в същото са изложени съображения, че съгласно ЗЛЗ и Методично ръководство №3 имало различни тълкувания по въпроса за видовете структурни единици. Това ги поставяло в неблагоприятна позиция и изисквало време за уточняване на институционалните хипотези. Обсъжда се възможността за пререгистрация, което било възможно, но пък не предполагало предоставяне на социални услуги. В представената преписка са приложени Писмо рег.№94-1778 от 23.07.2013г. на Зам.министър на здравеопазването, както и Методично указание №3/29.03.2000г. за устройството и дейността на ЛЗ Хоспис. Във връзка с образуваното административно производство до жалбоподателя е изпратено и Писмо РД 13-635/18.09.2025г., в което се сочи определението за хоспис – чл.28, ал.1 от ЗЛЗ, в която разпоредба съгласно ДВ бр.59/2010г. е направено изменение. Относно методичното указание се сочи, че е приложимо по отношение редакцията на разпоредбата преди промяната, поради което е загубило своята правна сила. Изрично е разяснено, че специфичните грижи по домовете на лица с хронични инвалидизиращи заболявания, както е било записано в първата редакция на закона, се прехвърля като нормативна уредба в Закона за социалните услуги. Грижата за терминално болни пациенти била свързана с прилагане на лечение, независимо от неблагоприятната медицинска прогноза по отношение продължителността на живота и прилагането ѝ в дома на пациента не следвало да се осъществява от ЛЗ от вида на хоспис, докато извършването на друг вид дейност като грижа за терминално болните пациенти можело да се осъществява по ЗСУ, поради което и жалбоподателят като ЛЗ или трябвало да се преобразува в друг вид ЛЗ или след заличаването му да продължи дейност по ЗСУ. С оспорената Заповед №РД-04-398 от 19.11.2025г. на Изп.Директор ИАМН е прието, че ЕООД Хоспис Хасково осъществява дейност в нарушение на регистрацията си като лечебно заведение – хоспис / на адреса на дейност има ситуирана само една стая и липсват пациенти, няма разкрити легла и не функционира като ЛЗ с помещение или стационар за осъществяване на палиативни грижи за терминално болни пациенти/, поради което и на основание чл.45, ал.1, т.3 във вр. с ал.3 от ЗЛЗ е заличено лечебното заведение от Регистър на ЛЗ за извънболнична помощ и хосписите в ИА Медицински надзор. Заповедта е връчена на представляващия дружеството на 28.11.2025г. – Известие за доставяне, л.39. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168 ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното: Оспорването е насочено против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, от легитимирано лице с правен интерес – адресат на заповедта, чиито права са засегнати от този акт. Жалбата е подадена на 12.12.2025г., като актът е връчен на 28.11.2025г. – известие за доставяне, поради което, а и тъй като между страните няма спор относно просрочие, то жалбата следва да бъде счетена за постъпила в установения от закона срок по чл.149, ал.1 от АПК. Поради това съдът приема за жалбата, че е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Оспореният административен акт е издаден от материално компетентен орган, тъй като е в кръга на правомощията му съгласно разпоредбата на чл.45, ал.3 т.3 от ЗЛЗ – Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция Медицински надзор, като в тази връзка е и представения Трудов договор №РД-15-1328 от 26.09.2023г. /л.35/. Оспорената заповед е издадена в съответната писмена форма, съдържа ясна разпоредителна част, като са посочени релевантните факти и обстоятелства и приложимите в случая правни норми. Относно фактическите обстоятелства заповедта препраща и към съставения констативен протокол, с който жалбоподателят е запознат. В самата заповед са описани изрично релевантни за случая факти и обстоятелства, както и са направени съответните фактически и правни изводи. Не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, проявлението на които да е попречило на адресата на акта да се запознае с относимите в случая обстоятелства, както и да представи доказателства. Редът, по който се провеждат проверките на лечебните заведения, е уреден в Наредба №1 от 26.03.2019г. за условията и реда за извършване на проверки от Изпълнителна агенция "Медицински надзор". С оглед събраните по делото доказателства и безспорно установените факти съдът счита, че са изпълнени изискванията за започване на проверката по чл.7, ал.1, т.3 от Наредбата, както и са спазени правилата, уредени в чл.10 –15 от Наредбата. Процесната заповед е съответна и на материалния закон. Възражението на жалбоподателя, че не е установено нарушение, не може да бъде споделено, тъй като няма спор, че при проверката на адреса на дейност на хосписа е установено, че съществува само една стая и липсват пациенти, няма разкрити легла и там не се осъществява грижа за терминално болни пациенти. Според ЗЛЗ хосписът е вид лечебно заведение, посочен в чл.10, т.5, а съгласно разпоредбата на чл.28 от ЗЛЗ хосписът е лечебно заведение, когато в него медицински и други специалисти осъществяват палиативни грижи за терминално болни пациенти. Действително съгласно чл.28, ал.4 от ЗЛЗ хосписите – лечебни заведения, могат да предоставят социални услуги при условията и по реда на Закона за социалните услуги, но за да съществува като лечебно заведение всеки хоспис следва да осъществява дейността, за която е регистриран като лечебно заведение, т.е. да осъществява палиативни грижи за терминално болни пациенти. Като вид ЛЗ хосписите са уредени в Глава Пета от ЗЛЗ, а в Глава Трета и Четвърта – съответно, са уредени ЛЗ за извънболнична и болнична помощ, а самата разпоредба на чл.28 от ЗЛЗ изрично сочи мястото на дейността на хосписа – „в него“, а не в дома на пациентите. Като място на дейност на хосписа е посочен адрес, който именно е бил проверен, а там не е установено да има помещение или стационар за осъществяване на палиативни грижи за терминално болни пациенти. Дейността на хосписа не може да бъде осъществявана на друго и различно от посоченото като място на дейност, включително и в домове на болни, тъй като дейността по лечение на болен в дома му, не е регламентирана като такава, която да бъде осъществявана от лечебните заведения. Палиативните грижи са осъществявани само от лечебни заведения, които са лимитативно изброени в ЗЛЗ. Установеното от фактическа страна съставлява нарушение на условията, при който е извършена регистрацията на лечебното заведение – хоспис, доколкото няма спор, че в процесното ЛЗ не е осъществявана дейността, определяща лечебното заведение като хоспис – палиативни грижи за терминално болни. При тези констатации на проверяващите и при предоставената възможност на дружеството да извърши пререгистрация, съобразена със ЗЛЗ, и като се установи, че няма последващи действия от дружеството за промяна на вида лечебно заведение, то правилно административният орган е пристъпил към заличаване на основание чл.45, ал.1, т.3 във вр. с ал.3 от ЗЛЗ. В случая следва да се има предвид, че още с пар.72., ал.1 /Изм. - ДВ, бр.98 от 2010г., в сила от 14.12.2010г./ от ПЗР към ЗИД ЗЛЗ е разпоредено хосписите, които не отговарят на изискванията на чл.28, да приведат дейността си в съответствие с изискванията на закона и да подадат документи за промяна на издадените удостоверения за регистрация до съответния регионален център по здравеопазване в срок до три месеца от влизането в сила на този закон. Удостоверението за регистрация на жалбоподателя е издадено на 04.09.2000г., а в него изрично е посочено, че мястото на дейност и че предметът на дейност лечебно заведение, хоспис, в което медицински и други специалисти осъществяват палиативни грижи за терминално болни пациенти, както и предоставяне на социални услуги по ЗСП. При липсата на условия за осъществяване на основната и определяща лечебното заведение дейност – палиативни грижи, то осъществяването само на социални услуги по ЗСУ, определя дейността на жалбоподателя като такава, която е в нарушение на регистрацията по ЗЛЗ. Освен това установеното нарушение на условията на регистрацията не е нарушение по смисъла на посоченото в чл.16 от Наредба №1 от 26.03.2019г., т.е. не е установено административно нарушение и не е съставен АУАН по реда на ЗАНН, а съгласно чл.17, ал.1, т.1 от същата Наредба в зависимост от вида и характера на констатираните нарушения изпълнителният директор на агенцията може само да заличи регистрацията на ЛЗ, без да има издаване на наказателно постановление. При издаване на оспорената заповед е спазена законовата цел – осъществяване на контрол върху устройството и дейността на лечебните заведения в Република България, които професионално и отговорно да задоволяват потребностите на населението от достъпна извънболнична и болнична медицинска помощ. Поради изложеното жалбата се явява неоснователна и следва да се отхвърли, тъй като за оспорената заповед липсват отменителни основания по смисъла на чл.146 АПК. При този извод относно спора в полза на ответника следва да се присъдят разноски в размер на минималния размер юрк.възнаграждение, предвиден в чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ – 102,26 евро. Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът