Решение № 310 от 19.2.2026 г. на Административен съд - Шумен по дело № 77/2026 г.

Производство по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), образувано по касационна жалба от „А1 България“ ЕАД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], чрез пълномощник гл. юрисконсулт П. Ш., срещу Решение №346/05.12.2025 г., постановено по АНД №1863/2025 г. по описа на Шуменски районен съд. Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушения на материалния и процесуалния закон, както и явна несправедливост на наложеното наказание. Касаторът счита, че в постановеното решение съдът не е отчел допуснатото нарушение при издаване на НП, а именно органът не е взел предвид възражението на касатора срещу АУАН. Навеждат се и доводи за неправилно тълкуване и приложение на разпоредбите на ЗПЦСЦУПС, предвид обстоятелството, че касаторът не е извършил вмененото му нарушение, с оглед събраните по делото доказателства. В тази връзка в касационната жалба е направено искане атакуваното решение да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане с оглед назначаване на експертиза, тъй като съдът е приел, че повредите телефона е възможно да са получени и при транспортиране на апарата и предаването му на Сервиза. Изложени са и аргументи за приложение на чл.28 от ЗАНН. На тези основания касаторът моли съда да постанови съдебно решение, с което да отмени атакуваното Решение на РС [населено място] и да върне делото за ново разглеждане, или съответно да постанови друго такова по съществото на спора като отмени НП №В-007627/21.07.2025 г. на ИД Началник на Териториалните отдели за област Варна, Добрич, Шумен със седалище [населено място] към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, както и да присъди юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответната страна ИД Началник на Териториалните отдели за област Варна, Добрич, Шумен със седалище [населено място] към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, редовно призована, не изпраща представител и не представя писмено становище по касационната жалба. Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна - участник във въззивното производство, в законния срок, до компетентния съд, което я прави допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения: С атакуваното решение РС [населено място] е потвърдил НП №В-007627/21.07.2025 г. на ИД Началник на Териториалните отдели за област Варна, Добрич, Шумен със седалище [населено място] към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на касатора на основание чл.70 от Закона за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки /ЗПЦСЦУПС/, за нарушение на чл.34 ал.1 от ЗПЦСЦУПС, е наложена имуществена санкция в размер на 500.00 лв. За да достигне до този правен извод съдът е приел за установено от фактическа страна, че закупеният от потребителя Х. мобилен телефон на 24.04.2023 г. от магазин на касатора, е проявил дефект – проблем със зареждането. Потребителят е предявил рекламация на 26.02.2025 г. под №RMSH05459220, като телефонът марка Samsung, модел "A52S" е приет с документ за сервизно обслужване, в който повредата е описана като „проблем със зареждането“, а като състояние при приемането е описано „запазен, отлично състояние“. Установено е, че мобилния апарат бил върнат на потребителя, неприведен в съответствие с договора за продажба, като съгласно Решение за рекламация и удостоверяване за извършен ремонт от 05.03.2025 г., търговецът "А 1 България" ЕАД е приел рекламацията за неоснователна, не е признал гаранцията и отказъл да отремонтира телефона гаранционно /безплатно/, а е изискал от потребителя за ремонта заплащане на 260 лева с ДДС, с мотива "Неправилна употреба". На 11.03.2055 г., по повод жалбата на потребителя, е извършена проверка на търговския обект. Дружеството-касатор е представило на проверяващите лица становище, с което поддържа отказа си от гаранционен ремонт на телефона, но не е представило доказателства, че дефектът се дължи на „неправилна експлоатация“. Във връзка с констатациите на дружството – касатор е съставен АУАН №007627/15.04.2025 г., за това, че търговецът "А1 България" ЕАД [населено място] не е изпълнило административното си задължение, ремонтът или замяната на стоката да извърши безплатно в разумен срок, считано от уведомяването на продавача от потребителя за несъответствието и без значително неудобство за потребителя, с което на 05.03.2025 г. в [населено място] е нарушил изискванията на чл.34 ал.1 от ЗПЦСЦУПС. Въз основа на така съставения акт, е издадено и процесното НП, с което на касатора е била наложена имуществена санкция в размер на 500 лева на основание чл.70 от ЗПЦСЦУПС, за нарушение на чл.34 ал.1 от ЗПЦСЦУПС. Въз основа на така установената фактическа обстановка решаващият съд е приел, че НП е издадено от компетентен орган и в хода на административно наказателното производство не са допуснати нарушения на административно-производствените правила, водещи до неговата отмяна. След преценка на доказателствения материал, съдът е приел за безспорно установено, че дружеството е нарушило разпоредбата на чл.34 ал.1 от ЗПЦСЦУПС, поради което правилно е ангажирана отговорността му по чл.70 от ЗПЦСЦУПС. В мотивите си решаващият съд е изложил и аргументи за липса на основание за приложение на чл.28 от ЗАНН. Настоящата касационна инстанция приема, че решението на РС [населено място] е законосъобразно, тъй като въз основа на събраните пред него доказателства, съдът е достигнал до правилно установена фактическа обстановка и до правни изводи, които съответстват на материалния закон. Решаващият съд е събрал и и преценил както поотделно, така и в тяхната съвкупност относимите писмени и гласни доказателства, което е спомогнало делото да бъде изцяло изяснено от фактическа страна. Решението е постановено от фактическа страна на база събраните доказателства, които кореспондират помежду си, като съдът е изпълнил задължението си, разглеждайки делото по същество, да установи дали е извършено нарушение (което в хода на съдебното производство се е доказало по несъмнен начин) и обстоятелствата, при които е осъществено. В тази връзка неоснователно е искането на касатора решението да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане, за да може касатора да иска назначаване на експертиза пред въззивната инстанция. В производството по реда на чл.63в от ЗАНН касационната инстанция осъществява съдебен контрол върху обжалваното съдебно решение и при установени факти от решаващия съд. За да се иска връщане на делото за ново разглеждане, следва касаторът да обоснове това си искане с допуснати от решаващия съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, включително и необоснованост, но на база събраните пред РС доказателства. В случая касаторът не е поискал пред РС назначаване на експертиза, както и атакуваното решение е постановено въз основа на установените от съда факти, съобразно събраните доказателства. Ето защо това искане е неоснователно. Шуменският административен съд намира за неоснователен и доводът на касатора за липса на доказателства, обосноваващи наличието на визираното в АУАН и НП нарушение. Видно от обстоятелствената част на наказателното постановление, на търговеца е наложена имуществена санкция за това, че не е изпълнил административното си задължение ремонтът или замяната на стоката да извърши безплатно в разумен срок, считано от уведомяването на продавача от потребителя за несъответствието и без значително неудобство за потребителя, с което е нарушил изискванията на чл.34 ал.1 от ЗПЦСЦУПС, осъществявайки административно-наказателния състав, визиран в чл.70 от ЗПЦСЦУПС. В случая релевантните факти, обуславящи състава на нарушението са безспорно установени – налице е надлежно предявена рекламация и обективиран отказ на търговеца да извърши ремонт или замяната на стоката безплатно в разумен срок, считано от уведомяването на продавача от потребителя за несъответствието и без значително неудобство за потребителя и който отказ е изцяло необоснован. В тази връзка РС е отбелязал в мотивите на решението, че съобразно Документ за сервизно обслужване към рекламация № RMSH05459220 от 26.02.2025 г., за телефона в момента на предявяване на рекламацията относно състоянието му е вписано следното: "Запазен, отлично състояние", без да е описано механично повреден, изкривен дисплей и замърсена букса за зареждане, което по твърдение на касатора е довело до повредата на апарата. Изкривяването на дисплея и замърсяването на буксата за зареждане е било открито в последствие, като същото би могло да бъде причинено от неправилно съхранение, транспорт или от други действия от служители на дружеството – жалбоподател или на оторизирания сервиз. Правилно и законосъобразно въззивният съд е приел, че не са ангажирани каквито и да е доказателства, че повредата на телефона да е в резултат на неправилна употреба /претоварване, механични повреди, удар или други фактори извън допустимите граници/, доколкото липсват такива констатации от приемащия рекламацията, служител на търговеца. След като не е доказано по категоричен начин, че дефектите, които показва закупената стока, се дължат на неправилна експлоатация или съхранение от потребителя, търговецът е длъжен да изпълни задължението си по чл.34 ал.1 от ЗПЦСЦУПС. Касационната инстанция намира за неоснователно твърдението на касатора, че е допуснато нарушение на чл.57 ал.1 от ЗАНН при издаване на НП, доколкото в санкционния акт не е било обсъдено възражението на касатора срещу АУАН, тъй като посочената разпоредба не предвижда такова задължение за наказващия орган. Искането на касатора за приложение на чл.28 от ЗАНН е било предмет на проверка и от въззивния съд, които мотиви настоящата касационна инстанция възприема изцяло, а именно, че не са налице основания за приложение на института „маловажен случай“ и препраща към тях, на основание чл.221 ал.2 от АПК. От така установеното фактическо и правно положение, Шуменският административен съд намира, че въззивният съд е приложил правилно материалния закон, при съблюдаване на съдопроизводствените правила, като липсва касационно основание за отмяна на неговото решение, поради което касационната жалба е неоснователна, а решението на Районен съд град Шумен като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. Ответната страна не претендира разноски, поради което такива не следва да бъдат присъдени. Водим от горното, Шуменският административен съд