Решение № 5221 от 30.7.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 5363/2025 г.

Предявен e иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр.1 ЗЗД, а в условията на евентуалност чл. 55, ал.1, пр.2 от ЗЗД. Производството е образувано по подадена от А. В. Д., родена на ••••••••., гражданин на Филипините, против Н. С. С., с ЕГН: ••••••••, искова молба с предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 179393 евро, като получена чрез банков превод на 14.05.2020г. без основание, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба на 12.05.2025г. до окончателното плащане, а при евентуалност се предявява иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр.2 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 179393 евро, като получена чрез банков превод на 14.05.2020г. поради неосъществено основание - липса на закупен апартамент. Претендира разноски. В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявения иск се оспорва. От страна на ответника са направени възражения за нередовност на исковата молба, които настоящия състав намира за неоснователни. Счита предявените искове за неоснователни. Ответникът не оспорва, че на 14.05.2020г. А. В. Д., майка на бившата съпруга на ответника К.Д.Р.-С., е превела по сметката му в „Райфайзенбанк България“ ЕАД сумата 179393 евро, но твърди, че основанието за превод на сумата е финансовото подпомагане и задоволяване на нуждите на семейството на дъщерята на А. В. Д.. Посочва, че сумата е изразходвана за финансово подпомагане на дъщерята на ищцата К.Р. и на внука й С.Р. С., както и на цялото семейство; подаръци и почивки до екзотични дестинации по искане на бившата съпруга на ответника, до които е пътувало семейството му, а в някои случаи и самата ищца; погасяване на кредити за закупено през 2018 г. жилище в гр.София, което е продадено през м.октомври 2021 г.; покупка на гараж и паркомясто, заедно с идеални част от поземлен имот съгласно нотариален акт № 37 т. II рег.№ 04408 дело 224/ 20.05.2020 г. на нотариус М.К. в района на PC София; закупуване на лек автомобил Пежо 2008, който впоследствие е продаден и са закупувани други автомобили; финансово подпомагане на фирмата на ответника „Инфлуенс вайбс" ЕООД, с ЕИК 205852546, управител на която през периода 09.10.2019 г. до 8.04.2021 г. / през който е направен процесния превод на сумата 179393 евро/, е била дъщерята на ищцата К.Р. С. и др. Оспорва се и предявения в условията на евентуалност иск. Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното: С протоколно определение от 10.03.2026г. е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните на обстоятелството, че на 14.05.2020г. по банковата сметка на Н. С. С. е преведена сума в размер на 179393 евро от ищцата А. В. Д.. С протоколно определение от същата дата, на основание чл.183, ал.1 ГПК е изключено от доказателствата по делото платежно нареждане от 14.05.2020г. за превод на сумата от А. В. Д., поради което вписаното в документа основание за превода „закупуване на жилищна сграда“ не следва да се приема за установено по делото. Видно от представеното от Н. С. С. извлечение от банковата му сметка, сумата 179393 евро е постъпила по сметката му на 14.05.2020г., но вписаното „Детайли на плащането“ не може да се приеме за установяване на основание на превода доколкото отбелязаната информация е на английски език, без съответния превод и представлява опосредено отбелязване на основание. Без по делото да е прието като доказателство платежно нареждане за превод на сумата 179393 евро, от което да е видно основанието за превода, не може да се установи истинността на кореспондиращото отразяване в документите на банката получател на превода. Следователно от представените по делото документи не може да се установи наличието на основание за извършеното преминаване на средства от патримониума на ищцата А. В. Д. в този на ответника Н. С., което да съществува към момента на превода. От страна на ищеца се твърди, че към момента на извършване на превода, между страните не са съществували облигационни отношения, от ответника също не се твърди наличие на облигационни отношения, а изпълнение на нравствен дълг по смисъла на чл.55, ал.2 ЗЗД. Твърди се, че ищцата е заплатила сумата, за да подпомогне дъщеря си и семейството й. Не е спорно по делото, а се установява и от представените Удостоверение за сключен граждански брак, Удостоверения за раждане, Писмен отговор и насрещна искова молба по гр.д.№852/2024г. по описа на РС-гр.Велико Търново и Клетвена декларация за издръжка, че на 31.08.2016г. е сключен граждански брак между К.Д.Р., дъщеря на А. В. Д. и Н. С. С., от който брак са родени децата им С.-Р.Н. С. /23.09.2017г./ и Н.К.Н. С.а /31.10.2023г./, както и, че бракът им е прекратен по настояще. В Писмен отговор и насрещна искова молба по гр.д.№852/2024г. по описа на РС-гр.Велико Търново дъщерята на ищцата К.Д.Р. посочва, че майка й ги е подпомагала финансово, като е предоставяла средства, с цел да осигури бъдещето на внука си, но това е изявление на лице, различно от А. В. Д. и не я обвързва, като не може и да се приеме за признание на неизгоден за страната факт, доколкото не изхожда от нея. По отношение на представената клетвена декларация за издръжка /на стр.62 от делото/, същата е предоставена за нуждите на различно производство, като изявлението на А. В. Д., че издръжката на дъщеря й зависи предимно от нея, като нейна майка, не може да се приеме за признание на неизгоден факт по настоящето производство. С декларацията А. В. Д. посочва, че издържа дъщеря си, но това изявление сочи единствено, че тя като цяло е подпомагала дъщеря си, но не означава, че е дала конкретните средства в размер на 179393 евро за тази издръжка, още повече, че са преведени по сметка на лице, различно от дъщеря й. С оглед на представените по делото доказателства, не може да се приеме, че ответната страна установява конкретно основание за превод на сумата. Основанието следва да съществува към момента на извършване на престацията, а не да се установява с последващи действия на получилия я. Поради това ирелевантно за спора е какви покупки е извършил ответника след получаване на средствата, като разходването на средствата по негово усмотрение не може да придаде основание на превода на сумата. Дори да се приеме, че процесната сума е предоставена за посрещане на нуждите на семейството, това не означава, че превода има определено основание, доколкото предоставянето на средства за подпомагане на семейството на пряк родственик може да бъде извършено на различни основания – дарение, заем, друг ненаименован договор. По делото обаче страните не спорят, че между тях не съществува облигационно отношение, поради което дори и да се приеме, че сумата е предоставена за подпомагане на семейството, то основание отново не е установено. Съгласно чл. 55, ал. 2 ЗЗД не може да иска връщане на даденото онзи, който съзнателно е изпълнил свой нравствен дълг. Когато се установи съзнателно изпълнение на нравствен дълг, тогава даденото не е без основание и не може да се претендира връщането му. Съзнателното изпълнение на нравствения дълг представлява в случая основание. Нравственият дълг по чл. 55, ал. 2 ЗЗД няма правен характер, а представлява морално задължение, произтичащо от установените в обществото морални норми и ценности. За да се приложи изключението по чл. 55, ал. 2 ЗЗД, е необходимо да са налице две кумулативни предпоставки: първо, да е налице обективно съществуващ нравствен дълг, и второ, този нравствен дълг да е бил съзнателно изпълнен от платеца. В теорията и практиката са давани различни примери за нравствен дълг – плащането на чужда издръжка, издържането на единия болен съпруг от другия, плащане на издръжка на собствено, но непризнато дете, осигуряване на грижи при социално значими нужди. Обективността на нравствения дълг означава, че той е признат от обществото като морално задължение, което съответства на утвърдени морални норми и ценности. Съзнателността на изпълнението означава, че платецът е бил наясно, че изпълнява именно такова морално задължение, и е действал с намерението да го удовлетвори. Съзнанието за нравствен дълг следва да се разграничава от намерението на даващия. Изпълнението на нравствен дълг не е равнозначно на дарствено намерение, като и основанието за изпълнение на нравствен дълг следва да съществува по отношение на получилия престацията. Безспорно се установи кръвното родство между ищеца и бившата съпруга на ответника, поради която и страните по делото са били в отношения на сватовство по смисъла на чл. 76 от СК, към момента на превода на сумата. Сватовството е юридически дефинирана и призната от закона връзка, която не е кръвна и в този смисъл не става дума за същинско родство по произход. Поради тази причина "родството по сватовство" има значение само в изрично признатите от закона случаи /чл. 76, ал. 5 СК/. За това по принцип е пресилено да се приеме, че между роднини по сватовство изобщо може да съществуват задължения от категорията "нравствен дълг". Но дори да е така, за тяхното пораждане и обективно съществуване трябва да има сериозни житейски причини и фактически основания. Такива не се установяват по делото, доколкото ответникът е в работоспособна възраст, установява се, че е упражнявал и търговска дейност чрез юридическо лице, не се установява влошено здравословно състояние на член на семейството, изискващо средства или друго обществено прието основание за предоставяне безвъзмездно на средства. Такова основание не се установява и от показанията на свидетелката М.И.-С.а доколкото тя посочва, че А. В. Д. е имала общо намерение да подпомага финансово дъщеря си, за да има тя по-добър живот поради нежеланието й да работи, но не свидетелства за лично впечатление и възприятие на конкретно изявление на ищцата, касаещо сумата 179393 евро. Свидетелката изрично заявява, че не е говорила с А. В. Д. след превода на процесната сума и не я е питала защо им я е предоставила. От показанията на свидетелката е видно, че семейството е водело луксозен живот, като К.Д.Р. е разходвала повече средства от тези, с които са разполагали. Начина на живот обаче не е основание, обществено приемливо за определяне, че някой се явява в нужда, нито, че са на лице житейски причини за предоставяне на средствата. От показанията на свидетелката не се установява и намерението на ищцата в конкретния случай, поради което липсват доказателства за установяване на това, че А. В. Д. е превела сумата като съзнателно е изпълнила морално задължение. Поради изложеното предявения иск следва да се уважи на главното въведено основание. Относно разноските: При този изход на спора, право на разноски има ищеца, като същия претендира и доказва извършването на разноски за заплатена държавна такса в размер на 7175,72 евро и 1000 евро заплатено адвокатско възнаграждение, които му се следват. Така мотивиран, съдът