Решение № 372 от 21.4.2026 г. на Районен съд - Горна Оряховица по дело № 863/2026 г.

Производство по реда на чл.8,т.1 във вр. чл.4,ал.2 от Закона за защита от домашното насилие. Постъпила е молба за защита от домашното насилие от В. Х. Е. с ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: гр. Л. депозирана по реда на чл.8,ал.1,т.1 във вр. чл.4,ал.2 от Закона за защита от домашното насилие, чрез началника на РУ – Горна Оряховица, против И. С. И. с ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: гр. Л. В молбата се сочи, че молителката живее в гр. Л. заедно със сина си И. С. И., роден на 14.01.1980 г. Твърди, че системно е подложена на психически тормоз от сина си, който й се заканва, че ще я убие, ще я затрапи и ще й извади червата. Допълва, че И. от около 10 години не работи постоянно на трудов договор, като започва работа на различни места и след това напуска. Посочва, че така се е случило преди около 1 - 2 години, когато той не й говорел и не излизал от дома им; казвал, че не може да си намери работа и че тя е виновна за това. Заявява, че домът, в който живеят в гр. Л., е наследствен и дял от него има молителката, дъщеря й Цветелина, която живее в гр. Г.О., и И., който иска да му наплати дяла, а молителката няма тази възможност. Сочи също, че два пъти е подавала молба до РС - Горна Оряховица за издаване на ограничителна заповед, но И. обещавал в съдебно заседание, че няма да я тормози, и тя тогава оттегляла подадените молби. Заявява, че през 2025 година подала жалба спрямо И., като след престой от 10 дни от него в психиатрията в с. Церова кория и проведено дело в съда, се установило, че той няма психични проблеми. Посочва, че през 2025 година И. работил около шест месеца в чужбина, и когато не бил в Б., нямало проблем; през месец октомври 2025 година той се прибрал и на 09.01 2026г. отново заминал за чужбина, като тя не знае в коя държава е пребивавал. Твърди, че оттам й се обаждал и имало отново обиди по неин адрес, без да го провокира. Заявява, че на 03.02.2026 г., около 23:30 часа, И. се прибрал от чужбина; вечерял и нямало проблеми с него. Молителката му казала, че си ляга, и малко след като си легнала, чула някакъв шум от гипсовите фигури, които се намират на тавана в коридора. Попитала ответника какво прави, а той й казал: „Ей сега ще видиш какво ще стане, като падне това нещо отгоре“. Ответникът отишъл да пали печката, но започнал да хвърля дървата в коридора. Молителката се стреснала от тези негови действия, взела дрехи от първа необходимост и напуснала жилището, където живеят. Добавя, че от 03.02.2026 г. до момента на подаване на молбата ответникът не й се обажда. Не смее да се прибере в общия им дом, тъй като изпитва голям страх от него и не знае как ще реагира той. Твърди, че на 02.03.2026 г. се обадила на И. и му казала, че иска да се прибере в жилището им, но той й отговорил да не си помисля да се прибере и да върви, където иска. Допълва, че когато напуснала дома си на 03.02.2026 г. И. й казал, че ще я убие и ще я преследва, докато е жива. Заявява, че от 03.02.2026 г. до настоящия момент пребивава на друго място, като иска да се прибере в дома си. Желанието й е И. да не й отправя обиди и закани, както и иска да бъде отстранен от обитавания от тях имот, но не знае дали ще отиде да живее там, тъй като изпитва страх от него. Счита, че синът й изпитва злоба към нея. Моли съда да издаде заповед за незабавна защита с посочените по-горе мерки, тъй като чувства заплаха за живота и здравето си. В съдебно заседание, молителката В. Х. Е. поддържа изцяло молбата си. Заявява, че след издаването на заповедта за незабавна защита по делото ответникът продължава да живее в общото им жилище, а тя пребивава при с. Д.. Посочва, че се страхува от ответника и живее в постоянен стрес и тормоз. Иска той да не й създава неприятности, да не стават конфликти и да не се разправя с нея. Моли съда да издаде постоянна заповед за защита. В съдебно заседание, ответникът И. С. И. с ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: гр. Л. редовно призован, не се явява. Чрез пълномощника си – адвокат М. Б. от ВТАК, оспорва молбата изцяло като неоснователна и недоказана. Не оспорва родствените връзки между страните, както и че живеят на един и същ адрес. Счита, че твърденията на молителката за отправени към нея заплахи от ответника за саморазправа и убийство не са доказани. Излага доводи, че между страните има сериозен семеен кофликт и стари напрежения, които не индивидуализират конкретен акт на домашно насилие Излага съображения. Обръща внимание, че оценката на риска е само повишена, а не висока или екстремна. Моли съда да отхвърли молбата като неоснователна. Съдът, след като разгледа молбата и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното: От изисканите от съда и приложени по делото справки от НБД „Население“ от 06.03.2026г., се установява и страните не спорят, че молителката В. Е. е вдовица и е с регистрирана на постоянен и настоящ адрес в гр. Л. като ответникът И. С. И. е неин син, същият е неженен и е с регистриран постоянен и настоящ адрес в гр. Л., ул. Т.Х.. Страните не спорят и от цитираните писмени доказателства се установява, че молителката и ответникът живеят в общо жилище на горепосочения адрес, което е в режим на съсобственост между молителката (4/6 идеални части), ответника (1/6 ид.част) и дъщерята на първата и сестра на втория Ц.И.А. (1/6 ид.част). Видно от писмените материали, съдържащи се в полицеска преписка рег. № 268р- 5557/05.03.2026г. на РУ-Г.Оряховица, на 04.03.2026г. в приемната на гр. Л. при РУ - Горна Оряховица се явило лицето В. Х. Е., която заявила, че желае да подаде молба до РС - Горна Оряховица за налагане на спешни мерки по ЗЗДН, като заявила, че живее в гр. Л. заедно със сина си И. С. И., който я подлага на психически тормоз и се заканва, че ще я убие, ще я затрапи и ще й извади червата. Видно от приложената докладна записка и писмени обяснения, снети в хода на проверката, И. искал да му наплатят дяла от жилището, а молителката няма тази възможност. От писмените материали, приложени в полицейската преписка, се установява, че през 2025 година И. работил около шест месеца в чужбина; през месец октомври 2025 година се е прибрал от чужбина, а на 09.01.2026г. той отново е заминал за чужбина, откъдето се обаждал на Е. и отправял обиди по неин адрес, без тя да го провокира. Видно от приложената докладна записка и от писмените обяснения, на 03.02.2026г., около 23:30 часа, И. се е прибрал от чужбина, вечерял, Е. му казала, че си ляга, но след като си легнала, чула шум от коридора, попитала сина си какво прави, а той й казал, че ще види какво ще стане, като падне това нещо отгоре; И. отишъл да запали печката, но започнал да хвърля дървата в коридора. От писмените материали, приложени по полицейската преписка, се установява, че Е. се стреснала от тези негови действия, взела си дрехи от първа необходимост и напуснала жилището, като при напускането И. й казал, че ще я убие и ще я преследва, докато е жива; от 03.02.2026г. до настоящия момент И. не й се е обаждал, а тя не смее да се прибере в общия им дом, тъй като изпитва голям страх от него и не знае как ще реагира. Видно от писмените доказателства, приложени по полицейската преписка, на 02.03.2026 г. Е. се обадила на И., като му казала, че иска да се прибере в жилището им, но той й отговорил да не си помисля да се прибере в дома им и върви, където иска. Данните по делото сочат, че от 03.02.2026 г. до сега Е. пребивава на друго място, като иска да се прибере в дома си, но изпитва страх от сина си и не иска той да й отправя обиди и закани. Видно от материалите, съдържащи се в полицеската преписка, на 04.03.2026 г. е установено лицето И. С. И., който заявява, че не е упражнявал физически и психически тормоз спрямо В. Е., че всичко е инсинуация от нейна страна; според И., когато се е прибрал от чужбина, е установил, че жилището, което обитават съвместно с майка си, е в окаяно състояние, не се поддържа никаква хигиена и чистота; че не е възникнал конфликт с майка му, когато се е прибрал от чужбина, а тя сама се е изнесла от дома им, без да му даде обяснение; И. заявява, че не й е ограничил достъпа до имота и няма нищо против тя да се прибере. В хода на полицейската проверка по случая на В. Е. е предоставена информация за пострадало лице от домашно насилие, от нея е подписан протокол, че желае да подаде молба до PC - Горна Оряховица за издаване на заповед за незабавна защита, както и е попълнена лично от нея декларация по чл.9,ал.3 от ЗЗДН. Видно от полицейската преписка, от извършителя е снето писмено сведение по случая, същият е предупреден с протокол за полицейско предупреждение от 04.03.2026 г. на основание чл.65 от ЗМВР. Полицейската проверка установява, че от 2017 година до настоящия момент са подавани жалби от страна на В. Е. против И. И., които преписки са докладвани в ТО Горна Оряховица при РП Велико Търново; подавани са молби до РС - Горна Оряховица, като са издавани заповеди за незабавна защита, но впоследствие в съдебно заседание по желание на Е. същите са отменени; през 2025 година е образувано дело в РС Горна Оряховица по Закона за здравето, като след десетдневен престой на И. в ДПБ с. Церова кория е установено, че лицето няма психично заболяване; образувано е гражданско дело 2990/2024г. по ЗЗДН, което впоследствие е прекратено и е отменена издадената заповед за незабавна защита; последно е депозираНа жалба с Рег. № 268000-1506/2026г. до РУ – Г. Оряховица против И., която е присъединена по ДП № 90/2026г. по описа на РУ – Г. Оряховица, образувано по чл.144,ал.3,т.1 и т.3 от НК. Видно от приложената по делото справка от гражданското деловодство при ГОРС, след извършена проверка в ЕИСС е открито образувано друго съдебно производство по реда на ЗЗДН между страните – гр.дело № 2990/2024г. по описа на ГОРС. От цитираната справка се установява също, че срещу И. е образувано ЧНД № 5/2025. по описа на ГОРС. Видно от приложеното гр.дело № 2990/2024г. по описа на ГОРС, същото е образувано по молба на В. Х. Е. срещу И. С. И. за осъществяване на системен психически и физически тормоз спрямо нея през 2024г., както й нанеси удари по тялото, отправени заплахи и обиди на 15.12.2024г. В хода на съдебното производство е издадена заповед за незабавна защита № 78/20.12.2024г., с която на И. са наложени мерките по чл.5,ал.1,т.1, т.2, т.3 от ЗЗДН. С протоколно определение от 04.02.2025г., съдебното производство е прекратено на основание чл.232 от ГПК, поради оттегляне на молбата за защита от молителката В. Е., а издадената заповед за небавна защита № 78/20.12.2024г. е обезсилена. Видно от писмените материали по приложеното ЧНД № 5/2025г. по описа на ГОРС, с Решение № 6/23.01.2025г., влязло в законна сила на 31.01.2025г., съдът е оставил без уважение като неоснователно предложението на ВТРП с правно основание чл.157 от ЗЗ за задължително настаняване и лечение на И. С. И., поради липса на предпоставките на чл.155 във вр. чл.146,ал.1,т.1 и т.2 от ЗЗ, като съдът е приел, че според приложената съдебнопсихиатрична експертиза, И. страда от смесено разстройство на личността, което състояние е породено в развитието, проявява се в детството и юношеството и продължава в зряла възраст, което не е психично заболяване в тесен смисъл на думата. От приложената по делото справка за съдимост от 06.03.2025г., се установява, че молителката не е осъждана, но ответникът е осъждан с влязла в сила присъда за извършено от него престъпление от общ характер по чл.129,ал.1 от НК. Видно от приложената справка № 1640/2026г., изд. на 11.03.2026г. от ВТРП и приложените към прокурорски постановления и обвинителни актове, същата потвърждава данните за образуваните наказателни производства и преписки срещу И. И., една от които е приключила с влязла в сила присъда, друга - еднократно предложение за настаняване за принудително лечение по реда на ЗЗ, а останалите - за предизвикване на скандали и нанасяне на леки телесни повреди на роднина на И. – Е.Е., и по отношение на молителката, прекратени поради липса на извършено престъпление от общ характер. Видно от постъпилата по делото справка изх. № 238/11.03.2026г., изд. от ЦПЗ – Велико Търново“ ЕООД гр. В.Търново, В. Е. и Ив. И. не се водят на психиатричен отчет в ЦПЗ – В.Търново. Видно от показанията на свидетеля Ц.И.А. /дъщеря на молителката и сестра на ответника/, това положение продължава повече от 20 години; докато баща й бил жив, пак имало психически тормоз, но майка й имала закрила; тогава имало обиди, заплахи и агресия най-вече към майка й, но имало агресия и към баща й, също и към нея; имало обиди и заплахи и по телефона. Свидетелката установява, че сега психическият тормоз към майка й започнал през м.12.2025г., тя я карала да подаде жалба, но майка й се срамува. Свидетелката И.а посочва, че ответникът заплашвал майка й да не подава жалби, че ще види какво ще се случи. Видно от показанията на св. И.а, през януари И. ходил някъде в чужбина и с тях се свързали хора по месинджър от Германия, за да кажат, че бил побъркан, че Интерпол го издирва, защото заплашвал децата им. Свидетелката установява, че брат й си дошъл в началото на февруари; майка й му платила таксито от Търново, а вечерта казал, че ще да ходи да убива едно циганче, че баща му дължал пари; майка й го попитала къде ще ходи по нощите и той тогава агресирал, започнал да хвърля дърва, да я замярва, тя си взела чантата и не се прибирала. Свидетелката И.а установява пред съда, че майка й сега е при вуйчо й на село, страхува се да се прибере и не се прибира, защото брат й я заплашва, че няма работа в апартамента, че ще я убие, да си стои в с.Д. Видно от показанията на св. И.а, заплахите са от 20 години; „Ще те заколя“, „Ще те убия“ - това са заплахите, словесни заплахи, като брат й не спира да звъни на майка й, тя не му вдига. Не знаят какво иска той от нея, но по принцип все иска бащиния си дял - 1/6 от апартамента. Свидетелката твърди, че майка й се плаши. Мисли, че я е удрял. Знае, че я плаши с ръка над главата й, че ще я убие. Иска да я остави на мира да живее. Свидетелката питала И. защо прави така с родителите им, а той й се хилел; отговарял, че нищо им няма. Видно от показанията на св. И.а, в период, когато е пил лекарствата си, брат й бил малко по-добре; след това спира да ги пие и започват агресиите; на приливи и отливи са състоянията му, като така е вече много години. Съдът кредитира показанията на св. Цв.И.а, с оглед непосредственото възприемане на фактите, които тя удостоверява, както и съответствието им на приетите многобройни писмени доказателства, както и писмените материали по ЧНД № 5/2025г. и гр.дело № 2990/2024г., двете по описа на ГОРС. Предвид установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Молбата е процесуално допустима. Видно от данните по делото, ответникът И. И. е син (низходящ) на молителката В. Е. по смисъла на чл.3,т.5 от ЗЗДН, като сезиран да се произнесе е компетентният съд по настоящия адрес на пострадалото лице. Разгледана по същество, молбата се явява основателна. Подадената молба за защита от домашно насилие съдържа категорични и достоверни данни за осъществено домашно насилие от ответника И. И. спрямо молителката В.Е.. Безспорно се установява от приетите по делото писмени доказателства, както и от показанията на св. Цв.И.а, че на 03.02.2026г. ответникът е извършил спрямо молителката актове на домашно насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН. Конкретните актове на домашно насилие в процесния случай се изразяват в психическо и емоционално насилие по отношение на своята майка, изразяващи се в предизвикване на скандал с цел принуждаване на Е. да напусне съвместно обитаваното от двамата жилище, както и икономическо насилие – опит за повреждане на гиспови корнизи в съсобственото на страните жилище, разхвърляне на дърва, собственост на молителката, като начин за сплашване на същата и принуждаването й да отстъпи ползването на общото жилище на своя син. Цитираните писмени и гласни доказателства сочат също, че на 03.02.2026г. и на 02.03.2026г. ответникът е осъществил и други актове на психическо и емоционално насилие, изразяващи се в предизвикване на скандал, отново с цел принуждаване на Е. да напусне собственото си жилището и да остави ответника да живее сам в него, както и обиждане и заплашване на молителката с посегателство върху живота и здравето й, в т.ч. заплашване чрез действия – вдигане на юмрук спрямо нея, а в проведения на 02.03.2026г. телефонен разговор помежду им – заплахи да не се прибира в съвсемтното жилище. Приетите писмени доказателства и показанията на св. И.а, цитирани по-горе, обосновават категоричен извод, че впоследствие – до приключване на съдебното дирене по настоящото дело ответникът отказал да изпълни издадената заповед за небавна защита № 9/05.03.2026г., продължава да обитава сам съсобственото на страните жилище в гр. Л. и да не допуска своята майка в него, да й звъни по телефона, като всички актове на насилие са предизвикали силен стрес, страх и притеснения у нея. Тези факти се установяват по категоричен и несъмнен начин от приетите писмени доказателства, приложени към справката от ВТРП, декларацията по чл.9,ал.3 от ЗЗДН, приложените съдебни производства и показанията на св. Цв.И.а, като същите не се опровергават от ответника с никакви други доказателства. Цитираните по-горе писмени доказателства формират и извод, че тези актове на домашно насилие не са единичен случай и инцидентна проява, а в процесния случай съставляват поредна нова проява на дългогодишен психически, физически, емоционален и икономически тормоз, упражнен отново от ответника спрямо неговата майка. Това поведение на ответника не може да бъде правно оправдано и не може да бъде прието за нормално такова, по смисъла на закона и от гледна точка на морала. Предвид изложеното по-горе, съдът счита, че ответникът е проявил системна невъздържаност, изразяваща се в извършване на описаните по-горе действия, чрез които е причинил на молителката за пореден път стрес, страх, психически страдания и емоционални и финансови притеснения, обусловил е у своята майка чувство на напрежение, тревожност и страх от агресивното поведение на И., нарушил е задължението си да зачита личната психическа и емоционална неприкосновеност на Е., и нейната икономическа независимост, като по този начин е създал реална заплаха за физическото и психическото й здраве и емоционалното й състояние и за финансовото й положение. Смисълът на ЗЗДН е да защити действителните жертви от конкретен акт на домашно насилие. Съдът приема, че в процесния случай молителката, като пострадала от конкретни актове на домашно насилие, осъществени на 03.02.2026г. и характеризиращи се с повишен риск съгласно извършената оценка на риска, следва да бъде защитена, като спрямо извършителя на домашно насилие бъдат взети мерките по чл.5,ал.1,т.1,т.2, т.3,т.4 и т.6 от ЗЗДН. В тази връзка и съгласно чл.74 и чл.75 от ППЗЗДН съдът извърши оценка на риска в производството за налагане на мерки за защита от домашно насилие по Методиката за оценка на риска по чл.15,ал.4 от ЗЗДН съгласно приложение 5, като взема под внимание различните фактори, които определят противоправното поведение на извършителя на насилието и оцени всяка поносима информация и елементи на случая. Въз основа на приетите по делото писмени доказателства, съдът намира, че са в случая се идентифицират рискови фактори, които са индикации за наличие на висока вероятност за бъдещо насилие над пострадалото лице със сериозни последици (включително заплаха за живота на пострадалата), независимо от промяната на обстоятелствата, като пострадалото лице няма ресурси да се справи само с насилието. В този смисъл, данните по делото сочат, че ответникът употребявастрада от заболяване: смесено разстройство на личността, което състояние е породено в развитието, проявява се в детството и юношеството и продължава в зряла възраст, като състоянието не е психично заболяване в тесен смисъл на думата, а представлява болестно развитие на личността, изразяващо се в неуравновесеност и дисхармоничност, проявени предимно в характеровата сфера, и при И. личностовото разстройство се характеризира с емоционална нестабилност, раздразнителност, чести изблици на гневни реакции, съпроводени понякога с агресивно поведение спрямо близките му, към които е фиксиран, вследствие на което става агресивен словесно и физически (Решение № 6/23.01.2025г. по ЧНД № 5/2025г. по описа на ГОРС, влязло в законна сила на 31.01.2025г.,СПЕ, приета по цитираното дело). Същевременно, приложените по делото справки и писмени доказателства установяват фактите, че ответникът е осъждан с влязла в сила присъда за извършено престъпление от общ характер, свързано с посеггателство върху здравето – нанасяне на средна телесна повреда на друго лице. Не на последно място, съдът взе предвид и данните, съдържащи се в приетите писмени и гласни доказателства, сочещи, че вероятно заболяването, от което страда И., е в период на обостряне през периода от м.11.2025г. до сега, през който същият е подновил агресивните действия спрямо своята майка, държал се неадекватно и я заплашвал със саморазправа, т.е. през последните месеци насилието от ответника спрямо молителката се е увеличило като честота и интензивност и същото би могло отново да е мотивирано от обостряне на психичното състояние на И. и липсата на критичност към собственото му състояние и нуждата да потърси адекватна помощ за подобряването му. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира за подходящи в случая тези пет мерки за защита от домашно насилие, а именно - ответникът да бъде задължен да се въздържа от извършването на домашно насилие спрямо молителката, същият да бъде отстранен от съвместно обитаваното жилище, да бъде забранено на ответника да приближава молителката, дома й, местоработата й и местата за социални контакти и отдих на Е. за известен период от време, както и да бъде задължен И. да посещава специализирани програми за справяне с агресията и гнева. Съдът счита, че налагането на мерките по чл.5,ал.1,т.1,т.2, т.3, т.4 и т.6 от ЗЗДН следва да осъществи своите функции и да мотивира ответника, като извършител на домашно насилие, да се въздържа от такива действия занапред. С оглед особеностите на конкретния случай, който се явява сравнително тежък случай на осъществявано домашно насилие, съдът прецени, че следва да определи десетмесечен срок за мярката по чл.5,ал.1,т.2, т.3 и т.4 от ЗЗДН, с оглед недопускане продължаване на психическото, емоционалното и икономическо насилие от страна на ответника спрямо молителката, както и мотивиране на същия да се въздържа от извършването на други актове на домашно насилие спрямо нея през един по-продължителен период от време, през който да се даде възможност на пострадалата да осъществи необходимата работа за преодоляване на последиците от реализираното спрямо нея домашно насилие, за заживяването й по един по-спокоен и сигурен начин занапред. Началното действие на този срок следва да е от датата на постановяване на решението – 21.04.2026 г. Предвид уважаване на молбата и на основание чл.15,ал.2 от ЗЗДН, съдът разпореди да се издаде заповед за защита, съдържаща предупреждение за последиците от неизпълнението й по чл.21,ал.4 и ал.5 от ЗЗДН. На основание 11,ал.2 от ЗЗДН и чл.3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС – Горна Оряховица сумата от 15,34 евро (30 лева), представляваща държавна такса за образуване и разглеждане на настоящото дело, както и 2,56 евро (5 лв.) в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. Воден от изложените по-горе съображения, съдът