Решение № 299 от 17.2.2026 г. на Административен съд - Сливен по дело № 758/2025 г.

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Г. Й. С., подадена чрез пълномощника му адв. С. С. от АК Сливен, срещу Решение № 247 от 23.10.2025 г., постановено по АНД № 812/2025 г. по описа на Районен съд - Сливен, с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление (НП) № 2511200052/ 09.06.2025 г., издадено от директора на Регионална дирекция по горите (РДГ) – Сливен, с което на Г. Й. С. с [ЕГН], за нарушение на чл. 213 ал. 1, т. 2 от Закона за горите (ЗГ) и на основание чл. 266, ал. 1, предл. четвърто от ЗГ е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева, и на основание чл. 273, ал. 1 от ЗГ е определено да заплати паричната равностойност на предмета на нарушението в размер на 9.08 лева; и е осъден Г. Й. С. да заплати на РДГ - Сливен, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева. В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Сливен е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, тъй като в него не са обсъдени в пълнота събраните по делото доказателства. Посочва, че на 24.02.2025 г. жалбоподателят е транспортирал 0.20 куб. см дърва за огрев със собствения си лек автомобил, непридружени с превозен билет, като при установяване на нарушението С. не е представил личната си карта, поради което не му е бил съставен АУАН. Твърди, че на следващия ден – 25.02.2025 г. потърсили С. по телефона и го повикали в кметството, но той не се явил, въпреки което му бил съставен АУАН в присъствието на свидетели, но в акта е вписана дата на съставяне – 24.02.2025 г. Изготвена била и разписка за връчване на съставения АУАН, в която също е посочено – 24.02.2025 г. Счита, че при съставянето на АУАН са допуснати съществени процесуални нарушения на чл. 40, ал. 1 във връзка с ал. 2 от ЗАНН и чл. 43, ал. 4 от ЗАНН, което е опорочило производството и е довело до издаване на незаконосъобразно наказателно постановление. Сочи, че: в хода на съдебното следствие по безспорен начин се установило, че АУАН не е съставен на посочената в същия дата, а на 25.02.2025 г., което е нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 2 от ЗАНН; НП е издадено в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗАНН. Твърди, че дървата са били събрани от землището на [населено място], където нарушителят е р. през деня, за което има свидетелски показания, като актосъставителят не можел да установи произхода на дървата, с оглед квалификацията на нарушението и нормата на чл. 2, ал. 3, т. 3 от ЗГ. Моли съда да постанови решение, с което отмени първоинстанционното решение. Претендира присъждане на направените разноски пред двете съдебни инстанции. В съдебно заседание касационният жалбоподател - Г. Й. С., редовно призован, не се явява, представлява се от адв. С. С. от АК Сливен, който поддържа касационната жалба. Счита, че АУАН е съставен в нарушение на чл. 40, ал. 1 във връзка с ал. 2 от ЗАНН и на чл. 42, ал. 1, т. 2 от ЗАНН. Посочва, че срещу същото лице на същата дата и от същите служители на Държавно горско стопанство - Сливен е съставен АУАН и има издадено НП по чл. 213, ал. 1, т. 1 от ЗГ, за транспортиране на дърва за огрев, немаркирани с горска контролна марка, което е отменено с решение на Районен съд - Сливен на основанията, изложени в настоящата касационна жалба. Сочи, че районният съд не е приел доводите на жалбоподателя, че превозваните дърва за огрев не са от горския фонд. Представя копие от писмо на директора на Държавно горско стопанство - Сливен, приложено по друго АНД, срещу същото лице, за нарушение извършено на същата дата, според което в землището, където е установено нарушението, не са налични и няма горски насаждения по смисъла на Закона за горите. Моли съда да отмени обжалваното решение и наказателното постановление. Представя писмени бележки с доводи за отмяна на обжалваното решение, сходни с вече посочените. Претендира присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба - директорът на Регионална дирекция по горите – Сливен, редовно призован, не се явява, представлява се от юрк. А. Д., с представено в съдебно заседание пълномощно, която оспорва касационната жалба, считайки я за неоснователна. Моли съда да остави същата без уважение, а обжалваното решение - в сила като валидно, допустимо, правилно, обосновано, постановено изцяло в съответствие с материалните правила. Доводи за правилност на решението на районния съд развива в представените по делото писмени бележки, според които: показанията на актосъставителя са последователни, непротиворечиви и еднозначни; по делото безспорно се установило, че на посочената дата жалбоподателят е извършил нарушението; съставомерното деяние е установено на място, лично от актосъставителя, в присъствието на свидетелите по акта. Посочва, че превозваната от жалбоподателя дървесина е имала характеристика на дърва за огрев, била е от дървесен вид върба, а не от плодни дръвчета и в пълен обем важат разпоредбите на Закона за горите, поради което дървата може да се превозват единствено с превозен билет, какъвто жалбоподателят не е притежавал. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай, че адвокатското възнаграждение е прекомерно, моли същото да бъде намалено. Окръжна прокуратура – Сливен, редовно уведомена, не изпраща представител. Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Видно от установената по делото фактическа обстановка, районният съд е приел, че на 24.02.2025 г. служители на ДГС-Сливен извършвали рутинни проверки по спазване на Закона за горите. До ЖП прелеза на [населено място], община Сливен, спрели за проверка лек автомобил „Жигули“, червен на цвят, управляван от Г. Й. С., а в него се возил и с. му – свидетелят Й.. Служителите на ДГС установили вътре в купето на автомобила и в багажника дърва за огрев от дървесен вид върба, отрязани на метровки. С ролетка измерили дървата и определили кубатурата им – 0.20 куб. м. Поискали от жалбоподателя превозен билет, но той не представил такъв, като обяснил, че дървата били от градините в съседство и затова нямал билет и били без КГМ (контролна горска марка). Тъй като жалбоподателят не носил документ за самоличност бил повикан на следващият ден да се яви за съставяне на АУАН. На 25.02.2025 г., за която дата бил повикан, С. не се явил, горските служители няколко пъти са се опитали да се свържат с него по телефона, докато С. им заявил, че няма да се яви. Тогава му бил съставен АУАН за нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 2 от ЗГ. Въз основа на съставеният АУАН, било издадено процесното НП, с което на Г. Й. С. за нарушение на чл. 213 ал. 1, т. 2 от ЗГ е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева, по чл. 266, ал. 1, предл. четвърто от ЗГ, и е определено да заплати паричната равностойност на вещите предмет на нарушението 0.20 пр. куб. м дърва за огрев от върба, в размер на 9.08 лева, на основание чл. 273, ал. 1 от ЗГ. За да потвърди наказателното постановление, районният съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са основание за отмяна на последното. Разгледал е възраженията на жалбоподателя във връзка с произхода на установената дървесина, като ги е приел за неоснователни. Приел е, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 2 от ЗГ, за което правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Изложил е съображения, че размерът на наложеното наказание е в предвидения от закона минимум и не може да бъде изменен от съда. Обосновал е извод, че съобразно разпоредбите на ЗГ, вещите се отнемат в полза на държавата, като правилно е присъдена и равностойността на 0.2 куб.м дърва за огрев, поради което е приел, че не може да се произнесе по отношение на присъдената парична равностойност в размер на 9,08 лева. При извършената служебна проверка, в съответствие с разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК и с оглед правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав намира, че оспореният съдебен акт е валиден, като постановен от надлежния районен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната власт на този съд. Решението на районния съд е допустимо, като постановено по подадена от надлежно легитимирано лице жалба, но неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението. Според ал. 2 на същата норма, когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта, актът се съставя и в негово отсъствие. В процесния случай от писмените и гласни доказателства по делото на районния съд не може да бъде установено с категоричност актът за установяване на административно нарушение в условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН ли е съставен или е съставен в присъствието на нарушителя, който е отказал да го подпише. Видно от приложеното по делото на районния съд заверено копие на АУАН серия ЮИДП № 000455 от 24.02.2025 г. (лист 6 от делото на Районен съд – Сливен), за дата на съставяне на АУАН, на разписката за връчване на АУАН и на отказа нарушителят да подпише акта и да получи препис от съшия е посочено 24.02.2025 г. Свидетел на отказа на нарушителя да подпише акта е Р. Д. Б., който е удостоверил това с подписа си, вписвайки 24.02.2025 г., същият фигурира и в разписката за получаване на АУАН като свидетел на отказа на нарушителя да получи препис от акта, като този отказ също е удостоверил с подписа си и е вписал отново дата 24.02.2025 г. От показанията на свидетелите – актосъставителят В. В. и Р. Б., се установява обаче, че към момента на проверката на 24.02.2025 г. С. не е носил личната си карта, която да им представи, поради което служителите му казали да дойде на следващия ден, за да му бъде съставен акт за установяване на административно нарушение. В съставения АУАН са вписани имената на нарушителя и данни от личната му карта. Актосъставителят посочва, че лицето е потърсено няколко пъти по телефона, но не сочи доказателства да е било надлежно призовано за съставяне на АУАН. Твърди се, че актът е съставен на 25.02.2025 г., а вписаната в него дата 24.02.2025 г. е в резултат на грешка. От изложеното следва, че АУАН серия ЮИДП № 000455 от 24.02.2025 г. не е съставен на посочената в него дата, без да е посочено, че се съставя в условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. Съгласно чл. 42, ал. 1, т. 2 от ЗАНН актът за установяване на административното нарушение трябва да съдържа датата на съставяне на акта. С оглед вписаната в разписката за връчване на АУАН дата на отказ на нарушителя да получи препис от акта – 24.02.2025 г., по делото не се установява съставеният АУАН да е бил връчен на санкционираното лице. Съгласно разпоредбата на чл. 43, ал. 4 от ЗАНН, когато актът е съставен в отсъствие на нарушителя, той се изпраща на съответната служба, а ако няма такава - на общинската администрация по местоживеенето на нарушителя за предявяване и подписване. Актът се предявява и подписва не по-късно от седем дни от получаването и се връща незабавно. Посоченото води до извод за допуснати в хода на административнонаказателното производство нарушения на процесуалните правила от категорията на съществените, които са довели до възпрепятстване лицето да организира защитата си в пълен обем и издаване на незаконосъобразно НП. Предвид изложеното, касационната инстанция счита, че съдебното решение е неправилно и при условията и по реда на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде отменено и вместо него се постанови друго по същество, с което да се отмени Наказателно постановление № 2511200052/09.06.2025 г., издадено от директора на РДГ – Сливен, с което на Г. Й. С. с [ЕГН], за нарушение на чл. 213 ал. 1, т. 2 от Закона за горите и на основание чл. 266, ал. 1, предл. четвърто от ЗГ е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева, и е определено да заплати паричната равностойност на предмета на нарушението в размер на 9,08 лева. С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски за двете инстанции е частично основателна. В хода на производството пред районния съд е представен договор за правна защита и съдействие, без вписан предмет, с уговорено възнаграждение в размер на 600 лева, но доказателства за реалното му плащане не са представени. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. С. Т. решение № 6/2012 г. по т.д. № 6/2012 г. на ВКС на РБ за доказване на плащането в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин – например по банков път. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ. В случая, този факт не е отразен в договора за правна помощ, поради което и договорената сума не може да бъде присъдена на касационния жалбоподател. Пред настоящата инстанция е представен договор за правна защита и съдействие от 20.01.2026 г. с договорено възнаграждение от 400 лева, с определен начин за плащане „в брой“ и отбелязано заплащане на сумата. В полза на касационния жалбоподател следва да се определят разноски в общ размер на 204,52 евро (равняващи се на 400 лева), които да се възложат в тежест на ответника по касация . Съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК „Поемане на разноски от административен орган“ е поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Съответно нормата на чл. 158, ал. 2 от ЗГ определя регионалните дирекции по горите като юридически лица на бюджетна издръжка - структури на Изпълнителната агенция по горите. Следователно, разноските следва да се заплатят от Регионална дирекция по горите – Сливен. Воден от гореизложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Административен съд – Сливен