Решение № 1278 от 14.4.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 1895/2026 г.

наказателно дело № 20261110201895 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „•••••“ЕООД, ЕИК: ••••••••, със седалище и адрес на управление •••••••••••••••, с управител В. Н. Г., срещу Наказателно постановление /НП/: №309/2025 г. от 15.12.2025 г., издадено от председателя на Патентното ведомство на Република България, с което на дружеството-жалбоподател, на основание чл. 127, ал. 1 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО), е наложена имуществена санкция в размер на 3,900 (три хиляди и деветстотин) лева за нарушение на чл. 127, ал. 1 от ЗМГО, на основание чл. 127, ал. 5 от ЗМГО е постановено отнемането на стоките, предмет на нарушението, в полза на държавата и предаването им за унищожаване и на основание чл. 54, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 54, ал. 3 от ЗАНН административно-наказателното производство е било прекратено по отношение на 3 (три) броя блузи и 6 (шест) броя тениски, означени със знаци „•••“, и 3 (три) броя тениски, означени със знаци „•••”, по отношение на които било постановено да бъдат върнати на дружеството-жалбоподател.

Недоволно от издаденото наказателно постановление останало санкционираното

юридическо лице, което го с атакува със срочно подадена жалба. В жалбата биват наведени оплаквания за нарушаване на принципа „ne bis in idem“. В тази връзка се сочи, че управителят на дружеството-жалбоподател бива наказателно преследван за същото деяние. Поддържа се, че административно-наказателното производство е следвало да бъде прекратено на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН. Изтъква се, че в предсъдебната фаза е било допуснато нарушение на чл. 34, ал. 1, б. „в“ от ЗАНН, изразяващо се в това, че процесният акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ не е бил издаден преди изтичането на сроковете, уредени в тази разпоредба от ЗАНН. В подкрепа на този аргумент се посочва, че в обжалваното НП не е било отразено, че то се издава на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН. Изтъква се и това, че в предсъдебната фаза е било допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в това, че дружеството-жалбоподател не е било навременно уведомено за съставения АУАН, като не е получило и препис от същия акт. Излага се, че твърдяното съществено процесуално нарушение е ограничило правото на защита на дружеството-жалбоподател. Оспорват се заключението на изготвената съдебно патентно-маркова икономическа експертиза и изводите на административно-наказващия орган, че „предлаганите стоки имат сходство на знаците, с които са означени стоките с тези на регистрираните марки“. По изложените съображения се моли обжалваното наказателно постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

В открито съдебно заседание жалбоподателят- „•••••“ЕООД не изпраща представител.

Въззиваемата страна - председателя на Патентното ведомство на Република България, редовно уведомена, се представлява от юрисконсулт С. Б. , който поддържа, че депозираната жалба е неоснователна, тъй като в процесния случай била спазена процедурата за издаване на АУАН и НП. Оспорва верността на наведените в жалбата твърдения, касаещи това, че процесният АУАН не е бил редовно връчен на дружествотожалбоподател. В тази връзка сочи, че ЗМГО съдържа специална процедура за връчване на АУАН, която в процесния случай бил спазена. Твърди, че са били спазени предвидени в чл. 34 от ЗАНН давностни срокове, тъй като преписката била постъпила в Патентното ведомство през 2025 година, а не през 2023 г. По тези съображения моли жалбата да бъде оставена без уважение, а наказателното постановление да бъде потвърдено. Претендира присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение в полза на въззиваемата страна. Релевира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, в случай, че дружеството-жалбоподател било представлявано от адвокат.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателствени средства намира за установено следното:

Дружеството-жалбоподател „•••••“ООД е търговец, вписан в Търговския регистър, с ЕИК: ••••••••, със седалище и адрес на управление ••••••••••••••• и с управител В. Н. Г.. Информацията в Търговския регистър е общодостъпна, от нея става ясно, че предметът на дейност на дружеството-жалбоподател е обширен, като обхваща и продажбата на дрехи и обувки. За нуждите на търговската си дейност дружеството-жалбоподател стопанисвало магазин, наименуван като „•••“, който се намирал в ••••••••••••••. В търговския обект „•••“ били предлагани за продан мъжки и женски дрехи, част от които носели отличителните знаци на защитени търговски марки – „•••“, „•••“, „•••“, „•••“, „•••“, „•••“, „•••“, „•••“, „•••“, „•••“, „•••“, „•••“, „•••“, „•••“, „•••“, „•••“, „•••“, „•••“ и „•••“.

На 15.06.2023 г. служители на Патентното ведомство на Република България и на ОДМВР-Велико Търново – сред които и свидетелката П. А. Д., извършили съвместна проверка на търговски обект – магазин „•••“. В хода на проверката било установено, че в търговския обект се предлагат за продажба стоки, сред които и:

• 3 (три) броя тениски и 3 (три) броя спортни комплекти, означени със знаци „•••“ - 6 (шест) броя тениски, означени със знаци „•••“;

• 1 (един) брой тениска, означена със знаци „•••“;

• 8 (осем) броя тениски, означени със знаци „•••“;

• 1 (един) брой блуза с дълъг ръкав, означена със знаци „•••“;

• 1 (един) брой блуза с дълъг ръкав, означена със знаци „•••“;

• 44 (четиридесет и четири) броя тениски и 4 (четири) броя блузи с дълъг ръкав, означени със знаци „•••“ и „•••“;

• 37 (тридесет и седем) броя тениски и 1 (един) брой блуза с дълъг ръкав, означени със знаци „•••“ и „•••“;

• 5 (пет) броя потници, 49 (четиридесет и девет) броя тениски и 2 (два) броя спортни комплекта, означени със знаци „•••“;

• 10 (десет) броя тениски, 1 (един) брой блуза с дълъг ръкав и 3 (три) чифта дънки, означени със знаци „•••“ и „•••“;

• 3 (три) броя тениски, означени със знаци „•••“;

• 8 (осем) броя тениски, означени със знаци „•••“;

• 3 (три) броя тениски, означени със знаци „•••“;

• 3 (три) броя тениски, означени със знаци „•••“;

• 17 (седемнадесет) броя тениски, означени със знаци „•••“;

• 2 (два) броя тениски, означени със знаци „•••“;

• 3 (три) броя блузи с дълъг ръкав и 3 (три) броя тениски със знаци „ •••“. -3 (три) броя тениски, означени със знаци „•••“.

В хода на проверката от страна на дружеството-жалбоподател не били представени документи, удостоверяващи съгласието на притежателите на регистрираните марки или на друго лице, придобило по законен ред правото да ги използва в търговската дейност по смисъла на чл. 13, ал. 2 от ЗМГО. Предвид на това, проверяващите иззели стоките с протокол за претърсване и изземване от 15.06.2023 г. Действието по разследване било извършено в условията на неотложност. Впоследствие с определение на Районен съд – Велико Търново от 16.06.2023 г. по ч.н.д. № 20234110200852 по описа за 2023 година протоколът за претърсване и изземване бил одобрен по реда на чл. 161, ал. 2 от НПК.

По случая на 15.06.2023 г., на основание чл. 212, ал. 2 от НПК - със съставяне на протокол от първото действие по разследването - разпит на свидетел, било образувано досъдебно производство № ЗМ-87/2023 г. по описа на ОДМВР-Велико Търново, пр. пр. №4132/2023 г. по описа на Районна прокуратура-Велико Търново, за това, че за времето от неустановена дата до 15.06.2023 г. в магазин в ••••••••••••, без съгласието на притежателя на изключителното право, използвал в търговската дейност различни марки „•••“, „•••“, „•••“, „•••“, „•••“, „••• и др. – престъпление по чл. 172б, ал. 1 от НК.

В хода разследването била назначена и изготвена съдебно патентно-маркова

икономическа експертиза, съгласно която:

• 3 (три) броя тениски и 3 (три) броя спортни комплекти, са означени със знаци „•••“, сходни на марка на ЕС с № 000277889 „•••“, комбинирана, регистрирана за стоки от клас 25 на МКСУ „облекло“, със срок на действие до 08.07.2026 г., с притежател - ••••• C.V., САЩ; - 6 (шест) броя тениски, са означени със знаци „•••“, сходни на марка на ЕС с per. № 000514984 „•••“, словна, регистрирана за стоки от клас 25 на МКСУ „облекло“, със срок на действие до 16.05.2027 г., с притежател -•••••C.V., САЩ;

• 1 (един) брой тениска, е означена със знаци „•••“, сходни на марка на ЕС с per. № 013896006 „•••“, комбинирана, регистрирана за стоки от клас 25 на МКСУ „облекло“, със срок на действие до 18.09.2024 г. с притежател - ••••• S.r.l., Италия; - 8 (осем) броя тениски, са означени със знаци „•••“, сходни на марка на ЕС с per. № 000135681 „•••“, словна, регистрирана за стоки от клас 25 на МКСУ „облекло“, със срок на закрила до 01.04.2026 г., с притежател - ••••• L.P., САЩ;

• 1 (един) брой блуза с дълъг ръкав, е означена със знаци „•••“, сходни на марка на ЕС с per. № 000177675 „•••“, словна, регистрирана за стоки от клас 25 на МКСУ „облекло“, със срок на действие до 01.04.2026 г., с притежател - ••••• S.p.A., Италия;

• 1 (един) брой блуза с дълъг ръкав, е означена със знаци „•••“, сходни на марка на ЕС с № 000794644 „•••“, комбинирана, регистрирана за стоки от клас 25 на МКСУ „облекло“, със срок на действие до 08.04.2028 г., с притежател - ••••• GmbH, Германия; - 44 (четиридесет и четири) броя тениски и 4 (четири) броя блузи с дълъг ръкав, са означени със знаци „•••“ и „•••“, сходни на:

марка на ЕС с № 000079707 „•••“, комбинирана, регистрирана за стоки от клас 25 на МКСУ „облекло“, със срок на действие до 01.04.2026 г., с притежател -••••• TRUST, САЩ; марка на ЕС с per. № 018108085 „•••“, комбинирана, регистрирана за стоки от клас 25 на МКСУ „облекло“, със срок на действие до 15.08,2029 г„ с притежател - ••••• TRUST, САЩ. -37 (тридесет и седем) броя тениски и 1 (един) брой блуза с дълъг ръкав са означени със знаци „•••“ и „•••“ сходни на марка на ЕС с № 015742638•••, комбинирана, регистрирана за стоки от клас 25 на МКСУ „облекло“, със срок на действие до 10.08.2026 г., с притежател - ••••• S.P.A., Италия;

• 5 (пет) броя потници, 49 (четиридесет и девет) броя тениски и 2 (два) броя спортни комплекта, са означени със знаци „•••“, сходни на:

марка на ЕС с № 002852721 „•••“, словна, регистрирана за стоки от клас 25 на МКСУ „облекло“, със срок на действие до 19.09.2032 г„ с притежател - •••, INC., САЩ; марка на ЕС с per, № 006469266, фигуративна, регистрирана за стоки от клас 25 на МКСУ „облекло“ и „принадлежности за глава“, със срок на действие до 27.11.2027 г. с притежател - •••••, INC., САЩ;

• 10 (десет) броя тениски, 1 (един) брой блуза с дълъг ръкав и 3 (три) чифта дънки, са означени със знаци „•••“ и „•••“, сходни на:

марка на ЕС с per. № 008133548 •••, комбинирана, регистрирана за стоки от клас 25 на МКСУ „облекло“, със срок на действие до 03.03.2029 г. с притежател - ••••• Limited, Ирландия;

международна марка с per. № 1716219 •••, комбинирана, регистрирана за стоки от клас 25 на МКСУ „облекло“, със срок на действие до 20.07.2032 г., с притежател - •••••• S.R.L., Италия;

• 3 (три) броя тениски, са означени със знаци „•••“, сходни на марка на ЕС с № 012259503 „•••“, комбинирана, регистрирана за стоки от клас 25 на МКСУ „облекло“, със срок на действие до 28.10.2023 г., с притежател -•••••, Швейцария;

• 8 (осем) броя тениски, са означени със знаци „•••“, сходни на марка на ЕС с per. № 000049254 „•••“, словна, регистрирана за стоки от клас 25 на МКСУ „облекло“, със срок на действие до 25.05.2027 г., с притежател - ••••• AG, Германия;

• 3 (три) броя тениски, са означени със знаци „•••“, сходни на марка на ЕС с per. № 017919022 „•••“, комбинирана, регистрирана за стоки от клас 25 на МКСУ „облекло“, със срок на действие до 18.06.2028 г., с притежател - ••••• Corp., САЩ;

• 3 (три) броя тениски, са означени със знаци „•••“, сходни на международна марка е per. № 1225683 „•••“, комбинирана, регистрирана за стоки от клас 25 на МКСУ „облекло“, със срок на действие до 16.05.2034 г., с притежател - ••••• Licensing B.V., Холандия; - 17 (седемнадесет) броя тениски, са означени със знаци „•••“, сходни на марка на ЕС с per. №000166603 „•••“, комбинирана, регистрирана за стоки от клас 25 на МКСУ „принадлежности за глава“, със срок на действие до 01.04.2026г. с притежател - ••••••, Inc:, САЩ;

• 2 (два) броя тениски, са означени със знаци „•••“, сходни на марка на ЕС с per, № 001233923 „•••“, словна, регистрирана за стоки от клас 25 на МКСУ „облекло“, със срок на действие до 08.07.2029 г., с притежател - ••••• Licensing B.V., Холандия.

При извършения анализ вещото лице констатирало, че гореизброените стоки са идентични на стоките от клас 25 „облекло“, за които са регистрирани марките. Съдебно патентно-маркова икономическа експертиза дала заключение, че поради сходството на знаците, с които са означени по-горе изброените стоки с тези на регистрираните марки, както и поради идентичността на стоките с тези, включени в клас 25 на МКСУ, за които са регистрирани марките, съществувала вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знаците с тези на марките. Вещото лице приело, че объркването у потребителите можело да се изрази и в погрешната представа, която можела да възникне у тях относно действителния произход на стоките, а именно, че същите са били предлагани за продажба от или със знанието и под контрола на притежателя на марките. В изготвената от него експертиза вещото лице отразило и това, че след извършена справка в наличните бази данни на Патентното ведомство на Република България, Службата на Европейския съюз за интелектуалната собственост и Световната организация за интелектуална собственост не било установено действащо на територията на Република България право върху марки, сходни или идентични на знаците „•••“ и „•••“, с които били означени стоките – 3 (три) броя блузи и 6 (шест) броя тениски, означени със знаци „•••“ и 3 (три) броя тениски, означени със знаци „•••“.

В рамките на досъдебното производство била изискана справка от Патентното

ведомство на Република България относно това дали са били регистрирани марки с наименования „•••“, „•••“, „•••“, „•••“, „•••“, „•••“, „•••“, „•••“, „•••“, „•••“, „•••“, „•••“, „•••“, „•••“, „•••“, „•••“, „•••“, „•••“, „•••“, „•••“, „•••“, както и относно това дали са били вписвани лицензионни договори в Държавния регистър, разрешаващи на „•••••“ЕООД и неговия управител – В. Н. Г., да използват гореизброените марки. Били поискани и заверени копия на всички налични в Патентното ведомство на Република България документи, удостоверяващи обстоятелствата, за които била изискана информация.

В хода на разследването бил получен писмен отговор от Патентното ведомство на Република България, в който било посочено че марките „•••“, „•••“, „•••“, „•••“, „•••“, „•••“, „•••“ са били регистрирани по реда на ЗМГО за месец юни-октомври 2023 г. Било разяснено, че Държавните регистри на обектите на индустриална собственост, поддържани от Патентното ведомство на Република България, са общодостъпни, тъй като са електронни и публични. Било посочено и това, че след извършена справка в базите данни на Патентното ведомство на Република България не са били установени данни за вписване на лицензионни договори в Държавния регистър, разрешаващи на „•••••“ЕООД и неговия управител – В. Н. Г., да използват марките „•••“, „•••“, „•••“, „•••“, „•••“, „•••“, „•••“, „•••“, „•••“, „•••“, „•••“, „•••“, „•••“, „•••“, „•••“, „•••“, „•••“, „•••“, „•••“, „•••“, „•••“. В писмения отговор било изтъкнато, че копия от документи, които представляват част от досието на марката, се предоставят по реда на чл. 8 от ЗМГО на заявителя, притежателя, техния пълномощник и при определени от ЗМГО случаи на лице, което е било изрично упълномощено за това, с нотариално заверено пълномощно от заявителя или притежателя. С писмения отговор органите на досъдебното производство били информирани и за това, че голям брой от марките, за които била изискана информация от Патентното ведомство на Република България, са регистрирани като европейски марки и/или международни с посочване територията на Република България, и които имат действие на територията на Република България.

В рамките на досъдебното производство не бил привлечен обвиняем.

С постановление от 01.09.2025 г. на прокурор при РП-Велико Търново наказателното производство по ДП№ ЗМ-87/2023 г. по описа на ОДМВР-Велико Търново, пр. пр. №4132/2023 г. по описа на Районна прокуратура-Велико Търново било прекратено. Прокурорът приел, че наказателното производство следва да бъде прекратено, поради явна незначителност на обществената опасност на разследваното деяние, като то не покривало признаците на престъпление по чл. 9, ал. 1 от НК, а представлявало административно нарушение. Препис от постановлението за прекратяване на наказателното производство, ведно с материалите по пр. пр. №4132/2023 г., били изпратени на Патентното ведомство на Република България за реализиране на административно-наказателната отговорност на отговорните лица.

Преписът от прекратителното постановление, ведно с материалите от пр. пр. №4132/2023 г. по описа на РП-Велико Търново постъпили в Патентното ведомство на 19.09.2025 г.

Със Заповед 3-643-[1]/25.09.2025 г. на председателя на Патентното ведомство на свидетеля Ф. Е. М., заемащ длъжност „главен експерт“ в дирекция „Спорове и административно-наказателна дейност“ при Патентното ведомство, и на неговия колега С. В. Б., заемащ длъжност „главен експерт“ в дирекция „Спорове и административнонаказателна дейност“ при Патентното ведомство, било възложено да се запознаят с материалите от постъпилата прокурорска преписка и да извършат проверка относно наличието на доказателства за извършено административно нарушение. На проверяващия екип било възложено и това да преценят дали са налице основания съставяне на АУАН, респективно на НП на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, с цел ангажиране административнонаказателната отговорност на съпричастните лица.

В хода на проверката било констатирано, че „•••••“ЕООД е извършило

административно нарушение по чл. 127, ал. 1 от ЗМГО, изразило се в използването в търговската дейност по смисъла на чл. 13, ал. 2, т. 2, вр. чл. 13, ал. 1, т. 2 от ЗМГО, а именно предлагане за продажба на следните стоки:

• 3 (три) броя тениски и 3 (три) броя спортни комплекти, са означени със знаци „•••“, сходни на марка на ЕС с № 000277889 „•••“, комбинирана, регистрирана за стоки от клас 25 на МКСУ „облекло“, със срок на действие до 08.07.2026 г., с притежател - ••• Innovate C.V., САЩ;

• 6 (шест) броя тениски, са означени със знаци „•••“, сходни на марка на ЕС с per. № 000514984 „•••“, словна, регистрирана за стоки от клас 25 на МКСУ „облекло“, със срок на действие до 16.05.2027 г., с притежател - ••• Innovate C.V., САЩ;

• 1 (един) брой тениска, е означена със знаци „•••“, сходни на марка на ЕС с per, № 013896006 „•••“, комбинирана, регистрирана за стоки от клас 25 на МКСУ „облекло“, със срок на действие до 18.09.2024 г. с притежател - ••• S.r.l., Италия;

• 8 (осем) броя тениски, са означени със знаци „•••“, сходни на марка на ЕС с per. № 000135681 „•••“, словна, регистрирана за стоки от клас 25 на МКСУ „облекло“, със срок на закрила до 01.04.2026 г., с притежател - ••• L.P., САЩ;

• 1 (един) брой блуза с дълъг ръкав, е означена със знаци „•••“, сходни на марка на ЕС с per. № 000177675 „•••“, словна, регистрирана за стоки от клас 25 на МКСУ „облекло“, със срок на действие до 01.04.2026 г., с притежател - ••••• S.p.A., Италия;

• 1 (един) брой блуза с дълъг ръкав, е означена със знаци „•••“, сходни на марка на ЕС с № 000794644 „Т •••“, комбинирана, регистрирана за стоки от клас 25 на МКСУ „облекло“, със срок на действие до 08.04.2028 г., с притежател - ••• GmbH, Германия;

• 44 (четиридесет и четири) броя тениски и 4 (четири) броя блузи с дълъг ръкав, са означени със знаци „•••“ и „СК“, сходни на:

марка на ЕС с № 000079707 „•••“, комбинирана, регистрирана за стоки от клас 25 на МКСУ „облекло“, със срок на действие до 01.04.2026 г., с притежател - ••••• TRUST, САЩ; марка на ЕС с per. № 018108085 „СК“, комбинирана, регистрирана за стоки от клас 25 на МКСУ „облекло“, със срок на действие до 15.08,2029 г„ с притежател - •••••TRUST, САЩ. -37 (тридесет и седем) броя тениски и 1 (един) брой блуза с дълъг ръкав са означени със знаци „••• •••“ и „•••“ сходни на марка на ЕС с № 015742638 ••• ••• •••, комбинирана, регистрирана за стоки от клас 25 на МКСУ „облекло“, със срок на действие до 10.08.2026 г., с притежател - ••• S.P.A., Италия;

• 5 (пет) броя потници, 49 (четиридесет и девет) броя тениски и 2 (два) броя спортни комплекта, са означени със знаци „•••“, сходни на:

марка на ЕС с № 002852721 „•••“, словна, регистрирана за стоки от клас 25 на МКСУ „облекло“, със срок на действие до 19.09.2032 г„ с притежател - •••, INC., САЩ; марка на ЕС с per, № 006469266, фигуративна, регистрирана за стоки от клас 25 на МКСУ „облекло“ и „принадлежности за глава“, със срок на действие до 27.11.2027 г. с притежател - •••, INC., САЩ;

• 10 (десет) броя тениски, 1 (един) брой блуза с дълъг ръкав и 3 (три) чифта дънки, са означени със знаци „•••“ и „•••“, сходни на:

марка на ЕС с per. № 008133548 •••, комбинирана, регистрирана за стоки от клас 25 на МКСУ „облекло“, със срок на действие до 03.03.2029 г. с притежател - ••• ••• Limited, Ирландия;

международна марка с per. № 1716219 •••, комбинирана, регистрирана за стоки от клас 25 на МКСУ „облекло“, със срок на действие до 20.07.2032 г., с притежател - ••• S.R.L., Италия; - 3 (три) броя тениски, са означени със знаци „•••“, сходни на марка на ЕС с № 012259503 „••• •••“, комбинирана, регистрирана за стоки от клас 25 на МКСУ „облекло“, със срок на действие до 28.10.2023 г., с притежател - •••, •••, Швейцария;

• 8 (осем) броя тениски, са означени със знаци „••• •••“, сходни на марка на ЕС с per. № 000049254 „••• •••“, словна, регистрирана за стоки от клас 25 на МКСУ „облекло“, със срок на действие до 25.05.2027 г., с притежател - ••• ••• AG, Германия;

• 3 (три) броя тениски, са означени със знаци „•••“, сходни на марка на ЕС с per. № 017919022 „•••“, комбинирана, регистрирана за стоки от клас 25 на МКСУ „облекло“, със срок на действие до 18.06.2028 г., с притежател - ••• Apparel Corp., САЩ; - 3 (три) броя тениски, са означени със знаци „••• •••“, сходни на международна марка е per. № 1225683 „••• •••“, комбинирана, регистрирана за стоки от клас 25 на МКСУ „облекло“, със срок на действие до 16.05.2034 г., с притежател - ••• ••• Licensing B.V., Холандия; - 17 (седемнадесет) броя тениски, са означени със знаци „•••“, сходни на марка на ЕС с per. №000166603 „•••“, комбинирана, регистрирана за стоки от клас 25 на МКСУ „принадлежности за глава“, със срок на действие до 01.04.2026г. с притежател - •••••, Inc:, САЩ;

• 2 (два) броя тениски, са означени със знаци „•••“, сходни на марка на ЕС с per, № 001233923 „•••“, словна, регистрирана за стоки от клас 25 на МКСУ „облекло“, със срок на действие до 08.07.2029 г., с притежател - ••• ••• Licensing B.V., Холандия.

Предвид направените в хода на проверката констатации до адреса на управление на дружеството-жалбоподател била изпратена покана за явяване за съставяне на АУАН, която била адресирана до В. Н. Г., в качеството на управител на „•••••“ЕООД. С поканата В. Г. била информирана за това, че на 16.10.2025 г., в 11:30 часа, следва да се яви или лично, или да изпрати упълномощено от нея лице, в Патентното ведомство на Република България, находящо се на адрес: •••••••••••.

На посочените в поканата дата и час в Патентното ведомство не се явила нито В. Г., нито упълномощен представител на В. Г..

На 16.10.2025 г., в присъствието на един свидетел и в отсъствието на законен или упълномощен представител на „•••••“ЕООД, свидетелят Ф. М., заемащ длъжност „главен експерт“ в дирекция „Спорове и административно-наказателна дейност“ при Патентното ведомство на Република България, на основание чл. 129, ал. 1 от ЗМГО и в изпълнение на Заповед №3-643-[1]/25.09.2025 г., съставил АУАН №110/16.10.2025 г., с който повдигнал срещу дружеството-жалбоподател административно наказателно обвинение за извършено административно нарушение по чл. 127, ал. 1 от ЗМГО. В АУАН актосъставителят посочил и това, че за констатираното нарушение се налагат наказания по реда и условията на чл. 127, ал. 1, ал. 4 и ал. 5 от ЗМГО, както спрямо нарушителя могат да бъдат преведени в действие и мерките по чл. 127, ал. 1 от ЗМГО.

Впоследствие, на основание чл. 43, ал. 4 от ЗАНН, от Патентното ведомство до кмета на Община Велико Търново били изпратени два екземпляра от съставения АУАН за предявяване по месторегистрация до „•••••“ЕООД.

На 24.10.2025 г. от служител на Община Велико Търново – М. Н., бил съставен

протокол за това, че на 24.10.2025 г., в 11:00 часа, В. Н. Г. не е била открита на адреса на управление на дружеството-жалбоподател - ••••••••••••.

На 29.10.2025 г. от служител на Община Велико Търново – М. Н., бил съставен

протокол за това, че на 29.10.2025 г., в 16:30 часа, В. Н. Г. не е била открита на адреса на управление на дружеството-жалбоподател - ••••••••••••.

С писмо с рег. №48-178-2#1/30.10.2025 г., издадено от П. Х. – началник на отдел

„Дигитализация, техническо и информационно обслужване и сигурност“ при Община Велико Търново, Патентното ведомство било информирано относно това, че при посещаване на адреса на управление на дружеството-жалбоподател: ••••••••••••, В. Н. Г. не могла да бъде открита

Поради невръчването на АУАН №110/16.10.2025 г., на 04.11.2025 г. бил изготвен

Протокол №85/04.11.2025 г. по заповед №424/29.05.2020 г. на председателя на Патентното ведомство, с който било извършено обявление на невръчения АУАН №110/16.10.2025 г. чрез публикуване на съобщение за неговото съставяне на интернет страницата на Патентното ведомство и поставяне на таблото за обявления.

На 12.11.2025 г. бил съставен Протокол №85А/12.11.2025 г., съгласно който от интернет страницата на ведомството и от таблото за обявления бил свален Протокол №85/04.11.2025 г.

В 14-дневен срок от свалянето на Протокол №85/04.11.2025 г. законен или

упълномощен представител на „•••••“ЕООД не се явил в Патентното ведомство за предявяване и подписване на АУАН №110/16.10.2025 г. При това положение в АУАН било направено изрично отбелязване, че актът е бил връчен на 27.11.2025 г. по реда на чл. 129, ал. 3 от ЗМГО.

В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН възражения срещу съставения АУАН не постъпили.

Въз основа на съставения АУАН било издадено и атакуваното Наказателно

постановление №309/2025 г., издадено от председателя на Патентното ведомство на Република България, с което на „•••••“ЕООД, ЕИК: ••••••••, със седалище и адрес на управление •••••••••••••••, с управител В. Н. Г., на основание чл. 127, ал. 1 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО) е наложена имуществена санкция в размер на 3,900 (три хиляди и деветстотин) лева за нарушение на чл. 127, ал. 1 от ЗМГО, на основание чл. 127, ал. 5 от ЗМГО е постановено отнемането на стоките, предмет на нарушението, в полза на държавата и предаването им за унищожаване и на основание чл. 54, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 54, ал. 3 от ЗАНН административно-наказателното производство е било прекратено по отношение на 3 (три) броя блузи и 6 (шест) броя тениски, означени със знаци „•••“ и 3 (три) броя тениски, означени със знаци „•••”, по отношение на които било постановено да бъдат върнати на дружеството-жалбоподател.

Впоследствие от Патентното ведомство до кмета на Община Велико Търново били изпратени два екземпляра от съставеното Наказателно постановление №309/2025 г. за предявяване на дружеството-жалбоподател „•••••“ЕООД, ЕИК ••••••••, със седалище и адрес на управление •••••••••••••••, с управител В. Н. Г.

С писмо с рег. № 48-178-3#1/14.01.2026 г., издадено от П. Х. – началник на отдел „Дигитализация, техническо и информационно обслужване и сигурност“ при Община Велико Търново, Патентното ведомство било уведомено за това, че наказателното постановление било предявено на „•••••“ЕООД.

Видно от изрично направеното в него отбелязване, на 14.01.2026 г. процесното

наказателно постановление е било връчено на управителя на дружеството-жалбоподател – В. Г..

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства: гласни – показанията на свидетелите Ф. Е. М. и П. А. Д.; писмени – Наказателно постановление №309/2025 г.; писмо с рег. № 48- 178-3#1/14.01.2026 г.; известия за доставяне; писмо с №ПВ-4046-[1]/15.12.2025 г.; Протокол №85А/12.11.2025 г.; Протокол №85/04.11.2025 г.; Акт за установяване на административно нарушение №110/16.10.2025 г.; писмо с №ПВ-4047-[1]/15.12.2025 г.; писмо с рег. №48-178- 2#1/30.10.2025 г.; Протокол от 24.10.2025 г. на М. Н.; Протокол от 29.10.2025 г. на М. Н.; писмо с №ПВ-3412-[1]/17.10.2025 г.; писмо с №ПВ-3329-[1]/06.10.2025 г.; извлечение от Търговския регистър относно актуалното състояние на „•••••“ЕООД; Заповед 3-643- [1]/25.09.2025 г.; протокол за претърсване и изземване от 15.06.2023 г., ведно с фотоалбум; Определение №382 от 16.06.2023 г. на Районен съд-Велико Търново по ч.н.д. № 20234110200852 по описа за 2023 година; писмо с рег. №366000-2027/27.01.2025 г., адресирано до Патентно ведомство на Република България; писмо с вх. №366000- 3251/11.02.2025 г., адресирано до ОДМВР-Велико Търново; пълномощни за процесуално представителство, както и на останалия писмен доказателствен материал, приобщен по реда на чл. 283 от НПК; способите за събиране и проверка на доказателствата – заключение на съдебно патентно-маркова икономическа експертиза.

При изграждането на изводите си по фактите настоящият съдебен състав ползва показанията на свидетеля Ф. М., които намери за достоверни, тъй като са обективни, логични и се намират в корелация с останалите събрани по делото писмени доказателства и доказателствени средства. Действително в хода на съдебно следствие у свидетеля М. бе констатирана липсата на детайлно съхранен спомен по отношение на обстоятелствата, за които е съставил процесния АУАН. Констатираната липса съдът обаче намира за житейски обяснима предвид естеството на служебните задължения на този свидетел, които са свързани с извършване на множество аналогични проверки и със съставянето АУАН за административни нарушения, сходни с това, предмет на настоящото административнонаказателно производство. От разказаното от свидетеля М. съдът извлича информация относно това, че процесният АУАН е бил съставен въз основа на материалите по прокурорска преписка №4132/2023 г. по описа на Районна прокуратура-Велико Търново. От показанията на свидетеля М. се установява и това, че той е лицето, което е издало процесния АУАН. Видно от показанията на този свидетел, със съставения от него АУАН против „•••••“ЕООД е било повдигнато административно-наказателно обвинение за административно нарушение по чл. 127, ал. 1 от ЗМГО.

За изясняването на релевантна фактическа обстановка допринасят и показанията на свидетелката П. Д., които съдът намира за последователни, вътрешнонепротиворечиви и намиращи подкрепа в приобщения по делото доказателствен материал. В хода на съдебното следствие у тази свидетелка също бе констатирана липса на детайлно съхранен спомен за процесния случай, което обстоятелство обуслови предявяването на АУАН №110/16.10.2025 г., съгласно разпоредбата на чл. 284 от НПК, посредством което действие бе преодоляна констатираната липса на детайлно съхранен спомен. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че констатираната липса на детайлно съхранен спомен съдът отдава не на проявено от свидетелката недобросъвестно процесуално поведение, а на периода от време изминал от момента на възприемане на обстоятелствата, за които в настоящото производство свидетелката дава показания, до момента на нейния разпит пред настоящия съдебен състав, както и на естеството на нейните служебни задължения, свързани с извършването на множество аналогични проверки. От показанията на свидетелката Д. става ясно, че същата е била част от проверяващия екип, който е установил, че в стопанисвания от дружеството-жалбоподател търговски обект са били предлагани за продан неоригинални стоки, върху които били поставени търговски марки без съгласието на притежателя на изключителното право. От разказаното от свидетелката Д. съдът извлича информация и досежно това, че част от проверяващия екип са били и служители на Патентното ведомство на Република България, които след като огледали предлаганите в търговския обект стоки, преценили, че част от тях били неоригинални. От съобщеното от свидетелката Д. съдът извлича и информация относно местоположението на стопанисвания от дружествотожалбоподател търговски обект.

Следва да бъде отбелязано, че при изграждането на изводите относно релевантната фактическа обстановка настоящата съдебна инстанция не ползва приложените по делото фактури за закупуване на стоки, тъй като поради липсата на достатъчно индивидуализиращи белези на стоките по фактури – посочени са единствено родовите белези на тези стоки – блуза, тениска и т.н., не може да бъде направен извод, че намерените в търговския обект стоки са били закупени именно с тези фактури. Следва да бъде посочено и това, че дори тези фактури да бъдат ползвани от съда при изграждането на изводите му по фактите, то съдът ще трябва да отчете, че тези фактури не обосновават каквато и да е била връзка между процесните стоки и притежателите на съответните марки, поради което тези фактури ни биха променили по-долу изложените в настоящия съдебен акт правни изводи на съда.

Настоящата съдебна инстанция възприе с доверие и заключението на съдебно патентно-маркова икономическа експертиза, надлежно приобщено към доказателствената съвкупност, като го намира за обосновано, аргументирано, даващо изчерпателни отговори на поставените въпроси, изготвено от вещо лице, притежаващо специални знания и опит в съответната област на науката, и убедително защитено в хода на съдебното следствие от изготвилия го експерт. За вещото лице не са налице каквито и да е съмнения в неговата компетентност и безпристрастност, поради което и настоящият съдебен състав кредитира заключението изцяло. Неоснователни са изложените в жалбата възражения досежно това, че дружеството-жалбоподател не се е запознало със заключението на изготвената съдебно патентно-маркова икономическа експертиза. В тази връзка следва да бъде посочено, че делото и материалите по него са били на разположение на страните в сградата на Софийски районен съд, като всяка една от тях е разполагала с обективната възможност да се запознае с приложените по делото материали, в случай, че е проявила необходимата активност в тази насока.

Приложените по делото писмени доказателства, приобщени по надлежния процесуален ред, кореспондират с останалите доказателствени материали и изясняват в пълнота обстоятелствата по случая, поради което съдът ги ползва при формирането на своите изводи за фактите по разглеждания случай.

Анализът в съвкупност на събраните доказателствени материали позволява формирането на еднозначни и еднопосочни фактически изводи, поради което не се налага обстойното им обсъждане при условията на чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН – процесното НП е било връчено на законния представител на дружеството-жалбоподател на 14.01.2026 г., а жалбата е била депозирана при административно-наказващия орган на 26.01.2026 г., подадена е от името на лице с активна процесуална легитимация – санкционирано с атакувания акт юридическо лице, и е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА. Съображенията на съда са следните:

На първо място, настоящата съдебна инстанция намира за необходимо да посочи, че в процесния случай административно-наказателното производство е образувано и срещу дружеството-жалбоподател е повдигнатото административно-наказателно обвинение от лице, притежаващо необходимата за това компетентност. Съдът достигна до този извод след като съобрази, че съгласно разпоредбата на чл. 129, ал. 1 от ЗМГО актът, с който се установява нарушението, се съставя от длъжностно лице определено със заповед на председателя на Патентното ведомство. В настоящия случай АУАН е бил съставен от свидетеля Ф. М., който се явява компетентно лице, тъй като, видно от приобщената по делото Заповед №3-643[1]/25.09.2025 г., същият е бил оправомощен от председателя на Патентното ведомство на Република България да състави акт за установяване на административно нарушение в случай, че в хода на възложената му проверка бъде констатирана необходимост от реализиране на административно-наказателната отговорност на лице.

Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното НП, което също се явява издадено от материално компетентно лице. Този извод се налага от нормата на чл. 133, ал. 1 от ЗМГО, която предвижда, че наказателните постановления се издават от председателя на Патентното ведомство на Република България, от който именно е било издадено процесното наказателно постановление.

На следващо място, настоящият съдебен състав констатира, че процесите АУАН и НП са били издадени преди изтичането на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН. Съдът не възприема като основателни релевираните с жалбата възражения досежно това, че процесния АУАН е бил издаден след изтичането на срока по чл. 34, ал. 1, б. „в“ от ЗАНН. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че настоящият съдебен състав счита, че тримесечният срок, визиран в чл. 34, ал. 1, б. „в“ от ЗАНН, не е бил изтекъл към датата на съставяне на процесния АУАН – 16.10.2025 г., тъй като извършеното нарушение е станало известно на компетентния орган най-рано на 19.09.2025 г., датата на която прекратителното постановление на прокурора при Районна прокуратура-Велико Търново и прокурорска преписка №4132/2023 г. по описа на РП-Велико Търново е постъпилата в Патентното ведомство, при което служителите на Патентното ведомство са разполагали с обективната възможност да се запознаят с материалите по преписката. Необходимо е да бъде разяснено, че съгласно чл. 34, ал. 1, б. „в“ от ЗАНН не се образува административно-наказателно производство, ако не е бил съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя. Законодателят не е дал легална дефиниция на понятието „откриване на нарушителя“ по смисъла на чл. 34, ал. 1, б. „в“ от ЗАНН, но в съдебна практика на националните съдилища е безпротиворечиво прието, че откриване е налице тогава, когато компетентният орган разполага с данните, въз основа на които да установи нарушението и да идентифицира извършителя му. До този извод се стига, тъй като това е моментът, в който необходимите за това материали са налични в съответната администрация, като от тогава именно съществува възможност овластеният за това орган да определи субекта на нарушението, времето и мястото на извършването на нарушението, както и неговите съществени елементи от обективна и субективна страна по определен състав. След като съобрази гореизложеното, настоящият съдебен състав прецени, че в процесния случай АУАН е бил съставен в тримесечни срок по чл. 34, ал. 1, б. „в“ от ЗАНН, тъй като прокурорската преписка е постъпила в Патентното ведомство на 19.09.2025 г., а актът за установяване на административно нарушение е бил съставен на 16.10.2025 г. По изложените съображение доводите на въззивника за неспазване на срока по чл. 34, ал. 1, б. „в“ от ЗАНН се възприемат като неоснователни.

Не са основателни и оплакванията досежно нарушаване на процедурата за връчване на АУАН. За да достигне до този извод съдът съобрази, че съгласно разпоредбата на чл. 129, ал. 2 от ЗМГО, която се явява специална по отношение на чл. 43 от ЗАНН, актът за установяване на административно нарушение се връчва на нарушителя или на упълномощено от него лице срещу подпис, а в случаите, в които е бил съставен в отсъствието на нарушителя, актът се връчва чрез съответната общинска администрация или чрез органите на МВР. Когато обаче актът за установяване на административно нарушение не може да бъде връчен по реда на чл. 129, ал. 2 от ЗМГО, видно от разпоредбата на чл. 129, ал. 3 от ЗМГО, за срок, не по-кратък от 7 дни, на таблото за обявления и на интернет страницата на Патентното ведомство се публикува съобщение за съставянето на акта, като, ако в 14-дневен срок от свалянето на това съобщените от таблото за обявления и интернет страницата на Патентното ведомство лицето, срещу което е бил съставен АУАН, не се яви в Патентното ведомство за предявяване и подписване на акта, това обстоятелство следва да бъде отбелязано върху акта, който се счита за връчен в деня, в който това отбелязване е било направено. Граматическото и лексикално тълкуване на нормата на чл. 129 от ЗМГО налага извод, че за да бъде прието, че е била спазена процедурата за връчване на АУАН по реда на чл. 129, ал. 3 от ЗМГО следва да бъдат налице следните предпоставки – първо - актът е бил съставен в отсъствието на нарушителя, второ – актът е бил изпратен за връчване на нарушителя чрез съответната общинска администрация или алтернативно чрез органите на МВР, трето – актът не е могъл да бъде връчен на нарушителя чрез съответната общинска администрация или органите на МВР, четвърто – на таблото за обявления и на интернет страницата на Патентното ведомство е било публикуване съобщение за съставянето на акта за срок, не по-кратък от 7 дни, пето – в 14-дневен срок от свалянето на съобщението за съставянето на акта от таблото за обявления и на интернет страницата на Патентното ведомство в Патентното ведомство не се е явило лицето, срещу което е бил съставен акта, шесто – било е направено изрично отбелязване в акта. В настоящият, видно от събрания в хода на съдебното следствие доказателствен материал, процесният АУАН е бил съставен в отсъствието на законен или упълномощен представител на дружеството-жалбоподател. В хода на съдебното следствие се установи също, че с цел връчването на процесния АУАН служител на общинската администрация на Община Велико Търново е посетил адреса на управление на въззивника два пъти, като това е станало на различни дни и в различни часови диапазони. Независимо от усилията, положени от служителя на Община Велико Търново, управителят на дружеството-жалбоподател не могъл да бъде открит на адреса, на който, съгласно информацията публикувана в Търговския регистър, е следвало да се намира седалището и управлението на юридическото лице, срещу което бил съставен АУАН, който следвало да бъде връчен. Видно от приобщените по делото материали, след като в Патентното ведомство постъпило писмено уведомление относно това, че процесният АУАН не е могъл да бъде връчен на законния представител на въззивника на адреса на управление на дружеството-жалбоподател, били предприети действия по обявяване на процесния АУАН по реда на чл. 129, ал. 3 от ЗМГО, а именно чрез съобщение, публикувано на интернет страницата на Патентното ведомство и чрез обявяването му на таблото за обявления, за което бил съставен протокол, удостоверяващ това действие. Видно от протокол 85А/12.11.2025 г., на 12.11.2025 г., след изтичането на 7-дневен срок от обявяването му, съобщението било свалено от таблото за обявления и интернет страницата на Патентното ведомство. В 14-дневен срок от свалянето на съобщението законен или упълномощен представител на въззивника не се явил в Патентното ведомство за получаване и подписване на процесния АУАН, при което в акта било направено изрично отбелязване, че същият е бил връчен на 27.11.2025 г. по реда на чл. 129, ал. 3 от ЗМГО. След като съобрази гореизложеното, настоящата съдебна инстанция прецени, че са налице всички предпоставки, които са необходими, за да бъде прието, че процесният АУАН е бил надлежно връчен на дружеството-жалбоподател по реда на чл. 129, ал. 3 от ЗМГО, поради което органите на предсъдебната фаза законосъобразно са приели, че е била спазена уредената в чл. 129, ал. 3 от ЗМГО процедура за връчване на АУАН. По тези съображения съдът не намери за основателни изложените в жалбата възражения, касаещи това, че е била опорочена процедурата по връчване на процесния АУАН на дружеството-жалбоподател.

На следващо място следва да бъде посочено, че наведените в жалбата твърдения за нарушаване на принципа „Ne bis in idem“ са неоснователни. В процесния случай изцяло е било съобразено предписанието на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗАНН, с която всъщност в административно-наказателното производство е прогласен принципът „ne bis in idem“, ограничаващ възможността за кумулиране средствата на наказателната репресия с тези на административно-наказателното съдопроизводство. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ЗАНН, когато за дадено деяние е възбудено наказателно преследване от органите на прокуратурата, административно-наказателно производство не се образува. Същевременно разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН предвижда изрична възможност административно-наказателна преписка да бъде образувана, в случаите, в които наказателното производство е било прекратено от прокурора. В настоящия случай в изпълнение на предписанието на чл. 33, ал. 1 от ЗАНН и при отчитане на залегналото в трайната съдебна практика виждане за приоритет на наказателната отговорност над административната такава, административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател е била ангажирана едва след издаването на прекратителното постановление от 01.09.2025 г., с което наказателното производство по ДП№ ЗМ-87/2023 г. по описа на ОДМВР-Велико Търново, пр. пр. №4132/2023 г. по описа на Районна прокуратура-Велико Търново било прекратено, след като представителят на държавното обвинение достигнал до извод, че разследването в хода на досъдебното производство деяние не покривало признаците на престъпление по чл. 9, ал. 1 от НК. Фактически невярно е и твърдението, че управителят на дружеството-жалбоподател е бил наказателно преследван в хода на досъдебно производство № ЗМ-87/2023 г. по описа на ОДМВР-Велико Търново, пр. пр. №4132/2023 г. по описа на Районна прокуратура-Велико Търново. Видно от материалите по делото, в хода на досъдебно производство № ЗМ-87/2023 г. в процесуалното качество на обвиняем не е било привлечено никое лице, включително управителят на дружеството „•••••“ЕООД. Отделно от това следва да бъде обърнато внимание, че в рамките на наказателното производство са се изяснявали предпоставките за ангажиране на наказателната отговорност на физически лица, каквито само могат да понесат този вид юридическа отговорност. В случая е ангажирана административнонаказателната отговорност на юридическо лице, което не е имало процесуално качество в прекратеното вече наказателно производство. Липсва в този смисъл идентитет между субектите като елемент на принципа non bis in idem. По тези съображения съдът намира за неоснователни наведените в жалбата възражения досежно допуснато нарушение на принципа Ne bis in idem“. Съдът намира за необходимо да разясни, че принципно престъплението по чл. 172б, ал. 1 от НК попада в обхвата на посочените в чл. 83а, ал. 1 от ЗАНН престъпления. Съгласно чл. 83а, ал. 1 от ЗАНН (в редакцията на разпоредбата, актуална към датата на нарушение) на юридическо лице, което се е обогатило или би се обогатило от престъпление по чл. 172б, ал. 1 от НК, се налага имуществена санкция, когато престъплението по чл. 172б, ал. 1 от НК е било извършено или от лице, овластено да формира волята на юридическото лице, или от лице, представляващо юридическото лице, или от лице, избрано в контролен или надзорен орган на юридическото лице. Това налага извод, че принципно осъждането на лице за престъпление по чл. 172б, ал. 1 от НК, не изключва възможността да бъде ангажирана административно-наказателната отговорност на юридическото лице, когато то се обогатило или би се обогатило от извършеното престъпление, и осъденото лице е притежавало някое от качествата, изброени в чл. 83а, ал. 1, т. 1, т. 2 и т.3 от ЗАНН.

При извършена служебна проверка, настоящият съдебен състав констатира, че

процесния АУАН съдържа реквизити, предвидените в чл. 42 от ЗАНН, като фактическата обстановка, изложена в акта, напълно съответства на възприетата от констатиращия орган правна квалификация. Съдът счита, че обжалваното наказателно постановление също съдържа визираните в чл. 57 ЗАНН реквизити – извършеното нарушение е описано пълно, точно и ясно, като са посочени времето, мястото, конкретните действия, в които то се е изразило и обстоятелствата, при които то е било извършено, както и релевантната разпоредба, която е била нарушена от санкционираното дружество.

С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав счита, че при съставянето

на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, поради което спорът следва да бъде разгледан по същество.

В процесния случай административно-наказателната отговорност на дружествотожалбоподател е ангажирана за административно нарушение по чл. 127, ал. 1 от ЗМГО, който препраща към разпоредбите на чл. 13, ал. 1 и ал. 2 от ЗМГО. Съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗМГО, правото върху марка включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската дейност всеки знак за стоки и/или услуги, който е: 1. идентичен на марката и е използван за стоки или услуги, идентични на тези, за които марката е регистрирана; 2. идентичен или сходен на марката и е използван за стоки или услуги, идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана, ако съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката; 3. идентичен или сходен на марката, независимо дали е използван за стоки или услуги, които са идентични, сходни или не на тези, за които марката е регистрирана, ако марката се ползва с известност на територията на Република България и използването без основание на знака би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на марката или би ги увредило. Според чл. 13, ал. 2 от ЗМГО използване в търговската дейност по смисъла на ал. 1 е: 1. поставянето на знака върху стоките или върху техните опаковки; 2. предлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара, съхраняването или държането им с тези цели, както и предлагането или предоставянето на услуги с този знак; 3. вносът или износът на стоките с този знак; 4. използването на знака като търговско или фирмено наименование или като част от търговско или фирмено наименование; 5. използването на знака в търговски книжа и в реклами; 6. използването на знака в сравнителна реклама по начин, който е в нарушение на чл. 34 от Закона за защита на конкуренцията. Граматическото и лексикално тълкуване на гореспоменатите разпоредби от ЗМГО налага извод, че за да бъде прието, че е осъществена обективна страна от състава на административното нарушение по чл. 127, ал. 1 ЗМГО е необходимо да са налице следните признаци 1. стоки или услуги, означени със знак, идентичен или сходен на регистрирана марка; 2. тези стоки или услуги да се използват в търговската дейност по някой от посочените в чл. 13 от ЗМГО начини; 3. използването в търговската дейност да се осъществява без съгласието на притежателя на регистрираната марка.

След като взе предвид гореизложеното и след като съобрази събрания в хода на съдебното следствие доказателствен материал, настоящият съдебен състав прецени, че дружеството-жалбоподател е осъществило всички признаци от обективната страна на състава на административното нарушение по чл. 127, ал. 1 от ЗМГО, като в стопанисван от него търговски обект – магазин „•••“, находящ се в ••••••••••••••••••••, търговецът е използвал в търговската си дейност по смисъла на чл. 13, ал. 2, т. 2 във вр. с чл. 13, ал. 1, т. 2 от ЗМГО, като предлагал за продажба следните стоки:

• 3 (три) броя тениски и 3 (три) броя спортни комплекти, са означени със знаци „•••“, сходни на марка на ЕС с № 000277889 „•••“, комбинирана, регистрирана за стоки от клас 25 на МКСУ „облекло“, със срок на действие до 08.07.2026 г., с притежател - ••• Innovate C.V., САЩ;

• 6 (шест) броя тениски, са означени със знаци „•••“, сходни на марка на ЕС с per. № 000514984 „•••“, словна, регистрирана за стоки от клас 25 на МКСУ „облекло“, със срок на действие до 16.05.2027 г., с притежател - ••• Innovate C.V., САЩ;

• 1 (един) брой тениска, е означена със знаци „•••“, сходни на марка на ЕС с per, № 013896006 „•••“, комбинирана, регистрирана за стоки от клас 25 на МКСУ „облекло“, със срок на действие до 18.09.2024 г. с притежател - ••• S.r.l., Италия;

• 8 (осем) броя тениски, са означени със знаци „•••“, сходни на марка на ЕС с per. № 000135681 „•••“, словна, регистрирана за стоки от клас 25 на МКСУ „облекло“, със срок на закрила до 01.04.2026 г., с притежател - ••• L.P., САЩ;

• 1 (един) брой блуза с дълъг ръкав, е означена със знаци „•••“, сходни на марка на ЕС с per. № 000177675 „•••“, словна, регистрирана за стоки от клас 25 на МКСУ „облекло“, със срок на действие до 01.04.2026 г., с притежател - ••••• S.p.A., Италия;

• 1 (един) брой блуза с дълъг ръкав, е означена със знаци „•••“, сходни на марка на ЕС с № 000794644 „ •••“, комбинирана, регистрирана за стоки от клас 25 на МКСУ „облекло“, със срок на действие до 08.04.2028 г., с притежател - ••• GmbH, Германия;

• 44 (четиридесет и четири) броя тениски и 4 (четири) броя блузи с дълъг ръкав, са означени със знаци „•••“ и „•••“, сходни на:

марка на ЕС с № 000079707 „•••“, комбинирана, регистрирана за стоки от клас 25 на МКСУ „облекло“, със срок на действие до 01.04.2026 г., с притежател - •••TRUST, САЩ; марка на ЕС с per. № 018108085 „СК“, комбинирана, регистрирана за стоки от клас 25 на МКСУ „облекло“, със срок на действие до 15.08,2029 г„ с притежател - ••• TRUST, САЩ. -37 (тридесет и седем) броя тениски и 1 (един) брой блуза с дълъг ръкав са означени със знаци „••• •••“ и „•••"сходни на марка на ЕС с № 015742638 ••• •••, комбинирана, регистрирана за стоки от клас 25 на МКСУ „облекло“, със срок на действие до 10.08.2026 г., с притежател - ••• ••• S.P.A., Италия;

• 5 (пет) броя потници, 49 (четиридесет и девет) броя тениски и 2 (два) броя спортни комплекта, са означени със знаци „•••“, сходни на:

марка на ЕС с № 002852721 „•••“, словна, регистрирана за стоки от клас 25 на МКСУ „облекло“, със срок на действие до 19.09.2032 г„ с притежател - •••, INC., САЩ; марка на ЕС с per, № 006469266, фигуративна, регистрирана за стоки от клас 25 на МКСУ „облекло“ и „принадлежности за глава“, със срок на действие до 27.11.2027 г. с притежател - •••, INC., САЩ;

• 10 (десет) броя тениски, 1 (един) брой блуза с дълъг ръкав и 3 (три) чифта дънки, са означени със знаци „•••“ и „•••“, сходни на:

марка на ЕС с per. № 008133548 •••, комбинирана, регистрирана за стоки от клас 25 на МКСУ „облекло“, със срок на действие до 03.03.2029 г. с притежател - ••• Limited, Ирландия;

международна марка с per. № 1716219 •••, комбинирана, регистрирана за стоки от клас 25 на МКСУ „облекло“, със срок на действие до 20.07.2032 г., с притежател - ••• S.R.L., Италия; - 3 (три) броя тениски, са означени със знаци „•••“, сходни на марка на ЕС с № 012259503 „••• •••“, комбинирана, регистрирана за стоки от клас 25 на МКСУ „облекло“, със срок на действие до 28.10.2023 г., с притежател - •••, •••, Швейцария;

• 8 (осем) броя тениски, са означени със знаци „••• •••“, сходни на марка на ЕС с per. № 000049254 „••• •••“, словна, регистрирана за стоки от клас 25 на МКСУ „облекло“, със срок на действие до 25.05.2027 г., с притежател - ••• ••• AG, Германия;

• 3 (три) броя тениски, са означени със знаци „•••“, сходни на марка на ЕС с per. № 017919022 „•••“, комбинирана, регистрирана за стоки от клас 25 на МКСУ „облекло“, със срок на действие до 18.06.2028 г., с притежател - ••• Apparel Corp., САЩ; - 3 (три) броя тениски, са означени със знаци „••• •••“, сходни на международна марка е per. № 1225683 „••• •••“, комбинирана, регистрирана за стоки от клас 25 на МКСУ „облекло“, със срок на действие до 16.05.2034 г., с притежател - ••• ••• Licensing B.V., Холандия; - 17 (седемнадесет) броя тениски, са означени със знаци „•••“, сходни на марка на ЕС с per. №000166603 „•••“, комбинирана, регистрирана за стоки от клас 25 на МКСУ „принадлежности за глава“, със срок на действие до 01.04.2026г. с притежател - •••••, Inc:, САЩ;

• 2 (два) броя тениски, са означени със знаци „•••“, сходни на марка на ЕС с per, № 001233923 „•••“, словна, регистрирана за стоки от клас 25 на МКСУ „облекло“, със срок на действие до 08.07.2029 г., с притежател - ••• ••• Licensing B.V., Холандия.

Установи се също сходството между знаците, с които били означени гореизброените стоки, и защитените търговски марки. Не бе установено и това, че дружествотожалбоподател е разполагало с изрично съгласие за използване на съответните марки в търговската си дейност от притежателите на марките. Нарушението е формално и за съставомерността му не е необходимо настъпване на съставомерен резултат. Следователно са налице всички признаци от обективната страна на административното нарушение по чл. 127, ал. 1 от ЗМГО.

Доколкото е ангажирана административно-наказателната отговорност на юридическо лице - чиято отговорност е обективна и безвиновна, не следва да бъде обсъждан въпросът за субективната страна на деянието.

Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав прецени, че в хода на съдебното производство категорично бе доказано, че дружеството-жалбоподател е използвало в търговската си дейност марки, за които не получило разрешение от притежателя на изключителното право, като по този начин е нарушено съдържанието на изключителното право на притежателя върху марката, представляващо административно нарушение по смисъла на чл. 127, ал. 1 от ЗМГО.

В конкретния случай, съдът намира, че не е налице основание за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като процесното нарушение не е маловажно по своята същност. Съдът достигна до този извод след като съобрази, че в процесния случай са били засегнати интересите на множество притежатели на право върху регистрирани по надлежния ред марки , чрез неправомерното поставяне на отличителните им знаци върху значителен брой предлагани за продажба стоки – 215 на брой, съответно деянието не разкрива по-ниска степен на засягане на обществените отношения спрямо другите случаи от този тип, а случая се откроява с типичната за вида си обществена опасност.

По вида и размера на административното-наказание:

Настоящата съдебна инстанция намира, че административно-наказващият орган правилно е определил релевантната санкционна разпоредба. Съгласно чл. 127, ал. 1 от ЗМГО лице, което използва в търговската дейност по смисъла на чл. 13, ал. 1 и 2 стоки или услуги, означени със знак, идентичен или сходен на регистрирана марка, без съгласието на нейния притежател, се наказва с глоба от 2000 до 10 000 лв., а едноличните търговци и юридическите лица - с имуществена санкция в размер от 3000 до 20 000 лв. В конкретния случай става въпрос за нарушение, извършено от ЮЛ, следователно приложима се явява имуществена санкция в размер от 3000 лева до 20 000 лева. Административно-наказващият орган е наложил на дружеството-жалбоподател имуществена санкция в размер на 3900,00 лева, като е аргументирал така определения от него размер на санкцията с тежестта на извършеното нарушение и неговата обществената опасност. Изложените в наказателното постановление от административно-наказващия орган мотиви в тази насока, според настоящият съдебен състав, са общи и могат да бъдат отнесени към всяко нарушение от същия вид, без да се анализира конкретния случай. Същевременно съдът съобрази, че не са представени доказателства за други нарушения от този вид, извършени от дружествотожалбоподател, за които то е било санкционирано с влязъл в сила акт. Предвид изложеното, съдът счита, че в случая с оглед доказаната по делото степен на обществената опасност на административното нарушение, при прилагане на установените в чл. 27 от ЗАНН принципи справедлива се явява имуществена санкция, определена в размер от 3 000 (хиляда) лева или равностойността на 1533,88 евро – законоустановеният минимален размер на санкцията за процесното нарушение, в който смисъл процесното наказателно постановление следва да бъде изменено в съответствие с правомощията на съда по чл. 63, ал. 7, т. 4, вр. ал. 2, т. 4 от ЗАНН.

Наложената санкция е в размер на минималния, предвиден от законодателя, и съответства на обществената опасност на процесното деяние, което е засегнало интересите на множество притежатели на право върху регистрирани по надлежния ред марки, чрез неправомерното поставяне на отличителните им знаци върху значителен брой предлагани за продажба стоки – 215 на брой, поради което и преценявайки съдът приема, че правилно е бил определен размерът на наложената на дружеството-жалбоподател имуществена санкция.

По отношение на иззетите стоки, съдът намира, че същите имат характер на предмет на административно нарушение, който съобразно чл. 127, ал. 5 от ЗМГО, подлежи на отнемане в полза на държавата и унищожаване. В тази част наказателното постановление също е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Предвид това, че в хода на съдебното производство не бе установено това, че на територията на Република България е налице действащо право върху марки, сходни или идентични на знака „•••“, с който са били означени 3 (три) броя блузи и 6 (шест) броя тениски от иззетите стоки, и на знака „•••“, с който били означение 3 (три) броя тениски от иззетите стоки, то административно-наказващият орган правилно е преценил, че на основание чл. 54, ал. 1, т. 1 от ЗАНН административно-наказателното производство следа да бъде прекратено по отношение на тези стоки, както и това, че на основание чл. 54, ал. 3 от ЗАНН, доколкото тяхното притежаване не е забранено, стоките, по отношение на които административно-наказателното производство е било прекратено, следва да бъдат върнати на дружеството-жалбоподател.

Предвид на изложеното, съдът счита, че наказателното постановление следва да бъде изменено в частта относно размера на наложената имуществена санкция, като размерът на санкцията следва да бъде намален от 3900 лева на 3000 лева (1533,88 евро). В останалата част обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.

По разноските:

С оглед изхода на делото и предвид изрично направеното искане в тази насока, право на разноски има въззиваемата страна. При определянето на размера на юрисконсултското възнаграждение настоящият съдебен състав съобрази, че съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Извън преценката на съда не остана и това, че според нормата на чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН в случаите по 63д, ал. 4 от ЗАНН размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ (ЗПП). Същевременно в нормата на чл. 37, ал. 1 от ЗПП е предвидено, че заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. На основание гореспоменатата разпоредба от ЗПП е издадена Наредба за заплащането на правната помощ, като в чл. 27е е определено възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания, а именно от 130,00 лева до 190,00 лева, съгласно актуалната редакция на обсъжданата разпоредба. Отчитайки изискванията на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ и съобразявайки фактическата и правна сложност на делото, съдът прецени, че в полза на административнонаказващия орган следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 66,47 евро (с левова равностойност 130 лева), отчитайки обстоятелството, че НП е изменено, но делото е с фактическа сложност с оглед обема на доказателствата.

Така мотивиран съдът: