Решение № 23 от 8.1.2026 г. на Административен съд - София-Област по дело № 571/2025 г.

Производството е по реда на чл. 64, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията /ЗЗК/ /Изм. и доп. – ДВ, бр. 77 от 2018г., в сила от 1.01.2019г./, Глава десета, вр. чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по подадена от „ФАНТАСТИКО ГРУП“ ООД, [ЕИК], чрез адв. П. П. от САК, жалба срещу решение № 422 от 17.04.2025 г. на Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-667/2024 г., с което е установено, че не е извършено нарушение по чл. 21 от ЗЗК и че няма основание за предприемане на действия за извършено нарушение по чл. 102 от ДФЕС, от страна на „ЕНЕРГО – ПРО Продажби“ АД, с [ЕИК] и „ЕНЕРГО – ПРО Енергийни услуги“, [ЕИК] и двете със седалище и адрес на управление: [населено място], район В. В., ВАРНА ТАУЪРС – Г, [улица], № 258.

Преписката е била образувана по искане на „ФАНТАСТИКО ГРУП“ ООД, [ЕИК], за установяване на евентуално извършено нарушение по чл. 21 от ЗЗК и по чл. 102 от ДФЕС, от страна на „ЕНЕРГО – ПРО Продажби“ АД, с [ЕИК] и „ЕНЕРГО – ПРО Енергийни услуги“.

Жалбоподателят оспорва решението на КЗК като незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон и в нарушение на административнопроизводствените правила, както и поради несъответствие с целта на закона. Моли, същото да бъде отменено и вместо него да се постанови съдебен акт по същество с който съдът да приеме, че са установени нарушения от страна на „ЕНЕРГО – ПРО Продажби“ АД, с [ЕИК] и „ЕНЕРГО – ПРО Енергийни услуги“, по чл. 21 от ЗЗК и чл. 102 от ДФЕС.

В съдебно заседание, жалбоподателят чрез своя процесуален представител поддържа жалбата. В представена писмена защита развива подробни съображения обосноваващи незаконосъобразност на оспореното пред настоящата съдебна инстанция решение и претендира неговата отмяна.

Ответникът - Комисия за защита на конкуренцията (КЗК, Комисията), редовно призована, се представлява в съдебно заседание от процесуалният си представител юрисконсулт Горанова. Последната изразява становище за неоснователност на жалбата, като моли решението на КЗК да бъде потвърдено, като законосъобразно и правилно.

Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованите страни – „ЕНЕРГО – ПРО Продажби“ АД, с [ЕИК] и „ЕНЕРГО – ПРО Енергийни услуги“, чрез своя процесуален представител оспорват жалбата, като неоснователна и претендират присъждане на сторените в хода на производството разноски по представен списък по реда на чл. 80 от ГПК.

Настоящият съдебен състав, намира така подадената жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна, депозирана е в срока по чл. 64, ал. 1 ЗЗК и е насочена срещу неблагоприятен за него административен акт, който подлежи на съдебен контрол.

Съдът приема за установено следното от фактическа страна:

В Комисията за защита на конкуренцията е било образувано производство по преписка № КЗК-667/2024 г., на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК), във връзка с постъпило искане с вх. № ВХР-1994/11.10.2023 г. от „Фантастико Груп“ ООД за образуване на производство за установяване на евентуално извършено нарушение по чл. 21 от ЗЗК и по чл. 102 от ДФЕС от страна на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби“ АД (ЕНЕРГО-ПРО Продажби) и „ЕНЕРГО-ПРО Енергийни Услуги“ ЕАД (ЕНЕРГО-ПРО ЕУ).

В искането се твърди, че групата ЕНЕРГО – ПРО злоупотребява с господстващото положение на ЕНЕРГО – ПРО Продажби в качеството му на Доставчик от последна инстанция /ДПИ/, като налага по-високи доставни цени на стопанските потребители, клиенти на ЕНЕРГО-ПРО ЕУ, в рамките на стратегия за изключване на конкурентите на пазара на търговия с електрическа енергия по свободно договорени цени. Сочи се, че дружествата от групата „Фантастико“ са закупували електрическа енергия от ЕНЕРГО-ПРО ЕУ по Договори за комбинирани услуги от 09.06.2021 г. за покупко-продажба на електрическа енергия, участие в стандартна балансираща група и заплащане на мрежови услуги по условията на продукт „ЕНЕРГО-ПРО МАРКЕТ+“. Договорите били сключени в резултат на проведена процедура по избор на доставчик на електрическа енергия за групата „Фантастико“, която е продължила в периода от 05.04.2021 г. до 09.06.2021 г. На 05.10.2021 г. дружествата от групата получили уведомления, с които ЕНЕРГО-ПРО ЕУ поискало едностранно увеличаване на цената на доставяната електроенергия и промяна в условията на плащане. Според отправените уведомления, в случай че дружествата от групата „Фантастико“, не приемели новата по-висока цена и не желаели прекратяване на договора по взаимно съгласие, то той се прекратявал, считано от 01.11.2021 г. Едновременно с това ЕНЕРГО-ПРО ЕУ уведомило дружествата, че ще инициира служебно прехвърляне на съответните обекти към ДПИ и че за избягване на генерирането на допълнителни разходи всеки клиент следвало да предприеме незабавни действия за стартиране на процедура по смяна на доставчика пред съответния мрежови оператор.

В искането се твърди още, че описаната по – горе стратегията на ЕНЕРГО – ПРО, лишавала клиентите от възможността да потърсят и сравнят оферти за доставка на електрическа енергия от други търговци на електрическа енергия, предвид краткия срок между изпращане на уведомлението на 05.10.2021 г. и срокът по чл. 103, ал. 3 от Правилата за търговия с електрическа енергия (ПТЕЕ).

В допълнение се сочи, че предвид датата на получаване на уведомленията - 05.10.2021 г. (вторник в края на деня), в случай че не приемат новата по-високата цена, дружествата от групата „Фантастико“ са имали едва три работни дни да проведат процедура по избор на нов доставчик, да съберат оферти и да договорят цени. По този начин клиентите на ЕНЕРГО-ПРО ЕУ са били поставени в положението или да приемат новата по-висока цена, или да преминат служебно към ДПИ, което за клиентите в лицензионната територия на групата, би било ЕНЕРГО ПРО Продажби. Втората опция би увеличила значително разходите им за електроенергия, доколкото цената за снабдяване с електрическа енергия от ДПИ е много по-висока от тази при свободно договорени цени. Това предполагало повечето клиенти на ЕНЕРГО-ПРО ЕУ да приемат повишените цени, пред алтернативата да се наложи да преминат към снабдяване от ДПИ.

Според жалбоподателя, господстващото положение на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби“ АД на пазара на доставка на електрическа енергия от ДПИ се използвало като способ за налагане на по-високи (имплицитно над конкурентните) цени на пазара на доставка на електрическа енергия по свободно договорени цени, като в същото време се ограничавала възможността за търсене и намиране на алтернативни оферти, чрез което се изключвали евентуални конкуренти на този пазар. По същество поставяйки своите клиенти в лицензионната си територия в невъзможност реално да потърсят конкурентни оферти и да изберат друг доставчик по свободно договорени цени, ЕНЕРГО-ПРО ги поставял пред избора, или да приемат повишените (над-конкурентни) цени от търговеца в групата, или да преминат към друг доставчик от същата група – ДПИ – при дори още по-високи цени.

Във връзка с извършените от КЗК проверки е била изискана информация и доказателства от „ЕНЕРГО-ПРО Продажби“ АД и „ЕНЕРГО-ПРО Енергийни Услуги“ ЕАД, както и допълнителни становища по предмета на производството, информация и документи от ответните страни в административното производство и от „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, на основание чл. 45, т. 1 от ЗЗК във връзка с чл. 46 и чл. 47 от ЗЗК.

Анализирайки събраните в хода на административното производство доказателства, КЗК е обследвала структурата на съответния пазар, като е счела че на територията на страната оперират голям брой активни участници, които са лицензирани за дейността „търговия с ел. енергия“ и доставят ел. енергия по свободно договорени цени към крайни клиенти. Комисията е приела, че предвид значителния брой участници и данните, представени от ЕСО ЕАД относно пазарното положение на „ЕНЕРГО-ПРО Енергийни услуги“ ЕАД, дружеството не притежава пазарно положение, което би го определило като господстващо предприятие на пазара. Така е достигнала до извода, че ЕНЕРГО-ПРО ЕУ ЕАД осъществява дейността си в условията на силен конкурентен натиск и не е независимо от своите доставчици, конкуренти и клиенти.

При обследване на пазара на търговия на дребно с ел. енергия по свободно договорени цени, КЗК е приела, че търговците на електрическа енергия са лицензирани за дейността си лица, които отговарят на условията за финансово гарантиране на сключваните от тях сделки с електрическа енергия, определени в правилата по чл. 24, ал. 3 от ЗЕ. На свободния пазар се сключват сделки по веригата от производство до краен клиент, като произведената електроенергия, която не е предназначена за изкупуване по регулирани цени, се продава на пазара по свободно договорени цени – към крайни клиенти (търговия на дребно) и/или към търговци чрез достъпните механизми за търговия (търговия на едро).

При тези фактически установявания, КЗК е достигнала до извода, че основният разграничителен критерий между пазара на едро и пазара на дребно на електрическа енергия, е дали другата страна по продажбата (купувачът) е краен клиент, който придобива енергията за собствена консумация, а не с цел препродажба. В тази връзка търговци на дребно са тези, които са специализирани в продажбите на крайни клиенти, докато търговците на едро търгуват основно с други търговци, производители на електроенергия и извършват трансгранични обмени. Търговците на електроенергия осъществяват връзката между различните производители на енергия и крайни клиенти на свободен пазар. „ЕНЕРГО-ПРО Енергийни услуги“ ЕАД сключва сделки за покупка на ел. енергия по свободно договорени цени на територията на страната. Дружеството доставя електрическа енергия на свободния пазар до клиенти, които са присъединени към електропреносната или електроразпределителната мрежа, и с които е сключило договор за доставка на електрическа енергия на свободния пазар. Крайни клиенти на „ЕНЕРГО-ПРО Енергийни услуги“ ЕАД могат да бъдат всички физически/юридически лица, които купуват електрическа енергия за собствено ползване. Съгласно справка, представена от ЕНЕРГО-ПРО ЕУ, клиенти на дружеството са както предприятия от Групата на „Фантастико груп“ ООД, така и други обекти на търговци с хранителни стоки, дружества от химическата, минната, хранително-вкусовата и др. промишлености. Всеки клиент има право да избира доставчик на електрическа енергия независимо от това в коя държава е регистриран доставчикът, доколкото доставчикът спазва ПТЕЕ.

КЗК е разгледала поведението на групата ЕНЕРГО-ПРО във връзка с условията за доставка на електроенергия на крайни клиенти по свободно договорени цени, като е приела, че на този пазар има множество участници, с които се конкурира ЕНЕРГО-ПРО ЕУ. Предвид данните за пазарния дял на ЕНЕРГО-ПРО ЕУ, е прието че дружеството не притежава господстващо положение на посочения пазар. Обсъдена е динамиката на пазара, която показвала че клиентите се възползвали от възможността за смяна на доставчика на ел. енергия, като техният дял растял. Предвид факта, че наличието на господстващо положение се явява задължителна предпоставка за осъществяването на състава на злоупотреба по смисъла на чл. 21 от ЗЗК, неговото отсъствие правело безпредметно изследването на останалите елементи от фактическия състав, доколкото при липса на господстващо положение на предприятието на съответния пазар, всякакви действия на това предприятие, изразяващи се в осъществяване на забранено поведение, обхванато от състава на същата разпоредба, не биха могли да представляват нарушение по смисъла на чл. 21 от ЗЗК и/или чл. 102 от ДФЕС.

С оглед наведените доводи, КЗК е приела, че не е извършено нарушение по чл. 21 от ЗЗК и няма основание за предприемане на действия за извършено нарушение по чл. 102 от ДФЕС от страна на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби“ АД с [ЕИК] и „ЕНЕРГО-ПРО Енергийни услуги“ ЕАД с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], р-н В. В., ВАРНА ТАУЪРС - Г, [улица].

По отношение пазара на доставка на електроенергия от ДПИ, Комисията е счела, че пазарният анализ показвал липса на свързаност между него и пазара на търговия на дребно, която да прави възможно ЕНЕРГО-ПРО Продажби да злоупотребява с господстващото си положение като ДПИ чрез поведение, предприето на пазара на търговия по свободно договорени цени. Следователно липсата на взаимна зависимост между двата пазара обуславяла невъзможността господството и поведението да бъдат свързани в единно проявление на забраната за злоупотреба с господство.

По така установената фактическа обстановка не е налице спор между страните по делото, като други релевантни за разрешаването на правния спор доказателства не са представени в хода на съдебното производство.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:

Оспореното решение на КЗК е издадено от компетентния независим специализиран държавен орган в рамките на законовите му правомощия по чл. 60, ал.1 от ЗЗК. Комисията се произнася като колективен орган при спазване изискванията за кворум и мнозинство, регламентирани в чл. 59, ал.1 и ал.2 от ЗЗК. Решението е издадено в законоустановената писмена форма, подробно е мотивирано с излагане на фактически обстоятелства и правни изводи и съдържа всички необходими реквизити, посочени в чл. 62 от ЗЗК. В този смисъл не са налице отменителните основания по чл. 146, т.1 и т. 2 от АПК.

В хода на административното производство, развило се пред КЗК са били установени на база представените доказателства, страните, тяхното седалище, адрес и предмет на дейност, както и релевантните факти и обстоятелства, подробно описани в мотивите на оспореното решение.

Комисията при постановяване на решението си обаче, е допуснала съществени нарушения на административно производствените правила, които са довели до постановяване на незаконосъобразно по своята същност решение. Аргументите за това са следните:

В процесното решение КЗК е приела, че пазарът на ДПИ и пазарът на търговия с електроенергия по свободно договорени цени представляват отделни несвързани помежду си пазари. В своя анализ Комисията се е ограничила единствено до формалното разграничаване на пазарите, без да извърши необходимия функционален анализ на икономическите, клиентските и поведенческите връзки между тях. КЗК не е изследвала степента на припокриване на клиентските групи, преходността на клиентите между ДПИ и свободния пазар, ролята на ДПИ като „входна точка“ или временен режим за клиенти, които обективно са принудени впоследствие да преминат към свободния пазар, както и възможността господстващото положение на ДПИ да се превърне в лост за поведенческо влияние върху условията на конкуренция на свободния пазар. Този пропуск е съществен, доколкото при наличие на тясно свързани пазари формалното им разграничаване не е достатъчно, за да се изключи приложението на чл. 21 от ЗЗК и чл. 102 от ДФЕС.

Съдът намира за основателни доводите на жалбоподателя, че КЗК е подценила значението на установената в практиката на СЕС (решение по дело Michelin, § 57 и решение дело С-52/09, Konkurrensverket/TeIiaSoлera Sverige АВ, § 28) възможност, господстващо положение на един пазар да обоснове специална отговорност и по отношение на поведение, реализирано на друг, формално различен пазар, при наличие на достатъчно тясна функционална връзка между тях.

Текстът на чл. 102 от ДФЕС не изисква господстващото положение и злоупотребата да се проявяват на един и същи релевантен пазар, като според практиката (решение по дело С-333/94 Р Tetra Pak v. Commission) между пазарната сила и разглежданото поведение следва да съществува обективна връзка, тъй като в противен случай всяко поведение на господстващо предприятие на който и да е пазар би било априори подозрително, което би довело до неоправдано ограничаване на стопанската му инициатива. Именно с цел избягване на подобен резултат СЕС (в решение на Първоинстанционния съд по дело Т-83/91 Tetra Pak v. Commission, § 115, потвърдено с решение по дело С-333/94 Р Tetra Pak v. Commission) извежда функционален тест, съгласно който следва да се прецени дали господстващата позиция на предприятието на един пазар го поставя в по-благоприятно положение спрямо конкурентите му на друг пазар, на който то осъществява поведението си. Отговорът на този въпрос определя дали съществува достатъчна обусловеност и взаимна връзка между пазарите и дали предприятието носи специалната отговорност по чл. 102 от ДФЕС и по отношение на поведението си на втория пазар. Както отбелязва и СЕС, тази връзка не е абстрактна, а следва да бъде изследвана в светлината на спецификата на всеки отделен случай и съгласно особеностите на конкретните икономически отношения, клиентските потоци и регулаторната рамка.

В настоящото производство съдът констатира, че и двата релевантни пазара – пазарът на доставка на електрическа енергия от ДПИ и пазарът на доставка на електроенергия по свободно договорени цени, се развиват по повод на една и съща по същество икономическа дейност, а именно снабдяване на крайни клиенти с електрическа енергия. Разграничението между тях е преди всичко регулаторно, а не икономическо.

Безспорно е установено, че групата Енерго-Про участва и на двата пазара чрез различни дружества. Клиентите на ДПИ в рамките на лицензионната територия са потенциални и реални клиенти на свободния пазар и обратно. Доставката от ДПИ функционира като неизбежен „резервен режим“, към който клиентите се насочват при прекратяване или липса на договор на свободния пазар.

При тези обстоятелства съдът намира, че КЗК не е изследвала достатъчно връзката и взаимната обусловеност между двата пазара, които на практика гарантират непрекъснатостта на снабдяването и поставят клиентите в обективна зависимост от групата на Енерго-Про на лицензионната ѝ територия. КЗК не е приложила този функционален тест и не е обсъдила дали позицията на Енерго-Про на пазара на ДПИ му позволява да влияе върху поведението на клиенти, преминаващи или действащи на свободния пазар, по начин, недостъпен за конкурентните търговци.

В резултат на гореизложеното, Комисията е пропуснала да анализира дали поведението е способно да изкриви конкуренцията, в резултат на това, че клиентите на ДПИ са поставени в положение на икономическа зависимост и поведението на Енерго-Про влияе върху условията, при които тези клиенти навлизат на свободния пазар, както и дали това създава асиметрия между Енерго-Про и останалите търговци.

Съдът приема, че е възможно квази-монополното положение на Енерго-Про Продажби като ДПИ да осигурява на групата значително по-голяма поведенческа свобода на свободния пазар, отколкото тази, с която разполагат конкурентните търговци с цел налагане на по-високи доставни цени на стопанските потребители.

Тази свобода би могла да се изразява в редуциране на риска от загуба на клиенти при едностранно увеличаване на цените, възможността клиентите, които са лицензионната територия и не приемат новите условия, да останат в икономическата сфера на групата като клиенти на ДПИ, както и в обективната невъзможност за значителна част от клиентите да проведат ефективна процедура по избор на алтернативен доставчик в кратките законови срокове.

Така, независимо дали клиентите приемат повишените цени на свободния пазар или преминават към ДПИ, икономическият резултат остава благоприятен за групата, което е типичен белег за използване на пазарна мощ, произтичаща от господстващо положение на асоцииран пазар.

Съгласно трайната практика на СЕС (решение по дело Michelin, EU: С: 1983: 313, § 57) понятието „злоупотреба“ е обективно и обхваща поведение, което е способно да повлияе върху конкурентната структура на пазара, като ограничи избора на клиентите, възпрепятства достъпа на конкуренти или укрепи господстващото положение. В случая съдът намира, че е възможно при пълно изследване на разглежданото поведение, то да доведе до дискриминиране на останалите търговци на свободния пазар, които не разполагат с „резервен“ пазар от типа ДПИ, до ограничаване на ефективната конкуренция по цена и да доведе до неблагоприятни последици за потребителите под формата на по-високи цени, независимо от избрания от тях сценарий.

Посочените пропуски в проучването и анализа на КЗК представляват съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като комисията не е изяснила всички релевантни факти, не е приложила относимия функционален тест, развит в практиката на СЕС и съответно е достигнала до правни изводи при непълна фактическа основа.

Тези нарушения не могат да бъдат санирани в съдебната фаза, тъй като изискват нов, пълен и задълбочен икономически и функционален анализ, който е в изключителната компетентност на КЗК в качеството му на специализиран орган.

С оглед изложеното съдът намира, че оспореното решение е постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменено, а преписката – върната на Комисията за защита на конкуренцията за ново произнасяне, при задължително изследване на:

Икономическите и клиентските връзки между пазара на ДПИ и свободния пазар за процесния период:

• каква част от клиентите на свободния пазар се намират в лицензионната територия на пазара на ДПИ, съответно каква част от тях са:

• сменили доставчика в дадения от „Енерго-Про Енергийни услуги“ ЕАД срок;

• приели са едностранното увеличение на цената за доставка на електроенергия от „Енерго-Про Енергийни услуги“ ЕАД или

• били служебно прехвърлени към „Енерго-Про Продажби“ АД;

Пазарните дялове на групата на Енерго-Про, включваща „Енерго-Про Енергийни услуги“ ЕАД и „Енерго-Про Продажби“ АД, определени въз основа на количество на доставената електрическа енергия (KWh) на пазара на доставка по свободно договорени цени и пазара на доставка от ДПИ – и в двата случая на лицензионната ѝ територия като ДПН съгласно лицензия № Л-139-11/13.08.2004 г.;

Пазарните дялове, определени на същата база (KWh) на основните конкуренти на групата на Енерго-Про на посочените пазари и на същата територия;

Позволява ли тази позиция групата Енерго-Про да прехвърли пазарна мощ и да действа на свободния пазар с поведенческа свобода, която конкурентите ѝ не притежават;

Способността на разглежданото поведение да изкриви конкуренцията, в светлината на горецитираната практика на Съда на Европейския съюз по чл. 102 от ДФЕС.

Предвид изхода от правния спор и с оглед разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК на жалбоподателя би следвало да бъдат присадени сторените в хода на производството разноски, но доколкото такива не са претендирани, съдът не дължи произнасяне тази посока.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, чл. 173, ал. 2 от АПК, вр. чл. 64 ал. 1 от ЗЗК, Административен съд София област – десети състав,