Решение № 3781 от 3.12.2024 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 899/2024 г.

Производството е по реда на чл.156 и сл. във вр. с чл.144 от ДОПК във вр. с чл.4, ал.1 от ЗМДТ и чл. 145 и сл. от АПК във връзка с §2 от ДР на ДОПК. Образувано е по жалба на П. А. Н. от [населено място], [улица], вх.А, ет.4, ап.34, с [ЕГН], подадена чрез пълномощника адв. Д. Т., срещу Акт за установяване на задължение по декларация № 85361/27.03.2024 г., издаден от главен инспектор в отдел „Местни данъци и такси“ при Община Стара Загора, потвърден с Решение № 85361/ 08.10.2024 г. на директор дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Стара Загора. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения Акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № 85361/27.03.2024 г. по съображенията за издаването му при допуснати груби нарушения на материалния и на процесуалния закон. Жалбоподателят поддържа, че доколкото в качеството си на приобретател на имущество по чл.44 от ЗМДТ и данъчно задължено лице по чл.45, ал.1 от ЗМДТ не следва да внесе данъка за придобиване на имущество по възмезден начин в определения размер от органа по приходите при община Стара Загора според постановлението за възлагане на недвижим имот. Твърди, че тя е придобила чрез дарение от майка си Т. Н. Д. съгласно нот.акт №124 т.1 per. № 2266 дело 97 от 17.06.2020 г. по описа на Н. Р. Г. № 669 на НК с район на действие PC Стара Загора, вписан в Службата по вписвания при АВ с вх. per. № 4827, .вх. № 4813 акт № 170 т.Х1 дело 2578 от 17.06.2020 г., 1/2 (една втора) идеална част от следния недвижим имот, а именно: самостоятелен обект в сграда с [идентификатор] (шестдесет и осем хиляди осемстотин и петдесет, точка, петстотин и четиринадесет, точка, три хиляди двадесет и шест, точка, четири, точка, тридесет и едно), по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-65/30.05.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота [населено място] [улица], вх.А, ет.4 ап.31, който самостоятелен обект се намира в сграда с [идентификатор]. Този имот бил обект на съдебна делба между Т. Н. Д. и Т. И. Т. и съпругата му Д. Д. Т. по образувано гр. д. № 2697/2019г. по описа на PC Стара Загора. С Решение № 7 от 03.01.2020 г. районният съд е допуснал делба на гореописания недвижим имот при квоти: 1/2 ид. ч. за Т. Н. Д. и 1/2 ид.ч. за Т. и Д. Т.. На 17.06.2020 г. Т. Н. Д. й била прехвърлила чрез дарение 1/2 ид.ч. от имота, след което с протоколно определение от 14.07.2020 г. на PC Стара Загора последната е привлечена като трето лице помагач на съделителката Т. Н.. С решение № 260303 от 12.11.2020 г. PC Стара Загора по същото гр.д. № 2697/2019г. по описа на съда е изнесен на публична продан гореописаният недвижим имот. П. Н. била допусната в извършването на публичната продан. Тя имала право /привилегията/ на! изкупуване по чл.354 от ГПК. Според жалбоподателката решението на Директора на дирекция „МДТ“ при Община Стара Загора е неправилно, защото пренебрегвало факта на прехвърлителната сделка чрез дарение и било мотивирано единствено от изписаното в постановлението за възлагане на ДСИ Р., в което е постановено, че на нея се възлага целият имот. Според жалбоподателката, независимо че в постановлението за възлагане си посочва целият имот, тя била заплатила не цялата стойност на процесния имот, а стойността на 1/2 /една втора/ идеална част от имота на другите съсобственици и участници в провелия се търг. Последното е посочено изрично и в Постановлението, а и се потвърждавало от протокол за разпределение на сумите от извършената продан по реда на чл.495 ГПК на ДСИ Р.. По подробно изложени в жалбата съображения е направено искане да бъде отменен оспореният Акт за установяване на задължение по декларация № 85361/27.03.2024г., издаден на орган по приходите в Община Стара Загора, потвърден с решение % 85361/08.10.2024 г. на Директора на дирекция „ МДТ“ при община Стара Загора. Ответникът по жалбата - Директор дирекция „Местни данъци и такси” в Община Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, в съдебно заседание и в представеното писмено становище, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че правилно и законосъобразно с АУЗ са определени задължения на жалбоподателката към бюджета на Община Стара Загора за внасяне на данък за придобиване на имущество по възмезден начин в хипотезата на чл.107, ал.3, изр. четвърто от ДОПК, за което излага подробни съображения. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна по административноправния спор: С Решение № 7 от 03.01.2020г. по гр.д. № 2697 по описа за 2019 г. на РС – Стара Загора районният съд е допуснал делба на самостоятелен обект в сграда с [идентификатор] (шестдесет и осем хиляди осемстотин и петдесет, точка, петстотин и четиринадесет, точка, три хиляди двадесет и шест, точка, четири, точка, тридесет и едно) по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-65/30.05.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК с адрес на имота [населено място] [улица]вх.А ет.4 ап.31, който самостоятелен обект се намира в сграда с [идентификатор] при квоти: 1/2 ид. д. за Т. Н. Д. и 1/2 ид.ч. за Т. и Д. Т.. По време на висящ процес П. А. Н. е придобила чрез дарение от майка си Т. Н. Д. съгласно нот.акт №124 т.1 per. № 2266 дело 97 от 17.06.2020г. по описа на Н. Р. Г. № 669 на НК с район на действие PC Стара 1/2 (една втора) идеална част от описания по-горе недвижим имот, обект на съдебната делба. С решение № 260303 от 12.11.2020 г. PC Стара Загора по гр.д. № 2697/2019г. по описа на съда процесният имот е изнесен на публична продан. П. Н. е допусната в извършването на публичната продан. С Постановление за възлагане на недвижим имот от 01.06.2022 г. по ИД 3114 /2021 г., влязло в законна сила на 23.06.2022 г., на П. А. Н. е възложен недвижим имот, находящ се на адрес: [населено място], [улица], вх. А, ет. 4 и представляващ АПАРТАМЕНТ № 31 с [идентификатор] по КККР на [населено място] за сумата от 79 632, 00 лева. След извършена проверка от орган по приходите в Община Стара Загора на основание чл.107, ал.3 от ДОПК във връзка с чл.4 от ЗМДТ и въз основа на собствени данни и данни, получени от трети лица и организации относно задължение, за което по закон не е предвидено подаване на декларация, от Д. Г., на длъжност главен инспектор в отдел „Местни данъци и такси” при Община Стара Загора, е издаден оспореният в настоящото съдебно производство Акт за установяване на задължение по декларация № 83361/27.03.2024 г. С АУЗД е установено и определено задължение за внасяне на данък при придобиване на имущество за 2022 г. в размер на 1990, 80 лева и лихва за просрочие в размер на 419, 77 лева, изчислена към датата на съставяне на акта. От фактическа страна издаденият АУЗД се основава на обстоятелството, че към датата на придобиване въз основа на влязло в сила на 23.06.2022г. постановление за възлагане на недвижим имот на собствеността върху имота на основание на осно­вание чл. 44, ал. 1 от ЗМДТ процесният имот е обект на облагане с данък. Прието е, че при придобиване на имущества по дарение и по възмезден начин съгласно чл. 45, ал. 1 от ЗМДТ П. А. Н., в качеството си на приобретател на посочения имот, е задължена със заплащането на въп­росното задължение. На основание чл. 46, ал. 1 от ЗМДТ основа за определяне на данъка е оцен­ката на имуществото в левове към момента на прехвърлянето, а при придобиване по давност - към момента на издаване на акта, удостоверяващ правото на собственост, който подлежи на вписване. Съгласно чл. 46, ал. 2, т. 1 от ЗМДТ недвижимите имоти и ограничените вещни права върху тях се оценяват по уговорената цена или по определена от държавен или общински орган цена, а в случай че тя е по-ниска от данъчната им оценка - по последната, съгласно приложение № 2 от ЗМДТ. Според органа по приходите от постановлението за възлагане на недвижимия имот е видно, че същият е при­добит от лицето за сумата от 79 632, 00 лв. Данъчната оценка на имота, изчислена по нормите на Приложение № 2 от ЗМДТ към 23.06.2022 г., възлиза на 37 170, 70 лв. С оглед на което е прието, че към датата на придобиване на гореописания имот - 23.06.2022 г., цената на придобиването /уговорената цена/ е по-висока от данъчната му оценка, изчислена по нормите на Приложение № 2 от ЗМДТ. За основа при определяне на размера на данъка при придобиване на имущество по дарение и по възмезден начин в настоящия случай следва да се приеме цената на придобиване на недвижимия имот в размер на 79 632, 00 лв. На основание чл. 37, ал. 2 от Наредбата за определянето и администрирането на местните данъци на територията на Община Стара Загора /в редакцията, валидна към 23.06.2022 г., при възмездно придобиване на имущество данъкът е в размер на 2, 5 на сто върху върху данъчната основа на придобиване В нормативно установения срок по чл.107, ал.4 от ДОПК П. Н. е подала жалба до Директор дирекция „МДТ” в Община Стара Загора срещу издадения АУЗД с искане за неговата отмяна като незаконосъобразен и постановен при неправилно приложение на материалния и на процесуалния закон по съображения за липса на основание за установяване съществуването на задължение за внасяне на данък при придобиване на имущество по възмезден начин с АУЗД по чл.107, ал.3 от ДОПК. В производство по чл.155 ал.2 от ДОПК с Решение №85361/08.10.2024г. на директор дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Стара Загора, изцяло е потвърден АУЗД № 85361/27.03.2024г., като е прието за неоснователно възражението на жалбоподателя за определяне на данък в по-нисък размер, тъй като при публичната продан тя е придобила 1/2 идеална част от имота. По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорения АУЗД № 85361/27.03.2024г. и потвърждаващото го Решение № 85361/08.10.2024 г., Постановление за възлагане на недвижим имот от 01.06.2022 г. по ИД 3114/2021 г съдебни решения и др. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения АУЗД №85361/ 27.03.2024 г.. на основание чл. 160, ал.2 от ДОПК и чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК, намира за установено следното: Оспорването, като направено в законово установения срок, от легитимирано лице с правен интерес и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Задълженията за данък при възмездно придобиване на имущество представляват публични общински вземания, съгласно чл.162, ал.2, т.1 от ДОПК във вр. с чл. 1, ал.1, т.4 от ЗМДТ. В разпоредбата на чл.166, ал.1 от ДОПК е предвидено, че установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Относно вземанията за данък при придобиване на имущество по възмезден начин приложимият ред е регламентираният такъв в ДОПК, доколкото съгласно чл. 4, ал.1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. В чл.4, ал.3 във вр. с ал.4 от ЗМДТ е предвидено, че в производствата по чл.4, ал.1 служителите на общинската администрация, определени със заповед на кмета на общината, имат правата и задълженията на органи по приходите, а в ал.5 на чл.4 е регламентирано, че кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл.152, ал.2 от ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община упражнява правомощия на Териториален директор на НАП. Акт за установяване на задължение по декларация № 85361/27.03.2024 г. е издаден от главен инспектор в отдел „Местни данъци и такси” в Община Стара Загора, заемащите която длъжност служители са определени да осъществяват функции на органи по приходите съгласно изискванията на чл.4, ал.4 във вр. с ал.3 от ЗМДТ със Заповед № 10-00-5112/ 18.03.2024г. на Кмета на Община Стара Загора, т.е АУЗД е издаден от надлежно оправомощено длъжностно лице в кръга на неговите правомощия. Потвърждаващото АУЗД Решение № 85361/ 08.10.2024 г. е издадено от директор дирекция „Местни данъци и такси” в Община Стара Загора, с функции и правомощия на Т. Д. на НАП по см. на чл.4, ал.5 от ЗМДТ, компетентен да разглежда и да се произнася по жалби срещу издадени АУЗД, съгласно чл.107, ал.4 от ДОПК във вр. с чл. 4, ал.1 от ЗМДТ. Оспореният АУЗД е постановен в предписаната от закона форма и съдържа фактическите и правните основания за неговото издаване Той е издаден при спазване на процесуалните правила. Предварителното установяване на задължения по реда на чл. 107 от ДОПК се извършва въз основа на подадена от данъчно задълженото лице декларация и служебно от органите по приходите. Според чл. 107, ал. 3, изречение трето ДОПК, във връзка с чл. 4, ал. 1 ЗМДТ, акт може да се издаде и служебно, когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. Ето защо няма законова пречка при определяне на размера на задълженията приходният орган да събира данни и от трети лица или организации, съответно да ползва за това собствени данни. При тази редакция на нормата не съществува пречка в хипотеза на настоящата да бъде издаден акт за установяване на задължение по декларация, доколкото е налице хипотезата – "задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия". Още повече че съгласно чл. 51, ал.1 от ЗМДТ службите по вписвания в 7-дневен срок уведомяват съответната община за прехвърлените, учредени, изменени или прекратени вещни права, а съгласно ал. 5 от същата разпоредба в едномесечен срок от уведомлението служителят в общинската администрация определя годишния данък за прехвърлените, учредени, изменени или прекратени права въз основа на данъчната оценка След преценка на събраните по делото доказателства съдът приема, че обжалваният АУЗД е издаден в при правилно приложение и в съответствие с материалния закон, като съображенията за това са следните: От фактическа страна не е спорно между страните по делото, че жалбоподателят в настоящото производство въз основа на Постановление за възлагане на недвижим имот изх. № 7965/01.06.2022 г. по ИД 3114/2021 г. на държавен съдебен изпълнител при РС Стара Загора, влязло в законна сила на 23.06.2022 г, вписано в Службата по вписванията [населено място] с вх. рег. № 8004/ 29.07.2022г., е придобила собственост върху описания по-горе недвижимия имот, изнесен на публична продан от държавен изпълнител, а именно: самостоятелен обект в сграда с [идентификатор] (шестдесет и осем хиляди осемстотин и петдесет, точка, петстотин и четиринадесет, точка, три хиляди двадесет и шест, точка, четири, точка, тридесет и едно) по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед на изпълнителния директор на А. Р.-18-65/30.05.2008г., с адрес на имота [населено място] [улица]вх.А ет.4 ап.31, който самостоятелен обект се намира в сграда с [идентификатор]. Следователно П. Н. е задължено лице по смисъла на чл.45, ал.1 във вр. с чл. 44, ал.1 от ЗМДТ за данък при придобиване на имущество по възмезден начин. Не е спорен по делото и посоченият в оспорения АУЗД факт, че не е извършено от приобретателя П. Н. плащане на данък при придобиване на имущество по възмезден начин за придобития с Постановление за възлагане на недвижим имот от 01.06.2022 г. недвижим имот в размер на 1990, 80 лева в предвидения от закона срок. Спорът се свежда до това дали задължението за данък по чл. 44, ал. 1 от ЗМДТ следва да се определи върху придобивната цена или върху ½ от придобивната цена, тъй като според доводите на жалбоподателката данъкът следва да се определи по реда на определяне на чл. 47, ал.3 от ЗМДТ. По силата на тази разпоредба при делба на имуществото, когато притежаваният дял се уголемява, данъкът следва да се начисли върху превишението. Според нормата на чл. 44, ал. 1 от ЗМДТ с данък се облага всяко възмездно придобиване на недвижими имоти и ограничени вещни права върху тях. Данъчно задължено лице е приобретателят на имуществото според чл. 45, ал. 1 от ЗМДТ. В следващата разпоредба на ЗМДТ – чл. 46, е посочено как се определя данъчната основа, върху която приобретателят дължи данък. Основата за определяне на данъка е оценката на имуществото в левове към момента на прехвърлянето, а при придобиване по давност - към момента на издаване на акта, удостоверяващ правото на собственост, който подлежи на вписване. Според алинея втора, т. 1 от същия чл. 46 имуществото се оценява, както следва: недвижимите имоти и ограничените вещни права върху тях - по уговорената цена или по определена от държавен или общински орган цена, а в случай че тя е по-ниска от данъчната им оценка - по последната, съгласно приложение № 2. От тълкуването на посочените разпоредби, се налага непротиворечив извод, че принципът, установен със закона, за определяне на данъчната основа, върху която се изчислява задължението, е по-високата от двете оценки – тази на придобиване и данъчната оценка съгласно приложение № 2. Осъществяването на публична продан е регламентирано в ГПК и ДОПК, като са предвидени правила за определяне на цената на недвижимите имоти, с които следва да се удовлетвори конкретно вземане. Делбата се извършва чрез изнасяне на имота на публична продан, само ако допуснатият до делба имот е реално неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете, а при наличието на повече от един имот неподеляемост по смисъла на чл. 348 ГПК е налице само ако е невъзможно всеки един от съделителите да получи реален дял. Имотът се изнася изцяло, а съделителите получават съответната част от внесената сума по сметка на съдебния изпълнител съобразно дела им. В изпълнителното производство П. Н. има качеството на наддавач. Постановлението за възлагане е едностранен властнически акт на съдебния изпълнител. Той, като официален документ, обвързва органа на приходите при община Стара Загора при определяне на данъка въз основа на посочената в постановлението цена. Наистина разпоредбата на чл. 354, ал.1 от ГПК дава право на всеки съделител да изкупи имота, но това не означава, че неговият дял се уголемява, защото в случая той придобива собствеността върху целия имот, но при разпределение на сумите той внася цената на съответния дял на другите съделители. За разлика от възлагането на неподеляемо жилище лицето придобива в дял целия имот, като уравнява дяловете на другите съделители в пари или имоти. И наистина в този случай неговият дял се уголемява. При облагане с данък за придобиване на имущества съгласно раздел ІІІ от глава Втора "Местни данъци" на ЗМДТ е от значение обстоятелството, че е налице придобиване на имущество. Публичната продан е само един от начините за придобиване на недвижим имот. Придобиването е възмездно и е ясна заплатената цена, тъй като тя е посочена в постановлението за възлагане. След като тази цена е по-ниска от данъчната оценка на имота, се прилага правилото на чл. 46, ал. 2, т. 1 ЗМДТ и размерът на задължението се определя върху по-високата от двете стойности. Нормата е относима за всеки случай, когато се придобива имущество, и не държи сметка за основанието, въз основа на което се прехвърля собствеността. С оглед на което съдът приема, че органът по приходите правилно е определил размера на данъка по чл. 44 от ЗМДТ въз основа на посочена в постановлението за възлагане от 01.06.2022 година цена – 79 632, 00 лева, а именно 1990, 80 лева на основание чл. 37, ал.2 от Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на община Стара Загора във връзка с чл. 47, ал.2 от ЗМДТ. Правилно е определен и размерът на дължимата лихва за просрочие по чл. 49, ал.2 от ЗМДТ срок - 23.06.2022 година, поради което и на основание чл. 4, ал.2 от ЗМДТ връзка с чл.175, ал.1 от ДОПК тя е в размер на 419, 77 лева за периода 23.06.2022 г. до 27.03.2024 година – датата на издаване на процесния АУЗД. С оглед изхода на делото жалбоподателката дължи на ответника и юрисконсултско възнаграждение на основание чл.161, ал.1, изречение трето от ДОПК във връзка с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/09.07.2002 г в размер на 150 лева. Водим от горните мотиви и на основание чл.160, ал.1, предл. последно от ДОПК и чл.172, ал.2, предложение последно от АПК, Старозагорският административен съд