Решение № 421 от 14.10.2026 г. на Районен съд - Русе по дело № 1008/2026 г.

Административно наказателно дело № 20264520201008 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази следното: Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по жалба на ЕТ „Русе - Руска Николова“, ЕИК 117630129, депозирана против Наказателно постановление № 884515-F869778/15.04.2026 г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“-Варна, Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“, с което на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС на жалбоподателя е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 512,00 евро за нарушение по чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на финансите, във вр. с чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС. В жалбата се претендира атакуваното наказателно постановление да бъде отменено като недоказано, незаконосъобразно, издадено при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон. В условията на евентуалност се претендира приложението на чл. 28 от ЗАНН. Жалбоподателят, редовно призован не се явява, представлява се от адв. К. Х. от АК - Русе, която поддържа жалбата и моли за нейното уважаване по подробно изложените съображения. Претендира присъждане на разноски. Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява като се представлява от главен юрисконсулт Б. Г., която оспорва изложеното в жалбата и моли обжалваното наказателно постановление да се потвърди като правилно и законосъобразно, като в тази насока развива подробни съображения. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител. Жалбата, инициирала настоящото производство, е депозирана от активно процесуално легитимирано лице, което е адресат на издаденото наказателно постановление, имащо право и интерес от обжалване на същото. Представляващият търговецажалбоподател е получил препис от наказателното постановление на 18.05.2026 г., а жалбата е депозирана на 29.05.2026 г. с вх. № Ж-03-203/01.06.2026 г. Същата е подадена в преклузивния срок за обжалване и е в съответствие с изискванията за редовност, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество относно нейната основателност. Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: От фактическа страна: Н а 27.01.2026 г. органите на НАП извършили проверка на обект (закусвалня), находящ се в гр. Русе, бул. „Тутракан“ № 100, стопанисван от жалбоподателя, във връзка със спазването на разпоредбите на чл. 15, ал. 4 и чл. 20 от ЗВЕРБ. При извършената проверка органите по приходите изискали представяне на документи по електронен път. При проверката приходните органи констатирали, че търговецът, в качеството си на лице по чл. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ е допуснал нарушение на същата, като в издаден фискален касов бон от регистрираното и въведено в експлоатация в обекта фискално устройство не се съдържали задължителните реквизити съгласно чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредбата. От изваден КЛЕН за дата 27.01.2026 г. от фискалната памет на фискалното устройство модел “Eltrade A3 KL”, с рег. № 4752476, с инд. № ED327326 и с номер на фискална памет 44388703 било установено, че във фискален касов бон № 0022299/27.01.2026 г. са маркирани/регистрирани продажби с наименования - „храни“ на стойност 2,91 евро, „храни“ на стойност 2,81 евро, „храни“ на стойност 0,42 евро, „храни“ на стойност 0,65 евро. Въз основа на така установените факти, актосъставителят и свидетел по делото К. Д. приел, че търговецът-жалбоподател е осъществил състав на административно нарушение по чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, а именно: „наименование на стоката и стойност по видове закупени стоки или услуги“ и издал АУАН № F869788/03.02.2026 г. Актът бил връчен на представляващ търговеца-нарушител. Жалбоподателят представил възражения по акта в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Началникът на отдел „Оперативни дейности“-Варна, Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ въз основа на акта, издал обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС наложил на жалбоподателя административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 512,00 евро за нарушение по чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на финансите, във вр. с чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС. В процесното наказателно постановление наказващият орган описал фактическа обстановка напълно идентична с описаната в АУАН. Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства - Наказателно постановление № 884515-F869788/15.04.2026 г., АУАН № F869788/03.02.2026 г., Възражение по чл. 44 от ЗАНН, Протокол за извършена проверка на обект сер. АА № 0174152/27.01.2026 г., Писмо изх. № 55-30-3088/26.01.2026 г., Декларация от лице, работещо по трудово или гражданско правоотношение, Фискален касов бон № 0022299/27.01.2026 г., Таблица вх.№ 55-18-664/03.02.2026 г., Справки КЛЕН и Фискални бонове-копия за 11.08.2025 г., 11.10.2025 г. и 27.01.2026 г., Фактури - 4 бр., Заповед № 3-ЦУ-30-575/02.04.2026 г., Пълномощно № П- 34/12.05.2022 г., Пълномощно № ВК-03-3195/14.07.2026 г., както и гласни доказателства, приобщени чрез разпит на св. К. Р. Д.. Не са налице противоречия в информационните изявления, съдържащи се в приобщената по делото доказателствена съвкупност, които да налагат излагане на подробни мотиви, съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК, приложима на основание чл. 84 от ЗАНН, досежно това кои доказателствени средства съдът кредитира и кои отхвърля, тъй като всички доказателства се намират в корелативно единство и безспорно подкрепят приетите за осъществили се факти от обективната действителност, включени в предмета на доказване по настоящото дело. От правна страна: При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: Разпоредбата на чл. 63, ал. 1, във вр. с чл. 84 от ЗАНН, вр. с чл. 314 от НПК предвижда, че в настоящото производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. Съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването и на двата административни акта - тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 от ЗАНН. Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от административния орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на санкционираното лице. Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. На основание чл. 118, ал. 2 и 4 от ЗДДС е издадена съответно Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. Чл. 26, ал. 1, т. 7 от същата задължава лицето по чл. 3 да издава фискалната касова бележка от ФУ, която трябва да бъде четима, да съответства на образеца съгласно приложение № 1 и да съдържа задължително следните реквизити: т. 7 „наименование на стоката/услугата, код на данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги; наименованието трябва да позволява най-малко идентифицирането на вида на стоката/услугата; в случай че се продават стоки от един и същи вид, които са с различни цени, във фискалния бон всяка стока се отразява поотделно със съответната стойност“. От събраните по делото доказателства се установи, че жалбоподателят действително е осъществил състава на вмененото му нарушение по чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н- 18/13.12.2006 г. на МФ. В стопанисвания от жалбоподателя обект - закусвалня в гр. Русе, на бул. „Тутракан“ № 100 на 27.01.2026 г. е бил издаден фискален касов бон № 0022299/27.01.2026 г. за продажба на обща стойност 6,79 евро с посочени следни артикули и цени: „храни“ на стойност 2,91 евро, „храни“ на стойност 2,81 евро, „храни“ на стойност 0,42 евро, „храни“ на стойност 0,65 евро. Горното обосновава извода, че търговецът не е изпълнил задълженията си по чл. 26, ал. 1, т. 7 от наредбата, а именно в касовата бележка да се съдържат наименование на стоката, количество и стойност по видове закупени стоки (като в случай, че се продават стоки от един и същи вид, които са с различни цени, във фискалния бон всяка стока следваше да се отрази поотделно със съответната стойност). В случая обозначението „храни“ е прекалено общо. То сочи всички видове храни, пакетирани и приготвени, без диференциация по вид и количество. Следователно нарушението на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18 е доказано от обективна страна. В случая се касае за нарушение извършено от едноличен търговец, чиято отговорност по арг. от чл. 83 от ЗАНН е обективна и безвиновна. Поради това деянието не следва да се доказва изобщо от субективна страна и да се изследва знаел ли и съзнавал ли е деецът елементите от фактическия състав на сочената като нарушена правна норма. Жалбоподателят е бил длъжен при осъществяване на дейността си като търговец да изпълни задълженията, които му вменява законът и като не е сторил това следва да понесе имуществена санкция. Законосъобразно е приложена административнонаказващата норма на чл. 185, ал. 2, във вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. Текстът на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС предвижда, че извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 600 до 2 000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 6 000 до 20 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1, които за юридическите лица и едноличните търговци са имуществена санкция в размер от 1 000 до 4 000 лв. Доколкото в случая нарушението не води до неотразяване на приходи, то правилно санкцията е наложена на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, която препраща към размерите по ал. 1. Наказанието е изключително близко до минималния предвиден от закона размер от 1 000 лв. (равностойността на 511,29 евро) - 512 евро и съдът не вижда основание да го намали предвид и правилото на чл. 27, ал. 5 от ЗАНН. Съдът не споделя доводите на процесуалния представител на жалбоподателя, че е допуснато съществено нарушение при издирване и прилагане на санкционната разпоредба от АНО, което е довело до нарушение правото на защита на наказаното лице да разбере, за какво конкретно нарушение е ангажирана отговорността му. Доводът, че приложената санкционна разпоредба на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, предвиждаща санкция за лице, неиздало документ по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, а в случая наказващият орган е приел, че е издаден такъв е несъстоятелен. Видно от обжалваното НП административнонаказващия орган е приел от правна страна, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредбата, във вр. с чл. 185, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДДС. Следователно, санкционираното лице е разбрало или е могло да разбере, че за неизпълнение на посочената от наредбата норма съгласно чл. 185, ал. 2 от ЗДДС извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане (в случая - наредбата), се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 600 до 2000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 6000 до 20 000 лв. С оглед фактът, че извършеното нарушение не води до неотразяване на приходи, са приложими предвидените в ал. 1 санкции. Именно поради това АНО при определяне размера на имуществената санкция е посочил, че същата е на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. Поради изложено, извършеното от санкционираното лице нарушение на изискванията по чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н - 18/ 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговски обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, е установено и доказано по безспорен начин, както и че това деяние правилно е квалифицирано като административно нарушение по чл. 185, ал. 2, предл. второ от ЗДДС, при съответно на закона налагане на санкция при прилагането на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. За пълнота на изложението, настоящият състав намира за необходимо да посочи, че необсъждането на наведени възражения по чл. 44 от ЗАНН (какъвто е и настоящия случай) от страна на административнонаказващия орган не води автоматично до извод за наличие на съществено процесуално нарушение. По друг начин казано, отсъствието в НП на нарочни мотиви касателно депозирано възражение само по себе си не представлява съществено процесуално нарушение, водещо непременно до отмяна на обжалваното постановление (вж. Решение от 04.08. 2015 г по к. адм. н. д. № 179/2015 г. на Административен съд - Русе). В конкретния случай възраженията са бланкетни (л. 18 от делото), не сочат конкретни факти и не съдържат доказателствени искания, а само оспорва констатациите в АУАН. В този случай издаденото наказателното постановление, съдържа в себе си пълно описание на фактите и доказателствата по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и индикира, че наказващият орган е приел тези доводи за неоснователни. Чл. 52, ал. 4 от ЗАНН възлага на АНО задължение да прецени възраженията, но не и да обективира писмено тази преценка в нарочен пункт от наказателното постановление. Когато възражението е приложено към административната преписка, то не е скрито за наказващия орган и за съда, а наказаното лице разполага с пълен обем процесуални възможности да заяви същите доводи и доказателствени искания в съдебната фаза пред районния съд, който действа като съд по същество съгласно чл. 314 от НПК, във вр. чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН (в този см. Решение № 22709/02.07.2025 г. по к. адм. н. д. № 4434/2025 г. на АССГ). Следователно, необсъждането на възраженията по чл. 44 от ЗАНН не е само по себе си автоматично основание за отмяна на наказателното постановление. То би съставлявало съществено процесуално нарушение само тогава, когато нарушава правото на защита в конкретната му проява - при игнорирани доказателствени искания за събиране на относими материали (чл. 44, ал. 2 от ЗАНН), при неизяснени спорни факти от значение за вината и съставомерността (чл. 52, ал. 4 от ЗАНН) или при преждевременно постановяване на санкционния акт (Решение № 1917/18.06.2025 г. по к. адм. н. д. № 219/2025 г. на Административен съд - Русе). Въззивният съд приема, че неизлагането на подробни мотиви в наказателното постановление относно неприлагането на чл. 28 от ЗАНН не представлява съществено процесуално нарушение и не съставлява самостоятелно формално основание за отмяна на наказателното постановление (вж. Решение от 10.12.2013 г. по к. адм. н. д. № 551/2013 г. на Административен съд - Русе и Решение от 06.12.2013 г. по к. адм. н. д. № 550/2013 г. на Административен съд - Русе), поради следното: С Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. по тълк. н. д. № 1/2005 г. ОСНК на ВКС постанови, че преценката на административнонаказващия орган за „маловажност“ на случая по чл. 28 от ЗАНН се прави по законосъобразност, а не по оперативна самостоятелност, и подлежи на цялостен съдебен контрол. В мотивите на тълкувателното решение не се съдържа изискване наказващият орган задължително да излага подробни или изрични мотиви в наказателното постановление защо счита, че случаят не е маловажен. Смисълът на тълкувателния акт е, че: 1) нормата на чл. 28 от ЗАНН е материалноправна. Когато обективно са налице предпоставките за маловажен случай, органът е длъжен да приложи нормата и да не налага наказание; 2) ако органът издаде наказателно постановление при наличие на фактическите предпоставки за маловажност, порокът на постановлението е материална незаконосъобразност, а не процесуална нередовност на формата или мотивите. Съгласно чл. 57, ал. 1 от ЗАНН законът изчерпателно определя задължителните реквизити на наказателното постановление (чл. 57, ал. 1, т.т. 1 - 13 от ЗАНН). Разпоредбата изисква посочване на обстоятелствата, при които е извършено нарушението (т. 5), и обстоятелствата, взети предвид при определяне вида и размера на наказанието (т. 8), но не съдържа изрично изискване за отделен мотивировъчен раздел относно неприлагането на чл. 28 от ЗАНН. Разграничението в законодателния подход е видно при съпоставка с други актове в административнонаказателното производство: 1) При издаване на предупреждение по чл. 28 от ЗАНН, законът изрично вменява в чл. 28, ал. 2, т. 5 от ЗАНН задължението актът да съдържа „обстоятелствата, които сочат, че е маловажен случай“; 2) При прекратяване на производството по чл. 54 от ЗАНН, чл. 54, ал. 4, т. 7 от ЗАНН изрично изисква мотивирана резолюция с излагане на съответните съображения; 3) При постановяване на самото НП произнасянето по преписката и налагането на санкция обективират отрицателната преценка на наказващия орган по чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, че не са налице предпоставки за прекратяване или за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Достатъчно е от съдържанието на акта да е ясна волята на органа, като липсата на пространно обсъждане на института не нарушава изискванията за форма по чл. 57 от ЗАНН. Съдебният контрол върху наказателните постановления пред районния съд и касационната инстанция е пълен. В съответствие с чл. 6, ал. 1 от ЕКПЧ и практиката на ЕСПЧ съдът не е обвързан от преценката на административния орган и изследва спора в цялост - както по фактите, така и по правото. Поради това, липсата или лаконичността на мотивите в наказателното постановление относно неприлагането на чл. 28 от ЗАНН не ограничава правото на защита на санкционираното лице, тъй като то може да навежда доводи и да представя доказателства за маловажност както пред органа, така и в рамките на съдебното производство. Липсата на изрични мотиви не лишава съда от предмет на проверка, тъй като съдът е длъжен служебно да прецени дали установените факти разкриват белезите на маловажен случай и при констатиране на такива да приложи правомощията си по чл. 63, ал. 4 от ЗАНН. По отношение преценката за материалната законосъобразност на обжалваното НП при преценката по чл. 28 от ЗАНН настоящия състав приема, че липсва основание санкционираният търговец да бъде освободен от административнонаказателна отговорност с прилагането на чл. 28 от ЗАНН. Според дефиницията на § 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, маловажен случай е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. В случая, установените по делото факти не сочат наличието на смекчаващи обстоятелства, обуславящи определянето на нарушението като „маловажен случай“ по см. на § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, което да обуслови приложението на чл. 28 от ЗАНН. Нарушението на изискванията по чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н - 18/ 13.12.2006 г. на МФ е формално административно нарушение - т. е не се свързва с настъпването на съставомерни вредни последици, поради което сочената от жалбоподателя липса на настъпили от процесното нарушение вредни последици и респ. щета за бюджета, не обуславя твърдяното отличаване на деянието от типичните случаи на нарушения от този вид. Всъщност именно липсата на щета за бюджета (нарушението не води до неотразяване на приходи) е било основание за налагане на по-леката санкция по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, при прилагането на чл. 185, ал. 2, изр. второ от ЗДДС. Съответно липсата на признака „повторност“ е основание нарушението да се квалифицира по основния, а не по по-тежко наказуемия състав на чл. 185, ал. 4 от ЗДДС, т. е само по себе си обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път, не може да се разглежда като смекчаващо обстоятелство за определянето на нарушението като маловажно. Ето защо обстоятелствата, че нарушението е извършено за първи път и че не са настъпили неблагоприятни и вредни последици от нарушението, не е достатъчно това нарушение да бъде определено като „маловажен случай“ по см. на § 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН. Тези обстоятелства могат да бъдат преценени като смекчаващи обстоятелства по см. на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, релевантни за определяне размера на следващата се за извършеното нарушение административна санкция и които са взети предвид от административнонаказващия орган при реализиране на отговорността по чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, чрез налагане на имуществена санкция в хипотезата, когато нарушението не води до неотразяване на приходи, която санкция е определена в законово регламентирания минимален размер по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. Отделно от това освен процесното нарушение, в производството се установи, че търговецът в един продължителен период от време е издавал касови бележки, неотговарящи на изискванията на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба Н- 18/13.12.2006 г. на Министъра на финансите (фискални бонове от 11.08.2025 г. (л. л. 35-37 от делото), 11.10.2025 г. (л. л. 30-32 от делото), 27.01.2026 г. (л. 33 от делото). Отделно следва да се посочи, че не се събраха никакви доказателства, че нарушението е било отстранено незабавно. С оглед на което и доколкото събраните по делото доказателства не сочат съществуването на обстоятелства от обективно или субективно естество, характеризиращи процесното деяние с по-ниска обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид и в съответствие със закона въззивния съд счита, че липсва основание за освобождаване на нарушителя от административнонаказателна отговорност при прилагането на чл. 28 от ЗАНН. Съдът приема, че не е налице и несъответствие на размера на предвидената имуществена санкция с принципа за пропорционалност като основен принцип на Правото на ЕС. Същият е задължителен за държавите-членки, независимо, че липсва хармонизация на законодателството на съюза в областта на санкциите, приложими при неспазване на условията, предвидени от установен от това законодателство режим. Държавите-членки са компетентни да изберат санкции, които според тях са подходящи, но при съобразяване с принципа за пропорционалност, т.е. санкциите не трябва да надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигане на легитимно преследваните цели. Горните общи съображения, преценени в контекста на конкретния казус и на административнонаказателните норми на специалния ЗДДС, обосновават изводи за спазване на принципа за пропорционалност, доколкото законодателят е предвидил различни по размер „глоби“, респ. „имуществени санкции“ за извършените административни нарушения в зависимост от тежестта им. В случая определеният в разпоредбата на чл. 185, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗДДС размер на „имуществената санкция“ от 1000 до 4000 лева съответства на тежестта на неправомерното деяние - неизпълнение на задължението за отразяване на наименованието на всяка продадена стока. Установеното нарушение не води до неотразяване на приходи, поради което предвидената санкция е в по-нисък размер. С оглед гореизложено, въззивният съд приема, че жалбата се явява неоснователна и следва да се остави без уважение, а обжалваното наказателно постановление да се потвърди като правилно и законосъобразно. По разноските: С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 4, във вр. ал. 1 от ЗАНН в полза на административнонаказващия орган следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът, на основание чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид липсата на правна и фактическа сложност на делото, определя в минимума от 130 лева (66,47 евро). Както се приема и в Тълкувателно решение № 3/13.05.2010 г. по тълк. д. № 5/2009 г. на ВАС, възнаграждението следва да се присъди в полза на юридическото лице, в чиято структура се намира представляваният от юрисконсулта едноличен административен орган, т.е. в полза на НАП, която агенция има качеството на юридическо лице съгласно чл. 2, ал. 2 от ЗНАП. С оглед изложеното, ЕТ „Русе - Руска Николова“ следва да бъде осъден да заплати на Национална агенция по приходите сума в размер на 66,47 евро, представляваща юрисконсултско възнаграждение.