Решение № 4196 от 4.3.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 19238/2025 г.

дело № 20251110119238 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК. Образувано е по искова молба на „ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ ЕАД срещу СО, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл.410 от КЗ за сумата от 663.04 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застрахователна преписка № •••••••••, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното плащане. Ищецът ЗЕАД „Б.В.И.Г.” ЕАД твърди, че в изпълнение на задълженията си по договор за застраховка имущество „Каско Стандарт”, е заплатил на застрахования при него собственик сумата 663.04 лв. – обезщетение за щети на МПС – лек автомобил марка „Л" модел „•••••" с рег. № •••••••, резултат от ПТП, настъпило на 18.06.2024 г. в гр. София при движение по бул. „С" в посока софийски околовръстен път, педи кръстовището за П, водачът на автомобила преминал през несигнализиран, необезопасен и неподсигурен участък от пътното платно с наличие на дупка, вследствие на което, били нанесени имуществени вреди на посочения по-горе автомобил, именно – увреждане на предна дясна гума, а отговорен за настъпилото ПТП бил ответникът СО, предвид неизпълнение на задълженията му по чл. 31 ЗП и ангажиране на гаранционно-обезпечителната му отговорност по чл. 49 ЗЗД. По тези доводи и на основание чл.410 КЗ ищецът предявява регресната си претенция за заплатено застрахователно обезщетение и моли ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 663.04 лв. – регресно вземане за заплатено застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба 02.04.2025 г. до окончателното изплащане. Претендира разноски. Ответникът СО в срока по чл. 131 ГПК подава отговор на исковата молба. Не оспорва плащането от ищеца на застрахователното обезщетение. Оспорва наличието на застрахователно правоотношение. Оспорва наличието на необезопасен и изрязан участък на пътното платно на мястото на възникване на твърдяното ПТП. Оспорва факта на възникване на задължение за ищеца да заплати застрахователно обезщетение. Оспорва наличието и механизма на процесното ПТП. Счита, че размерът на щетите бил преценен завишено. Прави възражение за съпричиняване от страна на водача на вредите по процесния автомобил, който не бил съобразил поведението си на пътя с конкретната пътна обстановка. Моли съда да отхвърли иска като неоснователен. Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното: По иска с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД. Съобразно приложимата материално правна норма, доводите и възраженията на страните, в тежест на ищеца е да докаже правоотношение по валиден застрахователен договор с увредения, покриващо процесния застрахователен риск, възлагане на определена работа от СО на друго лице – нейни служители и работници, във връзка с общинската пътна мрежа, настъпването на вреди на процесния лек автомобил, вредите да са причинени при или по повод изпълнението на възложената работа на служителите и работниците на СО – бездействие, изразяващо се в несигнализиране и необезопасяване на дупка на пътното платно, на което е настъпило ПТП-то и представляващо част от общинската пътна мрежа, с изпълнението на която работа причинените на лекия автомобил вреди се намират в причинна връзка, вредоносното деяние да е извършено виновно от изпълнителя на възложената работа и ищеца като застраховател да е изплатил застрахователно обезщетение на увредения. В тежест на ответника, в случай че ищецът установи горепосочените факти, е да докаже, че е заплатил претендираната сума в срок, както и оборване на презумпцията за виновност на изпълнителите на възложената работа. В тежест на ответника е да докаже и възражението си за съпричиняване на ПТП от застрахованото лице. Безспорни между страните е наличието на договор за а застраховка „Булстрад Каско Стандарт“ при включена рискова клауза „Пълно Каско“,, обективирана в застрахователна полица №5С••••••••••/23.04.2024 г., със срок на покритие от 03.05.2024 г. до 02.05.2025 г. между ищеца и собственика на лек автомобил марка „Л" модел „•••••" с рег. № •••••••, както и, че сумата от 663.04 лева е изплатена на собственика с платежно нареждане от 15.07.2024 г. от ищеца по процесната щета. По делото безспорно беше установено наличието на валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ за процесния автомобил между неговия собственик и ищцовото дружество към датата на ПТП – 18.04.2024 г., с рискова клауза „Пълно Каско” и допълнителни покрития „Помощ на пътя (асистанс)“ и „Официален сервиз”. От отбелязване в застрахователната полица се установява, че годината на производство на процесния автомобил била 2023 г., а от приложено по делото копие от свидетелството за регистрация – Част ІІ е видно, че датата на първа регистрация на същия автомобил е 03.05.2025 г. С договора била определена застрахователна сума в размер на 146 101 лева. Съгласно Раздел „Каско”, Глава Втора „Покрити рискове и изключения“, Клауза „Пълно Каско“ от Общите условия за „Булстрад Каско Стандарт“, по тази клауза застрахователят покривал щети, причинени от застрахователно събитие, посочено в клауза „Пожар, природни бедствия, ПТП и злоумишлени действия“, както и изброените допълнително покрити рискове. Съгласно т. 2 от клауза „Пожар, природни бедствия и пътнотранспортни произшествия (ПТП) на МПС“ сред покритите рискове било ПТП – събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. Общите изключения, при наличието на които застрахователят не изплащал обезщетение, били посочени в т. Х, Раздел „Общи положения“ от Общите условия на ищцовото дружество. Съгласно Глава Трета „Изплащане на обезщетение при частични повреди”, Раздел І „Регистриране, уведомяване и доказване на настъпването на застрахователно събитие”, т. 1 при настъпване на застрахователно събитие застрахованият бил длъжен да уведоми застрахователя в срок от 3 дни от узнаването, както и компетентните държавни органи (полиция, служба „Пожарна и аварийна безопасност“ и други) с цел издаване на необходимия документ, и да вземе мерки за спасяване, ограничаване и намаляване на щетите на застрахованото МПС. При щети, настъпили от ПТП или в паркирано състояние, когато съгласно действащата нормативна уредба компетентните органи не посещават мястото на събитието или е издаден документ от компетентните органи на базата на декларативни показания на водача, с констативен характер и не води до процесуално-следствени действия и/или административна санкция, застрахователят обезщетявал, както следва: за щети по гумите, джантите и декоративните тасове на автомобила, в случаите, когато уврежданията били в резултат на преминаване през дупки и неравности на пътното платно – до две увредени гуми и/или джанти и/или тасове в срока на действие на полицата, след представяне на писмени свидетелски показания на лице, различно от застрахования или упълномощения водач на МПС (т. 6.3 от общите условия). Съгласно Раздел ІІ „Обезщетяване на МПС до 4 години“ застрахователното обезщетение за частични повреди се определяло въз основа на опис на увредените детайли по един от следните начини: 1. по калкулация на застрахователя; 2. ремонт на МПС в посочен от застрахователя сервиз, представителя на марката за страната – в този случай стойността на ремонта се заплащала от застрахователя на сервиза, в който било отремонтирано МПС; 3. ремонт на МПС в посочен от застрахователя сервиз, представител на марката за страната, с който имал сключен договор – в този случай стойността на ремонта се заплащала от застрахователя на сервиза, в който било отремонтирано МПС; 4. ремонт на МПС в избран от застрахования сервиз след представяне на предварителна калкулация за стойността на ремонта и писмено съгласие от застрахователя – в този случай разходите за ремонт се заплащали от застрахования, а застрахователят изплащал обезщетение до предварително съгласувания размер след представяне на разходно-оправдателни документи (фактури). Съгласно § 1, т. 4 ДР КЗ застрахователно събитие е настъпването на покрит риск по застраховка в периода на застрахователното покритие. От представените по делото застрахователна полица № 5С•••••••••• и Общи условия на ищцовото дружество за застраховка „Булстрад Каско Стандарт“ е видно, че при включена рискова клауза „Пълно Каско“, както е в настоящия случай, пътнотранспортното произшествие е част от покритите рискове. В тази връзка не може да бъде възприето направеното в отговора на исковата молба възражение, че процесното произшествие не представлявало покрит застрахователен риск. В общите условия към застрахователния договор е дадено определение на понятието ПТП – това е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. Безспорно процесното ПТП попада в обхвата на посоченото понятие. Няма данни по делото да е било налице някое от изключенията, при които застрахователят не изплаща обезщетение От представената по делото застрахователна полица №5С••••••••••/23.04.2024 г., със срок на покритие от 03.05.2024 г. до 02.05.2025 г. се установява правоотношение между ищеца и увреденото лице по застрахователен договор за имуществена застраховка „Каско“ при Общи условия, с покрит застрахователен риск „Пълно каско“, с обект лек автомобил марка „Л" модел „•••••" с рег. № •••••••. Видно от приложените по делото Общи условия за застраховка на МПС „Каско Стандарт“, процесното събитие представлява покрит застрахователен риск – пътно-транспортно произшествие по Клауза Пълно каско. Не се спори по делото, че бул. „С“ в гр. София в процесния участък преди кръстовището за магазин П, на който възникнало процесното ПТП, е общински път, представлява публична общинска собственост и като такъв се управлява от СО. За настъпилото застрахователно събитие и причинените на процесния автомобил повреди, на 19.06.2024 г. собственикът „•••“ подал до застрахователя по имуществената застраховка „Каско“ заявление за изплащане на застрахователно обезщетение, по което била образувана щета № •••••••••••••. Към заявлението били приложени декларации от водача Д. Д. и от свидетел на събитието – Л. Й., в които под страх от наказателна отговорност двамата дали следното описание на събитието: автомобилът се движил с посока от център към Околовръстен път по бул. „С“ и преди кръстовището за П попаднал в дупка на пътното платно, в резултат на което била увредена предна дясна гума. Видно от отбелязване в заявлението, застрахованият избрал да бъде обезщетен в сервиз посочен от застрахователя. В тази връзка на 26.11.2020 г. бил извършен оглед на увредения автомобил от експерт на застрахователя, като били констатирани следните повреди: гума предна дясна – за подмяна. Въз основа на извършения опис, с доклад по щетата било определено застрахователно обезщетение в размер на 663.03 лева, което било заплатено на собственика на увредения автомобил с преводно нареждане от 15.07.2024 г. От регресна покана изх. № •••/17.01.2025 г. се установява, че ищцовото дружество претендирало от СО възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение по щета № ••••••••••••• в размер на 663.04 лева. Писмото било получено от представител на ответника на 23.01.2025 г., видно от отбелязване в известието за доставяне. С писмо изх. № •••••••••• от 31.01.2025 г. ответникът отказал заплащане на претендираната сума. От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на вещото лице по САТЕ се установява, че причините за настъпване на произшествието е преминаване на автомобила през необезопасена дупка на пътното платно. Вещото лице дава заключение, че така представения механизъм на ПТП обуславя настъпването на посочените щети, т.е. налице е причинно-следствена връзка между произшествието и вредите. Стойността, необходима за възстановяване на лекия автомобил, определена на база цени от официалния представител на марката към датата на произшествието е 663.04 лв. По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля Д. Д., водач на автомобила към момента на настъпване на произшествието. Посочва, че е имал един инцидент, в който си спукал гумата, управлявайки лек автомобил марка „Л" модел „•••••" с рег. № •••••. Шофирал колата с негов колега по бул. С и на т.нар О кръстовище след него имало спирка и преди спирката ударили колата в неравност, попаднал в дупка. Светнала лампата за налягането и воланът станал тежък. Инцидентът станал през лятото на 18.06.2024 г. и мало засилен трафик. Времето било слънчево и сухо. Нямало никаква сигнализация или обозначение. Не можел да избегне дупката, тъй като в лявата лента имало друг автомобил. Скоростта, с която се движил била неголяма, тъй като инцидентът настъпил малко след преминаване на кръстовището. От разпита на другия свидетел Л. Й. се установява, че бил пътник в увредения автомобил по време на инцидента. Били двамата с колегата му и след „О“ карали в дясна лента и в близост до спирката ударили автомобила в нещо, продължили напред към Т Запад, когато светнала лампа индикираща проблем и воланът станал тежък. Автомобилът бил служебен и когато стигнали в Т Запад установили, че има цепка на гумата. По делото не е спорно, а и от представените писмени доказателства се установи наличието на застрахователно правоотношение между ищеца и увреденото лице, по договор за имуществена застраховка „Каско“, настъпването на покрит застрахователен риск – ПТП, в срока на застрахователното покритие, настъпили щети на застрахованото имущество и причинна връзка между събитието и вредите. Безспорно от представената застрахователна полица се установява, че произшествието е покрит застрахователен риск – пътнотранспортно произшествие по смисъла на параграф 6, т.30 от ПЗР на ЗДвП – „Пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети, вредите от което се покриват от застрахователя, съгласно договорената клауза. Настъпило е в периода на застрахователното покритие – на 28.05.2024 г. и за което не се спори между страните. Произшествието съставлява покрит риск по смисъла на приложимите към договора Общи условия. Възраженията на ответника относно неуведомяването на органите на Пътна полиция и липсата на съставен протокол за ПТП са неоснователни, доколкото съобразно приложимите Общи условия уведомяване на органите на МВР и представянето на протокол за ПТП се изискват съобразно вида на застрахователното събитие. Установява се и механизма на настъпване на произшествието – съдът няма основание да не кредитира показанията на свидетеля – той не е пристрастен и заинтересован по конкретния спор по делото, тъй като застрахователното обезщетение е платено, а за други отношения между свидетеля и ищеца няма данни. Той потвърждава обстоятелствата, отразени в заявлението за щета, като съдът съобразява и това, че както декларираните обстоятелства, така и показанията си свидетелят е дал под страх от наказателна отговорност. В случая произшествието не е посетено от органите на полицията и не е съставен протокол за ПТП, но по делото няма данни съставянето на такъв да е било задължително – чл. 7 от Наредба № I – 167 от 24.10.2002 г. за условията и реда на взаимодействие между контролните органи на МВР, застрахователните компании и Агенцията за застрахователен надзор при настъпване на застрахователни събития, свързани с МПС и чл.125, т.8 ЗДвП изискват службите по контрол на МВР да посетят задължително мястото на пътнотранспортното произшествие, когато има един участник и МПС не е в състояние да се движи на собствен ход, поради причинените му от произшествието вреди. Анализирани събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, дават основание на съда да зачете описания в исковата молба, уведомлението за щета, заключението на вещото лице и показанията на свидетеля механизъм на настъпване на произшествието. Съдът приема, че инцидентът е настъпил в участъка на бул. „С“ , поддържането на който участък в процесния период е възложено на ответника. Ответникът не доказа механизъм на ПТП, различен от описания в събраните по делото доказателства, нито процесните увреди да са били налични към датата на ПТП. Не се установи и съпричиняване на вредоносния резултат от водача на автомобила. Липсват доказателства автомобилът да се е движил с превишена или несъобразена с пътните условия скорост, която да не е позволявала на водача да забележи своевременно неравността върху пътното платно или да спре при нужда. Установи се, че в резултат на преминаването през неравността на пътното платно, на застрахованото при ищеца имущество са причинени щети, които, видно от заключението на вещото лице се намират в пряка причинно-следствена връзка с описания механизъм на ПТП. Безспорно между страните е изплащането на застрахователно обезщетение за тях на увреденото лице от ищеца. Претенцията черпи правното си основание от разпоредбата на чл. 410 ал. 1, т.2 КЗ, според която с плащането на застрахователно обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя на възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД. Ищецът се е суброгирал в правата на застрахования против възложителя на работата, при която са причинени уврежданията, до размера на изплатеното застрахователно обезщетение, поради което предявения иск по чл. 410, ал.1, т.2 КЗ се явява изцяло основателен и като такъв следва да бъде уважен. В случая спорното право произтича от виновното поведение на определени физически лица, които е следвало да изпълняват и осигуряват осъществяването на задълженията на СО за поддържане в изправност пътища – част от общинската пътна мрежа и тя носи отговорност за бездействията на тези лица. СО носи обезпечителногаранционна отговорност по чл. 49 ЗЗД, като възложител, за вредите, причинени виновно от съответни физически лица при или по повод изпълнението на възложената им от работа. Участъкът от пътя, на което е реализирано ПТП, се стопанисва от ответника. Съгласно чл.167, ал. 1 и ал.2, т.1 ЗДвП, службите за контрол, определени от кметовете на общините, контролират в населените места изправността на състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения и пътната маркировка, като администрацията сигнализира незабавно за препятствията и ги отстранява във възможно най-кратък срок. Следователно, по силата на ЗДвП на СО е вменено задължение да стопанисва и поддържа улиците в София, което включва и недопускането, съответно - отстраняването на дупки и неравности по тях. Общината изпълнява тези дейности чрез служителите си или други лица, на които е възложила изпълнението на посочените задължения, като носи обективна гаранционно – обезпечителна отговорност при действията/бездействията на лицата, натоварени с извършването на възложената работа по поддръжката на улиците на територията на съответното населено място. В настоящия случай, собственик на улицата, на основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОС вр. пар.7, ал.1, т.4 от ЗМСМА е общината, която съгласно чл.11, ал.1 ЗОС, следва да я управлява с грижата на добрия стопанин, като е налице обективна възможност за обезопасяването на улицата. С оглед на това, че наличието на несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, явяваща се причина за ПТП, е резултат от бездействието на длъжностните лица, на които СО е възложила изпълнението на очертаните по-горе задължения, която освен това е и собственик на улицата, при наличие на обективна възможност за обезопасяването й, общината отговаря спрямо увреденото лице на основание чл.49 ЗЗД. Дължимото от застрахователя обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието, т.е. – на действителният размер на вредата. Настоящият състав приема, че действителните и подлежащи на обезщетяване вреди отговарят на сумата, необходима за привеждане на увреденото МПС в изправно техническо състояние, тоест, годно за движение. По отношение на размера на дължимото от ответника застрахователно обезщетение следва да се има предвид на първо място разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, съгласно която при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност. Съгласно задължителната съдебна практика дължимото обезщетение следва да бъде определено по пазарната стойност на ремонта за отстраняване на претърпяната вреда към момента на настъпване на застрахователното събитие. Застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната (при пълна увреда), респ. възстановителната (при частична увреда) стойност на увреденото имущество, а действителната, респ. възстановителната стойност не може да бъде по-голяма от пазарната му стойност към деня на настъпване на събитието. Съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ за действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество. А чл. 400, ал. 2 КЗ определя възстановителната застрахователна стойност като стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Следователно, размерът на застрахователното обезщетение се определя съобразно доказания размер на претърпяната вследствие застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля действителната, респ. възстановителната стойност на увреденото имущество, определено по пазарната му стойност. При изчисляване размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент на овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност (вж. Решение № 79 от 02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г., І Т.О., ВКС, Решение № 6 от 02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г., І Т.О., ВКС). При имуществените застраховки стойността на дължимото застрахователно обезщетение се определя, както следва: ако автомобилът е бил пуснат в експлоатация преди не повече от три години и е бил отремонтиран в официален сервиз на марката (официален фирмен сервиз) – следващото се застрахователно обезщетение е това, за стойността на което е бил отремонтиран автомобилът в официалния фирмен сервиз и която е отразена в издадените от фирмения сервиз във връзка с ремонта фактури; при липса на поне едно от посочените по-горе две условия, тоест - ако автомобилът е бил пуснат в експлоатация преди повече от три години или отремонтирането е станало не в официален сервиз на марката, дължимата застрахователна сума се определя на база средната пазарна цена, тоест - изхожда се от възстановителната стойност на имуществото. С Решение № 1402/10.06.2022 г. по в. гр. д. № 20211100511793 по описа на СГС, III – Б въззивен състав, е прието, че ако увреденият автомобил е бил в гаранционен срок, обезщетението следва да се определи по цени за ремонт, каквито е необходимо да се заплатят в оторизиран сервиз, щом това е условие за запазване на правата по гаранцията. В този случай се приема, че с оглед периода на експлоатация, считано от годината на производство на автомобила /3 или 5 или 7 години в зависимост от конкретно определения от продавача или производителя гаранционен срок/, този автомобил обективно има характеристиките на нов, както и всички негови съставни части са нови и оригинални. От приетото заключение по допусната автотехническа експертиза се установява, че към моментът на настъпване на произшествието процесният автомобил е бил в експлоатация 1 година, 1 месец и 15 дни, като стойността необходима за отстраняване на причинените вследствие на инцидента щети по цени на сервиза на официалния представител на марката възлиза на 663.04 лева, която сума видно от преводно нареждане от 15.07.2027 г. е заплатена от ищеца на "•••" ЕОО, с което застрахователят е изпълнил надлежно задължението си по сключения договор за застраховка "Каско", респ. встъпил е в правата на увреденото лице срещу делинквента за заплатената сума, поради което предявеният иск за главница се явява изцяло основателен. Основателна е и искането за присъждане на законна лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба, като обусловена от изхода на спора по главния иск. Ищецът е направил разноски в общ размер на 1030 лв./526.63 евро, от които 50 лв. държавна такса, 400 лв. депозит за вещо лице, 100 лв. – депозит за свидетел за исковото производство и 480 лв. адвокатско възнаграждение. Ответникът, на основание чл. 78 ал.1 ГПК следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1030 лв. С оглед изложеното, Софийски районен съд