Решение № 135 от 19.3.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 716/2025 г.

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК. С решение № 342/06.03.2025 г. по т.д. № 1354/2023 г. на СГС, VI-23 състав са отхвърлени предявените от „МОНИ ТЕКС 66“ ООД, ЕИК 201420991, със седалище и адрес на управление: - гр. Дупница, ул. ”Плиска” № 15 срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК 040638060, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ”Сребърна” № 16, искове с правно основание чл. 405, ал.1 от Кодекса за застраховането за осъждане на ответника да заплати сумата 67 415.66 лева, представляващи застрахователно обезщетение по имуществена застраховка, обективирана в застрахователна полица № 080702209100000012 „Индустриален пожар“ за вреди върху производствена сграда, причинени от пожар, възникнал на 15.11.2022 г., около 16:10 ч., на адреса на застрахованото имущество, и сумата 400 848.46 лева, представляващи застрахователно обезщетение по имуществена застраховка по застрахователна полица № 080702209100000012 „Индустриален пожар“ за вреди върху стоки, причинени от пожар, възникнал на 15.11.2022 г., около 16:10 ч., на адреса на застрахованото имущество, както и искове с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата 1786.37 лева – представляваща лихва за забава върху главницата от 67 415.66 лева, за периода 28.04.2023 г. – 17.07.2023 г. и сумата 10 621.59 лева представляваща лихва за забава върху главницата от 400 848.46 лева за периода 28.04.2023 г. – 17.07.2023 г. С решение № 675/15.05.2025 г. е оставена без уважение молбата на ищеца за допълване на основното решение. Ищецът „Мони Текс 66“ ООД е депозирал въззивна жалба против първоинстанционното решение с твърдения, че същото е неправилно като постановено при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и е необосновано. Жалбоподателят поддържа, че решаващият състав е мотивирал мнението си за допуснато съпричиняване като приема, че ищецът е „допринесъл за настъпване на значителна част от вредите“ /стр. 17/ поради допуснати нарушения на относимото законодателство, уреждащо правилата за пожарна безопасност, конструктивните изисквания и електрическите инсталации“ - тъй като липсва пожароизвестителна система, едновременно е допуснато използване на помещението за складиране и производство, поради липса на профилактика на осветителни тела. Счита, че това становище е дълбоко погрешно, тъй като от една страна застрахователят е приел да застрахова обекта без никакви забележки знаейки за фактическото състояние на имота, а от друга счита, че едно от горните „нарушения“ не е доказано да е било причина или дори улесняващ фактор за възникване на пожара. Съдът не отчел и че: в застрахователния въпросник ищецът изрично е посочил, че липсва пожароизвестителна система, и въпреки това застрахователят е сключил договора; повредите по част от стоките, вкл. микрофибърните платове, са настъпили в резултат на вторично въздействие от дим, влага и миризма, вследствие на гасителните действия от органите на РСПБ и опушване на помещенията – факт, потвърден от съдебната експертиза и свидетели. Допуснати били и редица процесуални нарушения. Въпреки събраните доказателства и направените възражения, съдът възприел необосновано изводите на застрахователя относно съпричиняването и прилагал механизми за намаляване, които не се основават на обективна оценка, а са основани на изводи на компрометирана експертиза - вещото лице изготвило експертизата, без да посети имота и да извърши оглед, буквално преписало частното заключение изготвено за застрахователя от проф. Г. Б. и фаворизирал хипотетичните формални нарушения, без да посочва каква връзка имат те с настъпването на вредоносния резултат. На следващо място се сочи, че СГС не възприел точно фактическата обстановка, поради което направил неправилни правни изводи. Така съпричиняване било прието да е налице, без да е установена причинна връзка между поведението на застрахования и пожара; използван е коефициент на подзастраховане без да са налице доказателства за това; отхвърлена е претенцията за микрофибърни платове въпреки наличните доказателства за вреди върху тях от вторични последици от пожара; дадено е прекалено доверие на експертиза, базирана на частна такава и неправилно не била допусната повторна или тройна такава; нямало мотиви по отношение претендираните вреди върху производствената сграда; изводите в решението противоречали на съдебната практика. По нататък жалбоподателят подробно развива оплакванията си. Сочи, че приетото съпричиняване съдът пренебрегнал изискването на чл. 362, ал. 2 КЗ и приел, че някои нормативни несъответствия, за които застрахователят не бил поставил предварително въпроси, могат да служат за намаляване на застрахователното обезщетение под формата на „съпричиняване“, като се позовава и на съдебна практика на ВКС, на която първоинстанционното решение противоречи. Сочат се конкретни нормативни несъответствия като броя на етажите, класа на реакция на огън на конструкцията и смесеното ползване на помещенията са лесно установими при направения оглед и застрахователят е знаел за тях, тъй като повече от 10 години е застраховал сградата, но не е поставял въпроси за тях във въпросника, касаещ определянето на риска. Съдът неправилно приел липса на ВПК и извел някои от изводите си въз основа на този неверен факт, а такива имало в цялата сграда. Липсвала доказана пряка причинно-следствена връзка между твърдените релевантни нарушения и настъпването/размера на вредите. Така въпреки, че не била категорично установена причината за пожара съдът приемал, че липсата на профилактика на осветителните тела допринесло за пожара. Освен това било представено Досие по пожарна безопасност, което съдържало Заповед № 23/01.10.2021 г. и приложен към нея График за периодичност при почистване на технологичното и електрическо оборудване, както и на отоплителните тела и инсталациите от прахове и други горими материали, от която се виждало, че е извършвано почистване по график. Неправилно било прието наличие на съпричиняване и поради неизключване на осветлението. Невярно било приетото, че е налице нарушение на чл. 36 от Наредба № 81213-647 или на вътрешните правила. Оставянето на осветлението е било в съответствие с утвърдения ред - Заповед № 22/01.10.2021 г., част от Досието по ПБ и продиктувано от необходимостта да има осветление за оставащите в сградата служители. Липсвало каквото и да е виновно поведение от страна на въззивника или негови служители. Неправилно съдът обсъждал в посока съпричиняване и складиране на силно горими материали и затруднен достъп до ПТС, тъй като това било част от дейността на ищеца, а и застрахователят не поставил никакви конкретни въпроси относно това складиране. На следващо място се сочи, че относно твърдението за липса на ВПК и пожарогасители до вратата, дори да се приеме липсата им за релевантно нарушение, причинната връзка с размера на вредите е изключително спорна. Експертът С. допускал, че ВПК биха могли да помогнат, но това е при хипотеза на открИ.е на пожара в определена фаза и възможност за безопасно достигане и използване. Предвид фактите по делото (пожар в таванско пространство, късно открИ.е поради липса на ПИС, бързо разпространение, силно задимяване, опасност), било съмнително дали служителите биха могли ефективно и безопасно да използват ВПК. Застрахователят не доказал по безспорен начин, че наличието на ВПК със сигурност би предотвратило разрастването на пожара до степента, в която е настъпил. Представените Дневник за пожарогасители и протоколи от обслужване доказвали, че въззивникът е поддържал в изправност необходимия брой пожарогасители (10 бр.). Невярно било и приетата непълнота в Досието по ПБ – то същото и свързаните дневници и протоколи, доказвали спазването на изискванията на Наредба № 81213- 647. Изводите на СГС в обратна насока били необосновани. Чл. 362 КЗ предвиждал задължения за застрахования да информира застрахователя за обстоятелства, които са от значение за застрахователния риск, но тези обстоятелства касаели качествата и състоянието на застрахованото имущество, а не на сградата. В конкретния случай сградата не е предмет на застраховката и нейните характеристики, свързани с пожаробезопасност, са ирелевантни за оценката на риска по договора. Поддържа се, че поради неизискването на въпроси, ответникът не е обявил значимите обстоятелства за застрахователния риск, който поема, по смисъла на чл.362 от КЗ, поради което сега въведените и посочени обстоятелства от него, настъпили във времето преди датата на сключване на застрахователния договор, не били значими за поетия от него риск, поради което нямали правно значение за настъпването на застрахователен риск – пожар, неговото развитие, разпространение и оттук увреждане на застрахованата вещ. Съдът следвал и да стигне до извод, че приложими за процесната сграда са били правилата на Наредба № Із-1971/2009 г. на строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар в редакцията й към датата на одобряване на инвестиционния проект и на издаване на разрешението за строеж. Последващите изменения на наредбата, не са приложими и не засягат предходно одобрените инвестиционни проекти и издадените разрешения за строеж, които се изпълняват, както са били одобрени. Жалбоподателят е изложил и доводи за явна необоснованост и произволност на определения от СГС размер на съпричиняване от 70%. Прави се оплакване за необоснованост на решението поради неправилна преценка на доказателствата и неправилни изводи относно претенцията за обезщетение на увредени платове на стойност 95081.71 лева Мотивите на СГС за този отхвърлителен диспозитив се основавали на две алтернативни и според жалбоподателя еднакво необосновани и противоречащи на събраните доказателства тези: 1) че не била доказана идентичността между платовете, описани като "годни" в протокола от 08.02.2023 г., и тези, огледани впоследствие от вещото лице по СОЕ и установени като негодни, и 2) че дори да са същите платове, увреждането им било резултат от последваща небрежност и неположена грижа от страна на въззивника при съхранението им след пожара. Излагат се подробни съображения. Сочи се, че особено изводът на СГС, подкрепен с допускането на вещото лице инж. П., че е възможно топовете да са подменени, е чисто хипотетичен и не почива на никакви конкретни доказателства. Нелогично било въззивникът да подмени 275 топа "годни" (според Застрахователя) платове с други, увредени такива. Не на последно място, съществували митнически и търговски документи, включително фактури, оборотни ведомости и складови описания, които съответстват напълно на претендираното количество и вид микрофибърни платове. Те са били представени в хода на производството и не са били оспорени по същество от ответника. Поддържа, че щетите са пряка и логическа последица от пожара, дори когато вредите са настъпили чрез вторично въздействие (дим, влага, миризма), което е част от общата последователност на събитието. Поддържа се още, че алтернативният мотив на СГС за отхвърляне на иска е, че дори да се касае за същите платове, тяхната негодност е резултат от последваща небрежност на въззивника, изразяваща се в продължителното им съхранение в негодни условия в опожарения склад. Този извод също бил неправилен, необоснован и противоречи на доказателствата и на принципите на застрахователното право. На следващо място жалбоподателят поддържа, че СГС незаконосъобразно приложил института на подзастраховането, като напълно некритично възприел доводите на ответника за наличие на подзастраховане по отношение на производствената сграда, като допуснал прилагане на коригиращ коефициент от 36,73% при изчисляване на застрахователното обезщетение. Това било направено без каквото и да било изследване на предпоставките за приложимост на института на подзастраховането, без доказателства и при очевидно неправилно тълкуване на чл. 383 от Кодекса за застраховането. Жалбоподателят поддържа още, че обжалваното решение страда и от съществени пороци, свързани с допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в непълнота на доказателствения материал, необсъждане на всички ангажирани доказателства и доводи на страните, както и неправилна преценка на експертните заключения, което е довело до постановяване на неправилен краен акт. Не били обсъдени ключови писмени доказателства, необосновано било отказано допускане на повторна или тройна експертиза. Решението на първоинстанционния съд страдало и от съществена правна неправилност, произтичаща от неправилното тълкуване и приложение на чл. 405, ал. 2 от Кодекса за застраховането. Вместо да приложи нормата ограничително и при наличие на ясно доказано съпричиняване, съдът я тълкувал разширително, почти като обективна презумпция за вина, без да се съобрази с естеството и духа на института на имущественото застраховане. Съгласно чл. 405, ал. 2 КЗ, застрахователят имал право да намали обезщетението само в степента, в която поведението на застрахования е допринесло за настъпване на вредата. В случая съдът не е установил с категоричност нито факт на виновно поведение, нито каквато и да било обективна връзка между действията на застрахования и възникването на пожара. Напротив – вещото лице признавало, че инцидентът е случаен и произтича от непредвидимо попадане на стопилка върху горими материали. Това по своето естество изключвало възможността за съпричиняване. Решението възприемало тезата, че всяко организационно отклонение от хипотетичен стандарт автоматично поражда съпричиняване. Това подменяло логиката на застрахователното право, която се основава на поемане на риска в рамките на известни и приети от страните условия. Ако всяка техническа или организационна неточност водела до съпричиняване, то обезщетението при застрахователно събитие щяло се превърне в правно и икономическо фикция. Законът не допускал подобно разширително и санкционно тълкуване. Накрая се излагат доводи по относно наличието на всички предпоставки за изплащане на застрахователно обезщетение от застрахователя и неговия размер. С оглед изложеното е поискано да бъде отменено първоинстанционното решение и да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени. Ответникът ЗАД „Алианц България“ АД е депозирал отговор на въззивната жалба, в който е изложил доводи за нейната неоснователност. Ищецът е депозирал и въззивна жалба против допълнителното решение, като излага доводи за неговата неправилност. Съответно ответникът е депозирал отговор на тази въззивна жалба, в който излага доводи за нейната неправилност. По въззивната жалба против основното решение. Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби, приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК). Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна: Ищецът „Мони Текс 66“ ООД е твърдял в исковата си молба, че сключил с ответника договор за имуществена застраховка във форма на застрахователна полица № 080702209100000012 „Индустриален пожар“, с период на застрахователно покритие от 00:00 часа на 16.05.2022 г. до 23:59 часа на 15.05.2023 г. Обект на застрахованото имущество били производствени сгради, стоково материални ценности, машини, съоръжения и оборудване за обща застрахователна сума в размер на 3 870 000 лева, както следва: производствени сгради със застрахователна сума 800 000 лева; материали със застрахователна сума 1 500 000 лева; стоки и продукция, със застрахователна сума 1 500 000 лева и капитонираща машина, със застрахователна сума в размер 70 000 лева Твърдял е, че на 15.11.2022 г., около 16:10 ч., на адреса на застрахованото имущество настъпило застрахователно събитие - пожар в складово помещение, в резултат на което на част от застрахованото имущество били причинени значителни вреди от опожаряване, довели до неговото пълно или частично унищожаване и до невъзможност за последваща експлоатация. Във връзка с настъпилите щети по горепосоченото имущество, предявил претенция за заплащане на обезщетение към ответника, по която е образувана щета № 080722417000099. По образуваната щета било определено частично обезщетение в размер на 713 122.41 лева, което било изплатено на 28.04.2023 г., разпределено както следва: разходите за възстановяване на увреденото имущество били определени в размер на 1 018 899.16 лева, от които 88 060.16 лева, представлявали признати разходи за възстановяване на уврежданията по сградата и 930 839 лева за възстановяване на стоки. Ответникът приложил коефициент на подзастраховане спрямо застрахованата сграда в размер на 36,73 %, а също и коефициент на съпричиняване в размер на 30% и определил обезщетение в размер 713 222.41 лева, като от посочената сума била извадена и сумата от 100 лева, представляваща договорено самоучастие по застрахователния договор. Ищецът е твърдял, че застрахователят необосновано е приел, че е налице съпричиняване в размер на 30 % от страна на застрахования, въпреки представените пожаро-технически и електро-технически експертизи, изготвени по досъдебното производство, в които по категоричен начин се установява, че са изпълнени всички пожаро-технически изисквания за пожаробезопасност. Отделно от това, доколкото страните имали трайно установени застрахователни отношения през годините, тъй като една и съща имуществена застраховка по отношение на процесната сграда била сключвана и подновявана многократно, това по своята същност би предполагало знание от ответната страна за наличието на нарушения на противопожарните норми. Предвид това застрахователят не можело да бъде освободен от отговорност дори и такива нарушения да са налице след като е решил да сключи нов договор. Що се касаело до твърденията за подзастраховане е твърдял, че застрахованият обект е само един и това е процесната сграда. В тази връзка за производствената сграда е твърдял, че действителните разходи за възстановяване на вредите са в общ размер на 99 760.16 лева, от които са заплатени 32 344.50 лева, поради което застрахователят дължал още 67 415.66 лева, които претендира в пълен размер и лихва за забава в размер на 1786.37 лева за периода 28.04.2023 г. – 17.07.2023 г. ( съгласно допуснато увеличение на исковете с определение в открито съдебно заседание на 11.02.2025 г.). Относно материали, стоки и продукция, описани по вид, количество и единична цена, в таблица в уточнителна молба от 19.09.2023 г., е твърдял, че общата стойност на погиналото имущество, съгласно счетоводни данни и намиращите се документи по щетата била в размер на 1 081 626.37 лева, от които застрахователят признал претенция в размер на 986 544.66 лева, която намалил с 30 % и заплатил 680 777.91 лева, поради което дължал още 305 766.75 лева Отделно от това, извън посочената сума е твърдял, че за платове на стойност 95 081.71 лева, представляващи микрофибър, цвят - бял, с ширини и брой топове, описани в констативен протокол за настъпило застрахователно събитие от 08.02.2023 г. ( том 1, л.201 – 203 от делото и уточнение от съдебно заседание на 15.10.2024 г. – л.1132, том 4 ) ответникът не признал възстановяване на разходи, въпреки че тези стоки се оказват напълно негодни, поради опушване и миризма на изгоряло, което е променило техните физически и химически свойства, и тези активи вече не са годни за употреба в последващи производствени процеси и продажба към крайни потребители. Предвид изложеното е поддържал, че застрахователят дължи остатък от 400 848.46 лева ( 305 766.75 лева + 95 081.71 лева), претендирани в пълен размер и лихва за забава в общ размер 10 621.59 лева за периода 28.04.2023 г. – 17.07.2023 г. ( съгласно допуснато увеличение на исковете с определение в открито съдебно заседание на 11.02.2025 г. ). При тези твърдения ищецът е искал ответникът да бъде осъден да заплати обезщетение в посочените размери и лихва за забава, както и направените по делото разноски. Ответникът, в първоначалния отговор на исковата молба, е признал факта на сключен с ищеца договор за имуществена застраховка, обективиран в Застрахователна полица № 080702209 100000 12 от 09.05.2022 г., неразделна част от който твърди да са специални условия и Общите условия за застраховка „Индустриален пожар“, приети от ищеца, както и попълнен от последния въпросник за производствени сгради, находящи се в гр. Дупница, п. к. 2600, ул. Отец Паисий № 1 със застрахователна сума 800 000 лева; както и намиращите се в тях материали със застрахователна сума 1 500 000 лева; стоки и продукция, със застрахователна сума 1 500 000 лева и капитонираща машина със застрахователна сума 70 000 лева, с период на застрахователно покритие от 00:00 ч. на 16.05.2022 г., до 24:00 ч. на 15.05.2023 г. Признал е и факта, че на 15.11.2022 г. на адреса на застрахованото имущество е настъпил пожар, по повод на което събитие на 17.11.2022 г., 01.12.2022 г. и 18.01.2023 г. бил извършен оглед на сградата, в която е възникнал пожарът, както и на увреденото движимо имущество, като за това били съставени Констативни протоколи от същите дати, подписани и от представител на ищеца. Не е оспорвал твърдението, че на 08.02.2023 г. бил извършен оглед, в присъствието и заедно със законния представител на ищеца, като по време на огледа страните констатирали кои от материалите са погинали изцяло или отчасти и кои били годни за употреба, за който оглед бил съставен Констативен протокол от 08.02.2023 г., подписан от законния представител на ищеца без възражения, с което признал наличието на напълно годни материали микрофибър бял със следната ширина: Ширина 220 - 35 бр. Топа; Ширина 160 - 21 броя топа; Ширина 280- 35 броя топа; Ширина 240- 147 броя топа и дюс микрофибър - 37 броя топа. Признал е факта, че ищецът поискал заплащането на 99 760,16 лева - претенция за възстановяване на щетите по сградата; 986 544,66 лева - унищожени материали; или обща претенция в размер на 1086 304,82 лева. С Писмо с Изх. № 2-101-4101 634#11/21.04.2023 г. уведомил ищеца, относно размера на определеното застрахователно обезщетение, както следва: по отношение на разходите за възстановяване на сградата признал 88 060,16 лева от претенция 99 760,16 лева. По отношение на сумата от 88 060,16 лева бил приложен коефициент на подзастраховане - 36,73% и 30 % съпричиняване, и ответникът заплатил обезщетение за възстановяване на сградата в размер 32 344,50 лева. В определеното обезщетение за движимите вещи - 986 544,66 лева, не били включени сочените от ищеца като негодни платове на стойност 95 081,71 лева, или общо 1018 889,16 лева. Определеното обезщетение било намалено с 30%, съобразно правото на ответника да намали обезщетението на основание Общите условия по Застрахователния договор до сумата 680 877,91 лева за изгорели стоки. Твърди, че намалил размера на обезщетението на основание Раздел IV, т.8 във връзка с т.7.1., т.7.4., т.7.5. от Общите условия, както и Раздел VI, т. 4 във връзка с т.1.2 от Общите условия, както и поради констатирани множество нарушения на изискванията за пожарна безопасност, както следва: Съгласно т. 9 от Специалните условия, приложими към застрахователния договор: стоките да бъдат складирани на фугури на минимум 10 см от пода на помещението и до 20 3 см под осветителните тела в помещението; да се изключва електричеството и спира водоснабдяването след приключване на работното време и в почивните дни; да не се допуска складиране по начин, затрудняващ достъпа до ръчните средства за пожарогасене в помещението; да не се допускат огневи работи и тютюнопушене в помещението. Съгласно Раздел IV, т.7.1, т.7.2, т.7.4, т.7.5. от Общите условия, през срока на действие на застраховката застрахованият е длъжен: да вземе всички необходими мерки за предотвратяване на застрахователното събитие - т. 7.1; да се грижи за застрахованото имущество като добър стопанин и да не предприема значителни изменения по него - т.7.2; да уведомява незабавно застрахователя за всички новонастъпили обстоятелства от съществено значение за оценка на риска - т.7.4.; да спазва нормативите, правилата и изискванията на компетентните органи, вкл. за противопожарна и аварийна безопасност, както и технически и технологични условия, норми, стандарти, инструкции, предписания и др. подобни за съхранение, експлоатация и поддръжка на застрахованото имущество - т. 7.5. Отделно от това твърди, че е нарушено изискването на чл.13, ал.3, табл. 6 от Наредба № 1з1971/29.10.2009 г. за допустим брой на етажите на сградата, в която възниква пожарът ( 3 етажа за категория по пожарна безопасност Ф5Ф), а сградата има 4 етажа, което е допринесло за по – големите щети върху сградата. По този показател сградата не отговаря и на изискването на чл. 33, тбл.5 от отменената през 2009 г. Наредба № 2 за противопожарните строително-технически норми, приета през 1987 г. Нарушено е изискването на чл.14, ал.10 от Наредба № 1з- 1971/29.10.2009 г., съгласно което конструктивните елементи на сгради от трета степен на огнеустойчивост трябва да притежават клас на реакция на огън не по - нисък от „С“, което е допринесло за по – големи щети върху сградата. Нарушено е изискването на чл.3, ал.1 и Приложение № 1 от Наредба № 1з1971/29.10.2009 г., съгласно което сградата трябва да разполага с автоматично и ръчно пожароизвестяване. Наличието на автоматична пожароизвестителна инсталация в помещението, в което е възникнал пожарът, би способствало за по - бързото му открИ.е от служители на фирмата и ограничаване на последиците от него. Нарушено е изискването на чл. 3, ал. 2 и Приложение № 1 от Наредба № 1з1971/29.10.2009 г., съгласно което всяко помещение на сградата следва да разполага с най малко два прахови пожарогасителя с вместимост 6 кг. Нарушено е изискването на чл.199 и табл. 19 от Наредба № 1з1971/29.10.2009 г., съгласно което всяко помещение на сградата, с площ по - голяма от 400 кв. м., следва да разполага с два едновременно действащи пожарни крана, което би способствало за по бързото му ликвидиране от служителите на ищеца и ограничаване на последиците от него. Нарушено е изискването на чл. 34, ал. 1 от Наредба № 8121з - 647/ 01.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите, съгласно което по време на експлоатация, не се разрешава използване на сградите и помещенията не по предназначение, в нарушение на нормативно установените изисквания за безопасност при пожар. В тази връзка твърди, че в помещенията на първия и втория етаж на сградата, предназначени за склад на горими материали, са били монтирани производствени машини и е извършвана производствена дейност. В помещението, в което възниква пожарът, е монтирана капитонираща машина за производство на полиестерна вата и произвеждана такава, с което е и повишен рискът от пожар в помещение за складиране на горими материали. Нарушено е изискването на чл. 34, ал. 1 от Наредба № 8121з - 647/ 01.10.2014 г., съгласно което „след приключване на работния ден захранването на електрическите вериги, с изключения на това, предвидено за захранване на консуматори с непрекъснат режим на работа, се изключва“. В тази връзка е твърдял, че в помещение на първия етаж, в което е разположена капитониращата машина за производство на полиестерна вата, работният ден на 15.11.2022 г.е приключил в 16:05 часа, но видно от Дневника за изключване на електрическото захранване, след приключване на работното време, електрическото захранване на същото не е изключено, а пожарът е възникнал в периода между 16:18 - 16:20 часа, което твърди да е станало причина за възникване на пожара. Нарушено е изискването на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 8121з - 647/01.10.2014 г за минималните документи, които следва да съдържа досието на обекта по пожарна безопасност, подробно описани в заключението на проф. Б., от което може да се направи извод, че контролът, относно мерките за противопожарна безопасност е бил изключително занижен, което е повишило риска от неговото възникване, съответно е способствало за същия. Допуснато е складиране по начин, затрудняващ достъпа до ръчни средства за пожарогасене в помещението, довело до невъзможност за своевременни потушаване на пожара, съответно станало причина за по – голямото му разпространение и увеличаване размера на вредите. Предвид изложеното, застрахователят е твърдял, че ищецът е извършил нарушения на предписанията на застрахователя, дадени в Специалните условия на основание чл.395, ал.1 от КЗ и на нормативните изисквания за противопожарна безопасност, които нарушения са съществени с оглед интереса на Застрахователя и са увеличили риска за настъпване на застрахователното събитие и са довели до значително увеличаване размера на вредите, поради което застрахователното обезщетение е намалено с 30%. В евентуалност застрахователят е оспорвал иска по размер, с твърдения, че действителната възстановителна стойност на материалите, към момента на събитието не е в размера, посочен от ищеца, евентуално в случай че се установи, че материалите, предмет на допълнителна претенция в размер на 95 081,71 лева не могат да се ползват за основното им предназначение, твърди, че могат да се използват за друга цел и стойността им следва да бъде приспадната от дължимото обезщетение. Релевирал е възражение за подзастраховане на сградите. В допълнителната искова молба ищецът е оспорвал възражението за съпричиняване с твърдения, че преди сключване на договора ответникът не е поставил въпроси и не е изследвал да се обявят във въпросник обстоятелствата отговаря ли сградата на изискването на чл.13, ал. 3, табл. 6 от Наредба № 1з за допустим брой на етажите на сградата, в която възниква пожара, респ. отговаря ли сградата на изискването на чл.33, таблица 5 от отменената през 2009 г. Наредба № 2 за противопожарните строително-технически норми, приета през 1987 г.; отговаря ли сградата на изискването на чл.14, ал.10 от Наредба № 1з, съгласно което конструктивните елементи на сгради от трета степен на огнеустойчивост трябва да притежават клас на реакция на огън не по-нисък от „С“; отговаря ли сградата на изискването на чл.3, ал. 1 и Приложение № 1 от Наредба 1з, съгласно което сградата трябва да разполага с автоматично и ръчно пожароизвестяване, което да способства за по-бързото открИ.е на пожара от служители на фирмата и ограничаване на последиците от него; отговаря ли сградата на изискването на чл.3, ал.2 и Приложение № 1от Наредба 1з; отговаря ли сградата на изискването на чл.199 и табл.19 от Наредба 1з; изпълнени ли са изискванията на чл.34, ал.1 от Наредба № 8121з-647/01.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите; изпълняват ли се изискванията на чл. 34, ал.1 от Наредба № 8121з-647/01.10.2014 г. относно изключването на електрическите вериги след приключване на работния ден и изпълнени ли са изискванията на чл.8, ал.1 от Наредба № 8121з за минималните документи, които следва да съдържа досието на обекта по пожарна безопасност. Предвид това ответникът не е обявил тези обстоятелства за значими за застрахователния риск, който поема, по смисъла на чл.362 от КЗ, поради което не можел да се позовава не тези обстоятелства за намаляване на отговорността. Относно възраженията за наличие на автоматична пожарна инсталация в обекта, нарушение при експлоатация на застрахования обект, предполагаемо нарушение за изключване на ел. захранването и неподдържане на пожарно досие в изправност, е сочил, че липсва каквато и да е конкретика и твърдения за причинно – следствена връзка с пожара. Платовете е твърдиял че са негодни за производство и непродаваеми на вторичен пазар. Относно възражението за подзастраховане е твърдял, че е застрахована една производствена сграда, а не няколко. В отговора на допълнителната искова молба ответникът е поддържал възраженията в отговора на исковата молба и признатите факти. Твърдял е, че са застраховани всички сгради на посочения адрес, поради липса на индивидуализация на конкрет сграда. Относно възражението, че не са поставени въпроси за обстоятелствата, от които се извежда възражението за съпричиняване, е твърдял, че тези обстоятелства не са такива, които биха имали значение за риска, а за пряко неизпълнение на нормативните изисквания за пожаробезопасност на сградата, в която е възникнал пожарът, поради което застрахователят не е длъжен и не може да му се вменява като задължение да задава въпроси за тях. Отделно от това е твърдял и че в Предложението-въпросник са декларирани неверни обстоятелства от страна на ищеца, които са съществени с оглед риска и които са довели до настъпване на застрахователното събитие и увеличаването на размера на вредите. Ищецът е декларирал в частта по т.8 „Складиране/съхранение“, „Податливост на материалите към пожар“ – „НИСКА“, но при огледа е установено, че съхранява полиестерна вата, която представлява материал с висока податливост на пожар, което е довело до скоростното развитие на пожара. Освен полиестерна вата, в помещението са били разположени и големи количества други горими материали - бали с полиестерни влакна и рула с полиестерен плат. По отношение на тютюнопушенето ищецът е посочил, че същото е забранено в сградата, но именно това е една от възможните причини за възникването на пожара. Пред първата инстанция са събрани писмени доказателства, свидетелски показания и са изслушани заключения на КПТЕЕ, от които се установява следното: Видно от представената полица, между страните е сключен договор за имуществена застраховка във форма на застрахователна полица № 080702209100000012 от 09.05.2022 г. „Индустриален пожар“, с период на застрахователно покритие от 00:00 часа на 16.05.2022 г. до 23:59 часа на 15.05.2023 г. и обект на застраховане производствени сгради, стоково материални ценности, машини, съоръжения и оборудване за обща застрахователна сума в размер на 3 870 000 лева, разпределена както следва: производствени сгради със застрахователна сума 800 000 лева; материали със застрахователна сума 1 500 000 лева; стоки и продукция, със застрахователна сума в размер 1 500 000 лева и капитонираща машина, със застрахователна сума в размер 70 000 лева Към полицата са приложени Общи условия, като в Раздел IV.1 от тях е уговорено, че застрахователят има право да извърши оглед на имуществото, предложено за застраховане. Раздел IV.7 са уговорени задълженията на застрахования през време на действие на договора, вкл. да вземе всички необходими мерки за предотвратяване на застрахователното събитие (7.1.); да уведоми незабавно застрахователя за всички новонастъпили обстоятелства от съществено значение за оценка на риска (7.4); да спазва нормативните правила и изискванията н акомпетентните органи, вкл. за противопожарна и аварийна безопасност, както и техническите и технологични условия, норми, стандарти, инструкции, предписания и др. подобни за съхранение, експлоатация и поддръжка на застрахованото имущество (7.5). Според т. 8 ако застрахованият не изпълни свое задължение по т. 7 и в зависимост от отражението на това неизпълнение върху вероятността за вреди, застрахователят има право да изиска изменение в условията на застраховката, да я прекрати предсрочно, да намали или да откаже обезщетение. В Раздел VI са уговорени действията, които всяка страна по застраховката следва да предприеме в случай на застрахователно събитие. Към полицата са приложени и Специални условия, като в т. 9 от тях са вписани препоръки на застрахователя към застрахования, а именно: системите за водоснабдяване на се проверяват за нередности/слаби места от компетентен специалист, като бъде издаден протокол за това; стоките да бъдат складирани на фугури, на мин. 10 см. от пода на помещението и до 20 см. под осветителните тела в помещението; да се изключва електричеството и да се спира водоснабдяването след приключване на работното време и в почивни дни; битови и технологични отпадъци в помещението да се почистват ежедневно; да не се допуска складиране по начин затрудняващ достъпа до ръчните средства за пожарогасене в помещението; да не се допускат огневи работи и тютюнопушене в помещението. Представен е Въпросник-предложение касаещ риск „Индустриален пожар“, изготвен на бланка на Алианц, попълнен от представител на ищеца, в който са посочени застрахованите обекти и тяхната стойност. Посочено е, че обектът е пуснат в експлоатация през 1997 г., но е построен през 1972 г., като сградата е санирана през 2016 г. със сандвич панели. Описано е каква дейност се извършва в сградата според зададените въпроси, отговорено е на въпроси, свързани с мерките за пожарна безопасност, като е посочено, че липсва пожароизвестителна система, че има щрангове с противопожарни маркучи, че има един брой външен пожарен хидрант, 12 броя пожарогасители с вода и въглероден двуокис и др. В Приложение, касаещо имуществото на склад е посочено, че в застрахования обект се съхранява текстил – платове и спално бельо, хавлиени изделия на рафтове и палета, многоредово. Посочено е още, че електрическите инсталации се проверяват редовно съобразно изискванията от служител на фирмата. Представени са три констативни протоколи за оглед, подписани и от двете страни, съставени след възникване и потушаване на процесния пожар. В констативен протокол от 08.02.2023 г. са описани налични количества от всички, констатирани порано, които са годни за употреба, а именно микрофибър бял със следните ширина 220 – 35 топа, шир. 240 – 147 топа, шир. 160 – 216 топа и шир. 280 – 35 топа. Установен е и годен микрофибър дюс – 37 топа. Представено е Досие с документи по пожарна безопасност за шивашки цех на „Мони текс 66“ ООД в гр. Дупница, съдържащо Инструкция, План за действие при пожар, План за евакуация, Схема за евакуации, План за осигуряване на ПБ при ремонт, Заповед № 16/01.10.2021 г. н ауправителя, с която възлага на Е. М. организацията и контрола за спазване правилата за пожарна безопасност, Заповед № 12/01.10.2021пг. относно реда за извършване на заваръчни дейности, Заповед № 18/01.10.2021 г. за реда за използване на отоплителни и нагревателни уреди, Заповед № 32/01.10.2021 г. зареда за използване на електрически съоръжения и изключване на електрическото захранване след работа, Запевд № 19/01.10.2021 г. за забрана на тютюнопушенето и и използване на открит огън в помещенията, както и още няколко Заповеди, издадени във връзка с изисквания по Наредба № 8121з-64/01.10.2014 г. , График за почистване от прахове и горими материали, Дневник за контрол на наличието и изправността на носимите и возимите пожарогасители и Протоколи от 2022 г. за контрола и предаването им, Дневник за изключване на електрическото захранван след приключване на работно време, видно от който същото е изключване в различнит едни между 17 и 18 ч., Дневник за отразяване състоянието на аварийното евакуационно осветление, Протоколи за проведен инструктаж. Представен е протокол от 18.01.2023 г. от извършен оглед от Г. Б., вещо лице, упълномощено от ЗАД „Алианц България“ АД във връзка с възникнал на 15.11.2022 г. пожар в Цех за производство на спално бельо в гр. Дупница, собственост на „Мони Текс 66“ ООД. Представена е претенция на ищеца до застрахователя за изплащане на 986 544.66 лева за унищожените материали – платове, и 99 760.16 лева за изгорялото помещение. Видно от Уведомление от 21.04.2023 г., изпратено от „Алианц България“ АД до „Мони Текс 66“ ООД, по образуваната във връзка с пожара щета са признати разходи за възстановяване на увредено имущество в размер на 88 060.16 лева за сградата, като е пояснено, че при прилагане на коефициент за подзастраховане в размер на 36.73 лева, от тях ще бъдат платени 32 344.50 лева, а от цялата претенция в размер на 1 018 889.16 лева, след като се приспаднат 30% поради установени нарушения на правилата и нормите за пожарна безопасност на сградите, както и 100 лева самоучастие, или ще бъдат изплатени 713 122.41 лева. Ищецът е представил фактури и оферти във връзка с разчистване и ремонт на сградата след пожара и платежни нареждания. В допълнителна претенция до застрахователя от 22.05.2023 г., ищецът е претендирал допълнително обезщетение в определен от застрахователя размер относно приетите за запазени топове микрофибър, тъй като след допълнителен оглед и проучване било установено, че същите са пропити от силна миризма на изгоряло е не можели да служат за производство и продажба на крайни клиенти. По делото е събран препис от материалите по образуваното във връзка с процесния пожар Досъдебно производство 698/2022 г. на РУ – Дупница. В него се съдържа и протокол за оглед от 16.11.2022 г., като е посочено, че обект на огледа е триетажна сграда, представляваща цех, ведно с офиси и складово помещение. По досъдебното производство е извършена и експертиза на видеофайлове от охранителни камери в процесния обект. Описано е, че на записите се вижда, как около 16.22 ч. на 15.11.2022 г. група лица от мъжки и женски пол с пожарогасители и кофи хвърлят течност към помещение със стълби задна част двор. Около 16.14 ч. от сходното помещение в заден двор цех започва да излиза светъл, а впоследствие тъмен дим, преминаващ в огън. Около 16.13 ч. в помещение складирано с топове платове в десен ъгъл започва да се появява светлина, която впоследствие преминава в черен дим – пожар. По делото е изслушано заключение на Съдебно-оценителна експертиза, изготвено от вещото лице инж. О. П.. При извършения оглед тя е установила, че обгорената сграда се състои от сутерен и три етажа. Определила е възстановителна стойност на същата в размер на 840 367 лева, а разходите по възстановяването й от пожара на 99 760.16 лева. По отношение на рулата микрофибър, които страните са приели, че са без увреди в протокол от 08.02.2023 г. тя е заявила, че същите са зацапани със сажди с променен цвят (пожълтели) и с опушен мирис, като могат да се ползват само за вторични суровини. Определила е цената им като такива на 1200 лева. В съдебно заседание тя е посочила, че увредените материали са увредени при пожарогасенето. В резултат на овлажняване или намокряне и стоенето един върху друг, платовете са променили цвета си и са пожълтели. Топовете имат сажди по краищата си, тъй като пушекът се е нагнетил в плата. Саждите са се появили в течение на времето от стоенето, защото се е появил и мухъл. Топовете били в найлон, като някои били скъсани по краищата и от там са се просмукали саждите. Петната се виждат през найлона. Саждите са и върху найлона, и върху плата. Изслушано е и допълнение към СОЕ, в което вещото лице П.. След повторен оглед, тя е посочила, че показаните й непогинали материали – топове плат, били подредени в сутерена на три места, общо 275 топа. Същите били компрометирани – някои без опаковка ,други с частична опаковка, а трети с единична опаковка. Управителят посочил, че горната опаковка била премахната след като застрахователят дал разрешение за извозване на изгорелите платове и започване на ремонт. Този горен слой бил с нагар и напоен с химически елементи и целта била да се избегне въздействие върху останалите материали и работещите по ремонта. Част от топовете имали следи от обгаряния в единия край или и в двата края, както и деформации в следствие проникване на влага, като картонът в сърцевината бил видимо деформиран. Отново е дадено заключение, че всички рула плат не са годни да бъдат използвани за производство и могат да бъдат използвани само за парцали на обща стойност 1 200 лева. Изслушано е заключение на комплексна Пожаротехническа-електротехническа експертиза, изготвено от вещите лица инж. В. С. и инж. В. Ч.. От заключението се установява, че огнището на пожара се намира в зоната с най тежки последици от въздействието на високата температура на пламъка и на продуктите на горене, намираща се между колона № 1 и колона № 2 ( позиция 11 и 12, фиг. 2, т. 2, л. 354 от делото ) cpeщy пултовете за управление на капитониращата машина под зоната с най голямата площ на паднал гипсокартон (позиция 4, фиг. 2, т. 2, л. 354 от делото ). В тази връзка са анализирани две основни версии на причините за възникване на пожара. Версията за възникване на пожара в резултат от авариен режим ( високо преходно съпротивление) на индустриален вентилатор е посочено, че не може да бъде изключена еднозначно, поради противоречия в събраните доказателства по делото, относно вида на вентилатора (преносим или неподвижно закрепен); неговото местоположение по време на пожара; начина на захранване с електрически ток и унищожаването му чрез изхвърляне с останалите отпадъци от пожара без да бъде подложен на подробно изследване за установяване на характерни следи от въздействието на електрическия ток. Версията за възникване на пожара в резултат от високо преходно съпротивление в осветителната инсталация обаче е приета за най – вероятна. От разпитаните по делото свидетели се установява, че вентилаторът по това време не е бил включен и не е работил ( по отношение на този факт свидетелските показания са еднопосочни и не съдържат противоречия ), а и с оглед огнището на пожара е паднала лампата над машината и част от гипсокартона, което означава, че именно това е мястото, от което пожарът е започнал, а именно лампата над машината, а свидетелите дават показания за наличие само на свободно стоящ вентилатор, а не закачен на тавана. Подробно в съдебно заседание е изяснен механизмът на възникване на преходно съпротивлението в осветителното тяло в помещението, като е посочено, че то се получава при недобър контакт между две места, където преминава електрически ток. Когато този контакт не е добър възниква съпротивление, т.е., поголямо количество ток трябва да премине през по-малка контактна повърхност, което предизвиква нагряване в този участък. В резултат на това нагряване има вторичен процес през дълъг период от време. В резултат на нагряването тези повърхности се окисляват допълнително и металът започва да работи като реотани е изяснено от вещото лице Ч., че причина за това преходно съпротивление е неправилно свързване на лампата, което е можело да се установи при извършване през определен период на задължителни по закон профилактики на осветителните тела, каквито по делото се установява, че не са извършвани. Двете вещи лица казват обаче по-натам, че причина може да е и дефект, некачествено изпълнение на връзката, неправилна експлоатация или разхлабване на връзката по някаква причина. Вещите лица от друга страна са посочили редица нарушения на правилата за пожарна безопасност по отношение процесната сграда, а именно: Сградата, където възниква пожарът е проектирана, построена и използвана за тютюнев склад. След закупуването й от ищеца през 2013 г. се променя предназначението на сградата от склад в производствена сграда без да бъдат спазени изискванията на чл.13, ал.3 и Табл. 6 от Наредба № 1-з 1971/2009 г., а именно, че допустимият брой етажи за производствени сгради (КФПО 5) с производства от категория по пожарна опасност Ф5В е 3, а в процесния случай сградата е с 4 стажа. Помещението, където възниква пожарът е използвано едновременно като производствено помещение и склад за суровини, полуготова и готова продукция, с което е нарушен чл.34, ал.1 от Наредба № 8121з-647/2014 г., съгласно който по време на експлоатация на обектите не се разрешава използване на сградите и помещенията не по предназначение и в нарушение на нормативно установените изисквания за безопасност при пожар. В тази връзка недопустимо е използване на производствено помещение за склад и обратно, тъй като наличието на производствена мощност в склада повишава многократно риска от пожар и е налице предпоставка за увеличаване на щетите при възникване на такъв. Съгласно чл.493, ал.1 от Наредба № 1-з 1971/2009 г. в помещения от ПКФПО Ф5.1 ( производствени помещения ) се допуска проектиране на междинни (буферни) складове за горими материали (суровини, полуготова и готова продукция) за еднодневна (24-часова) работа, които се отделят с огради от негорим материал, а съгласно чл.493, ал.2 площта на складовете по ал.1 е до 25 %. Нарушено е и изискването на чл.490, ал.1 складовете, които се предвиждат в подземните етажи на строежи от клас на функционална пожарна опасност Ф5, да се проектират с площ до 500 кв. м., тъй като в процесния случай площта на помещението е по голяма от 500 кв. м. По отношение на конструктивното изпълнение на сградата е нарушено изискването на чл.14, ал.10 от Наредба № 1-з 1971/2009 г., съгласно което конструктивните елементи в сгради от III-та степен на огнеустойчивост трябва да бъдат изпълнени от материали с клас по реакция на огън не по-нисък от „С“. В конкретния случай междуетажните конструкции са изпълнени от дърво и имат по нисък клас по реакция на огън ,В“, което означава, че ако не е била бързата реакция на дежурните подразделения от РСПБЗН и благоприятните пътни и 11 атмосферни условия, нанесените щети биха били многократно по-големи и щяха да се разпространят и по сградата. По отношение на активната противопожарна защита на обекта е посочено, че също са допуснати редица нарушения, а именно: Съгласно чл, 3, ал. 1, Приложение 1 от Наредба № 1-з 1971/2009 г., сградата трябва да бъде оборудвана с пожароизвестителна инсталация с автоматично и ръчно действие. Наличието на такава инсталация дава възможност пожарът да бъде открит за кратко време след неговото възникване, което би дало възможност за по ефективно въздействие с ръчни пожарогасители и ликвидирането му в начален етап и съответно нанесените щети биха били незначителни. Съгласно изискването на чл.3, чл.2 Приложение 1 от Наредба № 1- з 1971/2009 г., всяко помещение в сградите с площ по-голяма от 400 кв. м. трябва да бъде оборудвано най малко с 2 прахови пожарогасителя клас АВС с вместимост по 6 kg, а в процесното помещение не е имало нито един пожарогасител и за гасене са събирани пожарогасители от целия обект. Това допълнително е забавило реакцията по гасенето, създало е условия за разрастване на пожара, повишаване на температурата и неефективно използване на пожарогасителите, което е рефлектирало и върху размера на нанесените щети. Отделно от това не е изпълнено и изискването на чл.199, табл. 19 от Наредба № 1-з 1971/2009 г., съгласно което всяко помещение с площ по-голяма от 400 кв. м. трябва да бъде оборудвано най - малко с два ВПК (водни пожарни кранове) с възможност за едновременно действие, разположени по определения от Наредбата начин. В процесния случай в помещението не е имало нито един ВПК, а наличието на поне един ВПК и неговото използване при създалата се обстановка на открИ.е на пожара в активен стадий би позволило силно ограничаване и дори изгасяване на пожара и многократно намаляване размера на щетите. Нарушено е и изискването на чл.36 от Наредба № 8121з-647/2014 г. след приключване на работния ден захранването на електрическите вериги, с изключение на това, предвидено за захранване на консуматорите с непрекъснат режим на работа, да се изключва, което ако е спазено и са изключени машината и осветителната инсталация щеше да се предотврати възникването на пожара. Отделно от това е посочено, че благоприятни условия за възникването и разпространението на пожара е създало и наличието на голямо количество горим материал под формата на полиестерна вата навит на рула, бали с полиестерни влакна и много на брой топове/рула полиестерен плат, които горими материали в помещението са силно чувствителни към източници на запалване с малка топлинна мощност. Разпитан в съдебно заседание вещото лице С. е пояснил значението на посочените нарушения за възникване на пожара и вредите, като могат да се обобщят една голяма група нарушения, които са пряко свързани с обема на претърпените вреди, резултат от пожара, а именно: Едно от основните нарушения на Наредба І-19з71 - използването на едно помещение едновременно за производствено и за складово помещение, като складовото е било с голяма площ и в непосредствена близост до производствената машина, е довело до големи загуби на стоката, която се е намирала в това помещение, до което по същество и се е ограничил пожарът. Ако такова нарушение не е допуснато вредите биха се ограничили до произведената продукция и то условно. В тази връзка следва да се посочи, че и тези вреди са могли да бъдат избегнати ако е изпълнено изискването в производствено помещение да се устрои само буферен склад, който да поеме 24-часовата продукция от машините в това помещение, тъй като този склад се изпълнява по определени изисквания и при спазване на определени разстояния. Отделно от това от значение е и че е складирана в непосредствена близост до производствената машина производствена вата в „разрохкато“ състояние, която е много чувствителна към източници с незначителна топлинна мощност, което е спомогнало за много по - бързото развитие на пожара и рязкото повишаване на средно – обемната температура в помещението. По делото са разпитани петима свидетели, четирима на ищеца и един на ответника. Свидетелката на ответника, Т. М., негов служител, е посочила, че присъствала на огледа на материалите, които били годни. Такива открили не при машината, а в другия край на помещението. Там били единствените топове, пакетирани в два найлона и с ненарушена цялост на опаковките. Нямало жълти петна. Всички били обвити в двоен найлон, единият завит навътре в рулото, а другият навън, вързан с тиксо. Найлоните били прозрачни и не се виждали петна по плата. Само отгоре върху найлона имало сажди. Тези топове били в края, а някои изолирани в дъното вдясно, повечето били на по-високи редове и били доста запазени спрямо другата част от склада. Не могли да огледат топовете от всички страни, защото били много тежки. Може би десет дни след това г-н М. изпратил опис на годните стоки и те били същите. Не е имало претенции за допълнителен оглед. Развили и един топ със скъсан найлон, надолу нямало сажди, а само отгоре и нямало мирис на дим. Пред въззивната инстанция е изслушано заключение по повторна Съдебна пожаротехническа експертиза, изготвено от вещото лице Б. П.. При направения от него оглед на 02.12.2025 г. е установено, че помещението е напълно възстановено след пожара, като е раделено на две части, от които по-голямата служи за склад, а помалката – за производство. Вратата между двете части е огнеустойчива, монтирано е ново осветление и пожарни кранове. Вещото лице не е установил следи, които да показват характеристики на пожарното въздействие, включително за причините за пожара. Във връзка с горенето на складираните полиестерна вата, полиестерни влакна и полиестерен плат, посочил, че полиестерът не се запалва лесно при тлеене или нагряване с източник висока температура, но при пламъчно горене се запалва и бързо разпространява горенето. При горенето се отделя наситен със сажди дим. При продължително горене се разтопява, намалява реакционната повърхност и горенето продължава в дълбочина с ниска интензивност. След анализ на събраните по делото доказателства относно възникването и развитието на пожара е заключил, че огнището на пожара е под обрушените гипсокартонени облицовки, разположено на височина в помещението, като пожарът е възникнал между 16.05 ч. и 16.13. ч. Като причина за пожара е посочил най-вероятно високо преходно съпротивление в захранването на осветително тяло. По отношение наличието на нарушения на правила и норми за пожарна безопасност към 15.11.2022 г. е посочил, че съобразно приложимата към момента на изграждане на процесната сграда нормативна уредба етажи са били тези над земята, а полуподземните не са се брояли като етаж, поради което процесната сграда е на три етажа. Направил е извод, че етажността, огнеустойчивостта и КРО на сградата съответстват на нормативните изисквания, защото терминът „огнеустойчивост“ е определен в ПСН 1956 г., като за III степен на огнеустойчивост на сградата се допускат подове от гредоред, които са направени „трудногорими“ чрез облицовки. Такива облицовки на гредопредите са налични в процесната сграда: гипсокартон отдолу и циментова замазка отгоре. Няма последващи СМР, засягащи степента на огнеустойчивост, етажност или КРО на сградата. По отношение изискването за наличие на пожароизвестителна инсталация е посочил, че такова изискване има от 1972 г. за складове над 1000 кв.м. Нов строеж с параметрите на процесната сграда, се изисква да бъде съоръжен с пожароизвестителна инсталация с въвеждането на ПСТН 1097 г., т.е., ако е строен след 1987 г., а процесната сграда е въведена в експлоатация преди 1987 г. Ето защо вещото лице е заключил, че липсата на пожароизвестителна инсталация не е нарушение на правилата и нормите за пожарна инсталация. Положително е отговорил на въпроса дали е необходимо в сградата да са монтирани пожарни кранове, с помощта на които е могло да се ограничи в по-голяма степен разпространението на пожара в помещението. По отношение наличието на капитонираща машина в складово помещение е посочил, че това не е нарушение, тъй като тя е заемала около 58 кв.м., т.е. около 11% от площта на помещението, а според чл. 16, ал. 7 от НСТПНОБП се допуска в рамките на строеж с определена функционална пожарна опасност да се проектират помещения с друга функционална пожарна опасност (с изключение на такива от Ф5А и Ф5Б) без отделянето им, ако общата им етажна площ е не повече от 25% от площта на етажа, но не повече от 200 кв.м. Вещото лице е посочил, че действително в Досието по пожарна безопасност липсват някои от изискуемите се документи по чл. 8, ал. 1 от Н647. В съдебно заседание вещото лице П. е обяснил механизма на преходното съпротивление и получаването на запалване по начин сходен на този, по който това е обяснено от другите вещи лица. Посочил е, че при нагряване от такова съпротивление се получава окисляване, което засилва съпротивлението и в един момент се стига до запалване. Такова съпротивление винаги съществува някъде в системата и може да се прояви и при разхлабено болтче. При така установеното от фактическа страна, от правна страна настоящият съдебен състав приема следното: Предявен е главен иск по чл. 405, ал. 1 КЗ и акцесорен иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Съгласно чл. 405, ал. 1 КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. За да бъде основателен иска за заплащане на застрахователно обезщетение по договор за имуществена застраховка, ищецът следва да докаже валидното му сключване, както и обстоятелството, че процесните увредени вещи са измежду застрахованите с него вещи; настъпването на застрахователно събитие в срока на застраховката; увреждане на процесната сграда и материалите, находящи се в нея – топове плат, поради възникнал пожар на 15.11.2022 г., което събитие представлява покрит от застраховката риск; изпълнение на задълженията на ищеца по застрахователния договор по време на срока му и след настъпване на застрахователнот осъбитие, съотв. – дължимото обезщетение до размера на застрахователната сума (чл. 346 КЗ). Ответникът следва да докаже правонамаляващите си възражения, които в случая са били, че ищецът е нарушил задължения по застрахователния договор и е допуснал нарушения на нормативните правила и изискванията за противопожарна безопасност, които са в причина връзка със застрахователното събитие или размера на вредите от него и дават право на застрахователя да намали определеното застрахователно обезщетение с 30%. Ответникът не е поддържал пред настоящата инстанция възражението си за подзастраховане по отношение на опожарената сграда, направено пред първата инстанция. Безспорно е по делото, че между страните е сключена валидна застрахователна полица по имуществена застраховка „Индустриален пожар“, със срок на действие 16.05.2022 г. – 15.05.2023 г. за производствени сгради в гр. Дупница, материали, стоки и продукция, находящи се в тях, както и капитонираща машина, разположена в една от сградите. Безспорен по делото факт е, че на 15.11.2022 г., около 16:10 ч., на адреса на застрахованото имущество в гр. Дупница е възникнал пожар и това е станало в срока на застраховката, като пожарът представлява покрит риск, съответно настъпило е застрахователно събитие. Не се спори между страните, че след настъпване на пожара застрахованият своевременно е уведомил застрахователя и му е съдействал за установяване на вредите. Безспорен между страните е и фактът, че в резултат от настъпване на пожара е увредена застрахована сграда, като безспорни между страните са разходи за възстановяването й до размер на 88 060.16 лева, а разликата до претендираните от ищеца 99 760.16 лева е спорна. Безспорно е между страните също, че са увредени застраховани стоки, материали и продукция, находящи се в обгореното помещение на сградата, на стойност 986 544.66 лева Спорно е дали извън тази стойност се дължи обезщетение за материали – топове с плат на стойност 95 081.71 лева, първоначално описани като годни за употреба в протокол от 08.02.2023 г. Безспорно е още, че застрахователят е изплатил на застрахования общо застрахователно обезщетение в размер на 713 122.41 лева, от които 32 344.50 лева за сградата и 680 877.91 лева за стоки и материали. Спорно между страните е дали има отклонения в нормативните изисквания за пожаробезопасност при строежа и експлоатацията на процесната сграда, както и неизпълнение на клаузи от застрахователния договор от страна на застрахования, които са улеснили или предизвикали пожара, както и евентуално са довели до по-голям обем вреди, даващи право на застрахователя да намали дължимото се застрахователно обезщетение с 30%. По отношение размера на дължимото се застрахователно обезщетение настоящият съдебен състав намира следното: Съгласно чл. 386, ал. 1 от КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което не може да надхвърля застрахователната сума. То трябва да е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Т. е. при възникнало застрахователно събитие трябва те да бъдат установени като размер към деня на събитието. Действителната стойност представлява сумата, с която застрахованият може да си купи имущество от същия вид и качество- чл. 400, ал. 1 КЗ. Стойностният еквивалент на претърпЯ.та вреда не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на увреждането. / Р № 60135/15.11.2021 г. по т. д. № 1821/20 г., ВКС, ТК, II т. о., Р № 73/13.03.2025 г. по т. д. № 2095/23 г., ВКС, ТК, II т. о. / Възстановителната стойност е стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. В случая е налице увредена от пожара сграда и напълно погинали или увредени до степен на негодност стоки и материали, поради което застрахователното обезщетение следва да се съизмерява с възстановителната стойност на имуществото. По отношение размера на същото, както бе посочено, безспорно между страните е че вредите са в размер до 88 060.16 лева за сградата и до 986 544.66 лева за стоките и материалите, като същите са в рамките на застрахователната сума. Относно разликата между признатите 88 060.16 лева и претендираните 99 760.16 лева за сградата, настоящият съдебен състав намира, че същата е доказана посредством представените фактури, платежни нареждания по тях и основното заключение по СОЕ, според което стойността по възстановяване на причинените на недвижимия имот вреди е в размер на 99 760.16 лева. Доколкото застрахователят е платил само 32 344.50 лева, то дължими и незаплатени остават още 67 415.66 лева до достигане на сумата 99 760.16 лева. По отношение претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 95 081.71 лева за приетите първоначално за годни 275 топа платове, описани в протокол от 08.02.2023 г., настоящият съдебен състав намира, че тази претенция също е основателна, предвид следното: Относно нея е било спорно дали и тези платове са се оказали негодни за употреба, дали са с възстановителна стойност 95 081.71 лева и евентуално дали от нея следва да се извади стойността, която имат платовете за цели, за които могат да бъдат използвани, ако са увредени. Въпреки подписаният от представители на двете страни протокол от 08.02.2023 г., в който са постигнали съгласие, че 275 топа плат са годни за употреба, през м. май 2023 г. ищецът е предявил застрахователна претенция и за тях с мотиви, че платовете са пропити с миризма на изгоряло и не могат да служат като материал за производството на ищеца. По делото няма нито твърдения, нито доказателства застрахователят да е отговорил нещо или да е направил повторен оглед на тези материали. Настоящия съдебен състав намира на първо място, че твърдението за наличие на миризма на изгоряло в платовете е житейски логично, като напротив, посоченото от свидетелката М., че платовете не са миришели е нелогично. Платовете са стояли месеци преди огледа (от ноември 2022 г. до февруари 2023 г.) в помещение, в което е имало пожар, придружен с гъст черен дим, който несъмнено се е разпространил в цялото помещение, за което свидетелства и обстоятелството, че дори върху опаковката на тези платове е имало черни сажди. Дори да са били обвити с двоен найлон, тази обвивка не е плътна до степен, че да изолира херметически платовете и несъмнено миризмата е проникнала и през нея и е пропила тъканите. Свидетелката сама е посочила още, че не е правен подробен оглед на всички топове, а само на един от тях. От друга страна, застрахователят не е направил своевременно повторен оглед след получената допълнителна претенция, като по този начин е възпрепятствал установяване на твърдЯ.та увреда след години за целите на процеса и не може да се позовава на това свое бездействие при установяване на вредите в ущърб на застрахования. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че наличието на миризма на изгоряло в платовете, имайки предвид и целите, за които служат – производство на спално бельо, прави тези платове негодни за употреба. По отношение възстановителната стойност на тези платове по делото не са събрани доказателства, но за нея може да се направи извод от изслушаната пред първата инстанция Съдебно-оценителна експертиза. В основното заключение е посочено, че страните са направили съгласувана оценка на 2386 рулона увреден плат в размер на 986 544.66 лева. Това означава, че един рулон е оценен приблизително на 413.47 лева. Спорните 275 рулона тогава имат възстановителна стойност около 113 704.78 лева. Следва обаче да се вземе предвид посоченото от вещото лице, че увредените платове могат да бъдат използвани за парцали на стойност 1200.20 лева, поради което тази стойност следва да бъде извадена от размера на вредата, търпЯ. от застрахования. Или, той има право да получи обезщетение за вредите от пожара, касаещи посочените 275 рулона (топа) плат, в размер на 112 504.58 лева. Претенцията на ищеца е за 95 081.71 лева, което е по-малко от посочената стойност и следователно е изцяло доказана. Следва да бъде разгледан въпросът дали застрахователят има право да намали така посоченото застрахователно обезщетение с 30%. Основанията за пълен или частичен отказ за изплащане на застрахователно обезщетение (намаляване на същото) са императивно уредени в чл. 408, ал. 1 КЗ, съгласно който застрахователят може да откаже плащане на обезщетение само: 1). при умишлено причиняване на застрахователното събитие от лице, което има право да получи застрахователното обезщетение; 2). при умишлено причиняване на застрахователното събитие от застраховащия с цел получаване на застрахователното обезщетение от друго лице; 3). при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие; и 4). в други случаи, предвидени със закон. Такива други случаи са например при: съзнателно или несъзнателно необявяване на съществени за риска обстоятелства, за които застрахователят е поставил писмено въпрос, съществували при сключването на застрахователния договор - чл. 363 и чл. 364 КЗ; съзнателно или несъзнателно необявяване на съществени за риска обстоятелства, за които при сключване на договора застрахователят е поставил писмено въпрос и които са настъпили след сключването на застрахователния договор - чл. 365 КЗ,; неизпълнение на задължението на застрахования да вземе мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди, да спазва предписанията на застрахователя и на компетентните органи за отстраняване на източниците на опасност за причиняване на вреди и да допуска застрахователя да прави проверки - чл. 395, ал. 3 и 4 КЗ; неизпълнение на задължението на застрахования да уведоми застрахователя за настъпилото застрахователно събитие в установените срокове с цел да попречи на застрахователя да установи обстоятелствата, при които е настъпило събитието, или ако неизпълнението е направило невъзможно установяването им от застрахователя - чл. 403, ал. 4 КЗ. Характерно за всички основания за отказ е, че тяхното законосъобразно приложение е обусловено от наличието на пряка причинно- следствена връзка между неизпълнението на конкретното задължение на застрахования и настъпването на застрахователното събитие, неговото установяване от застрахователя, размера на вредите, респ. възможността да бъдат предотвратени вредите или техният размер да бъде намален. Доказването на причинната връзка е в тежест на застрахователя, тя не се презумира, дори и в застрахователния договор или общите условия към него да е предвидено друго, вкл. и че при конкретно неизпълнение застрахователят може да откаже плащане на обезщетението. Установяване на такава причинна връзка е необходимо както при пълен, така и при частичен отказ за плащане, т. е. намаляване на обезщетението - арг. чл. 363, ал. 4, изр. 2 и чл. 395, ал. 4, изр. 2 КЗ. Значително с оглед интереса на застрахователя по смисъла на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ е онова бездействие на застрахования по отношение на задължения, установени в закона или поставени в него тежест с конкретни клаузи в договора, когато неизпълнението е виновно и се намира в пряка причинна връзка с настъпване на застрахователното събитие. В този смисъл е константната съдебна практика на ВКС, обективирана напр. в решение № 167 от 7.02.2017 г. по т. д. № 1655/2015 г., II т. о., ТК, както и решение № 140/1.08.2018 г. по т. д. № 2278/2017 г., I т. о., решение № 144/21.01.2021 г. по т. д. № 2365/2019 г., II т. о. и други. В конкретния случай застрахователят се позовава на правото си да намали дължимото се застрахователно обезщетение предвид нарушение на чл. 395, ал. 1 КЗ, който изисква застрахованият да вземе мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди, да спазва предписанията на застрахователя и на компетентните органи за отстраняване източниците на опасност за причиняване на вреди, като са налице множество допуснати от застрахования нарушения на нормативните правила за пожаробезопасност, както и неспазване препоръките на застрахователя, посочени в Специалните условия към застрахователния договор, довели да възникване на пожара или до увеличаване на вредите от него, за чието неизпълнение е предвидено право на намаляване на застрахователното обезщетение. Твърди се, че не са спазени изисквания на застрахователя по чл. 9 от Специалните условия, а именно стоките да бъдат складирани на фугури на минимум 10 см от пода на помещението и до 20 см. под осветителните тела в помещението; да се изключва електричеството и спира водоснабдяването след приключване на работното време и в почивните дни; да не се допуска складиране по начин, затрудняващ достъпа до ръчните средства за пожарогасене в помещението; да не се допускат огневи работи и тютюнопушене в помещението. Твърдените нарушения на нормативни изисквания за пожаробезопасност пък са следните: 1. Нарушено е изискването на чл.13, ал.3, табл. 6 от Наредба № 1з1971/29.10.2009 г. за допустим брой на етажите на сградата; 2. Нарушено е изискването на чл.14, ал.10 от Наредба № 1з- 1971/29.10.2009 г., съгласно което конструктивните елементи на сгради от трета степен на огнеустойчивост трябва да притежават клас на реакция на огън не по - нисък от „С“; 3. Нарушено е изискването на чл.3, ал.1 и Приложение № 1 от Наредба № 1з1971/29.10.2009 г., съгласно което сградата трябва да разполага с автоматично и ръчно пожароизвестяване; 4. Нарушено е изискването на чл. 3, ал. 2 и Приложение № 1 от Наредба № 1з1971/29.10.2009 г., съгласно което всяко помещение на сградата следва да разполага с най-малко два прахови пожарогасителя с вместимост 6 кг.; 5. Нарушено е изискването на чл.199 и табл. 19 от Наредба № 1з1971/29.10.2009 г., съгласно което всяко помещение на сградата, с площ по - голяма от 400 кв. м., следва да разполага с два едновременно действащи пожарни крана; 6. Нарушено е изискването на чл. 34, ал. 1 от Наредба № 8121з - 647/ 01.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите, съгласно което по време на експлоатация, не се разрешава използване на сградите и помещенията не по предназначение; 7. Нарушено е изискването на чл. 34, ал. 1 от Наредба № 8121з - 647/ 01.10.2014 г., съгласно което „след приключване на работния ден захранването на електрическите вериги, с изключения на това, предвидено за захранване на консуматори с непрекъснат режим на работа, се изключва“; 8. Нарушено е изискването на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 8121з - 647/01.10.2014 г за минималните документи, които следва да съдържа досието на обекта по пожарна безопасност; 9. Допуснато е складиране по начин, затрудняващ достъпа до ръчни средства за пожарогасене в помещението, довело до невъзможност за своевременни потушаване на пожара, съответно станало причина за по – голямото му разпространение и увеличаване размера на вредите. Твърдени са още следните неизпълнения на задължения, предвидени в Общите условия към застрахователната полица, дължими по време на срока на договора, за чието неизпълнение е предвидено право на намаляване на застрахователното обезщетение, а именно тези по Раздел IV т. 71., 7.2., 74 и 7.5, предвиждащи, че застрахованият е длъжен да вземе всички необходими мерки за предотвратяване на застрахователното събитие – т. 7.1; да се грижи за застрахованото имущество като добър стопанин и да не предприема значителни изменения по него - т.7.2; да уведомява незабавно застрахователя за всички новонастъпили обстоятелства от съществено значение за оценка на риска - т.7.4.; да спазва нормативите, правилата и изискванията на компетентните органи, вкл. за противопожарна и аварийна безопасност, както и технически и технологични условия, норми, стандарти, инструкции, предписания и др. подобни за съхранение, експлоатация и поддръжка на застрахованото имущество - т. 7.5. При разглеждане на посочените нормативни и договорни изисквания, наличието на нарушения във връзка с тях и връзката на тези нарушения с пожара или обема на вредите от него, настоящият съдебен състав намира следното: Всички посочени изисквания на Общите условия, Специалните условия или на нормативни актове са насочени към предотвратяване на риска от пожар и/или вредите от него. Именно този риск е и основание за сключване на застраховка, покриваща вредите от настъпването му, като със сключване на договора рискът преминава върху застрахователя – чл. 343, ал. 1 КЗ. Върху него обаче преминава не всеки риск, а само такъв, за който са взети всички необходими мерки да не настъпи и въпреки това и по независещи от застрахования причини, такъв е настъпил. Ето защо застрахованият е длъжен да вземе мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди, да спазва предписанията на застрахователя и на компетентните органи за отстраняване на източниците на опасност за причиняване на вреди и да допуска застрахователя да прави проверки – чл. 395, ал. 1 КЗ. От друга страна, при сключване на застрахователен договор по отношение риска от пожар застрахователят следва да извърши оценка на риска при конкретното застраховано имущество, съобразно която оценка да вземе решение дали и при какви условия да сключи договора. Застрахователят е търговец и професионалист, който извършва застраховане по занятие, за когото се изисква да прояви по-голяма от средната грижа при оценка на риска в сравнение с оценката, която един непрофесионалист би направил. Грижата на добрия търговец застраховател изисква той да вземе предвид всички обстоятелства, свързани с конкретния обект на застраховка, които оказват влияние на риска от настъпване на съответното застрахователно събитие, както и на обема на вредите от него. Ето защо чл. 365 от КЗ предвижда, че застрахователят може да проверява обстоятелства, имащи значение за риска, както и да поставя въпроси на застрахования относно такива обстоятелства. В същото време, предвид завишеното изискване за дължима грижа към застрахователя, той не може да откаже плащане по претенция въз основа на обстоятелства, които са били налице преди датата на сключване на застрахователния договор и за които не е поставил писмено въпрос; когато на писмено поставените въпроси не е отговорено или е отговорено неясно от застрахования, но въпреки това е сключен договор; когато застраховащият е разкрил съществени за риска обстоятелствата и въпреки тях застрахователят е сключил застрахователния договор – чл. 365, ал. 2-4 КЗ. Застрахователят не може да се позовава на неточно обявяване на съществени за риска обстоятелства, които са били проверени от него при сключване на застрахователния договор – чл. 365, ал. 5 КЗ. В конкретния случай застрахователят е задал писмено въпроси относно някои обстоятелства, като според чл. 365, ал. 2 КЗ само тези обстоятелства, за които са зададени въпроси, се считат за съществени относно риска. Изрично е зададен въпрос относно наличието на пожароизвестителна система и пожарогасителни кранове в процесния обект, на които е отговорено отрицателно и въпреки това застрахователен договор е сключен. Ето защо и на основание посоченото правило на чл. 365, ал. 4 КЗ макар несъмнено липсата на пожароизвастяване и пожарогасителни кранове да допринася за увеличаване обема на вредите, застрахователят не може да се позовава на тези значими за риска обстоятелства, за да намали застрахователното обезщетение. По отношение на нарушенията на нормативни изисквания, следва да бъде посочено, че според настоящия съдебен състав е вярно посоченото от вещото лице П., че приложими касателно проектирането и строежа на сградите следва да се считат тези нормативните изисквания, които са били действащи към момента на извършването им, напр. относно етажността на сградата или нейната пожароносимост (най-малкото защото няма как да се приеме, че при намаляване допустимостта на етажността в покъсна редакция следва да бъдат съборени по-високите етажи на сградата). Изискванията, касаещи експлоатацията на сградата обаче следва да бъдат тези, които са действащи към съответния момент на оценка, в случая към момента на настъпване на застрахователното събитие и това личи от нормата на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 8121з-647 от 1.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите, според която обектите се поддържат в техническото състояние, при което са въведени в експлоатация, и в съответствие с изискванията на тази наредба. Обектите, които съответстват изцяло на изискванията на Наредба № Iз-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар, но са въведени в експлоатация при спазване изискванията на предходни нормативни актове за безопасност при пожар, може да се поддържат в техническото състояние, съответстващо на изискванията на същата наредба. По аргумент за противното от последното изречение, след като процесният обект е въведен в експлоатация преди 2009 г. и не съответства на изискванията на Наредба № Iз-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар, то при експлоатацията му следва да се спазват изискванията на Наредба № 8121з-647 от 1.10.2014 г. Тук обаче следва да бъде взето предвид, че част от нарушенията на тези Наредби, на които се позовава застрахователя, доколкото ги има, са съществували към датата на сключване на застрахователния договор и застрахователят е могъл и е бил длъжен да ги установи в процеса на оценка на риска при оглед на обекта и/или задаване на въпроси относно значими за риска обстоятелства. Това касае например етажността на сградата, нейната реактивност на огън, начина, по който се използва сградата (за производство и складиране), вида и броя на пожарогасителите, липсата на пълно пожарно досие и др. След като обстоятелствата относно свързаните с тях изисквания са били установими чрез оглед или поставяне на въпроси, но застрахователят не е счел за необходимо да ги установи, той не може да се позовава на тях при настъпване на застрахователно събитие, за да откаже плащане или да го намали. По отношение неизпълнение на задължението за изключване на захранването след работно време, по делото не се установи към момента на възникване на пожара малко след 16 ч. това работно време да е приключило. Работата в конкретното помещение действително е приключила в 16 ч., но от свидетелските показания се установява, че на други места в сградата се е работело до по-късно, а и това е видно от дневника за изключване на захранването в други дни, от който се установява, че същото е било изключвано между 17 и 18 ч. От заключението по СТЕ пред първата инстанция пък се установява, че в сградата електрозахранването не е било изградено на различни кръгове, за да може да се изключва само в някои помещения, поради което и не е имало как то да бъде изключено преди да завърши работното време на всички работещи там. По въпроса дали е било възможно поетапно изключване обаче застрахователят не е поставил въпроси на застрахования, поради което и не може да се позовава на това обстоятелство като значимо за риска по аргумент от чл. 365, ал. 2 КЗ. Не се установява по делото в процесната сграда да е нарушавана забраната за тютютнопушена. Всички свидетели сочат, че такова не е допускано в нея. От друга страна няма данни пожарът да е свързан с евентуално нарушаване на тази забрана. Не се установява по делото и след възникване на пожара застрахованият да не е предприел всички мерки за ограничаване на вредите. От свидетелските показания се установява, че веднага след открИ.е на пожара са събрани всички налични около 10 пожарогасителя и са направени опити пожарът да бъде загасен с тях, но това гасене е било обективно невъзможно поради гъстият черен дим в помещението, който не е позволявал на хората да влязат в близост до огнището на пожара. Подаден е и сигнал до пожарната, която именно е загасила пожара. Други мерки, които да е следвало да се вземат, но не са взети, не се сочат от ответника. Липсва установена връзка между това как стоките и материалите са били складирани в процесното помещение и продължителността или вредите от пожара, доколкото в това помещение не е имало пожарогасители или пожарни кранове, които да могат да бъдат достигнати, нито изобщо е могло да се влезе и да се гаси в помещението заради гъстия дим. Не се установи и възражението от допълнителния отговор на исковата молба, че във въпросника застрахованият невярно посочил, че не складира лесно запалими материали, а всъщност складирал полиестерни влакна и платове. В заключението, изслушано през въззивната инстанция вещото лице П. сочи, че полиестерните влакна не се запалват лесно при тлеене или нагряване с източник висока температура, а само при пламъчно горене, поради което не може еднозначно да се приеме за неверен отговора, че това са материали с ниска податливост към пожар. Няма данни за неизпълнение от страна на застрахования на изискванията за профилактика на електроинсталациите. Напротив, от приетото по делото Досие по пожарна безопасност и съдържащата се в него Заповед № 23/01.10.2021 г. и приложен към нея График за периодичност при почистване на технологичното и електрическо оборудване, както и на отоплителните тела и инсталациите от прахове и други горими материали, се установява, че такава е извършвана. Действително, установява се от изслушаните заключения пред двете инстанции, че пожарното досие на ищеца е било непълно, но застрахователят, чиято е доказателствената тежест да установи причинна връзка на това нарушение с пожара или вредите от него, не е доказал такава. Посочените вече нарушения попадат в установените в ОУ задължения по т. 7.1 – да се вземат всички необходими мерки за предотвратяване на застрахователното събитие и по т. 7.5 - застрахованият да спазва нормативите, правилата и изискванията на компетентните органи, вкл. за противопожарна и аварийна безопасност, както и технически и технологични условия, норми, стандарти, инструкции, предписания и др. подобни за съхранение, експлоатация и поддръжка на застрахованото имущество - т. 7.5. Не се установяват конкретни нарушения, (а и не се твърдят конкретни такива) на изискванията на т. 7.2 от ОУ - застрахованият да се грижи за застрахованото имущество като добър стопанин и да не предприема значителни изменения по него и на т.7.4 от ОУ - застрахованият да уведомява незабавно застрахователя за всички новонастъпили обстоятелства от съществено значение за оценка на риска. Предвид изложенето, настоящият съдебен състав намира, че по делото не е доказано основание, предвидено в закона и застрахователния договор, на което застрахователят да има право да намали дължимото се застрахователно обезщетение. Доколкото установената по-горе и дължима разлика в застрахователното обезщетение не е изплатена своевременно, върху приетата за дължима съответна главница следва да бъде присъдена на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД и мораторна лихва за исковия период от 28.04.2023 г. до 17.07.2023 г. (за който период не се спори), изчислена чрез помощта на електронен калкулатор като 1786.37 лева върху сумата 67 415.66 лева и 8099.49 лева върху сумата 305 666.75 лева. Дължи се и мораторна лихва в размер на 1101.83 лева върху 95 081.71 лева, но за периода 14.06.2023 г. – 17.07.2023 г. (15 работни дни след предявяване на допълнителната претенция от 22.05.2023 г., съобразно чл. 405, ал. 1 вр. чл. 108 КЗ) Поради достигане от въззивната инстанция до краен извод, различен от крайния извод на първата инстанция, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в която искът е отхвърлен за сумата 67 415.66 лева – обезщетение за сградата и 305 666.75 лева – обезщетение за стоките и материалите по първоначалната претенция, както и 95 081.71 лева – обезщетение за материалите по допълнителната претенция и вместо това тези суми следва да бъдат присъдени на ищеца, ведно с мораторна лихва за периода 28.04.2023 г. до 17.07.2023 г. в размер на 1786.37 лева върху първата главница и 8099.49 лева върху втората главница. Върху третата главница следва да бъдат присъдени 1101.83 лева за периода 14.06.2023 г. до 17.07.2023 г. Следва да бъде присъдена и законната лихва върху главниците от датата на исковата молба до окончателното изплащане на вземанията. В частта, в която с първоинстанционното решение е отхвърлена претенция за мораторна лихва върху сумата 95 081.71 лева за периода 28.04.2023 г. до 13.06.2023 г. и до размер на разликата между претенцията за лихва върху общата стойност на стоките и материалите в размер на 400 848.46 лева (10 621.59 лева) и присъдените общо 9 201.32 лева (8099.49 лева +1101.83 лева), която разлика възлиза на 1420.20 лева, решението е правилно и следва да бъде потвърдено. По въззивната жалба против решението по чл. 250 ГПК. Обжалваното решение № 675/15.05.2025 г. по т.д. № 1354/2023 г. на СГС, VI-23 състав е правилно. Искането на ищеца пред първата инстанция е било съдът да допълни основното си решение с произнасяне по иска за сумата 67 415.66 лева ведно със законната лихва върху сумата от датата на исковата молба, както и по акцесорния иск за законна лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Във въззивната жалба пък се сочи, че липсва произнасяне по тези искове в мотивите на решението на СГС. Допълнително решение се постановява, ако съдът не е се е произнесъл по цялото искане на страната с диспозитива на съдебния акт. На допълване подлежи именно диспозитива, тъй като именно той поражда присъщите на съдебния акт правни последици. По реда на чл. 250 ГПК не подлежат на допълване мотивите на акта. Видно от диспозитива на първоинстанционното решение, СГС се е произнесъл включително по иска за посочената сума, ведно с иска за мораторна лихва върху нея, като ги е отхвърлил. Дали по тези искове има мотиви или не е обстоятелство, което не влияе на наличието на произнасяне. Действително, в диспозитива липсва изрично отхвърляне на искането за присъждане на законна лихва от датата на исковата молба, но доколкото това е законна последица от уважаване на иска, а исковете са отхвърлени, изричен диспозитив за отхвърляне и искането за присъждане на законна лихва от датата на исковата молба не е необходим, за да се счита, че е неприложима посочената законна последица. Ето защо въззивната жалба срещу решението по чл. 250 ГПК е неоснователна, а това решение следва да бъде потвърдено. По разноските: Право на разноски при този изход от спора пред въззивната инстанция има само въззивникът, доколкото отхвърлената част е само за лихвата и то в пренебрежим размер. Той е сторил такива в общ размер на 29 495.89 евро, от които 23 400 евро за адвокатска защита. Насрещната страна е направила възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение с мотиви, че същото надвишава значително платеното в първата инстанция. Посоченото обстоятелство не може да бъде основание за прекомерност на адвокатското възнаграждение, а в случая, предвид немалката фактическа и правна сложност на делото и материалният интерес по него правят адвокатско възнаграждение, което е по-малко от двойният размер на минималното възнаграждение по Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа, съвсем адекватно. Ето защо възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно. Предвид основателността на жалбата на жалбоподателя се дължи пълния размер на сторените разноски. Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта за разноските, като вместо това на ищеца следва да бъдат присъдени 5210 лева, равни на 2663.83 евро.