Решение от 18.5.2026 г. на Районен съд - Варна по дело № 13562/2020 г.

Производството по делото е образувано по предявена от И.Т.Т. срещу Д.В.И. искова молба с правно основание чл.108 ЗС, за признаване за установено спрямо ответника, че ищецът е собственик по силата на наследствено правоприемство, на ½ ид.ч. от недвижим имот - ПИ с идентификатор ••••••••••••• по КККР на с. Б., обл. В., одобрени със заповед № ••••••••••••••• на изп. директор на АГКК, с площ 987 кв.м., с административен адрес ул. К.№ •• и по силата на приращение на ½ ид.ч. от построената в имота сграда - самостоятелен обект с идентификатор: ••••••••••••• – еднофамилна жилищна сграда на един етаж с площ 151 кв.м., както и за осъждане на ответника да му предаде владението върху ½ ид.ч. от описаните имоти, на основание чл. 108 ЗС.

Ищцата основава активната си материалноправна легитимация по иска за собственост, основана на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба и уточняващите към нея молби: сочи, че е единствен наследник по закон на своя баща Т.Н. Т. •••, починал на който е наследник по закон на своите родители - баща Н. Т.И. и съпругата му Р. И., починала след него. Приживе Н.и Р.И. били собственици на недвижим имот, находящ се в с.Б., Община А. и представляващ: ДВОРНО МЯСТО, цялото с площ от •••кв.метра, съставляващо имот пл.№ ••• в кв.30 по плана на селото, ведно с построената в него ЖИЛИЩНА СГРАДА, за който имот е бил отреден парцел ••••••••• от същия квартал. Правото на собственост посочените лица придобили след правна сделка и в резултат на изтекла в тяхна полза придобивна давност, след като през 1982 година майката на наследодателя Т.И. Д. била призната по обстоятелствена проверка за собственик на половината имот, съобразно нот.акт № •••••••••••••••••••••, а след това по силата на нот.акт № ••••••••••••••••• година прехвърлила на сина си Н. Т.И., по време на брака му с бабата на ищцата, своята една втора от имота срещу поето от приобретателите задължение за издръжка и гледане. Посочва се, че другата една втора от имота семейството придобило по давност при владение след смъртта на бащата Т.И.Д. След откриване на наследството, правата им били наследени от синовете им Т. /праводател на ищцата/ и И./праводател на продавача на ответника/ при равни квоти. Излага се, че по следващия регулационен план на селото от 1994 г., имотът бил с площ от 970 кв.метра и представлявал парцел •••••••••••• в кв.•• по плана на селото. По влязлата в сила кадастрална карта, одобрена през 2015 година имотът се идентифицирал като: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ С ИДЕНТИФИКАТОР ••••••••••• - МЯСТО С ПЛОЩ ОТ 987 /деветстотин и осемдесет и седем / кв.метра, в урбанизираната територия на с.Б., Община А., с начин на трайно ползване - за ниско застрояване, с административен адрес ул.К.№ ••, ведно с построените в същото място сгради: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ С ИДЕНТИФИКАТОР ••••••••••• -еднофамилна жилищна сграда на един етаж с площ от 53 кв.метра, с прилежаща изба с обща застроена площ на сградата от 100 кв.метра, и САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ С ИДЕНТИФИКАТОР •••••••••••••• -селскостопанска сграда на един етаж с площ от 14 кв.метра. Посочва се, че след смъртта на родителите им, братята Т.Н.Т. и И Н.Т. не са извършвали делба на сънаследствения им имот, като чичото на ищцата се установил да живее в гр.В., а бащата на ищцата и пряк наследодател Т.Н.Т. останал да работи в родното си село и да живее в родната си къща до смъртта си. Излага се, че единствено той ползвал сънаследствения имот, като бил владелец на своята наследствена част и държател на частта на брат си, наследен впоследствие от ответника. Посочва се на следващо място, че в последствие братовчедът на ищцата Н.И.Т. инициирал обстоятелствена проверка, при която и по силата на нот.акт № •• том •• нот.дело № •••••••••година на нотариус Р. Т., вписан като акт № •••••••••••••••••••• година в Служба по вписвания Варна, по време на брак е признат за собственик на гореописания имот в резултат на изтекла в негова полза придобивна давност. В тази връзка ищцата счита, че за Н.И.Т. не са били налице предпоставките на чл.79 ЗС. Същият бил недобросъвестен владелец, при което може да придобие имота само след владение за срок от десет години, а КНА е съставен по-малко от една година след смъртта на бащата на ищцата, който е владял имота до смъртта си, където е живял. Счита, че въпреки снабдяването с този нотариален акт, продавачът на ответника не е демонстрирал спрямо ищцата нито след 12.11.2012 година, нито след 21.10.2013 година, че е завладял целия имот. Посочва се, че с нот.акт № ••••••••••••••••••• на нотариус Р.Т., вписан в Служба по вписвания В., той заедно със съпругата си са продали на ответника процесния имот за сума в общ размер от 30 000 /тридесет хиляди/ евро. Счита, че макар ответникът и купувач да е добросъвестен владелец, същият не може се ползва от правото да се позове на присъединяване на владението, за постигане ефекта на кратката придобивна давност, поради нееднородността на основанието, при което и за него е в сила изискването за придобиване на частта на ищцата от имота по давност при общо владение от десет години, начиная от датата на смъртта на бащата на ищцата, която не е изтекла към момента. Поради това счита, че както при извършване на сделката от 01.08.2016 г., така и към момента, ищцата е собственик на една втора от имота. Посочва се на следващо място, че в последствие ответникът премахнал съществуващите към момента за закупуването им постройки и на тяхно място изградил нова сграда, представляваща САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ С ИДЕНТИФИКАТОР ••••••••••••••• – еднофамилна жилищна сграда на един етаж с площ от 151 кв. метра, която съобразно принципа на приращението ищцата сочи, че е станала собственост на собственика на терена съобразно квотите, произтичащи съобразно съсобствеността върху дворното място.

В рамките на предоставената му възможност в срока и по реда на чл. 131 ГПК, ответникът Д.В.И. е депозирал писмен отговор, обективиращ изявлението му, съобразно което оспорва изцяло насочения срещу него иск по същество като неоснователен. Посочва, че Н. Т.И. по време на брака си с Р.И.е придобил части от имот пл. № ••• в кв. •• по плана на с.Близнаци, заедно с построените в него жилищна и стопанска постройка. Не оспорва, че след одобряване на КККР на с.Б. имот пл.№ •••е заснет с идентификатор •••••••••••• с площ 987 кв.м по КК, както и че съществувалите в имота жилищна сграда с площ 53 кв.м., както и селскостопанската постройка с площ 14 кв.м. са премахнати и към настоящия момент в имота има изградена жилищна сграда с площ 151 кв.м. с идентификатор ••••••••••••••. Излага се, че около 1993г. Н. и Р.И. приживе са разделили имотите си между своите наследници, при което в дял на И.Т. бил предоставен имота в с.Б. Не била спазена предвидената в чл.77 от Закона за наследството форма, приживната делба да бъде извършена с акт за дарение или завещание. Независимо от това счита, че от момента на неформалната приживна делба, в полза на И.Т. започнала да тече придобивна давност и той придобил имота по давност около 2003г. Във връзка с посоченото се навежда твърдението, че наследодателят на ищцата Т. Т., в началото на 90-те години решил да развие собствен бизнес чрез СД „С.-ИЛ", като наел заведение на ул."М. в гр.В.. Поради липсата на собствени средства поискал да получи банков кредит, като от своя страна банката поискала кредита да бъде обезпечен с недвижими имоти. Излага се, че родителите Н.и Р.И. притежавали апартамент № •• в ••••••••••••••, както и 480 кв.м. идеални части от парцел ••••••••• по плана на с.Б. С нот. акт № ••••••••••••• Н.и Р. И. ипотекирали в полза на „Б.“ АД жилището, за да обезпечат предоставения от банката на СД „С.-ИЛ" чрез управителя му Т.Н. Т. банков заем в размер на 150 000 лв. По-късно, с нот. акт № ••••••••••••• те учредили в полза на Първа приморска популярна банка ипотека върху мястото с площ 480 кв.м. ид.ч. в с. Б., за да обезпечат предоставения от банката на ЕТ „С.ИЛ" чрез неговия собственик и представител Т.Н.Т. банков заем в размер на 70 000 лв. Стопанската дейност на Т. Т. се оказала неуспешна и той не бил в състояние да погасява двата кредита. Това накарало родителите му Н.и Р.И. да продадат апартамент № •• на ул."••••••••••• за да погасят задълженията на сина си Т., което станало с нот. акт № •••••••••••• При тези обстоятелства Н. и Р.И. заедно с двамата си сина решили, че е редно пл.№ 106, за който е отреден парцел •••••••••, заедно с жилищната сграда в с.Б. да се предоставят на И.Т., тъй като на брат му Т.вече е предоставена паричната сума от продажбата на жилището в гр.В.ул."М. бл.*, вх. *. По този начин родителите извършили приживна делба, с която на Т.Т. са предоставили паричната сума, необходима за погасяване на двата кредита, а на Илия Т. предоставили имота в с.Б.. Делбата не била породила вещноправен ефект поради това, че не е спазена формата за извършването й. Но според ответника с нея се поставило началото на давностно владение в полза на И.Т., поради което около 2003г. последният е придобил по давност имот пл.№ ••• в с.Б., идентичен с ПИ с идентификатор ••••••••••••• no КККР, заедно с премахнатите към настоящия момент жилищна и стопанска постройки. Посочва се, че след смъртта на Н.и Р. Т.Т. със съгласието на брат си започнал на периоди да обитава имота в с. Б. като Т. упражнявал фактическа власт в качеството си на държател, със съзнанието, че този имот е предоставен на брат му И.от техните родители. След смъртта на И.Т. през 2011г. и на Т.Т. през 2012г., Н.И.Т., в качеството си на наследник на И.Т., предприел действия по издаване на констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка № ••••••••••••••. Излага се, че когато той продал имота на ответника с нот акт №•••••••••••••., Н.Т. е бил собственик на целия имот и е прехвърлил заедно със съпругата си правата върху него на ответника. В условията на евентуалност в случай, че бъде прието, че Н.И. към 01.08.2016г. не е бил собственик на целия имот, а на една втора от него, ответникът в условията на евентуалност твърди, че другата една втора е придобил по давност към момента на предявяване на иска.

В случай, че правата на ответникa не бъдат зачетени, релевира възражения за заплащане на подобренията и разноски за запазването му по чл. 72, ал.1 и 2 ЗС, и признаване право на задържане върху имота на основание чл. 72, ал. 3 ЗС, до заплащане от И.Т.Т. на сумата в размер на 200 000 лева /молба л.252 вх.№ 262554/01.12.2025г./, с която обща сума се е увеличила стойността на имота, следствие на подобренията извършени от ответника, а в условията на евентуалност за сумата от 107 419 лева, представляваща разходи за твърдяните подобрения, ведно със законна лихва от датата на исковата молба /23.10.2020г./ до окончателното плащане на задължението.

Ответникът сочи, че в имота е извършено строителство на самостоятелен обект с идентификатор 4426.503.429.3-жилищна сграда с гараж с обща площ 151.2 кв.м., на основание издадено разрешение за строеж № •••••••••••• на стойност: 164 673 лв., от които:

1.Процедура по изготвяне и одобряване на ПУП, одобрен на •••••••••••••• Разноските в размер на 1 500 лв. са правени през пролетта на 2018г. и са за заплащане на възнаграждение на лицата, изготвили проекта, както и за такси по одобряването му.

2.Изготвяне на технически проекти по всички специалности /архитектура, конструкции, електро, ВиК, Геодезия, Енергийна ефективност, ПБЗ и ПУСО, пожарна безопасност/ за еднофамилна жилищна сграда с гараж с обща площ 151.20 кв.м. Проектите са одобрени на 15.04.2019г., разноските по тях в размер на 4 235 лв. са правени между 16.08.2018г. и 15.04.2019г. и са за заплащане на възнаграждение на лицата, изготвили проектите, както и за такси по одобряването им.

3.Изготвяне и одобряване на строителни книжа: разрешение за строеж, становища, трасиране нанасяне в кадастралната карта, сертификати за контрол на електрическата мрежа, за мълниеносна защита, актуване, изготвяне на технически паспорт на сградата. Тези разноски са в размер на 1967 лв. и са правени от пролетта на 2018г. до лятото на 2020г. и са за възнаграждения на изпълнителите и за такси.

4.Вертикална планировка, изразяваща се в изменение на съществуващия терен с оглед нуждите на новото строителство съгласно одобрените проекти. Разноските в размер на 3 000 лв. са правени през пролет-лято 2019г. преди започване на строителството, като е използвана тежка техника /багер, фадрома, самосвал/ и са за възнаграждение на изпълнителите.

5. Присъединяване на сградата към електроразпределителната мрежа и ВИК. Разноските са в размер на 2 000 лв., правени са през 2019г. и са за такси и работа по присъединяването.

6. За самото строителство на сградата съгласно договор и анекс, разноските са в размер на 77 720 евро с левова равностойност 151971 лв.

Като допълнителни работи/подобрения/ по имота и новопостроената сграда с гараж, които увеличават стойността на имота се посочват следните:

7.Изграждане на нова ВиК шахта с водомер и нови тръби в съответствие със законовите изисквания. Разноските в размер на 3 000 лв. са правени през пролетта на 2018г. и са за труд и материали.

8.Изграждане на бетонова изгребна шахта за отпадните води. Разноските в размер на 5 000 лв. са правени през лятото на 2018г. и са за труд и материали.

9.Изработка и монтаж на гаражни врати, решетка и навес над врата. Разноските в размер на 3 530 лв. са правени през лятото на 2020г и са за труд и материали.

10.Изработка и монтаж на входна врата на къщата. Разноските в размер на 3 000 лв. са правени през лятото на 2020г. и са за труд и материали.

11.Изработка и монтаж на външни щори. Разноските в размер на 2680 лв. са правени през лятото на 2022г. и са за труд и материали.

12.Изработка и монтаж на комарници. Разноските в размер на 885 лв. са правени през лятото на 2022г. и са за труд и материали.

13.Изготвяне на проект, одобряването му и издаване на разрешение за строеж № 812.01.2021г. за „Допълващо застрояване-навес" пред гаража. Строеж на навес със застроена площ 28.20 кв.м. Разноските в размер на 7 000 лв. са правени през лятото на 2022г. и са за труд и материали.

14.Изготвяне на проект, одобряването му и издаване на разрешение за строеж от 12.01.2021г. на ограда. Разходите в размер на 870 лв. са правени през 2020г. и са за заплащане на изпълнители и такси.

Излага се, че всички разноски, направени от ответника, които представляват подобрения и увеличават стойността на имота, са в размер на 190 638 лв., като описаните по-горе дейности увеличават стойността на имота с 400 000 лв.

Като необходими разноски, които не увеличават стойността на имота, са посочени следните: Поправка на съществуващата ограда – 1000 лв., косене на тревата и поддържане на терена за периода от 01.08.2016г. до датата на предявяване на иска – 2000 лв. годишно, или общо 16 000 лв. за целия период, премахване на старите съществуващи постройки – 7000 лв. Разчистване, събаряне на старите сгради в имота - жилищна сграда с площ 53 кв.м. с идентификатор 4426.503.429.2 и селскостопанска сграда от 14 кв.м. с идентификатор •••••••••••••, извозване на строителните отпадъци и заравняване на терена с тежка техника (багер, фадрома, самосвал) и работници-7000 лв.

Ответникът навежда твърдението, че всички описани работи са извършвани със знанието и без противопоставянето на ищцата.

На основание чл. 219, ал. 1 ГПК Н.И.Т., ЕГН •••••••••• и А.П.С. – Т., ЕГН ••••••••••, двамата с постоянен адрес: •••, са конституирани в качеството на трети лица-помагачи на страната на ответника Д.В.И., ЕГН ••••••••••.

В хода на проведените по делото съдебни заседания, страните поддържат заявените с исковата молба и отговорите по нея становища.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

За безспорно между страните на основание чл. 146, ал.1, т.3 ГПК е прието, че имотът предмет на иска се владее от ответника Д.В.И., както и че същият е идентичен с този обективиран в нотариален акт №••••••••••• и нотариален акт № ••••••••••••••

От удостоверение за наследници с изх.№ •••••••••••••••.; удостоверение за наследници с изх.№ ••••••••••••••• удостоверение за наследници с изх.№ •••••••••••••••.; удостоверение за наследници № ••••••••••••••. се установява, че Н.Т.И. е син на Т.И. Д. /поч. ••••••••••••/ и Т.И. Д. /поч. •••••••••••/. Т.Н. Т. и брат му И.Н. Т. са наследници на баща си Н. Т.И. /поч. ••••••••••••• и майка си Р.И.Т. /поч. •••••••••••/. Т.Н. Т. /поч. ••••••••••••/ е оставил за наследник И.Т.Т.. И.Н.Т. /поч. •••••••••••/ е оставил за наследници С.И. и Н.И.Т..

От нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност № •••••••••••••и нотариален акт за продажба на недвижим имот срещу гледане и издръжка № ••••••••••••••, се установява, че на •••••••••Т.И.Д. прехвърлила на сина си Н. Т.И. придобития по давност на •••••••••• недвижим имот представляващ 480 кв.м. ид.ч. от дворно място УПИ •••••••••••••• в кв. 30 по плана с. Близнаци, целият с площ 880 кв.м., заедно с построената в него жилищна сграда.

От НА за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение и наследство № •••••••••••••• се установява, че на ••••••••••••••, след извършена обстоятелствена проверка, Н.И.Т. бил признат за собственик по давностно владение и наследство на УПИ ••••••••••• в кв. 41 по плана на с. Б. с площ от 970 кв.м., ведно с построените в него жилищна сграда 100 кв.м. и навес с оградени стени 12 кв.м..

От нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № •••••••••••••••• се установява, че Н.И.Т. и А.П.С. – Т. са продали на Д.В. поземлен имот с идентификатор •••••••••••• – с площ 987 кв.м., с административен адрес с. Б., ул. „К. № ••, ведно с построените в същото място сгради: самостоятелен обект с идентификатор •••••••••••• – еднофамилна жилищна сграда на един етаж с площ 53 кв.м. и разгъната застроена площ на сградата от 100 кв.м., ведно с изба; и самостоятелен обект с идентификатор •••••••••••• – селскостопанска сграда на един етаж с площ 14 кв.м.

По делото са приети като доказателства НА •••••••••••• за учредена договорна ипотека в полза на „Б.“АД за предоставения на СД „С. ИЛ“, представлявано от Т.Н. Т., банков заем в размер на 150 000 лв. при 63% годишна лихва, който заем е бил обезпечен с ипотека върху имота на Н. Т. и Р.И.Т., придобит от тях в СИО и представляващ ап. •• в гр. В., ул. „М.“ бл. *, вх. *, ет.*, който впоследствие са продали на трето лице – Ж..Г с нотариален акт за продажба на имот № •••••••••••••.. По повод последващ договор за банков кредит, предоставен в полза на ЕТ „С.ИЛ“ представлявано от Т.Н.Т., същите ипотекарни гаранти Н. Т. и Р.И. Т. са обезпечили вземането на Първа приморска популярна банка с ипотека върху притежаваното от тях в СИО дворно място от 480 ид.ч. от парцел ХVIII-106 с обща площ 880 кв.м. /Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 1, том 1, дело 1/1993г./.

Представени са разрешение за строеж № ••••••••••.; удостоверение за въвеждане в експлоатация № •••••••••••. на жилищна сграда, находяща се в с. Б. в УПИ ••••••••••••в кв. ••.

На л.151-161; л.171-186 от делото са приложени ангажираните от Д.И. доказателства за установяване твърденията за извършените подобрения в имота след придобиването му.

В полза на ответника са събрани гласни доказателства за установяване наведените фактически твърдения досежно упражняваната непрекъсната, спокойна, явна и несмущавана фактическа власт върху имота с намерение за своене в периода от 1993г. до момента, присъединявайки владението на праводателите си, вкл. досежно извършените подобрения и разноски, както и относно наложилите ги обстоятелства.

Св. А.И. /без родство/ познава Д.И., съседи са. Д. •••. Имотът представлява новопостроена къща с дворно място. Къщата била построена 2019г.-2020г. от Д.. Всички дейности по изравняване на мястото и събаряне на старите постройки били извършени от Д.. Преди да бъде построена, в имота имало стара къща. Д. закупил мястото от предните собственици и след това предприел мерки по изчистване и облагородяване, защото било в окаяно състояние. Къщата била много стара, пред разпадане, мястото било буренясало. Оградата била компрометирана. Възстановил я и започнал дейности по изчистване на имота, трасиране, събаряне на къщата и съответно изграждането вече на новата къща. Изградил къща, гараж, ограда, шахта и всичко прилежащо за нова къща. Възложил дейностите по строителство на строителна фирма, Виждал е багери. Старата къща била направена от камък и кирпич.

Св. П.Д./далечен роднина със съпруга на дъщерята на ответника Д.И./ познава Д., станал кум на сватбата на дъщеря му. Св. работи във ВиК към село Б.. Д. имал проблем с водомерната шахта и св. го отстранил, тогава се запознали през 2021г.-2022г. Виждал е мястото, където е къщата преди да го закупи Д.. Имало стара постройка, за животни, сая. Къщата била буренясала, изоставена. Навремето била обитавана. Сега мястото е обитавано и поддържано, има нов водопровод, нова мрежа с колчетата.

В полза на ищеца са допуснати гласни доказателства за установяване, че преди сделката с ответника по делото имотът е бил собственост на бащата на ищцата и на неговия брат, наследодателят на третото лице Н., като е придобит от тях по наследство и давност от техните родители; фактическата власт върху имота от 1973г. до датата на сделката на Н.И.Т. с ответника по иска.

Св. М. Д./втора братовчедка с бащата на ищцата И.Т./ не познава третото лице-помагач Н.И.Т., не го е виждала, но и с него са братовчеди, защото е син на брата на бащата на ищцата. Познава имота от малка. Баба й живеела там в съседство. Имотът се намира в село Близнаци край главния път. Целият имот бил един квадрат. Първите собственици били баба Т. и дядо Т.. В имота имало къща. След това бащата на ищцата като дошъл да живее там направил за животните навес. След като дядо Т. и баба Т.починали, в имота от 1998г. заживели К. и Р. - бабата и дядото на ищцата И.. Синът им .Т живеел с тях. Преди това са живели във В.. Отишли на село, защото ипотекирали апартамента заради някакъв ресторант, но нещата не потръгнали и се прибрали на село. Тримата живеели в общо домакинство. Другият им син И. живеел във Варна. В имота в с. Близнаци починали всички. След като починали, в имота не е живял никой. Първо починал К.. После починала Р. и след това Т.. И.също починал. Той починал малко преди брат си Т.. След като починали братята, известно време никой не живеел в имота. След това разбрала, че е продаден. Новите собственици си построили къща. Старата къща я съборили. Докато били живи дядо Н., баба Р.и Т. те стопанисвали имота. Баба Р. се грижела за домакинството. Т.пасял козите. Зеленчуци отглеждали. Не е чувала приживе Н. и Р.да са казвали какво да стане с имота след като починат. И. идвал при баба Р. и после се прибирал във Варна. Т. се прибирал с козите много късно и двамата братя почти не се виждали. В селото имота го знаели, че е на баба Р. и на дядо К.. Казвали, че е къщата на „Т. козаря“. Когато починал бащата на Т., той останал да живее с майка си. След като Р. починала, Т.продължил да гледа козите. Идвали му гости. Научила за И. още като се родила, знаела, че Т.има момиченце. Не знае Т.да е бил в затвора.

Св. К.Д. /далечен роднина на бащата на ищцата/ живее в село Б.. Живее на улицата, на която се намира спорният имот. Познавал Т.Н.Т. от много години. За първи път го видял като се прибрали от града на село около 2000г.. Прибрали се Т. с баща си и майка си - баба Р. и дядо К.. Имали къща, била от бащата на дядо К.. Св. знае къщата от малък. В последните двадесет години Т.живял и починал в къщата на майка си и баща си в село Б., на главния път. Н.и Р. имали и друго дете И.. Виждал е И. един –два пъти в селото. Първо починал К., после Р.. След това Т.се поболял и набързо си отишъл. И. починал една година преди Т.. Т.се занимавал с животни – кози и овце, около 30. Не е имало човек, който да работи с него и да му помага. Помагали са му приятели, ако е имало нужда. Т. се грижел за животните. Имало направен обор за животните в двора, където нощували. Св. е участвал при изграждането му. Отношенията между Т. и родителите му били добри, нямало караници. Не е чувал приживе родителите да са казвали какво да стане с къщата, с двора, когато починат. Къщата била на бабата и дядото на Т.. Сега старата къща я няма. Купили мястото, изчистили го, тъй като било буренясало и построили къща. Не знае двамата братя Т.и И.да са имали някакви разговори, уговорки или сделки във връзка с къщата. Не е виждал И.да прави ремонти в имота. Знае, че Р.и Н.са живели във В., в апартамент, преди да дойдат в Б.. Апартаментът бил ипотекиран и като им го взели, дошли да живеят на село. Не е чувал за дългове на Р., Н.и Т. Не знае Т.да е бил в затвора.

В полза на третите лица помагачи са допуснати гласни доказателства, за установяване на фактите, посочени в становище с вх.№ ••••••••••

Св. М. И. /племенник на Р.и първи братовчед с Т.и И. знае, че Р. и Н. имали апартамент в •••••••••••••и къща в с. Б. на улица „К.“. Имали две деца – И.и Т. Първоначално живеели в апартамента, но впоследствие Т. го заложил, за да прави бизнес, да купува ресторант и след като не успял, им взели апартамента. Тодор посягал на майка си Р. и тя идвала да се оплаква на бащата на свидетеля Я. И. Я.. След като им взели апартамента, Р., Н.и Т. отишли в имота в село Б..Т се скитал, появявал се в имота и заминавал. Когато Р. идвала при баща му заявявала, че имотът, който е на село Б. остава за И. а пък апартаментът, който е на улица „М., на Т. тъй като с него му обезпечили заема. След като Т.пропилял апартамента във В., Р.идвала да се оплаква на баща му. Знае, че принудили Т. да разпише някакъв документ, че се отказва от имота в Б. и остава на .И.. Впоследствие Т. живеел в имота в с. Б. с разрешение на И.. Имотът се стопанисвал повече от И.отколкото от Т.. Р.и И.нямали доверие на Т.. Т.бил в затвора по време на социализма 1983г.—1984г., заради причинена катастрофа със смърт на дете. Къщата в Б. била строена от бащата и майката на Н. – Т.и Т..Д.. Т. починал 2012г., а И. починал 2011г.. Тогава се загубил документът, с който Т. се отказва от имота. Когато починал Т., къщата била занемарена, покривът течал. Св. е ходил да помага на И.да възстанови покрива. Т. не си плащал сметките към Енергото и постоянно му спирали тока. Т. живеел в този имот с разрешението на И. Докато бил жив, Т. се препитавал с отглеждане на кози. Чакал все някой да му даде пари да може да преживее или вземал на вересия. Св. не е виждал ищцата, нито на погребението на Р. и Н., нито на Т.. В родата за този имот се знаело, че е даден на И.от майка му Р.и от баща му Н.. Знаело се, че е на И.още преди да почине Никола 2003г. Отношенията между двамата братя докато били живи родителите им, били обтегнати. В периода 2003г. - 2008г. докато била жива Р., Т.се появявал в къщата в Б. от време на време, след това изчезвал. След 2008г. когато починала баба Р., Т.вече бил болен и живеел в къщата с разрешението на Илия.

По делото е изслушано заключение по допуснатата СТЕ. От същото се установява, че в поземлен имот с идентификатор ••••••••••• пo КККР с. Близнаци с Разрешение за строеж № ••••••••••• е изградена жилищна сграда с гараж с обща площ 151.2 кв.м.. За сградата има подписан Констативен акт за установяване годността за приемане на строежа (акт№ 15) от 21.12.2020г. Сградата е въведена в експлоатация с Удостоверение № •••••••••••., издадено от главен архитект на община А.. Увеличената стойност на имота към настоящия момент, вследствие извършените в него подобрения, е равна на: 245 784 (двеста четиридесет и пет хиляди седемстотин осемдесет и четири) евро. В ПИ с идентификатор ••••••••••• с. Б. е построена нова жилищна сграда. Сградата е с масивна конструкция и тухлени стени. Дограмата е PVC. Покривът е с дървена покривна конструкция и покритие от керемиди „Б.“. Фасадите са с положена топлоизолация и минерална мазилка. Стените са с мазилка, гипсова шпакловка и латексово боядисване. Положена е инсталация за отоплителна инсталация. Няма видове работи, които да се демонтират без да се наруши тяхната цялост. Извършени са процедура по изготвяне и одобряване на ПУП - одобрен на •••••••••••.; изготвяне на технически проекти по всички специалности /архитектура, конструкции, електро, ВиК, Геодезия, Енергийна ефективност, ПБЗ и ПУСО пожарна безопасност/ за еднофамилна жилищна сграда с гараж - проектите са одобрени на ••••••••••.; изготвяне и одобряване на строителни книжа: разрешение за строеж, становища, трасиране нанасяне в кадастралната карта, сертификати за контрол на електрическата мрежа, за мълниеносна защита, актуване, изготвяне на технически паспорт на сградата; вертикална планировка, изразяваща се в изменение на съществуващия терен с оглед нуждите на новото строителство съгласно одобрените проекти; присъединяване на сградата към електроразпределителната мрежа и ВИК; за самото строителство на сградата съгласно Договор за възлагане на строителство от ••••••••• и анекс към него от ••••••••••• изграждане на нова ВиК шахта с водомер и нови тръби в съответствие със законовите изисквания; изграждане на бетонова изгребна шахта за отпадни води; изработка и монтаж на гаражни врати, решетка и навес над врата; изработка и монтаж на входна врата на къщата; изработка и монтаж на външни щори; изработка и монтаж на комарници; изготвяне на проект, одобряването му и издаване на разрешение за строеж № ••••••••••••. за Допълващо застрояване-навес пред гаража; изготвяне на проект, одобряването му и издаване на разрешение за строеж от ••••••••••• на ограда. В имота са извършени описаните в отговора на исковата молба, уточнени с молба вх. №•••••••••••. /л. 169 от делото/ от Д.И. дейности. Сградата е новопостроена, срокът за изпълнението на видовете работи се установява от приложените документи: Разрешение за строеж; Договор за строителство; Констативен акт за установяване годността за приемане на строежа (акт№ ••) от ••••••••••; Удостоверение за въвеждане в експлоатация № ••••••••••., издадено от главен архитект на община Аврен; Стойността на разходите за тях по пера, към твърдяния момент на извършване и към настоящия момент възлиза на 105 178 евро/209 356 евро. 182 454 евро е пазарната стойност и 155 367 евро вещна стойност.

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

Основателното провеждане на реивандикационния иск е обусловено от установяване по пътя на пълното и главно доказване на елементите от фактическия състав на приложимата разпоредба на чл. 108 ЗС, а именно: право на собственост на ищеца, придобито именно на твърдяното основание, упражнявана фактическа власт от ответника върху спорния имот с намерение за своене, както и липса на правно основание за това.

В разглеждания случай, систематичният анализ на изложената по делото фактическа даденост, съпоставена с предприетото от страните процесуално оспорване и доказване, налага правния извод за доказаност на активната материалноправна легитимация на ищеца по иска за собственост, предвид следните съображения:

Не е спорно, че ответникът упражнява фактическа власт върху имота.

Наведеното от ищеца придобивно основание е наследствено правоприемство по отношение на поземления имот и приращение по отношение на построената в него сграда.

Не е спорно в отношенията на страните, че имотът е бил собственост на праводателите на Т.Н.Т. /поч. •••••••••••/ оставил за наследник И.Т.Т. /ищцата/ и И.Н.Т. /поч. •••••••••••••• оставил за наследници С.И.и Н.И.Т. /третото лице-помагач/.

Така след смъртта на Н. Т.И. /поч. •••••••••••/ и Р.И. Т. /поч. ••••••••••••• имотът е придобит от синовете им по силата на наследствено правоприемство при права по ½ ид.ч. за всеки. След смъртта си Т.Н.Т. /поч. •••••••••••./ е оставил единствен наследник И.Т.Т. – ищцата по делото.

По заявените от ответната страна и третите лица-помагачи правоизключващи възражения:

За извършена приживна делба от страна на родителите на

двамата братя Т. и И., по силата на която настоящият имот бил

собственост изцяло на Илия.

Не се установи твърдението за извършена приживна делба.

Когато наследодателят още приживе желае да подели имотите между

своите наследници, нормата на чл.77, ал.2 ЗН изрично указва в каква форма

може да бъде сторено това: с акт за дарение или завещание. За съответното

разпоредително действие е необходимо да бъдат спазени законовите

изисквания. В първия случай /делба-дарение/ следва да бъдат спазени всички

установени в закона правила за дарението, вкл. и за неговата форма за

валидност-нотариална, щом като се отнася за недвижим имот. Във втория случай /делба-завещание/ може да бъде извършена както с нотариално, така и със саморъчно завещание и затова са приложими изискванията за завещанието, както относно способността за извършването му, така и относно формата на акта. В настоящия случай липсват доказателства, установяващи една от двете хипотези. По делото са представени доказателства – писмени /договорите за учредяване на договорна ипотека за обезпечаване банкови кредити, отпуснати на сина Т. по които ипотекарни гаранти са били неговите родители, както и договорът за продажба на техния апартамент, намиращ се в гр. В.на ул.“М.“/ и са ангажирани гласни доказателства, сочещи на неуспешния бизнес на Т. /разпитаният св. М. И./. Въз основа на същите не може да се изведе извод за надлежно извършена приживна делба-дарение, при която синът Т. вместо получаването на вещ /с която родителите вече се били разпоредили/, следвало да получи уравнение в пари чрез погасяването на негов паричен дълг, с оглед изложеното по-горе за спазване изискуемата от закона форма - нотариална, каквато в случая липсва. Не може да се направи категоричен извод и за това, че поради продажбата на апартамента за дългове на Т., другият имот /процесният/ оставал изцяло за сина И., тъй като от първото логически не следва второто. Последното, дори и да сочи на намерение за дарение у родителите, то за него отново не е била спазена изискуемата форма за валидност - нотариалната, след като се касае за недвижими имот. При това, недопустимо е чрез гласни доказателства да се установява волята на починалите родители в хипотезата на чл.164, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Ето защо възражението за извършена приживна делба е неоснователно. Св. показания на М.И. са изолирани, като разпитаните в полза на ищцата свидетели, един от които роднина и на двамата братя Т. и И., не установяват волята на родителите им да е била за дарение/завещание на имота в полза на Илия.

По възражението за изтекла придобивна давност.

Съгласно ТР № •••••••••••• по тълк. д. № ••••••••••.: „нот.акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл.587 ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила по чл.179, ал.1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи за факти. При оспорване на признатото с акта право на собственост тежестта за доказване се носи от оспорващата страна, без да намира приложение редът на чл.193 ГПК“. Това налага съвкупен анализ на събраните по делото доказателства /гласни и писмени/, въз основа на които съдът достига до извода, че Н.Т., а още по-малко неговата съпруга, не могат да се легитимират като собственици по силата на давностно владение, осъществявано от праводателя на Н.Т. – неговия баща И.Т.. За периода от 1993г., свързан с момента на извършената продажба на апартамента в гр. Варна от прародителите Н.и Р., до смъртта на Н. през 2003г. очевидно давностно владение в полза на бащата на третото лице-помагач – И. не би могло да тече поради липсата на установен анимус. От разпитаните свидетели в полза на ищеца и ответника се установи, че след продажбата на апартамента Р. и Н.отишли да живеят в с. Б. и докато били живи се грижили за имота си. Заедно с тях до смъртта си живеел и Т.-бащата на ищцата, който се грижел за животните. От това следва извод, че след смъртта на Н. през 2003г., Р.и Т.са владеели своите части и са били държатели на частта на И.. След смъртта на Р. през 2008г. в имота останал да живее синът Т., на което сочат непротиворечиво показанията на свидетелите, вкл. и тези ангажирани в полза на ответника.

Въз основа на това се налага извод, че двамата братя след смъртта на

родителите им и до тяхната кончина /И.2011г., а Т.-2012г./ съвместно са се грижили за имота всеки според възможностите му, от което не може да се изведе категоричен извод за манифестиране намерение за своене от страна на И.частта на тяхната майка докато е била жива, както и тази на брат му Т., увеличена впоследствие с частта му от наследствения дял от тяхната майка.

Така през нито един период от време не се установява И.да е

манифестирал намерение за своене /анимус/ частите на другите

сънаследници-съсобственици. До този извод съдът достига и съобразно

задължителните указания, дадени с ТР № •••••••••••по тълк.д.№ ••••••••••• на ОСГК на ВКС. Посочено е, че при наследяването на имот от две или повече лица, за да се счита, че сънаследникът е владелец на ид.части на другите сънаследници, той трябва да демонстрира намерението си да държи вещта като лично своя. Това става чрез действия, които демонстрират отричане на правата на сънаследниците върху съсобствената вещ. Такива са отстраняване от имота, недопускане, оспорване на права. Не е достатъчно едно лице да ползва имота според неговото предназначение, да поддържа и ремонтира същия, за да се приеме, че упражнява фактическа власт с намерение за своене в хипотеза, когато имотът е съсобствен. Съдебната практика приема, че обикновеното ползване на съсобствената вещ по смисъла на чл.31 ЗС не изразява намерение за своене. Предвид изложеното за най-ранен начален момент на давностно владение може да се мисли след смъртта на чичото на третото лице-помагач Т. поч.•••••••••••, по отношение неговата ид.част от процесния ПИ. До подаването на настоящата искова молба - •••••••••• вкл. и да вписването й на •••••••••••• изискуемият минимален срок за недобросъвестно владение от 10 години, съгласно чл.79 ЗС, не е изтекъл. Още повече, че през 2016г. третите лица-помагачи са се разпоредили в полза на трето лице – ответникът Д.В. и от него момент биха могли само да държат имота за друг - новия собственик. Не би могло да се мисли и за присъединяване към владението на наследника Н.Т. това на неговия наследодател Илия с оглед изложеното по-горе за липсата на установен анимус у последния.

Като краен се налага изводът за неоснователност на заявеното

правоизключващо възражение за изтекла придобивна давност.

Установи се, че след придобиване на имота през 2016г., в полза на купувача Д.И. е било издадено разрешение за строеж № •••••••••• за извършване на строителство на жилищна сграда със ЗП ••••••• кв.м. и РЗП -••••••••• кв.м. в УПИ № ••••••••• в кв.•• по плана на с. Б., с идентификатор ••••••••••••, като строежът е бил въведен в експлоатация на •••••••••., видно от Констативен протокол за установяване годността за приемане на строежа.

По делото е прието заключението на вещото лице по допуснатата СТЕ, от което се установява, че в момента старите постройки, съществували към момента на сделката от 2016г., са премахнати изцяло и на тяхно място има построена нова сграда.

Според нормата на чл.92 ЗС, собственикът на земята е

собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е

установено друго. Принципът на приращението се изключва само в

изрично предвидените в закона случаи, като такова изключение

съдържа чл. 63, ал. 1 ЗС, който предоставя правна възможност на

собственика на земята да отстъпи на друго лице правото да построи

сграда върху нея, както и да придобие собствеността на постройката

отделно от земята. В постоянната практика на ВКС се сочи нееднократно, че осъществено право на строеж е собственост или на собственика на земята или на притежателя на правото на строеж, с оглед на това дали то може да се обособи като самостоятелен обект на собственост или не. Когато изграденото в повече е самостоятелен обект, то става собственост на собственика на земята по приращение на основание чл. 92 ЗС, а когато не е самостоятелен обект- то става собственост на собственика на сградата и притежател на правото на строеж на основание чл. 97 и чл. 98 ЗС.

Изложените съображения по същество на спора, обуславят извод за принадлежността на правото на собственост върху имота от страна на ищеца на твърдяното основание – наследствено правоприемство и приращение.

Доколкото искът по чл. 108 ЗС подлежи на уважаване, то съдът следва да разгледа предявеното от ответника в условие на евентуалност възражение за задържане до заплащане на сумата, претендирана за подобрения.

Съгласно чл. 72 от Закона за собствеността, добросъвестният владелец има право да получи сумата, с която се е увеличила стойността на имота вследствие на подобренията, считано към деня на постановяване на съдебното решение, като до заплащане на тази сума има право да задържи имота.

От изслушаната СТЕ, се установява, че при огледа на място в поземлен имот с идентификатор ••••••••••• no КККР с. Б., с Разрешение за строеж № ••••••••••• е изградена жилищна сграда с гараж с обща площ 151.2 кв.м.. За сградата има подписан Констативен акт за установяване годността за приемане на строежа (акт№ ••) от ••••••••••• Сградата е въведена в експлоатация с Удостоверение № ••••••••••., издадено от главен архитект на община А.. Увеличената стойност на имота към настоящия момент, вследствие извършените в него подобрения, е равна на 245 784 евро.

Съгласно чл. 70, ал.1 ЗС владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена.

Съдът приема, че ответникът е добросъвестен владелец, тъй като чрез сделка обективирана в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот •••••••••••••••• се установява, че е закупил от Н.И.Т. и А.П.С. –Т. имота, без да знае, че последните не са собственици на целия имот.

Сред правата на владелеца по чл. 72 ЗС е и правото на вземане за извършените подобрения.

Според чл. 72 ал.1 ЗС „добросъвестния владелец може да иска за подобренията, които е направил, сумата с която се е увеличила стойността на вещта вследствие на тези подобрения.” Законът указва ясно как ще се определи размера на увеличената стойност. Нейната сума е разликата м/у стойността на имота по пазарни цени към момента на разглеждане на спора и постановяване на решение по него и стойността на същия имот към същата дата, ако подобренията не бяха направени/без подобренията/.

Ответникът претендира заплащане на 102 258.38 евро/200 000 лв. Увеличената стойност на имота вследствие всички претендирани подобрения е 245 784 евро.

Подобренията са такива промени в недвижимия имот, които водят до увеличаване на неговата стойност и които не могат да бъдат премахнати без съществено да го увредят. Когато във владяния недвижим имот са прикрепени движимости, които могат да бъдат отделени от него без съществено да се промени имотът, не е налице подобрение.

Съдът приема, че всички части на изградената сграда представляват подобрения, които не могат да бъдат отделени без да се разруши тяхната цялост.

В практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК – решение № № •••••••••• на ВКС по гр. д. № •••••••••••, III г. о., се приема, че владелецът се превръща в недобросъвестен от момента на узнаване, че неговото право на собственост, респ. това на неговия праводател се оспорва по съдебен ред.

Вземането за подобрения е изискуемо от момента, в който собственикът предяви иск за връщане на имота и владелецът направи възражение за подобрения (или от подаване на отговора на исковата молба, в който е направено възражението).

Поради изложеното, съдът приема, че възражението с правно основание чл. 72, ал.1 ЗС е основателно и ищецът следва да заплати на ответника сумата 102 258.38 евро - увеличената стойност на имота вследствие извършените в същия от ответника подобрения, ведно със законната лихва, считано от 25.09.2024г. до окончателното им изплащане.

Следва да бъде уважено и възражението за право на задържане на основание чл. 72, ал.3 ЗЗД до заплащане стойността на подобренията. Правото на задържане представлява по своето естество едно субективно обезпечително право с акцесорен характер, което съществува само доколкото съществува вземането за подобрения и необходими разноски.

При основателност на искането за подобрения, правото на задържане следва да бъде уважено, без в диспозитива на съдебното решение да бъде постановено осъждане за заплащане на признатите за подобренията суми.

След влизане в сила на решението, изпълнителен лист в полза на ищеца може да бъде издаден само след представяне на доказателство за плащане в полза на ответника на присъдената сума за подобренията, с официален документ (например платежно нареждане) или изходящ от ответника частен документ (например разписка). Изпълнителен лист на ответника за подобренията не му се издава, ако не е бил предявил насрещен иск.

Върху уважения размер на възражението за подобрения Д.И. дължи държавна такса в размер на 4090.34 евро - чл.10 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

Предвид уважаването на иска по чл. 108 ЗС, но и на насрещното възражение за право на задържане, разноските следва да останат така, както са направени от страните / така Решение № ••••••••• на ВКС по гр. д. № •••••••••••••••/.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд