Решение № 950 от 17.3.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 1205/2025 г.

наказателно дело № 20251110201205 по описа за 2025 година Производството е по реда на Раздел V, Глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба от Д. Р. А. срещу Наказателно постановление № 00000519- 2024/27.12.2024г., издадено от Заместник директора на Главна дирекция „Национална полиция“, с което на основание чл.82 от Закона за частната охранителна дейност (ЗЧОД) за нарушение на чл.55 от ЗЧОД му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева. В жалбата се сочи, че обжалваното Наказателно постановление е незаконосъобразно поради неправилно приложение на материалния закон и неправилно определяне на наказанието. Жалбоподателят твърди, че предоставеното от фирмата, в която работи, униформено облекло е за летния сезон и представлявало панталон и тениска, като се позовава на иззетите като доказателства стокови разписки. Твърди, че няма вина за вмененото му нарушение, тъй като към датата на нарушението /05.11.2024г./ не е разполагал с изискуемата униформа, тъй като работодателят не му е предоставил подходящо за зимния сезон облекло. Допълнително се релевират доводи, че нарушението е извършено за първи път и същото разкрива изключително ниска степен на обществена опасност, обуславяща приложение на чл.28 от ЗАНН. Иска се СРС да отмени Наказателното постановление изцяло. С молба вх. № 133939 от 15.04.2025г. А. заявява, че поддържа жалбата си и иска съдът да я уважи. Твърди, че е налице прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, претендирани от другата страна. С молба вх. № 150505 от 29.04.2025г. Д. Р. А. отрича да е казвал, че не напуска периметъра на мониторинг центъра и поради тази причина бил без униформа, като сочи, че служебните му задължения изисквали и оперативна активност извън помещението. Жалбоподателят отрича да е бил облечен по тениска с къс ръкав по време на проверката и твърди, че е бил с черен поларен суитшърт, без надписи по него, а при извършване на действия извън мониторинг центъра носел предоставеното му служебно яке. Относно униформеното облекло А. посочва, че при постъпването му на работа през 2020г. му е бил предоставен само един летен комплект униформа, който не може да се счита за подходящ за всички сезони. В допълнение жалбоподателят получил и зимно яке, което било прекалено дебело за носене в мониторинг центъра. Сочи, че е получавал през следващите години тениски и летни ризи, но не са му предоставяни комплекти униформено облекло според сезона. Жалбоподателят отрича да е получавал копие от стоковите разписки или друг документ, удостоверяващ предаване на облекло. Поради това не можело да се докаже какво му е предоставено. Според А. униформеното облекло трябва да е в изправно състояние и да отговаря на условията, при които се изпълнява охранителна дейност. Поради това се заявява, че отговорността за предоставяне на адекватна и съобразена с условията униформа е изцяло на работодателя и за липсата на такова облекло не следва да се санкционира служителят. Отново се прави възражение за прекомерност на поисканите разноски от другата страна в процеса. Моли се за уважаване на жалбата. С молба вх. № 13877 от 19.01.2026г. Д. Р. А. заявява, че поддържа жалбата си и моли съдът да я уважи. Прави и изрично възражение за прекомерност на разноските, поискани от другата страна. Пред СРС, НО, 10 състав жалбоподателят А. не се явява лично, не изпраща представител и не взема становище по време на съдебните прения. Въззиваемата страна Заместник директор на Главна дирекция „Национална полиция“ се представлява пред СРС от юрк. П.. В съдебно заседание на 16.04.2025г. той заявява, че оспорва жалбата. По време на съдебните прения пред СРС на 21.01.2026г. юрк. П. посочва, че жалбата е неоснователна и пледира за потвърждаване на Наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Процесуалният представител на въззиваемата страна сочи, че твърденията на жалбоподателя не се доказвали от свидетелските показания. Актът бил правилно съставен, а Заместник директорът на Главна дирекция „Национална полиция“ бил издал правилно и законосъобразно Наказателно постановление. Иска се СРС да потвърди Наказателното постановление и да присъди разноски за юрисконсултско възнаграждение. Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна : Въз основа на депозирано на 13.11.2006г. искане от „•••“ ЕООД (понастоящем „•••“ ЕООД), на 04.12.2006г. е издаден от МВР – Дирекция на Национална служба „Полиция“ Лиценз за извършване на частна охранителна дейност № 960/04.12.2006г. на Дружеството „•••“ ЕООД. Лицензът е за извършване на дейност по чл.5, ал.1 от ЗЧОД : лична охрана на физически лица, охрана на имущество на физически или юридически лица, охрана на мероприятия, охрана на ценни пратки и товари и важи на територията на цялата страна. При подаване на искането за подновяване на Лиценза за извършване на охранителна дейност пред Директора на Национална служба „Полиция“ са представени образци на идентификационна карта на служител, на униформено облекло и на фирмен знак /лого/. През 2014г. „•••“ ЕООД подало до Директора на Главна дирекция „Национална полиция“ нови образци на основно и на представително униформено облекло и отличителни знаци. През 2018г. било издадено Допълнение към Лиценз за извършване на частна охранителна дейност № 960/04.12.2006г, като дейността е допълнена със сигнално-охранителна дейност и охрана на обекти – недвижими имоти. На 14.02.2020г. между „•••“ ЕООД и „•••“ ЕООД бил сключен Договор за униформена обектова охрана за „Бизнес Парк София“. На 30.04.2020г. между Дружеството „•••“ ЕООД и Д. Р. А. бил сключен Трудов договор № 170/30.04.2020г., по силата на който жалбоподателят приел да изпълнява длъжността „охранител“ (невъоръжена охрана) с място на работа - „СФ Бизнес Парк София“. На Д. А. било предоставено служебно униформено облекло, както следва : със стокова разписка № 002656/08.05.2020г. „•••“ ЕООД предоставило на жалбоподателя 1 бр. боен панталон (размер 48), 1 бр. колан - широк, 1 бр. мъжка риза (размер 3XL), 1 бр. мъжко яке – основно (размер 48) и 1 бр. шапка; със стокова разписка № 002809/17.07.2020г. на жалбоподателя била предоставена 1 бр. мъжка риза (размер 2XL); със стокова разписка № 004420/29.07.2022г. на Д. А. били предоставени 1 бр. боен панталон (размер 44) и 2 бр. тениски „КР Пламена стил“ (размер М); със стокова разписка № 005739/28.08.2023г. на жалбоподателя била предоставена и 1 бр. шапка. На 05.11.2024г. жалбоподателят Д. А. бил на работа, отработвайки дневна смяна съгласно работен график на охранителите на „•••“ ЕООД за месец ноември 2024г. за обект „Бизнес Парк София“. На 05.11.2024г. около 11:30 часа служители към Главна дирекция „Национална полиция“ – Б. Х. Б. (Началник Сектор „Лицензиране и контрол на частната охранителна дейност“), Д. А. К. (полицейски инспектор в Сектор „Лицензиране и контрол на частната охранителна дейност“) и А. М. З. (полицейски инспектор в Сектор „Лицензиране и контрол на частната охранителна дейност“) извършили проверка на обект „Бизнес Парк София“, находящ се в гр. София, ж.к. „Младост“ 4 и установили, че обектът се охранява от Дружеството „•••“ ЕООД. Едно от проверените места бил мониторинг център, където били заварени три лица - служители на охранителната фирма. Едно от тези три лица бил жалбоподателят Д. Р. А.. По време на проверката на място проверяващите установили, че А. и още един служител на охранителната фирма, намиращи се в мониторинг центъра, са облечени в цивилно облекло, а не с утвърденото и предоставено им служебно такова. Пред свидетелите Б. и З. жалбоподателят Д. А. посочил, че не му било предоставено униформено облекло, а и не било необходимо да носи униформеното облекло, тъй като не излизал от помещението. След това проверката продължила по документи. Били проверени плана за охрана, графиците, списъците на охранителния състав и документите, с които е предоставено униформено облекло от Дружеството „•••“ ЕООД на охранителите и в частност на Д. А.. Така проверяващите от Главна дирекция „Национална полиция“ се запознали със стокови разписки № 002656/08.05.2020г., № 002809/17.07.2020г., № 004420/29.07.2022г. и № 005739/28.08.2023г., които били приобщени като доказателства по административнонаказателната преписка. За извършената проверка бил съставен Констативен протокол, в който било отразено, че Д. Р. А. и още един охранител са били без униформа. Констативният протокол бил подписан от членовете на проверяващия екип – Б. Б., Д. К. и А. З., както и от охранителите Д. А. и ••• Във връзка с констатираните от проверяващия екип обстоятелства, на 10.12.2024г. в 11:30 часа на Д. А. била връчена покана за явяване на 11.12.2024г. в 16:00 часа в Сектор „Лицензиране и контрол на частната охранителна дейност“ при Главна дирекция „Национална полиция“ в гр. София, бул. „Александър Малинов“ № 1, ет.8, стая № 819 за съставяне на АУАН. На 11.12.2024г. св. Б. Б. (в присъствието на свидетелите Д. К. и А. З.) съставил срещу Д. Р. А. Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 00000519- 2024/11.12.2024г. за това, че на 05.11.2024г. около 11:30 часа в гр. София, на обект „Бизнес парк София“, находящ се в гр. София, ж.к. „Младост“ 4, в качеството му на физическо лице - изпълнител на частна охранителна дейност в търговско дружество, извършващо частна охранителна дейност по силата на Лиценз за извършване на частна охранителна дейност № 960/04.12.2006г., издаден на „•••“ ЕООД (с променено наименование – „•••“ ЕООД) по чл.5, ал.1 от ЗЧОД е упражнявал служебните си задължения без униформено облекло, с което виновно е нарушил чл.55 от ЗЧОД. Актът е подписан от А. на 12.12.2024г. без възражения. На нарушителя бил връчен препис от АУАН срещу подпис. Въз основа на този АУАН и при същата фактическа обстановка, като описаната в него, ••• – Заместник директор в Главна дирекция „Национална полиция“ издал срещу Д. Р. А. обжалваното Наказателно постановление № 00000519-2024 от 27.12.2024г., с което на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН и чл.82 от ЗЧОД на жалбоподателя е наложена „глоба“ в размер на 200 лева за виновно извършено нарушение на чл.55 от ЗЧОД. Наказателното постановление било връчено на Д. Р. А. срещу подпис на 08.01.2025г. На 21.01.2025г. Д. А. изпратил по пощата жалба срещу това Наказателно постановление. Същата постъпила в Главна дирекция „Национална полиция“ на 22.01.2025г. и с писмо вх. № 26774 от 27.01.2025г. е препратена (заедно с преписката) на СРС, където на 28.01.2025г. е образувано настоящото НАХД 1205/2025г. по описа на СРС, НО, 10 състав. Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, а именно : показанията на свидетелите Б. Б., Д. К., А. З. и М. Т.; копие на плик от жалба – с пощенско клеймо; стокови разписки № 002656/08.05.2020г., № 002809/17.07.2020г., № 004420/29.07.2022г. и № 005739/28.08.2023г.; покана за съставяне на АУАН; АУАН № 00000519-2024 от 11.12.2024г.; Констативен протокол; Удостоверение рег. № 3286р-15777 от 27.03.2025г. на Началник Сектор „Човешки ресурси“; Удостоверение рег. № 3286р-15778 от 27.03.2025г. на Началник Сектор „Човешки ресурси“; писмо с вх. № 180225/23.05.2025г. от Главна дирекция „Национална полиция“ с приложени копия от Лиценз № 960/04.12.2006г. за извършване на частна охранителна дейност, искане от 13.11.2006г. до Директора на Национална служба „Полиция“, образци на лична идентификационна карта, на униформено облекло и на фирмен знак /лого/, Уведомление от 16.03.2012г., Удостоверение за актуално състояние на „•••“ ЕООД, писмо до Директора на Главна дирекция „Национална полиция“ от 06.03.2014г. с образци на основно униформено облекло, представително униформено облекло и знаци, Допълнение към Лиценз № 960/04.12.2006г. за извършване на частна охранителна дейност, служебна бележка, заявление от 25.09.2018г., преводно нареждане, декларация и списък на видовете униформено облекло, ползвано от служителите на „•••“ ЕООД /със снимки/; Договор за униформена обектова охрана; справка за отработения график от охранителите на „•••“ ЕООД; Трудов договор № 170/30.04.2020г., длъжностна характеристика на Д. А.; справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ с вх. № 29388203051000 от 30.04.2020г., както и Заповед № 8121у-284 от 11.03.2022г. на Министъра на вътрешните работи. Настоящият съдебен състав счита, че всички цитирани по-горе писмени доказателства следва да се кредитират изцяло от съда, тъй като са непротиворечиви, обективни, достоверни и разполагат с доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства. Събраните по делото гласни доказателства са относими, информативни, еднопосочни и взаимно допълващи се. От тях се установява времето и мястото на извършване на проверката, съставянето на Констативен протокол и АУАН, предоставеното на Д. А. служебно униформено облекло, както и това, че той не е бил с такова по време на проверката на 05.11.2024г., а е изпълнявал дейност по охрана. Показанията на свидетелите Б., К. и З. относно времето и мястото на проверката намират потвърждение в Констативния протокол, АУАН, индиректно в Договора за униформена обектова охрана и справката за отработения график от охранителите на „•••“ ЕООД. Относно времето и мястото на проверката и съответно на извършване на нарушението посочените по-горе писмени и гласни доказателства са еднопосочни и не се опровергават от останалите доказателства по делото. Поради това СРС приема тези обстоятелства за безспорно доказани. Показанията на свидетелите Б., К. и З. относно това, че в мониторинг центъра е бил заварен охранителят А. се подкрепят от Трудовия договор и длъжностната характеристика на Д. А., справката за отработения график от охранителите на „•••“ ЕООД, справката за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ, Констативния протокол и АУАН. От тези гласни доказателства, както и от АУАН и Констативния протокол се установява, че по време на проверката А. е бил на работа без да е бил облечен с униформено облекло. В тази част показанията на Б., К. и З. се явяват достоверни, логични и последователни. Същите са в пълен синхрон помежду си и с останалия доказателствен материал. Съдът приема, че показанията на тези трима свидетели са добросъвестно изложени, като същите са преки очевидци на това, че А. е бил на работа като охранител, но не е бил облечен с униформено облекло. По същество това не се отрича и от жалбоподателя. Показанията на свидетелите Б., К. и З. относно извършването на проверка по документи, освен, че звучат житейски достоверно, обективно и логично, намират потвърждение и в показанията на свидетеля М. Т., които пък се потвърждават от приложените по делото стокови разписки. Поради това СРС приема думите на Т. като достоверни, информативни, подробни, логични и последователни. Поради това и защото кореспондират със стоковите разписки, както и с другите гласни доказателства, съдът им се доверява и съответно приема, че на А. е било предоставено униформено облекло. За предаденото на Д. А. служебно униформено облекло от „•••“ ЕООД съдът се довери и на представените по делото /и цитирани по-горе по номера/ стокови разписки. От тях става ясно, че на 08.05.2020г. на жалбоподателя са дадени 1 бр. боен панталон - размер 48, 1 бр. колан - широк, 1 бр. мъжка риза - размер 3XL, 1 бр. мъжко яке, основно - размер 48 и 1 бр. шапка, на 17.07.2020г. му е била предоставена 1 бр. мъжка риза - размер 2XL, на 29.07.2022г. са му били предадени 1 бр. боен панталон - размер 44 и 2 бр. тениски „КР Пламена стил“ - размер М, а на 28.08.2023г. - 1 бр. шапка. Вярно е, че във въпросните стокови разписки не се съдържа подпис на охранителя, но доколкото предоставянето на въпросните униформени дрехи се доказва и с показанията на св. Т., съдът приема за неоснователна тезата на жалбоподателя, че към датата на нарушението /05.11.2024г./ той не е разполагал с изискуемата униформа. Звучи нелогично за четирите години, в които А. е работел за „•••“ ЕООД, да са му били давани само летни дрехи и да не му е било предоставяно подходящо за зимния сезон облекло. Поради това СРС счита, че това твърдение на жалбоподателя е останало голословно и явно обслужва защитната теза на нарушителя. Приложените на лист 38-62 от делото писмени доказателства са взаимно допълващи се, обективни и достоверни. Поради това съдът кредитира писмото с вх. № 180225/23.05.2025г. от Главна дирекция „Национална полиция“, Лиценза с № 960/04.12.2006г. за извършване на частна охранителна дейност, искането от 13.11.2006г. до Директора на Национална служба „Полиция“, образците на лична идентификационна карта, на униформено облекло и на фирмен знак /лого/, уведомлението от 16.03.2012г., Удостоверението за актуално състояние на „•••“ ЕООД, писмото до Директора на Главна дирекция „Национална полиция“ от 06.03.2014г. с образците на основно униформено облекло, знаци и представително униформено облекло, Допълнението към Лиценз № 960/04.12.2006г. за извършване на частна охранителна дейност, служебната бележка, заявлението от 25.09.2018г., преводното нареждане, декларацията и списъка на видовете униформено облекло, ползвано от служителите на „•••“ ЕООД /със снимки/. Въз основа на тези доказателства съдът прие, че Дружеството „•••“ ЕООД (с актуално наименование „•••“ ЕООД) извършва охранителна дейност, за която има издаден Лиценз съгласно ЗЧОД. Това означава, че служителите в Дружеството осъществяват охранителна дейност по смисъла на ЗЧОД и следва да носят съответните униформено облекло и отличителни знаци на охранителната фирма. Договорът за униформена обектова охрана е обективно и достоверно писмено доказателство, което косвено се подкрепя от справката за отработения график от охранителите на „•••“ ЕООД, Констативния протокол и АУАН. Същевременно не се опровергава от нито едно от наличните по делото доказателства. Поради това СРС го кредитира и въз основа на този Договор установява, че Дружеството „•••“ ЕООД е поело охраната на „Бизнес Парк София“. Обстоятелствата около заеманата от жалбоподателя длъжност, както и факта, че същият е бил на работа дневна смяна в процесния обект към часа и датата на извършване на проверката и констатиране на нарушението се установяват от съвкупния анализ на приобщените по делото справка за отработения график от охранителите на „•••“ ЕООД, Трудов договор № 170/30.04.2020г., длъжностна характеристика на Д. А. и справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ с вх. № 29388203051000/30.04.2020г. Тези писмени доказателства са непредубедени, достоверни и взаимно допълващи се. Поради това съдът ги кредитира напълно и приема, че жалбоподателят е бил в трудово правоотношение с „•••“ ЕООД, заемал е и е изпълнявал длъжността охранител (невъоръжена охрана) с място на работа „Бизнес Парк София“, като на 05.11.2024г. А. е бил дневна смяна съгласно работен график на охранителите на „•••“ ЕООД за месец ноември 2024г. за обект „Бизнес Парк София“. В същия смисъл са и показанията на свидетелите Б., К. и З., както и констатациите в АУАН и в Констативния протокол. Гореизложеното означава, че към 05.11.2024г. А. е упражнявал дейност на изпълнител на частна охранителна дейност на обект „Бизнес Парк София“. Констатациите в АУАН № 00000519-2024 от 11.12.2024г. и в Констативния протокол са взаимно допълващи се и доколкото намират потвърждение в показанията на свидетелите Б., К. и З., а същевременно не се опровергават и от нито едно друго доказателство, съдът им се доверява. Поканата за съставяне на АУАН носи подписа на жалбоподателя. Поради това СРС приема, че същата е била надлежно връчена на А. на 10.12.2024г. и той е редовно призован за съставяне на АУАН на 11.12.2024г. Доколкото в тази покана изрично е посочено, че при неявяване на лицето АУАН ще се състави в негово отсъствие съгласно чл.40, ал.2 от ЗАНН, този съдебен състав е на мнение, че в случая е изпълнена процедурата по чл.40 от ЗАНН и не са допуснати съществени процесуални нарушения в тази връзка. Приложените на лист 28, лист 29 и лист 114 от делото писмени доказателства имат доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства. Поради това съдът кредитира Удостоверенията от Началник Сектор „Човешки ресурси“ и Заповед № 8121у-284 от 11.03.2022г. на Министъра на вътрешните работи, като приема, че ••• /към 27.12.2024г./ е заемал длъжността Заместник директор на Главна дирекция „Национална полиция“ – МВР и като такъв е бил оправомощен от Министъра на вътрешните работи да издава Наказателни постановления по ЗЧОД, а Б. Х. Б. /към 11.12.2024г./ е бил Началник Сектор „Лицензиране и контрол на частната охранителна дейност“ към Отдел „Охранителна полиция“ при Главна дирекция „Национална полиция“- МВР. Последното се доказва и от показанията на св. Б., които съдът кредитира по-горе. Наличното по делото копие на плик от жалба има достоверна дата на пощенското клеймо. Поради това съдът кредитира това доказателство и съответно приема, че жалбата срещу процесното Наказателно постановление е била изпратена по пощата на 21.01.2025г. Доколкото в разписката на Наказателното постановление е посочено, че то е връчено на 08.01.2025г., излиза, че подадената на 21.01.2025г. жалба е депозирана в 14-дневния срок за това. Въз основа на приетата по-горе фактология и направеният доказателствен анализ, съдът достигна до следните правни изводи: Атакуваното Наказателно постановление е от категорията на обжалваемите пред съда административни актове. Жалбата е депозирана в преклузивния процесуален срок и изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата на Д. Р. А. е неоснователна, поради следните съображения : Според чл.83, ал.1 от ЗЧОД нарушенията по този закон се констатират с Актове, съставени от контролните органи по същия закон. Съгласно чл.71, ал.1 от ЗЧОД такива са полицейските органи от Главна дирекция „Национална полиция“ - МВР. От направения погоре анализ на приложените по делото Удостоверения от Началник Сектор „Човешки ресурси“ следва, че Б. Х. Б. (към датата на съставяне на АУАН - 11.12.2024г.) е бил Началник Сектор „Лицензиране и контрол на частната охранителна дейност“ към Отдел „Охранителна полиция“ при Главна дирекция „Национална полиция“ - МВР, а ••• (към 27.12.2024г., т.е. към датата на издаване на процесното Наказателно постановление) е бил Заместник директор на Главна дирекция „Национална полиция“ – МВР. Това означава, че Б. Х. Б. се явява компетентен да съставя АУАН, а ••• – овластен със Заповед № 8121у-284 от 11.03.2022г. на Министъра на вътрешните работи да издава Наказателни постановления по ЗЧОД. Поради това СРС приема, че АУАН и Наказателното постановление изхождат от компетентни лица. При съставяне на АУАН и издаване на Наказателното постановление са спазени срокове по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, тъй като нарушението е извършено на 05.11.2024г., констатирано е в същия ден, Актът е съставен на 11.12.2024г. (т.е. малко повече от месец след извършване и установяване на нарушението), а Наказателното постановление е издадено на 27.12.2025г. (т.е. в рамките на месец след съставянето на АУАН). Последното означава, че е спазен и срокът по чл.52, ал.1 от ЗАНН. Актът е издаден в присъствието на двама свидетели – Д. К. и А. З.. Именно актосъставителят и тези две лица са участвали при извършване на проверката и установяване на нарушението. Те лично са възприели нарушителя, извършваната от него дейност и липсата на униформено облекло. Нарушителят е бил поканен да присъства при съставянето на Акта. Видно от датата на съставяне на АУАН и датата, на която А. го е подписал и получил, СРС приема, че Актът е съставен в отсъствие на нарушителя, но при спазване на чл.40, ал.2 от ЗАНН. Освен това АУАН е предявен лично на А., за което той се е подписал, като му е връчен и препис от него. Поради това СРС приема, че са спазени и изискванията на чл.43, ал.1 и ал.5 от ЗАНН. Налице е съответствие в Акта и Наказателното постановление по отношение на словесното и цифровото описание на нарушението. Посочени са всички съставомерни факти. Отбелязано е, че А. е физическо лице – изпълнител на частна охранителна дейност, записано е името на фирмата, към която упражнява тази дейност, както и че същата има издаден Лиценз за извършване на частна охранителна дейност, посочено е времето и мястото на извършване на деянието и е отбелязано, че то се изразява в това, че А. е упражнявал служебните си задължения без униформено облекло. Поради това СРС приема, че са налице реквизитите по чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като нарушението е описано по разбираем начин с всички релевантни обстоятелства. Актът и обжалваното Наказателно постановление са редовно връчени на жалбоподателя. Поради изложените по-горе съображения СРС счита, че не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да представляват основание за отмяна на Наказателното постановление на формално основание и съответно спорът следва да се разгледа по същество. Съгласно чл.55 от ЗЧОД при упражняване на дейността си ръководителят и изпълнителите на частна охранителна дейност са длъжни да носят служебна идентификационна карта със снимка, отличителен знак и униформено облекло, освен в случая по чл.10, ал.1 от ЗЧОД, т.е. когато се извършва лична охрана и в договора е изрично предвидено охраната да няма отличителни знаци. От Договора за униформена обектова охрана се вижда, че охраната не е лична, а на обект и съответно в случая не е налице изключението по чл.10, ал.1, вр. чл.8 от ЗЧОД. От направения по-горе анализ на писмените доказателства на лист 38-62 от делото се установи, че на „•••“ ЕООД (с актуално наименование „•••“ ЕООД) е издаден Лиценз за извършване на частна охранителна дейност, което означава, че служителите в Дружеството осъществяват охранителна дейност по смисъла на ЗЧОД и следва да носят съответното униформено облекло и отличителни знаци на охранителната фирма. От Договора за униформена обектова охрана се доказва, че обект „Бизнес Парк София“ е бил възложен да се охранява от „•••“ ЕООД. От показанията на свидетелите Б., К. и З., констатациите от АУАН и Констативния протокол, както и от анализа на справката за отработения график от охранителите на „•••“ ЕООД, Трудовия договор и длъжностната характеристика на Д. А., както и справката за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ се доказва, че жалбоподателят е работил като охранител (невъоръжена охрана) във фирма „•••“ ЕООД с място на работа „Бизнес Парк София“ и на 05.11.2024г. е бил дневна смяна. Това означава, че на 05.11.2024г. А. е упражнявал дейност на изпълнител на частна охранителна дейност на обект „Бизнес Парк София“ и на основание чл.55 от ЗЧОД е бил длъжен да носи служебна идентификационна карта със снимка, отличителен знак и униформено облекло. От показанията на св. М. Т. и стоковите разписки с № 002656/08.05.2020г., с № 002809/17.07.2020г., с № 004420/29.07.2022г. и с № 005739/28.08.2023г. следва, че на А. е било предоставено униформено облекло от охранителната фирма – работодател на лицето. Въз основа на показанията на свидетелите Б., К. и З., АУАН и Констативния протокол съдът приема за доказано, че на 05.11.2024г., докато е изпълнявал служебните си задължения като охрана на обект „Бизнес Па р к София“ жалбоподателят н е е бил облечен в униформено облекло, а е бил с цивилни дрехи. Това означава, че от обективна страна е доказано извършването на нарушение по чл.55 от ЗЧОД. В молба с вх. № 150505/29.04.2025г. Д. А. твърди, че е бил облечен с черен поларен суитшърт, без надписи по него. По същество това представлява признание от страна на нарушителя за това, че е бил без униформено облекло, тъй като чл.55 от ЗЧОД предвижда задължение за носене на униформено облекло, което съответно притежава определени отличителни белези – надписи, пагони, лого и др., и което следва да бъде утвърдено по надлежния ред. В хода на производството пред СРС бяха доказани спецификите на конкретното униформено облекло, отличаващо служителите на „•••“ ЕООД, чийто служител е жалбоподателят и че той не е бил облечен с подобен тип униформени дрехи. Дори и хипотетично да се приеме възражението на жалбоподателя, че при извършване на действия извън мониторинг центъра А. е носел предоставеното му служебно яке, то това не оборва събрания по делото еднопосочен доказателствен материал, че в мониторинг центъра А. е бил без униформено облекло. Причините за това са без значение за съставомерността по чл.55 от ЗЧОД. Дали дрехите на охранителя са му били малки, големи, скъсани, изпрани, загубени и пр., дали той е излизал или не от помещението, в което изпълнява дейност по охрана и т.н. е без значение за съставомерността на деянието. Нарушението е формално по своя характер и според настоящия състав от субективна страна е извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл, тъй като жалбоподателят е съзнавал, че на инкриминираната дата е изпълнявал охранителна дейност – охрана на обект по смисъла на ЗЧОД без униформено облекло, като пряко е целял настъпването на обществено-опасните последици на своето поведение. Неоснователно е възражението на жалбоподателя за липса на вина за вмененото му нарушение по съображения, че към датата на нарушението не е разполагал с изискуемата униформа, тъй като работодателят не му бил предоставил такава. Видно от коментираните по-горе доказателства и по-конкретно от стоковите разписки, както и от показанията на свидетеля М. Т., по несъмнен начин е доказано, че на жалбоподателя А. е било предоставено униформено облекло. От стоковите разписки е видно, че от охранителната фирма са предоставили на А. униформено облекло и за летния, и за зимния сезон, тъй като освен панталон и тениска, жалбоподателят е имал риза, яке и шапка. С оглед асортимента на предоставените на А. служебни дрехи /панталони, колан, ризи, яке, шапка и тениски/, съдът достига до извода, че в случая е предоставено униформено облекло, което би било подходящо за различните сезони, вкл. и за работа на закрито - в мониторинг центъра. Претенциите, че ризата не е съответно облекло за зимния сезон /в затворено помещение/, а якето било прекалено дебело за носене в мониторинг центъра са несъстоятелни и явно обслужващи защитната теза на нарушителя. Според настоящия състав разпоредбата на чл.28 от ЗАНН не може да намери приложение и случаят не следва да се квалифицира като маловажен по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗАНН, тъй като деянието не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други нарушения от този вид, а напротив - разкрива типичната такава, взета предвид от законодателя при въздигане неизпълнението на това задължение в състав на административно нарушение. Обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път не може самостоятелно да обуслови приложението на чл.28 от ЗАНН. Правилно наказващият орган е приложил санкционната норма на чл.82 от ЗЧОД, тъй като за санкционирането на нарушение по чл.55 от ЗЧОД не е предвидена специална разпоредба и следва да се приложи общата такава. Доколкото се касае за първо нарушение на жалбоподателя и не са налице отегчаващи отговорността му обстоятелства, то правилно размерът на глобата е определен в минималния размер, предвиден в чл.82 от ЗЧОД, а именно 200 лева. Съдът счита този размер на глобата за коректно и законосъобразно определен, справедлив и допринасящ за постигане целите на административното наказание, предвидени в чл.12 от ЗАНН. На основание §5, ал.1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за въвеждане на еврото в Република България, вр. чл.12 и чл.13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България определената на А. „глоба“ в размер на 200 лева се равнява на 102,26 евро. Поради всичко, изложено по-горе, съдът прие, че следва да остави без уважение жалбата и да потвърди изцяло обжалваното Наказателно постановление. С оглед изхода на делото и на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН учреждението, чийто орган е издал процесното Наказателно постановление (Главна дирекция „Национална полиция“) има право на юрисконсултско възнаграждение – доколкото съдът потвърждава Наказателното постановление и юрк. П. е поискал присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН в настоящото производство страните имат право да им се присъждат разноски по реда на АПК. Когато страната е била защитавана от юрисконсулт, както в случая, на основание чл.63д, ал.4, вр. ал.1 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.3 от АПК в полза на СДВР следва да се присъди възнаграждение съгласно чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ. Заплащането на правната помощ следва да е съобразено с вида и количеството на извършената дейност и да се определи според Наредбата за заплащането на правната помощ. В чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ пише, че възнаграждението за защита в производства по ЗАНН (каквото е настоящото) може да бъде от 130 до 190 лева. В случая по настоящото дело е имало четири открити съдебни заседания пред СРС, НО, 10 състав, на които юрк. П. е взел участие. Поради това и доколкото правният спор не се отличава с фактическа и/или правна сложност, СРС прие, че жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на Главна дирекция „Национална полиция“ юрисконсултско възнаграждение в размер около средния, предвиден в Наредбата за заплащането на правната помощ, т.е. сумата от 160 лева. На основание §5, ал.1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за въвеждане на еврото в Република България, вр. чл.12 и чл.13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България определената сума от 160 лева се равнява на 81,81 евро и Д. Р. А. следва да бъде осъден да плати на Главна дирекция „Национална полиция“ именно тази сума за направени от въззиваемата страна разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение. Така мотивиран, съдът