Решение № 385 от 1.4.2026 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 717/2026 г.

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН. Обжалвано е Наказателно постановление № 1028 от 17.12.2025г. издадено от Заместник кмет “Обществен ред и сигурност‘‘ в Община Пловдив, с което на А. И. Й. ЕГН ••••••••••,, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 50 лева /с еврова равностойност 25,56 лева/, на основание чл. 178Е от ЗДвП, за нарушение по чл. 15 ал. 7 от ЗДвП. Жалбоподателят А. И. Й. чрез адв. М. К., преупълномощила адв. П. обжалва наказателното постановление, като в жалбата се навеждат твърдения за незаконосъобразност на НП и моли същото да бъде отменено. Въззиваемата страна, чрез процесуалния представител юрисконсулт Г. Р. оспорва подадената жалба. Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна страна, а именно представляващ ‘‘ПИМК‘‘ ООД чрез процесуален представител К., отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: На 18.08.2025 г. около 13,08 часа по сигнал на Началник сектор ,,Общинска полиция‘‘ за паркирани товарни автомобили и полуремаркета в зоната на ул. ‘‘Рогошко шосе‘‘ № 16, полицейски служители от сектор ‘‘Общинска полиция‘‘ гр. Пловдив извършили проверка. Проверяващите установили на мястото паркиран товарен автомобил ‘‘Мерцедес‘‘ с рег. № ••••, собственост на ‘‘ Уникредит Лизинг‘‘ ЕАД – клон Пловдив, с ползвател дружеството ‘‘ ПИМК‘‘ ООД, ЕИК 115536179 в парк, градина в населеното място. Полицейските служители констатирали извършеното нарушение в резултат на което съставили глоба с фиш № 0002696628 от 18.08.2025г. в отсъствието на водача в размер на 50 /петдесет/ лева. На 21.08.2025г било депозирано възражение № 237200-11761 срещу издадения фиш от управителя на „ПИМК“ ООД, който е ползвател на товарният автомобил марка „Мерцедес“ с рег. № ••••. На 02.10.2025г. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № 007682, в който актосъставителят е посочил, че жалбоподателят А. И. Й. на 18.08.2025г. е нарушил разпоредбата на чл. 15, ал. 7 от ЗДвП – паркирал товарен автомобил в парк, градина в населено място. Актът бил съставен в отсъствието на нарушителя съгласно чл. 40 ал. 2 ЗАНН. Впоследствие актът е предявен, подписан и лично връчен на 28.10.2025г., без възражения. Нарушителят се е възползвал от законното си право и е депозирал допълнителни писмени възражения по отношение на издадения АУАН № 007682/02.10.2025 г. Въз основа на така съставеният акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка, е издадено Наказателно постановление № 1028/17.12.2025г. на Заместник-кмет ‘‘Обществен ред и сигурност‘‘ в община Пловдив, с което на А. И. Й., ЕГН ••••••••••, е наложено административно наказание “глоба”, в размер на 50 /петдесет/ лева, на основание чл. 178 Е от ЗДвП, за нарушение по чл. 15 ал. 7 от ЗДвП. Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателствени средства. При извършена служебна проверка на приложените към преписката АУАН и НП съдът констатира, че същите са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Обстоятелствените части на акта и НП са кратки, но съдържат факти и обстоятелства които в достатъчна степен описват вмененото във вина на въззивника нарушение – посочени са дата и място на извършване на нарушението както и нарушената законова норма като е налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение. При така установената фактическа обстановка по отношение на нарушението, визирано в наказателното постановление, съдът приема от правна страна следното: С НП на въззивника е наложено наказание за нарушаване нормата на чл. 15, ал.7 от ЗДВП. Съгласно посочената разпоредба е забранено преминаването и паркирането на пътни превозни средства в паркове, градини и детски площадки в населените места извън обозначените за това места. Нарушаването на тази забрана е обявено от закона за наказуемо по чл.178е от ЗДП. В ЗДВП не е налице легална дефиниция на ползваните в чл. 15, ал. 7 и чл. 178е понятия – паркове и градини. Този вид обекти са уредени в ЗУТ като същите съобразно чл. 61 от цитирания закон съставляват озеленени площи за широко обществено ползване - основа на зелената система на територията на общините и предвидени като местоположение и площ с подробните устройствени планове. Следователно, не всяка дори и съществуваща зелена площ на територията на общината може да бъде обект на разглежданото административно нарушение (паркиране). За да бъде обект на нарушение по чл. 178е от ЗДП следва озеленените площи да са предвидени с плана като парк или градина, а и да са реализирано мероприятие, доколкото ако мероприятието не е реализирано то на практика парк, съответно градина реално не са налице. В случая съдът прие за безспорно установено, че автомобилът собственост на ,,ПИМК‘‘ ООД е бил паркиран на ул. ‚‘‘Рогошко шосе‘‘ № 16 в гр. Пловдив. В горната насока са показанията на разпитания по делото свидетел Т.. Доказателства обаче, че на посоченият адрес е бил предвиден в ПУП като градина или парк и обективно е имало вид на градина по делото не са налице. На следващо място съдът намира за нужно да отбележи, че посоченият адрес не фигурира като парк или градина в регистъра по чл. 63, ал.1 от ЗУТ, съставен от кмета на община Пловдив. Последният е публичен и е достъпен на страницата на Община Пловдив. Съгласно ОУП, който също е публичен находящ се на сайта на община Пловдив на посочения в НП адрес няма предвидена градина или парк. Посоченият адрес представлява частна собственост /Смесена обществено обслужваща и производствено-складова зона. В контекста на изложеното по-горе съдът счете, че деянието вменено на въззивника е обективно и субективно несъставомерно, поради което и НП се явява издадено в нарушение на материалния закон и като такова следва да бъде отменено. По разноските: на основание чл. 63д от ЗАНН, страните имат право на разноски. С оглед изхода на делото, право на разноски има жалбоподателят. В настоящото производство е направено изрично изявление от правоимащата страна в горния смисъл / за присъждане на адвокатско възнаграждение/ и представен договор за правна защита и съдействие, видно от който е, че уговореното и заплатеното възнаграждение на процесуално представителство е в размер на 150 евро без ДДС. Делото не е с фактическа и правна сложност и е проведено само в едно заседание, в което са приобщени писмени доказателства и е разпитан актосъставителят. Съобразно възражението на ответната страна по жалбата, което съдът намира за основателно, следва да бъде намален размерът на претендираното адвокатство възнаграждение под предвидения минимален размер по чл. 8, във вр. с чл. 7, ал. 2 , т.1 от Наредба №1/2024 г. за минималните адвокатски възнаграждения, с оглед материалния интерес, а именно в размер на 70 евро. предвид гореизложеното, съдът намира, че претенцията на жалбоподателя следва да бъде уважена именно в този размер - 70 евро. Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът