Решение № 4874 от 13.3.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 18514/2024 г.

№ 20241110118514 по описа за 2024 година Производството е образувано по искова молба, подадена от: 1) Н. С. Б., ЕГН: ••••••••••, с постоянен адрес: гр. С, кв. „Д“, ул. „П“ ...; 2) П. С. К., ЕГН: ••••••••••, с постоянен адрес: гр. С, ул. „Б“№ ..., вх. Б, ет. 2, ап. 19; 3) Е. С. К., ЕГН: ••••••••••, с постоянен адрес: гр. С, кв. „С“, ул. „Д-р К.К.“ ...; 4) Й. А. А., ЕГН: ••••••••••, с постоянен адрес: гр. С, кв. „Д“, ул. „К“ ...; 5) Н. А. А., ЕГН: ••••••••••, с постоянен адрес: гр. С, кв. „Д“, ул. „К“ ...; 6) В. Й. Х., ЕГН: ••••••••••, с постоянен адрес: гр. С, кв. „Д“, ул. „Е С“ ...; 7) Д. А. Д., ЕГН: ••••••••••, с постоянен адрес: гр. С, кв. „Д“, ул. •••) Е. А. С., ЕГН: ••••••••••, с постоянен адрес: гр. С, кв. „Д“, ул. „А Б“ ..., всички чрез адв. В. Д. от САК, съдебен адрес: гр. С, ул. „Т“ ..., ет. 3, срещу Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, с адрес за призоваване: гр. С, ул. „Св. Св. К и М“ № ..., с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1, пр. 3 от ГПК, за признаване за установено по отношение на ищците, че ответникът не е собственик на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ (ПИ) с идентификатор •••••.••••.•• по КККР, одобрени със Заповед № РД- 18-258/26.07.2020 г. на изпълнителния директор на АГКК, адрес на поземления имот: гр. С, район „С“, с площ: 516 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, предходен идентификатор няма, номер по предходен план: квартал ..., парцел: II, при съседи: ........... В исковата молба се твърди, че ищците са собственици на гореописания недвижим имот по силата на наследствено правоприемство на общия им наследодател Д. Б. К и земеделска реституция. Твърдят, че горепосоченият поземлен имот е бил придобит от наследодателят им чрез замяна, обективирана в нотариален акт № ..... В него имотът бил описан като нива в м. „У“ с площ от 4,8 дка и с посочени по име съседи, идентифицирана като поземлен имот с пл. ...48, кадастрален лист 6 (нов ...) от кадастралния план, изработен през 1939 г. С решение № 10180/21.01.2022 г. на Общинска служба по земеделие „З“ - гр. С било признато правото на собственост на наследниците на Д. Б. К – С в съществуващи (възстановими) стари реални граници на горепосочения имот на основание издадени по реда на чл. 13, ал. 5 от ППЗСПЗЗ от СО-район „С“ удостоверение и скица, и била възстановена незастроената част от имота с площ от 516 кв. м., която била нанесена в кадастралната карта с идентификатор •••••.••••.••. На 12.11.2022 г. по искане на ищците със заповед № РД-57-40 на кмета на Столична община бил отписан от актовите книги за общинска собственост Акт за общинска собственост ...60/02.06.2003 г., който преди това бил съставен за имота им. Твърдят, че имотът им е възстановен на основание чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ, тъй като върху него не са построени сГи от трети лица и не е отстъпвано право на строеж, което да е реализирано до 01.03.1991 г. Твърдят, че през 2022 г. са поискали от нотариус да им издаде констатвен нотариален акт за собственост, но същият отказал поради наличието на съставен акт за държавна собственост (АДС) ...45/09.04.1971 г., в полза на Държавата. Това обстоятелство принудило ищците да подадат до областният управител искане за отписване на имота от актовите книги, но до момента искането им не било удовлетворено, което възпрепятствало ищците да се снабдят с констативен акт за собственост. Твърдят, че посоченият АДС е за територия с площ от 2 400 000 кв. м., в която попада и процесния имот, предвидена за изграждането на С Г. Върху части от тази територия държавата е построила висши учебни заведения, С общежития и столове, спортни зали, паркове, детски Гини и други обекти, публична държавна собственост. Твърдят, обаче, че процесният ПИ не е прилежащ терен към изГен от държавата обект в режим на публична държавна собственост и върху същия няма изГен такъв обект. Позовават се на чл. 8 от ЗУТ, че конкретното предназначение на поземлените имоти се определя с подробния устройствен план, както и на скица по чл. 13, ал. 5 от ППЗСПЗЗ за конкретното предназначение на процесния ПИ, съгласно действащия ПУП, което е за комплексно обществено обслужване, а не за изграждане на С Г или на обект, който по силата на закон или влязъл в сила ПУП е предназначен за изграждане на обект публична държавна собственост или за друго мероприятие на държавата, което не може да бъде задоволено без отчуждаване на частния имот. Затова ищците считат, че ответникът няма правно основание, на което да се легитимира като собственик на спорния имот. Отделно от това, ищците били собственици на гореописания недвижим имот и на основание чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ, тъй като имотът не бил отчуждаван, доколкото не била заплатена цена за същия и бил възстановен по силата на закона. Ето защо, молят съда да постанови решение, с което да уважи предявения иск. Претендират разноски. В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът, чрез пълномощника си юрк. А С, е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска като недопустим по отношение на него, евентуално като неоснователен. Счита, че държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, е конституирана като ответник при липса на надлежно упражнено право на иск по чл. 124, ал.1 от ГПК, както и, че искът следва да бъде предявен срещу ведомството, което упражнява правото на държавна собственост, и се явява процесуален субституент на държавата във формата на процесуална суброгация, а именно: М.. Твърди, че решение № 10180/21.01.2022 г. на ОСЗ „З“ не е годно правно основание за право на собственост и е налице основание за оспорване на материалната законосъобразност на същото, тъй като липсват предпоставките за издаването му. Твърди, че били налице правни пречки, които изключвали реституцията. От една страна, процесният имот бил със статут на публична държавна собственост, произтичаща от нормата на чл. 2, ал. 2, т. 4 от ЗДС, поради което на основание чл. 7, ал. 4 от ЗДС не подлежал на възстановяване. От друга страна, позовавайки се на разпоредбата на чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ твърди, че в имота бил реализиран строеж - съоръжения на техническата инфраструктура, които представлявали пречка за възстановяване на собствеността. На основание чл. 17, ал. 2 от ГПК оспорва решение № 10180 от 21.01.2022 г. на ОСЗ „З“, предвид гореизложените обстоятелства, като моли съда да осъществи инцидентен съдебен контрол за законосъобразност на акта на реституция. Като трето лице - помагач на страната на ответника е конституирано МОН, което взема становище по исковата молба, като поддържа неосвателност на предявения иск. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа страна следното: С решение № 10180 от 21.01.2022 г. Общинска служба по земеделие „З“ -гр. С, постановено по преписка по заявление с вх. № 153/22.01.1992 г. за възстановяване правото на собственост на наследници на Д. Б. К-С, е признала правото на собственост на наследниците на Д. Б. К – С в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху нива от 3,918 дка, находяща се в строителните граници на Д в местност (квартал) У, имот ...48, кад. л. ... (нов ...) от кадастрален план, изработен през 1939 г., заявен с пореден № 17 от заявлението и установен с Нотариален акт № ..., със следните ограничения на ползването: през имота преминава топлопровод с необходим сервитут по 2 м. от двете страни, кабели ниско напрежение с необходим сервитут 0,06 м. от двете страни, стълбове на улично осветление. С посоченото решение ОСЗ „З“ възстановила правото на собственост на наследниците на Д. Б. К – С в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху нива от 0,516 дка, находящ се в строителните граници на Д в местността (квартал) У, имот ...48, кад. л. ... (нов № ...) от кадастрален план, изработен през 1939 г., съответстващ на поземлен имот с идентификатор •••••.••••.•• по КККР на гр. С, район С, одобрени със Заповед № РД-18-258/28.07.2020 г. на изпълнителния директор на АГКК, при граници (съседи): ............, заявен с пореден № 17 от заявлението и установен с: Нотариален акт № ...; удостоверение и скица № РСТ21-ГР94-556-/3 и 2/17.06.2021 г, - по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 от ППЗСПЗЗ на СО, район „С“; скица на ПИ с идентификатор •••••.••••.•• от КККР на гр. С, район „С“ - № 15-1184487-01.11.2021 г., със следните ограничения на ползването: през имота преминава топлопровод с необходим сервитут по 2 м. от двете страни, кабели ниско напрежение с необходим сервитут 0,060 м. от двете страни, стълбове на улично осветление. Видно от извършеното върху решението отбелязване, същото е влязло в законна сила на 10.02.2022 г. Цитираните в решението на ОСЗ „З“ нотариален акт, удостоверение и скица, а именно Нотариален акт № ... за право на собственост върху недвижим имот, придобит по замяна, Удостоверение № РСТ21-ГР94-556-3 от 17.06.2021 г. на гл. архитект на СО – район „С“ по чл. 13, ал. 5 ППЗСПЗЗ и скица № РСТ21-ГР94-556/2/17.06.2021 г. на „Г-С“ ЕООД по чл. 13, ал. 6 ППЗСПЗЗ, са приложени по делото. Съгласно скица № РСТ21-ГР94-556/2/17.06.2021 г. на „Г-С“ ЕООД, бившият имот ...48 от стар кадастрален план на гр. С, емисия 1939 г., м. „Н“, попада в кадастрален лист ... и е заявен за възстановяване на наследниците на Д. Б. К. Посочено е, че бившият имот попада в границите на урбанизирана територия, опредЕ с ПРЗ на м. „С Г“, одобрен с Решение № 468 по Протокол ...0 от 22.07.2010 г. на СОС и ЧЗРКО за кв. .... на м. „С Г“, одобрен с решение № 114 по протокол ...2/10.12.2001 г. на СОС. Площта на бившия имот по графични данни е 3918 кв.м. (в т.ч. в ПИ с идентификатор •••••.••••.••• – 417 кв.м.; в ПИ с идентификатор •••••.••••.•• – 941 кв.м.; в ПИ с идентификатор •••••.••••.•• – 516 кв.м.; в ПИ с идентификатор •••••.••••.38 – 195 кв.м.; в ПИ с идентификатор •••••.••••.87 – 178 кв.м.; в ПИ с идентификатор •••••.••••.982 – 119 кв.м.; в ПИ с идентификатор •••••.••••.1148 – 1 кв.м.; в ПИ с идентификатор •••••.••••.1317 – 20 кв.м.; в ПИ с идентификатор •••••.••••.1724 – 3 кв.м.; в ПИ с идентификатор •••••.••••.2103 – 70 кв.м.; в ПИ с идентификатор •••••.••••.•••• – 800 кв.м.; в ПИ с идентификатор •••••.••••.5158 – 7 кв.м.; в ПИ с идентификатор •••••.••••.5159 – 651 кв.м.; по регулация – кв. ....: в УПИ I за Столична спортна зала „Хр. Б“ – 74 кв.м.; кв. 144: в УПИ I-2130 – 77 кв.м.; кв. 145: в УПИ I- •••• за КОО – 790 кв. м.; кв. 145а: в УПИ I За озеленяване – 378 кв.м.; в улица – 2083 кв.м.). Посочено е, че след изключване на застроената част на имота, която не се възстановява на собственика, от бившия имот могат да се възстановят 516 кв. м. Съгласно удостоверение № РСТ21-ГР94-556-3 от 17.06.2021 г. на гл. архитект на СО – район „С“, след изключване на застраената площ от бивш имот пл. ...48, кадастрален лист ... (нов кадастрален лист № ...), по стар кадастрален план на гр. С от 1939 г. – м. „Н“, могат да бъдат възстановени 516 кв.м., със следните ограничения: през имота преминава топлопровод с необходим сервитурт по 2 м. от две страни, кабели ниско напрежение с необходим сервитут 0, 60 м. от двете страни, стълбoве за улично осветление. Със заповед № СОА22-РД57-40/18.11.2022 г. на кмета на Столична община е наредено да се отпише от актовите книги за общинска собственост на район „С“ Акт за частна общинска собственост ...60/02.05.2003 г., съставен за урегулиран поземлен ... – общ. „за КОО“ с площ 508 кв.м., находящ се в кв. 145, м. „С Г“, район „С Г“, с мотива, че с решение № 10180/21.01.2022 г. на ОСЗ „З“ по реда на ЗСПЗЗ на наследниците на Д. Б. К-С е възстановено правото на собственост в съществуващи стари реални граници върху следния недвижим имот: нива, с площ от 516 кв.м., представляваща имот с пл. ...48, кад. л. ... (нов № ...) по кад. план от 1939 г., м. „У“, който съгласно становище на кмета на района и удостоверение № РСТ21-ГР94-556-(3)/17.06.2021 г., издадено на осн. чл. 13, ал. 5 ППЗСПЗЗ, и придружаваща го скица № РСТ21-ГР94-556-(2)/17.06.2021 г., е идентичен с поземлен имот с идентификатор •••••.••••.•• с площ 516 кв.м. по кадастралната карта и кадастралните реГтри и попада в ... – „за КОО“, кв. 145, м. „С Г“, съгласно ПУП – ЗРП за м. „С Г“, одобрен с Решение № 468 по Протокол ...0/22.07.2010 г. на Столичен общински съвет, за който е съставен акт за частна общинска собственост ...60/02.06.2023 г. на район „С“. Видно от нотариален aкт № ... на Д. Б. К (С) се взима и се включва в блоковете на ТКЗС Д, съгласно протокол от 07.03.1952 г. на комисията по чл.11 от правилника за земеустрояването на ТКЗС, недвижим имот - нива в м. „У“ в землището на Д - С от 4,8 дка при съседи: ВКК, П. Г, наследниците на Г П и И Б., като в замяна получава нива, находяща се в С – Д, местността „Р“ от 3,6 дка, който имот е бивша собственост на СИП от С – Д. По делото е приложен Акт за държавна собственост на недвижим имот ...45 от 09.04.1971 г., издаден на осн. чл. 6 от Закона за собствеността и чл. 21 от Правилника за държавните имоти, с който е одържавен недвижим имот, находящ се в гр. С, м. „С Г“, а именно: празно дворно място от 240 050 кв.м., при граници: от ул. ..., ОК 18 по същата до Д шосе, по същото и по шосето за село Б до пресечката с П, по новопроектираната улица през блока на ТКЗС от юг до ОК 256, и от ОК 256 по западните граници на парцел II и I от кв. 27 до ОК 102 по новопроектираната улица през блока на ТКЗС от запад до ОК 111 от ОК 111 по Зта граница на кв. 1 от кв. 1 до „П“ по същият до западните граници на парцели I и II от кв. 4 по същите .... Като основание за одържавяване е посочена Заповед № 2587/1.12.1967 г. на отдел „Архитектура и благоустройство“ при СГНС. В акта за държавна собственост (АДС) е посочено, че имотът се отстъпва за ползване на МНП. По делото е приложена Заповед № 2587/1.12.1967 г. на отдел „Архитектура и благоустройство“ при СГНС, съгласно която на основание пар. 60 от ППЗПИНМ, е одобрен регулациционния план и напречните профили на улиците на С Г – С в граници: от ул. ... ОК 18 по същата до Д шосе, по същото и по шосето за село Б до пресечката с П, по новопроектираната улица през блока на ТКЗС от юг до ОК 256, и от ОК 256 по западните граници на парцел II и I от кв. 27 до ОК 102 по новопроектираната улица през блока на ТКЗС от запад до ОК 111 от ОК 111 по Зта граница на кв. 1 от кв. 1 до „П“ по същият до Зта граница на парцел II и I от кв. 4 по същите улици ... с поправките на съвета за планово изграждане на населените места в намален състав при СГНО, действащ като комисия по реда на пар. 58, т. 4 от правилника за приложение на закона за планово изграждане на населените места – протокол 12 от 29.07.1967 г. и на техническия съвет при Министерството на на архитектурата и благоустройството – протокол от 02.11.1967 г. по сините, зелените, червените, виолетовите, зелено, виолетово защрихованите линии, цифри и надписи на плана. От приложеното по делото удостоверение за наследници с изх. № РВТ24 - УГ01 - 161/04.01.2024 г., издадено от СО, район „В“ се установява, че Д. Б. К е починал на 25.02.1970 г. и оставил наследници по закон следните лица: 1) Н. С. Б. (внук), 2) П. С. К. (внук), 3) Е. С. К. (внук), 4) Й. А. А. (правнук), 5) Н. А. А. (правнук), 6) В. Й. Х. (внук), 7) Д. А. Д. (внук) и 8) Е. А. С. (внук). По делото е прието заключение на съдебно-техническа експертиза на в.л. инж. М. Г.. Вещото лице е установило, че в кадастралния план от 1939 г., кадастрален лист ..., е отразен имот пл. ...48, а в кадастралния план преди 1956 г., кадастрален лист № ..., е отразен имот пл. № ••••, впоследствие заличен, съответстващ на пл. ...48 по КП от 1939 г. Вещото лице е установило, че имот пл. ...48 е записан в разписната книга към КП на м. „Н“ от 1939 г. с площ от 3,935 дка на името на М.н Б. С и е заявен за възстановяване от наследниците на Д. Б. К (С) по преписка № Д153/1992 г. Посочено е, че имот пл. ...48 попада в границите на урбанизирана територия. Според заключението, поземлен имот (ПИ) с идентификатор •••••.••••.•• не е идентичен с нито един от имотите, описани по нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, придобит по замяна № ..., поради съществена разлика в площта, съседите и границите, но същият е идентичен с имота, описан в Решение № 10180 от 21.01.2022 г. на ОСЗ „З“ – гр.С и попада в териториалния обхват на АДС ...45/1971 г. Вещото лице е установило, че след 1971 г. имотът последователно е бил актуван с актове за частна общинска собственост през 2000 г. и през 2003 г., като бил отписан от АОС-частна, издаден през 2003 г. Според вещото лице мероприятието, за което е отреден процесният ПИ с идентификатор •••••.••••.••, съгласно АДС ...45/1971 г. и във връзка с регулационния план от 1967 г., е за „Комплекс от С общежития“, като това мероприятие не е изпълнено и към настоящия момент. Съгласно сега действащия подробен устройствен план – регулационен план от 2010 г., процесният ПИ с идентификатор •••••.••••.•• е отреден за „комплексно обществено обслужване“ (КОО). Това мероприятие не е свързано със задоволяването на мероприятие на държавата, което не може да бъде задоволено по друг начин, по смисъла на разпоредбите на Закона за държавната собственост. Съгласно действащия ОУП на Столична община, процесният ПИ с идентификатор •••••.••••.•• попада в две устройствени зони, както следва: северната му част, по-малка по площ, попада в устройствена зона Оз2 - Зона за обществено-обслужващи дейности и озеленяване в околоГския район; а южната му част, преобладаващо по-голяма по площ, попада в устройствена зона Жк - Жилищна зона с преобладаващо комплексно застрояване. Според вещото лице процесният ПИ с идентификатор •••••.••••.•• не е застроен, респ. не е застроен със сГи с траен устройствен статут. Вещото лице е установило, че в източната му част попада част от пристройка към сГа, построена в съседния ПИ с идентификатор •••••.••••.••••, но тази пристройка не е предвидена по действащия застроителен план и в СО – район „С“, не се откриват строителни книжа, доказващи законността на пристройката или нейната търпимост. Също така е установило, че част от процесния имот е заГена чрез праволинейно разположени и плътно засадени култивирани растителни видове с височина около 2 м. и е визуално прилежаща към пристройката. А в северната част на процесния имот попада част от паркинг, като при направения на място оглед вещото лице е установило, че паркингът не е ситуиран в съответствие в предвиждането на действащия регулационен план, вкл. и спрямо ул. „Д Л“. Вещото лице е установило, че през процесния ПИ с идентификатор •••••.••••.•• преминават топлопровод и кабели ниско напрежение, установени по данни от кадастъра на подземните проводи и съоръжения, както и стълб на улично осветление, установен при оглед на място. Изслушано в открито съдебно заседание, проведено на 03.06.2025 г., вещото лице поддържа заключението си. Поддържа становището си за липса на идентичност на процесния поземлен имот с тези, описани в нотариалния акт от 1955 г. Сочи, че в нотариалния акт от 1955 г. са описани четири имота, първият от които е в м. „У“ с площ 4,8 дка, който е заменен с имот в м. „Р“ с площ 3,6 дка, а вторият имот – в м. „У“ с площ 4,2 дка, който е земенен с имот в м. „Р“ с площ от 0,9 дка. Уточнява, че в т. 17 от заявлението от 1992 г., въз основа на което е признато правото на възстановяване, е заявен имот с площ 3 дка в м. „Р“, а в допълнителното искане е описан имот с площ 3 дка в м. „Р У“, т.е. в първата или втората местност по нотариалния акт от 1955 г, като в решението на ОСЗ от 2022 г. се признава правото за възстановяване върху 3,918 дка в първата местност по нотариалния акт, а именно м. „У“. Сочи, че доколкото правото на собственост било възстановено въз основа на комбинирана скица, в която бил записан имот с пл. ...48, е направено допълнително проучване, за да се установи как площта на имота е отразена в кадастъра от 1939 г. – дали е отразена като 3,918 дка (графично измерени съгласно комбинираната скица), или е отразена някои от площите по нотариален акт. При тази проверка вещото лице е установило, че този имот с пл. ...48, който е по кадастрална скица, се намира в друга, трета местност. В тази връзка счита, че няма идентичност между тези имоти. Уточнява, че точният размер на сервитута за надземните кабели е 0,6 м., а не 0,06 м., както е записано в решението на ОСЗ. Сочи, че в част от процесния имот попада пристройка от съседен имот, както и паркинг, но не е посочвало конкретните площи, с които попадат, тъй като не му е поставено като задача. Вещото лице е уточнило, че паркингът съществува, но от СО-район „С“ не са представили строителни книжа за него. Същият не съвпада с регулационните граници, предвидени за паркинг, не е успореден на улицата, а има завъртане и навлизане в процесния поземлен имот. Уточнява, че паркингът попада в обхвата на АДС от 1971 г., но не може да каже от кого се ползва, тъй като достъпът до него е свободен. За установяване на идентичност на имота, описан в решението на ОСЗ „З“, и недвижимия имот на наследодателя на ищците, както и по въпроса относно свободната площ в процесния поземлен имот, незаета от изГените в него съоръжения и техните сервитури, по делото е назначена и приета допълнителна съдебно-техническа експертиза на в. л. инж. М. Г.. Във връзка с поставената му задача вещото лице е изследвало назад във времето признаците, от които може да бъде установена идентичност на имота, до първичния документ за собственост от 1931 г. Вещото лице е установило, че с нотариален акт от 1931 г. братя Д. и И Б.и Си закупили нива в м. „Л“ с площ от 11,3 дка по нотариален акт, а по данни от „най-новото" измерване (към 1931 г.) от 8,1 дка, със съседи: братя А, Д Л, Братя Пи М и ККВ. От кадастралния план от 1939 г. за територията на имота и по разписната книга към този план вещото лице е установило, че бивш имот пл. ...48 по кадастрален план от 1939 г., върху част от чиято територията попада процесния имот ПИ с идентификатор •••••.••••.••, е с площ от 3,935 дка и е записан на името на М.н Б. С. Имот пл. ...48 по кадастрален план от 1939 г. граничи: от север с имот пл. ...47, който по разписна книга е с площ от 3,955 дка и е записан на името на И Б. С; от изток – имот пл. №750, записан на името на ГПМ; от юг – имот пл. ...48, записан на името на ККВ; от запад – имоти пл. ...10, пл. ...21 и пл. ...22, като няма данн относно съседите. Съгласно разписната книга имот пл. ...48 и имот пл. №... попадат в м. „К“ и са в размер на 7,890 дка. С договор за делба реГтър № ... от 26.02.1946 г. Д. Б. С е получил в дял нива в м. „Л“ с площ от 4,2 дка, при съседи: В К, П. Г, наследниците на Г П и И Б., а И Б. получил в дял нива в м. „Л“ с площ от 4,2 дка, при съседи: братя А, К Д, наследниците на Г П и Д. Б.. Съгласно т. 1 от Нотариален акт № ... от Д. Б. К (С) се взема и се включва в блоковете на ТКЗС Д недвижим имот - нива в м. „У“ в землището на с. Д-С от 4,8 дка при съседи: ВКК, П. Г, наследниците на Г П и И Б.. С решението на ОСЗ „З“ – гр. С се признава за възстановяване правото на собственост на наследниците на Д. Б. К-С върху нива от 3,918 дка, находяща се в строителните граници на Д в м. „У“, имот пл. ...48 от кадастрален план 1939г., заявен с пореден № 17 от заявлението и установен с Нотариален акт № ..., като се въстановява правото на собственост на наследниците на Д. Б. К-С в съществуващи (възстановими) стари реални граници на нива от 0,516 дка, находяща се в строителните граници на Д в м. У, имот пл. ...4, кад.. л. ... (нов № ...) от кадастрален план от 1939 г., съответстващ на ПИ с идентификатор •••••.••••.•• по КККР. Въз основа на изследваните допълнителни документи, вещото лице сочи, че през годините се установява видимо последователна и ясно проследима връзка по местоположение, площ, граници и съседи, между процесния ПИ с идентификатор •••••.••••.•• и имота, посочен в т. 1 от нотариален акт от 1955 г. – нива в м. „У“ в землището на Д-С от 4,8 дка, включително назад във времето до първичния нотариален акт от 1931 г., т.е. налице са оцелели през годините устойчиви признаци за идентичност, които вещото лице потвърждава и уточнява, че в конкретния случай не може да се сочи очевидна, пряка, директна индентичност между процесния имот с идентификатор •••••.••••.•• и конкретните имоти по отделните документи за собственост. На следващо място, вещото лице е установило, че в ОСЗ „З“, ТОА на СО-район „С“ и в дирекция „Инвестиционно отчуждаване" на НАГ-СО няма данни имотът да е бил отчуждаван, както и да е заплащано парично обезщетение на собствениците на имота през годините – частни лица и ТКЗС Д (1951-1967). Вещото лице е изчислило, че площта от процесния ПИ с идентификатор •••••.••••.••, заета от съществуващ на място паркинг и измерена графично, е 207 кв.м. Според него, предвиденият паркинг по действащия регулационен план не навлиза в територията на процесния имот, като вещото лице не разполага с документи, доказващи законно изГен съществуващ на място паркинг, относимо към процесния имот. На следващо място, вещото лице е посочило, че през процесния ПИ с идентификатор •••••.••••.•• преминават топлопровод и кабели ниско напрежение, установени по данни от кадастъра на подземните проводи и съоръжения. Вещото лице е изчислило, че свободната площта на имота, оставаща незаета от паркинга и от топлопровода и неговия сервитут, е 196 кв.м., а свободната площта, оставаща незаета от паркинга, топлопровода и неговия сервитут, както и от двата електрически провода и техния сервитут, е 158 кв.м. Изслушано в открито съдебно заседание, проведено на 23.09.2025 г., вещото лице поддържа заключението си. Вещото лице уточнява, че според него има признаци за идентичност по отношение на процесния имот, които се установяват при пълен анализ на всички налични документи. Посочило е, че при анализ документ по документ спрямо процесния имот не би могло да се установи идентичност, но анализирайки съвкупно, има признаци за идентичност на имота. По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на двама свидетели – ЦБС и БСБ.. Свидетелят Ц. С свидетелства, че познава Н. Б., тъй като са били съседи и са израснали заедно в Д. Сочи, че познава и неговия дядо, който се казвал Д., но близките му го начили М. Свидетелства, че не са имали друг съсед на име М.н Б.. Сочи, че не познава лице от Д с имена М.н Б. К С. Свидетелят Б. Б. свидетелства, че познава Н. Б., тъй като са израснали от деца заедно в Д, били са и съученици с него. Свидетелства, че дядото на Н. Б. се казвал Д., но го наричали бай М.н. Сочи, че от баба си и дядо си знае, че дядото на Н. Б. и съпруга му са се наричали „М“ и от там му е излязъл прякорът „М“ или „М.н“. Свидетелства, че от много хора е чувал такова обръщение към него, защото така го знаели хората в Д. Сочи, че неговият дядо също имал такова разминаване в имената – казвал се П Б. П, а в разписни листове бил записан като П Б. И. Сочи, че в Д има такива несъответствия в имената, защото много хора са били с прякор и по разписните листове са ги описвали по прякор, а не винаги по фамилното име. Свидетелства, че не знае друг съсед или роднина на ищците да се казва М.н Б. или М.н С, както и че само дядото на Н. Б. го знае като М.н. При тези фактически констатации съдът прави следните правни изводи: Предмет на делото е отрицателен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1, пр. 3 от ГПК. Съдът намира, че Държавата е пасивно легитимирана да отговаря по иск с правно основание чл. 124, ал. 1, пр. 3 от ГПК за имот, за който е съставен акт за държавна собственост и който е предоставен от държавата на министерството за управление (решение ...6/02.04.2014 г. по гр.д. № 4519/2013 г. на ВКС, I г.о.), поради което доводите на ответника за недопустимост на иска поради липса на пасивна процесуална легитимация са неоснователни. Предмет на делото по отрицателния установителен иск е правото на собственост на ответника на релевираните от него основания. Същевременно ищецът не е освободен от това да доказва каквото и да било претендирано от него право върху вещта, а следва да докаже твърденията, с които обосновава правния си интерес, като установи фактите, от които произтича неговото защитимо право, засегнато от правния спор (решение ...0121/13.01.2022 г. по гр. д. № 119/2021 г. на ВКС, II г. о.). В т. 1 на Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГК на ВКС е прието, че правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице, когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. С цитираното тълкувателно решение е прието, че при отрицателните установителни искове за собственост, след като ищецът изобщо отрича правото на ответника, последният трябва да изчерпи в процеса всички основания, на които то е могло да се породи. По принцип за наличието на правен интерес се съди от твърденията в исковата молба, а с тълкувателно решение е прието, че ищецът по отрицателен установителен иск за собственост следва да докаже и фактите, от които произтича този правен интерес. В случая по делото се установява, че е налице влязло в сила решение на ОСЗ „З“ – гр. С, с което се възстановява правото на собственост на наследниците на Д. Б. К – С в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху нива от 0,516 дка, която съгласно приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза, неоспорено от страние и което съдът кредитира като обективно и компететно изготвено, попада в териториалния обхват на АДС ...75/09.04.1971 г. Установява се по делото, че ищците са наследници по закон на посоченото в решението на ОСЗ лице. Ето защо, с оглед представеното по делото решение на ОСЗ „З“ – гр. С за възстановяване на правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху недвижим имот, попадащ в териториалния обхват на издадения акт за държавна собственост, следва да се приеме, че ищците имат правен интерес от предявения отрицателен установителен иск. Ответникът е оспорил законосъобразността на решението на ОСЗ „З“ – гр. С, като е направил искане до съда чрез извършване на косвен съдебен контрол да приеме, че това решение е непротивопоставимо на ответника, тъй като възстановеният имот имал статут на публична държавна собственост на осн. чл. 2, ал. 2, т. 4 ЗДС, както и защото върху него имало изГени съоръжения на техническата инфраструктура – топлопровод, кабели ниско напрежение и стълбове на улично осветление. Разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от ГПК дава правомощия на съда, разглеждащ гражданско производство, да се произнесе инцидентно по законосъобразността на административен акт, когато той се противопоставя на страна по делото, която не е била участник в административното производство по издаването и обжалването му. Решението на ОСЗ за възстановяване на собствеността се постановява в административно производство и по същността си представлява административен акт. Това е застъпено и в трайната съдебна практика, в която се приема, че решенията на поземлените комисии, сега общински служби по земеделие, подлежат на косвен съдебен контрол (решение № 450/13.01.2012 г. по гр. д. № 1325/2010 г. на ВКС, I г. о.; решение ...60/23.01.2013 г. по гр. д. № 596/2011 г. на ВКС, I г. о.; решение № 24/02.03.2018 г. по гр. д. № 1369/2017 г. на ВКС, II г. о.; решение № 407/13.07.2010 г. по гр. д. № 289/2009 г. на ВКС, I г. о.; решение № 15/25.01.2011 г. по гр. д. № 1302/2009 г. на ВКС, II г. о.; решение № .../10.01.2018 г. по гр. д. № 52/2017 г. на ВКС, I г. о. и др.). В случая цитираното решение на ОСЗ „З“ – гр. С, от което ищците черпят правата си, е постановено без участието на ответника, поради което последният може да оспори неговата законосъобразност в исковото производство и съдът е задължен да го разгледа, като е ограничен от изложените в срока по чл. 131 ГПК възражения на ответника. По отношение на първия довод на ответника за незаконосъобразност на решението на ОСЗ – дали недвижимият имот, който се възстановява с решението на ОСЗ, има качеството на публична държавна собственост, съдът намира следното. Идентичността на процесния ПИ с идентификатор •••••.••••.•• с възстановения с решението на ОСЗ „З“ – гр. С недвижим имот, както и обстоятелството, че същият попада в териториалния обхват на издадения АДС се установява по безспорен начин от заключението на приетата по делото СТЕ. Ответникът се позовава на разпоредба на чл. 2, ал. 2, т. 4 от ЗДС, която предвижда, че публична държавна собственост са имотите, предоставени на ведомствата за изпълнение на функциите им. В случая действително в акта за държавна собственост е посочено, че одържавеният имот се отстъпва за ползване на МНП. Разпоредбата на чл. 7, ал. 4 от ЗДС предвижда като пречка за възстановяване на собствеността статута на имота като публична държавна собственост. С посочената разпоредба е даден изричен законодателен израз на извличаното дотогава по тълкувателен път разрешение на въпроса подлежат ли на възстановяване имоти, които са станали публична собственост на държавата или на общините. Разпоредбата е императивна и е израз на засилена защита на публичната държавна собственост. Според чл. 17, ал. 2 от Конституцията, собствеността е частна и публична. По принцип публичната собственост се отличава от частната по субектите на тази собственост и по предназначението на вещите – публична собственост имат само субектите, които упражняват властнически правомощия (държавните и общинските органи и ведомства) и то само по отношение на вещи, които служат за удовлетворяване на обществени интереси. В този смисъл е решение № 19/21.12.1993 г. по конст. д. № 11/1993 г. на Конституционния съд на РБ. Съгласно постановките на решението по конст. д. № 11/1993 г. на КС, частна е собствеността на гражданите и юридическите лица, докато собствеността на държавата и общините е публична и частна. Публичната собственост на държавата включва посочените в чл. 18, ал. 1 от основния закон обекти на изключителната държавна собственост, както и обектите, които имат качеството на публична собственост по силата на закон, с оглед на техния вид и предназначение, което най-общо следва да е насочено към задоволяване на обществени интереси, чието удовлетворяване не може да се постигне от собствеността на гражданите и юридическите лица. Освен това, публичната собственост е свързана с притежаваните от държавата властнически правомощия, чието упражняване предполага осигуряване на необходимите за това материални условия, и именно поради това законът изрично регламентира неотчуждаемостта и забраната за оригинерно придобИе от трети лица на обектите на тази собственост (арг. чл. 7 от ЗДС). Статутът на имотите като публична държавна собственост не се определя от това дали за тези имоти има издаден акт за публична държавна собственост, или не, а от това дали служат за изпълнение на функциите на съответното държавно учреждение – за упражняване на предоставените му властнически правомощия. Удостоверяването в акта за държавна собственост няма обвързваща доказателствена сила за публичния характер на собствеността. Това е така, тъй като съгласно чл. 5, ал. 1 и ал. 3 от ЗДС актовете за държавна собственост не пораждат права, а само констатират и удостоверяват такива права. Актовете за държавна собственост като официални документи имат само декларативно действие за собствеността на държавата, но не се ползват с конститутивен ефект. Публична държавна собственост са само онези вещи на Държавата, които са определени като такива с решение на МС (чл. 6, ал. 2 ЗДС) или със закон. Такива са вещите, посочени в чл. 18, ал. 1 от Конституцията на РБ и тези, посочени в чл. 2, ал. 2 от ЗДС. В случая с предоставените на държавните учреждения вещи, публична държавна собственост са тези от тях, които служат за изпълнение на функциите на тези държавни учреждения, тоест за упражняване на предоставените им със закон или акт на МС властнически правомощия (чл. 2, ал. 2, т. 4 от ЗДС) (решение № 403/25.05.2010 г. по гр. д. № 5024/2008 г. на ВКС, I г. о., решение № 250/30.06.2015 г. по гр. д. № 1236/2015 г. на ВКС, IV г. о.) Ако предоставеният на държавно учреждение имот не се ползва за удовлетворяване на обществени интереси, нито за упражняване на властническите правомощия на учреждението, той не е публична държавна собственост. Същевременно, аналогично на възприетото в Тълкувателно решение № 11/21.03.2013 г. по тълк. д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС досежно доказателственото значение на констативния нотариален акт, на основание чл. 179, ал. 1 ГПК актът за държавна собственост се ползва с обвързваща материална доказателствена сила само за отразените в него факти (включително фактът, че държавният имот е предоставен на ведомство за изпълнение на функциите му), а за собствеността на държавата и нейният публичен характер следва да му се признае легитимиращо действие, по силата на която актуваният имот се счита за държавна, респ. за публична държавна собственост, до доказване на противното, като държавата не носи тежестта да доказва основанието, на което е съставен актът за държавна и конкретно за публична държавна собственост. Съдът обаче не е обвързан да приеме, че държавата е собственик на актувания имот, както и че същият представлява публична държавна собственост, а формира този правен извод по вътрешно убеждение, с оглед на всички доказателства по делото и разпоредбите на закона. В случай, че по делото са събрани доказателства, отричащи принадлежността на правото на собственост към патримониума на държавата, респ. отричащи публичния характер на собствеността, съдът на общо основание следва да формира извод в противен смисъл, без да е сезиран с възражение на противната страна по спора, тъй като има служебното задължение да обезпечи правилното приложение на императивния материален закон (чл. 5 от ГПК), а уредбата на основанията за придобИе собствеността на държавата и на обособяването й като публична и частна е от императивен порядък. С оглед изложеното, следва да се приеме, че ако по делото е установено, че след съставяне на акта за държавна собственост са настъпили обстоятелства, с оглед на които имотът е изгубил това си качество, съдът не е обвързан от легитимиращия ефект на акта относно публичния характер на собствеността и следва да направи правния си извод за статута на актувания имот по собствено вътрешно убеждение въз основа на закона (решение ...1/26.05.2014 г. по гр. д. ...685/2013 г. на ВКС II г. о. и др.). В случая от заключението на приетата по делото СТЕ се установява, че мероприятието, за което е отреден процесният ПИ с идентификатор •••••.••••.••, съгласно АДС ...45/1971 г. и във връзка с регулационния план от 1967 г. е за „комплекс за С общежития“, като това мероприятие не е изпълнено и към настоящия момент. Съгласно сега действащия подробен устройствен план – регулационен план от 2010 г., процесният ПИ с идентификатор •••••.••••.•• е отреден за „комплексно обществено осигуряване“ (КОО). Съгласно действащия ОУП на Столична община, процесният ПИ попада в две устройствени зони: в северната му част, по-малка по площ – в зона за обществено-обслужващи дейности и озеленяване в околоГския район; в южната му част, преобладаващо по-голяма по площ – в жилищна зона с преобладаващо комплексно застрояване. Установява се от заключението на СТЕ, че процесният ПИ не е застроен, респ. не е застроен със сГи с траен устройствен статут. В северната част на процесния ПИ с идентификатор •••••.••••.•• навлиза част от съществуващ паркинг, който не е ситуиран в съответствие с предвиждането на действащия регулационен план. Паркингът не съвпада с регулационните граници, предвидени за паркинг, не е успореден на улицата, а има завъртане и навлизане в процесния поземлен имот. Установява се, че паркингът попада в обхвата на АДС от 1971 г., но не и от кого се ползва, тъй като достъпът до него е свободен. Не се установява по делото от кого и на какво основание е изГен паркингът в процесния ПИ, доколкото съгласно заключението на СТЕ не се установява наличието на строителни документи за него. С оглед изложеното съдът приема, че процесният ПИ с идентификатор •••••.••••.•• не служи за удовлетворяване на обществени интереси, нито за упражняване на властническите правомощия на съответното държавно учреждение, на което съгласно представения по делото АДС е предоставен за ползване, а именно МНП, сега МОН, поради което такъв имот не представлява публична държавна собственост по смисъла на чл. 2, ал. 2, т. 4 от ЗДС, поради което ограничението на чл. 7, ал. 4 от ЗДС не намира приложение и поземленият имот подлежи на реално възстановяване. Имотът би бил публична собственост, само ако служи за осъществяване на функциите на държавни учреждения, а в настоящия случай не се установява някое държавно учреждение, в частност МОН, да го ползва реално за упражняване на властническите си правомощия. На следващо място ответникът поддържа, че била налице пречка за възстановяване на собствеността на процесния поземлен имот на основание чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, поради наличието на изГени съоръжения на техническата инфраструктура. Чл. 10 ЗСПЗЗ постановява, че се възстановяват правата на собствениците или на техните наследници върху земеделските земи, които са притежавали преди образуването на ТКЗС и ДЗС, независимо от това дали са били включени в тях или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации. По силата на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ се възстановяват и земите, които са бил отнети като земеделски, но по-късно са включени в строителните граници на населените места, освен ако върху тях законно са построени сГи от трети лица или ако към 01.03.1991 г. е започнало реализирането на отстъпено право на строеж. В тези хипотези разпоредбата на чл. 10, ал. 7 ЗСППЗ предвижда, че възстановяването на собствеността се извършва по реда на чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ. Друго изключение от общото правило за възстановяване на собствеността се съдържа в чл. 10б ЗСПЗЗ и то се отнася за земите, които са застроени или върху тях са проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността, независимо дали строителството е законно (решение № 139/2011 г. по гр. д. № 1291/2010 г. на ВКС, I г. о.). За тези земи се дължи обезщетение с равностойна земя или компенсационни бонове. Съдът намира, че в случая с оглед фактически твърдения на ответника и заключението на СТЕ, приложение следва да намери разпоредбата на чл. 10б от ЗСПЗЗ, а не чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ, доколкото като пречка за възстановяване на правото на собственост ответникът сочи наличието на изГени съоръжения на техническата инфраструктура – топлопровод, кабели ниско напрежение и стълбове на улично осветление, за които по делото не са ангажирани доказателства относно законното им изграждане. Разпоредбата на чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ придава правно значение, като пречка за възстановяване правото на собственост, на застрояване на имота или провеждане на мероприятие по смисъла на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ, т.е. изключват се от реституцията по ЗСПЗЗ земи, върху които е реализирано обществено мероприятие, за да не се осуети или затрудни функционирането на обекта, съставляващ това мероприятие. За приложението на правната норма е без значение дали проведеното мероприятие е законно или без строителни книжа. Съгласно чл. 11, ал. 2 и ал. 3 от ППЗСПЗЗ на възстановяване подлежи само свободна площ, която не попада под сГи или не съставлява прилежаща площ към тях. В съдебната практика се приема, че преценката дали са налице пречките по чл. 10б от ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността се извършва към момента на влизане в сила на реституционния закон – ЗСПЗЗ (Обн., ДВ, бр. 17 от 1.03.1991 г.), а към този момент ЗКИР (Обн., ДВ, бр. 34 от 25.04.2000 г., в сила от 1.01.2001 г.) и ЗУТ (Обн., ДВ, бр. 1 от 2.01.2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) не са били приети, поради което и даденото в § 1, т. 1б от ДР на ЗКИР легално определение на понятието "сГа" и даденото в § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ легално определение на понятието "строежи" са неприложими. Преценката проведено ли е мероприятие, което не позволява възстановяване на собствеността, се извършва въз основа на легалните определения в § 1в, ал. 1 и 2 от ДР на ППЗСПЗЗ (решение ...3/17.01.2024 г. по гр. д. № 4479/2022 г. на ВКС, I г. о.; решение № 226/19.11.2013 г. по гр. д. ...136/2013 г. на ВКС, II г. о.; решение № 139/27.06.2011 г. по гр.д. № 1291/2010 г. на ВКС, II г. о.; решение № 89/11.02.2009 г. по гр. д. ...444/2007 г. на ВКС, I г. о.; и решение ...29/11.10.2011 г. по гр. д. № 1277/2010 г. на ВКС, I г. о.). Дефиниране на строителните дейности и на съоръженията, които не позволяват да се възстанови собствеността се съдържа в § 1в, ал. 1 и 2 от ДР на ППЗСПЗЗ чрез примерно изброяване на строежите диференцирано за строителните дейности и съоръженията. Съгласно дадените в § 1в, ал. 1 и ал. 2 от ДР на ППЗСПЗЗ легални дефиниции, строителни дейности, които не позволяват възстановяване на собствеността са: наземни, подземни и подводни сГи, постройки, пристройки, съоръжения, пътища, жп линии и др., а съоръжения, които не позволяват възстановяване на собствеността, са: канали, мостове, корекции на реки, язовири, диги, помпени станции, резервоари, пречиствателни станции, открити рудници, хвостохранилища, водоеми, открити паропроводи, нефтопроводи и др. Общият признак за всички тези строежи е, че след изграждането им, земята придобива статут да обслужва сГите и съоръженията и ползването й за друго предназначение не може да бъде осъществено, т. е. липсва обект, който да бъде възстановен по реда на ЗСПЗЗ. Ето защо, не може да се направи обобщаващ извод, че всяко подземно съоръжение е пречка за възстановяване на собствеността, а следва да се преценява какво е предназначението му и неговият правен статут (така решение ...22/24.07.2012 г. по гр. д. ...8/2010 г. на ВКС, I г. о.). Настоящият съдебен състав намира, че в случая не са налице визираните нормативни пречки за възстановяване на правото на собственост върху процесния ПИ с идентификатор •••••.••••.••. На първо място, по делото се установява, че върху процесния имот не са изГени сГи. Що се отнася до преминаващите през процесния имот топлопровод и кабели ниско напрежение, установени от вещото лице по данни от кадастъра на подземните проводи и съоръжения, и стълб на улично осветление, установен от вещото лице при осъществения от него оглед на място, съдът намира, че по делото не се установява същите да са съществували към релевантния за преценката по чл. 10б от ЗСПЗЗ момент, а именно към 1991 г. На следващо място, съдът намира, че в случая съществуващите в процесния имот топлопровод, кабели ниско напрежение и стълб на улично осветление не представляват съоръжение по смисъла на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ. В глава пета, раздел II на Закона за енергетиката изрично са уредени поземлените сервитути, свързани с енергийните обекти. Те са дефинирани като тежест, наложена върху един имот, наречен служещ в полза на друг имот, наречен господстващ, който принадлежи на друг собственик. Поземлените сервитути могат да произтичат от закона или от правна сделка, освен това могат да имат за предмет частна или обществена полза. Съгласно чл. 64, ал. 3, т. 1, б. „а“ – „г“ от ЗЕ титулярят на сервитута придобива право: на прокарване и изграждане на линейни енергийни обекти; негови представители да влизат и да преминават през засегнатите имоти и да извършват дейности в тях, свързани с изграждането и/или експлоатацията на енергийните обекти, включително право на преминаване на техника през засегнатите поземлени имоти във връзка с изграждането и обслужването на въздушни и подземни проводи и наземни съоръжения; да извършва сеч и кастрене в сервитутните ивици на линейните енергийни обекти при условията и по реда, предвиден в нормативните актове, регулиращи съответния вид територия; да извършва сеч в и извън сервитутните ивици при изключителни случаи по смисъла на Закона за горите и по реда на подзаконовите нормативни актове по прилагането му. А разпоредбата на чл. 64, ал. 3, т. 2, б. „а“ – „б“ от ЗЕ предвижда, че в засегнатите поземлени имоти не се допускат: извършване на застрояване или засаждане на трайни насаждения в сервитутната ивица, с изключение на случаите, когато това е допустимо, при спазване на съответните технически и други изисквания и след писмен договор; прокарване на проводи на други мрежи на техническата инфраструктура, с изключение на случаите, когато това е допустимо с нормативен акт, при спазване на съответните технически и други изисквания и след писмен договор, предвиждащ съответните условия и цена. Следователно съществуването на топлопровод и кабели ниско напрежение под един имот, както и на стълб на улично осветление в него, не може да промени характеристиката и предназначението му, а създава задължение за неговия собственик да се съобразява с тежестта върху имота и да търпи действията, произтичащи от съдържанието й. С оглед гореизложеното съдът, въз основа на извършения в настоящото производство косвен съдебен контрол по реда на чл. 17, ал. 2 ГПК счита, че възраженията на ответника за незаконосъобразност на решение № 10180 от 21.01.2022 г. Общинска служба по земеделие „З“ - гр. С, са неоснователни. Както се посочи по-горе, актовете за държавна собственост като официални документи имат само декларативно действие за собствеността на държавата, но не се ползват с конститутивен ефект. Според чл. 5 ЗДС актът за държавна собственост, съставен по надлежния ред и форма, има качеството на официален свидетелстващ документ, който само констатира собствеността на държавата, без да я поражда. Аналогично на възприетото в Тълкувателно решение № 11/21.03.2013 г. по тълк. д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС досежно доказателственото значение на констативния нотариален акт, на основание чл. 179, ал. 1 от ГПК актът за държавна собственост се ползва с обвързваща материална доказателствена сила само за отразените в него факти (включително фактът, че държавният имот е предоставен на ведомство за изпълнение на функциите му), а за собствеността на държавата и нейният публичен характер следва да му се признае легитимиращо действие, по силата на която актуваният имот се счита за държавна, респ. за публична държавна собственост, до доказване на противното, като държавата не носи тежестта да доказва основанието, на което е съставен актът за държавна и конкретно за публична държавна собственост. Съдът обаче не е обвързан да приеме, че държавата е собственик на актувания имот, както и че същият представлява публична държавна собственост, а формира този правен извод по вътрешно убеждение, с оглед на всички доказателства по делото и разпоредбите на закона (решение ...1/26.05.2014 г. по гр. д. ...685/2013 г. на ВКС, II г. о.). Настоящият съдебен състав намира, че в случая по делото са събрани достатъчно доказателства, от които може да бъде направен обоснован извод, че правото на собственост върху процесния ПИ с идентификатор •••••.••••.•• не принадлежи към патримониума на Държавата. С решението на ОСЗ „З“ – гр. С се признава за възстановяване правото на собственост на наследниците на Д. Б. К-С върху нива от 3,918 дка, находяща се в строителните граници на Д в м. „У“, имот пл. ...48 от кадастрален план 1939г., установен с Нотариален акт № ..., като се въстановява правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници на нива от 0,516 дка, находяща се в строителните граници на Д в м. У, имот пл. ...4, кад.. л. ... (нов № ...) от кадастрален план от 1939 г., съответстващ на ПИ с идентификатор •••••.••••.•• по КККР. От заключението на СТЕ се установява, че имот пл. ...48, цитиран в решението на ОСЗ „З“ е записан в разписната книга към КП от 1939 г. на м. „Н“ от 1939 г. с площ от 3,935 дка на името на М.н Б. С, а от показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че наследодателят на ищците - Д. Б. К – С, бил известен с името М.н, като идентичност на лице, обозначено с различни имена в документи, може да бъде установявана с нарочен, предвиден в закона документ или инцидентно с всички доказателствени средства (така решение ...6/26.03.2018 г. по гр. д. № 1733/2017 г. на ВКС, II г. о.) и ограниченията на чл. 164 ГПК не намират приложение. Вещото лице по допълнителната СТЕ е изследвало в хронологична последователност наличните документи за собственост на наследодателя на ищците и разписните книги към кадастралния план от 1939 г. и въз основа на направения от него подробен анализ е достигнало до извод за наличието на видимо последователна и ясно проследима през годините връзка по местоположение, площ, граници и съседи, между процесния ПИ с идентификатор •••••.••••.•• и имота, посочен в т. 1 от нотариален акт от 1955 г. – нива в м. „У“ в землището на Д-С от 4,8 дка, включително назад във времето до първичния нотариален акт от 1931 г., т.е. налице са оцелели през годините устойчиви признаци за идентичност. Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно и компетентно изготвено. Следва да бъде отчетено, че наименованията на местностите нямат официален характер, а и самите им граници не са точно определени и затова е възможно да са настъпили промени през годините, или когато местностите са съседни е възможно да преливат една в друга или да са наричани с едно общо наименование. В съдебната практика се приема, че не площта, а границите са индивидуализиращ белег (решение ...72/07.03.2011 г. по гр. д. № 1584/2009 г. на ВКС, I г. о.; решение № 253/18.05.2010 г. по гр. д. № 1114/2009 г. на ВКС, II г. о. и др.). С оглед изложеното, съдът намира, че от съвкупната преценка на заключението на допълнителната СТЕ и показанията на разпитаните по делото свидетели може да бъде направен логичен извод за идентичност на недвижимия имот, правото на собственост върху който се възстановява в съществуващи (възстановими) стари реални граници на наследниците на Д. Б. К – С с решение № 10180 от 21.01.2022 г. на ОСЗ „З“ - гр. С и недвижимия имот на наследодателя на ищците, описан в т. 1 от Нотариален акт № ..., а именно нива в м. „У“ в землището на Д - С от 4,8 дка при съседи: ВКК, П. Г, наследниците на Г П и И Б.. По реда на ЗСПЗЗ се възстановява собствеността върху земеделски земи (независимо от последващата промяна на предназначението им), които са били отнети от собствениците им на основания, изрично предвидени в реституционния закон – масовизиране чрез включване в ТКЗС, ДЗС или друга, образувана въз основа на тях, селскостопанска организация (чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ), одържавяване на точно определени основания (чл. 10, ал. 2, ал. 8 и ал. 14 ЗСПЗЗ), отстъпване безвъзмездно на ТКЗС или на държавата (чл. 10, ал. 3 ЗСПЗЗ), отнета неправомерно (чл. 10, ал. 4 ЗСПЗЗ). Ако правата на собствениците не са били отнети чрез обобществяване на земята или по друг начин, няма основание за тяхното възстановяване по реда на предвидената в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ административна процедура. При първоначалната редакция на реституционния закон, до влизане в сила на ЗИД на ЗСПЗЗ (обн. ДВ, бр. 98/1997 г.) не подлежаха на възстановяване имотите, които в периода след тяхното отнемане са били валидно придобити от трети лица. С посочения ЗИД на ЗСПЗЗ се разшири кръга на земеделските земи, подлежащи на възстановяване по този закон, като с новата ал. 13 на чл. 10 в тази категория се включиха и земеделските земи, притежавани от собствениците им преди образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства, държавни земеделски стопанства или други, образувани въз основа на тях селскостопански организации, които са били продадени или предоставени на трети лица от тези организации или от други държавни или общински органи, с изключение на изрично посочените в закона случаи. Такива изключения са посочени в чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, чл. 10б ЗСПЗЗ, § 4а и § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ и в чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ. Общото между тях е, че визират като пречка за възстановяване на собствеността върху притежаваните към момента на образуване на ТКЗС и други селскостопански организации земеделски земи извършеното в тях застрояване (а в хипотезата на чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ - и разпоредителни сделки) до 01.03.1991 г. (Решение № 296/29.11.2012 г. по гр. д. ...20/2011 г. на ВКС, I г. о.). В обхвата на чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ попадат и замените, извършени от комисията за ТПС по реда на ЗТПС , за които в чл. 18 з, ал. 3 ЗСПЗЗ е предвидено, че запазват действието си, ако получената в замяна земя е застроена или с нея са извършени разпоредителни сделки. Нормите на чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ и на чл. 18 з, ал. 3 ППЗСПЗЗ са материалноправни и нямат обратно действие, доколкото такова не им е придадено изрично (чл. 14, ал. 1 и 2 ЗНА), поради което те намират приложение единствено по отношение на неприключилите към момента на изменение на закона (обн. ДВ, бр. 98/1997 г.) административни производства по възстановяване на собствеността. Следователно, до законодателната промяна на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, извършена с измененията с ДВ, бр. 98/1997 г. и бр. 122/1997 г., лицата, притежавали имотите преди замяната, нямаха качеството на правоимащи по чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ, и тези имоти, ако впоследствие са били обобществени, подлежаха на възстановяване в полза на получилите ги по замяна лица или техните наследници, респ. изобщо не подлежаха на възстановяване при липса на последващо отнемане. По силата на новите редакции на чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ и чл. 18 з, ал. 3 ППЗСПЗЗ правоимащи за възстановяване на собствеността вече са лицата, притежавали заменения земеделски имот преди замяната, освен в хипотезите, когато има застрояване или извършени разпоредителни сделки в полза на трети лица, като в тези случаи замяната остава в сила (Решение № 136/03.11.2017 г. по гр. д. № 4813/2016 г. на ВКС, I г. о.; решение № 260/24.01.2014 г. по гр. д. ...0/2013 г. на ВКС, I г. о. и др. ). В разпоредбата на чл. 10, ал. 13 от ЗСППЗ е предвидено, че се възстановява собствеността върху тези земи, притежавани от собствениците им преди образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства, държавни земеделски стопанства или други, образувани въз основа на тях селскостопански организации, които са били продадени или предоставени на трети лица от тези организации или от други държавни или общински органи, с изключение на изрично посочените случаи по този закон. С изменението на чл. 18з, ал. 3 от ППЗСПЗЗ е предвидено, че когато е извършена замяна по реда на отменения ЗТПС, правото на собственост се възстановява върху имота, притежаван преди замяната, освен ако не са извършени разпоредителни сделки или имотът не е застроен. В тези случаи замените, извършени от комисията за ТПС запазват действието си. Целта на законодателя е да не се засягат интереси на трети лица, придобили имота от получилите по замяната и да не се създават условия за необосновано разместване на имуществени блага и за спорове, свързани с неоснователно обогатяване. Текстът на чл. 18з, ал. 3 от ППЗСПЗЗ изключва реституцията само при разпоредителни сделки и застрояване. Това са две хипотези, при които се създава ново правно, или фактическо положение - в първия случай собствеността се придобива от нов субект, а във втория се променя фактически имота - увеличава се неговата стойност. Общия разум на реституционните закони е да не се възстановява собствеността когато имота не съществува във вида, в който е бил, или когато тя ще засегне трети лица и ще създаде сложни имуществени отношения между тези лица и реституентите (решение № 223/13.10.2014 г. по гр. д. № 1945/2014 г. на ВКС, I г. о.). Разпоредбата на чл. 18з, ал. 3 от ППЗСПЗЗ е частен случай на общото изключение на чл. 10б от ЗСПЗЗ и се отнася към основанието за възстановяване на собствеността по чл. 10, ал. 13 от ЗСПЗЗ - продадени или предоставени на трети лица земеделски земи. Условията за запазване на собствеността от лицата, получили имот по замяна от ТКЗС са две: застрояване на имота (без значение дали е законно) и извършване на разпореждане с имота, като и двете следва да са осъществени преди влизане в сила на ЗСПЗЗ (решение ...0/4.01.2019 г. по гр. д. № 192/2018 г. на ВКС, II г. о.; решение № 57/05.05.2015 г. по гр. д. ...431/2014 г. на ВКС, II г. о.) От изложеното следва, че възстановяването на правото на собственост на ищците като наследници на Д. Б. К – С следва да бъде извършено върху недвижим имот, който техният наследодател е притежавал към момента на образуване на ТКЗС, респ. който му е бил отнет и включен в блоковете на ТКЗС, при наличието и на другите законови предпоставки, каквото е извършено в случая с решението на ОСЗ „З“ – гр. С, а не предоставения му в замяна с решението на комисията по чл. 11 от правилника за земеустрояване на ТКЗС недвижим имот. С оглед изложеното съдът приема, че по делото се установява, че правото на собственост върху процесния имот е придобито от ищците, респ. същото не принадлежи към патримониума на Държавата, поради което съдът не е обвързан от легитимиращия ефект на акта за държавна собственост относно собствеността на процесния поземлен имот. При този извод предявения отрицателен установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1, пр. 3 ГПК подлежи на уважаване. По разноските: При този изход и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК право на разноски имат единствено ищците, които своевременно са направили искане за присъждане на такива. Същите са сторили разноски за адвокатско възнаграждение и депозити за възнаграждения за вещи лица в общ размер на 8025 лв., като на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на всеки от ищците сумата от 1003,13 лв. Съдът констатира, че ищците не са внесли по сметка на СРС определения с определение рег. № 17712/15.04.2025 г. депозит в размер на 250 лв. за назначената първоначална СТЕ, като заключението на СТЕ е прието и възнаграждението на вещото лице е платено от сметка на съда, поради което на осн. чл. 77 от ГПК ищците следва да бъдат осъдени да заплатят посочената сума по сметка на съда. Съгласно чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, считано от 01.01.2026 г. официалната парична единица на Република България е еврото, поради което присъдените с решението суми следва да бъдат изписани в евро след превалутирането и закръгляването им съгласно правилата по чл. 12 и съответно по чл. 13 от същия закон. Така мотивиран, съдът