Решение № 88 от 8.7.2026 г. на Окръжен съд - Търговище по дело № 173/2026 г.

дело № 20263500200173 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 32, ал. 1 във вр. с чл. 16 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции ( ЗПИИАКОРНФС).

Образувано е по постъпило в Окръжен съд - Търговище Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на ЕС относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции, издадено въз основа на постановено от несъдебен орган - Централен офис за глоби Шпайер, Решение рег. № 19.7022313.1, постановено на 20.11.2025 г., влязло в сила на 20.12.2025 г., с което по отношение на българския гражданин Б. С. А., с установено след справка в НБ"Данни" ЕГН ••••••••••, с постоянен и настоящ адрес с. ••••••••••, общ. ••••••••••, ул. “•••••••••“ № ••••, е била наложена финансова санкция - глоба в размер на 60 евро и съдебни разходи в размер на 28.50 евро за допуснато нарушение, изразяващо се в това, че като водач на лек автомобил с регистрационен номер М - ВТ 6500, движейки се в Нойщат, по федерална автомагистрала А1 при 45.550 километър при посока на движението гр. Франкфурт Майн, е превишил на 07.08.2025 г. в 02.47 часа максимално допустимата скорост извън населени места с 19 км/ч. Допустима скорост: 100 км/ч. Установена скорост (след приспадане границата на толерантност): 119 км/ч.

Нарушението е било е квалифицирано като административно нарушение, което се санкционира по реда на чл. 41, ал. 1 във вр. с чл. 49 от Правилника за движение по пътищата (StVO), чл. 24 от Закона за движение по пътищата (StVG), 11.3.3 от Федералния каталог за финансови санкции (Bkat).

В съдебното заседание прокурорът взема становище за основателност на направеното искане за признаване и изпълнение на решението за наложената финансова санкция.

Засегнатото лице Б. С. А., нередовно призован, се представлява по делото от назначения му от съда служебен защитник адв. А. Хр.- Ч. Последната признава искането, като отговарящо на формалните предпоставки за уважаването му.

Съдът като се запозна с доказателствата по делото, установи следното:

Изпратеното за признаване по реда на чл. 30 и следващите от ЗПИИАКОРНФС Удостоверение по чл. 4 от Рамковото Решение 2005/214 на Съвета, издадено въз основа на Решение на несъдебен/полицейски орган във Федерална Република ••••••••••е било постановено по повод констатирано административно нарушение, което с оглед фактическото му описание: като водач на лек автомобил с регистрационен номер М - ВТ 6500, движейки се в Нойщат, по федерална автомагистрала А1 при 45.550 километър при посока на движението гр. Франкфурт Майн, е превишил максимално допустимата скорост извън населени места с 19 км/ч., съставлява административни нарушения и по българското законодателство.

С оглед естеството на допуснатото административно нарушение, безспорно съставляващо поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата, двойната наказуемост не е с решаващ характер, защото макар и налична, с оглед условието на чл. 30, ал. 2, т. 1 от ЗПИИАКОРНФС, в случая се явява извън кръга на обсъжданите предпоставки.

Проверката на представеното Удостоверение позволява извод за неговата законосъобразност от формална гледна точка, доколкото същото е надлежно подписано, а съдържанието му е удостоверено от компетентния орган на издаващата държава и е придружено е с изискуемия превод на български език. Издадено е по предвидения в чл. 4, ал. 1 ЗПИИРКОРНФС образец и е постъпило по един от начините за надлежна кореспонденция, посочени в чл. 9, ал. 3 от ЗПИИРКОРНФС.

Удостоверението, на следващо място е законосъобразно и по същество, доколкото преценявайки същото и материалите по делото, и след съпоставка с предвидените в ЗПИИАКОРНФС правни изисквания, съдът не установи която и да е от предвидените предпоставки за отказ.

1. Представеното Удостоверение е пълно и отговаря на Решението, приложено по делото, като имената на лицето, местоизвършването на нарушението, размера на наложената финансова санкция, референтния номер на преписката, по която е издадено Решението и датата на издаване са идентични с отразените в преведеното Удостоверение.

2. Съгласно посоченото от компетентния изпращащ орган на обстоятелство, че в изпълняващата държава не е постановено решение срещу същото лице за същото деяние и че няма такова решение, което е изпълнено в държава, различна от решаващата или изпълняващата държава( б. "з", т. 1, б. "б" от Удостоверението), не е налице условието за отказ по чл. 35, т. 2 от ЗПИИАКОРНФС.

3. Не са налице и основания за отказ от признаване и изпълнение, свързани с особеното качество на българския гражданин, спрямо когото е издадено Удостоверението. Видно от установените пълни данни за самоличността на Б. С. А., същият е пълнолетен - роден на 18.12.1970 г., и съгласно българското законодателство е наказателно и административно отговорен, а с оглед социалния и обществения му статус, не е лице, по отношение на което съществува законодателно предвиден имунитет или привилегия, правещи изпълнението на решението недопустимо. В този смисъл не са налице и основанията за отказ от признаване и изпълнение, предвидени в чл. 35, т. 8 и т. 4 от ЗПИИАКОРНФС.

4. Не са налице и основания за отказ, изведени от материално правните предпоставки за действие на постановеното Решение и наложената със същото финансова санкция за административно нарушение. Видно от констатираното време на извършване на нарушението, влизането в сила на същото и местоизвършване на нарушението – изпълнението на решението НЕ Е с изтекла давност по българското законодателство, която съгласно чл. 285, ал. 1 от АПК е пет години от влизане в сила на акта, НЕ СЕ ОТНАСЯ за деяние, подсъдно на български съд или за деяние, което според българското законодателство да се счита извършено изцяло или отчасти на територията на България, или за деяние, което да е било извършено и з в ъ н територията на издаващата държава и за което българското законодателство да не позволява предприемане на наказателно производство. В този смисъл не са налице основанията за отказ от признаване и изпълнение, предвидени и в чл. 35, т. 3 и т. 5 от ЗПИИАКОРНФС.

5. Посоченият в Решението и в представеното Удостоверение общ размер на наложената финансова санкция е 88,50 евро, от които 60 евро глоба (чл. 3, ал. 1, т. 1, ЗПИИАКОРНФС) и 28,50 евро административни разходи (чл. 3, ал. 1, т. 3, ЗПИИАКОРНФС), което е над предвидената в чл. 35, т. 6 минимална санкция от 70 евро, поради което и не е налице и отрицателната предпоставка по чл. 35, т. 6 от ЗПИИАКОРНФС.

6. Не е налице на следващо място и основанието, изведено от неизпълнение на процесуалните изисквания, свързани с гарантиране правото на защита на наказаното лице, обобщени в условията по чл. 35, т. 9, т. 10 и т. 11 от ЗПИИАКОРНФС. Съгласно б. "з" т. 2 б. "б" от представеното Удостоверение, производството е било писмено и в съответствие със законодателството на издаващата държава – ФРГ, засегнатото лице е било уведомено лично/или чрез упълномощен според националния закон представител, относно правото си да обжалва решението, както и сроковете за обжалване. Съгласно Удостоверението, издаващата държава е потвърдила реализираното право на засегнато лице, което надлежно уведомено, е имало възможност да отнесе въпроса до съд по наказателни дела. В този смисъл гаранциите, предвидени с разпоредбите на чл. 35, т. 10 и т. 11 от ЗПИИАКОРНФС, са били спазени, респективно не са налице основанията за отказ от признаване и изпълнение, посочени в тези разпоредби.

По изложените съображения, съдът намира, че са налице законовите изисквания за признаване и допускане изпълнение на процесното Решение за налагане на финансови санкции, поради което и същото следва да бъде признато и изпратено за изпълнение на компетентния орган, съгласно чл. 6, ал. 2 от ЗПИИАКОРНФС, а именно НАП.

Ето защо и на основание чл. 6, ал. 1 и чл. 31, ал. 1 от ЗПИИАКОРНФС Окръжен съд - Търговище: