Решение № 230 от 7.7.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 1032/2025 г.

Производството е по глава XXI от НПК. Образувано е въззивна жалба на подс.Д. Г. Д., чрез защитника му адв.К. Н. срещу присъда №90 от 01.07.2025г., по нохд №777/2025г. на СГС, 11 н.с., с която съдът е признал подс. Д. Г. Д. за виновен в извършване на престъпление по чл.305 ал.1 вр. чл.304 ал.1 от НК, за това, че: на неустановена дата в периода месец ноември - месец декември 2022г. в гр. •••, бул. „ •••" №*, ет. *, ап. * дал подкуп - дар, сумата от 600 лв. на вещо лице - Р. Д. П., /вписан в списъцитена Софийски градски съд, част „Технически експертизи “ № 940/ , назначен по гражданско дело №12470/21г. на 4-Б състав на СГС с определение №967/04.10.2022 г., за да извърши действие по служба - да изготви конкретно заключение по цитираното гражданско дело, в което да посочи конкретно разпределение по сънаследници, а именно наследник Д. Г. Д. да получи по първата група имоти - 3.190дка, по втората група имоти да получи 1,320дка, поради което на основание чл.305 ал.1 вр. чл.304 ал.1 от НК във връзка с чл.54 ал.1 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от 1 /една/ година, което на основание чл.66 ал.1 от НК е отложил с изпитателен срок от 3/три / години, както и наказанието глоба в размер на 1000 лв. С посочената присъда подс.Д. Г. Д. е осъден да заплати направените по делото разноски в полза на държавата по сметка на СДВР сумата от 352,20 лв. / триста петдесет и два лева и 20 стотинки/, на основание чл. 189 ал.1 НПК, също 5 лв. за издаване изпълнителен лист на основание чл.190 ал.2 от НПК. Постановено е също една част от веществените доказателства да останат по делото – 1бр. прегънат лист с надпис „ за контакт 08•••••••• Д. Д.“, 1бр. пощенски плик и флаш памет, 15 бр. листа с текст „техническа експертиза“ и 7 бр. листа с таблици и скици, а друга част да бъдат отнети в полза на държавата на основание чл.53 ал.1 б.“а“ от НК 3 – броя банкноти с номинал от по 100 /сто/лева със серийни номера: ГМ01516015, ГМ01516033, ГМ01516024 и 6 броя банкноти с номинал от 50 /петдесет / лева със следните серийни номера: БА2926328, ГЛ57714365, ГД9729483, ГР51904716, БС8807575, БС3955325 . Във въззивната жалба адв.Н. излага доводи за нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание. Според защитника при правилно изяснената фактическа обстановка, материалният закон не бил правилно приложен, тъй като подс.Д. бил признат за виновен в извършване на деянието по чл.305 ал.1 вр.чл.304 ал.1 от НК въз основа на погрешни правни изводи от страна на СГС, а именно, че посоченото деяние е осъществено от обективна и субективна страна. Поради това защитникът претендира на основание чл.336 ал.1 т.3 от НПК, да бъде отменена първоинстанционната присъда и САС да постанови нова, с която на основание чл.304 от НПК подс.Д. да бъде признат за невиновен и оправдан по това обвинение. По отношение посочената явна несправедливост на наложеното наказание конкретни доводи не са изложени. След изготвяне на мотивите към присъдата, защитникът на подс.Д. – адв.Н. е депозирал писмено допълнение, в което развива съображенията си за нарушение на закона при постановяване на обжалвания акт. Според защитника мотивите не почивали на реални факти, тъй като според протокола от 23.05.2022г. за назначаване на съдебнотехническата експретиза по гражданското дело №12470/2021г., заключение следвало да бъде дадено относно: „разделянето на имотите, включително новообразуваните, съобразно дяловете на съделителите, които вече били определени, съответно стойността на имотите, за да се определи и стойността на уравненията, които са дължими, както и разноските в производството по делото“. Тази задача според защитата не била правилно преценена и обсъдена в мотивите на първостепенния съд, тъй като тя не касаела разпределението на имотите по сънаследници и техните квоти, които вече били определени от първостепенния граждански съд. В този смисъл несъстоятелна била обвинителната теза, че подс.Д. е правил опити да повлияе нерагламентирано на вещото лице Р. П.. Разпределението на имотите било направено по гр.д. №48289/2011г. на СРС, ГО, 58 състав съгласно заключенението на инж.С. С., което било прието и неоспорено от страните. Съгласно това заключение /л.12/ наследникът Д. Г. Д. притежавал 0.100 идеални части или 12 квоти по имотите от първата група и трябвало да получи 3.190 дка от нея. По втората група имоти той притежавал 0.125 идеални части или 15 квоти и трябвало да получи 1.320 дка. Тези обстоятелства според адв.Н. опровергавали напълно обвинителната теза, според която подс.Д. е потърсил контакт и е оставил папка с документи и парични средства на вещото лице Р. П. с цел същият да изготви конкретно заключение по цитираното гражданско дело, в което да посочи конкретно разпределение по сънаследници, а именно Д. Д. да получи по първата група имоти 3.190 дка, а по втората група имоти да получи 1.320 дка. В противоречие с установените по делото факти били направените от първата инстанция изводи относно проведения телефонен разговор между подс.Д. и св.П., след като с определение от 04.10.2022г. вторият е бил назначен като вещо лице по гр.д №12470/2021г. на 4-ти въззивен състав на СГС. Твърди се, че по делото не било установено във въпросния телефонен разговор подс.Д. да е предлагал пари на св.П. в качеството му на вещо лице, да е отправял претенции за конкретни квоти, а се е опитал да въведе експерта в материята на делото. Други телефонни разговори, както и лични срещи между двамата нямало, което не било взето предвид от съда, както и факта, че св.П. е отворил папката с документи няколко дни преди датата на съдебното заседание пред гражданския съд – 28.09.2023г. във връзка с изготвяне на заключението и в нея имало материали, които не му били необходими, тъй като се съдържали в делото. Самият св.П. не сочел подсъдимия да му е отправял конкретно искане относно заключението, което е следвало да изготви, както и това да е било обвързано с някакъв дар/облага. В тази насока защитата се позовава върху направените възражения и развитите подробни аргументи пред първостепенния съд, на които не бил даден отговор в атакуваните мотиви. Поради това се излагат съображения от въззивния жалбоподател за липса на гаранции относно провеждането на справедлив процес, необоснованост на мотивите и нарушение на закона. Неправилно били кредитирани частично обясненията на подсъдимото лице – само в частта относно хода и развитието на гражданското дело, но не и в частта относно предназначението на съдържащата се в папката парична сума, оставена на вещото лице. Твърденията на подсъдимия, че сумата била необходим административен разход за геодезичното заснемане на три от имотите и издаването на три броя нови скици, което разбрал от св.П. в проведения телефонен разговор, неоснователно не били кредитирани от страна на съда, който неправилно ги възприел като защитна теза. В този смисъл правните изводи на първата инстанция според адв.Н. не кореспондирали с фактите и доказателствата по делото, а изцяло почивали на субективни предположения и догадки, като внесеното обвинение се явявало доказателствено необезпечено. Липсвали каквито и да било доказателства подс.Д. пряко, недвусмислено или по ясен начин чрез оферта, каквато била съдебната практика, обективирана в Решение №94/02.06.2022г. по н.д. №368/2022г. на ВКС 3-то НО да е изразил намерението си да облагодетелства и мотивира вещото лице инж.П., към конкретно действие или бездействие. От субективна страна прекият умисъл за осъществяване на деянието неправилно според защитника бил изведен от СГС от „достатъчния житейски опит на подсъдимия“, поради което се иска въззивната инстанция да постанови нова присъда, с която да оправдае подс.Д. Г. Д. по внесеното срещу него обвинение. В съдебно заседание прокурорът оспорва въззивните жалби и намира присъдата за правилна, обоснована и законосъобразна, която моли да бъде потвърдена. Излага доводи по възраженията на защитника на подсъдимия, които счита за неправилни и необосновани, а наложеното наказание на подс.Д. за справедливо. Приема за правилна извършената от първостепенния съд оценка на гласните доказателства, които били кредитирани съобразно тяхната правдивост и в съвкупност с писмените и останалите доказателства по делото. Фактическата обстановка, установена от първата инстанция оставала непроменена от събраните доказателства в хода на въззивното съдебно следствие, в това число и правната квалификация на деянието. Показанията на св.П. затвърждавали обвинителната теза, че подсъдимият упорито го е търсил, като действията на вещото лице били логични и последователни с уведомяването на съда и направения отвод по гражданското дело, впоследствие сигнала до прокуратурата. В съдебно заседание пред САС подсъдимият Д. Д. се явява лично и със защитника си А. Н.. Защитникът поддържа изцяло въззивната си жалба по изложените подробни доводи в нея и моли присъдата да бъде изцяло отменена, като иска постановяването на оправдателна присъда. Според адв.Н. деянието не е реализирано нито от обективна, нито от субективна страна. Първата инстанция допуснала процесуално нарушение, тъй като не бил даден отговор на направените защитни възражения. Фактическата обстановка била изяснена, но събраните доказателства не водели до извод за реализирано корупционно престъпление. Според защитника осъществена била неправилна комуникация от страна на подсъдимия с вещото лице по въпросното гражданско дело. Действително подс.Д. не следвало да ходи в дома му и да му носи папката, но извършеното дение не покривало състава на твърдяното корупционното престъпление. Активното търсене на вещото лице от страна на подсъдимия било продиктувано единствено от продължителността на развилия се граждански процес от 2011г., като процесните събития се случили 11 години по-късно през 2022г., тъй като делото все още не било приключило пред СГС. Причината за забавянето на гражданското производство била непрекъснатата смяна на вещите лица и невъзможността да се намери подходящо, което да изготви заключение. Относно обвинението по чл. 304, ал. 1 от НК адв.Н. твърди, че в обвинителния акт неправилно била посочена задачата на допълнителната експертиза, назначена от градския съд на 23.05.2022 година. Според обвинителния акт задачата била да се изготви конкретно заключение по цитираното гражданско дело, което да посочи конкретно разпределение на сънаследници, а именно наследник Д. Г. да получи по първата група имоти 3.190 дка, а по втората група – 1.320 дка. Такова „искане“ от страна на подсъдимия към вещото лице не е имало според защитника. Задачата на назначената допълнителна експертиза, която е следвало да изготви вещото лице П. била „да даде проект за разделяне на три от допуснатите до делба имоти, по отношение на които не е изготвено заключение, като даде заключение за новообразуваните имоти, съобразно дяловете на страните по квоти“. Тоест според защитника заключението следвало да се даде съобразно вече разпределените квоти, а именно 3.190 дка по първата група и 1.320 дка по втората група имоти, които подс.Д. е следвало да получи съобразно заключението на вещото лице С., прието още на първата инстанция пред районния съд по гражданското дело през 2011 година. Този въпрос вече бил решен и не бил предмет на искане към св.П., тъй като вещото лице нямало подобна задача. Задачата на първата експертиза на в.л.С. е била да определи дяловете, а задачата на втората експертиза на вещото лице П. е била да извърши допълнително разпределение, съобразно вече определените квоти. Това според адв.Н. означавало, че първата фаза на делбеното производство е била вече решена от вещото лице С. и не била предмет на пререшаване. Логически необосновано било подсъдимият да предава в папка на св.П. неподписана експертиза, който да я подпише срещу сумата от 600 лева. Не се отрича, че предадената на вещото лице експертиза била пренаписана от подсъдимия с малка размяна на абзаците, но била изцяло като текстово съдържание експертизата на инж. С.. Нямало как св.П. да подпише тази експертиза срещу 600 лева и да я предаде като своя, тъй като по този начин той не би отговорил на въпросите, които градският съд му поставил като задачи по допълнителната експертиза, а и по същество квотите на съделителите били идентични и вече разпределени, т.е. според защитника не подлежали на промяна. Формулирано искане спрямо св.П. от страна на подсъдимия не е имало, в каквато насока била и практиката на ВКС – Решение по н.д. № 368/22 г. на III НО, което изисквало деецът недвусмислено, по ясен начин, чрез оферта да изрази намерението си да облагодетелства длъжностното лице, срещу това то да предприеме действия или бездействия по служба. В случая не било манифестирано пряко действие за облагодетелстване на вещото лице, още по-малко срещу това облагодетелстване нямало конкретно искане, какво трябва да предприеме или да не предприеме това вещо лице. Не било обърнато внимание и на факта, че продължителен период от време около една година е съхранявана въпросната папка от страна на св.П. и не било изяснено какво точно е имало в нея. Адв.Н. счита, че направеното от подсъдимия самопризнание не доказвало автоматично и по несъмнен начин твърденията на прокуратурата, поради което се иска да бъде признат за невиновен и оправдан по обвинението. Подсъдимият се придържа изцяло към становището на защитника си. Твърди, че като пенсиониран офицер от българската армия приоритетно е спазвал законите на РБългария. В последната си дума подсъдимият Д. иска да бъде отменена присъдата на СГС и да бъде признат за невинен от въззивната инстанция. Съдът като съобрази становищата на страните, доказателствата по делото и провери изцяло атакувания съдебен акт намери за установено следното: Въззивната жалба на подс.Д. е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения: Неоснователни са възраженията на подсъдимият Д. и неговия защитник за неправилно приложение на материалния закон. Въз основа на доказателства по делото, а именно: частично от обясненията на подс. Д. Д., дадени от същата в хода на съдебното следствие на 01.07.2025 г.( л.42-44СД), както и в хода на въззивното съдебно следствие( л.32-35 внохд 1032/2025), показанията на свидетелите пред съда: Р. Д. П. ( л.26-29 СД, л.40-42 внохд 1032/2025 и прочетените на основание чл.281 ал.3 вр. ал.1 т.1 и т.2 НПК л.18-19 том 4 ДП), П. И. Ш.- П. ( л.29 СД), С. В. С. ( л.42 СД), Писмени доказателства: протокол за очна ставка ( л.40-42 внохд 1032/2025), протокол от съдебно заседание от 28.09.2023г. по в.гр.д. №12470/2021г. на СГС IV-Б състав.( л.12-13 т.1 ДП), копия от документи предадени на св.Р. П. ( л.19-41 т.1 ДП), заверени копия от в.гр.д.№12470/2021г. на СГС IV-Б състав ( л.1-229 т.2 ДП), заверени копия от гр.д.№48289/2011г. на СРС ( л.1-166 т.3 ДП), постановление за образуване на ДП (л.1-3 т.4 ДП), протокол за доброволно предаване на папка, флаш памет, плик с пари и документи ( л.20-43 т.4 ДП), протокол за доброволно предаване ( л.44 т.4 ДП), експертно решение на Телк ( л.45 т.4 ДП), констативен протокол ( л.48 т.4 ДП),справка съдимост ( л.6 т.5 ДП), заключенията на вещите лица по приобщените на основание чл.282 от НПК експертизи:дактилоскопна експертиза по протокол №37-Д/2024г. на вещото лице Н. Г. ( л.52-54 том 4 ДП), приета в съдебното заседание на 9.05.2025г., дактилоскопна експертиза по протокол №341-Д/2024г. на вещото лице Н. Г. ( л.61 том 4 ДП), приета в съдебното заседание на 9.05.2025г., графическа експертиза по протокол №183- Е/2024г. на вещото лице В. Г. ( л.65-66 том 4 ДП), приета в съдебното заседание на 9.05.2025г., Веществени доказателства 1 бр. прегърнат лист с надпис “за контакт 08•••••••• Д. Д., 1 бр пощенски плик и флаш памет, 1 бр. пощенски плик с банкноти – 3 банкноти с номинал от по 100 /сто/лева със следните серийни номера - ГМ01516015, ГМ01516033 ,ГМ01516024 и 6 банкноти с номинал от 50 /петдесет/ лева със следните серийни номера БА2926328, ГЛ57714365, ГД97129483, ГР51904716, БС8807575, БС3955325, 15 листа с текст техническа експертиза, 7 листа с таблици и скици се установява следната фактическа обстановка: На 15.10.2022г. в Софийски градски съд, Гражданско отделение - 4Б въззивен състав е било образувано въззивно гр.дело №12470 /2021г. по описа на СГС по въззивна жалба на процесуалния представител на подсъдимия Д. Д. - адвокат В. В. срещу решение на Софийски районен съд, ГО 58 състав по гр.дело № 48289 /2011 г. от 9.08.2019г., като е била оспорена допусната от СРС делба на поземлени имоти във втората фаза на делбата ( л.16-19 т.2 ДП) . Посоченото решение е било атакувано и от адв.Б. Н. – процесуален представител на А. Г. Д. – брат на подсъдимия, както и от ИКО-МООД чрез процесуалния му представител В. К.( л.46-50, л.94-97 т.2 ДП). Първоинстанционното производство пред СРС е било образувано по искови молби на четири лица, срещу други шест лица ответници по делото, измежду които и подсъдимият Д., за делба на седем поземлени имота в землището на село Герман в местностите „Чардаклийска кория“, “Грамадето“, “Дзуката“, “ Могилата“ “Керемидница“, “Бостаница“ ( л.1-3 т.3 ДП). В последствие с отговора на исковата молба, изготвена от подс.Д. Д. е поискано да бъде извършена делба, както на посочените седем, така и на още тринадесет поземлени имота в местността “Терасите“ в землището на с.Герман ( л.33-38 т.3 ДП). С Решение от 8.03.2016г. по посоченото дело на СРС делбата е допусната да бъде извършена между сънаследниците на двадесет поземлени имота разделени в две групи имоти при следните квоти: М. Р. И.-С. – 1/8 идеални части /15/120/, Д. Г. Н. –1/24 идеални части /5/120/, Ж. Д. Н. – 1/24 идеални части /5/120/, Р. Д. Н.–1/24 идеални части /5/120/, Е. Ф. И. – 1/8 идеални части /15/120/, Ф. Ф. А.– 1/8 идеални части /15/120/, Т. М. А. –1/4 идеални части /30/120/, Д. Г. Д. – 1/10 идеални части /12/120/, А. Г. Д. – 1/10 идеални части / 12/120/ и “Ико-М“ЕООД– 1/20 идеални части /6/120/. Решението е влязло в сила на 8.04.2016г. ( л.132-136 т.3 ДП) . Впоследствие с Решение от 9.08.2019г. на всеки един от съделителите са били поставени в дял съобразно квотите конкретни имоти от първата и втората група имоти като е било посочено и стойността на паричните уравнения, които всеки един от съделителите следва да плати. Първата инстанция по гражданското дело се е позовала отчасти на заключението на вещото лице инж.С. С. ( л.137-154 т.3 ДП) и одобрените проекти за разделяне на поделяемите по-големи ниви, като е постановила в чий дял на всеки един от сънаследниците конкретно какъв имот индивидуализиран с номер, площ, категория, съседи и стойност да получи. Въз основа на решението подс.Д. е получил в дял два имота от втората група от номер осем до номер двадесет, които са били в строителните граници на населеното място, а именно поземлен имот с площ от 730 кв.м. в с.Герман-СО, местността “Терасите“ в кадастрален район 6112 на стойност 21075 лв., както и поземлен имот с площ от 693 кв.м. в с.Герман-СО, местността “Терасите“ в кадастрален район 6112 на стойност 20007 лв. ( л.155-166 т.3 ДП). Подсъдимият е следвало да плати на „Ико-М“ЕООД сумата 20 лв., на А. Г. Д. –2958 лв., съответно държавна такса за първата група имоти 58.58 лв., а за втората група имоти съответно 1524.62 лв. При разглеждането на въззивното производство по в. гр.дело №12470 /2021г. в съдебното заседание от 23.05.2022г. подс.Д. Д. се е явил лично и е бил представляван от адв.Б. Н. с пълномощно по делото (л.161-165 т.2 ДП). С определение на съда от същата дата е била допусната съдебно-техническа експертиза с поставена задача вещото лице да даде заключение относно средната пазарна стойност на процесните по допусната делба имоти, като да съобрази представените с молба от 16.03.2017г. проекти за разделяне на имоти и да даде предложение за тяхното разделяне съобразно дяловете на страните, като разглеждането на делото е отложено за 27.10.2022г. На 31.05.2022г. и на 06.06.2022г. адвокат Б. И. Н., като представител на съделителите е внесъл по сметката за вещи лица на СГС сумите от 400лв. и 200 лв. или общо изискуемата сума от 600лв., като депозит за вещо лице по назначената експертиза ( л.173-174, л.177-178 т.2 ДП). За вещо лице по делото е била определена Д. М., която с определение на СГС от 04.10.2022г. е била заменена от свид. Р. Д. П.. ( л.168, л.171-172, т.2 ДП). Същият е вписан като вещо лице в списъка на СГС със специалност „ инженер геодезист “ и оценител на недвижими имоти, за който адресни данни и телефон били достъпни в интернет пространството. Веднага след определянето му за вещо лице подс.Д. Д. позвънил от личният си мобилен телефон - №08•••••••• на св. Р. П. на ползвания от него мобилен телефон №08••••••••. Представил се с името си и като страна по гражданското дело №12470/2021г. и поискал среща със св.П., за да му обясни каква точно е експертизата, за която е назначен като вещо лице и си предложил помощта при нейното изготвяне. Св. П. отказал срещата, но от този разговор разбрал, че е назначен като вещо лице по въпросното дело. Впоследствие св.П. се явил в съда, запознал се с поставената задача и подал на 26.10.2022г. молба за отлагане изготвяне на заключението, тъй като срокът за изпълнениет о не бил достатъчен ( л.184 т.2 ДП). Междувременно с разпореждане от 3.11.2022г. поради заболяване на съдиятадокладчик разглеждането на делото е отложено за 9.03.2023г. ( л.185 т.2 ДП). Около края на м.октомври 2022г. бил проведен и втори телефонен разговор между св.П. и подс.Д. отново по инициатива на последния, за да коментират делото. Св.П. изтъкнал, че все още не се е запознал с всички материали и ако по-нататък възникне нужда, тогава ще коментират. Подсъдимият Д. Д. продължавал да търси св.П. по телефона почти всеки ден, което принудило последния да блокира номера му. След като установил, че св.П. не отговаря на неговите телефонни обаждания, подсъдимият Д. решил лично да потърси св.П., за което предварително подготвил експертиза идентична с тази на вещото лице С. по гр.д.№48289/2011г. на СРС, като на първа и последна страница оставил празно място за поставяне името на вещото лице за представянето й по в.гр.д№12470/2021г. на СГС. Така подготвената експертиза подс.Д. разпечатал и записал на флаш-памет и заедно с други документи поставил в папка, заедно с плик с пари на стойност 600 лева. Посредством паричната сума подс.Д. искал да мотивира вещото лице св.П. да представи в съда именно това заключение. На неустановена по делото дата в периода от време месец ноември - месец декември 2022г. подсъдимия Д. посетил дома на св.П. на адрес •••. Св. П. отсъствал и подс. Д. предал на съпругата му – св. П. 1бр.папка с прозрачно лице и жълто оцветен гръб, в която се съдържали 1бр. прегънат лист с надпис „за контакт 08•••••••• Д. Д.“, 1бр.пощенски плик и флаш памет 1бр. пощенски плик с банкноти - 3 банкноти с номинал от по 100 /сто/лева със следните серийни номера - ГМ01516015, ГМ01516033 ,ГМ01516024 и 6 банкноти с номинал от 50 /петдесет/ лева със следните серийни номера БА2926328 ,ГЛ57714365, ГД97129483, ГР51904716, БС8807575, БС3955325, 15 листа с текст техническа експертиза, 7 листа с таблици и скици. Подс. Д. поискал тази папка да бъде предадена на св. П.. Св.П.а взела папката и без да разглежда съдържанието и я оставила на масата в хола. След като се върнал в къщи св.Р. П. взел папката и без да я разглежда я поставил в шкафа при другите си документи свързани с работата му като експерт. При разглеждането на делото на 9.03.2023г. вещото лице П. не се е явил, като е докладвана неговата молба от 26.10.2022 относно невъзможността да изготви заключението, поради краткия срок за изпълнение на задачата. Съдът определил следв а щ а дата за провеждане на съдебно заседание по в . гр. дело №12470/2021г. по описа на СГС, а именно – 28.09.2023г. ( л.217 т.2 ДП). 3апочвайки работа по задачите на експертизата, чието заключение следвало да представи на съда на тази дата, св.П. отворил папката и видял първо листа с посочените име и телефонен номер на подс. Д.. Установил също, че има предварително подготвен текст на съдебно-техническа експертиза с поставени точки (празно място) за името на експерта, с предвидено заключение за конкретно разпределение по групи на поземлени имоти по сънаследници, като наследник Д. Г. Д. следвало да получи по първата група имоти - 3.190 декара, а по втората група имоти 1.320 декара. След като отворил флашката на компютъра св.П. видял, че в нея има всички документи в електронен вариант. Под тези документи установил и хартиен плик, в който имало банкноти с номинал от 100 лева и такива с номинал от 50 лева. Не преброил парите и затворил папката, тъй като разбрал, че му се оказва натиск срещу парична сума да изготви конкретно заключение, на което само да постави името и подписа си. След това св.П. решил да не изготвя заключение по възложената му експертиза и върнал материалите по делото в съда, защото сметнал, че му се оказва давление, посредством парите да изготви определено заключение, което да е в полза на подс. Д., който бил страна по гражданското дело . На 28.09.2023г. св. Р. П. в качеството му на вещо лице се явил пред СГС по в. гр. дело №12470/2021г. IV-Б състав и заявил, че е подложен на натиск от Д. Д. и разказал за всички обстоятелства свързани с обажданията и представената му папка с парична сума в плик, като изнесените обстоятелства били протоколирани. (л.225-226 т.2 ДП). С определение на СГС от същата дата св.Р. П. бил заменен с друго вещо лице по делото, което да изготви заключение по поставените задачи. С писмо от 03.10.2023г. съдията по делото изпратил препис от протокола на съдебното заседание в СГП за преценка дали следва да бъде образувано наказателно производство( л.229 т.3 ДП). Връщайки се в дома си на 28.09.2023г. св.П. преброил паричната сума поставена в плика, намиращ се в предадената на съпругата му от подс. Д. папка и установил, че тази сума възлиза на 600 лева. Папката със цялото й съдържание – документи, ведно с пощенски плик с банкнотите и флаш памет на 12.01.2024г. били предоставени от св.П. на органите на СДВР с протокол за доброволно предаване, когато същият е бил потърсен от органите на реда за изясняване на обстоятелствата по делото в хода на образуваното досъдебно производство( л.20 т.4 ДП). При правилно установената фактическа обстановка, която с известни корекции е допълнена от въззивния съд, първостепенният съд е процедирал правилно по отношение на подс.Д. и внесеното срещу него обвинение по чл.305 ал.1 вр. чл.304 ал.1 от НК. Всички доказателствени източници спрямо подсъдимото лице са били подробно анализирани и съотнесени към това обвинение, като са направени коректни и обосновани правни изводи. Единствено въззивната инстанция не се съглА.ва със становището на контролирания съд, изразено в мотивите, че вещото лице ( в случая св.П.) е „длъжностно лице“ по смисъла на чл.93 т.1 от НК, както и с направената оценка на експертните заключения, за което допълнително ще бъде взето отношение в настоящите мотиви. Внесеното от прокуратурата обвинение е по специалния състав на чл.305 ал.1 от НК вр.чл.304 от НК, за даден подкуп на вещо лице именно защото вещото лице не е „длъжностно лице“ и не покрива общото понятие за такова. В останалата част и като краен резултат правилно и законосъобразно първостепенния съд е приложил материалния закон, признавайки подс.Д. за виновен в извършване на деянието по чл.305 ал.1 вр. чл.304 ал.1 от НК, приемайки, че то е било осъществено в периода от месец ноември до месец декември на неустановена точно дата в посочения период на 2022г. Този извод правилно е обоснован въз основа на свидетелските показания на вещото лице Р. П., неговата съпруга и отчасти обясненията на подсъдимото лице, които са логични, последователни и непротиворечиви относно факта на предаването на въпросната папка с документи, флаш памет, готова експертиза и поставената в плик парична сума. В тази връзка правилно съдът се е позовал върху протокола за доброволно предаване от св.П. ( л.20 т.4 ДП), с който са приобщени веществените доказателства по делото и изготвени експертните заключения по отношение на тях. От съществено значение в случая не са заключенията на двете дактилоскопни експертизи, както некоректно СГС е коментирал за установяващи авторството на деянието, а заключението на технико-графическата експертиза №183 Е/2024г. на в.л.В. Г., изследвала ръкописния текст върху листа формат А4, поставен във въпросната папка с изписания текст – “ за контакт 08•••••••• Д. Д.“, според което заключение този текст е изпълнен от подс.Д. Г. Д.. Това експертно заключение е в корелация с изнесеното в показанията на свидетелите Р. П., П. П. и обясненията на подс.Д., относно предаването на папката с документи и парична сума в плик, което е било осъществено именно от последния, който собственоръчно е изписал името си и телефона за връзка. Тези действия на подс.Д. са били осъществени именно в периода, след като св.П. е блокирал телефона му ( т.е. м.ноември-декември 2022г.) и водят до извод за целенасочено търсен контакт с вещото лице, което срещу парична облага да изготви конкретно заключение по гражданското дело в полза на подсъдимия, страна по това дело. Доколкото двете дактилоскопни експертизи на в.л.Г. по протокол №37-Д/2024г. и №341-Д/2024г. не свързват изследваните четири броя дактилоскопни следи с подс.Д., неправилно СГС се е позовал на тях, мотивирайки доказателствената съвкупност по обвинението, но дори и без тези експертизи то остава несъмнено и безспорно доказано от останалите горепосочени доказателства по делото. Установената от първата инстанция фактическа обстановка остава непроменена от събраните доказателства в хода на въззивното съдебно следствие. При извършения допълнителен разпит на св.П. и новите обяснения на подс.Д. пред САС и двамата потвърждават първоначално изнесеното, че са разговаряли по телефона във връзка с гражданско дело №12470/21г. на СГС, впоследствие комуникацията е била преустановена по инициатива на св.П., който е блокирал телефона на подсъдимия, в резултат на което подс.Д. е посетил лично дома на св.П. в гр.•••, бул.“•••“№* ет.* ап.* и поради отсъствието му в този момент е предал на съпругата му папка с документи, флаш памет, готова експертиза и поставената в плик парична сума в размер на 600 лв. Подсъдимият е изтъкнал пред св. П., че става въпрос за документи, които предава във връзка с гражданско дело, по което св.П. е назначен за вещо лице. Правилно първостепенния съд е кредитирал обясненията на подсъдимия по отношение на тези факти, тъй като намират опора в показанията на св.Р. П., св.П. П., протокол за доброволно предаване, заключение на технико-графическа експертиза, веществени доказателства, измежду които банкноти на обща стойност 600 лева, в това число 3 банкноти с номинал от по 100 /сто/ лева със серийни номера - ГМ01516015, ГМ01516033, ГМ01516024 и 6 банкноти с номинал от 50 /петдесет/ лева със следните серийни номера БА2926328, ГЛ57714365, ГД97129483, ГР51904716, БС8807575, БС3955325. Не съществува спор относно размера на предадената парична сума, а именно 600 лв., която и подс.Д. потвърждава изрично в обясненията си, като предадена на св.П. в плик заедно с папката с документи. Макар и същата първоначално при установяването й в плика да не е броена от св.П., същият е констатирал банкноти по 100 и 50 лв., което е потвърдено впоследствие в протокола за доброволно предаване при извършения опис. Освен това преди да бъде потърсен от органите на МВР, св.П. е преброил банкнотите, които са възлизали на 600 лв. Втори път тази сума е била установена при предаването на плика с банкнотите от св.П. ведно с цялата папка на разследващия полицай, когато и всяка една от банкнотите е била описана по отделни купюри със серийни номера. Следва да бъдат кредитирани обясненията на подс.Д. и относно факта, че същият е подготвил заключението на съдебно-техническата експертиза идентично с това на вещото лице С. от гражданското дело 48289/2011г. на СРС и го е качил на флашка с оставени на първа и последна страница точки за името и подпис на вещото лице, която е предал в папката на св.П.. Тези твърдения на подсъдимия са заявени от него, както в хода на съдебното следствие пред СГС, така и в хода на въззивното съдебно следствие при дадените от него обяснения и предявяване на материалите от л.19 до л.40 в т.1 от досъдебното производство. Тези обстоятелства се потвърждават от показанията на св.П. и протокола за доброволно предаване ( л.20 т.4 от ДП ), от които е видно, че свидетелят е възприел подготвеното заключение, включително и на флашка, като опит да му бъде въздействано при изготвяне на заключението, тъй като изрично е посочено делото, по което е назначен за вещо лице, цитирани са задачите на експертизата от определението на съда, оставено е празно място да постави името си и му се плаща за това. От самия документ на лист 20-34 т.1 от ДП е видно също, че в горния десен ъгъл на първата страница подготвената от подсъдимия съдебнотехническа експертиза е била адресирана „До СГС въззивен IV-Б състав гр.дело №12470 по описа за 2021г., като е цитирано и определението на съда от 23.05.2022г., с което същата е била допусната с посочената задача. Изявлението на подс.Д., че по този начин е искал да „улесни“, „да подпомогне“ вещото лице следва да се възприеме като негова защитна позиция, тъй като тези действия красноречиво говорят за преследваната от него цел, а именно да мотивира св.П. да представи именно това заключение по гражданското дело, по което е назначен за вещо лице с поставената от съда задача срещу дадената сума от 600 лв. Правилно първата инстанция не е кредитирала обясненията на подс.Д. в частта относно предназначението на сумата от 600 лв, предадена в пощенски плик, за която подсъдимият твърди, че била поискана от св.П. за допълнителни скици на три от имотите предмет на делба. Това твърдение е оборено, както от показанията на св.П., които вярно са преценени като подробни, логични, последователни и непротиворечиви, така и от писмените доказателства по наказателното производство и естеството и задачите на експертизата по воденото гражданско дело гр.дело №12470 по описа за 2021г. на СГС, според които задачи нови скици на този етап не са били необходими и разговори в тази насока с подсъдимия изобщо не са водени. В допълнителния разпит пред въззивния съд и при проведената очна ставка с подсъдимия, св.П. категорично потвърждава тези свои показания, в това число, че е имал само два телефонни разговора с подс.Д., преди да блокира телефонния му номер, поради това, че последният го е търсил ежедневно, за да говорят за делото, което е преценил като вмешателство в работата му. От първия телефонен разговор иницииран от подс.Д., св.П. е разбрал, че е назначен за вещо лице по гражданското дело и е заявил, че не знае за какво става въпрос, тъй като не е получил призовка и не се е запознал с делото, а след запознаването, ако има някакви въпроси, тогава ще го потърси. Във втория телефонен разговор, отново иницииран от подс.Д., св.П. му е обяснил, че все още не се е запознал с цялото дело и няма смисъл да го търси, ако има нужда свидетелят ще му се обади. Тъй като обаче подсъдимият настоятелно е продължил да звъни почти ежедневно на св.П., последният е блокирал телефонния му номер, за да не го притеснява при изготвянето на заключението по това дело. Въззивният съд подобно на първостепенния също кредитира с доверие изнесеното от св.П., тъй като твърденията му са обосновани, логични и последователни, съответстват на останалите писмени и гласни доказателства по делото и по конкретно определение №9673 от 04.10.2022г. по гражданското дело №12470/2021г. ( л.172 т.2 ДП), с което св.Р. П. е бил назначен за вещо лице, веднага след което са започнали телефонните обаждания на подсъдимия, призовка от 6.10.2022г. ( л.183 т.2 ДП), видно от която св.Р. П. е бил уведомен по телефона от съдебен служител за това, че е определен за вещо лице по гражданското дело, молба вх.№70224/26.10.2022г. до СГС, в която св.Р. П. е поискал от съда време, за да изпълни поставената задача ( л.184 т.2 ДП), тъй като не е бил запознат с всички материали по делото, а само с поставената задача, призовки за последващо призоваване на св.П. като вещо лице по гражданското дело ( л.186, 197, 211-212 т.2 ДП) изпратени от съда на 3.11.2022г., с отбелязване от съдебен служител, че на 8.11.2022г. е бил уведомен за последващото отлагане на гражданското дело за датата 9.03.2023г. в 11.00 часа, обясненията на подс.Д. в които сочи, че е търсил св.П., за да го запознае с делото за делба и да го „подпомогне“, неколкократните му позвънявания, на които свидетелят не е вдигал телефона и впоследствие е блокирал номера му. Посочените писмени и гласни доказателства потвърждават тезата, че телефонните разговори между подсъдимия и св.П. са водени в периода от 4.10.2022г., когато вторият е бил назначен с определението на съда за вещо лице до към края на месец октомври 2022г., след като е депозирал молбата от 26.10.2026г., в която е поискал от съда срок, за изпълнение на поставената задача. След този период заради постоянните обаждания на подс.Д., св.П. е блокирал телефона му, което е мотивирало подсъдимия в периода м.ноември/м.декември 2022г. да посети домашния адрес на вещото лице и да му предаде предварително подготвената експертиза, включително на флашка и пари, с цел да го мотивира да изпълни исканите от него действия – да предаде именно това експертно заключение по гр.д. №12470/2021г. На СГС. Показанията на св.П. съпоставени с горепосочените писмени доказателства и обясненията на подс.Д. в кредитираните от съда части установяват цялостното му добросъвестно поведение като вещо лице, назначено по конкретно гражданско дело – да се изолира от вмешателство и въздействие, от която и да било от страните по делото, да блокира телефонния номер на подсъдимия, който почти ежедневно му се е обаждал, впоследствие да си направи отвод по гражданското дело, заради донесената в дома му папка с документи, готова експертиза и пари, да ги съхранява и предаде на разследващите във връзка с образуваното наказателно дело. От друга страна съдът не дава вяра на заявеното от подс.Д. в обясненията му за проведен един единствен телефонен разговор със св.П., в който същият му е говорил за пари, необходими за скици на имоти, тъй като тези изявления не почиват върху обективни доказателства по делото, в тази част обясненията са противоречиви, нелогични и могат да се приемат като една защитна позиция на подсъдимото лице. На първо място самият св.П. твърди, че едва след двата проведени телефонни разговора с подс.Д. и последвалите ежедневни позвънявания от негова страна е блокирал телефонния му номер, което и настоящият съдебен състав намира за логично и обосновано въз основа на коментираните по-горе писмени доказателства по делото, тъй като в първия телефонен разговор е бил уведомен именно от подсъдимия, че е назначен за вещо лице по гражданското дело и още не е било извършено необходимото официално призоваване. При положение, че св.П. не е бил запознат с материалите по делото и поставената му задача, няма как да твърди, че са необходими скици за конкретни имоти и че същите възлизат на 600 лв., а и е нелогично след този първи телефонен разговор да блокира подсъдимия. Това на практика се е случило след двата телефонни разговора между двамата и последвалите многократни ежедневни позвънявания от подсъдимия, които очевидно са пречили на вещото лице обективно да подготви заключението си, още повече, че всички необходими материали за експертизата са се намирали в кориците на гражданското дело. Ако св.П. е бил некоректен или е искал парични суми от подсъдимия под каквато и да било форма, той е нямал да преустанови връзката и контактите си с него, като страна по делото. Обясненията на подс.Д. във връзка с обстоятелствата в проведения телефонен разговор със св.П. са изключително противоречиви, което се затвърждава в проведената в хода на въззивното съдебно следствие очна ставка между двамата. ( л.42-44 внохд 1032/25г.). От една страна, подсъдимият твърди, че в този единствен телефонен разговор са говорили изключително и само за пари, като св.П., тъй като не харесал скиците за разделянето на имотите заявил, че следвало да се извадят нови, от друга страна коментирали депозит на вещото лице, който не бил внесен и възлизал на 600 лв, за което обаче по делото са налице писмени доказателства, че е платен няколко месеца преди това. На друго място в обясненията си пред съда в съдебното заседание на 18.12.2025г. подс.Д. твърди, че „по същество не са говорили за пари“ със св.П. и „от негова страна не е повдиган въпросът за пари“, а самият подсъдим е преценил, че трябва да даде сумата 600 лв. – „Аз прецених, че трябва да дам 600 лв.“ Тази преценка подсъдимият обяснява, че направил, тъй като при предишно изваждане на скици във ВИАС Катедра „Земеустройство“ бил дал 600 лв., за което платил на ръка, без да получи надлежни документи, като тези скици не били представени по гражданското дело. При това положение защитната версията на подсъдимия не може да бъде проверена и остава недоказана от събраните доказателства по делото. С оглед противоречивостта на обясненията на подс.Д. по повод мотивите и предназначението на дадената от него сума в рамер на 600 лв. на св.П., съдът не ги кредитира в тази част, тъй като са доказателствено необосновани. Предадените от св.П. с протокол за доброволно предаване папка с документи, подготвено заключение за представянето му по гражданското дело в това число на флаш памет и плик с пари, обосновават извода за непосредствените цели на подс.Д. да облагодетелства вещото лице с неследваща му се парична облага, като по този начин го мотивира за представи по делото именно експертно становище в конкретен смисъл. Некоколкократните опити за осъществяване на контакт с вещото лице, още от назначаването му по делото с мотива, че подс.Д. е най-запознат с неговия предмет и може да го „подпомогне“ също е косвена индиция за целеното от него неправомерно поведение, реализирано впоследствие с предаването на предмета на престъплението заедно с подготвеното експертно заключение . Правилен и обоснован е извода в мотивите на атакувания съдебен акт, че с действията си подсъдимият Д. е осъществил престъпно деяние по смисъла на чл.305 ал.1 вр. чл.304 ал.1 от НК – активен подкуп, чието изпълнително деяние е реализирано с предаването на плика с паричната сума в размер на 600 лв. в папка дадена на вещото лице св.П. чрез съпругата му. С преустановяването на фактическата власт от страна на подсъдимия върху предмета на подкупа и създаване на необходимите условия той да достигне до вещото лице св.П., изпълнителното деяние „даване на дара“ е изпълнено. Подсъдимият е предприел целенасочено посещение в дома на св.П. в гр.София, предал е папката с парите на съпругата му, заявявайки, че става въпрос за документи, необходими за експертизата на вещото лице. св. П. е приела папката, без да разглежда съдържанието й, тъй като и друг път е имало случаи да се носят документи на съпруга й в качеството му на вещо лице по дела.От своя страна св.П. още на същия ден вечерта е взел въпросната папка с документи с оставено име на подсъдимия Д. и телефон за връзка, като я поставил в шкафа с останалите документи за експертизи, по които започвал работа с наближаване на датите на съдебните заседания, за които е следвало заключенията да бъдат представени. Неправило в мотивите първостепенния съд е развил съображения, че вещото лице, каквото качество има св.П. е „длъжностно лице“, позовавайки се на параграф 1 т.1 от Допълнителните разпоредби на НК, като може би е имал предвид чл.93 т.1 от НК. Така или иначе това становище на СГС е изцяло погрешно и в противоречие с постановената присъда, чийто диспозитив е правилен и законосъобразен, като подс. Д. Д. е бил признат за виновен по внесеното срещу него обвинение по специалния състав на чл.305 ал.1 от НК вр.чл.304 ал.1 от НК, за даден подкуп на вещо лице именно защото вещото лице не е „длъжностно лице“ и не покрива общото понятие за такова. В този смисъл е установената съдебна практика, обективирана в ТР №1/12.03.2021г., Постановление на Пленума на ВС №3/29.12.1958г., Р-160/10.07.201г. по н.д. №253/2012г.II НК на ВКС и др. Единствено с оглед наказуемостта може да се приеме, че вещото лице е приравнено на длъжностно лице с препращането на чл.305 ал.1 към приложимата санкция на чл.304 ал.1 от НК. Неоснователно защитата се позовава на Решение №94/02.06.2022г. по н.д. №368/2022г. на ВКС 3-то НО с твърденията, че не бил изяснен начина, по който съдът е мотивирал изразеното намерение на подсъдимия да облагодетелства вещото лице, при положение, че св.П. не е заявил такова конкретно искане и е изтекъл период от време, през което е съхранявал папката, предоставена му от подс.Д. с паричната сума. Цитираното от защитата решение разглежда различен казус по чл.304а от НК с друга форма на изпълнително деяние, при което деецът е „предложил“ неследваща се облага – парична сума. По настоящото дело подс.Д. е признат за виновен за това, че е реализирал формата на изпълнителното деяние "дал“ подкуп – дар, сумата от 600 лв, което е довършено престъпление с предоставяне на паричната сума на вещото лице ( св.П. ), т.е. с прекъсването на фактическата власт по отношение предмета на престъплението от страна на подсъдимия и установяването му във фактическата власт на вещото лице. Правилно в тази част във връзка със съставомерността на деянието първостепенния съд е изложил мотиви, че става въпрос за активен подкуп, за който е ирелевантно съгласието на вещото лице, респективно неговото последващо поведение дали е прил или неприел облагата. В конкретния случай квалификацията по чл. 305 ал.1 вр. чл.304 ал.1 от НК не се предопределя нито от волята, нито от поведението на получаващия обагата. Подс.Д. е завършил изпълнителното деяние с поставяне на сумата 600 лева в плик и заедно с папката документи, готова експертиза и флаш-памет ги е предал на св.П., чрез съпругата му с изричното изявление, че става въпрос за гражданското дело, по което е бил назначен за вещо лице. По този начин, въпреки, че предметът на престъплението не е даден директно, подсъдимият е създал необходимите условия и е направил всичко необходимо паричната сума да достигне до св.П., посещавайки адреса, на който вещото лице живее и убеждавайки се, че ще стигне до неговото фактическо владение – поставен в папка във връзка с работата му по конкретното дело. Именно чрез изразените конклудентни действия на даването на подкупа, чрез отнА.нето на паричната сума в дома на св.П. и предаването й на лице от неговото семейство изпълнителното деяние по вмененото обвинение на подс.Д. се счита за довършено. В случая конклудентните действия са недвусмислени, еднозначни, няма никакво съмнение и става ясно от събраните доказателства, че са насочени към мотивиране на вещото лице да изготви конкретно заключение по гр.д. 12470/2021г.на СГС. Това конкретно заключение е подготвено от подсъдимото лице, в това число и на флаш памет, за да бъде в последствие разпечатано това готово заключение, цитиран е номера на самото гражданско дело, по което е назначено вещото лице, посочено е определението на поставената задача и текста на самата задача. По този начин приобщените по делото веществени доказателства несъмнено доказват, че подс.Д. като въззивен жалбоподател и заинтересована страна по гражданското дело по гр.д. 12470/2021г.на СГС е целял именно да подмени вътрешното убеждение и обективността на назначения експерт да извърши една своя самостоятелна преценка въз основа на специалните си знания срещу заплащане. Без значение в случая е дали вещото лице се съгласи да подпише и внесе по делото или няма да подпише това заключение, дали веднага ще откаже да вземе документите или ще ги занесе в полицията в един по-късен етап, даващият вече ( подс.Д.), е извършил довършеното престъпление по чл. 305 ал.1 вр. чл.304 ал.1 от НК, за което правилно първата инстанция е преценила, че не съставлява опит, тъй като деянието е довършено в момента, в който документите и парите са предоставени във фактическата власт на св.П.. Деянието е реализирано от подсъдимия с пряк умисъл, тъй като същият упорито и целенасочено е търсил контакти ( телефонни разговори и срещи ) с вещото лице с цел да го убеди да изготви конкретно заключение срещу неправомерно предоставена имотна облага – парична сума. Въпреки че св.П. се е опитал да парира вмешателството в работата му, подсъдимият е продълил да го търси по телефона и лично, отишъл е до дома му, без покана и излъгал е съпругата му, че предоставя само необходими документи във връзка с работата му по гражданското дело, за да достигне предмета на престъпленито във фактическото владение на вещото лице. Подс. Д. е бил напълно наясно че св.П. е бил назначен като вещо лице по гр.д. 12470/2021г.на СГС, тъй като веднага след определението на съда от 4.10.2022г., с което вещото лице Д. М. е била заменена с вещото лице Р. П. е потърсил последния по мобилния телефон и го е уведомил за това, както и за обстоятелствата по делото, за които е заявил, че е най-запознат, в това число и за предходната експертиза на в.л.С., чието заключение напълно го е устройвало като разпределение на имотите във втората фаза на делбата. В тази насока е била и неговата въззивна жалба по гражданското дело за делба, като напълно наясно е бил, че предадената сума от 600 лв. в пощенски плик има неправомерен характер и преставлява подкуп на вещото лице, още повече, че тази сума е предадена едновременно с подготвената за представяне в съда експертиза. Доказана е и специалната цел от субективната страна на деянието, за което подс.Д. е признат за виновен от първостепенния съд, тъй като даването на парите и готовата експертиза на св.П. е извършено от подсъдимия с цел вещото лице само да положи името си, да я подпише и внесе в съда, като негово заключение. По този начин подсъдимият е целял да мотивира чрез парична облага експерта да наруши процесуалните си задължения за независимост и лично извършване на експертизата, като самият факт за лично и предварително подготвяне на текста на готовата експертиза с оставяне на празно място за името на експерта категорично потвърждава това. Безспорно е установено, че неследващия дар, определен от подс.Д. и предаден на св.П. в хартиен плик е парична сума в размер 600 лева, заедно с подготвената за представяне в съда експертиза. Неоснователни са възраженията на адв.Н., че деянието вменено на подс.Д. е несъставомерно и недоказано. Въз основа на обстойния и верен анализ на доказателствените източници – гласни, писмени, веществени доказателства и заключения на експертизи, СГС правилно е преценил, че в инкриминирания период подс.Д. като страна по в.гр.д №12470/21 на 4-Б състав в гр.София неправомерно е дал подкуп – дар, изразяващ се в парична сума в размер на 600 лв. на св.Р. Д. П., който е бил назначен като вещо лице по посоченото гражданското дело, за да изготви конкретно заключение, в което да посочи точно определено разпределение по сънаследници, а именно като наследник подс.Д. Д. да получи по първата група имоти – 3.190 дка, а по втората група имоти – 1.320 дка. Въззивната инстанция не възприема защитните доводи, че след като квотите на сънаследниците били вече определени, нямало как подс.Д. да окаже влияние на вещото лице П., тъй като експертизата на в.л.С. в първата инстанция по гражданското дело № 48289 /2011 г. на Софийски районен съд, 58 състав не била оспорена от страните и инкорпорирана в съдебното решение от 9.08.2019г. Видно от мотивите и диспозитива на това решение (л.155-166 т.3 ДП) в действителност подс.Д. не получавал за квотите си това, което вещото лице С. предлагала. Според нейното заключение (л.137-154 т.3 ДП) подс.Д. Д. следвало да получи по първата група имоти – 3.190 дка, а по втората група имоти – 1.320 дка и по конкретно за първата група имоти – нива в местността „Дзуката“ (Барата) в землището на с.Герман с площ 3.097 дка, а за втората група имоти – четири имота в строителните граници с.Герман, местността „Терасите“ кадастрален район 6106 с площ 0.549 дка, 0.424 дка, 0.474 дка, 0.384 дка, т.е. общо 1.831 дка или с 0.511 дка повече от 1.320 дка, като за разликите е предложена парична равностойност получаване и заплащане на суми от и на други сънаследници. Съгласно постановеното съдебното решение (л.155-166 т.3 ДП) подсъдимият получавал съвсем други имоти като реални дялове и следвало да дължи уравнение в пари, с оглед превишаване на дела си – от втората група имоти получавал два имота в местността „Терасите“, с.Герман кадастрален район 6112 единият с площ от 730 кв.м на стойност 21 075 лв. и другият с площ 693 кв.м на стойност 20 007 лв., като следвало да заплати 2958 лв. на брат си А. Г. Д.. Претендираните от подс.Д. имоти видно от решението са били предоставени в дялове на други сънаследници – Д. Н., Р. Н., Ж. Н., М. И.-С., А. Д. (л.163-164 т.3 ДП). Именно това го е мотивирало да оспорва заключението и да търси начини заключението на в.л.С. да бъде възприето от въззивния граждански съд, под формата на заключение на друго вещо лице, назначено по в.гр.д.12470/2021г. на СГС, в случая заключението, което е следвало да изготви в.л. Р. П.. Действително квотите са били определени още в първата фаза на делбата и в тази част решението на гражданския съд е влязло в сила и не се оспорва. Предмет на обжалване по въззивното гражданско дело обаче е именно конкретното разпределение по имоти съобразно вече определените квоти във втората фаза на делбата – Решението от 9.08.2019г. на СРС, което не е съобразило напълно предложения вариант на вещото лице С. за разпределение на имотите и конкретно в случая за подс.Д.. Срещу определените квоти съдилищата могат да направят различна преценка съобразно доказателствата по делото относно имотите, кои точно да бъдат възложени в дял на всеки един от наследниците – съделители и какво да бъде уравнението в пари, както именно е процедирал и СРС 58-ми състав по гр.д.48289/2011г. в атакуваното решение, което разпределение е счел за рационално, ефективно и най-близко до размера на дяловете на съделителите в собствеността, доколкото е възможно с оглед размера на имотите съгласно мотивите му. Именно тези обстоятелства са били предмет на обжалване видно от въззивните жалби на заинтересованите лица, в това число и подс.Д., както и от писмените отговори и възражения на останалите страни, което се установява от материалите в т.2 и т.3 от досъдебното производство. Решението на първоинстанционния граждански съд е оспорено и не е влязло в законна сила, като понастоящем в наказателното производство се коментира с оглед деятелността на подсъдимото лице в контекста предмета на обвинението му. Неоснователно е и възраженито на защитника на подсъдимия, че назначената на 23.05.2022г. от СГС съдебно техническа експертиза била допълнителна и имала за задача да даде проект за разделяне на три от допуснатите до делба имоти, по отношение на които не било изготвено заключение за новообразуваните имоти, съобразно дяловете на страните по квоти, с което се изчерпвал нейния предмет. Видно от протоколното определение на СГС по в.гр.д.№12470/2021г. на 23.05.2022г. (л.161-165 т.2 ДП) съдът е допуснал нова съдебно-техническа експертиза, която да даде заключение относно средната пазарна стойност на всички допуснати до делба имоти, включително и новообразуваните съобразно представените с молба от 16.03.2017г. проекти за разделяне на три от допуснатите имоти и даде предложение за разделяне на имотите съобразно дяловете на страните. Тези факти са били изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, поради което въззивната инстанция не намира, че обвинението е неясно и е налице съществено процесуално нарушение при прецезирането му от страна на прокурора, което впоследствие е било инкорпорирано в атакуваната присъда на СГС. В случая става въпрос за ново преразглеждане по гражданското дело на всички въпроси решени от съда във втората фаза на делбата с решението от 9.08.2022г., поради което и новоназначената експертиза, която е следвало да изготви вещото лице Р. П. е била от решаващо значение за подс.Д. в качеството му на въззивен жалбоподател. Поради това и последният е установил телефонен контакт с назначеното по делото вещо лице П. и под предтекст, че иска да го улесни в изготвяне на поставената му задача е изявил готовност го въведе в делото и да му предостави материали от него. Целта на подс.Д. е била да се домогне до такова заключение на новоназначената съдебно-техническа експертиза, каквото е било изготвено в първата инстанция от вещото лице С., според което подсъдимият е следвало да получи като сънаследник конкретно разпределени имоти по първата група имоти – 3.190 дка, а по втората група имоти – 1.320 дка, такива, каквито са били отразени в това заключение, прието от първостепенния съд по гражданското дело за делба, както бе посочено по-горе, а именно нивата в в местността „Дзуката“ (Барата) в землището на с.Герман с площ 3.097 дка, а за втората група имоти – посочените четири имота в строителните граници с.Герман, местността „Терасите“ кадастрален район 6106 с площ 0.549 дка, 0.424 дка, 0.474 дка, 0.384 дка. Именно това разпределение подс.Д. е счел за правилно видно от изложените доводи във въззивната му жалба, отговора на въззивните жалби на останалите съделители, потвърдено от показанията на св.П., на който му се предлага готова експертиза, на която само да сложи името и подписа си, както и отчасти от обясненията пред съда на самия подсъдим. Неоснователни са възраженията на подс.Д. и неговия защитник, че поведението на подсъдимия е било продиктувано от продължилото над единадесет години делбено производство, което забавяне на процеса го е мотивирало да търси контакти с вещото лице св.Р. П.. За конкретната ситуация, в която подс.Д. и страните по гражданското дело са се намирали са налице множество процесуални и извън процесуални легитимни способи за разрешаване на споровете между тях, както и за ускоряване на процеса по делбеното производство, като например спогодба, жалба за бавност и др. Видно от доказателствата по настоящото наказателно дело единствено подс.Д. е търсил контакти с новоназначеното вещо лице П. с користни цели, тъй като заедно с предоставената му папка с документи и готова експертиза за разпределение на имотите е дал и парична сума в плик, очевидно, за да бъде благосклонен и за да го мотивира да изложи пред гражданския съд експертно становище идентично с това на в.л.С.. В тази връзка въззивния съд не споделя възражението на подс.Д., че е искал да „подпомогне“ вещото лице с материали по делото, тъй като, ако намерението му е било такова да предаде само ксерокопирани материали, не би предоставял нерегламентираната парична сума на св.П. в размер на 600 лева и не би подготвял заключение на хартиен носител и в електронен вариант, в което да не фигурира името на в.л.С.. Още повече, видно от показанията на св.П., които и този съд кредитира с доверие като обективни, логични, последователни, в съответствие с останалите доказателства по делото той е обяснил на подсъдимия в двата телефонни разговора, че ще се запознае лично с материалите по делото, за да изготви заключението си. Защитната версия на подс.Д., че е провел само един телефонен разговор с вещото лице св.П., в който същият изтъкнал, че депозитът за изготвяне на заключението в размер на 600 лева не бил платен и са говорили за пари се опровергава от писмените и гласните доказателства по делото. На първо място видно от приложените материали по в.гр.д.12470/2021г.– разписки от 31.05.2022г. и 06.06.2022г. съответно за сумите 400 лв. и 200 лв. депозититът за работата на вещото лице е бил внесен още към месец юни 2022г., когато за в.л. е била определена Д. М., впоследствие заменена на 04.10.2022г. с в.л.Р. Д. П. ( л.173-174, л.177-178 т.2 ДП). На следващо място св.П. е категоричен, че и в двата телефонни разговора, които е провел с подс.П. не са говорили за депозити и пари, включително и пари за геодезично заснемане и скици, тъй като към този момент той все още не е бил запознат с материалите по делото, като възнаграждението за възложената му задача се претендира едва след изготвяне на заключението съобразно Наредбата за възнагражденията на вещите лица посредством депозирана до съда справка-декларация, в която може да претендира и по-висока сума. В първия телефонен разговор видно от показанията на св.П., от подс.Д. е разбрал, че е определен за вещо лице по делото, тъй като все още не е бил получил призовка от съда, като впоследствие след получаването й е депозирал по делото молба на 26.10.2022г. да му бъде дадено време за изготвяне на заключението, с оглед недостатъчния срок от назначаването му. Изнесеното от св.П. намира опора в писмените доказателства по делото ( л.172, л.173-174, л.177-178, л.184 т.2 ДП), както и отчасти от обясненията на подс.Д. относно факта за провеждане на телефонна комуникация по инициатива на последния във връзка с делбеното производство и блокирането на телефонния му номер. Видно от материалите в т.2 от ДП л.172 свидетелят е бил определен като вещо лице по делото с определение на съда от 4.10.2022г., впоследствие уведомен по телефон на 06.10.2022г. л.183 и депозирал молба от 26.10.2022г. л.184, в която сочи, че се запознал със задачата по назначената съдебно-техническа и оценъчна експертиза, но не и с материалите по делото, заради което е поискал допълнително време за изготвяне на заключението. Самото заседание на 27.10.2022 не се е състояло поради заболяване на съдията-докладчик видно от Разпореждане №18630/03.11.2022г. л.185 т.2 ДП, като съдебното заседание по делото е било насрочено за 9.03.2023г. За същото св.П. в качеството си на вещо лице е бил уведомен на 4.11.2022г. и на 8.11.2022г. л.186,189, л.197, 211- 212 т.2 ДП, лично по телефона, респективно с призовка. След проведените телефонни разговори и многократните последващи позвънявания на подсъдимия, св.П. е блокирал телефонния му номер, което обстоятелство действително е потвърдено от обяснението на подс.Д.. Поведението на св.П., с което е търсил дистанция от настоятелните телефонни позвънявания на подс.Д. е в логична връзка и синхронизира с изнесеното от него, че е искал да парира всякакви опити да му бъде оказано въздействие под каквато и да била форма от страна по делото при изготвяне на заключението, по което още не е формирал становище. От друга страна именно това дистанцирано поведение е провокирало последващите действия на подс.Д. да потърси вещото лице на домашния му адрес и да му предаде папката с подготвеното заключение и паричната сума, за да бъде депозирано в съда именно в този вариант, който е напълно го е удовлетворявал в качеството му на въззивен жалбоподател. Дал обяснение и пред въззивния съд подс.Д. не отрича действията си по поставяне на сумата от 600 лева в хартиен плик, съзнателно сложен в папката, предназначена за вещото лице, предадена на съпругата му – св. П. ведно с депозираното вътре готово заключение. За същото подсъдимият не отрича, че го е преписал и качил на флашка „едно към едно“ от заключението на в.л.С., „за да може по-лесно да борави вещото лице“, което потвърждава умисъла му да бъде използвано готово именно това заключение от в.л.П., за което му е предоставил неправомерно и парична сума. В тази връзка относимо към изясняване поведението на подсъдимия е заключението на съдебнографическата експретиза, според която поставеният в папката с парите и експертизата лист формат А4 с ръкописен текст „ за контакт 08•••••••• Д. Д.“ е написан от подс.Д.. Неоснователни са защитните доводи, че първостепенният съд не е анализирал с нужното внимание и преценка обясненията на подс.Д., не ги е съпоставил с останалите писмени, гласни доказателства и заключения на експертизи. Анализът коректно е бил направен от контролирания съд, като обясненията на подсъдимия обстойно са били анализирани и съпоставени с доказателствата по делото, като СГС е дал доказателствено обоснован и мотивиран отговор в кои части дава вяра и кредититира тези обясения, в кои не и поради какви причини. Правилен е извода на съда, че деянието е извършено умишлено при форма на вина пряк умисъл, тъй като подсъдимият е осъзнавал напълно качеството на вещо лице на св.Р. П., назначен с определение на съда по гражданското дело, но въпреки това е дал неследващата му се парична сума, за да изготви заключението по това дело в конкретен смисъл, на такова разпределение на имоти, за каквито е претендирал. Неоснователно е възраженито на защитата на подс.Д., че вещото лице е провокирало подсъдимия да действа по този начин да предостави въпросната сума, задради изваждане на нови скици или заплащане на депозит. Както бе споменато по-горе такъв депозит вече е бил внесен от страните по гражданското дело. На следващо място от събраните доказателства се установява, че единствено подс.Д. е търсил неколкократно контакти с вещото лице още от назначаването му по делото, а не обратното. Поведението на подсъдимия е внимателно изследвано и преценено от гледна точка на обективния доказателствен анализ, с оглед отграничителните критерии дали поведението му е било провокирано към извършване на престъпление или не. Въз основа на този всеобхватен доказателствен анализ, както СГС, така и настоящият съдебен състав са категорични в изводите си, че деянието активен подкуп е реализирано от подсъдимия Д. без да е бил провокиран от каквито и да било действия от страна на св.П., който не е искал да има каквито и да било контакти със страна по делото, поради което след неколкократните позвънявания от подсъдимия е блокирал телефонния му номер. Това се потвърждава и от обясненията на подс.Д., който независимо от това е предприел инкриминираните действия. Св.Р. П. на един по-късен етап заявил пред съда за осъщественото върху него въздействие и натиск от страна на подс.Д. и е поискал да съда да го отведе от това дело. Въз основа на протоколираното в съдебния протокол по в.гр.д.№12470/2021г. на СГС е било и образувано досъдебното производство и установено, че подсъдимият не подтикван по никакъв начин да извърши престъплението, а сам е предприел неправомерното поведение. Този извод се потвърждава и от събраните доказателства в хода на съдебното следствие пред СГС и САС, които потвърждават, че подсъдимият е действал по свое усмотрение, целенасочено с предварително подготвени и планирани действия, така че да въздейства мотивационно посредством парична облага върху вещото лице да възприеме неговата теза, изготвяйки изгодно за него експертно заключение. От събраните по делото доказателства категорично се установява, че всеки един телефонен разговор със св.П. е бил по инициатива на подс.Д., в това число и посещението на домашния адрес в периода м.ноември-м.декември 2022г., без да е имал каквато и да била уговорка за това и без да е бил поканен. Въззивният съд се съглА.ва с доводите на първоинстанционния съд относно вида и размера на наложеното на подс.Д. наказание, което е съответно на извършеното деяние и би постигнало успешно целите на законодателя. Същото не е явно несправедливо и може да постигне целите на личната и генералната превенция. Във връзка с носенето на наказателна отговорност законодателят е приравнил извършителите по чл.305 ал.1 от НК на длъжностни лица във връзка с чл.304 ал.1 от НК, отчитайки високата степен на обществена опасност на това деяние. За същото към момента на извършването му законът предвижда до 6 години лишаване от свобода и глоба в размер до 5000 лв. Мотивирано първостепенният съд, отчитайки степента на обществената опасност на деянието и дееца, подбудите, смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства е определил наказание, което би постигнало целите на законодателя. Самото деяние, предмет на разглеждане е с по-висока степен на обществена опасност от кръга на т.нар.“корупционни престъпления“, към които обществото е изключително чувствително, поради което правилно съдът при индивидуализирането му е съобразил високата обществената нетърпимост към подобен род деяния. Правилно са били отчетени всички смекчаващи отговорността обстоятелства за подс.Д. – чистото му съдебно минало, добри характеристични данни, напредналата възраст и съдействие на разследването. Вярно е обсъдено като отегчаващо вината обстоятелство високата степен на обществена опасност на извършеното деяние, което зА.га обществените отношения свързани с нормалното и независимо функциониране на съдебната система. Не може да бъде игнорирано, че подкупът на вещо лице директно зА.га доверието в съдебната власт, обективността и равнопоставеността при постановяване на съдебните актове въз основа на експертни заключения. Тъй като вещото лице е участник в процеса, чието заключение служи като доказателствено средство, подкупът зА.га обективното събиране и оценка на доказателствата в този процес. При отчитане все пак превеса на смекчаващите отговорността обстоятелства правилно наказанието е било определено при условията на чл.54 от НК около минума на предвиденото в специалната разпоредба на чл. 305 ал.1 вр.чл.304 ал.1 от НК, именно в размер на 1/една / години лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено при условията на чл.66 от НК с изпитателен срок от 3/три/ години, което и според въззивната инстанция би изпълнило предвидените в чл.36 от НК цели за поправяне и превъзпитаване на осъдения към спазване на закона и добрите нрави, предупредително въздействие върху него с отнемане възможността да върши други престъпления и въздействие предупредително и възпитателно върху останалите членове на обществото. В случая е спазена диалектическата връзка между личната и генералната превенция за постигане целите на наказанието. Високата обществена опасност на деянието, свързана с нарушаване доверието на гражданите в съдебната система и нейното нормално функциониране не дават основание на въззивната инстанция да наложи по-нисък размер от определеното наказанието лишаване от свобода, тъй като не би се постигнала нито индивидуалната, нито генералната превенция. С оглед горните съображения настоящият съдебен състав не намира в конкретния случай да са налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да дадат основание за приложението на чл.55 ал.1 т.1 от НК наказанието да бъде определено под най–ниския предел. Правилно, законосъобразно и справедливо при съблюдаване изискванията и всички обстоятелства в чл.54 от НК е отмерено и кумулативно предвиденото наказание „Глоба“ в размер на 1000 лв. по отношение на подс.Д., както и отнемане предмета на престъплението паричната сума в размер на 600 лв. в полза на държавата на основание чл.53 ал.1 б.“а“ от НК, което предвижда и специалната разпоредба на чл.307а от НК. Като не намери други основания за отмяна или измененение на атакувания съдебен акт, в това число по отношение на веществените доказателства и разноските, воден от изложените съображения и на основание чл.338 вр. чл.336 т.6 от НПК Апелативен съд гр.София, Първи наказателен състав преценява, че постановената по отношение на подс.Д. Д. присъда следва да бъде потвърдена, поради което: