Решение № 4714 от 8.7.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 8426/2025 г.

№ 20251100508426 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.258-273 ГПК. С Решение № 9285/21.05.2025 г., постановено по гр. д. №60054/2024 г., по описа на СРС, 61 състав, са отхвърлени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23 Б, срещу Областна администрация-област София, с адрес: гр. София, ул. „Алабин“ № 22, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва: сумата от 11214,45 лв. – главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода 01.03.2021 г. до 30.11.2022 г. в имот находящ се в гр. София, общ. Триадица, бул. „Витоша“ №18, с абонатен № 4256, ведно със законната лихва от 11.06.2024 г. до изплащане на вземането; сумата от 3142,99 лв. – лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 28.05.2024 г.; сумата от 20,93 лв. – главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от 01.03.2021 г. до 31.10.2022 г., ведно със законната лихва от 11.06.2024 г. до окончателното изплащане; сумата от 5,94 лв. – лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 28.05.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 03.07.2024 г. по ч.гр.д. № 35411/2024 г., по описа на СРС, 61 състав. Със същото решение „Топлофикация София“ ЕАД е осъдена да заплати на Областна администрация област София, с адрес: гр. София, ул. „Алабин“ № 22, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 100 лв. – разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение. Решението е постановено при участието на трети лица - помагачи на страната на ответника – сдружение „Център за политическо развитие и демокрация“, сдружение „Отечествен съюз“, сдружение „Асоциация на българските градове и региони“, Комисия за защита на конкуренцията. Срещу Решението е постъпила въззивна жалба от „Топлофикация София“ ЕАД в частта, в която е отхвърлен предявения иск за сумата от 11 214,45лв. главница , представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода м.03.2021г. – м.11.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Претендират се и разноските за настоящата инстанция. В жалбата се посочва, че решението на първоинстанционния съд е неправилно. В подкрепа на това твърдение въззивникът посочва, че фактическото ползване на имота е без правно значение. Съгласно ЗЕ и нормативната уредба клиенти на топлинна енергия са собствениците и/ или вещно правните ползватели на имота. Тъй като ответникът е собственик на топлоснабден имот и не е изпълнил законовите изисквания да сключи договор при ОУ с ищеца и да заплаща цената на консумираната енергия, то той е спестил разходи за заплащането й и се е обогатил за сметка на топлопреносното предприятие. Посочва, че третите лица, ползващи имота, са задължени да заплащат доставената топлинна енергия, но само когато между тях и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия. Задължението на наемателя по чл.232 ал.2 пр.2 от ЗЗД за заплащане на разходите, свързани с ползването на вещта, по никакъв начин не засяга доставчика на топлинна енергия, освен ако наемателят сам пожелае да сключи договор за доставка на топлинна енергия и се задължи по него. Извън тази хипотеза, в отношенията с доставчика по повод на присъединения нает имот, отговорност носи собственика. Моли съда да отмени решението в обжалваната част, вкл. и в частта на разноските. В депозирания отговор на въззивна жалба Областна администрация-област София заявява становище за неоснователност на същата. Посочва се, че районният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено. Счита, че легитимиран да отговаря на иска по чл.59 от ЗЗД е лицето, което действително е ползвало имота и доставяната до него топлинна енергия. Моли съда да остави въззивната жалба без уважение и да потвърди обжалваното решение. Третото лице помагач на ответника сдружение „Асоциация на българските градове и региони“ оспорва въззивната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение. Посочва, че сдружението е сключило договор за наем с Областна администрация на 29.01.2016г. за четири стаи на 6-ти етаж на сградата, но е уведомило Областната управа, че прекратява договора от 1.05.2019г. поради невъзможност да ползва имота. Посочва, че не е ползвало имота, нито е консумирало топлинна енергия през процесния период. В проведеното пред въззивния съд открито съдебно заседание се явяват процесуални представители само на въззиваемата страна и на третото лице помагач Комисия за защита на конкуренцията, които молят въззивния съд да отхвърли въззивната жалба. В депозирана молба „Топлофикация София“ ЕАД поддържа изложеното във въззивната жалба. Претендират разноски пред въззивната инстанция. Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. Софийски градски съд намира въззивната жалба за допустима като подадена от надлежна страна в срок срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол. Решението се обжалва частично. В частта, с която исковете са отхвърлени за сумата от 3142,99 лв. – лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 28.05.2024 г.; за сумата от 20,93 лв. – главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от 01.03.2021 г. до 31.10.2022 г., ведно със законната лихва от 11.06.2024 г. до окончателното изплащане, и за сумата от 5,94 лв. – лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 28.05.2024 г., решението не е обжалвано и е влязло в сила. След служебно извършена проверка съдът приема, че обжалваното решение е постановено в допустим процес и е валидно: За издадената на 03.07.2024г. по ч.гр.д.№ 35411 по описа за 2024 г.заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, длъжникът Областна администрация – област София е уведомен на 05.07.2024 г. В законоустановения 1 месечен срок, а именно на 25.07.2024г. длъжникът е депозирал в съда възражение по чл.414 ал.1 от ГПК. За указанията на съда по чл.415, ал.1 ГПК заявителя е уведомен на 01.10.2024г. Исковата молба е предявена на 10.10.2024 г., т.е. в законоустановения в чл. 415 ал.4 от ГПК 1 месечен срок. Претенциите се иска да бъдат установени по реда на чл.422 ал.1 от ГПК в хипотезата на неоснователно обогатяване. По доводите във въззивната жалба: За да отхвърли предявените искове, СРС е приел, че между страните не е съществувало облигационно отношение, тъй като не са били сключили договор за доставка на топлинна енергия, поради което топлопреносното дружество може да търси стойността на доставена енергия по реда на чл.59 от ЗЗД. Ищецът обаче не е установил, че ответникът действително е използвал имота и се е обогатил, спестявайки си разходите за потребена топлинна енергия. Според районния съд, материално легитимирано да отговаря по иска по чл. 59 ЗЗД е лицето, което действително е ползвало имота и доставяната до него топлинна енергия. За процесния период сградата е била ползвана от наематели. Поради неоснователността на иска за заплащане на топлинна енергия, съдът е приел, че останалите искове - за мораторна лихва върху главницата и за услуга дялово разпределение, ведно с лихва за забава върху нея, са неоснователни и ги е отхвърлил. Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция, намира решението в обжалваната част за неправилно. По делото не се спори, че 8 етажната сграда на бул.•••• в гр.София е собственост на държавата с 60,6944% /частна държавна собственост/ и се управлява от Областния управител по местоположението му в гр.София. Сградата е топлоснабдена от „Топлофикация София“ ЕАД и се отдава под наем от Областния управител. За част от първия етаж е учредено право на ползване на ПП „ДСБ“, която според изслушаната и приета СТЕ, има своя партида при ищеца. Партерният етаж се ползва от „Център за политическо развитие и демокрация“ въз основа договор за наем от 19.12.2017г. със срок на действие 4 г., т.е. изтекъл в края на 2021г., т.е. по време на процесния период. Част от 4 етаж се ползва от сдружение „Отечествен съюз“ въз основа на договор за наем от 23.12.2015г. за срок от 10г. – неизтекъл към процесния период. Три помещения на 6 етаж се ползват от сдружение „Асоциация на българските градове и региони“ по договор за наем от 29.01.2016г., сключен за 10г., но прекратен от наемателя през 2019г. , т.е. преди процесния период. Част от 5 етаж се ползва от Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси въз основа на договор от 25.07.2011г., като договорът е сключен за неопределено време. Със заповед от 24.07.2012г. на областният управител на същата комисия са предоставени целият 6 етаж и етаж 7. Въз основа на заповедта, на 30.07.2012г. е сключен договор за безвъзмездно предоставяне ползването на посочените в заповедта помещения. Следва обаче да се отбележи, че Комисията е закрита на 23.01.2018 г. на която дата Законът за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (ЗПУКИ) е отменен с § 3, т. 3 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество с влизането в сила на новия закон. Функциите са поети от новосъздадената КПКОНПИ, на която не е предоставено безвъзмездно ползване на част от процесния имот. Във всеки от договорите за наем изрично е посочено задължението на наемателя да открие на свое име партида в „Топлофикация – София“ ЕАД. Освен на ПП ДСБ, партида при „Топлофикация София“ ЕАД е открита и на Комисията за защита на конкуренцията, която с решение на МС от 1998г. ползва безвъзмездно 2-ри, 3-ти и част от четвърти етаж на сградата. За процесния период КЗК е платила, въз основа на сключен договор с „Топлофикация София“ ЕАД, фактурираните й задължения за доставена топлинна енергия. Останалите наематели на имота - „Център за политическо развитие и демокрация“ и сдружение „Отечествен съюз“, не са открили партиди при ищеца, не са заплащали топлоенергия за процесния период. Назначената СТЕ установява, че партидата с аб.№ 4256 е на името на ответника. Етажната собственост на сградата е сключила договор с „Топлофикация София“ ЕАД да извършва дялово разпределение на доставената в имота топлинна енергия и да извършва услугата топлинно счетоводство. В сградата има поставени радиатори, без индивидуални топлинни разпределители, не се ползва топла вода. Сградата е кубатурна. Дяловото разпределение се осъществява чрез съотношението на отопляемия обем на имота към пълния отопляем обем на етажната собственост. За отоплителния период 03.2020г. – 11.2021г. топлинната енергия за отопление на имота е определена по реален отчет от топломера в абонатната станция доставяща топлоенергия за отопление на имота. Топлинната енергия отдадена от сградната инсталация е изчислена за процесния период според съотношението на пълния отопляем обем на процесния имот към пълния отопляемия обем на сградата етажна собственост, по проект. Според експерта, стойността на задължението за имота за процесния период е в размер на 11 214,45лв. Експертизата не е оспорена от страните и е приета от съда. Всъщност страните не спорят по размера на топлинната енергия. Спорят кой следва да я заплаща – собственикът или наемателите. На този въпрос е отговорил ВКС в ТР №2/2017 от 17.05.2018г. по т.д.№ 2/17, ОСГК,т.1 - Собствениците или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. Съгласно чл. 18 ал. 1 от ЗДС, имотите - държавна собственост, които не са предоставени за управление по съответния ред, се управляват от областния управител по местонахождението им, който извършва и поддържането и ремонтите на същите имоти - чл. 25 ал. 1 от ЗДС. Съгласно чл.14 ал.1 от ЗДС, управлението върху обекти, имоти и вещи - държавна собственост, включва правото на ведомствата и юридическите лица на бюджетна издръжка да ги владеят, ползват и поддържат от името на държавата, за своя сметка и на своя отговорност. Областният управител не може да бъде страна по граждански дела – гражданската правоспособност принадлежи на областната администрация като юридическо лице, по аргумент от чл. 57 ал.2 от Закона за администрацията, чл. 27 ал. 1 и сл. от ГПК, във вр. с чл. 26 от ГПК /в този см. и напр. Определение № 597 от 3.07.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 502/2011 г., II т. о., ТК/ . По делото правилно като ответник е конституирана Областната управа на област София. Процесната сграда в по-голямата си част е частна държавна собственост. В останалата част е собственост на физически лица. Сградата е топлоснабдена, следователно собствениците, в т.ч. държавата, са заявили съгласие за това. Поради това в сградата се доставя топлинна енергия. Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и продажба на топлинна енергия за заявения в исковата молба период се регулират със Закона за енергетиката (ЗЕ). Съгласно разпоредбата на § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) и приложима за процесния период, "небитов клиент" е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди, като продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и клиент на топлинна енергия за небитови нужди - арг. чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ (изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.). Ответникът отговаря на критериите за небитов клиент, тъй като стопанисва топлоснабдена сграда, която не се ползва за битови нужди, но не е сключил с ищеца писмен договор за доставка на топлоенергия. Това обаче не го освобождава от задължението му да заплати доставената в сградата топлоенергия. Ответникът предоставя частната държавна собственост под наем, като видно от представените договори една част от помещенията се ползват от наематели, а други части не се ползват – КПУКМ е закрита през 2018г., а Асоциация на българските градове и региони е прекратила договора си с Областната администрация през 2019г. Никой от наемателите не е сключил договор с топлопреносното дружество за продажба на топлинна енергия, съответно няма открита партида. Партида има само ползвателя ПП ДСБ, който заплаща своите задължения. Отделна партида, т.е. правоотношение с „Топлофикация София“ ЕАД има и КЗК, но видно от представените от комисията актове за публична държавна собственост, комисията не е в наемни правоотношения с Областната администрация. Комисията си заплаща задълженията към „Топлофикация София“ ЕАД, като е сключила договор и има открита партида. Спорът по настоящото дело касае задължения, които са извън заплащаните от ПП ДСБ и КЗК. След като сградата е присъединена към топлоснабдителната мрежа, Областната управа не може да откаже заплащане на разходите по отоплението й независимо дали е сключила договор за продажба с „Топлофикация- София“ ЕАД или не. Собствениците на имоти, които са станали членове на етажната собственост след вземане на решение за присъединяване на сградата към централно отопление, също са обвързани от това решение. Тази задължителна обвързаност важи и за другата страна по правоотношението. Топлофикация София ЕАД е длъжна, като част от наложените й с националната правна уредба задължения /чл.133 ал.1 от ЗЕ/ да присъедини към мрежата си клиентите, които поискат това и да доставя топлинна енергия до присъединените сгради без да има право да избира клиентите си и при липсата на изричен писмен договор. При наличие на сключен договор, неплатените задължения за доставена топлоенергия се търсят по реда на чл.79 от ЗЗД, а при липсата на такъв – по реда на чл.59 от ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 59 от ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването. Правото на иск по чл.59 ал.1 от ЗЗД възниква, когато ищецът не разполага с друг иск, с който може да се защити. С тази законова норма се осуетява всяко неоснователно преминаване на блага от едно имущество в друго, въпреки липсата на конкретно уредена възможност в други текстове на закона. Фактическият състав на неоснователното обогатяване включва в кумулативна даденост следните елементи: обогатяване на ответника, обедняване на ищеца, които произтичат от един общ факт или обща група факти и това разместване на блага да е настъпило без основание, както и липса на друго основание за защита на правата на обеднелия ищец. Обогатяването може да е в резултат на спестяване на разходи, които обогатилото се лице е следвало да извърши, увеличаване на имуществото му или намаляване на пасивите му. В случая ответникът се е обогатил в размер на стойността на доставената в имота - частна държавна собственост, топлоенергия – 11 214,45лв., съобразно заключението на СТЕ. Тази сума са спестените от Областната управа разходи , които се дължат за поддръжка на имота по чл.25 ал.1 от ЗДС, вкл. и за топлоснабдяването му. С тази сума ищецът е обеднял и в съответствие с принципите на неоснователното обогатяване ответникът дължи възстановяването й. Фактът, че ответникът не ползва сградата няма значение за задължението му да заплати доставената в имота топлоенергия. След като наемателите не са открили партиди при ищеца и съответно не са заплатили доставената в наетото от тях помещение в сградата топлоенергия, то като управител на държавния имот, ответникът дължи заплащането на тази топлоенергия. Във всеки от представените по делото договори за наем е уговорено плащането на депозит от наемателите, който, наред с друго, се ползва за покриване неплатени задължения към ищеца. Т.е. въпроса кой ще плати в случай, че наемателят не плати, е изрично уреден / и признат/ от ответника. Разпоредбата на чл.232 ал.2 от ГПК има значение във вътрешните отношения между наемодателя и наемателя. При липсата на открита индивидуална партида на наемателя, наемодателят следва да покрие задълженията към ищеца. Лихва върху полученото без основание се дължи от поканата за връщане. Такава е отправена от ищеца към ответника на 11.06.2024г. в заявлението по чл.410 от ГПК и от тази дата ответникът дължи върху присъдената сума лихва за забава. Като е отхвърлил исковете в обжалваната част, районният съд е постановил незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен. Искът по чл.59 от ЗЗД за сумата 11 214,45лв., ведно с лихва за забава от 11.06.2024г. до окончателно изплащане на сумата следва да се уважи. В останалата, отхвърлителна част, решението е влязло в сила. Уважаване на исковете за главница и лихва касаещи стойността на неплатената топлоенергия, налага и промяна на отговорността за разноски. Съгласно представения списък по чл.80 от ГПК, ищецът претендира разноски в размер на 1 125,38 лв. Ответникът е претендирал юрисконсултско възнаграждение, което съдът е определил на 100лв. и жалба против това не е постъпила. Този размер възприема и въззивния съд. Искът е уважен за 77,96%, и отхвърлен съответно за 22,04%. Следователно, на ищецът се следват разноски в размер на 877,35лв., а на ответника – 22,04лв. Районният съд е присъдил в полза на ответника за разноски 100лв. Ето защо решението за горницата над дължимите 22,04лв. до присъдените 100лв. следва да се отмени. На въззивното производство, с оглед основателността на въззивната жалба, на въззивника се следват изцяло направените от него разноски – 287,68лв. за платена държавна такса и 200лв. юрисконсултско възнаграждение, или общо 487,68лв. На основание Закона за въвеждане на еврото в Република България, присъдените от въззивния съд суми следва да се превалутират и присъдят в евро. Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД