Решение № 1762 от 17.3.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 5386/2024 г.

Предмет на делото е иск с правно основание чл.135, ал.1 ЗЗД, вр. чл.135 ал.2 ЗЗД.

Производството по делото е образувано по искова молба на „БАНКА ДСК“ АД с ЕИК 121830616 срещу Б. В. С. ЕГН •••••••••• и А. Р. Г. ЕГН ••••••••••, с която е предявен конститутивен иск с правно основание чл.135, ал.1 от ЗЗД, за обявяване за относително недействителна спрямо банката ищец прехвърлителна сделка с два недвижими имота, сключена брачен договор от 29.10.2019г., вписан в служба по вписванията гр. София с вх. № 70764 от 29.10.2019 г., с която ответникът С. се е разпоредил в полза на съпругата си А. Р. Г. със своята 1/ 2 идеална част от два подробно описани недвижими имота.

В исковата молба се твърди, че ищецът „БАНКА ДСК“ АД е универсален правоприемник на банка „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД (по силата на извършено преобразуване чрез вливане, вписано в Търговския регистър и РЮЛНЦ с вписване № 20200430152842) и има качеството на кредитор спрямо ответника Б. В. С., по отношение на вземанията произтичащи от Договор за кредит за финансиране на инвестиции „Партньор“ № 20161121 от 23.11.2016 г. и четири броя анекси, сключени между „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, с универсален правоприемник „Банка ДСК" АД, в качеството на кредитор, от една страна и от друга страна ”ВИП ШОП БОКС" ЕООД, Б. В. С. и „ФРЕСПО ВЕНДИНГ“ ЕООД, в качеството им на съдлъжници.

Твърди се в исковата молба, че по силата на Договор за кредит от 23.11.2016г., банката кредитор предоставила на кредитополучателя ”ВИП ШОП БОКС" ЕООД кредит за финансиране на инвестиции в размер на 127 000 лева. Уговорено е, че усвоената сума се погасява, съгласно погасителен план, който е неразделна част от Договора за кредит. Поради допусната забава в плащанията на месечните вноски, съгласно уговореното в договора за кредит „Банка ДСК“ АД е предприела действия за събиране на вземането по съдебен ред, като е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.417 ГПК срещу солидарно отговорните длъжници "ВИП ШОП БОКС" ЕООД, Б. В. С. и „ФРЕСПО ВЕНДИНГ“ ЕООД. Сочи се, че по заявлението на ищеца е образувано ч.гр.д. № 52658/2021 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 46 състав, по което са издадени Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 21.10.2021 г. и изпълнителен лист от 21.10.2021 г. в полза на „Банка ДСК“ АД срещу солидарно отговорните длъжници, в т.ч. и срещу ответника Б. В. С.. Образувано е изп. дело № 182/2021 г. по описа на ЧСИ К.П. с рег. № 852 на КЧСИ. Ищецът твърди, че към депозиране на исковата молба, вземанията на банката не са погасени.

Твърди се, че на 29.10.2019 г. е сключен брачен договор на основание чл. 37 и чл. 38 от Семейния Кодекс между ответниците Б. В. С. и А. Р. Г., вписан в Служба по вписванията гр. София с вх. per. № 70764 от 29.10.2019 г., акт №166, том XIII, дело № 54181/2019 г., с който съпрузите се споразумяват да приемат договорен режим за придобитите по време на брака им недвижими имоти, като ги изключат от режима на съпружеската имуществена общност /СИО/ и те да преминат изцяло в собственост на А. Р. Г.-С.а, като в договора са обективирани следните недвижими имоти: 1. самостоятелен обект в сграда - апартамент № Т-6, незавършено строителство с идентификатор 68134.1933.1450.1.55 , находящ се в гр. София, р-н Витоша, ул. ••••••••, като самостоятелен обект се намира на етаж 4 в сграда с идентификатор 68134.1933.1450.1, брой надземни етажи 7, брой подземни гаражи 1, предназначение жилищна сграда, многофамилна, разположена в Поземлен имот с идентификатор 68134.1933.1450, с предназначение на самостоятелния обект - жилище, апартамент, брой нива - 1, със застроена площ от 127,76 кв. м.

2. самостоятелен обект в сграда - гараж № 31, незавършено строителство с идентификатор 68134.1933.1450.1.59, който имот е с адрес гр. София, р-н Витоша, ул. ••••••••, който недвижим имот се намира на стаж -1 в сграда с идентификатор 68134.1933.1450.1, брой надземни етажи 7, брой подземни гаражи 1, предназначение жилищна сграда, многофамилна, разположена в Поземлен имот с идентификатор 68134.1933.1450, с предназначение на самостоятелния обект - гараж в сграда със застроена площ от 21.12 кв. м.

В исковата молба е изложено още, че недвижимите имоти са ипотекирани в полза на ищцовата банка по Договор за кредит за финансиране на инвестиции Партньор № 20161121 от 23.11.2016г., но с подписването на Анекс №4 от 15.10.2019 г. и със съгласието на „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД е освободено обезпечението и е заличена ипотеката. Няколко дни по-късно (на 29.10.2019г.) е сключен процесния брачен договор, с който Б. В. С. се е разпоредил със своята ½ идеална част от имотите в полза на неговата съпруга А. Р. Г. - С.а.

Сочи се, че описаните по-горе недвижими имоти са прехвърлени изцяло в собственост на А. Р. Г. - С.а, въз основа на сключения брачен договор от 29.10.2019 г. с Б. В. С., с което действие е увреден кредиторовия интерес. Наведен е довод, че доколкото имуществото на длъжника в цялост, по силата на чл.133 ЗЗД служи за общо обезпечение на кредиторите му, които имат еднакво право да се удовлетворят от него, ако няма законни основания за предпочитане, една разпоредителна сделка води и до препятстване или затрудняване на възможността за удовлетворяване на кредитора в случай на неизпълнение.

По изложените обстоятелства ищецът моли да се постанови решение, по силата на което да бъде обявен за недействителен по отношение на „Банка ДСК“ АД сключения на 29.10.2019 г. брачен договор вписан в Служба по вписванията - гр. София с вх.per. № 70764 от 29.10.2019 г., акт №166, том XIII, дело № 54181/2019 г., с всички законни последици от това в частта, с която Б. В. С., прехвърля на А. Р. Г. - С.а, своята ½ идеални части от процесните недвижими имоти.

Ответниците Б. В. С. и А. Р. Г. в срока по чл.131 ГПК са подали отговори на исковата молба, в които е изложено становище за неоснователност на исковата претенция. Не оспорват, че на 29.10.2019г. между тях е сключен брачен договор, вписан в служба по вписванията. Твърдят, че с решение от 10.02.2020г., постановено по гр.д. № 65999/2019 г. по описа на СРС, брака им е прекратен с развод по взаимно съгласие. Оспорват твърдението, че недвижимите имоти, обект на брачния договор са били в режим на СИО. В отговора на ответницата А. Г. е наведено правоизключващо възражение по чл.23, ал.1 от СК, че апартамент № Т-6, незавършено строителство с идентификатор 68134.1933.1450.1.55 описан в брачен договор от 29.10.2019г., никога не е бил съпружеска имуществена общност, тъй като е придобит с нейни лични средства от заем, от продажба на неин личен имот и от получено наследство. Твърди се, че съпругата А. Р. Г. е получила заем от кума на семейството И.К.А.в в размер на 30 000 лева в брой, с уговорка средствата да бъдат върнати от продажбата на наследствен имот, както и със средства, които А. Г. очаквала да получи по наследство от роднина, живеещ в чужбина. Твърдят още, че на 19.05.2004г. А. продала свой наследствен имот и връща половината от получените в заем от И.А. средства. Твърди се още, че А. Г. получила по силата на завещание в нейна полза сумата 58 000 евро. С част от получените по наследство средства, ответницата погасила остатъка от паричния заем към А. в размер на 15 000 лева. С друга част от сумата около 10 500 евро е направен ремонт на апартамента. Твърдят още, че с договор за дарение от 29.10.2019 г. А. Г. дарила на Б. С. сума в размер на 47 000 лева, представляваща нейни лични средства, придобити по време на брака по силата на завещание в нейна полза, преведени по сметка на последния на същата дата, предвид направените от последния подобрения в недвижимите имоти. Твърдят, че на 27.01.2025 г. Б. С. е внесъл по смета на ищеца сума в размер на 15 000 лв. за погасяване на дълга по кредита.

В о. с.з. банката ищец чрез юрк.М. поддържа предявения иск.

В о.с.з ответниците чрез пълномощника адв.И. оспорват предявения иск, с правно основание чл.135 от ЗЗД. Представят списък на разноски по чл.80 от ЗЗД.

Софийски градски съд, Гражданско отделение, І -7 състав , след като разгледа доводите и възраженията на страните, събраните по делото доказателства, съгласно чл.235 ал.2 и ал.3 ГПК, намира следното от фактическа страна:

От приетия неоспорен Договор за кредит за финансиране на инвестиции „Партньор“ № 20161121 от 23.11.2016г. сключен между „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, ЕИК 813071350, като банка кредитор от една страна и от друга страна "ВИП ШОП БОКС" ЕООД, представлявано от Б. В. С. - управител, като кредитополучател, Б. В. С. и „ФРЕСПО ВЕНДИНГ“ ЕООД, също представлявано от Б. В. С., в качеството на съдлъжници, се установява валиден договор за банков кредит, с предмет предоставяне на сумата от 127 000лв. на кридитополучателя като целеви кредит за финансиране на инвестиции – закупуване на машини за портокалов сок. /л.10-15 от делото/

Не е спорно, че кредитополучателя усвоил сумата от 127 000 лв., предоставена му от банката кредитор. Уговорено е, че усвоената сума се погасява, съгласно погасителен план, който е неразделна част от Договора за кредит. Установява се, че към Договор за кредит за финансиране на инвестиции „Партньор“ № 20161121 от 23.11.2016г. са сключени Анекс №/ 28.03.2017г., Анекс №2 / 02.06.2017г., Анекс №3 от 03.09.2018г., и Анекс №4 от 15.10.2019г./л.16-л.20 от делото/ Видно от приетия неоспорен Анекс №4/ 15.10.2019г. кредитополучателят и банката кредитор приели, че непогасеното задължение по Договор за кредит за финансиране на инвестиции „Партньор“ № 20161121 към 14.10.2019г. възлиза на 60 036.39 лв.

По делото не е спорно, като се установява извършените в ТР вписвания по партида на ищеца с ЕИК 121830616, че ищецът „Банка ДСК” АД, е универсален правоприемник на банка „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД (по силата на извършено през 2020г. преобразуване чрез вливане, вписано в Търговския регистър и РЮЛНЦ с вписване № 20200430152842), като по силата на настъпилото универсално правоприемство е придобила качеството на кредитор спрямо ответника Б. В. С., за вземанията по Договор за кредит за финансиране на инвестиции „Партньор“ № 20161121 от 23.11.2016г.

Безспорно е, че поради забава на съдлъжниците при погасяване на задълженията „Банка ДСК“ АД подала заявление по реда на чл.417 ГПК срещу солидарно отговорните длъжници "ВИП ШОП БОКС" ЕООД, ЕИК 202908367, Б. В. С., ЕГН •••••••••• и „ФРЕСПО ВЕНДИНГ“ ЕООД, ЕИК 203331737, по което е образувано е ч.гр.д.№ 52658/2021 г. по описа на СРС, ГО, 46 състав.

Видно от приета Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 21.10.2021 г. и изпълнителен лист от 21.10.2021 г. издадени по ч.гр.д.№ 52658/2021 г. по описа на СРС, ГО, 46 с-в срещу солидарните длъжници "ВИП ШОП БОКС" ЕООД, ЕИК 202908367, Б. В. С., ЕГН •••••••••• и ФРЕСПО ВЕНДИНГ ЕООД, ЕИК 203331737 заявлението на „Банка ДСК“ АД е уважено, като заповедният съд е разпоредил незабавно изпълнение на сумите: сумата 19 910,58 лева - дължима главница по Договор за кредит за финансиране на инвестиции Партньор № 20161121 от 23.11.2016 г. и анекси към същия, ведно със законна лихва от 09.09.2021 г. до изплащане на вземането, сумата 659,42 лева договорна лихва за периода от 10.10.2020 г. до 10.05.2021 г., сумата 221,25 лева, мораторна лихва, начислена за периода от 10.10.2020 г. до 10.05.2021г., 669,22 лв. законна лихва за периода 11.05.2021 до 08.09.2021г., такса по чл.24.т.1 от ОУ в размер 108 лв. и разноски за д.т. от 433,36лв. и сумата 50лв. юрисконсултско възнаграждение. /л.21 от делото/

Въз основа на допуснато на основание чл.418 от ГПК незабавно изпълнение в полза на ищеца „Банка ДСК“ АД е издаден изпълнителен лист за посочените в заповедта за изпълнение вземания срещу "ВИП ШОП БОКС" ЕООД, ЕИК

202908367, ФРЕСПО ВЕНДИНГ ЕООД и Б. В. С., ЕГН •••••••••• - последният ответник в настоящия процес. /л.22 от делото/

Не се твърди, нито установява срещу Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК от 21.10.2021 г. по ч.гр.д.№ 52658/2021 г. по описа на СРС да е подадено възражение от длъжниците по реда на чл.414 от ГПК, нито да е заявено оспорване по друг ред.

Въз основа на издадения по ч.гр.д.№ 52658/2021 г. по описа на СРС

изпълнителен лист, по молба на кредитора „Банка ДСК“ АД срещу солидарните длъжници "ВИП ШОП БОКС" ЕООД, ЕИК 202908367, Б. В. С., ЕГН •••••••••• и ФРЕСПО ВЕНДИНГ ЕООД е образувано изпълнително дело №182 /2021г. по описа на ЧСИ К.П. рег.№ 852 от КЧСИ. Видно от Удостоверение изх.№№212 / 16.02.2026г. издадено от ЧСИ К.П. рег.№ 852, размера на вземането на „Банка ДСК“ АД към 16.02.2026г. по посоченото изпълнително дело е 9311,35 евро./л.143/ Отразено е още, че вземането на банката взискател е обезпечено с първи по реда залог на движимо имущество- 9 броя машини.

Безспорно е, че на 29.10.2019г. между съпрузите Б. В. С. и А. Р. Г. – С.а е сключен брачен договор, който е вписан Служба по вписванията - гр. София с вх. per. № 70764 от 29.10.2019 г., акт №166, том XIII, дело № 54181/2019 г. В приетия неоспорен брачен договор от 29.10.2019г. с нотариална заверка на подписите и на съдържанието с рег.№6698 от 29.10.2019г. на нотариус Л.С. рег.№400 от НК, Б. В. С. и А. Р. Г.-С.а по реда на чл.38 от СК се споразумели за прекратяване на имуществената общност върху придобитото от тях по време на брака им недвижимо имущество състоящо от два недвижими имота и за подялбата му, като апартамент №Т-6, с идентификатор 68134.1933.1450.1.55 , находящ се в гр. София, р-н Витоша, ул. ••••••••, със застроена площ от 127,76 кв. м., както и гараж № 31, незавършено строителство с идентификатор 68134.1933.1450.1.59, с площ от 21.12 кв.м. находящ се на същия адрес. Съгласно уговореното в брачния договор и двата описани недвижими имота преминават в изключителна собственост на съпругата А. Р. Г../л.6-л.9 от делото/

От приетия Нотариален акт за покупко-продажба №44 от 01.03.2004г., нот. дело №32 /2004г. на нотариус Г. Д. с рег.№343 от НК, се установява придобиване на апартамент №Т-6 с идентификатор 68134.1933.1450.1.55, находящ се в гр. София, р-н Витоша, ул. •••••••• от съпрузите Б. В. С. и А. Р. Г.-С.а, възмездно чрез покупко – продажба по време на брака им. /л.86 от делото/

С нотариален акт за собственост на недвижим имот по давностно владение №156, рег.№156, н.д.№250 / 2019г. на нотариус В.Г. рег.№ 340 от НК, по реда на чл.587, ал.2 ГПК Б. В. С. е признат за собственик на гараж с идентификатор 68134.1933.1450.1.59, който имот е с адрес гр. София, р-н Витоша, ул. ••••••••, който недвижим имот се намира на стаж -1 в сграда с идентификатор 68134.1933.1450.1, брой надземни етажи 7, брой подземни гаражи 1, предназначение жилищна сграда, многофамилна, разположена в Поземлен имот с идентификатор 68134.1933.1450, с предназначение на самостоятелния обект - гараж в сграда със застроена площ от 21.12 кв. м., на основание давностно /л.96 от делото/

Видно от приетото в препис в.с. Решение № 37790/ 10.02.2020г. по гр.д. №65999/ 2019г. на СРС, ГО, 89 състав, гражданския брак на Б. В. С. и А. Р. Г. - С.а е прекратен с развод по взаимно съгласие и утвърждаване на постигнато между съпрузите споразумение по чл.51 от СК. /л.85 от делото/

По делото е приет Договор за дарение, с посочена дата 29.10.2019г., в който е отразено, че съпругата А. Р. Г.-С.а дарява на съпруга си Б. В. С. сумата 47 000лв./л.97/

По реда на чл.190 от ГПК е приета Справка за дължими суми по Договор за кредит за финансиране на инвестиции „Партньор“ № 20161121 от 23.11.2016г. издадена от „Банка ДСК“ АД на 29.01.2026г., с отразен размер на задължението на ответника Б. С. за главница, договорна лихва, лихва за забава и разноски към 09.09.2021г., както и към 29.01.2026г. /л.140 от делото/

Така установената фактическа обстановка, сочи на следните правни изводи:

Допустимост: С оглед подържаните от ищеца в исковата молба твърдения за съществуващо в негова полза вземане срещу първия ответник и извършена в негова увреда разпоредителна сделка между първия ответник и втория ответник, съдът намира предявения конститутивен иск с правно основание чл.135, ал.1 от ЗЗД за допустим, като правото на иск е надлежно упражнено.

По същество:

Предмет на конститутивния иск по чл. 135, ал.1 от ЗЗД е потестативното субективно материално гражданско право на ищеца-кредитор да бъде обявена само спрямо него за недействителна правна сделка или друго правно или фактическо действие на ответника-длъжник, с които последният го уврежда. За да възникне потестативното право, съответно за да е основателен павловия иск следва да се установят следните материалноправните предпоставки: 1. ищецът следва да установи качеството си на кредитор на ответника-длъжник, т. е. ищецът да е титуляр на друго субективно материално гражданско право, противопоставимо на ответника-длъжник; Вземането на кредитора спрямо длъжника, не е необходимо да бъде ликвидно и изискуемо, да е установено с влязло в сила решение, а е достатъчно да не е прекратено или погасено по давност. То трябва да е възникнало преди увреждащите действия. 2. извършеното от ответника – длъжник действие/сделка, което уврежда интереса на ищеца-кредитор, т. е. да осуетява или да затруднява по някакъв начин упражняването на правата му спрямо ответникадлъжник; 3. длъжникът да е знаел за увреждането към момента на извършването на атакуваната сделка/действие. Когато сделката е възмездна - и договарящото с него лице трябва да е знаело за увреждането.

Презумпция за знание е законово установена само по отношение на ограничен кръг трети лица - съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника, съгласно нормата на чл. 135, ал. 2 ЗЗД.

По първата обективна предпоставка:

От събраните в хода на съдебното дирене неоспорени писмени доказателства се установи, че ищецът „Банка ДСК” АД, като универсален правоприемник на „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД е придобил качеството на кредитор по отношение на ответника Б. С., като има вземане произтичащо от Договор за кредит за финансиране на инвестиции „Партньор“ № 20161121 от 23.11.2016г. и сключените към него анекси.

Установи се, че ищецът „Банка ДСК” АД е придобил качеството кредитор спрямо ответника, преди завеждането на иска.

Вземането възниква със сключване на сделката, от която произтича, в случая със сключването на договора за кредит на 23.11.2016г., а не от момента на неговата изискуемост. Изискуемостта определя правните последици във връзка с изпълнението на вече съществуващо вземане. С настъпване на изискуемостта кредиторът може да търси изпълнение на вече възникналото задължение. /В този смисъл е Решение № 10 от 09.04.2020 г. на ВКС по т. д. № 481/2017 г., I т. о., ТК и др./ На базата на представените от ищеца доказателства, които за целите на процеса сочат качеството му на кредитор спрямо ответника С., ищецът е установил твърдението си, че към момента на извършване на процесната разпоредителна сделки предмет на исковата претенция, неговият универсален праводател „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, респ. - той, има качеството на кредитор на ответника Б. С..

Наведените оспорвания относно погасяване на задължението по Договор за кредит за финансиране на инвестиции „Партньор“ № 20161121 от 23.11.2016г. не бяха доказани в процеса.

Съдът съобрази, че в производството по чл. 135 от ЗЗД ищецът не провежда пълно и главно доказване на качеството си на кредитор, като за това качество съдът изхожда формално от представените документи, стига същото да не е отречено със сила на пресъдено нещо, каквато в случая няма. Този извод е в съответствие с разясненията дадени в мотивите по т. 2 от Тълкувателно решение № 2/09.07.2019 год. по т.д. № 2/2017 год. на ОСГТК на ВКС. Там е посочено, че по принцип правото на кредитора да иска обявяване за недействителни спрямо него на увреждащите го актове на длъжника по реда на чл. 135 ЗЗД е предпоставено от наличие на действително вземане. Това вземане може да не е изискуемо или ликвидно, не е необходимо и предварително да бъде установено с влязло в сила решение.

Съдът по Павловия иск изхожда от положението, че вземането съществува, ако произтича от твърдените факти /предмет на делото по чл. 135 ЗЗД не е самото вземане на кредитора, а потестативното му право да обяви за недействителна по отношение на себе си сделка или друго действие, с които длъжникът го уврежда /правоотношението, легитимиращо ищеца като кредитор, става предмет на делото единствено когато Павловият иск е обективно съединен с иск за вземането/.

По втората предпоставка:

Решаващият състав намира за установен и втория елемент от фактическия състав на чл. 135, ал. 1 ЗЗД, а именно сделка увреждаща кредитора, тъй като ответникът Б. С. е сключил с втората ответница брачен договор на 29.10.2019г., въз основа на който прехвърли на ответницата А. С.а своята ½ ид.част от придобитите по време на брака два недвижими имота – апартамент №Т-6 и гараж №31, находящи се в гр. София, р-н Витоша, ул. ••••••••, доколкото същите са изключени от режима на съпружеската имуществена общност и са преминали изцяло в собственост на А. Р. Г.-С.а.

От обективна страна с извършеното разпореждане се е намалило имуществото на длъжника С., тъй като патримониума му е намалял с 1/2 идеална част от недвижимите имоти, които са станали изключителна собственост на неговата съпруга.

Ответницата А. С.а е направила своевременно правоизключващо възражение по чл. 23, ал. 1 от СК, че тя е изключителен собственик на имотите, посочени в брачния договор, въпреки заявеното в брачния договор, че недвижимото имущество е придобито от двамата съпрузи по време на брака. Съдът намира, че в настоящият процес такова възражение не може да бъде разглеждано, доколкото то е непротивопоставимо на ищеца. Оборването на презумпцията по чл. 21, ал. 1 от СК може да стане само по съдебен ред чрез предявяване на установителен иск, по който страни са двамата съпрузи. Поради това не е допустимо инцидентно упражняване на това право в хода на друго производство чрез възражение на единия от съпрузите или чрез инцидентен установителен иск. Произнасянето по такъв ред няма да има СПН между съпрузите, доколкото те не са страни по него. /Реш.№ 842/08.06.2022 г. по гр.д. № 3139/20 г., САС, Решение № 624 от 14.05.2025г. по възз.гр.д. № 2217/2024г. на САС, Опр.№ 868/ 24.02.2026г. по к.гр.д. № 3784/2025 г. на ВКС, ІІІ г.о/

Затова следва да се приеме, че с оглед заявеното в брачния договор от 29.10.2019г. двата недвижими имота, които са негов предмет са съпружеска имуществена общност и като се е разпоредил със своя дял от нея ответникът Б. С. е увредил кредитора си намалявайки своето имущество, което съгласно нормата на чл.133 от ЗЗД служи за общо обезпечение на кредиторите.

По третата субективна предпоставка:

Третата предпоставка е знание на длъжника, че сделката е увреждаща по отношение на кредитора му. По правило длъжникът винаги знае за увреждането, когато разпоредителната сделка е извършена след възникне на кредиторовото вземане, както е в настоящия случай - решение № 264 от 18.12.2013 г. по гр. д. 915/2012 г. ІV г.о. ВКС.

В нормата на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД е предвидена оборима презумпция, че ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника знанието се предполага. В хода на съдебното дирене, презумпцията на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД не е оборена и към момента на сключване на брачния договор е имало знание за увреждането.

С оглед на необорената презумпция за наличие на съвместен принос, установена в чл. 21, ал. 3 СК, следва да се приеме, че процесните имоти е придобит по време на брака на ответниците в режим на съпружеска имуществена общност /чл. 21, ал.1, вр. с § 4, ал. 1 от ПЗР на СК/. Със сключване на брачния договор ответника Б. С. на практика се е разпоредил със свое имущество - собствената си идеална част от два недвижими имота, в полза на съпруга си. По този начин се е стигнало до намаляване на имуществото му и се затруднява удовлетворяването на неговия кредитор - ищцата по делото. Вземането на ищеца /чрез праводателят му/ е възникнало на 23.11.2016г. т.е. преди сключване на брачния договор. Ответникът С., като кредитополучател е знаел за задължението си по договора за кредит, както и че със сключване на брачния договор намалява имуществото си. В случая характера на брачния договор /възмезден или безвъзмезден/ в частта му касаеща процесните имоти е без значение. Насрещна страна по договора е съпругата на длъжника. При безвъзмездна сделка, знанието на третото договарящо лице не е предпоставка за упражняване на правото по чл. 135 от ЗЗД и наличието му не следва да се доказва, а при възмездна - знанието на съпруга недлъжник за увреждането се предполага до доказване на противното с оглед презумпцията по чл. 135, ал. 2 ЗЗД, която в случая не е оборена в процеса.

С оглед изложеното и при наличие на всички предпоставки от фактическия състав на разпоредбата на чл.135, ал. 1 от ЗЗД предявеният иск с правно основание чл.135, ал.1 ЗЗД е доказан и следва да се уважи за 1/2 ид. част от недвижимите имоти предмет на разпореждане с брачен договор от 29.10.2019г.

По отношение на разноските:

С оглед изхода на делото право на разноски има ищеца. На банката ищец следва да се заплатят направените от нея разноски в общ размер на 377,46 евро, от които 295,33 евро платена държавна такса, 76,69 евро юрисконсултско възнаграждение, сумата 5,11 евро държавна такса за издаване на съдебни удостоверения.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд, ГО, I-7 състав