Решение № 137 от 13.6.2026 г. на Районен съд - Разлог по дело № 565/2025 г.

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба от М.Н.П., ЕГН*, с адрес: *, ч/з пълномощник адв. И.З.П., против НП №*/25.06.2025 г. на Н-ка на РУ-Р. при ОДМВР- Б., с което на жалбоподателката, на основание чл.53 ЗАНН, са наложени следните адм. наказания: за нарушение на чл.147, ал.1 ЗДвП, (управлява ППС, което не е представено на техн. преглед) – глоба от 20.00 лева (10,23 €) на основание чл.185 ЗДвП; за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП, (не носи СУ на МПС от съответната категория) – глоба от 10.00 лева (5,11 €) на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 ЗДвП, или общо наложена глоба от 30.00 лева (15,34 €). От страна на жалбоподателя се поддържа, че констатациите в НП не отговарят на действителното фактическо положение и тя не е извършила описаните нарушения. НП страда от порок по чл.57, ал.1 ЗАНН, поради липса на надлежна индивидуализация на нарушението. НП не й е връчено по предвидения в чл.58 ЗАНН, ред. Посоченият в АУАН и НП час на проверката – 17:16 ч. – не съответства на действителния (около обяд), което съставлява нарушение по чл.42 ЗАНН. Деянието е извършено при условията на крайна необходимост по чл.8 ЗАНН, доколкото на посочената дата жалбоподателката е транспортирала бременна своя снаха до болница по спешност, поради което се твърди, че деянието не е общественоопасно. Алтернативно се поддържа искане за приложение на чл.28 ЗАНН, поради маловажност на случая. Наложеното наказание е явно несправедливо. АНО не изпраща представител в СЗ, но е депозирал писмено становище (изх. №7804/2025 г.), с което поддържа издаденото НП като правилно и законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено. От фактическа страна, съдът намира следното: Въз основа на събраните писмени док-ства (АУАН серия GA №*/15.04.2025 г., АУАН серия GA №*/15.04.2025 г., докладна записка УРИ*/2025 г., писмено обяснение от М.П., справка от ИИС-МВР по история на регистрацията на МПС с рег. №*, справка от „ГФ“, справка УРИ*/2025 г., постановление на РП-Б., УРИ*/2025 г., мотивирана резолюция №*/25.06.2025 г., справка за нарушител/водач в АИС-АНД, заповед №*/02.12.2021 г.) и от показанията на разпитаните по делото свидетели, съдът приема за установено, че на 15.04.2025 г., в *, жалбоподателката М.П. управлявала л.а. „Х.А.П.“ с рег. №*, собственост на С.П.Г. (нейна дъщеря). При извършена проверка от служители на РУ-Р. – мл. автоконтрольор М.Ю. и мл. инсп. Н.Г., ч/з справка с Работна станция за отдалечен достъп – таблет, се установило, че регистрацията на посоченото МПС е прекратена служебно на 16.11.2023 г. на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП, (поради липса на валидна застраховка „ГО“, видно и от приложената справка от „ГФ“). Към момента на проверката управляваното от жалбоподателката ПС не е било представено на техн. преглед, а самата жалбоподателка не е носила и СУ на МПС от съответната категория. За констатираните обстоятелства актосъставителят Ю. е съставил 2 отделни АУАН серия GA №*/15.04.2025 г. (за нарушения по чл.140, ал.1, чл.147, ал.1 и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП) и АУАН серия GA №*/15.04.2025 г. (за нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ). Жалбоподателката е подписала и двата акта без възражения, видно от съдържанието им и от приложените разписки, като й е снето и писмено обяснение. Въз основа на АУАН серия GA №*/15.04.2025 г., в частта му относима към чл.147, ал.1 и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, е издадено обжалваното НП №*/25.06.2025 г. В съд. заседание на 23.03.2026 г. свидетелят М.Ю. (актосъставител) потвърждава описаните в АУАН обстоятелства – мястото, датата, констатираната прекратена регистрация на автомобила (установена ч/з справка с таблет), съставянето на 2 акта, подписването им от жалбоподателката без възражение, снемането на писмено обяснение и отнемането на регистрационните табели и контролния талон. В съд. заседание на 13.05.2026 г. свидетелят Н.Г. (присъствал при проверката) също потвърждава спирането на автомобила управляван от жалбоподателката М.П., липсата на валидно сключена застраховка „ГО“ и наличието на дерегистрация на автомобила, съставянето на необходимите документи и подписването им от водача без възражение. Разпитана по делото е и свидетелката Б.А.Д. – снаха на жалбоподателката, която заяви, че на 15.04.2025 г., около обяд, е получила усложнения при рискова 4-та бременност (5-6 месец), поради което жалбоподателката я закарала до МБАЛ-Р.; след прегледа (около 12:00 – 13:00 ч.) на връщане спрели до аптека, където към автомобила се приближили полицейски служители за проверка. По делото е изискан видеозапис от камерата на патрулния автомобил и от боди-камерите на проверяващите служители, вр. с установяване на точния час на проверката. С писмо, постъпило по делото на 15.04.2026 г. (вх. №5781/15.04.2026 г.), РУ-Р. уведомява съда, че заявените записи не могат да бъдат предоставени, тъй като съгласно вътрешните правила записите от посочените техн. средства се съхраняват само за срок от 30 дни. От правна страна съдът намира следното: НП е издадено от компетентен орган – Н-к на РУ-Р. при ОДМВР-Б., действащ съгласно делегирани правомощия по Заповед №*/02.12.2021 г. на министъра на ВР (изменена и допълнена със Заповед №*/07.10.2024 г.), приложена по делото. Спазена е и процедурата по съставяне на АУАН и издаване на НП, в рамките на сроковете по чл.34 ЗАНН. НП съдържа реквизитите по чл.57, ал.1 ЗАНН, – дата, място, описание на нарушенията, нарушени разпоредби, правно основание и размер на наложените наказания. Възражението за липса на индивидуализация на нарушението по чл.57, ал.1 ЗАНН, е общо, неконкретизирано и не намира опора в съдържанието на акта, поради което се приема за неоснователно. Относно възражението по чл.58 ЗАНН, за невръчване на НП – по делото е приложена разписка, видно от която жалбоподателката е получила лично препис от НП и е подписала, удостоверявайки запознаване с правата си по чл.59 и сл. ЗАНН, в рамките на законоустановения срок, в който впоследствие е депозирала и жалбата си. В този смисъл съдът намира, че възражението за невръчване на НП е неоснователно. Относно нарушението по чл.147, ал.1 ЗДвП: Разпоредбата на чл.147, ал.1 ЗДвП, предвижда задължение на собственика, съответно на лицето, на което е предоставено МПС, да го представя за техн. преглед в определените срокове. Безспорно адресат на това задължение, а съответно и субект на адм. нак. отговорност по чл.185 ЗДвП, вр. с чл.147, ал.1 ЗДвП, е собственикът на ПС (или ползвателят по силата на договор, по който задължението е възложено нему), а не всяко лице, което фактически управлява автомобила към определен момент. По делото безспорно се установява, че управляваният от жалбоподателката автомобил „Х.А.П.“ с рег. №* е собственост на С.П.Г. – дъщеря на жалбоподателката, а не на самата М.П.. От представените по делото док-ства не се установява и наличие на договор или друго правно основание, по силата на което задължението за представяне на автомобила на техн. преглед да е възложено на жалбоподателката като ползвател. Жалбоподателката се е намирала в качеството на случаен водач на чуждо МПС към момента на проверката, без да е било в нейната фактическа власт или задължение да организира периодичния техн. преглед на автомобила – действие, което предполага трайна грижа за вещта и съответства на качеството собственик/ползвател, а не на моментното положение на лице, управляващо автомобила в конкретен пътен участък. От текста на чл.147, ал.1 ЗДвП, не може да се заключи, че в качеството на водач на МПС жалбоподателката е адресат на задължението да представи автомобила за техн. преглед или да не го управлява, без да е преминал такъв. Понастоящем, така както е възприета правната квалификация на нарушението, то се явява неотносимо към жалбоподателката М.П. тъй като не се сочи с какви действия или бездействия същата следва да носи отговорност в хипотезата на чл.147, ал.1 от ЗДвП. НО е следвало да посочи приложимата норма от подзаконов нормативен акт, която евентуално би могла да ангажира отговорността на лицето за действие и бездействие - ако такава съществува, но това не е сторено. НО е следвало да направи разграничение м/у задължението ПС да се представи за техн. преглед, което безспорно възниква за собственика и задължението на водача да представи при проверка документи за преминал такъв, което също не е сторено. При това положение съдът намира, че жалбоподателката не се явява надлежен субект на нарушението по чл.147, ал.1 ЗДвП, доколкото визираното задължение не е възложено на нея, а на собственика на ПС. Доколкото квалификацията на извършеното деяние по отношение на жалбоподателката по посочения текст е изначално неправилна от субектна гледна точка, НП в тази му част се явява издадено в противоречие с материалния закон и следва да бъде отменено, без да се обсъжда фактическата обоснованост на констатацията относно непредставянето на автомобила на техн. преглед. Относно нарушението по чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП: Съдът намира за безспорно установено, че към момента на проверката жалбоподателката не е носила (не е представила на проверяващите) СУ на МПС от съответната категория. АУАН представлява официален констатиращ документ, съставен от длъжностно лице при изпълнение на служебните му функции, и се ползва с материална доказателствена сила относно непосредствено възприетите от съставителя факти, до доказване на противното. В случая жалбоподателката е подписала акта без възражения, а съставителят му – свидетелят Ю. – потвърди в съд. заседание съдържанието на акта в неговата цялост, без да отрече констатацията относно непредставен документ за управление. Доводът на процесуалния представител, че жалбоподателката „е представила СУ“ и че в акта погрешно е записано противното, остана недоказан – по делото не е поискано и не е проведено нарочно доказване в тази насока (напр. ч/з конкретни въпроси към актосъставителя относно този факт, или ч/з представяне на самото СУМПС с цел установяване, че е било в нея към процесния момент). Обстоятелството, че съгласно справката за нарушител/водач жалбоподателката притежава валидно СУМПС №*, категория „B, AM“, валидно до 21.10.2030 г., не отстранява и не противоречи на констатацията, че към момента на проверката тя не е носила (не е представила) този документ – задължение по чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП, отделно и различно от факта на притежаването на валидно свидетелство. За разлика от нарушението по чл.147, ал.1 ЗДвП, задължението по чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП, е лично задължение на водача – всяко лице което управлява МПС, е длъжно да носи у себе си СУ от съответната категория, независимо дали е собственик на автомобила. Жалбоподателката се явява надлежен субект на това нарушение. Предвид изложеното, съдът намира че това нарушение е доказано по несъмнен начин както от обективна, така и от субективна страна. Относно възражението за крайна необходимост по чл.8 от ЗАНН: Съдът кредитира показанията на свидетелката Б.Д. и приложения амб. лист в частта им, удостоверяваща, че на 15.04.2025 г. жалбоподателката е транспортирала своята бременна снаха до МБАЛ-Р. по повод усложнения при рискова бременност. Независимо от това, съдът намира че възражението за крайна необходимост е неотносимо към нарушението по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, което единствено остава предмет на обсъждане след изложеното по-горе по отношение на нарушението по чл.147, ал.1 ЗДвП. Крайната необходимост по чл.8 от ЗАНН, (вр. с чл.13 от НК) предполага причинна вр. м/у опасността, която се отстранява, и деянието, осъществяващо признаците на адм. нарушение. Носенето на СУМПС е лично, текущо задължение на водача, изпълнимо ч/з обикновена предпазливост, и по никакъв начин не се намира в причинна връзка с твърдяната спешност на 15.04.2025 г. Дори при хипотетично прилагане на чл.8 от ЗАНН, тежестта на доказване на положителните му предпоставки (непосредственост на опасността, невъзможност за отстраняване по друг начин, и че причинените вреди са по-малко значителни от предотвратените) лежи в/у жалбоподателя – а по делото не са ангажирани док-ства, обвързващи именно неносенето на СУМПС с твърдяната спешност. Поради изложеното, възражението за крайна необходимост по отношение на нарушението по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, се явява неоснователно. Относно възражението за неточност на часа на проверката (чл.42 ЗАНН): Съдът положи процесуални усилия да изясни спорния въпрос относно точния час на проверката, включително ч/з изискване на видеозапис, който се оказа неналичен поради изтекъл срок на съхранение. Дори да се приеме тезата на жалбоподателката за по-ранен час на проверката, това обстоятелство не засяга обективното съществуване на нарушението по чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП, – дали жалбоподателката е носила СУМПС е факт, независим от часа на денонощието, в който е извършена проверката. Евентуална неточност в посочения час не е от хар-р да съставлява съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.42 от ЗАНН, доколкото не е довела до ограничаване на правото на защита на жалбоподателката – тя е могла пълноценно да се защитава по същество на твърдяното нарушение, независимо от часовата точност. Освен това от показанията на свидетелката Димитрова не се установяват трети лица, присъствали на мястото, които да потвърдят алтернативната версия за часа на проверката – поради което и искането за допускане на допълнителен свидетел в тази насока беше оставено без уважение. Относно възражението за маловажност по чл.28 от ЗАНН: По отношение на останалото в предмета на делото нарушение по чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП, съдът намира че същото засяга изискване с пряко значение за безопасността на движението по пътищата – носене на документ за правоспособност на водача. Не се установяват обективни данни конкретното деяние да се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид, поради което предпоставките на чл.28 от ЗАНН, не са налице, а искането в тази насока е неоснователно. Относно размера на наложеното наказание по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП: Наложената глоба от 10.00 лева (5,11 €) на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 ЗДвП, съответствува на фиксирания в посочената разпоредба размер и не подлежи на редуциране. С оглед изложеното, съдът намира че НП №*/25.06.2025 г. на Н-ка на РУ-Р. при ОДМВР-Б., следва да бъде отменено в частта, с която на жалбоподателката е наложено наказание „глоба“ от 20.00 лева (10,23 €) на основание чл.185 от ЗДвП, за нарушение по чл.147, ал.1 от ЗДвП, поради липса на материалноправна предпоставка – жалбоподателката не се явява надлежен субект на това нарушение, доколкото не е собственик на ПС и задължението за представяне на същото на техн. преглед не е било в нейната тежест. В останалата му част, относно нарушението по чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП, и наложеното за него наказание „глоба“ от 10.00 лева (5,11 €) на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП, НП е издадено от компетентен орган, в съответствие с изискванията на ЗАНН, и ЗДвП, при правилно установена фактическа обстановка и законосъобразна правна квалификация на извършеното нарушение, поради което следва да бъде потвърдено.