Решение № 50 от 4.6.2026 г. на Районен съд - Етрополе по дело № 241/2025 г.

Производството е с правно основание чл.45 и чл.48 от ЗЗД. Предявена е искова молба от С. Н. И. от гр.•••••против Р. М. К., А. Г. И. и Л. Г. И., и тримата от гр.••••, в която се твърди, че на 26.11.2019 година, последните двама ответника му причинили следните травматични увреждания : множество прободно - порезни и порезни наранявания на лицето, шията, ухото, предната и задната повърхности на гръдния кош, дясната предмишница и двете колена. Две от прободно-порезните наранявания на гръдния кош проникват в гръдните кухини, вляво и вдясно, като вляво е засегнато и девето с фрагмент, проминиращ в гръдната кухина; хемопневмоторакс вдясно с липсващо дишане в дясната гръдна половина; хемоторакс в лявата гръдна половина; счупване на диафизата на лявата лакътна кост, което е наложило кръвна репозиция; горен ляв крайник палпаторно болезнен в предмишницата с ограничени движения, порезна рана на дясна предмишница, 2 прободни рани в областта на дясното коляно и 1 в областта на лявото коляно. Причинените вреди са видни от приложените СМЕ № ••••- 2019 г., Епикриза от Клиника по хирургия на УМБАЛ „Света Анна“ и Епикриза от Клиника по ортопедия и травматология на УМБАЛ „Света Анна“, както и от останалата съдебно - медицинска документация, приложена в копия. Счупването на диафизата на лявата лъчева кост е причинено от А. Г. И. чрез удар с гира, а останалите увреждания са причинени от Л. Г. И. - чрез нанасяне на многократни удари с нож. Л. И. и А. И. са деца на ответницата Р. К., която упражнява родителските права по отношение на тях, а те са живели при нея към 26.11.2019 г. Към 26.11.2019 г., двете деца са непълнолетни, поради което и на основание чл. 48, ал. 1 от ЗЗД, ответницата отговаря за вредите, причинени от тях. Досежно обстоятелството дали ответниците А. И. и Л. И. следва лично да отговарят за причинените от тях вреди, то въпреки, че същите са извършили деянието преди да навършат пълнолетие, са могли да разбират свойството и значението на извършеното, както и да ръководят постъпките си, поради което самостоятелно носят своята отговорност съгласно чл. 45 от ЗЗД, като трайната съдебна практика приема, че в тези случаи, солидарно с децата си ще отговаря по чл. 48 от ЗЗД и тяхната майка - Р. М. К., тъй като към датата на деянието - 26.11.2019 г. не са навършили пълнолетие и са живели при нея. Гражданската отговорност по чл.48 от ЗЗД е лична отговорност на отглеждащия родител за неупражнен контрол и недостатъчно възпитание на децата, в резултат на което те са причинили вреди другиму. Тази отговорност е отделна и независима от отговорността на децата по чл.45 от ЗЗД, ако те са непълнолетни. Отговорността по чл.48 от ЗЗД се определя към момента на извършване на деянието и затова същата не отпада, когато прекият причинител на вредата навърши пълнолетие по време на процеса, когато вече е нанесъл вредите като непълнолетен. Така както Л. И. и А. И. са лично отговорни за причинените вреди по отношение на С. И., така и отговорността на Р. К. като тяхна майка е лична и солидарна, като солидарността произтича от закона. Счита, че в настоящия случай няма как да се приложи институтът на неизбежната отбрана, доколкото единственото, което е направил ищецът е да заяви на Р. М. К., като в жилището са били и двете и деца - А. И. и Л. И., че не желае да продължава връзката си с нея, като я е помолил да му върне личните вещи, хилядите левове, предоставени и за нейни лични разходи, както и е помолил да уточнят какво ще правят с жилището, закупено с негови лични средства и находящо се в гр. ••••, кв.*, бл. ••, вх. *, ап. ••. Изключително тежките и многобройни наранявания, вследствие нападението от 26.11.2019 г. са наложили спешно лечение, включващо хирургически интервенции, а впоследствие и лечение, продължаващо и до днес. Причинените болки са със значителен интензитет и са продължителни, като са причинили на ищеца изключителни болки и страдания. Оценява размерът на претендираното обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 20 000 лв. Претендира и имуществени вреди в размер на 1 650.00 лева за заплатено болнично лечение и материали по фактура към МБАЛ „Св.Анна“, сума от 46.00 лева заплатена потребителска такса към МБАЛ „Св.Анна“, сума от 8 553.46 лева, обезщетение за имуществени вреди, съставляващи пропусната полза от неполучено трудово възнаграждение по трудов договор и болничен лист №•••••••• и болничен лист №•••••••••за периода от 26.11.2019 год. до 02.02.2020 год. – 69 дни, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателно изплащане на сумите. В едномесечния срок за отговор на исковата молба е постъпил такъв от ответника Р. М. К., от гр.•••••, в който предявените искове се оспорват изцяло. Твърди, че за да намери приложение деликтната отговорност, ищецът следва да докаже наличието на четири предпоставки : Деяние /действие или бездействие/; Противоправност на деянието; Вреда; Причинна връзка между осъщественото деяние и претърпяната вреда; Вина на деликвента, която съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага до доказване на противното. Само при едновременното съществуване на посочените предпоставки е налице непозволено увреждане, като осъществяването на фактическия състав завършва с настъпването на вредите. От този момент възниква и правото на увреденото лице да търси обезщетение за претърпените вреди. При иск за обезщетение за вреди от непозволено увреждане увреденото лице трябва да установи всички елементи, включени във фактическия състав на увреждането, с изключение на тези, които се предполагат по силата на закона. Съдебната практика е непротиворечива, че при доказването на причинно следствената връзка между поведението на дееца и увреждането, чието обезщетение се търси, тежестта е за ищеца. Той следва по пътя на пълно и главно доказване да установи, че деянието е решаващо, вътрешно необходимо (неслучайно) свързано с резултата, в цялата поредица от явления причината да предшества следствието и да го поражда, като вредата закономерно произтича от деянието. Много ясно е посочено, че причинната връзка не се предполага, а трябва да се докаже. Твърди, че от изложението на исковата молба не се установяват кумулативните предпоставки на непозволено увреждане, в т.ч. не са описани в пълнота и конкретика действията, както и тяхната хронология, довели до нанасянето на телесни повреди. Изтъкнато е единствено, че Л. И. е нападнала ищеца в гръб без да има каквато и да е заплаха към нея, а непосредствено след това същото сторил и А.. В претенцията се твърди, че вследствие на нападението от двамата, ищецът се свлякъл на земята, респ. изпаднал е в безсъзнание. Под въпрос обаче остават тези доводи, доколкото в гр. дело № ••••/2019 г. по описа на РС-Ботевград е установено друго. Св. Д. Х. е посочила как С. И. и Л. И. са в изправено положение един срещу друг, и двамата с вдигнати ръце. Пропуснато е отбелязването на нападение спрямо Р. К. от страна на ищеца, което е установено по прокурорска преписка № •••••/2019 г. по описа на СОП. В този смисъл по ДП № */2020 г. по описа на ОСлО при СОП е назначена съдебно-медицинска експертиза, от която се установява, че по Р. е констатирана травма в областта на главата, лявата лопатка и корема. Нещо повече, в този момент К. е била във възстановителен период от медицинска интервенция, в който смисъл са представени и доказателства към настоящия отговор. Видно от същите, К. е оперирана от растяща миома на матката на четири месеца преди нападението, като е било посочено, че следва да се яви на контролен преглед след 6 м., колко всъщност е траел и възстановителния период. Тези обстоятелства са били известни на С. И. и Л. и А. И.и. Счита, че при ангажиране на отговорност по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД е необходимо изследването при каква обстановка е настъпила вредата, за да може да се установи дали тя е резултат от противоправно виновно поведение, то така предявената претенция е спорно до каква степен е обоснована и мотивирана. Твърди, че нападението от страна на Л. и А. е лишено от противоправност, доколкото с действията си децата са целяли единствено и само да преустановят поредното нападение от страна на С.. Счита, че в случая не може да се говори за превишаване пределите на неизбежна отбрана, доколкото няма как невръстните деца да преустановят действията на С. с голи ръце, предвид физическото му превъзходство. В случая съответствието между нападение и отбрана се определя от съвкупността на всички обстоятелства, отнасящи се до силата и интензивността им, значимостта на защитавания и увреден обект, степента на опасността, застрашаваща нападнатия, неговите сили и възможности за отбрана, средствата за нападение и защита, мястото и времето на нападението. Твърди, че ако действията от страна на децата спрямо С. бъдат признати, като такива, извършени в условията на неизбежна отбрана, то не се дължи репариране на причинените вреди. На следващо място и във връзка със заявената претенция по реда на чл. 48 ЗЗД следва да се вземе предвид, че въпреки твърдението в исковата молба, че лично е възприела нападението от децата спрямо С., тя не е станала пряк очевидец на действията им, доколкото е била приведена в безпомощно състояние. В този смисъл следва да бъде съобразена разпоредбата на чл. 48, ал. 3 ЗЗД, която гласи, че родителят не отговаря за вредите, причинени от децата му, когато не е бил в състояние да предотврати настъпването на тези вреди. Счита, че на следващо място е редно да се вземе предвид и нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. В последната е предвидена възможност за намаляване на дължимото обезщетение за вредите, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, когато пострадалият е допринесъл за увреждането. Приложението на това правило е обусловено от наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането, т.е. когато е налице причинна връзка между негови действия или бездействия и вредоносния резултат. При обективното съпричиняване от страна на пострадалия по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, намаляването на дължимото от деликвента обезщетение не е обусловено от преценката дали е налице виновно поведение на пострадалото лице. Принос за настъпване на увреждането ще е налице във всички случаи, когато пострадалото лице със своето поведение е създало предпоставки за настъпване на вредите, или е допринесло за механизма на увреждането. Или, от съществено значение е конкретното проявление на действието или бездействието на пострадалия, което съставлява пряка и непосредствена причина за причинените вреди. Твърди, че в случая с действията си С. И. е предизвикал нападение срещу себе си, доколкото е осъществил нападение спрямо жена в недобро здравословно състояние пред децата й. На четвърто място и що се отнася до представените с исковата молба писмени доказателства, с които се обосновава размера на претенцията за репариране на имуществени и неимуществени вреди, не става ясно как ищецът е формирал размера на същите. В срока за отговор на исковата молба е постъпил такъв и от А. Г. И. и Л. Г. И., с който оспорват изцяло ищцовите претенции, както по тяхното основание, така и по размер, както и изложените в исковата молба твърдения и наведени обстоятелства. Процесуалния представител на двамата ответници моли да бъдат отхвърлени същите изцяло, като на основание чл. 78 от ГПК, им бъдат присъдени разноските в настоящото производство, в това число за адвокатско възнаграждение. На основание чл. 38 ал. 1 от ЗА на страната се оказва безплатна адвокатска помощ. Това мотивира искането по чл. 38 ал. 2 от ЗА, в случай, че ответната страна бъде осъдена за разноски съдът да определи на адвоката, оказал безплатна адвокатска помощ, при условията на същия законов текст, адвокатско възнаграждение. В условията на евентуалност и в случай, че исковете се намерят за основателни, то моли да бъде намален размера на евентуално присъденото обезщетение, тъй като исковата претенция е изключително завишена по размер и не кореспондира с установената съдебна практика, както и претърпените болки и страдания не обосновават такъв завишен размер на обезщетение, а имущественитте вреди не са доказани. Твърди се, че липсват доказателства, установяващи механизма, причините и обстоятелствата, при които е настъпило събитието, както и за поведението на участниците в него. Твърди, че в процесния случай не са налице основания за ангажиране на отговорността на доверителите, поради наличие на вина само и единствено на ищеца- С. И.. Оспорват всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане. Оспорват изложената фактическа обстановка в исковата молба, както и твърдението, че причинените болки са със значителен интензитет и са продължителни. Видно от представената Епикриза от УМБАЛ „Света Анна“ АД, С. И. е изписан на 9.12.2019 г. в добро общо състояние и изход от заболяването: с подобрение Видно от приложената последваща Епикриза на УМБАЛ „Света Анна“ АД за екстракция на остеосинтезни средства, изписан на 24.06.2022г, същата потвърждава, че в следоперативния период липсват усложнения : „оперативната рана е спокойна , зараства първично, крайникът е без данни за сетивни и циркулаторни смущения“ Изписан е в добро общо състояние с подобрение. Оспорват твърденията, че лечебният и възстановителен период продължават и към момента. При ищецът е налице нормално протекъл възстановителен процес в обичайните срокове за възстановяване. Няма налице клинични данни за усложнения. Не са налице никакви данни от последващи контролни прегледи при каквито и да е специалисти след тази дата. Това доказва, че ищецът се е възстановил от нанесените му травми в нормален и бърз порядък. Още повече от представения нотариален констативен протокол е видно, че същия на 54-тия ден от 26.11.2019г спортува активно, а на 29.07.2020г в неговия профил във фейсбук лично е качил снимка с коментар, която отразява завидно психо-физическо състояние. Оспорват, че ищеца е претърпял болки и страдания вследствие на твърдяното увреждане: „нарушение на обичайното всекидневие за мъж на неговите години- отсъствие от работата, невъзможност за нормален социален живот, невъзможност за спортуване“. Към исковата молба не са представени никакви доказателства, които да подкрепят твърдените негативни последици за ищеца които да са в причинно следствена връзка с твърдяното увреждане. Твърдят, че ищеца съществено е допринесъл за настъпване на процесното увреждане, тъй като е предприел противоправни действия от своя страна нападнал е майката на доверителите, както и продължаващите действия срещу Л. И., като Л. е защитила майка си, а А. сестра си от противоправното нападение на ищеца. Считат, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца и същия със субективните си действия и възприятия извършвайки противоправно нападение над майката на доверителите и над Л. И. е спомогнал за настъпване на вредоносния резултат. Това негово поведение на свой ред е причината за настъпване на претендираните от него вреди. С оглед гореизложеното искания размер на обезщетението от ищеца е прекалено завишен. Съгласно Постановление № 4/25.05.1961 г. на Пленума на ВС, обезщетение за претърпени неимуществени вреди се присъжда само и единствено „след като се установи, че действително са претърпени такива вреди“. В съдебно заседание ищеца С. Н. И., лично и чрез адв. В. А.-САК и адв. Д. А. поддържа предявения иск. Счита, че са надхвърлени пределите на неизбежната отбрана, като счита деянието за противоправно. Счита, че е налице саморазправа с ищеца, а на неизбежна отбрана. Счита предявените искове за обезщетение от имуществени и неимуществени вреди за доказани, като твърди, че липсват доказателства за съпричиняване от страна на ищеца. В съдебно заседание, ответниците Л. И. и А. И., чрез адв. С. С.-САК поддържат отговора на исковата молба, като считат иска за неоснователен и недоказан. В съдебно заседание, ответника Р. К., чрез а. Б., АК-Пловдив, оспорва иска, като го счита за неоснователен и недоказан. От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на страните, съдът приема за установено следното: ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: От постановление за прекратяване на наказателно производство от 17.11.2023 година по ДП №*/2020 година по описа на ОСО при Софийска окръжна прокуратура пр.пр. №••••/2019 год. по описа на СОП и приобщените материали от същото ДП се установява, че е образувано при условията на чл.212 ал.2 от НПК за това, че на 26.11.2019 год. в гр. ••••, обл.••••, кв.••••, бл.••, вх.*, ап.••е причинена средна телесна повреда на С. Н. И. от гр. •••••••-престъпление по чл.129 ал.2 вр. ал.1 от НК. Същото е влязло в законна сила, което е видно от писмо, изпратено от СОП /л.56/. Наблюдаващият прокурор е приел, че с действията си на процесната дата, Л. И. е причинила на С. И. една група увреждания, осъществени от действието на предмет с остър връх и режещ ръб-нож, а А. И. е причинил втора група - от действието на твърди тъпи предмети. Приел е, че нараняванията на С. И. са причинени от ответниците Л. И. и А. И. при условията на неизбежна отбрана, като не е налице превишаване пределите на същата. Това е така, т.к. двете деца тогава са били в състояние на страхов физиологичен афект, остра страхова реакция, което може да се приравни към юридическото понятие „уплаха и смущение“. От показанията на св.Г. В. се установява, че с ищеца С. са колеги от АЕЦ-Козлодуй и се познават повече от 10 години. От „Фейсбук“-група разбрал, че в гр. ••••••е възникнал случай, при който е пострадал неговия приятел. Разбрал, че е настанен в болница в гр. •••••, като със съпругата си решили да отидат да видят дали действително се касае за С.. От лекар в болница „Света Анна“ разбрал, че човека е настанен в реанимация, като случаят е съдебен. Разрешили да го види, за да се увери дали действително е той. В реанимационната зала разпознал С., който бил видимо много зле. Казал да предадат на сестра му, че я обича и, че не знае дали ще оцелее. Подобна била прогнозата и на лекарите. След време го преместили в друга болнична стая, като ходил на свиждане още няколко пъти. С. разказал на св. В., че имал връзка с жена от •••••, като искал да се разделят. Отишъл да вземе документи от жилището където живеели, вдигнал някакво легло с подматрачна рамка, за да вземе документи и тогава усетил пробождане в гърба, след което се парализирал и не можел да реагира. От показанията на св.В. М. се установява, че със С. работили заедно в АЕЦ-Козлодуй. Познавал и Р.. Около десет дни преди процесния случай двамата минали през автосервиз на неговия син, за да обслужи автомобила на Р.. С. му казал, че ще приключват връзката си. След като разбрал за случая, ходил в болницата в гр.•••••и едва разпознал С., който бил в много лошо здравословно състояние - шевове по лицето, разбити вежди, апаратура за прочистване на белия дроб, в който имало кръв. Сочи, че и в момента се виждат често, но С. не е в същото физическо здраве в каквото бил преди случая. От показанията на св.Р. Г. се установява, че познава Р., като имат далечна роднинска връзка. В края на месец ноември 2019 година вечерта се обадила сестрата на Р. и казала, че има проблем между Р. и С., като трябвало да я вземе с автомобил, за да отидат до кв.••••. Двете отишли, като пред заварили Р. с децата и полицаи. Имало и други хора. Попитала Р. какво е станало, като тя отговорила, че се скарали със С., той започнал да я удря и бие, като първо се притекла на помощ дъщеря , а в последствие и братчето помогнало. Няма спомен да е виждала С.. Децата били разтревожени, плачещи и треперещи. Не знаели къде се намират. Не е влизала в апартамента, т.к. полицията на пускали никой да влиза. От показанията на св. Ц. П. се установява, че познава Р. и децата и много време. За инцидента си спомня, че си бил вкъщи заедно с детето си. Късно вечерта се позвъняло на звънеца на къщата, в която живеел. Слезнал от втория етаж и видял сестрата на Р.. Същата била по чехли и къс ръкав. Била уплашена и започнала да го дърпа да отиват в кв.••••, защото С. щял да избие Р. и децата. Той се стъписал и казал, че не може да отиде защото си гледа детето. Набрал от нейния телефон номер 112, а тя тръгнала тичешком нанякъде. След няколко дни покрай домът му минала Л.. Тя му разказала, че С. започнал да души майка , тя започнала да ги разтървава, но той посегнал и на нея. Намесил се и брат . Друго за случая не знае. От показанията на св.В. Д., която е сестра на Р. К. се установява, че на 26.11.2019 година вечерта, Р. се обадила като казала да отиде при нея, т.к. С. я е пребил. Била сама и се изплашила. Отишла при Ц., но той си гледал сам детето и отказал да отиде с нея. Тогава се обадила на св. Р. М. и двете отишли в кв.•••••. Имало полиция. Питала А. какво е станало, като той казал, че С. е бил майка му и тя паднала на земята. Л. се уплашила и се хвърлила на С., като започнала да вика за помощ. А. взел гира и ударил с нея С.. Знае и за други случаи, при които С. е нанасял побой над майка им, като им взимал телефоните, за да не могат да се обадят. От показанията на св.Н. А. се установява, че познава ответника А., с когото се засичали във фитнес зала. За инцидента сочи, че същата вечер бил на гости на свой приятел в същия вход на блока. Още като влезнал във входа чул, че мъж говори на висок глас от горните етажи. Питал приятеля си какво става, а той му отговорил, че в техния вход често има скандали. Пили по бира когато се чул силен удар, все едно пада шкаф, като не може точно да го определи. След известно време забелязали полиция и излезнали да видят какво става. Видял А., майка му и сестра му, и го питал какво става. Той му казал, че неговия доведен баща е малтретирал майка им, сестра му се опитала да ги разтърве, след това А. хвърлил дъмбел в опит да прекрати насилието към сестра му. Сочи, че приятелят му Л. живее на втория етаж. Не чул конкретни реплики. От показанията на св. Д. С. С. се установява, че живее в апартамент на един етаж с жилището на Р. К. и децата . Случая бил преди шест години, в края на месец ноември. Бил си вкъщи, чул силен шум от другия апартамент, като от събаряне на мебели, тупурдия, гонене. Чул викове за помощ от женски глас. Р. била излезнала между апартаментите и викала за помощ. Викала Г., който е техен съсед, но явно го нямало. Решил да се обади на 112. До идването на полицията си стоял в апартамента. Когато се показал видял С. на площадката пред апартамента. Видял полицаите да превеждат Л. в апартамента на Д.. От показанията на св. Д. Х. се установява, че живее в жилище на четвърти етаж от жилищния блок, в който живеела и ответницата Р. с децата си. Въпросната вечер била сама с детето си. Съпругът й, който е пожарникар бил на работа. Чула шум във входа, отворила вратата и видяла отворена вратата на апартамента срещу техния. Приближила се и на прага на вратата покрай нея минала комшийката й Р., която казала „ела влезни и помогни“. Като влезнала видяла Т. /А./, който застанал до майка си. Като се обърнала надясно видяла С. до стената, главата му била цялата в кръв. Л. била срещу него с нож в ръка. Той бил до стената и се отбранявал. Бил целия в кръв. Възприела Л. като уплашена, държейки нож. Видяла, че тя държи ножа и бута С., но не го наръгва, а той се отбранявал. Видяла, че лявата ръка на С. бутала дясната ръка на Л.. Според нея Л. не я е видяла. Отишла на третия етаж да търси помощ от комшиите. Обадила се на мъжът си, който да уведоми полицията. Не знае кога е дошла линейка. От показанията на св. Л. С. П. се установява, че същия живее на втория етаж от процесния жилищен блок, а ответниците на четвъртия. Във въпросната вечер бил у дома си като при него бил и приятелят му св.Н. А.. При идването на последния се чули крясъци и викове. Той му казал, че това често се случва. Чули шум в коридора и излезнали навън. Вече имало линейка и полиция. Питал Л., която видял доста уплашена, какво е станало и тя му отговорила, че е защитила майка си. Виждал е Р. и С. да се карат пред гараж, към който той има видимост от неговото жилище. От заключението по изготвената Съдебно-психиатрична експертиза от Д. П. по отношение на осв. А. Г. И. и обясненията й в съдебно заседание се установява, че в момента на случката на 26.11.2019 година, А. е изпитал остра стресова реакция с интензивен страх, което е негативна емоционална реакция спрямо заплашването на майка му и сестра му. Вещото лице приема, че реакцията му би могла да се квалифицира като уплаха и смущение, поради породения страх от създалата се ситуация. Освидетелстваният е искал да помогне на сестра си и майка си, но поради неговата незрялост и чувство на безпомощност, както и бързото развитие на конфликта, не е имал време да прецени точно как ще ги защити и е действал импулсивно и на моменти хаотично. Заключението на вещото лице е пълно, ясно и обосновано, и съдът го възприема изцяло. От заключението по изготвената Съдебно-психиатрична експертиза от Д. П. по отношение на осв. Л. Г. И. и обясненията й в съдебно заседание се установява, че в момента на случката на 26.11.2019 година, Л. е изпитала остра стресова реакция с интензивен страхов афект. Последващата реакция би могла да се квалифицира като уплаха и смущение, поради породения страх от създалата се ситуация. Наличието на два компонента, бързо развили се във времето – страх за състоянието на майка й, предизвикало уплаха и смущение у освидетелстваната и последващ физиологичен афект, при заплаха за самия неин живот. Физиологичният афект е трудно контролируемо състояние на психиката, като се проявява със значителен разход на енергия и бързо протичане на процесите, свързани с вземане на решение и неговото осъществяване. Счита, че освидетелстваната е искала да помогне на майка си. Заключението на вещото лице е пълно, ясно и обосновано, и съдът го възприема изцяло. От заключението по изготвената Съдебно-психологична експертиза от клиничния психолог Н. И. по отношение на осв. Р. К. и обясненията й в съдебно заседание се установява, че в момента на случката последната е изпаднала в остър травматичен стрес, изразяващ се във вегетативни промени в следните сфери – когнитивни /зашеметеност, „Губят ми се подробности“/, емоционални /засилен страхов афект/, както и наличие на невровегетативни симптоми / разтреперване, плачливост, потене/. Същата е изпитала страх за живота си, преживяла е уплаха от заканите, отправени към нея в дома й, както и физическата агресия под формата на удари по главата и душене. К. е възприела фрагментарно събитията, като е била нарушена възможността й да възприема обективната действителност във всичките параметри. Поради това състояние, възприятията са неточни и откъслечни. Заключението на вещото лице е пълно, ясно и обосновано, и съдът го възприема изцяло. От заключението по изготвената Съдебно-медицинска експертиза с вещо лице Д. Б. и обясненията й в съдебно заседание се установява, че нараняванията, които са установени при ищеца С. И. са от такова естество, че с еднаква вероятност могат да доведат или да не доведат до смъртен изход. Счита, че така установеното количество кръв, общо 800 мл., не може да доведе до сигурен смъртен изход, още повече, че в оперативния протокол кръвта, която е извадена при тези манипулации двустранно на гръдния кош е определена като стара. Това означава, че е минал сравнително по-голям период от време от причиняването на нараняванията до момента на оперативната интервенция. Установените стойности на хемоглобин, които са проследени в хода на лечението са с минимална стойност 86, което дори не е гранична стойност да се преценява или не животозастрашаваща ли е тази кръвозагуба. Счита, че нараняванията по своята медико-биологична характеристика причиняват временна опасност за живота. Установява, че се касае за наранявания, които са наранили гръдната стена, която е и кръвоснабдена и кървенето е от там. Не са установени наранявания на големи кръвоносни съдове, включително междуребрени съдове артерии и вени, както и не е описано нараняване на бял дроб. Вещото лице приема, че това са наранявания на по-малки кръвоносни съдове на гръдната стена. Относно фрактурата на лявата ръка, костта която е счупена, дългата тръбеста част на костта, най - често в медицинската практика се чупи при опит за предпазване с ръка от нанасяне на удар, или т. нар. фрактура „от палката на нощния пазач“ и става когато се повдига ръката и фактически вътрешната повърхност на ръката е тази, която понася травматичното въздействие. Вещото лице установява, че при анализ на нараняванията и при двамата, както и при протоколите за оглед на местопроизшествието и наличния снимков материал много добре определят две местоположения на съприкосновението. Едното е долу ниско до леглото, предвид зацапванията с кръв, другото е към вратата на терасата. Нараняванията на С. И. са предимно по гърба. По краката странично, по ръцете и по предната повърхност на гръдния кош. Нараняванията при Л. И. са в областта на лицето, шията и ръцете. Като съпоставя установените увреждания с всички данни по досъдебното производство, вещото лице приема два варианта на взаимно разположение на телата. Един вариант нападател зад пострадал. Предвид възрастта на момичето и пострадалия локализацията на уврежданията, същите могат да се получат много добре, ако той е долу ниско на земята, където са и зацапванията с кръв, които са по леглото и по земята, и момичето да е над него. Възможно е той да седи на земята или на леглото, обърнат с гръб към нападателя и лява странична повърхност на долните крайници, подбедриците където са уврежданията. Второто взаимно положение предвид зацапванията с кръв към вратата на терасата, сочи че те са били изправени и локализацията на уврежданията при двамата като основно положение е лице в лице. Има динамика в причиняването на нараняванията. Множествеността им, локализацията в областта на задната повърхност на тялото на И. сочи, че те са причинени с доста бърза последователност. От тях прониква само едно. Другите са повърхностни въпреки, че морфологично не са описани, те не преминават и не навлизат в гръдната кухина. Това са мекотъканни увреждания. Уврежданията по момичето много добре отговарят да са получени по начина, по който съобщава тя и брат й, а именно при опит от страна на И. да насочи оръжието към лицето, към шията, към тялото или опитите й да се предпази. Сочи, че в медицинското освидетелстване, което е направено от д-р К. на момичето, много добре са описани нараняванията в областта по предната повърхност на ръцете, които сами по себе си дават характеристиката на оръжието. Това сочи, че има захват в режещата част от оръжието от нейна страна. Както по-слаб, за да се отпечатат само издатините, вълнообразната част на ножа, така и по-силна с порезни наранявания по-малки и по-големи и промяна във захвата предвид различната локализация по пръстите. На базата на уврежданията не може да се даде отговор за това дали лицето, което е нанасяло ударите е действало с цел прекратяване на нападение, а не с цел тежко увреждане. Установява, че предвид извършените манипулации от страна на хирурзите, срока на възстановяване е в рамките около месец. Не са описани наранявания в крайниците, които да причиняват тежко засягане или пълно или не пълно прерязване на мускули, сухожилия или други. Така, че е напълно възможно в рамките на месец, месец и половина ищецът да може да се движи активно включително и да спортува. Заключението на вещото лице е пълно, ясно и обосновано, и съдът го възприема изцяло. ОТ ПРАВНА СТРАНА: Съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Предпоставките на деликтната отговорност са: противоправно деяние - действие или бездействие, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, вина. В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване твърдяното противоправно деяние, настъпилата вреда и причинната връзка между деянието и вредата. Вината се предполага до доказване на противното, като в тежест на ответника е да обори установената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД презумпция. Предпоставките следва да са налице кумулативно. Съгласно чл.46 ал.1 от ЗЗД при неизбежна отбрана няма отговорност за вреди. Гражданското право не дава определение на неизбежната отбрана, поради което се ползва определението, дадено в чл. 12, ал. 1 НК, съгласно което не е общественоопасно деянието, което е извършено при неизбежна отбрана - за да се защитят от непосредствено противоправно нападение държавни или обществени интереси, личността или правата на отбраняващия се или на другиго чрез причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели. Според, ал. 2 на чл. 12, превишаване пределите на неизбежната отбрана има, когато защитата явно не съответства на характера и опасността на нападението. Съгласно разясненията, дадени с Постановление № 12 от 29.11.1973 г. по н. д. № 11/1973 г., Пленум на ВС, деянието, извършено в състояние на незбежна отбрана, е правомерно, обществено полезно и необходимо, затова при пряко и непосредствено нападение върху държавни и обществени интереси и върху личността или правата й всеки гражданин има право да се противопостави и отблъсне или да помогне да бъде отблъснато нападението (т. 1); Противоправно е всяко общественоопасно деяние независимо дали е наказуемо, или не; Не може да се позовава на неизбежна отбрана този, който провокира нападение с цел да лиши от живот или да нанесе телесна повреда другиму (т. 3); Нападението е непосредствено не само когато е започнало самото увреждане, но и когато е създадена реална и непосредствена опасност за увреждане на държавните и обществените интереси, личността или законните права на гражданите (т. 4); Нападнатият има право на активна защита. Той може, но не е длъжен по закон да се отклони от защита чрез бягство, укриване, търсене помощ от трети лица, държавни и обществени органи и др. Съответствието между защитата и нападението се определя от съвкупността на всички елементи, отнасящи се до силата и интензивността на нападението и защитата, значимостта на защищавания и увреден обект, степента на опасността, застрашаваща нападнатия, неговите сили и възможности за отбрана, средствата за нападение и защита, мястото и времето на нападението и др. (т. 6); Превишаване пределите на неизбежната отбрана има само когато защитата явно надхвърля необходимото за отблъскване на нападението. Несъответствието е явно, ако е ясно изразено и не буди никакво съмнение. При отблъскване на нападението нападнатият може да използва и по-интензивни средства и начини за отбрана от тези, използвани от нападателя, стига да не превишава пределите на неизбежната отбрана. Отбраняващият се при неизбежна отбрана не е задължен да избира и засяга само неуязвими (неопасни) части от тялото на нападателя (т. 7). По делото не е спорно, че с постановление за прекратяване на наказателно производство от 17.11.2023 година по ДП №*/2020 година по описа на ОСО при Софийска окръжна прокуратура пр.пр. №••••/2019 год. по описа на СОП, наблюдаващият прокурор е приел, че с действията си на процесната дата, Л. И. е причинила на С. И. една група увреждания, осъществени от действието на предмет с остър връх и режещ ръб-нож, а А. И. е причинил втора група - от действието на твърди тъпи предмети, като същите са причинени при условията на неизбежна отбрана. Приел е, че не е налице превишаване пределите на същата, т.к. двете деца тогава са били в състояние на страхов физиологичен афект, остра страхова реакция, което може да се приравни към юридическото понятие „уплаха и смущение“. Това Постановление обаче на Софийска окръжна прокуратура няма сила на пресъдено нещо за гражданския съд, поради което в настоящото производство следва да бъде установено деянието, при какви условия то е извършено, има ли или не неизбежна обрана, какви вреди са настъпили на ищеца и причинна връзка между деянието и настъпилите вреди. Съгласно разпоредбата на чл.300 от ГПК, само влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. При това положение настоящият съдебен състав следва да изгради правните изводи възоснова на писмените доказателства, гласните доказателства, възприети непосредствено от гражданският съд и от заключенията по приетите съдебно-психиатрични, съдебнопсихологична и съдебно-медицинска експертиза. От гласните доказателства се установи, че ищецът С. И. и ответника Р. К. са имали връзка, като първият често пребивавал в жилището й в гр.••••••, кв. •••••, бл.••, вх. * ап.••, където с нея живеели и двете деца Л. и А. И.и. Към процесната дата – 26.11.2019 година, А. е бил на 15 години, а Л. на 17 години. В определен момент от връзката между С. И. и Р. К., отношенията им се влошили като от жилището се чували скандали и викове. Около десет дни преди 26.11.2019 година, ищецът заявил на св. В. М. И., негов приятел от гр.••••, че връзката им приключва. На 26.11.2019 година, вечерта от жилището на ответника К. се чули силни викове, блъскане и много силен удар, който свидетелите определят, като падане на мебел. В последствие св. Д. Х., която живеела на същия етаж отворила входната врата на жилището си и видяла широко отворената врата на жилището на Р. К., която търсела помощ и била видимо изплашена. Св. Х. видяла и физическа схватка между дъщеря й Л. И. и С. И., като първата държала в ръката си нож. Св. Д. С., който живеел на същия етаж чул скандала, отворил входната врата на жилището си, видял Р. К. да търси помощ от съседно жилище, прибрал се и позвънил на тел.112. Когато отново се появил на етажната площадка, видял ищеца С. И. да лежи пред входната врата на апартамента на К., но не видял по него следи от кръв. Свидетелите Р. Г., В. Д., Н. А. и Л. П. възприели пред входа на блока тримата ответници, като всеки от тях разказвал, че С. е нападнал Р., дъщеря й Л. опитвала да спаси майка си, а А. от своя страна, удряйки С. с дъмбел /гира/, опитал да помогне на сестра си. От заключенията по двете съдебно-психиатрични експертизи се установява по несъмнен начин, че в момента на деянието на 26.11.2019 година, А. И. е изпитал остра стресова реакция с интензивен страх, което е негативна емоционална реакция спрямо заплашването на майка му и сестра му, като реакцията му би могла да се квалифицира като уплаха и смущение, поради породения страх от създалата се ситуация. Л. Г. И. е изпитала остра стресова реакция с интензивен страхов афект, като реакцията се квалифицира като уплаха и смущение, поради породения страх от създалата се ситуация. Наличието на два компонента, бързо развили се във времето – страх за състоянието на майка й, предизвикало уплаха и смущение у освидетелстваната и последващ физиологичен афект, при заплаха за самия неин живот. Анализирайки горните доказателства и заключението на съдебно-медицинската експертиза, съдът приема, че ответниците Л. и А. И.и са действали в условията на неизбежна отбрана, като поради уплаха и смущение са превишили нейните предели. Съдът приема, че ответниците Л. и А. И.и са действали в условията на неизбежна отбрана. Двамата са били непълнолетни, били са свидетели на други случаи, при които ищецът е осъществявал вербално и физическо насилие над майка им, съзнавали са, че ищецът е видимо по-силен и здрав физически от тях, още повече, че същия е тренирал силово във фитнес зали. При тези техни възприятия за личността на ищеца, съдът приема, че действията им могат да се квалифицират, като такива в условията на неизбежна отбрана, която изключва противоправността на деянието, поради което и съдебният състав следва да приложи разпоредбата на чл.46 ал.1 от ЗЗД и отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани. ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ: С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.3 от ГПК, ищецът С. Н. И. следва да бъде осъден да заплати на ответницата Р. М. К. сумата в размер на 3 098.41 евро/6 059.96 лева, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК, от които 2 556.45 евро/5 000 лева за адвокатско възнаграждение, а останалите за депозити за възнаграждение на вещо лице и свидетели при режим на довеждане. Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника А. Г. И. сумата в размер на 255.64 евро/500 лева, внесен депозит за възнаграждение на вещо лице по съдебнопсихологичната експертиза, както и да бъде осъден да заплати на ответника Л. Г. И. сумата в размер на 434.59 евро/850.00 лева, внесени депозити за възнаграждение на вещи лица по съдебно-психологичната експертиза и съдебно-медицинската експертиза. На основание чл.38 ал.1 вр. ал.2 от Закона за адвокатурата, ищецът С. И. следва да бъде осъден да заплати на адвокат С. Ц. С., ЕГН-••••••••••, адвокат от САК, сумата в размер на 1 569.66 евро за предоставената безплатна правна помощ на ответника Л. Г. И. и същата сума за предоставената безплатна правна помощ на ответника А. Г. И.. Посоченото възнаграждение е в минимален размер, съгласно разпоредбата на чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Същата е съобразена с цената на иска и обема на предоставената защита, поради което не се явява прекомерна. По отношение направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на адв. В. Б., съдът го намира за неоснователно. Заплатеният адвокатски хонорар е съобразен с цената на исковете, броя проведени съдебни заседания и тяхната продължителност, изготвения отговор на исковата молба и депозираните доказателствени искания, както и обема на предоставената правна помощ. В този смисъл възражението за прекомерност следва да бъде оставено без уважение. Воден от горното съдът