Решение № 6259 от 13.7.2026 г. на Административен съд - Бургас по дело № 1593/2025 г.

Производството по делото е образувано по жалба на К. Д. Д., [ЕГН], против отказ на служител на ОП „Транспорт“ гр. Бургас за осигуряване на достъп до административна преписка, касаеща принудително преместване на управлявано от жалбоподателя МПС с рег. №А4808КА, извършено на 12.08.2025 г. Жалбоподателят твърди, че на 12.08.2025 г. оставил управляваното от него МПС, паркирано на ул. Цар Симеон I, № 111, в обозначена „синя зона“ за паркиране. Паркирането било извършено законосъобразно, в съответствие с правилата за движение и местните наредби. Въпреки това служители от ОП „Транспорт“ са поставили „скоба“ и в последствие пристъпили към принудително преместване на автомобила с т. нар. „паяк“. При пристигане на мястото срещнал служителите М. П. и С. П., които отказали да му предоставят каквато и да било информация относно причината за репатрирането. Д. поискал копие от протокола за репатриране, АУАН, както и всички други документи, послужили като основание за репатрирането, но такива не му били предоставени. Жалбоподателят излага доводи, че искането му за предоставяне на информация, касаеща репатрирането на управляваното от него МПС, представлява искане за извършване на административна услуга по смисъла на легалното определение, дадено в пар. 1, т. 2, б. „в“ от ДР на Закона за администрацията. Посочва, че съгласно пар. 8 от ПЗР на АПК, уредените в кодекса производства за издаване на индивидуални административни актове и тяхното обжалване по административен и съдебен ред, се прилагат и при извършването на административни услуги, както и при обжалването на отказите от извършването им. В тази връзка намира, че административния орган е отказал да уважи искане за извършване на административна услуга, поради което моли да бъде отменен отказа на служителите на ОП „Транспорт“ като незаконосъобразен, противоречащ на материалния и процесуалния закон. С определение № 7924/19.09.2025 г. жалбата е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. Съдът е приел, че искането на Д. е направено на осн. чл. 34 от АПК, като неспазването на посочената разпоредба не представлява неизвършване на административна услуга, а по същество е нарушаване на административно-производствените правила, като защитата срещу това незаконосъобразно процесуално поведение се реализира с оспорване на крайния акт, с който завършва производството. С определение № 12493/04.12.2025 г. по адм. д. № 11255/2025 г. по описа на ВАС, горепосоченото определение е отменено и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. В мотивите на определението е изложено, че искането до административния орган да представи преписката по приложената мярка е обусловено от интереса на лицето да разбере защо е приложена мярката, което попада в приложното поле на легалното определение за административна услуга по пар. 1, т. 2, б. „в“ от ДР на ЗА, като отказът подлежи на съдебен контрол, съгласно пар. 8 от ПЗР на АПК. Ответниците по жалбата, чрез процесуален представител изразяват становище за недопустимост на подадената жалба, при условията на евентуалност за неоснователност. По делото е установено следното от фактическа страна: На 12.08.2025 г. жалбоподателят К. Д. Д. оставил управляваното от него МПС с рег. № А4808КА, паркирано на ул. Цар Симеон I, № 111, в обозначена „синя зона“ за паркиране. На осн. чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП оператор в Звено „Синя/зелена зона“ в ОП Транспорт при Община Бургас наложил принудителна административна мярка – поставяне на техническо средство за задържане (скоба) на процесния автомобил, поради неплащане на дължимата цена за паркиране по чл. 99, ал. 3 от ЗДвП. В последствие била наложена и втора ПАМ – принудително преместване на паркирано ППС без знанието на неговия собственик поради това, че водача не потърсил в рамките на работния ден автомобила си и се наложило той да бъде освободен от техническото средство за задържане и преместен на отговорно пазене на т.нар. наказателен паркинг. К. Д., заедно със разпитания като свидетел А. Е. забелязали, автомобила да бъде репатриран и откаран до наказателния паркинг. При пристигане на мястото Д. срещнал служителите М. П. и С. П., които отказали да му предоставят каквато и да било информация относно причината за репатрирането. Д. поискал копие от протокола за репатриране, АУАН, както и всички други документи, послужили като основание за репатрирането, но такива не му били предоставени. По делото е разпитан като свидетел А. М. Е., който споделя, че на процесната дата бил заедно с Д. и двамата видяли, че репатриращ автомобил на ОП „Паркинги и гаражи“ изнасял от паркинга зад ул. „Цар Симеон І“ № 111 личният автомобил на К. Д. в предполагаема посока наказателен паркинг зад Трета поликлиника гр. Бургас. Направили маневра и се насочихме към наказателния паркинг. Там помолили служителите да им обяснят на какво правно основание същите са преместили автомобила като им предоставят документи, с които същите имат право да извършват дейността; дали са в срок; дали имат заповед съгласно закона; дали имат право да извършват дейността; кога; как; кой; имена, поне едно две. Същите отказали да предоставят каквито и да е документи, свързани с преместването на автомобила на г-н Д.. Обадили се на 112, след което пристигнали трима полицаи, които също поискали информация от служителите на ОП „Транспорт“ относно причините за репатриране на автомобила, но и на тях им било отказано. След това Д. попълнил жалба до полицията. От служителите на ОП „Паркинги и гаражи“ имало първо една дама, която била зад гише като същата отказала да предаде автомобила преди да се плати сума за задържането и репатрирането. Впоследствие пристигнали две лица с т.н. „репатрак“ – технически автомобил, с който се извършва преместването. Те също не пожелали да предоставят каквито и да било документи, нито легитимация в качеството си на какви изпълняват тази дейност и дали е законно. След това дошло друго лице, което сменило служителката зад гише, който също нямал представа от ситуацията. След като Д. подал съответната жалба до полицията заедно напуснали мястото. По делото в качеството на свидетел е разпитана и М. Н. П. – служител на ОП „Транспорт“ при Община Бургас. Свидетелят споделя, че изпълнява длъжността „касиер“ на наказателен паркинг, приема парите по репатрациите, наказателен паркинг, скобите, издава приходни квитанции към фишове за нарушения, който се издава от инспектор. На мястото има инспектор, който обяснява нарушението. Споделя, че много често има недоволни граждани, вика се полиция, но не се сеща за конкретния случай с г-н Д.. Тя и инспекторът са с работно време от 8:00 до 20:00. При така установените факти съдът прави следните правни изводи: Съгласно § 1, т. 2, б „в“ от Допълнителната разпоредба в Закона за администрацията по смисъла на този закон "Административна услуга" е извършването на други административни действия, които представляват законен интерес за физическо или юридическо лице. В случая жалбоподателят е поискал от административния орган да му осигури достъп до административната преписка по приложената принудителна административна мярка. Според данните от делото искането е направено непосредствено след прилагането на мярката, т.е. започнал е да тече срокът за оспорване на същата, без същият да е изтекъл. Искането до административния орган да представи преписката по приложена мярка е обусловено от интереса на лице да разбера, защо е приложена мярката и да прецени дали да упражни правото си на жалба срещу нея, а това попада в приложното поле на легалното определение за административна услуга по § 1, т. 2, б „в“ от Допълнителната разпоредба в Закона за администрацията. Отказът да бъде извършена услугата подлежи на съдебен контрол съгласно § 8 от ПЗР на АПК. Съгласно чл. 57, ал. 2 от АПК, административната услуга е следвало да бъде извършена в 7-дневен срок от подаване на заявлението, който е започнал да тече от 13.08.2026 г. и е изтекъл на 19.08.2026 г. Съгласно чл. 58, ал. 1 от АПК не произнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде административен акт. Съгласно чл. 149, ал. 2 от АПК мълчаливият отказ или мълчаливото съгласие може да се оспори в двумесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе. Жалбата е подадена на 27.08.2026 г., т. е. в законоустановения срок за оспорване на мълчалив отказ. С оглед на цитираните разпоредби и предвид изрично посоченото в подадената жалба, предмет на настоящето производство е мълчалив отказ на административния орган (служител на ОП „Транспорт“ на длъжност „шофьор на автокран“) приложил ПАМ по чл. 171, т. 5, б. „б“ от ЗДвП - принудително преместване на ППС без знанието на неговия собственик. По делото, освен служител на ОП „Транспорт“ на длъжност „шофьор на автокран“, е конституиран като ответник и оператор в звено „Синя зона“ в ОП „Транспорт“, който в случая, предвид изрично посоченото в подадената жалба, се явява ненадлежен ответник и производството в тази му част следва да се прекрати. В тази връзка съдът приема, че жалбата е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок, срещу подлежащ на оспорване акт, поради което е допустима. Разгледа по същество е и основателна. По делото няма спор, че след като автомобилът на Д. бил спрян на място обозначено като „Синя зона“ в гр. Бургас, и след като не била заплатена дължимата такса, първоначално от служителите на ОП „Транспорт“ била приложена ПАМ по чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП – техническо средство за принудително задържане на пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата цена за паркиране по чл. 99, ал. 3. В последствие била наложена и втора ПАМ – принудително преместване на паркирано ППС без знанието на неговия собственик поради това, че водача не потърсил в рамките на работния ден автомобила си и се наложило той да бъде освободен от техническото средство за задържане и преместен на отговорно пазене на т.нар. наказателен паркинг. Доводите в жалбата са, че след пристигане на място на наказателния паркинг, жалбоподателят устно е сезирал органа със подаване на заявление за предоставяне на административната преписка по приложената втора ПАМ, което по същество представлява заявление за извършване на административна услуга. Спорен е въпросът дали действително е налице направено устно искане за извършване на административна услуга. Съгласно чл. 29, ал. 1 от АПК ако в специален закон не е предвидено друго, искането за издаване на индивидуален административен акт се подава писмено или устно, като заявителят избира формата и начина на заявяване. В ал. 5, изр. 1 и 2 на посочената разпоредба е регламентирано, че исканията, внесени устно, се отразяват в протокол, който се подписва от заявителя и от длъжностното лице, което го е съставило. В протокола се отбелязват пълното име и адресът на гражданина, от който изхожда, естеството на искането, дата и подпис. Съгласно ал. 6 на чл. 29 АПК, административният орган приема устни искания в рамките на времето за работа с посетители, а писмени искания - в рамките на работното си време. Представената по делото Заповед № 1378/12.05.2025 г. (л.134), на кмета на Община Бургас доказват, че шофьорите на автокран са оправомощени да прилагат ПАМ. От длъжностните характеристики на съответните служители е видно, че те са натоварени с властнически функции по заснемане на нарушения, издаване на съобщения и физическо преместване на МПС. Следователно, отправянето на искане към присъстващите на наказателния паркинг служители, включително и тези репатрирали автомобила, представлява надлежно сезиране на органа, приложил мярката. Фактът, че определени длъжностни лица са оставили само касиера да води комуникацията, е вътрешноорганизационен проблем, който не може да бъде противопоставен на гражданина. Съдът не споделя твърдението на процесуалния представител на |ответника в представената молба (л.50), че няма разписана процедура в Правилника за организацията и дейността на ОП „Транспорт“, по която органът да работи по устни заявления, поради което всички въпроси и искания на граждани и организации следва да бъдат депозирани в писмен вид. Разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от АПК императивно установява равнопоставеност между устната и писмената форма на заявяване, като изборът принадлежи на заявителя. В случая Административнопроцесуалният кодекс има върховенство над Правилника за организацията и дейността на ОП „Транспорт“ съгласно разпоредбите на чл. 15 от ЗНА, поради което действията на служителите на ОП „Транспорт“ по неприемане на устно подадено заявление за извършване на административна услуга са незаконосъобразни. В конкретния случай, задължението за физическото съставяне на протокол по смисъла на чл. 29, ал. 5 от АПК е изцяло и единствено върху административния орган, респективно върху съответното длъжностно лице, към което е отправено устното искане. Гражданинът няма нито правомощието, нито задължението сам да съставя официални удостоверителни документи на администрацията (какъвто е протоколът по чл. 29, ал. 5). Неговото задължение се изчерпва с това ясно да формулира устно волята си и впоследствие да положи подписа си върху вече изготвения от чиновника документ, за да удостовери точността на записаното. Показанията на свидетеля Е., които са логични, последователни и безспорно установяват, че на 12.08.2025 г. е било многократно отправено устно искане към служителите на общинското предприятие, включително пред пристигналите на място полицейски служители. Вместо да изпълнят задължението си и да съставят протокол, общинските служители са проявили незаконосъобразно фактическо бездействие. Допълнително доказателство е и писменото сведение, подадено на място до органите на МВР. Липсата на съставен протокол по чл. 29, ал. 5 от АПК не води до липса на правен факт, когато същият е доказан с други допустими от закона доказателствени средства. Документът липсва единствено поради противоправното поведение на служителите. На следващо място, не може да бъде споделено и твърдението на ответника, че искането е отправено до некомпетентен служител (касиер) и следователно не поражда задължение за произнасяне, тъй като е в пряко противоречие с чл. 31 от АПК и правилата за комплексно административно обслужване. Съгласно чл. 31, ал. 2 и ал. 3 от АПК, когато искането е внесено пред некомпетентен орган, той незабавно препраща преписката на компетентния. Дори да се приеме, че касиерът няма преки правомощия да предоставят преписката, законово задължение е било да бъде съставен протокол за устното искане и служебно да бъде препратен на компетентното лице. В тази връзка следва да се посочи, че гражданите не са длъжни да познават вътрешната структура и длъжностните характеристики на администрацията. По изложените съображения отказът следва да бъде отменен, като на основание чл. 173, ал. 3 и чл. 174 АПК преписката следва да бъде изпратена на ответника с указание, че следва да предостави достъп до поисканата информация в пълен обем, както и да предостави на заявителя исканите от него копия от административната преписка. При този изход на спора на жалбоподателя се дължат разноски на осн. чл. 143, ал. 1 от АПК. В конкретния случай се претендират разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1000 евро и ДТ в размер на 5,11 евро съгласно представен списък на разноски (л.100) пред настоящата инстанция, и разноски извършени от жалбоподателя пред Върховен административен съд по подадена частна жалба, които съгласно приложен списък са в размер на 1022,58 евро заплатено адвокатско възнаграждение и 15,34 евро заплатена държавна такса (л.29 от адм. д. № 11255/2025 г. по описа на ВАС). Съгласно представен договор за правна защита и съдействие по адм. д. № 1593/2025 г. по описа на Административен съд - Бургас договореното възнаграждение от 1000 евро е заплатено в брой (л.102). Съгласно представен представен договор за правна защита и съдействие (л.13 адм. д. № 11255/2025 г. по описа на ВАС) договореното адвокатско възнаграждение в размер на 1022,58 евро също е заплатено в брой. Настоящият съдебен състав намира, че следва на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски, но не в поискания размер. Съдът установи, че пред настоящата инстанция от страна на ответника не е направено възражение за прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК, поради което разноските заплатеното адвокатско възнаграждение съгласно представения договор за правна защита и съдействие в размер на 1 000 евро следва да бъдат присъдени. Основателна е и претенцията за присъждане на разноски за заплатените дъжавни такси в размер на 5, 11 евро за настоящата инстанция и 15, 34 евро за подадената частна жалба пред ВАС. По отношение на претендираното възнаграждение за адвокатско възнаграждение по подадената частна жалба, съдът установи, че от ответника е направено възражение за прекомерност. Направеното възражение е преди изменението на чл. 78, ал. 5 от ГПК (ДВ, бр. 17 от 2026 г.) поради което, макар и немотивирано е основателно. С оглед фактическата и правна сложност на делото и единствено извършено процесуално действие от страна на упълномощения адвокат по приподписване на частната жалбата. заплатеното адвокатско възнаграждение за изготвената частна жалба пред Върховен адмиинстративен съд следва да бъде редуцирано до 100 евро. С оглед на изложеното, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 1120, 45 евро от които 1000 евро заплатено адвокатско възнаграждение и 5, 11 евро внесена ДТ пред настоящата инстанция, и 100 евро заплатено адвокатско възнаграждение за производството пред ВАС и 15,34 евро внесена ДТ. Водим от гореизложеното и на основание чл. 173, ал. 2, вр. чл. 174 АПК Административен съд – Бургас, XXV състав