Решение № 621 от 13.2.2026 г. на Административен съд - Хасково по дело № 1881/2025 г.

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с Глава Дванадесета, чл.208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от ЕООД ••• - Хасково, срещу Решение №249 от 04.11.2025г., постановено по анд №709 по описа за 2025г. на Районен съд Хасково. Счита се, че решението е нищожно, неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на процесуалните правила. В него били описани факти, които не отговаряли на истината, а съображенията против електронния фиш не били обсъдени. Не било обсъдено от съда наличието на два ЕФ серия Г №72319, издадени от ОДМВР Хасково, които били с различно съдържание относно квалификацията на нарушението, наказанието, собствеността на МПС, различни образци и начин на връчване. Първият ЕФ бил представен с жалбата до РС като копие и в съдебно заседание в оригинал, а втория – представен от АНО с преписката, като последният не бил връчван и сведен до знанието на адресата си по съдържание. Във връчения ЕФ като нарушени били посочени разпоредбите на чл.21 от КЗ и чл.182, ал.1, т.2 от КЗ, а в представения от АНО били посочени чл.483, ал.1, т.1 от КЗ във вр. с чл.638, ал.4 и ал.1, т.2 във вр. с чл.461, т.1 от КЗ. Чл.21 от КЗ и чл.182, ал.1, т.2 от КЗ били неотносими и посочването им било неясно до степен нищожност, защото разпоредба чл.182, ал.1, т.2 не съществувала в КЗ. Във връчения ЕФ като собственик на МПС бил посочен Д. А. Д., а в представения от АНО – ЕООД ••, като реалният собственик била фирмата. Наказанието било глоба в размер на 2000,00 лева, но нито в КЗ, нито в друг нормативен акт било предвидено наказание Глоба в такъв размер. Във връчения фиш били визирани нарушения на КЗ без да било посочено самото нарушение и кой член от кой нормативен акт бил нарушен. В него се сочел толеранс от 3 км/ч., касаещ нарушение за скорост, но в КЗ не било предвидено такова нарушение. Не било ясно от съдържанието му дали била наложена глоба или имуществена санкция, липсвало и описание на нарушението – време, място, начин на извършване, изпълнително деяние, съпричастност на лицето към такова, както и отговорно физическо или юридическо лице. След като не било налице описание в този ЕФ на нарушение по КЗ, то липсвало основание за издаването му, което водело и до нищожността му. С оглед несъответствията между описаното нарушение, посочената за нарушена разпоредба и санкционната норма, била налице неясна волята на АНО що се отнася до конкретното твърдяно нарушение. Издаването на ЕФ било в нарушение на чл.189, ал.4 от ЗДвП и не била спазена процедурата по чл.647, ал.3 от КЗ, и правилата по чл.648 от същия кодекс. Към ЕФ не бил приложен снимков материал, като по този начин било осуетено правото на защита на касатора поради невъзможността му да разбере кога и къде било извършено нарушението, за да прецени дали той бил автор. Всичко това не било разгледано от съда, като решението му било бланкетно – без обсъждане на всички спорни факти и обстоятелства за редовността и законосъобразността на ЕФ, и за предхождащия неговото издаване АУАН, както и относно описаното в НП нарушение. Липсвало посочване и анализ на събраните доказателства, и на възраженията, съдебният акт бил и без мотиви за приетото и отхвърленото от съда, и въз основа на кои доказателства се обосновали изводите, което довело до съществено нарушение на процесуалните правила и до необоснованост на съдебното решение. Съдът не бил извършил цялостна проверка на законосъобразността, правилността и обосноваността на ЕФ, не събрал всички относими към административното обвинение доказателства. Тежестта на доказване на всички факти и обстоятелства по предмета на доказване била върху АНО, който не се справил с нея. Иска се отмяна на обжалваното решение и на потвърдения с него ЕФ, и присъждане на съдебни разноски за две инстанции. Ответната страна – ОД на МВР Хасково, не изразява становище. Хасковски административен съд, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт – чл.210, ал.1 от АПК, и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество жалбата е основателна. С обжалваното решение Районен съд Хасково е потвърдил Електронен фиш серия Г №0072319 от 19.12.2024г. на ОД на МВР Хасково, с който за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането и на основание чл.638, ал.1, т.2 от КЗ, на ЕООД ••, представлявано от Д. А. Д. от [населено място], е наложена имуществена санкция в размер на 2 000,00 лева. За да постанови решението си районният съд е приел, че на 19.12.2024г., в 13,31 часа, в [населено място], на бул. Н. Р., до А. О., в посока към центъра на града, било извършено заснемане с автоматизирано техническо средство TFR1-M 557 на преминал лек автомобил Ф. С., с рег. номер [рег. номер]. След това било установено, че към тези дата и час това МПС било регистрирано на ЕООД Дюлев 80, представлявано от Д. А. Д. от [населено място]. Съдът е обсъдил правните последици на ЕФ като правен инструмент за налагане на наказания чрез заснемането на нарушение с техническо средство. Обжалваният ЕФ съдържал реквизитите по чл.189, ал.4 от ЗДвП и бил в образеца, издаден от Министъра на вътрешните работи. Използваното в случая техническо средство било калибровано, което било видно от представения протокол за проверка. Представено било и Удостоверение №10.02.4835 за одобрен тип средство за измерване на Българския институт по метрология, от който ставало ясно, че използваното АТС било одобрено за употреба от БИМ. Поради това въззивният съд направил извод, че процесното средство било технически годно и допустимо за използване. В обжалвания ЕФ било налице коректно описание на нарушението, отнасящо се до движение на посочения автомобил, собственост на дружеството, без сключена и действаща застраховка Гражданска отговорност. С това било нарушено задължението по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, за което било наложено на основание чл.638, ал.1, т.2 от КЗ съответното по размер наказание имуществена санкция. Касационната инстанция намира решението за неправилно. Релевантните факти, установени с допустими доказателства, са неправилно интерпретирани, тъй като не е обсъдено представено пред ХРС доказателство – Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство Серия Г №72319, издаден от ОД МВР Хасково, който е в различен формат от А4 – л.6 от делото, копие, и л.15 - оригинал, с разписка и автентични подписи за връчване. Поради това е направен неправилен извод за липса на допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на електронния фиш. Вторият ЕФ, установен в съдебното производство, има същото съдържание, както и обсъдения ЕФ от въззивната инстанция, представляващ разпечатка във формат А4 и представен в преписката от ответната страна. Но във втория ЕФ, установен между кориците по делото пред въззивната инстанция, има различна правна квалификация на нарушението и на основанието, на което е наложена санкцията, а именно: за нарушение на чл.21, ал.1 от КЗ и на основание чл.182, ал.1, т.2 от КЗ. В обсъдения от Хасковски РС ЕФ – формат А4, се сочи различна квалификация - нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ и основание за санкцията – чл.638, ал.4 във вр. чл.638, ал.1, т.2 вр. чл.461, т.1 от КЗ. Налице са два електронни фиша с идентичен номер, но с различно съдържание относно приложената правната квалификация на нарушението и на основанието за налагане на санкция, при идентично описано като факти и в двата ЕФ нарушение. Корекцията или допълването на правната квалификация от административния орган е недопустима след като е бил издаден конкретния ЕФ, а наличието на два ЕФ с един и същи номер и с различна правна квалификация сочи именно на допуснато процесуално нарушение. То е и съществено, тъй като липса надлежна квалификация на нарушението и на основанието за наказание, а жалбоподателят е поставен в положение да не може да осъществи своята защита, доколкото е напълно неясно не само кой е първият и повторно издаден фиш, коя е приетата от административнонаказващия орган правна квалификация в конкретния случай, а и на какво правно основание са предприети съответните процесуални действия във връзка с двете установени различни правни квалификации. Така при наличието на два ЕФ с един и същи идентифициращ ги номер и с едно и също съдържание, отразяващо установените факти, но с различна посочена правна квалификация относно нарушението и санкцията, не може да се приеме, че няма допуснато съществено процесуално нарушение при издаването на обжалвания електронен фиш, а като е приел противното, районният съд е постановил акта си в несъответствие със събраните по делото доказателства, респ. в нарушение на материалния закон. По изложените съображения решението на районния съд следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, отменящо електронния фиш, като следва да бъде уважено искането на касационния жалбоподател да му бъдат заплатени направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции – общо 1 400,00 лева / 715,81 евро/, съобразно представените договор за правна защита и съдействие. Възражението за прекомерност пред РС Хасково не е от лице, оправомощено да е представител по настоящо дело.