Решение № 1955 от 25.9.2026 г. на Административен съд - Сливен по дело № 369/2026 г.

Производството е образувано по жалба на Кмета на Община Сливен, против Заповед № РД-11-27/11.06.2026 г. на директора на Областно пътно управление - Сливен, с която на основание чл. 9, ал. 3 от Закона за пътищата и чл. 81, ал. 1 от Наредба № 3/16.08.2010 г. за временната организация и безопасността на движението при извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците във връзка с влошеното състояние на ССН и Становище № 33-00-23/15.01.2026 г. на Институт по пътища и мостови /ИПМ/ София е наредено: 1. Да се ограничи движението по ССН на път I-6 /София - Бургас/ на км 381+968, при спазване на изискванията на Наредба № 3/16.08.2010г. за Временна организация и безопасността на движението при извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците; 2. Ограничението да се въведе, след като са налице всички условия за организация на движението, а именно: Стриктно изпълнена на място сигнализация, в съответствие със спазване изискванията на Наредба № 3/16.08.2010г. и поставяне на изкуствени ограничители /купчини с пръст или др./, които да възпрепятстват преминаването по съоръжението; 3. ОПУ Сливен да постави и поддържа необходимата сигнализация, която следва да отговаря на изискванията на БДС 1517/2020г. О. за ц., и. и п. й е М. С., с телефон за връзка ••••••••••.; 4. По един екземпляр от заповедта за въвеждането и поддържането на ВОБД да се съхранява в РПС Сливен и при необходимост да се предоставят на контролните органи; 5. Ограничението да се въведе от 9.00 часа на 12 06.2026г., след като са налице всички условия за организация на движението; 6. Срок на действие на заповедта до издаване на последваща Заповед. Указан е обходен маршрут: Възможност за преминаване на селскостопанска техника или ППС на км 378+862 ССН на път I-6 с. Гавраилово и км 383+332 ССН на път I-6 с. Чинтулово. Разпоредено е Заповедта да се доведе до знанието на о. за п. и п. на ВОБД за изпълнение, Община Сливен, сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Сливен и ОПУ Сливен за сведение и контрол. В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, издадена при съществено нарушение на материалните и процесуални норми. Счита, че: със заповедта се засяга пряко транспортната връзка на местните земеделски производители до обработваеми земи; Общината, като собственик на селскостопанския път, който преминава през селскостопанския надлез е заинтересовано лице, което обосновава правния интерес от оспорването; заповедта е издадена в нарушение на изискванията на чл. 59, ал. 2 във връзка с чл. 74 от АПК; Липсват фактически мотиви; Позоваването на „влошено състояние“ на съоръжението е бланкетно и не съдържа конкретни данни за естеството и степента на опасност, които да обосноват крайната мярка; В акта не се посочва пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва, което е задължителен реквизит по чл. 59, ал.2, т. 7 от АПК; не е спазена императивната процедура за издаване на общ административен акт, регламентирана в чл. 66-69 от АПК; дори и да се приложи хипотезата на чл. 73 от АПК за неотложни случаи, органът не е мотивирал, кое налага незабавно издаване на акта, при условие, че се позовава на Становище № 33-00-23/15.01.2026 г. на Института по пътища и мостове-София, което е издадено близо пет месеца преди нейното издаване (становище от 15.01.2026 г., при заповед от 11.06.2026 г.); нарушени са чл. 78 и чл. 80 от Наредба № 3/2010 г., тъй като липсва изготвен и съгласуван по надлежния ред План за временна организация на движението, който да предвиди конкретните мерки, сигнализация и обходни маршрути; Община Сливен, чиито жители са пряко засегнати, не е уведомена и не е участвала в производството, което е в разрез с принципите на АПК. С писмено становище от Кмета на Община Сливен е допълнена жалбата, като се излагат съображения, че обжалваният акт е нищожен, издаден от материално некомпетентен орган, с оглед на което се иска от съда да прогласи нищожността на обжалваната заповед. В условията на евентуалност, ако приеме, че актът не е нищожен, моли да бъде отменен като незаконосъобразен. Претендира разноски. В съдебно заседание жалбоподателят, чрез представител по пълномощие поддържа жалбата и допълнението към нея. Моли, оспорената заповед да бъде прогласена за нищожна, евентуално да бъде отменена. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – директор на Областно пътно управление - Сливен, чрез представител по пълномощие – ю. К. К., оспорва жалбата. Поддържа представения отговор. Моли, жалбата да бъде отхвърлена. Претендира разноски. В писмено становище излага съображения за законосъобразност на заповедта, оспорва твърденията за неспазване на процедурата по издаване на общ административен акт, като твърди, че заповедта е издадена според правилата на чл. 73 от АПК – в случа на неотложност. Заинтересованата страна – ОД на МВР – Сливен, редовно призована, чрез представител по пълномощие оспорва жалбата, поддържа становището представено по делото. Заинтересованата страна – Областна администрация – Сливен, редовно призована, не се явява и не изпраща представител. В писмено становище областният управител моли съда да се произнесе с решение, с което да отхвърли жалбата на Кмета на Община Сливен, като неоснователна. Счита, че заповедта е мотивирана, издадена от компетентен орган и при условията на чл. 73 от АПК. Окръжна прокуратура, надлежно уведомена не изпраща представител по делото. Административен съд Сливен, тричленен състав, като обсъди събраните по делото писмени доказателства прие за установена следната фактическа обстановка: На 13.01.2026 г. Директорът на ОПУ Сливен, с писмо изх. № 66-Сл-57 уведомил Директора нa Институт по пътища и мостове Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, че във връзка с постъпил сигнал на 11.01.2026 г. и направен обход на РПМ от специалисти от отдел ИРД при ОПУ Сливен било констатирано, че селско стопански надлез на път I-6 /София - Бургас/ при км 381+968 отново е ударен от извън габаритен /висок/ товар. Новият удар е нанесъл допълнително щети по гредите на надлеза. Има напуквания по главните греди и скъсана носеща армировка на носещите греди в средния отвор. Посочил, че е необходимо спешно да се извърши обследване на съоръжението от специалисти от Института по пътища и мостове към АПИ. На 15.01.2026 г. с писмо изх. № 33-00-23 г. Директорът нa Институт по пътища и мостове Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, уведомил директора на Областно пътно управление – Сливен, че за съоръжението има изготвени Становище № 33-00-297/14.04.2016г. и Становище № 33-00-597/13.08.2021г., в които подробно са описани техническите характеристики, състоянието на съоръжението е класифицирано като аварийно в следствие на удари от МПС и са дадени указания за незабавно изготвяне и реализиране на проект за възстановяване на експлоатационните показатели. През 2022г. има изготвен и приет на ЕТИС проект за подмяна на връхната конструкция, който ще осигури нормативен височинен габарит на съоръжението. В заключение дава становище, че мостът е в критично/аварийно състояние и има непосредствена опасност от разрушение на връхната конструкция и падащи бетонни парчета. Състоянието на връхната конструкция не осигурява необходимата безопасност за преминаващите под съоръжението; За осигуряване на безопасността на пътуващите по път I-6 е необходимо незабавно премахване на връхната конструкция на отвор 2.; За трайно решаване на проблема е необходимо реализиране на проекта приет на ЕТИС. С писмо изх. № 66-Сл-96/21.01.2026 г. до Дирекция ППИ на Агенция „ПИ“ гр. София Директорът на ОПУ - Сливен, изпраща за одобрение Допълнително задание за премахване на опасна връхна конструкция на ССН при км 381+968 на път I-6 /София - Бургас/, което е на стойност 134 133,62 лв. с ДДС и предвижда: Сваляне на връхната конструкция на средния отвор; раздробяване на връхната конструкция на средния отвор и извозване на строителните отпадъци на депо; Изготвяне на проект за ВОБД и Въвеждане и поддържане на ВОБД. На 22.01.2026 г. с писмо изх. № 93-01-561 Директор на Дирекция ППИ изпраща становище до Директор на дирекция УСИП с копие до Управителния съвет на Агенция „ПИ“, Директор на Дирекция ИП и до Директора на ОПУ Сливен, като заключава, че дирекция ППИ се явява в невъзможност да изпълни мерките, дадени от ИПМ, тъй като счита за необходимо да се предприемат спешни действия за пускане на процедура, съгласно възможните членове по ЗОП от дирекция УСИП. На 09.03.2026 г. с писмо изх. № 24-00-33 Директорът на ОПУ – Сливен, във връзка със състоянието на ССН на път I-6 /София - Бургас/ при км 381+968 /Р. ч./, моли Директора на ОД МВР – Сливен, с цел запазване живота и здравето на пътуващите по път I-6, както и спазване на забраната за преминаване по ССН, да се засили контрола. На 11.03.2026 г. до Директора на Дирекция УСИП с писмо изх. № 66-Сл-288, Директорът на ОПУ Сливен, моли да се предприемат необходимите действия и обществената поръчка да бъде обявена във възможно най-съкратени срокове, като прилага становище № 33-00-23/15.01.2026 г. на ИПМ София. На 06.04.2026 г. с писмо изх. № 66-Сл-359 Директорът на ОПУ Сливен уведомява Председателя на УС на Агенция „ПИ“ София с копие до Дирекция „УСИП“ за състоянието на ССН на път I-6 /София - Бургас/ при км 381+968, за предприетите мерки и отново посочва, че за трайното решаване на проблема е необходимо реализиране на проекта приет на ЕТИС. Да бъде проведена обществена поръчка за избор на изпълнител. На 05.06.2026 г. Директорът на ОД на МВР Сливен с писмо рег. № 804000-6436, изпраща уведомително писмо до Председателя на УС на Агенция „ПИ“ София, с копие до Директора на ОПУ Сливен и Окръжна прокуратура Сливен, че селско стопанския надлез на път I-6/София-Бургас/ при км.381+968 /Р. ч./ вече е в изключително лошо техническо състояние. Съгласно чл.167 и чл.170”а” от Закона за движението по пътищата, поддържането в изправност на пътя, пътните съоръжения и средствата за организация и регулиране на движението, приемането на мерки за ограничаване на пътнотранспортните произшествия и намаляване на жертвите от тях, дължащи се на техническото състояние на пътя са задължение и отговорност на администрацията, управляваща или стопанисваща пътя. Поради което и на основание чл.66, ал.3 от ЗМВР изисква, в едномесечен срок, писмено да бъдат уведомени за предприетите мерки. На 11.06.2026 г., на основание чл. 9, ал. 3 от Закона за пътищата и чл. 81, ал. 1 от Наредба № 3/16.08.2010 г. за временната организация и безопасността на движението при извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците във връзка с влошеното състояние на ССН и Становище № 33-00-23/15.01.2026 г. на Институт по пътища и мостови /ИПМ/ София, е издадена оспорваната заповед № РД-11-27/11.06.2026 г. на директора на Областно пътно управление - Сливен, с която е наредено : Да се ограничи движението по ССН на път I-6 /София - Бургас/ на км 381+968, при спазване на изискванията на Наредба № 3/16 08.2010г. за Временна организация и безопасността на движението при извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците.Срокът на действие на временната организация на движение е до издаване на последваща заповед. Заповедта постановява ограничението да се въведе след като бъдат изпълнени всички условия за организация на движението, в частност тези по полагане и поддържане на необходимата вертикална сигнализация. Такава е била изпълнена, съгласно протокол за приемане на ВОБД от 12.06.2026 г. (л. 18). При горната фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима за разглеждане, като подадена от надлежна страна - Община Сливен представлявана от Кмета, адресат на заповедта. Същата е изпратена за сведение и контрол на Община Сливен. Жалбата е подадена в срок чрез ОПУ – Сливен с вх. № 08-00-87/16.06.2026 г. до Административен съд Сливен. Разгледана по същество жалбата е основателна. Заповед № РД-11-27/11.06.2026 г. на директора на Областно пътно управление - Сливен е издадена в предвидената от закона писмена форма, но е издадена от некомпетентен орган. С оспорената заповед на основание чл. 9, ал. 3 от Закона за пътищата и чл. 81, ал. 1 от Наредба № 3/16.08.2010 г. за временната организация и безопасността на движението при извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците във връзка с влошеното състояние на ССН и Становище № 33-00-23/15.01.2026 г. на Институт по пътища и мостови /ИПМ/ София е наредено следното : По т. 1. Да се ограничи движението по ССН на път I-6 /София - Бургас/ на км 381+968, при спазване на изискванията на Наредба №3/16.08.2010г. за Временна организация и безопасността на движението при извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците. В т. 2 от заповедта е наредено при какви условия да се въведе "ограничението" - след като са налице всички условия за организация на движението, изчерпателно посочени в тази точка; В т. 3 от заповедта е наредено, ОПУ Сливен да постави и поддържа необходимата сигнализация, посочено е и о. л. за ц., и. и п. й - имена и телефон. Съгласно т. 5 Ограничението се въвежда от 9.00 часа на 12 06.2026г., след като са налице всички условия за организация на движението; по т. 6. Срокът на действие на заповедта е до издаване на последваща Заповед. Видно от мотивите на заповедта, същата е издадена с правно основание чл. 9, ал. 3 от Закона за пътищата и чл. 81, ал. 1 от Наредба № 3/16.08.2010 г. за временната организация и безопасността на движението при извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците във връзка с влошеното състояние на ССН и Становище № 33-00-23/15.01.2026 г. на Институт по пътища и мостови /ИПМ/ София. Според мотивите, обективирани в цитираното становище надлез на път I-6 /София-Бургас/ при км 381+968 на територията на ОПУ Сливен е в критично/аварийно състояние и има непосредствена опасност от разрушение на връхната конструкция и падащи бетонни парчета. Състоянието на връхната конструкция не осигурява необходимата безопасност за преминаващите под съоръжението. За осигуряване на безопасността на пътуващите по път I-6 е необходимо незабавно премахване на връхната конструкция на отвор 2. За трайно решаване на проблема е необходимо реализиране на проекта приет на ЕТИС. Съгласно чл. 80, ал. 1, т. 1 от Наредба № 3/16.08.2010 г. компетентен орган за автомагистрали и пътища I клас, както и за пътищата, които са част от международни пътища клас "Е" е Агенция "Пътна инфраструктура“. Според чл. 81, ал. 1 от Наредба № 3/16.08.2010 г. органите по чл. 80, съгласували ВОБД, с изключение на службите за контрол на Министерството на вътрешните работи, издават заповед за въвеждане и поддържане на ВОБД, с която се указват временният режим на движение, срокът на действие на ВОБД и съставът на комисията за приемането на временната организация и за нейното премахване. По делото не е спорно, че процесният път I-6 е първокласен път от Републиканската пътна мрежа на България. Съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗП пътищата (пътната инфраструктура) имат следните основни елементи: 1. обхват на пътя; 2. пътни съоръжения; 3. пътни принадлежности. Надлезите са "Пътни съоръжения" съгласно § 1 от ДР на ЗП. Съгласно ал. 7 на чл. 5 от ЗП Пътните съоръжения и пътните принадлежности се разполагат в обхвата на пътя, поради което и съгласно цитираните по-горе разпоредби, правомощието да въвежда ВОБД е на Агенция "Пътна инфраструктура". С оглед изложеното, оспорената заповед следва да бъде обявена за нищожна като издадена при липса на компетентност за издателя й. Следва да се посочи за пълнота и, че при издаване на заповедта, са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, а именно: По делото нито се твърди, нито се установява, да е спазен особения ред за издаване на общи административни актове регламентиран в Дял втори, Глава пета, Раздел II на АПК. Откриването на производството по издаване на общия административен акт не е оповестено публично чрез средствата за масово осведомяване, чрез изпращането на проекта до организации на заинтересованите лица или по друг подходящ начин, съобразно разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от АПК. На следващо място, издателят не е определил и оповестил публично по реда, определен в чл. 66, ал. 1 от АПК една или повече от посочените в чл. 69 от АПК форми на участие на заинтересованите лица в производството по издаване на акта. Не е осигурена възможност на заинтересованите лица да осъществят правото си на участие в разумен срок, определен от административния орган, който не може да бъде по-кратък от 1 месец от деня на уведомяването по чл. 66 от АПК. Не е спазена и разпоредбата на чл. 71 от АПК, която предвижда, че общият административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят предложенията и възраженията на заинтересованите граждани и техните организации. Липсват данни и за начина, по който процесният ОАА е съобщен след неговото издаване. Съдът счита, че в конкретния случай не намира приложение разпоредбата на чл. 73 от АПК, съгласно която, когато неотложно трябва да се издаде общ административен акт за предотвратяване или преустановяване на нарушения, свързани с националната сигурност и обществения ред, за осигуряване на живота, здравето и имуществото на гражданите, може да не се спазят някои от разпоредбите на този раздел за уведомяване. Разпоредбата на чл. 73 от АПК визира възможност за отклонение от визираните административнопроизводствени норми при издаване на ОАА в неотложни случаи - за предотвратяване или преустановяване на нарушения, свързани с националната сигурност и обществения ред, за осигуряване на живота, здравето и имуществото на гражданите. В тези хипотези може да не се спазят някои от разпоредбите за уведомяване и участие на заинтересованите лица в производството по издаване на акта, като в хода на изпълнението на акта се оповестяват съображенията за издаването му. В оспорената заповед не се съдържа позоваване на нормата на чл. 73 АПК, а цитираното становище № 33-00-23 на Институт по пътища и мостови София е от 15.01.2026 г., а оспорената заповед е от 11.06.2026 г., което не води до обоснован извод за наличието на неотложност. Следователно не е налице хипотезата на чл. 73 АПК, за да се приеме, че може да не се спазят някои от разпоредбите на раздел ІІ, глава пета от АПК за уведомяване и участие на заинтересованите лица в производството по издаване на акта, които норми са императивни с оглед характера на акта, свързан със засягането на широк и неопределен кръг адресати. Анализът на последно цитираната разпоредба на кодекса води до единствено възможния извод, че във всички случаи, извън изчерпателно посочените в чл. 73 от АПК, административният орган е длъжен да спази процедурата по откриване на производството по издаване на ОАА, да посочи формите на участие на заинтересованите лица, минималния срок по чл. 69, ал. 2 от АПК, да издаде ОАА след обсъждане на постъпилите предложения и възражения от заинтересованите лица. Законодателят за първи път с АПК – раздел II - Общи административни актове /чл. 65 – чл. 74/, е дал законова дефиниция не само на понятието "общ административен акт", но е определил и отделните етапи на процедурата по издаването му. Задължение на съответния административен орган - издател на ОАА, е да спазва тази процедура в съответствие с принципите на служебно начало /чл. 9, ал. 1 от АПК/ и на достъпност, публичност и прозрачност /чл. 12 от АПК/. Цитирането на неотложност при издаването на оспорения акт в хода на производството пред съда от процесуалния представител на ответната страна, без да се посочва на коя от хипотезите в закона се аргументира, неподкрепено с доказателства, няма за последица приложение на този текст от кодекса. Поради това неизпълнението на регламентираните в АПК императивни процесуални изисквания, въведени като гаранция за постановяването на законосъобразен акт, представлява нарушение на административнопроизводствените правила от категорията на съществените и е самостоятелно основание за отмяна на акта по чл. 146, т. 3 АПК. Относно наведеното възражение, че липсва информацията по чл.59, ал. 2, т. 7 от АПК пред кой орган и в какъв срок актът може да бъде обжалван, с оглед на значението за защитата на накърнените субективни права на адресатите, съдът намира, че липсата на тази информация е санкционирана с изрично удължения срок на оспорване по чл. 140 АПК, във връзка с чл. 184 АПК, което не води до незаконосъобразност на акта. С оглед уважаване на жалбата, основателно е искането за присъждане в полза на жалбоподателя на сторените по делото разноски в общ размер на 117, 60 евро от които: 15, 34 евро за публикуване на съобщение за оспорването в Държавен вестник и 102, 26 евро за процесуално представителство, определени от съда на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 изр. първо от НЗПП. Водим от горното и на основание чл. 184 от АПК във вр. с чл. 172, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд - Сливен