Решение № 19039 от 12.10.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 54030/2025 г.

„Л.“ АД е предявило срещу М. осъдителни искове с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 268, 02 евро с левова равностойност 525 лв., ведно със законната лихва от 09.02.2026 г. (датата на подаване на молбата с искане по чл. 228 ГПК и насочване на исковите претенции срещу ответника), представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди за заплатени съдебно-деловодни разходи в производството по обжалване на незаконосъобразен отказ на съдия по вписванията Н. К. с определение № 192 от 25.02.2025 г. да заличи вписан особен залог по молба с вх. № ..25.02.2025 г., подадена от ищеца, който отказ е бил отменен като незаконосъобразен с определение № ..24.06.2025 г. по ч.гр.д. № 3696/2025 г. по описа на СГС, ЧЖ-I-К, и за сумата от 21, 54 евро с левова равностойност 42, 14 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 17.03.2025 г. (датата на увреждането) до 14.10.2025 г. Ищецът твърди, че с молба с вх. № ..25.02.2025 г. на С. гр. София е поискал заличаване на отбелязване на договор за особен залог на вземания от 19.08.2024 г. в качеството си залогодател. С определение № 192 от 25.02.2025 г. съдия по вписванията Н. К. при СРС отказала да заличи вписания особен залог. Това определение било отменено по жалба на ищеца с определение № ..24.06.2025 г. по ч.гр.д. № 3696/2025 г. по описа на СГС, ЧЖ-I-К, а преписката била върната на съдията по вписванията за извършване на заличаването. В резултат на незаконосъобразния акт на съдията по вписванията дружеството претърпяло имуществени вреди в размер на 525 лв., представляващи сбор от платено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в производството пред СГС в размер на 500 лв. и платена държавна такса за разглеждане на частната жалба. Излага доводи, че ответникът следва да отговаря за вредите, причинени от действия или бездействия на съдиите по вписванията предвид разпоредбата на чл. 281 ЗСВ. В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който исковете се оспорват като неоснователни. Излагат се доводи, че претендираните суми под формата на платени разноски не представляват имуществени вреди по смисъла на чл. 49 ЗЗД предвид наличието на специална уредба по отношение на разноските в охранителните производства, а именно чл. 541 ГПК, според който разноските в охранителните производства са за сметка на молителя. Според ответника тази разпоредба дерогира приложението на чл. 78 ГПК, тъй като производството по чл. 32а, ал. 1 ПВп представлява охранително производство по смисъла на чл. 530 ГПК. Излага доводи, че отговорността за разноски не е отговорност за вреди, както и че тя е относима само за спорните съдебни производства, каквото не е налице, а претендирането им под формата на имуществени вреди представлява заобикаляне на процесуалния закон. Поддържа също така, че липсват противоправни действия, тъй като е налице акт, издаден от съдия по вписванията, действал в рамките на правомощията си съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 ЗСВ и въз основа на вътрешното си убеждение, а освен това не е налице противоправност, нито виновно поведение. Оспорва също така сумата в размер от 500 лв. адвокатско възнаграждение да е била заплатена от ищеца, като смята и че този разход не произтича пряко и непосредствено от отказа на съдията по вписванията, а от договора за правна помощ, а освен това ползването на адвокатска защита в производството не е задължително. Оспорва автентичността на положения в процесния договор за правни услуги от 17.03.2025 г. подпис за „възложител“. Претендира разноски. Третото лице-помагач взема становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове. Поддържа, че производството по вписване, отбелязване и заличаване в книгите на Имотния регистър, което се развива пред съдиите по вписванията, е охранително по своята същност и съгласно изричната разпоредба на чл. 541 ГПК разноските в това производство във всички случаи са в тежест на молителя. Излага доводи за това, че отговорността за разноски е обективна и безвиновна, поради което разходите, направени от ищеца, не подлежат на обезщетяване, а освен това правото да се иска присъждането им е погасено. Сочи също така, че не е налице противоправно поведение от страна на съдията по вписвания, а предвид отмяната на отказа за заличаване за ищеца не е налице и вреда. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Съгласно чл. 49 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже по делото следните обстоятелства: 1) правоотношение по възлагане на работа, 2) осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от лице – пряк изпълнител на работата с необходимите елементи – 1. деяние (действие или бездействие); 2. противоправност (несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение); 3. вреди (неблагоприятно засягане на имуществената сфера на увредения); 4. причинно-следствена връзка между противоправното поведение и настъпилите имуществени вреди, вкл. размера на същите; 5. вина на делинквента, която съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима презумпция се предполага и 3) виновното лице да е причинило вредите при или по повод извършването на възложената му работа. От фактическа страна: От приетите писмени доказателства се установява, че с определение от 24.06.2025 г. по в.ч.гр.д. № 3696/2025 г. по описа на СГС, ЧЖ-I-К, е било отменено определение № 192/25.02.2025 г., постановено от третото лице-помагач в качеството й на съдия по вписванията, с което е било отказано заличаване отбелязването на особен залог на вземане по молба на ищеца „Л.“ АД, като преписката е била върната на С. – София за извършване на поисканото частично заличаване. Видно от приложената на л. 25 по посоченото по-горе в.ч.гр.д. разписка за извършено плащане, ищецът е заплатил в полза на Софийски градски съд държавна такса за разглеждане на частната жалба в размер на 25 лв. На л. 26 по същото дело е приложено пълномощно за процесуално представителство в полза на адв. Н. П., а на л. 27 договор за правни услуги от 17.03.2025 г., сключен между ищеца „Л.“ АД и адв. П.. Съгласно чл. 2 от този договор страните са уговорили адвокатско възнаграждение за процесуална защита и представителство по обжалване на конкретното определение в размер на 500 лв., като клиентът е декларирал, че възнаграждението е заплатено в деня на подписване на договора. В рамките на настоящото производство е открито производство по реда на чл. 193 ГПК по оспорване истинността на положения в този договор за правни услуги подпис за клиент, като с определението за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание е разпределена и доказателствена тежест по това оспорване. Прието е заключение на съдебно-графическа експертиза, което след преценка по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано като пълно, обективно и компетентно изготвено. Заключението на вещото лице е категорично, че подписът, положен за клиента в договора за правни услуги от 17.03.2025 г. е бил изпълнен от изпълнителния директор на ищцовото дружество АГТ. От правна страна При така установената фактическа обстановка съдът намира, че по делото са установени всички елементи от фактическия състав на чл. 49 ЗЗД. Отговорността по чл. 49 ЗЗД е особен вид безвиновна и обективна отговорност за чужди противоправни и виновни действия, като тази отговорност има гаранционно-обезпечителен характер. За да се ангажира отговорността на ответника по посочената разпоредба, следва да се установят общите предпоставки, при които за опредеЛ. лице би възникнала деликтна отговорност, както и допълнителният факт на възлагане на работа на деликвента от ответника и причиняване на вредите при или по повод тази работа - виж Постановление № 7 от 29.XII.1958 г., Пленум на ВС, Постановление № 17 от 18.XI.1963 г., Пленум на ВС, Постановление № 4 от 30.X.1975 г., Пленум на ВС и Постановление № 9 от 28.XII.1966 г., Пленум на ВС. В ППВС № 9/1966 г. е прието, че в някои случаи се касае до неспазване на правилата за извършване на възложената работа, а в други случаи до невземане на необходимите мерки за предотвратяване на увреждането; за възложителите бездействието е основание за отговорност за увреждането, когато то се изразява в неизпълнение на задължения, които произтичат от закона, от техническите и други правила и от характера на възложената работа. Съответно в т. 13 от ППВС № 17/1963 г. е изяснено, че са възможни случаи, когато вредите настъпват в резултат както от вещта, така и от виновното поведение на дадено лице. Тогава отговорността на този, който е възложил работата и същевременно е собственик на вредоносната вещ или тя се е намирала под негов надзор, се основава едновременно на чл. 49 и чл. 50 ЗЗД. Възложителят на работата, независимо дали е собственик или упражнява надзор върху вещта, ще отговаря само по чл. 49 ЗЗД, когато самата вещ, като такава, няма отношение към увреждането. В конкретно разглеждания случай предвид разпоредбите на чл. 281 ЗСВ и чл. 280 ЗСВ ответникът М. се явява възложителят на работа по отношение на третото лице-помагач – съдията по вписванията. Такива са и задължителните разяснения, дадени с т. 6 от Тълкувателно решение 3 от 22.04.2005 г. по тълк.д. 3/2004 г., ОСГК на ВКС, съгласно което М. е държавният орган, който отговаря за вреди на граждани от незаконни действия или бездействия на съдиите-изпълнители и съдиите по вписванията. Тези длъжностни лица са в служебни отношения с М., макар че организационно са към районните съдилища и дейността им се финансира от бюджета на съдебната власт. Те се назначават от министъра на правосъдието и се намират в служебни отношения с М.. НепозвоЛ.то увреждане - чл. 45 ЗЗД, се основава на нарушението на правната норма, изискваща от гражданите да не увреждат субективните права, имуществото и телесната цялост на другите физически или юридически лица. НепозвоЛ.то увреждане е сложен юридически факт, елементи на който са: 1. деяние /действие или бездействие/, 2. вредата, 3. противоправността на деянието, 4. вина и 5. причинната връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. Вината се предполага до доказване на противното - чл. 45, ал. 2 ЗЗД. В разглеждания случай предвид отмяната на постановеното от третото лице-помагач определение като незаконосъобразен акт е налице и противоправност. В пряка причинноследствена връзка с противоправното поведение – постановяването на незаконосъобразен акт, ищецът е претърпял и имуществени вреди под формата на платена държавна такса за разглеждане на частната жалба и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. Неоснователни са доводите на ответника и третото лице-помагач, че е недопустимо разноските, направени в рамките на охранителното производство, да се претендират и обезщетяват като имуществени вреди. Напротив, действително съгласно изричната разпоредба на чл. 541 ГПК разноските за охранителното производство са за сметка на молителя и това е логично, тъй като охранителните производства са едностранни, няма насрещна страна, която да бъде осъдена да заплати направените от молителя разноски при основателност на неговата молба. Тази разпоредба обаче е специална и намира приложение единствено в рамките на самото охранително производство, като тя не може да дерогира правото на иск за обезщетение за имуществени вреди. Именно предвид невъзможността направените от ищеца/молител разноски в охранителното производство, в което жалбата му е била уважена, единствената възможност за овъзмездяване и обезщетяване на тези вреди се явява исковото производство, каквото е настоящото. Разпределението на разноските в рамките на охранителното производство няма нищо общо с деликтната отговорност, която се реализира в отделното исково производство, и не я изключва. Обратното би означавало понесените от ищеца имуществени вреди, настъпили в пряка причинно-следствена връзка с незаконосъобразния отказ на съдията по вписвания, да останат в негова тежест, въпреки че отказът е бил отменен по съответния ред от съда. В този смисъл е и следната съдебна практика по аналогични казуси - Решение № 5597 от 25.08.2026 г. по в.гр.д. № 1482/2026 г. на СГС и Решение № 5615 от 27.08.2026 г. по в.гр.д. № 2414/2025 г. на СГС. Неоснователни са и възраженията на ответника и третото лице-помагач във връзка с недоказаността на претърпените имуществени вреди. Оспорването по реда на чл. 193 ГПК на истинността на подписа за клиент в договора за правни услуги от 17.03.2025 г. бе неуспешно. Съобразно разпределената доказателствена тежест ищецът установи при условията на пълно и главно доказване истинността на оспорения подпис. Договорът съдържа подпис и на двете договарящи страни, поради което съдът намира, че той надлежно удостоверява заплащането на договореното адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. Налице са следователно всички предпоставки за уважаване на предявения иск за обезщетение на претърпени имуществени вреди, като върху обезщетението се дължи и обезщетение в размер на законната лихва за периода от настъпване на вредите – 17.03.2025 г., когато са заплатени държавната такса и е сключен договорът за правни услуги, към която дата най-късно е било заплатено и договореното адвокатско възнаграждение. Основателен следователно е и предявеният акцесорен иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. По разноските: При този изход на спора в полза на ищеца следва на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 25, 56 евро държавна такса и 350 евро внесен депозит за експертиза и адвокатско възнаграждение в размер на 200 евро. Разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 255, 65 евро не следва да му се присъжда предвид направеното от насрещните страни възражение за прекомерност, което съдът намира за основателно. В тази връзка взе предвид размера на предявените искове, обстоятелството, че в нито едно от проведените открити съдебни заседания не се яви процесуален представител на ищеца, както и липсата на правна и фактическа сложност по спора. Внесената по сметка на АС – Пло/ държавна такса съдът намира, че подлежи на възстановяване при изрична молба, подадена до този съд, тъй като съдията-докладчик не разполага с правомощие да се разпорежда с бюджета на друг съд. Така мотивиран, Софийски районен съд