Решение № 5215 от 12.6.2026 г. на Административен съд - Бургас по дело № 2385/2025 г.

Производството е по реда чл.203 и сл. от АПК, във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Образувано е по искова молба на С. Т. В. от [населено място], предявена против Комисия за защита на личните данни, с която се претендира присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 5624,21евро (11000лв.), претърпени вследствие на незаконосъобразно бездействие на ответника да изпълни влязло в сила Решение № ППН-01-393/03.06.2022г. на Комисията за защита на личните данни. Ищецът сочи, че с това решение е било разпоредено на администратор на лични данни да демонтира четири броя камери за видеонаблюдение, монтирани на сграда, находяща се в [населено място], [улица], както и разпоредено на обработващ лични данни да унищожи притежаваните видеозаписи от монтираната система за видеонаблюдение. Решението е било потвърдено с влязъл в сила съдебен акт, но в определения срок никое от лицата не е изпълнило дадените разпореждания, както и ответната комисия не е предприела действия по изпълнение на постановеното от нея решение въпреки отправените от ищеца сигнали за неизпълнение. От това бездействие ищецът твърди, че е преживял стрес, тревожност и потиснатост, изпитал чувство на обида, безправие, безсилие и безизходица от бездействието на КЗЛД, накърнили дълбоко чувството за законност и ред. Иска се да бъде установено бездействието на Комисията за защита на лични данни по изпълнение на постановеното от нея влязло в сила Решение № ППН-01-393/03.06.2022г., както и да му бъде присъдено претендираното обезщетение, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното плащане. Претендира разноски. В съдебно заседание ищецът се представлява от пълномощник, който поддържа исковата молба на сочените в нея основания, ангажира допълнителни доказателства. Ответникът – Комисия за защита на личните данни не изпраща представител. Депозирала е писмен отговор по иска, видно от който счита го неоснователен, като отрича да е бездействала по изпълнение на постановеното решение, като сочи, че е предприела проверка относно изпълнението, като след констатацията, че разпоредените за премахване камери за видеонаблюдение не са били демонтирани, е предприела действия по издирване на нарушителя за съставяне на АУАН и санкционирането му. Прокурорът от Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за основателност на исковата молба. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, установи следното: Исковата молба е процесуално допустима за разглеждане по смисъла на чл.204, ал.1 от АПК, подадена от надлежна страна, против надлежен ответник по смисъла на чл.205 от АПК, редовна по смисъла на чл.127 от ГПК. Разгледана по същество съдът счете за неоснователна. Установява се по делото, че Комисията за защита на личните данни (Комисията) е била сезирана с жалба вх. peг. № ППН-01-484/03.07.2020г. от С. В. и с жалба вх. peг. № ППН-01-393/10.06.2020г. от Т. В. (баща на ищеца, съгл. удостоверение за наследници изх.№ АО-1-554-001/02.09.2024г.), с предмет – извършване на видеонаблюдение чрез монтирани в притежавания от тях имот в [населено място], [улица]видеокамери от другия съсобственик на имота - Р. М., която система за видеонаблюдение е била изградена от „Царево Системс“ ООД с цел охрана, без съсобствениците С. В. и Т. В. да са били уведомени, респ. без тяхното съгласие. Посочили са, че две от камерите са монтирани по начин, който позволява заснемане на общата входна врата на двора, тротоара и улицата пред къщата, като осъществяват заснемане на жалбоподателите и на всички лица, които влизат и излизат от имота, а другите две камери са монтирани в общия вътрешен двор, като една от тях е насочена към прозореца на банята им. Жалбоподателите не са били информирани за това кой има достъп до записите от камерите, както и относно целите на видеонаблюдението, поради което са сезирали КЗЛД за нарушени права в областта на личните данни, с искане за предприемане на административни мерки за демонтиране на камерите. Административното производство пред Комисията е приключило с постановяване на Решение № ППН-01-393/03.06.2022г., което съдържа подробно фактическо и правно изложение, но за целите на настоящия процес е достатъчно да се отбележи, че Комисията е приела жалбите за неоснователни по отношение на съсобственика Р. М., приела е жалбите за основателни по отношение на лицето Р. Б., счетена за администратор на лични данни по смисъла на чл.4, §7 от Регламент (ЕС) 2016/679, както и за основателни по отношение на „Царево Системс“ ООД, счетен за обработващ лични данни по смисъла на чл.4, §8 от с.р., поради което е приложила корективна мярка спрямо администратора – да демонтира камерите за видеонаблюдение в срок от един месец от влизане в сила на решението, а спрямо обработващият лични данни е разпоредено да унищожи притежаваните видеозаписи в срок от един месец от влизане в сила на решението. Постановеното от Комисията решение е било предмет на съдебен контрол за законосъобразност, като видно от постановените актове – Решение № 16710/12.09.2024г. по адм.дело № 10846/2022г. на АССГ и Решение № 2314/07.03.2025г. по адм.дело № 10912/2024г. на ВАС, крайният правен резултат е оставяне в сила на решението на Комисията. На 15.04.2025г. ищецът С. В. подал чрез ССЕВ заявление до Комисията, регистрирано под № ППН-01-393#109(20)/15.04.2025г., в което е посочил, че постановеното от нея Решение № ППН-01-393/03.06.2022г. е влязло в сила на 07.03.2025г. и е следвало да се изпълни до 07.04.2025г., което не е сторено, поради което на основание чл.271, ал.1, т.1 от АПК е поискал незабавно предприемане на действия от страна на административния орган за предприемане на действия за изпълнение на решението за демонтиране на камерите за видеонаблюдение и унищожаване на записите от тях. На 24.07.2025г. ищецът С. В. подал чрез ССЕВ второ заявление до Комисията, регистриран под № ППН-01-393#112(20)/24.07.2025г., с аналогично искане и настояване да бъде извършена незабавна проверка относно изпълнението на Решение № ППН-01-393/03.06.2022г., да бъде уведомен за резултата, като при констатирано неизпълнение е поискал Комисията да приложи принудителни административни мерки или санкции по ЗЗЛД. С писмо изх.№ ППН-01-393(2020)#118/15.12.2025г. ищецът В. е уведомен от КЗЛД за извършена проверка на място, при която е било констатирано, че камерите за видеонаблюдение не са демонтирани, поради което на администратора Р. Б. ще бъде съставен акт за установяване на административно нарушение. Административната преписка съдържа данни за предприети действия по издирване на лицето, неуспешни. При тези фактически данни ищецът претендира, че в резултат на бездействието на ответната Комисия да предприеме действия по изпълнение на постановеното от нея Решение № ППН-01-393/03.06.2022г., е претърпял неимуществени вреди, оценени в размер на 5 624,21евро, тъй като това бездействието му е причинило стрес, тревожност и потиснатост, изпитал чувство на обида, безправие, безсилие и безизходица, накърнили дълбоко чувството за законност и ред. По делото бяха разпитани свидетелите В. Д. и Г. А., които разказаха, че са запознати с имота на ищеца и монтираните в него камери за видеонаблюдение, които са налични и към момента, като св.Дуков счита, че камерите продължават да работят, а св.А. каза, че това няма как да се прецени външно, тъй като няма светлинни индикации, но и двамата свидетели бяха единодушни в мнението си, че неизпълнението на решението на комисията за техния демонтаж и унищожаване на записи, кара ищеца да се чувства притеснен, има неудобство да води хора в къщата си, потиснат е от отношението на държавните институции, огорчен, че не се предприемат мерки, объркан от безхаберието на орган, който не изпълнява собственото си решение и за него това е унизително. С оглед на изложените фактически основания искът следва да се [жк], ал.1 от ЗОДОВ. Съгласно тази норма държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. Редът за разглеждане на иска е този по чл.203 и сл. от АПК, като съгласно следващия чл.204, ал.4 незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението. В този смисъл, необходимо е първо да се установи налице ли е действие или бездействие на административния орган, след което да се прецени дали то е незаконосъобразно, след което да се разгледа искът за обезщетение. Действия или бездействия по смисъла на разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и чл.204, ал.4 от АПК, са не всички такива, а само тези по смисъла на чл.250 и чл.256 от АПК. Двете алинеи на чл.256 регламентират оспорването на неизвършени фактически действия и бездействия на административните органи, произтичащи пряко от нормативен акт или въз основа на задължения по силата на закона. По своя характер търсената защита в тази хипотеза е искова, с цел да се установи, че в полза на ищеца срещу ответника съществува неудовлетворено субективно право, което има за предмет такова фактическо действие от страна на административния орган, вменено му от закона, в резултат на което в правната сфера на ищеца настъпва благоприятен правен ефект. Отнесено към настоящия случай – бездействието на органа да предприеме действия по изпълнение на постановено от него решение не кореспондира на неудовлетворено притезание на ищеца, за да е приложима защита по този ред. По същество решението трябва да се изпълни от адресатите – лицата, спрямо които са дадени разпореждания. По-скоро се касае за неефективност на последващия контрол от Комисията по осигуряване и проследяване изпълнението на решението от страна лицата, спрямо които са дадени разпореждания, но това е свързано с качеството на изпълнение на служебните задължения и в този смисъл не представлява юридическо действие, което Комисията не изпълнява и което да съответства на определено субективно право на ищеца, респ. такова юридическо действие не произтича пряко от нормативен акт. Ищецът визира също така неизпълнение на задължения по предприемане на принудително изпълнение по чл.271 и сл. от АПК, но това също не попада в обхвата на юридическо бездействие по смисъла на чл.256 от кодекса. По отношение на действията, предприети за издирване на едно от лицата, субект на разпореждането на Комисията, за съставяне на АУАН, следва да се посочи, че това са действия по упражняване на служебни правомощия, а не действия, произтичащи пряко от нормативен акт или по силата на закона по смисъла на чл.256 от АПК. След като не се констатира релевантно бездействие по смисъла на чл.256 от АПК, което да бъде предмет на преценка за законосъобразност, в резултат на която да се разгледа предявения иск за обезщетение, той следва да се отхвърли като неоснователен. В процес като настоящия, наличието или не на нормативно бездействие, е въпрос по същество, а не по допустимост. На основание изложените мотиви, Административен съд Бургас, 9-състав,