Решение № 1005 от 5.3.2026 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 73/2026 г.
Административен съд - Стара Загора05.03.2026reporting judge Ирена Янкова
Ruling
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 49/10.10.2025 г., постановено по АНД N130/225 г. по описа на Радневския районен съд, с което е отменено Наказателно постановление № 80/15.05.2025 г., издадено от Директора на Регионална здравна инспекция – Стара Загора. Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране. Председател: Членове: �
Grounds
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Образувано е по касационната жалба на Директора на РЗИ – Стара Загора против Решение № 49/10.10.2025 г., постановено по АНД N130/2025 г. по описа на Радневския районен съд, с което е отменено Наказателно постановление №80/15.05.2025 г., издадено от Директора на Регионална здравна инспекция – Стара Загора. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено при допуснати нарушения на закона, касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК. Твърди се в жалбата, че е налице безспорно установено нарушение по чл. 288 от ЗЛПХМ, тъй като съставомерните факти от хипотезата на тази разпоредба са: извършване на дейност по чл. 219 от с.з. от лице, което не е магистър фармацевт или помощник фармацевт, както изисква чл. 220 от закона, в обект за търговия на дребно. Във всички случаи на извършване на дейност по чл. 219 от лице, което не отговаря на изискванията на чл. 220 от ЗЛПХМ, било налице основание да се търси отговорност за допускане на нарушението от търговеца на дребно, който бил длъжен да докаже, че е предприел необходимото в търговския му обект да се спазват изискванията на чл. 220 от ЗЛПХМ. Оспорва извода на съда, че НП не съответствало на разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН. Неправилно било прието от съда, че за всяка осъществена продажба следва да се носи отделна административнонаказателна отговорност Този извод бил изведен от броя на фискални бонове, дадени на клиентите. Тези фискални бонове били само доказателство за извършеното нарушение. От съда се иска да бъде отменено решението на РС Раднево и да се постанови друго за потвърждаване на наказателното постановление. Ответникът по касация "Сливен трейд" ООД, не изпраща представител. В писмено отговор на подадената касационна жалба оспорва същата като неснователна и моли решението да бъде потвръдено. Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора взема становище, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, доводите на страните и извърши проверка на законосъобразността на обжалваното решение по посочените в жалбата основания, намира за установено следното: Жалбата е допустима като подадена в законоустановения срок от легитимирана страна. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред Радневския районен съд се е развило по жалбата на „Сливен трейд" ООД против Наказателно постановление №80/15.05.2025 г., издадено от Директора на Регионална здравна инспекция – Стара Загора, с което на основание чл. 288, ал.1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина му е наложено административно наказание – "имуществена санкция" в размер на 5000 лв. за това, че на 25.09.2024 г. в качеството си на търговец на дребно с лекарствени продукти е допуснал дейността по отпускане на лекарствените продукти да се извършва от неправоспособни лица – нарушение на чл. 220, ал.1 връзка с чл. 219, ал.1 от същия закон. От фактическа страна административно наказващият орган е приел, че дружеството има качеството на търговец на дребно на лекарствени продукти по силата на Разрешение за търговия на дребно и като такъв е допуснал на 25.09.2024 г. в аптека "Сливен трейд", [населено място], [улица], аптека Юг, да се отпускат лекарствени продукти, подробно описани в констативния протокол, от служителите М. М. З. и Д. Т. Р., които нямат фармацевтично образование. И на двете лица е възложена работа на длъжност "касиер" в посочената аптека въз основа на трудов договор съответно № 151 от 31.10.2016 г и допълнително споразумение № 346/29.09.2022 г. към трудов договор № 158/18.01.2017 г. С обжалваното решение районният съд е приел, че административното нарушение е безспорно доказано, но е отменил наказателното постановление, като е приел, че не отговаря на императивните изисквания на чл. 18 от ЗАНН, съгласно която норма, когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. Приел е за доказано, че две лица на длъжност касиер извършват продажба на лекарствени продукти в аптеката, като са описани пет фискални бона за извършените продажби, което в случая означава, че са извършени пет отделни нарушения на ЗЛПХМ. Решението е правилно като краен извод, но при коригиращи мотиви. Правило е прието от районния съд, че нарушението е установено по безспорен начин. Съдът задълбочено е анализирал събраните писмените и гласни доказателства. Спорният въпрос ва настоящото производство е дали наказателното постановление отговоря на императивните изисквания на чл. 18 от ЗАНН и колко на броя са извършените нарушения - едно или пет. Съгласно разпоредбата на чл. 219, ал. 1 от ЗЛПХМ аптеката е здравно заведение, в което се извършват следните дейности: съхраняване, приготвяне, опаковане, контролиране, даване на консултации, отпускане по лекарско и без лекарско предписание на разрешени за употреба в Република България лекарствени продукти, на медицински изделия, на диетични храни за специални медицински цели и храни за кърмачета и преходни храни, както и хранителни добавки, козметични продукти, санитарно-хигиенни материали и биоциди от главна група 1 „Дезинфектанти", продуктови типове 1 и 2, и от главна група 3 „Контрол на вредители", продуктови типове 18 и 19, съгласно Приложение V от Регламент (ЕС) № 528/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 г. относно предоставянето на пазара и употребата на биоциди (OB, L 167/1 от 27 юни 2012 г.). Според нормата на чл. 220, ал. 1 от ЗЛПХМ горепосочените дейности се извършват от магистър-фармацевт. Съгласно легалната дефиниция в § 1, т. 8 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 4 от 04.03.2009 г. за условията и реда за предписване и отпускане на лекарствени продукти „Отпускане на лекарствен продукт без лекарско предписание (ОТС) означава съвкупността от действия на фармацевти в приемното помещение на аптеката по определяне на подходящия за отпускане лекарствен продукт без лекарско предписание (ОТС) или приемане на рецептурните бланки и проверката на съдържанието им, консултация относно приемането и възможните нежелани реакции и лекарствени взаимодействия и предаване на лекарствените продукти на пациентите“. От дефиницията на дейността по отпускане на лекарствени продукти е видно, че законодателят предвижда тя да приключи с предаване на лекарствените продукти на пациентите, тоест законът изисква специално образование при отпускане на даден лекарствен продукт, той следва да се предостави на клиента от магистър фармацевт, който да "предостави информация и съвети на пациентите, изразени ясно, на език, лесен за възприемане, относно безопасното и ефективното приемане и използване на лекарствените продукти", в съответствие с разпоредбата на чл. 36 от Наредба № 4 от 4.03.2009 г. за условията и реда за предписване и отпускане на лекарствени продукти. Според чл. 39 от същата Наредба преди отпускане на лекарствени продукти без рецепта магистър-фармацевтът напомня на пациента преди употреба да прочете информационната листовка. В момента на проверката в процесната аптека, стопанисвана от „Сливентрейд“ ООД, подробно описаните лекарствени продукти са били отпуснати по едно и също време, като всяка от двете лица служителки на аптеката е отпуснала на по едно лице /клиент на аптеката/ съответните артикули, като са били издадени на единия клиент - два, на другия три фискални бона. По аргумент от мотивите на Тълкувателно решение № 9/2021 г. по т. д. № 6/2020 г., вкл. Тълкувателно решение № 13/2021 г. по т. д. № 1/2021 г., Тълкувателно решение № 14/2021 г. по т. д. 3/2021 г. /"При административнонаказателната отговорност не се прилагат разпоредбите на чл. 23-26 от Наказателния кодекс, поради което, ако деянието осъществява състав на няколко административни нарушения, за всяко едно от тях ще се наложи едно административно наказание и няма как да се определи едно общо наказание, независимо че става въпрос за едни и същи обстоятелства във връзка с нарушението, касаещи времето и мястото на извършване, както и предмета му. "/ и Тълкувателно решение № 6/2017 г. по т. д. № 6/2016 г. на ВАС, изводът дали деецът е извършил едно или няколко самостоятелни административни нарушения по смисъла на чл. 18 ЗАНН, следва да произтича от съвкупна и комплексна преценка: дали в конкретния случай деецът е извършил едно или няколко самостоятелни действия и/или бездействия като проявна форма на изпълнителното деяние; дали установените противоправни действия/бездействия са относими към неизпълнение на самостоятелни правни задължения, имащи отделен и обособен характер и предмет. В случая дължимото поведение в обхвата на приетата за нарушена норма съдържа задължения за отпускане на лекарствени продукти от правоспособни лица, информация за сключване, изменение или прекратяване на договора за контрол и сертификация, извършените проверки, установените несъответствия и/или нередности и приложените мерки. Съгласно чл. 18 ЗАНН, когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. Съдебната практика по приложението на тази норма е категорична, че същата е императивна, не предвижда изключения и като процесуална административнонаказателна норма не подлежи на разширително или стеснително тълкуване. Предвид наличието на няколко административни нарушения, извършени от един деец, приложима е разпоредбата на чл. 18 ЗАНН и за всяко отделно административно нарушение следва да се наложи отделно административно наказание при съобразяване критериите по чл. 27, ал. 2 ЗАНН за всяко от тях. Дори да приемем тезата, че не следва да се налагат наказания според броя на извършените продажби, то от обстоятелствената част на НП следва да се прави извод, че АНО е приел , че търговецът е допуснал продажба на лекарствени средства от две неправоспособни лица, поради което е следвало да му наложи поне две административни наказания Още повече че в наказателното постановление изрично е посочено, че процесните продажби се осъществява от касиери, без да притежават съответната правоспособност да отпускат на лекарствени продукти по лекарско и без лекарско предписание. По принцип по реда на чл. 53,ал.1 от ЗАНН АНО може да реши да наложи едно наказание за няколко извършени нарушение, но това в случая не се доказва от обстоятелствената част на наказателното постановление. При изложените съображения обжалваното решение се явява правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд
Cited provisions
20- чл. 18 ЗАНН
- чл. 219
- чл. 27, ал. 2 ЗАНН
- чл. 53, ал. 1 ЗАНН
- чл. 219, ал. 1 ЗЛПХМ
- чл. 220, ал. 1 ЗЛПХМ
- чл. 220 ЗЛПХМ
- чл. 288 ЗЛПХМ
- чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК
- чл. 1
- чл. 208
- чл. 219, ал. 1
- чл. 220, ал. 1
- чл. 220
- чл. 221, ал. 2
- чл. 23
- чл. 288, ал. 1
- чл. 36
- чл. 39
- чл. 63