Решение № 956 от 12.2.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 8972/2023 г.

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК.

Съдът е сезиран с предявен от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД срещу С. Г. Т. иск за установяване съществуването на вземане на ищеца срещу ответницата за следните суми: 24 460, 97 лева – главница по Договор за потребителски кредит FL1172482 от 18.03.2021 г.; 1003, 91 лева – възнаградителна лихва за периода от 18.10.2021 г. до 30.05.2022 г.; 1056, 54 лева - мораторна лихва за периода от 18.10.2021 г. до 03.08.2022 г.; 64, 50 лв. - такси за периода от 20.10.2021 г. до 30.08.2021 г. и обезщетение за уведомяване в размер на 24,00 лева, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 45079/2022г. по описа на СРС, 88 състав.

В исковата молба се твърди, че на 18.03.2021 г., ищцовото дружество сключило с ответницата С. Г. Т., в качеството й на кредитополучател Договор за потребителски кредит FL1172482 от 18.03.2021 г., съгласно който й предоставило кредит в размер на сумата от 26 000 лева. Излага твърдения, че на 21.01.2019 г. кредитът бил усвоен изцяло, което било видно от представено към исковата молба Банково бордеро № 9432030/21.01.2019г. Съгласно уговореното в чл. 3, ал. 1 от Договора, Кредитополучателят е следвало да заплаща на Банката променлива годишна лихва в размер на сбора от референтния лихвен процент ПРАЙМ на Банката, за съответния период на начисляване на лихвата, плюс договорна надбавка в размер на 5.600 %. В чл. 8 от Договора било уговорено, че при просрочие на дължимите месечни погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателят дължи лихва за времето на забава (мораторна лихва) върху просрочените суми в размер на законната лихва за забава, чийто размер се определя от Министерски съвет. Поддържат се твърдения, че длъжникът не изпълнил договорните си задължения за погасяване на дължимите вноски съгласно погасителния план, поради което и на основание чл. 14 от Договора, банката обявила с писмено уведомяване на длъжника – настъпването на предсрочна изискуемост на кредита, поради неплащане в уговорения срок на погасителна вноска с падеж 18.10.2021 г., но без да се прекратява действието на договора. Изявлението на кредитора за отнемане преимуществото на срока било обективирано в писмена покана, изпратена чрез ЧСИ С.Х., рег. № 863 на КЧСИ.

В исковата молба се поддържат доводи, че изявлението за предсрочна изискуемост достигнало до знанието на длъжника посредством т.нар. фингирано връчване, доколкото адресата на поканата не е бил открит на посочения в договора адрес. Поддържани са съображения, че възможността за фингирано връчване на уведомления и съобщения била изрично уредена в чл. 19 от договора за кредит, поради което се поддържа тезата, че поканата е била надлежно връчена на 30.05.2022г., когато според ищцовото дружество, настъпила предсрочна изискуемост на кредитното задължение на кредитополучателя/длъжника.

Поддържани са твърдения, че поради липса на изпълнение от страна на кредитополучателя, банката - кредитор предприела действия за принудително удовлетворяване на вземанията си, поради което на 19.08.2022 г. подала пред Софийски районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417, т. 2 ГПК, във връзка с което било образувано ч.гр.д. № 45079/2022 г. по описа СРС, 88 с-в. По посоченото дело, съдът издал Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, с които ответницата била осъдена да заплати на ищцовото дружество следните суми: 24 460, 97 лева – представляваща главница по Договор за потребителски кредит № FL1172482 от 18.03.2021 г.; 1003, 91 лева - възнаградителна лихва за периода от 18.10.2021 г. до 30.05.2022 г.; 1056, 54 лева - мораторна лихва за периода от 18.10.2021 г. до 03.08.2022г.; 64, 50 лв. - такси за периода от 20.10.2021 г. до 30.08.2021 г. и обезщетение за уведомяване в размер на 24,00 лева.

Издадената в рамките на ч. гр. д. № № 45079/2022 г. по описа СРС, 88 св Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, не била връчена на длъжника, а заповедният съд дал указания на заявителя - да предяви иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК за установяване на вземанията си, което на свой ред обуславяло правния интерес на ищеца от предявяването на настоящия установителен иск.

С оглед очаквания благоприятен изход на спора ищцовото дружество претендира както за установяване съществуването на посочените по- горе вземания, описани в издадената заповед за изпълнение, така и за присъждане на направените съдебни и деловодни разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 45079/2022 г. по описа на СРС, 88 с-в, както и в настоящото исково производство пред СГС.

Ответната страна С. Г. Т., която се представлява в процеса от особен представител, в хипотезата на чл. 47, ал. 6 от ГПК, оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Процесуалният представител на ответницата мотивира становище, че предявените искове са недопустими поради това, че обявяването за предсрочна изискуемост на кредитното задължение е нищожно, тъй като длъжникът не е бил надлежно уведомен за това обстоятелство.

В случай, че възражението за недопустимост на предявения иск не бъде прието за основателно от съда, при условията на евентуалност се поддържа становище за неоснователност на исковата претенция. Релевирани са доводи, че от ищеца не бил представен договор за кредит, сключен с ответницата, който да предхожда отпускането на претендираната сума. Съобразно изложените в исковата молба твърдения, процесният договор за потребителски кредит бил сключен на 18.03.2021г., а същевременно се твърдяло, че кредитът бил усвоен изцяло на 21.01.2019г., според записа в банково бордеро № 9432030/21.01.2019г., а анализът на тези факти

мотивирал извода, че кредитът е бил усвоен повече от две години преди подписването на самия договор. С оглед релевираните и описани по- горе фактически твърдения в съдържанието на исковата молба - процесуалният представител на ответницата оспорва самото възникване и съществуване на претендираните от ищеца парични вземания. Поддържат се доводи, че сумата, за която е образувано настоящото производство не е усвоена по цитирания договор. На следващо място се релевира възражение за погасяване по давност на претенциите поради изтичане на тригодишната погасителна давност, отчетена от датата на съответния падеж на задължението. Оспорва се и размерът на задължението, като се поддържа, че претендираната сума е неправилно изчислена.

Оспорва се валидността на процесния Договор за кредит от 21.01.2019 г., на който ищецът основава вземането си, а при това, съществуването на такъв договор не било установено. Според съдържанието си, договорът бил нищожен, поради наличие на множество неравноправни клаузи в него, които противоречали на добрите нрави и поставяли потребителя в явно неравностойно положение, поради уговорените лихви, неустойки и такси. При условията на евентуалност, от името на ответницата се поддържа тезата, че процесният договор е недействителен, поради невъзможност на кредитополучателя - С. Г. Т. - да разбира свойството и значението на извършеното и да осъзнава последиците от сключването на договора. Договорът за кредит бил недействителен и поради липса на основание на договора. В условията на евентуалност на релевираните по-горе възражения ответницата се поддържа възражение за непреодолима сила – обективно проявили се извънредни обстоятелства мотивиращи необходимост от редукция на дълга – в хипотезата на чл. 306 от ТЗ. В отговора на исковата молба са релевирани възражения по чл. 307 ТЗ при твърдения, че изпълнението на задължението е станало прекомерно тежко в резултат на извънредни обстоятелства.

С допълнителна искова молба, подадена по реда на чл. 372 от ГПК, ищецът оспорва доводите, изложени в отговора на исковата молба. Оспорват се изложените доводи за недопустимост на иска поради това, че ищцовото дружество не било положило необходимите усилия за откриване на длъжника и за обявяването на задължението по договора за кредит за предсрочно изискуемо като се поддържа, че посоченото обстоятелство касае основателността на иска, а не е въпрос по допустимост на иска. Наред с това се поддържа, че посоченото твърдение е и неоснователно по изложени доводи в тази насока. Поддържа се, че ответницата в качеството й на кредитополучател няма предходен сключен договор през 2019 г., като представеното по делото банково бордеро от 24.01.2019 г. е представено по погрешка и касае друг договор за кредит и друг кредитополучател. В тази връзка представя банково бордеро 7006198/18.03.2021 г. за усвояване на кредита от ответницата в размер на сумата от 26 000 лева, поради което поддържа, че оспорването валидността на договора за кредит е неоснователно. Във връзка с представеното банково бордеро 18.03.2021 г. оспорва и възражението за изтекла погасителна давност на претенцията, като твърди, че към датата на сключване на договора да кредит – 18.03.2021г. претенцията не е погасена по давност. Оспорват се и твърденията на процесуалния представител на ответницата, че същата е била в невъзможност да разбира свойството и значението на сключения от нея договор за банков кредит. Поддържа доводи, че само по себе си това твърдение е преклудирано, а по същество е и неоснователно. Оспорва се и възражението за липса на основание, както и твърдението за наличие на форсмажорни обстоятелства, които са повлияли на кредитополучателя да погасява своите задължения, а на отделно основание твърди, че загубата на доход не съставлява Т. обстоятелство.

По делото не е постъпил допълнителен отговор на исковата молба по реда на чл. 373 от ГПК от особения представител на ответната страна.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Приетият като доказателство Договор за потребителски кредит № FL 1172482 установява, че на 18.03.2021 г. между ищеца „Юробанк България“ АД и ответницата С. Г. Т. – като кредитополучател е сключен договор за банков кредит, по силата на който банката е отпуснала потребителски кредит на кредитополучателя в размер на 26 000 лева за текущи нужди, който кредитополучателят се е задължил да върне, заедно с дължимите лихви в срокове и при условията на договора.

Съгласно чл. 2, ал. 1 от договора, разрешеният кредит се отпуска по открита в банката на името на кредитополучателя С. Г. Т., Според клаузата на чл. 3, ал. 1 от договора.

Според клаузата на чл. 2, ал. 3 от договора между страните е уговорено, че в случай че с кредита се погасяват задължения към други кредитни и/или финансови институции с подписването на договора, Кредитополучателят декларира своето изрично съгласие незабавно след заверяване на сметката по ал. 1 със сумата на разрешения кредит, Банката да извърши следните парични преводи от сметката на Кредитополучателя по ал. 1, с цел предсрочно погасяване на задължения на Кредитополучателя (включващи лихви, главници, дължими такси и други разходи) към кредитни и/или финансови институции, както следва:

1. Сума в размер на 8900.00 лв. по сметка с титуляр С. Г. Т. в Райфайзен Банк АД, с цел предсрочно погасяване на задължения по договор за Потребителски кредит от /2018г. сключен с Райфайзен Банк АД;

2. Сума в размер на 3750.00 лв. по сметка с титуляр С. Г. Т./ в Обединена Българска Банка АД, с цел предсрочно погасяване на задължения по договор за потребителски кредит от 2018 г., сключен с Обединена Българска Банка АД;

3. Сума в размер на 9000.00 лв. по сметка с титуляр С. Г. Т./ в Уникредит Булбанк АД, с цел предсрочно погасяване на задължения по договор за потребителски кредит от 2019 г., сключен с Уникредит Булбанк АД.

Според клаузата на чл. 2, ал. 4 кредитополучателят се задължава в срок до 30 календарни дни от датата на сключване на договора да предостави документ/и (удостоверение/референция, извлечение от банкова сметка) от всяка от кредитните и/или финансовите институции, посочени в ал. 3, удостоверяващ/и извършването на съответно предсрочно погасяване на задълженията на Кредитополучателя по договорите, посочени в ал. 3, като според ал. 5 е предвидено, че в случай че кредитополучателят не изпълни задължението си по чл. 2, ал. 4, Банката има право да предприеме следните действия:

В клаузата на чл. 3, ал. 1 от договора е уговорено, че за усвоения кредит кредитополучателят дължи на Банката годишна лихва, както следва: 1. за първите дванадесет месеца от срока на издължаване на кредита („Период на прилагане на фиксирана лихва“), Кредитополучателят дължи на Банката лихва, изчислена при прилагане на фиксиран годишен лихвен процент, в размер на 5.600 % процента; 2. от тринадесетия месец до крайния срок на издължаване на кредита („Период на прилагане на променлива лихва“), Кредитополучателят дължи на Банката лихва, изчислена при прилагане на годишен лихвен процент, в размер на 5.600% , който представлява сбор от референтен лихвен процент, плюс фиксирана договорна надбавка. За референтен лихвен процент по договора се ползва референтният лихвен процент ПРАЙМ на „Юробанк България“ АД за необезпечени кредити, в съответната валута лева или евро (наричан за краткост само „ПРАЙМ“), приложен за съответния период на начисляване на лихвата, съгласно ал. 2.

В чл. 3, ал. 7 е предвидено, че дължимите лихви се начисляват от датата на усвояване на кредита по договора, като за дата на усвояване се счита датата на заверяване на сметката на Кредитополучателя по чл. 2, ал. 1 от договора.

Според клаузата на чл. 3, ал. 8 от договора, годишният процент на разходите (ГПР) по отпуснатия кредит е 8.53 %, а общата сума, дължима от Кредитополучателя е 34 142.34 лева, изчислени към момента на сключване на договора.

Съгласно клаузата на чл. 5 кредитополучателят заплаща на Банката следващите такси и комисиони: 1. Такса за оценка на кредитоспособността – 400 лева; 2. Месечна такса за обслужване на разплащателна сметка, разкрита по потребителски кредит (сметката по чл. 2, ал. 1 от настоящия договор) в размер на 3.50 лева. 3. Такси във връзка с допълнителните услуги, изрично посочени в настоящия договор, които Кредитополучателят ползва, съобразно условията на индивидуалните договори, сключени между страните.

Съгласно чл. 6 крайният срок за погасяване на кредита е последната падежна дата посочена в погасителния план, който е неразделна част от договора за кредит – 18.03.2028г., а в чл. 7, ал. 1 е предвидено, че Кредитополучателят погасява кредита на анюитетни месечни вноски, включващи лихва и главница и посочени като брой, размер и падежна дата в Погасителния план, неразделна част от настоящия договор.

Според клаузата на чл. 7, ал. 7 страните по договора изрично се съгласяват, че промяната на приложимата годишна лихва по кредита в резултат на промяна на съответния референтен лихвен процент води до съответната промяна (увеличаване или намаляване) на Общия разход по кредита за кредитополучателя.

В чл. 8 е предвидено, че погасителните вноски съгласно погасителния план се изплащат от кредитополучателите в брой до 18 число на месеца или безкасово чрез удръжка от разплащателна или спестовна сметка на Кредитополучателя в Банката.

Според клаузата на чл. 9 при просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита, Кредитополучателят дължи обезщетение за времето на забавата върху просрочените суми в размер на законната лихва за забава, чийто размер се определя от Министерски съвет.

Съгласно чл. 10, ал. 1 кредитополучателят може по всяко време да изплати дълга по 1кредита предсрочно – изцяло или частично, след подаване на писмено искане до Банката, а съгласно ал. 2 в случай на предсрочно погасяване на дълга по кредита (пълно или частично), извършено в периода на прилагане на фиксирана лихва, кредитополучателят дължи такса за предсрочно погасяване на кредита, както следва: в размер на 1 на сто от предсрочно погасената сума по кредита, когато оставащият период на договора за кредит е по-голям от една година; в размер на 0,5 на сто от сумата на предсрочно погасения кредит, когато оставащият период на договора за кредит е по-малък от една година. Съгласно ал. 3 в случай на предсрочно погасяване на дълга по кредита (пълно или частично), извършено в период, през който лихвеният процент по договора за кредит не е фиксиран кредитополучателят не дължи такса за предсрочно погасяване, както и лихви, такси или други разходи върху предсрочно погасената част от кредита.

Съгласно чл. 10, ал. 4 от договора в случай на частично предсрочно погасяване на дълга по кредита. Банката се задължава да извърши съответно преизчисляване на лихвата и разходите по кредита, като намали, в съответствие с предсрочно погасената сума, размера на оставащите (непадежирали) погасителни вноски по кредита, при запазване на срока на настоящия договор.

В чл. 14 от Договора е изрично уредена възможността за реализиране на правото на банката, да превърне задължението на кредита в предсрочно изискуемо. Съгласно посочената клауза е предвидено, че при непогасяване в уговорения срок на една или повече вноски по кредита, Банката има право да обяви кредита за изцяло или частично предсрочно изискуем. На основание чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, Банката може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на ГПК и да пристъпи към принудително събиране на вземането си, като насочи изпълнението върху цялото имущество на кредитополучателя и/или срещу поръчителите по установения в закона ред.

Според клаузата на чл. 16, ал. 1 кредитополучателят има право, без да дължи обезщетение или неустойка и без да посочва причина, да се откаже от договора за потребителски кредит в срок от 14 дни, считано от датата на сключването му.

Като доказателства по делото се приети и Методология за определяне на референтен лихвен процент (ПРАЙМ) по потребителски и жилищно ипотечни кредити, Погасителен план /л. 12-13 от делото/, както и Сертификат № FL 1172482 от 2021 г. за застрахователен пакет „L“ на застрахователна програма „Защита на плащанията“ на кредитополучателите по потребителски кредити, предоставени от „Юробанк България“ АД съгласно групов застрахователен договор № 6/2009 г.

Във връзка с оспорването от ответната страна на автентичността на представения по делото Договор за потребителски кредит от 18.03.2021 г. по делото е открита на основание чл. 193 ГПК процедура за проверка автентичността на представения от ищеца договор за кредит. В тази връзка от ищцовата страна по делото са представени: Оригинал на Договор за потребителски кредит № FL 1172482 от 18.03.2021 г., сключен между „Юробанк България“ АД и С. Г. Т.; Оригинал на Методология за определяне на референтен лихвен процент; Оригинал на Погасителен план към Договор за потребителски кредит № FL 1172482 от 18.03.2021 г. и Оригинал на Искане за сключване на потребителски кредит /л. 127 – л. 136 от делото/.

От съдържанието на приетото като доказателство банково бордеро 7006198/18.03.2021г. е видно, че на посочената дата – 18.03.2021 г. по сметка на кредитополучателя С. Г. Т. е постъпила сумата от 26 000 лева с основание – „усвояване на кредит 4989842“.

Във връзка с оспорването от ответната страна на автентичността на представеното по делото банково бордеро 7006198/18.03.2021г. по делото е открита на основание чл. 193 ГПК процедура за проверка на автентичността на подписа на банковото бордеро за усвояване на сума по договор за потребителски кредит. В тази връзка от ищцовата страна по делото е

представено в оригинал и Банково бордеро № 7006198 от 18.03.2021 г. /л. 137/.

По делото във връзка с открита процедура по чл. 193 от ГПК по оспорване автентичността на договора за кредит от 18.03.2021 г., както и представеното банково бордеро 7006198/18.03.2021г. е допусната съдебнографическа експертиза.

Заключението на изслушаната и приета без оспорване графическа експертиза, изготвена от вещото лице Л. Г., дава следното заключение по подлежащите на установяване факти:

Подписите:

– за „Кредитополучател/и“ долу вляво на всяка страница и за „КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛ“ и „….кредитополучателя“ на последната страница в Договор за потребителски кредит № FL 1172482 от 18.03.2021 г. между „Юробанк България“ АД и С. Г. Т. са положени от С. Г. Т..

– за „Кредитополучател/и“ долу вляво на всяка страница и за КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛ/И“ на последната страница в Определяне на референтен лихвен процент (прайм) по потребителски и жилищно-ипотечни кредити са положени от С. Г. Т..

– долу вдясно на първите три страници и за „Кредитополучател“ на последната страница в Погасителен план по кредит към Договор № FL 1172482 от 18.03.2021 г. са положени от С. Г. Т..

– долу вдясно на първа страница и за „Кредитоискател“ на трета и четвърта страница в Искане за сключване на договор за потребителски кредит от името на С. Г. Т. са положени от С. Г. Т..

От съдържанието на приетата като доказателство по делото Покана, адресирана от името на „Юробанк България“ АД до кредитополучателя С. Г. Т., чрез ЧСИ С.Х., рег. № 863 се установява, че в същата се съдържа уведомление от Банката до длъжника, че предвид допуснато неизпълнение на договорните задължения за заплащане на дължимите вноски по кредита от кредитополучателя е нарушен сключения Договор за потребителски кредит FL 1172482 от 18.02.2021 г. Поради неизпълнение в уговорения срок на месечна вноска с падеж 18.10.2021 г. и следващите, съгласно Погасителния план, на основание чл. 14 от Договора за кредит и чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, Банката обявява цялото задължение по договора за кредит за незабавно изискуемо и дължимо, без да се прекратява действието на договора, считано от датата на получаване на уведомлението. В поканата е отбелязано, че към 24.01.2022 г. общото задължение по Договор за потребителски кредит FL 1172482 от 18.02.2021 г. е в размер на 24 990, 04 лева, както и че Банката предоставя 7 – дневен срок на кредитополучателя за погасяване на задълженията по Договора.

От съдържанието на приетия като доказателство по делото заверен препис от Протокол от 07.07.2022 г. на ЧСИ С.Х. се установява, че е удостоверено, че при посещение на адреса на кредитополучателя С. Г. Т. на три дати – 23.03.2022 г.; 12.04.2022 г. и на 14.05.2022 г. адресатът не е открит на адреса, поради което на 14.05.2022 г. на основание чл. 43, ал. 2 ГПК е разпоредено връчване на Поканата до кредитополучателя чрез залепване на уведомление. Видно от отбелязаното в протокола на 14.05.2022 г. съдебният секретар е залепил уведомление на вратата на ап. 58, находящ се на ет. 11, бл. 241 в ж.к. „Обеля 2“ в гр. София. Съгласно отразеното в протокола, на 30.05.2022г. е изтекъл двуседмичният срок от залепването на уведомлението за получаване на книжата, в който срок адресатът не се е явил, за да ги получи.

Заключението на изслушаната и приета без оспорване съдебносчетоводна експертиза, изготвена от вещото лице С. И., дава следното заключение по подлежащите на установяване факти:

От анализа на представената в кориците на делото сметка /стр. 42-43/ на името на С. Г. Т. на 18.03.2021 г. се установява, че е постъпила сума в размер на 26 000 лева, с основание усвояване на кредит.

Кредитополучателката е внесла 5 пълни месечни погасителни вноски, включващи главница и лихва за периода от 18.04.2021 г. до 18.09.2021 г., както и част от дължимата лихва в размер на 10.86 лева за месец 10.2021 г.

Съгласно експертизата, неизпълнените задължения на кредитополучателя по договора за кредит са следните:

Непогасена главница съгласно точка 2.6. от експертизата в размер на 24

460,99лв.

Непогасена договорна лихва към 30.05.2022 г. в размер на 1 003,63 лева.

Лихвата за периода 18.05 - 30.05.2022 г. е изчислена при лихва 10,60%.

Непогасени мораторни лихви към 03.08.2022 г. в размер на 1 097,81 лева.

Непогасени такси за просрочия по кредит в размер на 64,50 лева.

Прилаган лихвен процент за лихва - определен е като сбор от ОЛП /Основен лихвен процент/ и наказателна надбавка от 10%. Стойността на ОЛП за периода 18.11.2021 г.-03.08.2022 г. е в размер на 0 /нула процента/.

Лихва върху просрочена главница- Дължимата сума на наказателната лихва в абсолютна стойност, определена месечна за съответната част на дължимата главница. Формулата по която е наказателната лихва е дължимата сума *броя дни в периода*прилаганият лихвен процент/ 360.

Лихва върху просрочена лихва- Дължимата сума на наказателната лихва в абсолютна стойност, определена месечна за съответната част на дължимата лихва. Формулата по която е наказателната лихва е дължимата сума *броя дни в периода* прилаганият лихвен процент/360.

От представено от Банката преводно нареждане № 221999620512 от 18.07.2022 г. е видно, че размерът на допълнителните разходи за уведомяване на кредитополучателя е 24,00 лева.

Във връзка с представено банково бордеро № 7006198/18.03.2021 г. за усвояване на сумата по договор за потребителски кредит № FL

1172482/18.03.2021 г., експертът уточнява, че е изискал и получил от страна на Банката бордеро № 97006198/18.03.2021 г., в което е отразено сумата на кредита в размер на 26 000 лева.

В представената в кориците на делото разплащателна сметка делото /на стр. 42-43/ с титуляр С. Г. Т. е видно, че същата е заверена със сума в размер на 26 000 лева, като са отразени номера на бордерото № 97006198/18.03.2021 г., както и основанието, а именно „Усвояване на кредит“.

Страните не спорят, че ищецът е сезирал Софийски районен съд със заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК - с вх. № 173559/19.08.2022 г., въз основа на което е било образувано ч. гр. д. № 45079/2022 г. по описа на СРС, 88 състав.

Въз основа на споменатото заявление е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от 06.09.2022г. въз основа, на който е образувано изпълнително дело № 132/2023 г. по описа на ЧСИ Уляна Димоларова, рег. № 858 на КЧСИ. Съдържанието на заповедта сочи, че същата е издадена в полза на кредитора „Юробанк България“ АД против длъжника С. Г. Т. за осъждане на същата да заплати сумите от 24 460, 97 лева – неплатена главница по Договор за потребителски кредит № FL 1172482/18.03.2021 г., ведно със законна лихва за периода от 19.08.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 1 003, 91 лева – представляваща договорна лихва за периода от 18.10.2021 г. до 30.05.2022 г., сумата от 1 056, 54 лева – представляваща мораторна лихва за периода от 18.10.2021 г. до 03.08.2022 г., сумата от 64, 50 лева – представляваща такси /такси за обслужване на разплащателна сметка в размер на 24, 50 лева и такси съгласно чл. 2, ал. 2 от Договора вр. с раздел XV, б. В, т. 10 от Тарифата за таксите и комисионните в размер на 40 лв./ за период от 20.10.2021 г. до 03.08.2022 г., сумата 24, 00 лева – разходи за уведомяване за период от 18.07.2022 г. до 03.08.2022 г., както и държавна такса в размер на 532, 20 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 1 114, 98 лева.

Заповедта за изпълнение е била издадена въз основа на представения със заявлението документ по чл. 417, т. 2 ГПК – извлечение от счетоводните книги на банката – заявител по Договор за потребителски кредит от 18.03.2021г.

Със съобщение от 24.07.2023 г. банката – кредитор е била уведомена, в качеството на заявител в заповедното производство, че заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на известния адрес, предвид което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2, вр. чл. 415, ал. 2 ГПК е спрял изпълнението на принудително събиране на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист. В тази връзка на заявителя са били дадени указания за предявяването на иск за установяване на заявеното вземане.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

По допустимостта на предявения иск:

Съдът е сезиран с иск за установяване на вземане, за което е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ от 06.09.2022 г. по ч. гр. д. № 45079/2022 г. по описа на 88 състав при СРС за 2022 г.

В изпълнение на указанията на районния съдия, заявителят в заповедното производство и ищец в настоящото е предявил положителен установителен иск за установяване съществуването на вземането, предмет на произнасяне в Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК. След като извърши проверка за спазване на преклузивния срок, предвиден в разпоредбата на чл. 422 от ГПК, настоящият съдебен състав намира, че предявеният специален установителен иск, с който е сезиран е процесуално допустим и следва да бъде разгледан по същество.

По основателността на предявения иск:

Съдът е сезиран с иск за установяване на вземане, за което е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК.

Тъй като предмет на делото по настоящия специален установителен иск по чл. 422 от ГПК не е просто вземането, произтичащо от договора за кредит, а е всъщност точно онова вземане, което основано на представения в заповедното производство документ по чл. 417, т. 2 от ГПК - извлечение от счетоводните книги на банката - заявител, произнасяйки се, съдът ще трябва да прецени дали, споменатото вземане за главницата и лихвите съществува, Т. както и било изрично заявено пред заповедния съд - отчитайки и настъпилите факти към момента на приключване на съдебното дирене в настоящия процес, с изключение на онези, които са настъпили в процеса на принудителното изпълнение (виж т. 9 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по ТД № 4/2014 г., ОСГТК на ВКС ).

С оглед посочването в исковата молба на кредитното правоотношение, като източник на заявените вземания - чието съществуване ищецът се домогва да установи - в хода на съдебното дирене ищецът „Юробанк България“ АД носи тежестта да установи три основни групи от факти:

Първата група е свързана с правното действие на кредитното правоотношение, произтичащо от процесния Договор за потребителски кредит от 18.03.2021 г.

Втората група е свързана с твърдението на заявителя/ищец в настоящото производство/ за настъпила предсрочна изискуемост на кредита - след надлежно отправено от него едностранно волеизявление.

Третата група от факти има отношение към установяване на размера на заявеното вземане, за главницата и за лихвите, както са изчислени в посочените в заявлението за издаване на заповед за изпълнение периоди, вкл. настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение факти, повлияващи върху съществуването на вземането и/или неговия размер (виж т. 11-12 от ТР № 4 от 18.06.2014г. по ТД № 4/2014 г., ОСГТК на ВКС ).

Анализирайки внимателно съвкупността от събраните доказателства, настоящият състав на съда счита за доказани твърденията на ищеца - които имат отношение към установяване на посочените факти от първата група.

По делото се установи, че е налице валидно възникнало договорно правоотношение между кредитора (ищец в настоящия процес) „Юробанк България“ АД и ответницата С. Г. Т. – в качеството на кредитополучател, което произтича от договор за потребителски кредит № FL 1172482 от 18.03.2021 г., по силата на който Банката е предоставила на ответницата сумата от 26 000 лева срещу задължението за връщането й, при условията регламентирани в договора, чрез заплащане на месечни вноски, съобразно погасителен план, неразделна част от договора. Този договор е породил правно действие, понеже е сключен в установената за целта писмена форма (чл. 430, ал. 3 от ТЗ), а клаузите на договора - доколкото не противоречат на императивни разпоредби от позитивното право - регламентират действието на правоотношението.

Изводът за наличие на облигационно правоотношение между страните, възникнало въз основа на процесния договор, съдът прави като взема предвид, че оспорването автентичността на същия по отношение подписите на ответницата като кредитополучател не е доказано, след проведена процедура по чл. 193 от ГПК и приетата без оспорване по делото съдебно-графологична експертиза. От заключението на същата се установи, че подписите за „Кредитополучател/и“ долу вляво на всяка страница и за „КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛ“ и „….кредитополучателя“ на последната страница в Договор за потребителски кредит № FL 1172482 от 18.03.2021 г., сключен между „Юробанк България“ АД и С. Г. Т. са положени от ответницата С. Т.. Посредством експертизата се установи също така, че подписите за „Кредитополучател/и“ в Определяне на референтен лихвен процент (прайм) по потребителски и жилищно-ипотечни кредити, както и на последната страница в Погасителния план към Договор № FL 1172482 от 18.03.2021 г. и в Искане за сключване на договор за потребителски кредит от името на С. Г. Т. са положени също от ответницата С. Г. Т..

Посредством представените доказателства по делото – банково бордеро № 7006198/18.03.2021 г. за усвояване на сумата по договор за потребителски кредит № FL 1172482/18.03.2021 г., извлечение от разплащателна сметка, открита на името на ответницата в Банката, както и посредством заключението от съдебно-счетоводната експертиза по делото се установи, че банковата сметка на ответницата е била заверена със сума в размер на 26 000 лева, като са били отразени номера на бордерото № 97006198/18.03.2021г., както и основанието, а именно „Усвояване на кредит“.

Съдът приема, че процесният договор за кредит е действителен и като такъв - обвързва страните по него с уговорените права и задължения.

Възникването, съдържанието и факта на неизпълнението на задълженията на кредитополучателя да погасява в срок предвидените в погасителния план вноски бе установено пряко – посредством приетите в хода на съдебното дирене писмени доказателства, както и посредством заключението на съдебно-счетоводната експертиза.

Заключението на приетата без оспорване съдебно- счетоводна експертиза мотивира извода, че в качеството на длъжник, ответницата в действителност е изпаднала в забава по отношение задължението си да погасява предвидените месечни погасителни вноски. Установи се, че след подписването на процесния договор за кредит, същата е внесла само 5 /пет/ пълни месечни погасителни вноски, включващи главница и лихва за периода от 18.04.2021г. до 18.09.2021 г., след което кредитополучателката е преустановила плащането на дължимите вноски по кредита. Последното плащане е било по месечна вноска с падеж 18.10.2021 г., от която е била заплатена само сумата от 10, 86 лева – част от дължимата лихва за месец 10.2021 г., след което не са постъпвали дължими суми по договора. Към датата на изпращането на писмената покана не са били платени 8 броя месечни погасителни вноски, считано от 18.10.2021 г.

Конкретните параметри на частичното изпълнение и на забавата, както и размера на извършените погашения на дълга и на задълженията - главница, лихви, разноски са отразени в заключението на споменатата съдебносчетоводна експертиза, която съдът кредитира и на която основава доказателствените си изводи в тази насока.

В чл. 14 от договора е предвидено, че при непогасяване в уговорения срок на една или повече вноски по кредита, Банката има право да обяви кредита за изцяло или частично предсрочно изискуем и на основание чл. 60, ал. 2 от ЗКИ може да поиска издаване на заповед по чл. 417 от ГПК и да пристъпи към принудително събиране на вземането си. От установените по делото факти следва да се направи извод, че след 18.11.2021 г. са били налице обективните предпоставки на посочената клауза от договора за обявяването му за предсрочно изискуем, като банката се е възползвала от това свое право на 24.01.2022 г., когато е изпратила покана до ответника чрез ЧСИ С.Х., в която се съдържа нейното едностранно изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.

От горепосочените факти следва да се направи извод, че към 18.11.2021 г. са били налице предпоставките на договора за обявяване на вземането по него за предсрочно изискуемо, поради неизпълнение на задължението за плащане на погасителна вноска с падеж 18.10.2021 г.

Съдът намира за неоснователно възражението, че е налице непреодолима сила по смисъла на чл. 306, ал. 1 от ТЗ, като основание за спиране на изпълнението на задълженията по договора за банков кредит. За да е налице непреодолима сила трябва да са налице кумулативно следните признаци - събитието да е непредвидено или непредотвратимо, да бъде от извънреден характер, да е възникнало след сключване на договора и преди длъжникът да е в забава, да е налице причинна връзка между непреодолимата сила и невъзможността за изпълнение. С изпадането в забава върху длъжника преминава рискът от евентуална непреодолима сила. Настоящият съдебен състав намира, че по делото от ответната страна, чиято е доказателствената тежест за установяване на посочения факт не се установи неплащането на дължимите вноски по кредита да се дължи на обективни и извънредни обстоятелства (като природно бедствие, загуба на доход), които да са довели до невъзможността за изпълнение. По изложените мотиви, релевираното възражение не се споделя от настоящия състав. Наред с това загубата на доход, не може да обоснове наличие на непреодолима сила, която да изключи отговорността или да измести падежа на паричното задължение, защото съгласно чл. 81 ЗЗД, ал. 2 обстоятелството, че длъжникът не разполага с парични средства за изпълнение на задължението, не го освобождава от отговорност.

По отношение на спорния въпрос касаещ действителността на сключения договор, с оглед поставяне на преценка способността на ответницата, като кредитополучател, да разбира и ръководи действията си към датата на сключване на договора, съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 1 ЗЗД, унищожаем е договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си.

Ответницата е дееспособно лице, доколкото единственият критерий за придобиване пълна дееспособност е навършване на определена възраст. Разпоредбата на чл. 2 ЗЛС определя, че с навършване на 18-годишна възраст, лицата стават пълнолетни и напълно способни чрез своите действия да придобиват права и да се задължават. На преценка подлежи съществуването на втората предпоставка, а именно - да се установи дали към датата на сключване на договора, ответницата, като кредитополучтел, е била в състояние да разбира и ръководи действията си.

Настоящият състав намира, че от събраните по делото писмени доказателства не се установи по безспорен начин, че към датата на сключване на договора 18.03.2021 г. ответницата С. Т. не е могла да възприеме и оцени действията си по сключване на договора, както и да разбере правните последици от встъпване в облигационното правоотношение. В този смисъл, от ответната страна по делото, чиято е доказателствената тежест за установяване на посочения факт, не са представени доказателства, че към процесната дата ответницата е била поставена под запрещение или дори и формално тя да е била дееспособна, същата да не е била способна да формира воля и валидно да изразява същата, тъй като е била във влошено психично състояние. Поради изложеното, съдът намира посоченото възражение за неоснователно, а процесният договор за действителен.

На следващо място, съдът не споделя и възражението на особения представител на ответната страна за недействителност на договора за потребителски кредит, поради липса на основание на договора, а именно действителна воля за усвояване.

Сключеният между страните договор за кредит е с възможен предмет и е налице основание, доколкото е установено уговаряне на съответната сума по договора за кредит и съответно получаване на заемната сума по сметка на кредитополучателя. Неоснователно е и възражението за липса на воля за сключването на процесния договор за потребителски кредит доколкото като доказателство по делото е представено Искане за сключване на договор за потребителски кредит от името на ответницата С. Г. Т., което посредством графическата експертиза се установи, че е подписано лично от ответницата като „Кредитоискател“.

Неизпълнението на договорното задължение от страна на кредитополучателя- длъжник е породило две правно значими за спора последици: първата е, че за банката- кредитор е възникнало правото да обяви цялото кредитно задължение за предсрочно изискуемо, претендирайки плащане и на онези вноски, чиито падеж все още не е настъпил.

Втората последица е, че за банката кредитор е възникнала правната възможност да потърси изпълнение от лицето, в чиято полза е отпуснат кредита, т.е. от ответницата С. Г. Т..

Събраните в хода на делото доказателства мотивират следните изводи относно двете споменати по- горе възможности:

Съгласно задължителните указания, изложени в т. 18 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. ОСГТК на ВКС, настъпването на предсрочната изискуемост е обусловено от неплащането на определен брой погасителни вноски или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника-кредитополучател за настъпилата предсрочна изискуемост. Предсрочната изискуемост обаче, е правна последица от упражняването на потестативно право, чрез едностранно изявление на кредитора, което следва да достигне до адресата преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Това е така, защото, извлечението от счетоводните книги на Банката по чл. 417, т. 2 ГПК установява вземането, но не представлява документ, удостоверяващ, че до длъжника е достигнало волеизявлението на Банката да направи кредита предсрочно изискуем. Постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането си, не поражда действие, ако Банката изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника - кредитополучател.

С оглед на така дадените разрешения, които са задължителни за настоящия съд при разрешаването на спора - моментът, в който настъпва предсрочната изискуемост на кредита, е онази дата на която волеизявлението на банката за превръщане на кредитното задължение в предсрочно изискуемо е достигнало до длъжника - кредитополучател и то само ако към този момент са били налице обективните предпоставки за изгубване на преимуществото на срока. Именно в този момент - целият неплатен остатък от кредитното задължение става изискуем.

Съгласно постоянната практика на ВКС начинът на удостоверяване на връчването на длъжника на документа, съдържащ волеизявлението на банката, че счита вземането по договор за кредит за предсрочно изискуемо, е поставен в зависимост от избрания от кредитора способ за уведомяване (така решения по т. д. № 2072/2015 г. на ВКС, ТК, I т.о.; т.д. № 394/2017 г. на ВКС, І т. о.; т. д. № 394/2017 г., І т. о.; т. д. 2201/2017 г., ІІ т. о. и др.).

В случая, избраният от банката кредитор ред за уведомяване на длъжника за трансформиране на кредита в предсрочно изискуем е чрез връчване на уведомление от частен съдебен изпълнител (ЧСИ). По силата на чл. 17, ал. 5 от ЗЧСИ, частният съдебен изпълнител може да връчва всякакви покани, съобщения и отговори във връзка с гражданскоправни отношения, а съгласно чл. 43 ГПК частният съдебен изпълнител може да възложи на определен служител в неговата кантора да връчва призовки, съобщения и книжа при условията и по реда на чл. 37 - 58 от Гражданския процесуален кодекс.

Поканата на кредитора съдържаща изявление за обявяване на цялото вземане по договора за предсрочно изискуемо е връчена на длъжника С. Т. на нейния постоянен и настоящ адрес в НБДН в гр. София при спазване на действащата към момента на връчването процедура по залепяне на уведомление - три посещения на адреса, при които не е открито лицето, нито друго, съгласно да получи съобщението, поради което на основание чл. 43, ал. 2 ГПК, ЧСИ е разпоредила залепване на уведомление. На 14.05.2022г. съдебен секретар – служител при ЧСИ е залепил уведомление на входната врата на ап. 58, находящ се в бл. 241, ет. 11 в ж.к. „Обеля 2“ в гр. София. В протокол на ЧСИ С.Х., рег. № 863 на КЧСИ от 07.07.2022 г. е удостоверено, че на 30.05.2022 г. е изтекъл двуседмичния срок от залепване на уведомлението за получаване на книжата, в който адресатът не се е явил, за да ги получи, поради което книжата се считат за връчени съгласно фикцията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Фингираното връчване не противоречи на закона и на уговореното между страните.

С получаване на поканата изявлението на банката е достигнало до кредитополучателя и кредитът е станал предсрочно изискуем, в който смисъл е съдебната практика на ВКС, според която предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. - Решение № 139 от 05.11.2014 г. по т.д. № 57/2012 г. на І т.о. на ВКС, Решение № 114 от 07.09.2016 г. по т. д. № 362/2015 г. на II т.о. на ВКС, Решение № 198 от 18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. на І т.о..

С оглед събраните по делото доказателства съдът намира, че по делото е безспорно установено обстоятелството, че към датата на отправяне на изявленията на банката за обявяване на задълженията по договора за кредит за предсрочно изискуем предпоставките за това са били осъществени, тъй като към м. май 2022 г. са били налице 8 частично или изцяло неиздължени погасителни вноски с настъпил падеж. Ето защо, съдът приема, че банката ищец е упражнила надлежно правото си да обяви кредитния дълг за предсрочно изискуем. Налице е изрично волеизявление на кредитора за предсрочна изискуемост на кредита при спазване на фактическия състав, установен в договора, а именно допусната забава в плащанията на главница и/или лихва, представляваща случай на неизпълнение по смисъла на чл. 14 от договора за кредит.

Неоснователни са възраженията, релевирани от особения представител на ответницата за наличие на множество неравноправни клаузи в процесния договор за потребителски кредит, които противоречат на добрите нрави и поставят потребителя в явно неравностойно положение, поради уговорените лихви, неустойки и такси.

Съгласно чл. 143, т. 12 от ЗЗП, за да е неравноправна клаузата в договор, сключен с потребител, следва да е налице уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като дава право на търговеца или доставчика да увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора, или да е сключена във вреда на потребителя. Същевременно съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП се изисква клаузата да не е индивидуално уговорена.

Според трайната съдебна практика на ВКС, обективирана включително в решение № 23/07.07.2016 г. по т.д. № 3686/2014 г. на ВКС, ТК, І т.о. и решение № 232/05.01.2017 г. по т.д. № 2416/2015 г. на ВКС, ТК, II т.о., съобразявайки и задължителната практика на СЕС, е прието, че съдът следи служебно за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителски договор.

В тази връзка, предвид направеното възражение, както и изпълнявайки служебното си задължение да следи за неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, настоящият съдебен състав намира, че договорът е действителен и съобразен с изискванията на ЗЗП и ЗПК и не споделя възраженията на особения представител за недействителност на договора поради наличие на неравноправни клаузи, както и такива, които да противоречат на императивни правни норми. Последният е сключен в изискуема форма, при спазване на нормативно изискуемото съдържание и приложения.

Сделката по своето естество е договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК, което изрично е посочено в договора - чл. 1. Следователно следва да се прилага действащия Закон за потребителския кредит. Кредитният договор заедно с приложение № 1 - методология за определяне на референтен лихвен процент (прайм) по потребителски и жилищно-ипотечни кредити и погасителния план към кредитния договор съставляват едно цяло. Това изрично и недвусмислено е изразено в чл. 3, ал. 2 и чл. 17. Не са налице изключенията, посочени в чл. 4 от ЗПК. Ответникът е физическо лице, което при сключване на договора не е действал в рамките на своята професионална и търговска дейност. Той е потребител, по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, на финансова услуга - § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП. От друга страна, ищецът е кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 от ЗПК и е търговец съгл. § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. С оглед на това следва да се приложат и разпоредбите на действащия ЗЗП в сила от 10.06.2006 г., отнасящи се до защита на потребителя от неравноправните клаузи в потребителските договори, което е изрично предвидено в чл. 24 от ЗПК.

В разпоредбата на чл. 11 от Закона за потребителския кредит са изброени реквизитите на договора за потребителски кредит. Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Видно е, че липсата само на някои от реквизитите, изброени в чл. 11 от ЗПК, води до недействителност на целия договор за кредит, а именно - на тези, посочени в ал. 1, от т. 7 до т. 12, както и в т. 20, както и в ал. 2. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 и чл. 11, ал. 1, т. 0 ЗПК задължителни елементи от сключения договор за потребителски кредит са лихвеният процент, както и годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 5 от ЗПК, клаузи в договор, надвишаващи определените по ал.4, се считат за нищожни. В практиката на ВКС- определение № 527 от 09.06.2022 г. по гр.дело № 151/2022 г., Г.К., ІІІ г.о. на ВКС е прието, че „разпоредбите, визирани в чл. 19, ал. 4 и, ал. 5 ЗПК, не представляват законов регламент с пряко значение за преценката на съда в кои случаи и в каква степен договорени възнаградителни вземания за лихви при кратно надвишаване на определеният от МС процент на законна лихва, противоречат на добрите нрави и не изключват тази преценка за случаи, при които оскъпяването е под посочения в закона праг на годишния процент на разходите. Това положение не изключва съдебната проверка за съответствие на всеки договор с добрите нрави, включително след влизане в сила на императивна норма, посочила законодателно максималния праг на търпимост за някои уговорки, в този смисъл и крайна граница за годишния процент разходи по потребителски кредит, чието прекрачване пряко влече нищожност съгласно чл. 22 ЗПК“.

В случая не са налице нарушенията на императивните изисквания на 22 от ЗПК. Договорът е сключен в писмена форма на хартиен носител, в два еднообразни екземпляра по един за всяка от страните по договора и в изискуемия от закона шрифт. Изготвен е разбираем език и съдържа общия размер на кредита и условията за усвояването му; лихвения процент по кредита с изрично посочване, че от тринадесетия месец е променлив, условията за прилагането му и начина на изчисляване, като е приложена методиката на банката за определяне на референтен лихвен процент; годишния процент на разходите по кредита, заедно с подробна информация за всички разходи, включени в общите разходи по него, както и общата сума дължима от кредитополучателя по кредита, изчислена към момента на сключване на договора; условията за издължаване на кредита; съставна част от договора е погасителния план, съдържащ информация за размера и броя, периодичността и падежа на погасителните вноски; наличието на възможност кредитополучателят да се откаже от договора. В процесния договор за потребителски кредит е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в договора ясно и недвусмислено в чл. 3, ал. 8 е посочен ГПР и общата дължима сума от кредитополучателя. Видно от заключението на вещото лице ГПР по кредита е изчислен при включване на разходите, свързани с предоставения кредит, а именно: лихви, такси и застраховки, т.е. размерът е съобразен с горепосочената разпоредба. В чл. 22 от договора е обективирано и изявлението на кредитополучателя, че е получил стандартен европейски формуляр, съдържащ преддоговорна информация за условията на договора, както и че същият е запознат с нея.

По предсрочната изискуемост - в чл. 14 от процесния договор е предвидено правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем при неплащане на една или повече месечни вноски по приетия погасителен план. Касае се за нормативно предвидено в ЗКИ право на банката при неизпълнение от страна на кредитополучателя да обяви кредита за предсрочно изискуем. Видно е от заключението на вещото лице, че липсват извършени плащания по договора за кредит от страна на кредитополучателя и конкретно на погасителни вноски с настъпил падеж за периода след 18.10.2021 г. до 29.05.2022 г., при което е налице предвиденото в чл. 14 от договора основание за кредитора да предприеме действия по обявяване на предсрочната изискуемост, което право както вече бе изложено от настоящия съдебен състав е упражнено надлежно от Банката към 30.05.2022 г. и са спазени изискванията на т. 18 от ТР 4/18.06.2014 г. по т.д. 4/2013 г. ОСГТК на ВКС.

По отношение на възнаградителната лихва, трайно установената практика на ВКС приема, че противоречаща на добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва при необезпечени кредити, а за обезпечени кредити - двукратния размер на законната лихва /в този смисъл са Решение № 906/30.12.2004 г. по гр.дело 1106/2003 г. на ВКС, ГК; Решение № 378/18.05.2006 г. по гр.дело 315/2005 г. на ВКС, ГК; Решение № 1270/09.01.2009 г. по гр.дело 5093/2007 г. на ВКС, ГК; Определение № 901/10.07.2015 г. по гр.дело 6295/2014 г. на ВКС, ГК/.

Видно от представения по делото договор за потребителски кредит е уговорен годишен лихвен процент по кредита в размер на 5.6 %, който не надвишава трикратния размер на законната лихва, поради което съдът намира, че тази клауза не противоречи на добрите нрави и не е нищожна на основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД, с оглед на което и възнаградителна лихва се дължи от потребителя.

Неоснователни са възраженията на ответника за неравноправност на клаузата на чл. 3.1 от договора за кредит, която регламентира размерът на дължимата възнаградителна лихва и начинът на нейното определяне. Тази клауза не противоречи на закона и добрите нрави, тъй като с договора за кредит банката е предоставила собствени парични средства на кредитополучателя, който дължи връщането им, ведно с уговорената възнаградителна лихва, която съставлява цена за предоставеното ползване на заетата сума. От разпоредбата на чл. 430, ал. 2 от ТЗ, според която заемателят плаща лихва по кредита уговорена с банката, следва, че договорът за кредит е възмездна сделка, по която се дължи договорената цена, представляваща възнаградителна лихва. Размерът на лихвата се определя съобразно размера на заема, срока, обстоятелството дали е предоставена гаранция. Не са ангажирани доказателства, от които да се направи извод за нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената за това цена, за да се приеме, че е нарушен принципът на добросъвестност. Наред с това, по отношение на направеното от ответника възражение за неравноправност на клаузите, уреждащи прилагането на променлив лихвен процент (чл. 3, ал. 1, т. 2 от договора) и неговото определяне и промяна (чл. 3, ал. 2 - ал. 5 от договора), съдът намира, че Банката определя изменението на референтния лихвен процент въз основа на обективно съществуващи специфични икономически критерии и реално отразява промените свързани с пазарните условия, относими към кредитната й дейност, а не зависи едностранно от волята и преценката на банката. В случая тя, чрез своя орган - Комитетът за управление на активите и пасивите, не определя и не избира критериите и показателите, по които ще направи промяната. Приложената към кредитния договор методология съдържа разбираем и недвусмислен механизъм за определяне на размера и всеки средно образован потребител би могъл да изчисли цената на кредита. С оглед на това съдът счита, че клаузите, уреждащи прилагането на променлив лихвен процент не са неравноправни. В случая, следва да се вземе предвид, че въпросът за тяхната неравноправност е ирелевантен за конкретния спор, тъй като клаузите не са приложени и тяхната нищожност не ползва ответника. Видно от заключението на вещото лице първоначално е прилаган лихвения процент, визиран в чл. 3, ал. 1 от договора. С клаузата е уговорена цената, която ответника следва да заплати за предоставения им от банката кредит, предвид разпоредбата на чл. 430, ал. 2 от ТЗ. Размерът на годишната лихва за усвоения кредит е ясно посочен и се равнява на 5,600 %. Впоследствие са осъществени две промени в размера на лихвения процент съобразно изрично предвидените основания в чл. 20, ал. 2 и ал. 3 от договора. В първия случай увеличението е с 3.5%, като размерът на лихвата става 7.100%, а във втория увеличението е с 1.5% и става 10.600%. И в двата случая е налице точно установена надбавка и съответно не представлява трудност да се конкретизира размерът на основното задължение на кредитополучателя да плати възнаградителната лихва за предоставения му кредит. И трите клаузи са формулирани по ясен и разбираем начин, съгласно изискването на чл. 145, ал. 2 от ЗЗП и те не следва да се преценяват, като неравноправни.

В хода на извършената служебна проверка на кредитния договор, съдът не констатира наличието на други неравноправни клаузи, което би се отразило върху размера на претендираните суми за главница и възнаградителна лихва.

Съобразно т. 2 от ТР 3/27.03.2019 г. по т.д. 3/2017 г. ОСГТК на ВКС, размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит, следва да се определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума (главницата) и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането. В мотивите е разяснено, че за периода до настъпване на предсрочна изискуемост, размерът на вземането се определя по действалия до този момент погасителен план, съответно според клаузите на договора преди изменението му.

Установено по делото посредством събраните доказателства, както и заключението на съдебно-счетоводната експертиза е, че непогасената главница е в размер на 24 460, 99 лева, а размерът на претендираната от ищеца сума е 24 460, 97 лева.

С оглед гореизложеното, искът за главница е доказан по основание, както и в претендирания размер от 24 460, 97 лева.

Възнаградителната лихва се претендира допустимо за период до датата на настъпване на предсрочната изискуемост – 30.05.2022 г. Претенцията за договорни лихви до датата на предсрочната изискуемост – 30.05.2022 г. е основателна до установения от вещото лице размер от 1 003, 91 лева.

По искането за присъждане на мораторна лихва в размер на 1056,54 лв., за периода от 18.10.2021 г. до 03.08.2022 г.:

Съдът намира за неоснователна претенцията на ищеца за заплащане на мораторна лихва в размер на сумата от 1056, 54 лева за периода от 18.11.2021 г. до 03.08.2022 г.

Съгласно чл. 9 от договора при просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателят дължи обезщетение за забава върху просрочените суми в размер на законната лихва за забава, чиито размер се определя от Министерски съвет. Така договореното, настоящият състав намира да съответства на предвиденото в чл. 33, ал. 2 от ЗПК, а именно при забава обезщетението за забава дължимо от потребителя не може да надвишава законната лихва.

По отношение на вземането за мораторна лихва следва да се посочи на първо място, че действително съгласно договора вземането на ищеца за мораторна лихва е в размер на законната лихва, определена от МС. На следващо място, в договора за кредит липсва основание за начисляване на мораторна лихва в по-висок размер. Чл. 20 от договора предвижда при определени условия увеличения на договорната надбавка, но не и на обезщетението за забава, за каквито обстоятелства ищецът не е навел и твърдения. И не на последно място, в случая приложение намират разпоредбите на чл. 33 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/, съгласно който при забава на кредитополучателя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, като обезщетението за забава /наказателната лихва/ не може да надвишава законната лихва. На следващо място следва да се посочи, че независимо, че ищецът не е заявил да е начислявана наказателна лихва в размер, формиран по различен начин от законната лихва, това на практика е сторено видно от заключението на вещото лице. От същото се установява, че размерът на начислената лихва за забава надхвърля размера на законната лихва, доколкото включва в себе си сбора на два компонента - годишния лихвен процент по редовен дълг /в случая 5,60 %/ и обезщетение за забава в размер на законната лихва /10%/, т.е. размерът на начислената лихва за забава е 15.60 %, което противоречи на императивната разпоредба на чл. 33, ал. 2 ЗПК, за което съдът следи служебно. Изложеното налага искът за мораторна лихва върху просрочените суми да бъде уважен в размер на законната лихва за забава, чиито размер съдът определя като използва електронен калкулатор и по реда на чл. 162 ГПК.

Ето защо законната лихва за забава върху просрочената главница определена от съда по чл. 162 от ГПК е в размер на 168,93 лева, а обезщетението за забава върху просрочената възнаградителна лихва е 80,80 лв. Ето защо исковата претенция е основателна в размер на 249,73 лева за периода от 18.10.2021 г. до 03.08.2022 г., а за разликата до 1056,54 лева подлежи на отхвърляне.

Основателно е и акцесорното искане с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за присъждане на лихва за забава върху исковата сума за главница от 19.08.2022 г. - датата на подаване на заявлението в съда - до окончателното погасяване на задължението.

Относно таксата по ограничаване негативните последици при просрочие:

Посредством заключението от експертизата се установи, че размерът на непогасените такси за просрочия по кредита е в размер на 64,50 лева.

Съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в потребителски договори. Тази клауза се явява в нарушение на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, който не допуска кредиторът да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Освен това, по същността си тази клауза има характеристиките на неустойка за неизпълнение на задължението за плащане на вноските в уговорения срок. С така уговорената клауза се цели заобикаляне на нормативно установеното в ЗПК ограничение относно максимално допустимия размер на обезщетението за забава спрямо потребителя. Изпадането на длъжника в забава обуславя правото на кредитора да търси единствено мораторна лихва за периода съизмерима само с лимитирания размер на законната лихва. В този смисъл клаузата по т. 10, раздел XV, б. "В" от Тарифата на банката е нищожна като противоречаща с чл. 10а, ал. 4 и чл. 33, ал. 1 ЗПК. Клаузата също така се явява и неравноправна, доколкото представлява и уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на банката и потребителя, на основание чл. 143, ал. 1 ЗЗП. Клаузата за 64,50 лева такса по ограничване негативните последици при просрочие е нищожна, поради което претенцията, в тази част е неоснователна и следва да се отхвърли.

Относно разходите за уведомяване:

Настоящият съдебен състав намира, че така заявената от ищеца претенция за заплащане на такса в размер на 24 лева – представляваща обезщетение за уведомяване представлява искане за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, настъпили в резултат от неизпълнение на договор. Предявените в настоящото производство разноски за уведомяване не са направени в хода на изпълнително производство за принудително събиране на вземанията, а представляват такси, заплатени от ищеца за връчване от ЧСИ на уведомление на предсрочна изискуемост на кредита. Следва да се отбележи, че този ред на уведомяване на длъжника е свободно избран от кредитора, поради което съответните сторени разноски не следва да се възлагат в тежест на длъжника, доколкото липсва причинно-следствена връзка между неизпълнението и имуществените разходи. Още повече, че в договора е предвиден изричен ред за осъществяване на кореспонденция между страните – в чл. 19 /препоръчана поща, куриер или електронна поща/, който не е спазен от ищеца, а той самият е избрал различна процедура, в която е реализирал разходи.

След като е уговорил в своя полза право на предсрочна изискуемост, кредиторът е следвало да предвиди и средствата за неговата реализация, включително и опцията да се възползва от услугите на външни за правоотношението лица за уведомяването на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост. Поради изложеното, съдът намира, че допълнително начислените разходи за направени плащания по повод връчване на писмените изявления на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост не са непредвидени и извънредни, а напротив - имат типичен за този вид дейност характер и като такива следва да се включат в стойността на основната престация. В този смисъл тези разходи не са допълнителни, а иманентно присъщи и подлежат на калкулация в цената за администриране на изпълнението на длъжника и липсва основание за отделното им калкулиране. Спрямо тези разходи, съдът следва да отчете законовата забрана в специалния закон чл. 33, ал. 2 ЗПК за обезщетяване на допълнителни вреди при забавено изпълнение, поради което събирането им при всички положения не е обосновано. Поради изложеното съдът намира, че и в тази част претенцията е неоснователна.

По отношение на възражението за погасяване на претенцията по давност:

При уговорено погасяване на паричното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, давностният срок за съответната част от главницата и/или за възнаградителните лихви започва да тече съгласно чл. 114 ЗЗД от момента на изискуемостта на съответната вноска. При обявяване на дълга за предсрочно изискуем давностният срок за вноските от главницата с ненастъпил до този момент падеж, започва да тече от предсрочната изискуемост /в този смисъл ТР/21.11.2024 г. по т.д. № 3/2023 г. на ОСГТК на ВКС.

Поради изложеното, съдът намира, че възражението за погасяване на претенцията по давност е неоснователно, предвид факта, че съгласно заключението от експертизата се установи, че кредитополучателят е изпаднал в забава за плащането на месечни вноски, считано от месечна вноска с падеж 18.10.2021 г., във връзка с която забава кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем на 30.05.2022 г. От изложеното се налага извод, че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 19.08.2022 г. - давностният срок не е изтекъл.

По претенцията за съдебни разноски:

С оглед изхода на спора, отправеното своевременно искане, представените доказателства и списък на разноски и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски съразмерно с уважената част от исковете в общ размер от 6811.78 лева. Настоящият съдебен състав не възприема за основателно направеното от особения представител възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, тъй като същото е съизмеримо с минималния еднократен размер по Наредба 1/2004 г. с ДДС, който съдът възприема за ориентир при определяне размера на адвокатско

възнаграждение. Исковото производство се е развило в цялост със събиране на доказателства, а не е преждевременно приключило.

С оглед отправеното в исковата молба искане за присъждане на разноските, направени от заявителя в заповедното производство, както и съобразно постановките на т. 12 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ответникът следва да бъде осъден да заплати съответната на уважените претенции част от претендираните и доказани деловодни разноски в заповедното производство, чийто общ размер е 1647, 18 лева - за платена държавна такса 532, 20 лева и 1 114, 98 лева адвокатско възнаграждение. Съразмерно на уважената част от исковете, в полза на ищеца дължимите за заповедното производство пред СРС разноски възлизат в размер от 1591, 76 лева.

Претенция за разноски в настоящото производство е заявена само от ищеца по делото.

Така мотивиран, съдът