Решение № 1411 от 17.6.2026 г. на Административен съд - Перник по дело № 268/2026 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 25, ал. 3 от ЗМВР и чл. 39, ал. 1 от ЗЗЛД. Образувано по жалба на И. Д. И., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], чрез адв. С. И. – АК Перник, съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. •••, ел. поща [електронна поща], срещу Решение № 328605-19 от 29.01.2026г. на директора на Главна дирекция „Национална полиция“ (ГДНП), в частта, с която е отказано изтриване на личните данни на И. Д. И., обработвани в информационните фондове на МВР, във връзка с наказателно производство : „условно наказание“ – присъда № 18 от 03.02.1997г., на Районен съд - Несебър, по дело № 59/1994г., с наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година, за престъпление по чл. 252, ал. 1, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 5 от НК (отм.), отложено за срок от 3 години, по следствено дело № 418/1991 г. на отдел РСС Несебър. Жалбоподателят счита, че обжалваният акт, в оспорената част, е неправилен и незаконосъобразен. Сочи, че административният орган е приложил формално националното законодателство, без да извърши необходимата преценка, дали продължаващото съхранение на личните данни е необходимо и пропорционално с оглед целите, за които те са били събрани. Твърди, че не са отчетени настъпилата реабилитация, липсата на други престъпления за период от над 25 години и обстоятелството, че данните се съхраняват за изключително дълъг период. Сочи, че отказът противоречи на практиката на Съда на Европейския съюз, по дело С-118/22 и на разпоредбите на Директива (ЕС) 2016/680, които изискват личните данни да се съхраняват само доколкото това е необходимо, да подлежат на периодичен преглед и да могат да бъдат изтрити, когато вече не са нужни за целите на обработването им. Според жалбоподателя административният орган не е извършил такава индивидуална оценка и по този начин е нарушил материалния закон и административнопроизводствените правила, което налага отмяната на оспореното решение в обжалваната част. Претендира присъждане на сторените по делото разноски. В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, не се явява, представлява се от адв. С. И. – АК Перник. Процесуалният представител поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена като основателна. Излага подробни допълнителни аргументи в подкрепа на съжденията си и представя списък на разноски по чл. 80 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК. В съдебно заседание ответникът – директорът на Главна дирекция „Национална полиция“, редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото е постъпила писмена защита вх. рег. № 1705 от 29.05.2026г., в която ответникът, чрез процесуалният си представител развива подробни мотиви за законосъобразност на обжалваното решение, в оспорената му част и моли съда да отхвърли подадената жалба. В писмената защита се съдържа и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на претендирания от насрещната страна адвокатски хонорар. Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав, като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приобщените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: Административното производство е образувано по повод подадено, до Главна дирекция „Национална полиция“, заявление вх. рег. № 328605-100 от 30.04.2025г. на жалбоподателя (лист 9), с искане за заличаване на личните му данни обработвани в масивите на МВР. Във връзка с подаденото заявление е извършена проверка, изискани са сведение и са приобщени други относими документи, като е установено, че в АИС „Централен полицейски регистър“; АИС „ИРПС“; „Картотека полицейска регистрация“; Дактилоскопни картотеки; AFIS (автоматизирана дактилоскопна система) и Национална ДНК база данни, се съдържат следните данни за жалбоподателя: Извършител по ЗМ № 317/2009 г., по описа на ОД на МВР Перник – за деяние по чл. 253 НК; Извършител по ЗМ № 1560/2015 г., по описа на 09 РУ–СДВР – за деяние по чл. 194 НК; Присъда № 18 от 03.02.1997 г. на РС Несебър – по дело № 59/1994г., с наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година, за престъпление по чл. 252, ал. 1, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 5 от НК (отм.), отложено за срок от 3 години, по следствено дело № 418/1991 г. на отдел РСС Несебър; Задържане от 1991 г., по описа на ОД на МВР Перник – за деяние по чл. 251-255 от НК (отм.); Задържане от 2014 г., по описа на РУ Казанлък – за деяние по чл. 194, ал. 1 от НК; Задържане от 2015 г., по описа на 09 РУ–СДВР – затова, че лицето е без документи; Задържане от 2016 г., по описа на 01 РУ Перник – за хулиганска проява. Във връзка със събраната информация е изготвена справка рег. № 3286р-3900 от 22.01.2026г. на началника на отдел КИАД при ГДНИ и е отправено предложение до директора на ГДНП при МВР - (лист 82). Административното производство приключва с издаването на Решение № 328605-19 от 29.01.2026г. на директора на Главна дирекция „Национална полиция“, предмет на настоящия съдебен контрол, в оспорената част, с което е отказано изтриване на личните данни на жалбоподателя обработвани в информационните фондове на МВР, във връзка с наказателно производство : „условно наказание“ – присъда № 18 от 03.02.1997г., на Районен съд - Несебър, по дело № 59/1994г., с наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година, за престъпление по чл. 252, ал. 1, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 5 от НК (отм.), отложено за срок от 3 години, по следствено дело № 418/1991 г. на отдел РСС Несебър и е уважено искането му по отношение на изтриване на личните му данни във връзка с ЗМ № 317/2009 г., по описа на ОД на МВР Перник – за деяние по чл. 253 НК; ЗМ № 1560/2015 г., по описа на 09 РУ–СДВР – за деяние по чл. 194 НК; Задържане от 1991 г., по описа на ОД на МВР Перник – за деяние по чл. 251-255 от НК (отм.); Задържане от 2015 г., по описа на 09 РУ–СДВР – затова, че лицето е без документи и Задържане от 2016 г., по описа на 01 РУ Перник – за хулиганска проява. Решението е връчено на адресата си на 23.03.2026г., жалбата срещу оспорения акт е изпратена, чрез ССЕВ, до органа – 06.04.2026г. В преписката са приложени: свидетелство за съдимост на И. Д. И., издадено на 16.01.2026г., удостоверяващо, че лицето е реабилитирано; заповеди за задържане на лице; постановления за отказ да се образува досъдебно производство и за спиране на наказателно такова, решение на Районен съд – Перник и удостоверение от НСС. При така установеното от фактическа страна, Административен съд – Перник, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и на основание чл. 168, ал. 1 от АПК въз основа на събраните по делото доказателства провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК, като от правна страна, намира следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, което се установява от датата на връчване на оспорения акт - 23.03.2026г., съответно датата на изпращане, чрез ССЕВ, на жалбата до органа – 06.04.2026г. Същата изхожда от страна с правен интерес, насочена е срещу подлежащ на съдебно оспорване акт и не са налице отрицателните предпоставки по чл. 39, ал. 4 от ЗЗЛД, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за това са следните: Съгласно чл. 28, ал. 1 от ЗМВР, администраторът на лични данни или оправомощени от него длъжностни лица разглеждат заявленията за упражняване на права от субектите на данни по чл. 12 - 22 от Регламент (ЕС) 2016/679, съответно по чл. 53 - 56 от ЗЗЛД и изпълняват задълженията по чл. 34 от Регламент (ЕС) 2016/679, съответно по чл. 68 от ЗЗЛД. Администратор на лични данни според разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от ЗМВР, е министърът на вътрешните работи, който може да възлага обработването на лични данни на определени от него длъжностни лица. Видно от Заповед № 8121з-1111/08.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи (лист 97), същият е оправомощил директорът и заместник-директорите на ГДНП при МВР, да разглеждат и да се произнасят по постъпилите от субектите на лични данни искания за упражняване на права по чл. 12 - 22 от Регламент (ЕС) 2016/679, съответно по чл. 53 - 56 от ЗЗЛД и да изпълняват задълженията по чл. 34 от Регламент (ЕС) 2016/679, съответно по чл. 68 от ЗЗЛД. С оглед изложеното процесното решение е издадено компетентен орган - директорът на ГДНП при МВР. Актът е издаден в предписаната от закона форма, посочени са фактически и правни основания. Относно административнопроизводствените правила, приложението на материалния закон и неговата цел: В оспорената част на решението си, директорът на ГДНП се позовава на разпоредбите на чл. 56, ал. 6, във вр. с чл. 54, ал. 3, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЗЛД и чл. 3 от Инструкция № 8121з-748/2014 г. на МВР, като приема, че в случая, не са налице основания за заличаване на личните данни на жалбоподателя, включително и с оглед настъпилата реабилитация, като заключава, че данните остават необходими за целите на обработването, с оглед тежестта на престъплението и другите прояви на лицето. Съгласно чл. 24, ал. 1 от ЗМВР, в МВР се изграждат информационни фондове и звена за събиране, обработване, систематизиране, съхраняване, анализиране, изготвяне и предоставяне на информация. В нормата на чл. 25, ал. 1 от ЗМВР е посочено, че органите на МВР за изпълнение на дейностите си могат да обработват лични данни, като съобразно ал. 3 на чл. 25 от ЗМВР, обработването се осъществява при условията и по реда на ЗМВР, на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета, и на ЗЗЛД. В текста на чл. 26, ал. 1 от ЗМВР са предвидени правомощията на органите на МВР при обработване на лични данни, свързано с дейностите по защита на националната сигурност, противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и провеждане на наказателното производство. В ал. 2 на чл. 26 изрично е предвидено, че сроковете за съхранение на данните по ал. 1 или за периодична проверка на необходимостта от съхранението им се определят от министъра на вътрешните работи. На база цитираната разпоредба е издадена Инструкция № 8121з-748 от 20.10.2014г. за определяне на срокове за съхранение на лични данни, обработвани в Министерството на вътрешните работи във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на Наказателно-процесуалния кодекс и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер на министъра на вътрешните работи. В чл. 2, ал. 2 от Инструкцията е посочено, че целта на обработката и съхранението на личните данни е защита на националната сигурност, противодействие на престъпността, разкриване на престъпления и опазване на обществения ред. В чл. 3 от Инструкция № 8121з-748 от 20.10.2014 г. са посочени обстоятелствата, при настъпването, на които личните данни се заличават. Между тези обстоятелства не е предвидено заличаване, поради реабилитация или при условно осъждане на лицето преди настъпване смъртта на лицето. Предвидените срокове в чл. 3 са конкретни, след изтичането, на които данните се заличават. В чл. 29, ал. 2 от ЗМВР е предвидено, че редът за обработване на лични данни се определя с инструкция на министъра на вътрешните работи. На основание цитираната разпоредба е издадена Инструкция № 8121з-1280 от 7.10.2021 г. за реда за обработване на лични данни в МВР. В чл. 1 ал. 2 от Инструкцията е посочено, че лични данни в МВР се обработват в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ, L 119/4.05.2016 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) 2016/679", Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) и Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). В чл. 21, т. 4 от Инструкция № 8121з -1280/07.10.2021 г. за реда за обработване на лични данни в МВР, е предвидено задължение за периодична проверка, дали не е отпаднала необходимостта от обработване на данните, като се имат предвид и целите, за които се обработват процесните лични данни и приложимото право на ЕС. В съюзническото право, редът за защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпление или изпълнението на наказанията, включително предпазването от заплахи за обществената сигурност и тяхното предотвратяване по пада в приложното поле на Директива /ЕС/ 2016/680. Съгласно чл. 2, ал. 1, Директивата се прилага за обработването на лични данни от компетентните органи за целите посочени в чл. 1, параграф 1. В чл. 6, б. "б" от Директивата изрично е уредено обработването на лични данни от лица, осъдени за престъпление. От анализа на цитираната правна рамка следва, че целите поставени от българския законодател във връзка с обработката и съхранението на личните данни и тези застъпени в правото на ЕС съвпадат напълно. След като целите на националното законодателство съвпадат с тези по Директива /ЕС/ 2016/680, следва да се отчетат съответните обстоятелства и да са изложат мотиви за тях, а когато данните се обработват за други различни цели, което е допустимо съгласно съображение 7 от преамбюла на Директива /ЕС/ 2016/680, следва същите да се посочат в крайния акт. Ако тези други цели попадат в обхвата на Регламент /ЕС/ 2016/679 и в хипотезата на чл. 42, ал. 3 от ЗЗЛД следва да се има предвид, че Регламентът е директно приложим и с предимство пред националното право. Видно от разпоредбата на чл. 21 от Инструкция № 8121з-1280 от 7.10.2021 г., изтриване на лични данни се извършва въз основа на: 1. влязъл в сила акт на орган на съдебната власт; 2. влязъл в сила акт на КЗЛД; 3. установено по служебен път несъответствие между оригиналния документ и извършеното обработване на данни във фонда; 4. отпадане на необходимостта от обработване на данните; 5. предоставяне на данни от субекта без правно основание по чл. 6, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 или в противоречие с принципите по чл. 5 от Регламент (ЕС) 2016/679; 6. основателно искане на субекта на данните - при упражняване на неговото право да поиска от министъра на вътрешните работи изтриване на личните данни, които го засягат; 7. основателно искане от органи или организации, предоставили личните данни, включително по силата на международен договор; 8. оттегляне на съгласието за обработване от страна на субекта на данни, когато обработването се извършва на основание съгласие; 9. изтичане на срока за съхранението на данните. В настоящия случай, жалбоподателят е изтърпял наложеното му условно наказание "лишаване от свобода", реабилитиран е и към момента на подаване на заявлението, срещу него няма данни за обвинения по неприключени наказателни производства. Действително настъпилата реабилитация не води до отпадане на необходимостта от съхранение на данните в полицейския регистър, тъй като обработването на личните данни в информационните масиви на МВР е свързано с факта на извършването на деянието, а не се явява последица от осъждането на лицето, но е индиция, че субектът на данните представлява по-малък риск от гледна точка на целите за противодействие на престъпността или опазване на обществения ред и следователно е обстоятелство, което може да доведе до скъсяване на необходимия период за такова съхранение /в този смисъл Решение на СЕС от 30.01.2024 г. по дело С-118/2022 г. /. При тези факти органът е следвало да извърши по задълбочена преценка относно това, налице ли са или не достатъчно обективни факти и обстоятелства, които да доведат до отпадане на необходимостта от обработване на данните. В процесния случай са налице няколко регистрации на лицето, които следва да бъдат анализирани поотделно и като съвкупност. Следвало е да бъдат анализирани личността и поведението на заявителя, периода от (над 25 години) от извършване на престъплението, липсата на нови осъждания, за каква конкретна текуща цел се налага продължаване на съхранението на данните, защо тази цел не може да бъде постигната с по-малко ограничителни средства и не на последно място, защо данни за събития отпреди десетилетия са „актуални“. Вместо изложеното, органът формално и ограничително се е позовал на разпоредби на ЗЗЛД, Инструкция № 8121з-748 от 20.10.2014г., и тежестта престъплението, без да извърши задължителната индивидуална преценка за необходимост, пропорционалност и актуалност на данните. Изложеното води на извод, че в случая не е извършена задължителната проверка по чл. 21, т. 4 от Инструкция № 8121з -1280/07.10.2021 г. В допълнение следва да се посочи, че с Решение от 30 януари 2024 г. на Съда на Европейския съюз (СЕС) по дело С-118/22, което съгласно чл. 633 ГПК е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България, е дадено тълкуване на чл. 4, § 1, букви в) и д) от Директива 2016/680, разглеждан във връзка с чл. 5 и 10, чл. 13, параграф 2, буква б) и чл. 16, параграф 2 и 3 от тази директива в светлината на членове 7 и 8 от Хартата, в смисъл, че не допуска национално законодателство, което за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания предвижда съхранение от полицейските органи на лични данни, и по-конкретно на биометрични и генетични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, включително когато той е реабилитиран, без да задължава администратора периодично да проверява дали това съхранение все още е необходимо, и без да признава правото на субекта на данни на изтриване на горепосочените данни, щом съхранението им вече не е необходимо за целите, за които те са били обработвани, или евентуално правото на ограничаване на тяхното обработване. Според т. 70 от това решение на СЕС, чл. 5 от Директива (ЕС) 2016/680, оставя на държавите членки да решат, дали да определят срокове за изтриването на личните данни или за периодичната проверка на необходимостта от съхранението им, но от т. 45 от същото решение следва, че за да са подходящи, сроковете за такава периодична проверка трябва - в съответствие с член 4, параграф 1, букви в) и д) от тази директива в светлината на член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на ЕС (ХОПЕС) - в крайна сметка да позволяват изтриване на разглежданите данни, когато съхранението ми вече не е необходимо. Според тълкуването на СЕС подобно изискване не е изпълнено, когато единствената хипотеза, в която националното законодателство предвижда такова изтриване по отношение на лице, осъдено с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, е настъпването на смъртта му. Съществено в съображенията на СЕС е задължението на полицейския орган - администратор на лични данни, съхраняващ лични данни за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания, на осъден с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, включително при реабилитация на субекта, да извършва периодична проверка, дали това съхранение е все още необходимо. Извършването на периодична проверка в горния смисъл е предпоставка за законосъобразното провеждане на инициирано административно производство по реда на чл. 21, т. 6 от Инструкция № 8121з-1280 от 7.10.2021 г., за заличаване на информация, съдържаща лични данни в информационните фондове на МВР. Тоест, съображенията на СЕС, довели до постановяване на решението по дело С-118/22, както и самият му диспозитив относно тълкуването на чл. 4, параграф 1, букви в) и д) от Директива 2016/680, във връзка с членове 5 и 10, член 13, параграф 2, буква б) и член 16, параграфи 2 и 3 от тази директива и в светлината на членове 7 и 8 от ХОПЕС, следва да се прилагат в еднаква степен както по отношение на производствата с предмет искане за снемане на полицейска регистрация, така и в рамките на производствата, инициирани по заявление за заличаване на лични данни в информационните фондове на МВР. (В този смисъл Решение № 5144 от 13.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 165/2026 г.). Съдът не споделя доводите на ответника в писмената защита за приложение на чл. 7, ал. 1 от Инструкция № 8121з-1280/07.10.2021 г., тъй като редът за обработването на лични данни се осъществява при условията на специалния ЗМВР, в който липсва правна уредба за случая и няма издадени актове на администратора на лични данни, от които да е видно извършването на периодичен преглед на съхраняваните данни за жалбоподателя, нито има акт, в който да са определени срокове за изтриване на лични данни и периодичните проверки на личните данни. Цитираната разпоредба е и неотносима към случая, доколкото изменението на чл. 7 с ДВ, бр. 114 от 2025 г., в сила от 24.12.2025 г. на Инструкция № 8121з-1280 от 7 октомври 2021 г. за реда за обработване на лични данни в министерството на вътрешните работи, е настъпило след датата на инициираното производство – 30.04.2025г. В обобщение следва да се посочи, че административният орган е дължал преценка, дали е налице необходимост от продължаване съхраняването на личните данни, включително и чрез извършването на периодични проверки и дали това съхраняване все още е необходимо за целите, за които личните данни са били обработвани, включително във връзка със защита на националната сигурност, противодействие на престъпността и опазване на обществения ред. Административният орган е длъжен да извърши съпоставка във всеки конкретен случай между важността на преследваната с обработването на личните данни цел и тежестта на ограничението за упражняването на основните права на субекта на данни, каквото в случая не е направено. По изложените съображения, съдът приема, че обжалваното решение, в оспорената му част, противоречи на закон и приложимото право на ЕС, поради което същото следва да бъде отменено. На основание чл. 173, ал. 2 от АПК административната преписка следва да се върне на административния орган за произнасяне, при спазване на дадените по-горе задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Относно разноските. Предвид изхода на спора жалбоподателя има право на разноски. Искането за присъждането им е направено своевременно. Претедират се разноски, по списък, в размер на 455.11 евро, от които 5.11 евро, държавна такса за образуване на делото (разписка л. 8) и 450.00 евро адвокатски хонорар по Договор за правна защита и съдействие (л. 113). С оглед размера на адвокатския хонорар (същият е заявен в размер съгласно чл. 8, ал. 2, т. 10 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа) и като съобрази фактическата и правна сложност на делото, както и оказаната защита, съдът приема направеното немотивирано възражение за прекомерност, за неоснователно. С оглед изложеното, ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя съдебни разноски в общ размер на 455.11 евро. Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 143, ал. 1 от АПК, Административен съд – Перник